Донка

Кое в човешкия живот можем да наречем "вятър", който заставя хората да се блъскат помежду си? След като това са външни движения и не зависят от нас, то кое ги предизвиква и какъв е техния смисъл? Защо в човешкия свят те са силни, могат да бъдат дори бури, а в Божествения са само тихи повявания?

В градинката ни отвори очи божурът. Нашият е бял и е още млад. На мен ми действа странно успокояващо - имам чувството, че когато стоя до него и гледам цветовете му, времето замира - спокойна, чиста, мъдра, добра красота..... Родът на дървесния божур произхожда от Китай. Известен е в китайската култура няколко столетия преди новата ера като лековито и декоративно растение. През XVI в. в страната се отглеждали над 30 сорта божури, някои от които се оценявали високо и се разменяли срещу злато. В китайската култура има много легенди, свързани с това цвете, а в приказките героят постига съвършенство в живота, ако в градината си има божури, “които менят цветовете си четири пъти на ден”. В гръцката митология Пеон се наричал ученикът на целителя Ескулап. С помощта на чудно растение той излекувал дори бога на подземното царство Плутон от раните, нанесени му от Херакъл. Тази случка предизвикала завистта на Ескулап и той заповядал да убият Пеон. Но богът не позволил това да се случи и го превърнал в красиво цвете. В древността растението се славело не само с красотата, но и с чудодейните си свойства. Вярвало се, че гони злите духове и че наниз от цветовете му около шията на човек е силно оръжие, което държи далеч демоните. http://gotvarstvo.georgievi.net/a/paeonia http://www.mirolm.hit.bg/Bozur.htm http://medicine-bg.net/index.php?option=co...0&Itemid=38 Корените на божура са много полезни в профилактиката и лечението на алергии , които протичат от летните месеци до ранната есен, когато повечето хора са повалени от една или друга форма на алергия. http://alternativna-medicina.tialoto.bg/article.php?id=2228 В традиционната китайска медицина белият божур е известен като билка със стимулиращо въздействие върху кръвта, черния дроб и далака. Смята се, че е горчив, адстрингентен и освежаващ, спира съсирването на кръвта и изтегля горещината от тялото. Растението е сред най-важните женски лековити билки в китайската народна медицина. Предписва се при различни менструални оплаквания, включително предменструален синдром, обилна менструация, кървене между два цикъла и липса на менструация. Фитотерапевтите го препоръчват и за синдрома на поликистозните яйчници, миома и някои случаи на женско безплодие, често в комбинация с гол сладник или други билки. Белият божур има спазмолитично действие и се прилага при менструални болки, схващане на скелетните мускули и стомашно-чревни спазми. Изследванията показват, че пеонифлоринът нормализира някои видове хормонален дисбаланс при жените. През 2001 г. китайски учени установяват, че пеонифлоринът възпрепятства образуването на тромби в кръвта. Той е ефикасен при лечението на екзема, високо кръвно налягане, повишена температура и като успокоително. Противовъзпалителните свойства на билката я правят полезна при лечението на ревматизъм и други възпалителни процеси. http://www.zdravnitza.com/a/nav/products/o.../649/category/3

"Лошата" мекота всъщност не е мекота, а манипулативност, изнудване, измама и всичко от този ред. Последните съвсем не са меки, когато жертвата им окаже съпротива - те затвърдяват в намерението си да контролират чуждото поведение и мислене и да ги моделират по своята представа за добро. Така самият манипулатор попада в плен на желанието си да манипулира. Мекият човек няма претенциите дори да оценя чуждото поведение като добро или лошо, още по-малко да го контролира или моделира - той оставя човека до себе си и самия себе си свободен.

Изворът на доброто - Краските Много обичам кокичето. За мен то е символ на силна нежност..... Отглеждам ги (или по-скоро те сами растат) в градината. Когато водя първите стръкчета, които пробиват в най-студеното време и в снега, сякаш ми идват сили да мина през всички изпитания. Когато се появят първите бели капчици на цветовете ми става много нежно-силно. Какви символи и чувства ви носят вашите цветя? Какво ви помагат да събудите в себе си? На какво ви учат?

Ч е с т и т Р о ж д е н д е н Аделаида Smile Milena Благодаря ви за красотата, светлината, мекотата и любовта, която ни носите тук на всички всеки ден!

Изворът на доброто - Мисли върху музиката

Смирението означава да повишим вибрациите си, когато усетим в себе си или около себе си негативност. Повишените вибрации отварят в нас Окото на мъдростта. "Изворът на доброто"

mvm! Мекотата и добронамереността са невъзможни една без друга. Мекотата в отношенията е израз на нашата добронамереност. Свързвам понятието мекота с пластичност и еластичност - т.е. със способността ни да се променяме, но в същото време да запазваме основната си същност - любовта и благостта. Пластичността според мен е по-скоро качество на отношението, мисленето, емоциите. Тя означава, че умът ни навреме и и адекватно обработва постъпващата информация и отчита емоционалния контрол. Налице е хармония между ум, емоции и воля... Пластично отношение означава да запазим положителното отношение (качеството на материала) при външна промяна на формата му (винаги е различна - не се връща в старото състояние). Обратното означава твърдост - умът прилага филтър от субективни изисквания и така изопачава картата на света и предизвиква негативни емоции. Волята реализира тези емоции в твърдо поведение, което често сме склонни да наричаме "принципно". Започва борба, която води винаги до дисхармония в отношенията и в крайна сметка до болести и неблагополучна съдба. Еластичността според мен е характерна преди всичко за поведението - то се проявява в търпението (не се къса ) и благостта (запазва качеството си). Временно в зависимост от условията поведението ни може да се промени, за да отговори на някаква необичайна ситуация. Когато вятърът спре, тревата отново се издига нагоре - това е естественото и положение. Ако е необходимо да сме далече, за да постигнем мекотата в отношенията си - Бог ни дава време и шанс да преосмислим позициите си и да се променим. Както и да преценим дали наистина до този човек и на това място сме поставени от Него или стоим въпреки волята Му, борейки се за някакви свои принципи и претенции... Понякога мекота означава да останеш на мястото, променяйки себе си. Друг път означава да смениш мястото си, защото усещаш, че то не е твоето, а само претенциите на егото.

Последняя любовь О, как на склоне наших лет Нежней мы любим и суеверней... Сияй, сияй, прощальный свет Любви последней, зари вечерней! Полнеба охватила тень, Лишь там, на западе, бродит сиянье, Помедли, помедли, вечерний день, Продлись, продлись, очарованье. Пускай скудеет в жилах кровь, Но в сердце не скудеет нежность.. О ты, последняя любовь! Ты и блаженство, и безнадеждность. Ф. Тютчев Като слънце Като зрънце, като просено зрънце, от крилатия вятър посято, тя пониква несетно в душата и пораства, класи и узрява. Като птичка, като мъничка птичка, през морета от юг долетяла, във сърцето невинно заспало, тя си свива гнездо и запява. Като слънце, като божие слънце, над живота ни кратък и беден, и дори над деня ни последен тя изгрява - греховна и свята. Като песен, като майчина песен, ненадейно в чужбина дочута, поразява беглеца залутан - любовта - съвестта на земята. Елисавета Багряна

Един мъчителен проблем, който тровеше дните и нощите ми много години беше циститът. Изследванията показваха всичко в норма и някаква ту появяваща се ту изчезваща без причина инфекция. Не помагаше нищо. Помогна лечението с мисъл, комбинирано с обилно приемане на вода. По Л. Хей проблемите на пикочния мехур са предизвикани от придържането към някакви стари идеи, което предизвиква мъчително безпокойство и раздразнителност. Всичко това много често е полуосъзнато и се смята за нещо нормално. Жените сме много по-податливи на това състояние покрай чувството си за дълг или очакванията си, възпитани или от строги родители или от любовни романи. Ние искаме идеалите и желанията ни да станат реалност в нашите срокове и по нашия начин и така ставаме техни пленници. Страхуваме се да се почувстваме свободни от тях, защото лесно се идентифицираме с тях.... Изпитваме силна пареща болка, когато се налага да оставим това да "изтече" от нас. Започваме да търсим виновни - обикновено от другия пол, укоряваме, критикуваме. При мен виновникът бях винаги аз и укорите - унищожителни - бяха насочени към мен самата. Според моя опит осъзнаването на проблема вече е осигурило лечението с мисъл. Аз се опитвах да намеря какво конкретно се опитвам да задържа и кое ме безпокои и дразни, защо и от какво се страхувам да се освободя. Размишленията редувах с лечебните внушения - Спокойно и с лекота се освобождавам от старите си нагласи и приветствам новото в живота си. То ми носи сигурност и радост. Желая да се променя - да обичам и одобрявам себе си. (Водата помагаше на засилената обмяна и енергийните нужди на органзма по време на промяната. Аз си представях как влива в мен новия живот и обичта и как всичко старо и парещо се разтваря в нея и излиза вън от мен.) Както споменаха по горе селин, Аделаида и латина много важно е думите, с които се лекуваме да се трансформират в мисли+емоции така, че да не се усещат като стихотворение, а като състояние на убеденост в смисъла им. Много важно е и да се отразят на отношението и поведението ни - т.е. да се променим под тяхно влияние. Не е лесно, особено когато сме привикнали другите да ни смятат за виновни, защото ние самите се смятаме за такива... Но с търпение и постоянство проблемът се изчисти за 1-2 месеца.

Това наистина може да се превърне в проблем.... Дори не умишлено, по влечение на душата ние търсим хора със сродни нагласи, интереси, начин на мислене. С тях се чувстваме и проявяваме себе си. Нищо лошо дотук. Проблемът започва, когато подсъзнателно (или съзнателно) започнем да отхвърляме останалите - хората, които са на различна вълна. Например - отбягваме или търпим с вътрешно осъждане пушач, или му четем лекции за вредата от цигарите - физическа и духовна... Ако приемем човек с различни от нашите идеи, имаме усещането, че сме направили компромис ... На теория осъзнаваме, че във всеки човек можем да намерим благородното, но на практика предпочитаме да го виждаме и усещаме, отколкото да полагаме усилие да го търсим. Като предпазна мярка от време на време хапвам месо или вкусвам алкохол, макар и да мога и без тях. Така лесно приемам хора, които имат навици и предпочитания съвсем различни от моите.... Имате ли приятели, които не споделят вашите идеи или дори имат противоположни на тях принципи? Какъв е начинът да превърнем "чужденеца" в добър приятел?

Честит Рожден Ден nina7705 Любов Светлина Мир Радост

Смелостта на пионера.... Пионерът опознава новото, непознатото и намира в него красивото и доброто такива, каквито не е срещал и оценял преди. Той има смелостта да разшири представите си за тях и да приеме с благосклонност нещо, което не е присъствало дотогава в модела му на света. Смелостта да се промени, за да се впише и приспособи към новата среда и да започне да дава плодове в нея. Може би е нужно разграничение между пионер и завоевател. Завоевателят покорява новото и непознатото с желанието да го подчини на старите си модели за добро и зло и на правилата на света, от който идва (с меч или слово - няма съществена разлика). Той проявява страх - страха да приеме и остави новото по-различно от това, с което е свикнал. Страха да промени себе си така, че да заживее в хармония с новото.

Несколько дней назад, на рассвете - в роще недалеко от нашего дома - я увидела цветок - мак. На полянках теперь полно цветами - ковер. Но тот цветок показался глазу странно неуклюжим. Присела и разглядела внимательнее. Из зеленого бутона рождался цвет мака - рассправлял свои красные лепестки, помятые утробой бутона. Тонкий горбатый стебелек с радостью показывал миру своего ребенка.... У меня в сознании всплыло слово Жизнь (с большой буквы). Жить с большой буквы - носить в утробе души плоды Духа, рожать и крепить их на тонком и неуклюжем стебельке своей короткой человеческой жизни.

В тази тема ще има списък на дежурните по отварянето на новите теми. Основните отговорности на дежурните са: 1. Да прочетат беседата предварително 2. Да подготвят молитвения наряд с линкове и кратко въведение - резюме със свои думи или няколко избрани мисли. 3. Да отворят темата в съответното време и да съдействат за нейното развитие Списък на дежурните по дати: 1. Асолютната истина - 23. 03. 2008 - Донка 2. Вътрешна свобода - 30. 03. 2008 - Латина 3. Божествени състояния - 25.05. 2008 - Ваня Златева 4. Важността на размишлението - 22. 06. 2008 - Ася И 5. Здрава основа - 20. 07. 2008 - Донка

Мога да отдавам всичко, когато -съм сигурна, че няма да го усетя като жертва или самоощетяване - в противен случай ще е агресия; -усещам щастие в и от процеса на отдаването ; -не забелязвам и забравям какво и на кого съм отдала - в противен случай ще чакам благодарност и отплата.

A wildrose is waking up... Усещали ли сте себе си като роза - каква? Усещали ли сте как вътре във вас расте и отваря пъпчици роза? Кога?

Ако благостта е плод на Духа, то тя се постига осъзнато. Тя ни съпровожда по Пътя и ни учи да бъдем себе си, но и да бъдем клетката от вселената, която ни е създала. Тя стои в нас, но ние сме тези, които я избираме за свое състояние. Усещам го като чистота - да живеем в благостта означава да почистваме редовно ума и сърцето си. Оставим ли облаците на желанията, праха на очакванията, калта на твърдите правила за добро и зло да съжителстват със слънцето на благостта, ражда се сянката на омразата, погнусата.... Как да ги излекуваме ?- като почистим благостта си. Благосклонността в ежедневието ни - можете ли да дадете примери за случаи, в които вие или друг човек до вас сте проявили благосклонност? Различаваме ли я от съжалението, снизхождението, безразличието, угаждането....? Как?

Какво би означавало да приемем предложението на жената - света? Да се подчиним на ценностите на някакви авторитети, на силни на деня, за да спечелим облаги или да избегнем отхвърляне. Или да поласкаем суетата и гордостта си. Светът ни се предлага и ни желае, но само ако му се подичним, ако се обвържем с него и му дадем това, което иска. Ако изберем да запазим като приоритет Бог - т.е. вътрешното и устойчивото в себе си - ще пострадаме, но от страданието ще придобием повече отколкото от временните облаги, платени с продаденото себе си. Защо продажбата на своята душа на света е грях? Ако продадем на света правото да организира ума, сърцето и тялото ни срещу временно издигане, ще станем пленници и така ще прахосаме Божествената енергия и характерът ни - онова, за което сме дошли на Земята ще бъде само играчка, пионка в ръката на светските капризи.....

Да се храни жената от плодовете на Дървото на Живота - това означава да държи добри мисли, приятност, детинско разположение в себе си - да вижда "белите зъби на умрялото куче", да умее да туря правото напред, а кривото да оставя в неговата сянка. Жената първа е вкусила от дървото за познаване на доброто и злото - жената е по-податлива на стремежа си към "подреждане" на света като своя дом - по свой вкус. Жената майка носи в себе си инстинкта да пази рожбата си от опасността - от злото. Не усещаме кога започваме да делим всичко на добро и зло по своите лични мерки и да ги налагаме на мъжете до себе си. Защо е толкова важно точно жената да се "повърне към първото си положение - да се храни с плодовете на Дървото на Живота"? Може би защото в нашите скути растат новите хора - и мъжете, и жените....

Търпението няма граници, когато в сърцето и ума ни приоритет има любовта. Търпението и благосклонността са двете и "ръце". Докато пропускаме любовта през себе си - търпението и благосклонността са безгранични. Изчезне ли едното, любовта си е отишла. Любовта Граници имат периодите, в които поддържаме определено поведение и позиция. Когато старият подход и позиция са станали неадекватни за ситуацията и човека, възникват негативните емоции - имаме усещането,ч е търпението ни свършва. Всъщност негативните емоции ни дават сигнал за промяна на нещо в себе си - гледна точка, стратегия на поведение, позиции, ценности... След като ги променим, се променят нашите реакции на ситуациите и съответно изходът от тях, после и средата ни... Ако след неуспешни опити да общуваме мирно с определен човек, ние променим нивото на близост с него, това не означава, че сме преминали границата на търпението. Ние не променяме отношението си към него, а само начина си на общуване....

Дали понякога не слагаме равенство между търпение и бездействие?

Всъщност това, което знам не е съвсем теоретично - няма как да бъде заради прагматизма на настройката ми за възприемане на идеите. Не мога да приема идея, докато не видя как тя може да се приложи в ежедневието ми. Затова при мен на дневен ред е по-скоро прилагането отколкото спазването. Дали успявам?- с различен успех и по различен начин, но се стремя да съм будна за прилагането. Не бих заявила, че имам някакви принципи - по-скоро е основна идея - за приоритета на безусловната любов над всички останали идеи за добро. Прилагам я, когато усетя в себе си нещо негативно като емоция или мисъл, или отношение... Будността се изразява за мен лично във волята да не се поддам на вълната на негативността и да си дам време за осмисляне и прилагане на безусловното положително отношение към всичко. То не е външно, лицемерно и маска на негативността, а убеденост в "Всичко, което се случва е за мое и на другите добро". В контекста на това безусловно добро се опитвам да намеря урока, избора и мястото си...