-
Общо Съдържание
9195 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
705
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
18.05.2008 г. - Любовта и Господ не търпят никаква философия
Донка replied to Ася_И's topic in Мисъл за деня от Учителя
Когато дойде духът Пиер Безухов - Война и мир - част 4 (Л.Н.Толстой) Когато Любовта и Господ за него са били философия: -
Песнички и приказки за теглене Детски песнички Текстове Децата на слънцето
-
Започна да цъфти мащерката. Мащерката е известна е още като бабина душица, бяла мащерка, овчарски босилек и др. Мащерката е многогодишно растение, което расте на туфи и предпочита каменисти почви и е широко разпространена у нас.Може да достигне до 20 см. височина. Събират се стъблата с цветовете и листенцата по време на цъфтежа - май и юли и се сушат на сенчесто и проветриво място. Използва се предимно изсушена, като листата и цветът се оронва и стеблата се отстраняват, защото съдържат повече танин и придават стипчив вкус. Мащерката е една от най-широко използваните билки у нас. Тя спокойно може да бъде наречена лек за всичко. Използват се цъфтящите й части. Поради богатото съдържание на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. Тя има и болкоуспокояващо действие. Използва се като дезинфекциращо средство при хроничен бронхит коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, при белодробни заболявания. Освен това има благотворно действие при хронични гастрити и язва на стомаха, колики, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити. Идеална е за успокоение при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Може да се използва за гаргара при зъбобол и възпаление на устната лигавица. Добре действат бани с отвара от мащерка при ставни и нервно-мускулни заболявания, радикулит, неврит, миозит. Използва се и като подправка. http://gotvarstvo.georgievi.net/a/mashterka http://care.hit.bg/MM/03.html http://information-bg.com/bulgaria/view.php?id=27 http://www.tomilherb.com/products/product.php?mashterka
-
Интерес Интерес — это избирательное отношение личности к объекту в силу его жизненного значения и эмоциональной привлекательности. На первых порах у ребенка интерес носит безотчетный, непроизвольный, стихийный характер. Затем, углубившись и утвердившись, интерес может стать потребностью. С возрастом интересы у ребенка становятся все более устойчивыми. Интерес к кому-либо перерастает в привязанность, и, чем сильнее интерес, тем дольше она сохраняется. Поэтому значение интереса трудно переоценить как для развития личности, так и для межличностных отношений. Интересы людей характеризуются степенью постоянства и силой. Сильный и устойчивый интерес побуждает и ребенка, и взрослого к активности, к преодолению препятствий, связанных с учебой или работой, делает эту деятельность приятной. К сожалению, рекомендации, как целенаправленно формировать интересы, как использовать их для развития интеллекта и эмоциональной сферы, еще мало разработаны в современной психологии. Для изображения интереса во время занятий психогимнастикой мы пользовались старинной игрой в живые картины. Дети как бы всматривались вдаль, слушали, наблюдали, читали, следили. Неподвижные позы живых картин дополнялись подвижными играми с воображаемыми предметами. Очень полезны детям этюды, имитирующие способность к сосредоточению, особенно тем, у кого есть нарушение концентрации внимания и дефекты в понимании эмоциональных выражений Этюды на выражение внимания, интереса и сосредоточения 79. Собака принюхивается (для детей 6-7 лет) Охотничья собака, увидев дичь, моментально застыла в напряженной позе. Морда у нее вытянулась вперед, уши поднялись, глаза неподвижно глядят на добычу, а нос бесшумно втягивает приятный и дразнящий запах. 80. Лисичка подслушивает (для детей 3-4 лет) Лисичка стоит у окна избушки, в которой живут котик с петушком, и подслушивает, о чем они говорят. Вы разительные движения. Голову наклонить в сторону (слушать, подставляя ухо), взгляд направить в другую сторону, рот полуоткрыть. Поза. Ногу выставить вперед, корпус тела слегка наклонить кпереди. 81. Что там происходят? (для детей 5 — 6 лет) Мальчики стояли в тесном кружке и что-то делали, наклонив головы вниз. В нескольких шагах от них остановилась девочке. «Что там происходит?» — подумала она, но ближе подойти не решилась. Выразительные движения. Голову поворачивать в сторону происходящего действия, пристальный взгляд. П о з а. Выдвинуть одну ногу вперед, перенести на нее вес тела, одна рука на бедре, другая опущена вдоль тела. 82. Кузнечик (для детей 4 — 5 лет) Девочка гуляла в саду и вдруг увидела большого зеленого кузнечика. Стала она к нему подкрадываться. Только протянула руки, чтобы прикрыть его ладошками, а он прыг - и вот уже стрекочет совсем в другом месте. Звучит музыка Ан. Александрова «Кузнечик». Выразительные движения. Шею вытянуть вперед, пристальный взгляд, туловище слегка наклонить вперед, ступать на пальцы. 83. Любопытный (для детей 6-7 лет) По улице шел мужчина и нес в руке спортивную сумку, из которой что-то выпирало. Мальчик это заметил, и ему очень захотелось узнать, что же лежит в сумке. Мужчина шел большими шагами и не замечал мальчика. А мальчик прямо-таки «прилип» к прохожему: то с одной стороны подбежит к нему, то с другой и, вытягивая шею, заглядывает в полуоткрытую сумку. Вдруг мужчина остановился, положил сумку на землю, а сам зашел в телефонную будку. Мальчик присел на корточки около сумки, слегка потянул за молнию и заглянул внутрь сумки. Там лежали всего-навсего две обыкновенные ракетки. Мальчик разочарованно махнул рукой, встал и не спеша пошел к своему дому. 84. Сосредоточенность (для детей 7-8 лет) Командир сидит за столом и внимательно изучает карту. Он обдумывает план наступления на врага. Выразительные движения. Левой рукой упереться локтем о стол и поддерживать голову, наклоненную влево; указательным пальцем левой руки двигать по воображаемой карте. Мимика. Слегка сощуренные глаза, нижняя губа закушена. 85. Раздумье (для детей 6-7 лет) Мальчик собирал в лесу грибы и заблудился. Наконец он вышел на большую дорогу. Но в какую сторону идти? Во время этюда звучит музыка Д. Львова-Компанейца «Раздумье». Выразительные движения. Ребенок стоит, руки сложены на груди или одна рука на груди поддерживает другую руку, на которую опирается подбородок. Етюдите могат да се приспособят и за по-големи деца и дори за възрастни. Ще бъдем благодарни за вашите идеи и опит. В темите на този форум може да се публикуват мнения на руски и на български по желание на потребителите.
-
http://www.shkolazhizni.ru/archive/0/n-8739/ Психогимнастика в тренинге http://nkozlov.ru/library/psychology/d2558/ Психогимнастика для детей http://www.intelgame.ru/doc/44.htm ЯЗЫК ДВИЖЕНИЙ. ПСИХОГИМНАСТИКА. http://www.rustoys.ru/playroom/koord.html Дорогие друзья, в следующих публикациях в теме предложим вам отрывки из книги М.И.Чистяковой "Психогимнастика". Надеемся, что книга поможет родителям и всем потребителям форума.
-
Появиха се първите череши! Според психолозите хора, които обичат череши са http://margaritta.dir.bg/avgsept/0504lubimplod.htm Може би не случайно пролетното пречистване се прави точно с тях. http://gotvarstvo.georgievi.net/a/cherry Предложение за черешова диета Какви са вашите рецепти и опит?
-
Единствената врата
-
Паневритмия 1938 Евера - видео Евера - описание Евера - текст и музика Приятели на Паневритмията, каня ви в тази тема да съберем мисли на Учителя Беинса Дуно за приложението на женския принцип - възприемане на Любовта, и на мъжкия принцип - възприемане на Мъдростта, които ни водят към Истината и подтикват нашия растеж. Многоценният бисер
-
Благодаря за въпроса За мен почти до 45тата ми година нямаше съмнение в това, което е написано по-горе. Затова се вглеждах в "любовите", които бях и изживявах, опитвайки се да определя коя от тях е "истинската, великата Любов" и как да разбера кои са копията. Понякога ми се струваше, че "истинската" беше първото силно чувство (така и неизказано и несподелено), което усетих в себе си. Понякога ми се струваше, че тази Любов е пред мен, защото всичко, което бях изживяла ме беше разочаровало или беше останало неосъществено докрай. После прочетох: Сега съм стигнала до съзнанието, че това, което съм наричала "истинска любов и любов-копие" всъщност са били и са чувствата, които съм опитвала и от които съм се учила. Истинската любов не може да се отчете като отношение към определен човек, а по-скоро като усещане за едно състояние на ума и сърцето, което носи знание, свобода, живот, учение, движение и работа. Всъщност тогава тя не се "изживява", а се живее. Това състояние не зависи от обекта на любовното отношение, а само от нас самите. Постигнем ли го съзнателно, то не би могло да свърши, според мен. А ако една такава любов свърши все пак, значи тя не е била истинска...
-
Изворът на доброто Звуци от природата за деца CD с детски песнички
-
Ани И аз доста мислих върху това правило, и на мен ми се стори противоречиво. Още се опитвам да го приложа, за да разбера вътрешния му смисъл и сила. Пример: Днес реших по време на сутрешната си разходка в гората - преди паневритмия - да взема със себе си чувалчета за отпадъци и докато се разхождам да събера хвърлените торбички от семки, чипс и въобще всичко, което килима на гората нямаше да може да усвои. Първата съпротива, която усетих беше, че ще се изцапам от чуждите боклуци и небрежност. Взех ръкавици и докато вървях си представях себе си - как изпускам пликчето и не го забелязвам или как детето зад мен го хвърля без да видя.... все случайно. После започнах да си припомням и случаи, в които и аз съм проявявала и проявявам небрежност за друго - постепенно недоволството и критиката се стопиха. Накрая ми хрумна да им благодаря, защото ако не ги бяха хвърлили, сега аз нямаше да имам шанса да събера и изхвърля от ума и сърцето си критиката и недоволството така, както събирах хвърлените отпадъци в гората. Мисля, че доброто, което направих на моя собствен ум и сърце беше несравнимо по-ценно и голямо от доброто, което направих на гората. По-скоро хората и гората ми бяха направили добро на мен - моето добро се състоеше в това, че разбрах тяхното добро. После се оказа, че няма къде да изхвърля чувалчетата, защото кошчетата на алеята бяха изчезнали. Този път вече бях готова за недоволството в ума и сърцето ми. Скрих чувалчетата в недостъпен храсталак и си поставих за задача да обмисля какво мога да направя така, че за хората да има къде да си оставят отпадъците вместо да ги изхвърлят в гората. Благодарих на изчезналите кошчета, защото те ми дадоха обяснение за изхвърлените отпадъци. Моето добро се състоеше в решението да направя нещо по въпроса с кошчетата около пътеката. Може би когато записваме доброто, свършено от нас, то това да е доброто, за което не чувстваме никого длъжен или не се чувстваме жертви.... И още - само ако записвайки доброто не се сравняваме с други, които не са го направили или са направили нещо "лошо" - ако ще записваме такова "добро, значи записваме лошото в ума и сърцето си. Но въпросът е много важен! И иска дълго прилагане....
-
Според мен ако ученикът притежава външно богатство, то той не го е търсил, нито се опасява, че може да го загуби, защото за него това не е собственост, проява на "противоречията, които среща в живота си", и които "неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота". Той счита всяко противоречие (произтичащо от материалната собственост в ръцете му) за една велика задача, която трябва да разреши." Същото важи и за човешките отношение и за морала и справедливостта. Ученикът може да носи всичко това в себе си, може да живее с него в живота си, но той се е освободил от зависимостите си - т.е. не ги идентифицира с щастието си, не ги поставя като цел пред себе си и не страда при загубата им или при мисълта, че може да ги загуби... За него това, което за другите типове хора причинява зависимост, представлява "една велика задача, която трябва да разреши".
-
Вятърът в човешкия свят може би възстановява хармонията между полета с различно "налягане". Вятърът напомня, че ние сме част от един свят и сме свързани. Докато сме в света на човешките разбирания вятърът ни блъска един в друг - т.е. сблъсква нашите ценности, модели за добро и лошо. Блъскаме се, за да си докажем на себе си преди всичко, а и на другите, че нашата представа за добро е правилната; за да променим гледната точка и позицията на човека до себе си, че тя да е поне съвместима с нашата. В Божествения свят вятърът се усеща като полъх, защото приемаме за нормално да се различаваме един от друг дори когато сме един до друг. Може би тези правила ни сочат Пътя към влизане в Божествения свят? Съвсем простички и изпълними - съвсем ежедневни. Както развитието на вътрешния ни свят оказва влияние върху външния ни живот, сигурно и обратното важи с не по-малка сила. Промяната, която съзнателно правим във физическия си свят и живот, предизвиква съответните промени и растеж в духовния...
-
Ученикът Може ли ученикът да има богатство и имот? Може ли да има почитта, симпатията, уважението, признанието на хората? Кога човек, който има всичко това в живота си, тръгва по пътя на ученика въпреки че ги има? Защо един ученик може да остане без имот, без уважение и симпатия?
-
Ценност, съдържание и форма Отдавна не съм се замисляла кои са ценните неща в моя живот - може би защото бях в период, в който преодолявах зависимостите си. Да нарека нещо ценно в този период означаваше веднага да усетя болка от мисълта за загубата му. Сега може би е друго време - моментът да намеря ценните неща такива, че да не стана зависима от тях. Кое не губи никога своето съдържание и форма? Безусловността на моето отношение към света ми и всичко в него. Тази безусловност зависи от самата мен. Няма как да я загубя освен ако сама не поставя някакво условие - облак, пясък, който ще закрие виделината. Следователно за мен работата по придобиването ценността на нещата може би се изразява във вниманието да почиствам ума си от условията? Кое е това, което не умира и не губи съдържание и форма във вашия живот? Кои са били мислите, които са ви показвали пътя? Как могат да ни направят услуга чувствата?
-
Много точни наблюдения! Благодаря. Сега ми се струва, че в мекотата влиза и независимост на нашето меко отношение от реакцията, която то предизвиква. Ако ние очакваме адекватна реакция - на мекота - мекота, ако променяме мекотата си в зависимост от реакцията - то това дали вече можем да наречем мекота? По-скоро е твърдост. Има и още - защо смятаме, че отдръпването от близост означава по-малко или липса на мекота? Може би точно в това се изразява мекотата в някои ситуации? Важно е с какви чувства и мисли го прави човек - дали с обида (твърдост) или с и от обич към другия.
-
"Божествените работи имат всякога семки, творчество." Възможности на красотата Творчество можно назвать то, что является "семка" - семя. Если плод нашей работы и жизни содержит в себе потенциал развиваться и расти самостоятельно и приносить плоды без нашего контроля - это творчество, это добрый плод. Творчество можем да наречем това, което представлява "семка". Ако плодът на нашата работа и живот съдържа в себе си потенциал да се развива и расте самостоятелно и да дава плодове без нашия контрол - това е творчество, това е добър плод.
-
17.05.2008 г. - Свободата иде по друг начин.
Донка replied to Станимир's topic in Мисъл за деня от Учителя
Може би да възприема свободата означава и да променя разбирането си за нея. Ние - хората сме склонни да я разбираме като свободата да натикам света в моите понятия и да го заставя да бъде такъв, какъвто аз си го представям. Започнем ли да лепим етикети на себе си и на всичко около нас, сами се затваряме за свободата си. Свободата не ни се дава, ние си я имаме - тя се възприема, когато сме готови да я усетим, видим, разберем. Да приема Бог в душата си означава за мен да се почувствам малка ценна частица от Цялото, каквото е всичко около мен. Да приема, че нося в себе си същата сила, същия смисъл, каквито носят тревиците, вековните дървета, водата, слънцето.... Да дам свобода на Бог - да приема света около мен такъв какъвто се случва НАД опозициите на моя ум и емоции. Да отворя съзнанието си за неразбираемото и необяснимото и да призная, че и аз самата съм в хармония с него. -
СЛАВЯНСТВОТО След въздушните нападения бяхме излезли няколко дни с Учителя на планината. Тук беше самотно и безлюдно. В низините градът лежеше разрушен, опожарен и изоставен. Духаха силни ветрове, беше студено, влажно. Тежки облаци се носеха над върховете. От време навреме се провиждаше небето. Слънцето надникваше и благодатни топли лъчи се спускаха над нас. Чувстваше се свежестта и силата на първичния Живот. Всяка краска, всяко дихание, всяко движение, всяка форма бяха изпълнени от него. Планината беше храм. Човек е изгубил способността да вижда Божествения Живот и да участва в него, изгубил е способността да разговаря с Бога. Но човек и сега може да намери изгубения рай. Бяхме насядали около Учителя върху мекия губер на тревите и разговаряхме. Облаците се отдръпнаха и Слънцето огря поляните. Повдигна се въпросът за славянството. Учителят каза: - Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и вързват. Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова Култура. В известен смисъл, те сега са духовният Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийското море в славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина. Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море. Волга съответства на река Йордан. Волга е голяма река, а Йордан - малка. Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и в други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море. Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика. Задната част на главата на славяните е развита. Това показва, че те имат силни семейни чувства и склонност към уседнал живот. Славянството има да се бори с татарското влияние, влиянието на атлантската раса. Татарското влияние се изразява в крайния материализъм. У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят Културата на Братството. В общославянския организъм България представя волята. Поради това тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта, трябва да се уравновесят. Бог иска славяните да изпълнят една мисия. Чрез славяните трябва да се внесе нещо ново - щедростта. Щедростта е качеството на славяните. Никой народ не е толкова щедър като тях. Една от великите черти на славянството е самопожертвованието. В славяните работи духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в славянството. Новата Култура ще излезе от славянството. Хубавата черта на славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях. До сега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата Култура. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдание, като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро.” Определено е славяните, като едно голямо семейство, да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия. До края на XX век много напреднали Същества - Братя на Любовта, предци на човечеството ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Но те са само авангардът. Те са най-главните сили. Тази промяна, която става сега в Русия, се дължи на действието на тези напреднали Същества. Тези Същества, които сега слизат в славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на Живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Интересно е, че Америка и Русия са свързани на север. Значи те ще се разберат в Истината, т.е. като бъдат свободни. Англия и Русия могат да имат отношение в името на Правдата. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четири професора на славянството. А шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво. Този плод ще съчетава всички положителни черти на народите на бялата раса. У русите носът е детински, но той е благословен. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.” Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на славянството да заеме своето място в света. Българите са пионери между славяните. Латинската раса е дала формите. А славянската раса ще даде съдържанието. Славяните наричаме слънчеви хора. Някои ги наричат груби. Грубостта произтича от Слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни, и растения. Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички. Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е побратимяването на всички народи. Из Изворът на доброто
-
СЛАВЯНСТВО После воздушных налётов мы ушли с Учителем в горы на несколько дней. Здесь было одиноко и безлюдно. В низине простирался город разрушенный, сожжённый и покинутый. Дул сильный ветер, было холодно и сыро. Тяжёлые облака проносились над вершинами гор. Время от времени небо прояснялось, выглядывало Солнце, и благодатные тёплые лучи спускались к нам. Чувствовалась свежесть и сила первичной жизни, ею были наполнены всякое дыхание, всякий цвет, всякое движение и всякая форма. Горы – это храм. Человек утратил способность видеть Божественную Жизнь и участвовать в ней, он утратил способность разговаривать с Богом, однако и сейчас он ещё может найти потерянный Рай. Мы сидели возле Учителя на мягком травяном ковре и разговаривали. Облака отступили, и Солнце осветило поляны. Был затронут вопрос о славянстве. Учитель сказал: – Западные народы достигли кульминационной точки своего развития, они расцвели и дали плоды. Отныне славяне будут цвести и давать плоды. Ошибочно думать, что славянство должно господствовать, приказывать другим народам. Славянство станет тем полем, где проявятся положительные качества других народов. Славяне станут тем новым, что создаст Новую Культуру. В известном смысле теперь они являются духовным Израилем. Интересно провести параллель между Россией и Палестиной. Каспийское море в славянской области – это закрытое море, и существует аналогия между ним и Мёртвым морем в Палестине. Волга вливается в Каспийское море, а река Иордан – в Мёртвое море; Волга соответствует реке Иордан, только Волга – большая река, а Иордан – небольшая. Мёртвое море на 25 метров ниже уровня моря, и Каспийское море тоже ниже этого уровня; разница только в том, что в Мёртвом море нет жизни, а в Каспийском море – богатая жизнь. Реки славянской области вливаются в Северный Ледовитый океан, в Чёрное море, в Средиземное море и в другие моря. В Палестине ни одна река не вливается в открытое море. Следовательно, славяне до известной степени несут культуру евреев, но есть и отличие. У славян развита задняя часть головы, это означает, что у них сильно развиты семейные чувства и склонность к оседлой жизни. Славянам предстоит бороться с татарским влиянием – влиянием атлантической расы, это влияние выражается в крайнем материализме. Вообще у западных народов развит ум; в латинской расе развиты чувства, сердце. Славяне же несут ныне силы души – Любовь, они человеколюбивы; они несут Культуру Братства. В общеславянском организме Болгария представляет волю. Вследствие этого Болгария является тем средоточием, где две силы – ум и любовь – должны уравновеситься. Бог желает, чтобы славяне исполнили Миссию: через славян должно быть внесено нечто новое – щедрость. Щедрость – качество славян; ни один народ не является столь щедрым, как они. Одна из великих черт славянства – самопожертвование, в славянах работает дух жертвы. Вот почему будущее принадлежит славянству, Новая Культура произойдёт от славянства. Хорошая черта славян – альтруизм, это является в них Божественным Началом. До сих пор не существовало такой компактной массы, как славянство, готовой к Новой Культуре. Славянство – представитель Идеи о Боге, в сознании славян есть нечто возвышенное – это Любовь к Богу Бог проводит славян через Огонь: в мире нет других народов, прошедших через столько страданий, как славяне. Бог говорит: «Из вас должно получиться нечто хорошее». Славянам, как большому семейству, предопределено исполнить Волю Божию – в этом величие их Миссии. До конца XX века много Продвинутых Существ – Братьев Любви, Праотцев человечества вселится в славянских народах, вызвав великий духовный подъём. Но это лишь авангард, это ещё не самые главные силы. Причиной перемен, происходящих в настоящее время в России, является действие этих Продвинутых Существ. Эти Существа, сходящие ныне в славянство, приведут его к объединению, они помогают ему в выполнении его Миссии. В разных местах России есть люди, работающие во имя духовной Науки, – это адепты, Божественные посланники. В России вырабатываются новые формы жизни будущего, она является полем творчества для этих новых форм. Интересно, что Россия и Америка соединяются на Севере. Значит, они придут к соглашению в Истине, то есть это произойдёт, когда они будут свободными. У России и Англии могут быть отношения во имя Правды. Славянство – это дерево, на котором будут привиты Англия, Германия, Америка и Франция, эти четыре профессора славянства. А шестая раса будет плодом этого привитого дерева, и плод будет сочетать все положительные качества народов белой расы. У русских нос детский, но это благословение. Сказано в Писании: «Если не станете как дети, не можете войти в в Царство Божие»1 Славяне уже пережили свой страшный холод и теперь они уже перед восходом. Россия и славянство уже вышли из чёрной зоны, из тёмного века. Ныне славянству даётся возможность занять своё место в мире. Болгары являются пионерами среди славян. Латинская раса дала формы, а славянская раса даст содержание. Я называю славян солнечными людьми. Некоторые считают их грубыми, эта грубость происходит от Солнца, потому что в солнечной энергии изобилие света и тепла, под её воздействием живут все – и животные, и растения. Азиатские, восточные народы имеют большое доверие к славянству. Славяне введут в этих народах то, в чём они нуждаются, – черёд и порядок. Славяне объединятся, они будут мостом между Европой и Азией. Вслед за объединением славян должно объединиться всё человечество. Будущая раса объединит всех. Славяне внесут в мир духовный элемент: побратимство. Их Миссия – побратимство всех народов. 1Мф 18:3 ББК 86.39 Б 415 Беинса Дуно Источник Добра. Перевод с болгарского - М.: "Рила", 2003. Перевод Наталии Семёновой по архивному материалу Бояна Боева «Изворът на Доброто». ISBN 5-8125-0333-8 © Издательство "Рила"
-
Какво означава това в конкретни промени, според мен: Да дадем възможност на децата да се развиват спокойно със своето индивидуално темпо и по своя индивидуален път. Да избегнем сравнението между тях и уравновиловката, за да имаме условията да извадим на бял свят и да развием заложбите на всяко дете - не да искаме подстригваме всички под "единни изисквания". Това означава да разработим и въведем системата на класовете по дисциплини, които отчитат нуждите, нивото и темпото на всяко дете и го поставят в благоприятната за него среда. Почти целият свят работи така от десетилетия - на нас просто ни е по-лесно да водим "стадото - паралелка". Радост означава позитивни стимули и среда за детето в училище и свобода да развива своя потенциал. Имаме много опит в тях, макар за съжаление, да ни е по-лесно да прилагаме наказанията, критката и негативните стимули. Позитивна среда и свобода в нея означава нова стратегия на учебния материал, която дава на детето модел на реална информационна среда и ориентиране в нея. Позитивен стимул означава отчитане само на успехите и напредъка на детето (не на грешките и не класиране по успех) Можем да го направим такова място като променим изцяло системата на усвояване от "усвояване на знания и умения" в "развитие и изявяване на творческите заложби'. Това означава, обаче, много работа и над квалификацията, подхода и психологическата култура на учителите. Останалите направления от книгата на Б. Боев - Учителя за образвоанието ще оставя за допълнителен коментар и предложения в тази тема. Разбирам песимизма на колегите и родителите, но с песимизъм и черногледство промени не се правят - създават се с обмисляне на идеите и с много работа - всеки ден. Какви са вашите конкретни идеи и опит за реализация на Училището - живот днес и в близко време? Какво би могъл да направи учителят и сега, за да реализира тези идеи? Какво могат да постигнат родителите заедно с учителите и какво могат да изискват от учителите?
-
Изворът на доброто - Источник добра Л. Н. Толстой - Война и мир - часть 4 - ХII
-
По какво се отличаваме от нашите приятели - мъжете: Самочувствието ни се определя от чувствата и качеството на взаимоотношенията ни. Осъществяваме се, като споделяме чувствата си и общуваме с другите. Жените искаме да живеем в хармония, в една общност и в едно проникнато от обич сътрудничество. За нас взаимоотношенията са по-важни от работата и резултатите. За нас е много важно да изразим своята личност и особено чувствата си. Да споделим личните си чувства е много по-важно, отколкото да постигнем някакви цели или успехи в живота си. Разговорите и общуването са източник на огромно удовлетворение за нас. Ако мъжете до нас разбират и приемат това, те ни оставят да им "губим времето" по същата логика, по силата на която ни купуват подарък...
-
Препоръчвам на всеки, който няма достатъчното време, възможност и т.н. за спортове и фитнес каланетиката. С нея на времето успях да стегна мускулатурата и да се освободя от излишните килограми след раждането. Сега също ми помага да дам на тялото си необходимото раздвижване при работен ден от 11-12 часа в една стая. Не изсква никакви уреди, подходяща е за хора, които не обичат или не могат да натоварват сърцето и дихателната си система. http://www.fema-bg.com/index.php?m=1257&lang=1 http://dieti.rozali.com/kalanetika/p184.html http://dieti.rozali.com/kalanetika/p173.html http://www.dieti-otslabvane.com/%D0%9A%D0%...%B8%D0%BA%D0%B0 http://bglog.net/Zdrave/11779 http://www.bb-team.org/articles/1137