Донка

Честит Рожден Ден infinity1305 kokiche infinity1305, Благодаря ти за Красотата, Любовта, Светлината в Доброто ти Човешко Сърце

Смелостта е плод на Любовта в сърцето и ума на смелия човек. Той умее да се концентрира върху състоянието, в което за него свирепите животни не са свирепи, а красиви. Животните усещат спокойствието, което излъчва, и свирепостта в тях заспива... Според мен мекотата също дава на човека стабилност и устойчивост - особено тогава, когато бурята е толкова силна, че ако остане твърд, тя ще го пречупи. Да запазим мекотата си, когато усещаме заплаха за устойчивостта си, също може да се опише с думата смелост. Да не се страхуваме да се наведем или огънем, защото умеем да се изправяме отново след това...

Какви са взаимоотношенията между съзнанието и подсъзнанието? Има части от нашата физиология, които са останали завинаги в зоната на несъзнаваното - тези, благодарение на които телата ни функционират. Има и вярвания и ценности, които остават подсъзнателни, но ръководят живота ни. Повечето от информацията, която получава мозъкът ни от сетивата, също остава в подсъзнанието. Осъзнаваме само тези, към които е насочено вниманието ни. Съзнанието и подсъзнанието работят в хармония. Дж. О'Конър сравнява съзнанието и подсъзнанието с ездача и коня. Съзнанието е ездачът - то насочва, ръководи, избира резултати, решава в каква посока да поеме. Неговите решения преминават в подсъзнателната зона и се превръщат в действия - подсъзнателното е като коня, който върши работата и отива там, където е поискал ездачът. Ако вниманието е разконцентрирано, ние сме оставили коня да избира посоката. Ако съзнанието има претенциите да контролира всяка стъпка на "коня" - подсъзнанието, то всъщност блокира реализацията на дейността, тъпче на едно място. В най-добрия случай съзнанието и подсъзнанието работят в балансирано партньорство. Учителя предава това партньорство с много красива и точна метафора в утринното слово Вътрешна свобода: "Зная да чета" - означава мога да балансирам партньорството съзнание - подсъзнание Подсъзнателните ресурси на човека са почти безгранични и са неутрални - могат да бъдат "злото"и разрушителна сила, но със същата сила могат да творят красота и добро.

С. Лазарев - Диагностика на кармата - ч.9

При хроничен синузит - рецепта на Учителя Билковите рецепти на България: Вълшебствата на народните лечители Пресен корен от хрян се измива и настъргва на ситно ренде. 1 ч.л. от хряна се слага към 1 с.л. царевично брашно и лъжица оцет. Смесват се добре - болното място се намазва с мас и със сместа. Държи се само 5 мин. първия ден, 10 мин. втория, 15 мин. третия и така до петия ден с времетраене 25 мин. След това се стръгва по обратния път до 5 мин.

Благостта е един от плодовете на Духа. Галатяни 5 Учителят много често изпозва в беседите си думата благост. Двата принципа Идеята за тази тема ми се заформи при четенето на беседата Любовта. В нея Учителя определя търпението и благосклонността като "ръцете на Любовта": Виждате ли разлика в понятията "благост" и "благосклонност"? Благостта вродено качество ли е или се постига съзнателно? Как се проявява благостта и как благосклонността в ежедневието - в поведението, взаимоотношенията?

Смелост наричам умението да остана спокойна, когато е трудно човек да съхрани спокойствието си. Смелост проявяваме, когато успеем да приемем съвсем съзнателно различна от нашата позиция, без да усещаме своята позиция застрашена от чуждата. Смелост означава и да имам волята да сменя гледната си точка точно когато тя ми се струва правилната. Смелостта се проявява, когато успеем да запазим вътрешната си свобода при наличието на външни ограничения.... Смелостта качество ли е на човека или състояние?

Какво означава да действаме отрицателно, когато имаме Любов? Примери?

Което Бог е съчетал беседа от книгата Великата майка какво означава да схванем, че у нас има грешка? Може би това означава да схванем защо последствията от действията ни не съвпаднат с очакванията ни? Ккаво означава да я поправим - да променим гледната точка към ситуацията и да се опитаме да видим в нея това, което преди не сме виждали... Да опитаме друг подход към нея, друго поведение... Възможно е това също да бъде грешка, но поне сме опитали.

Проверено! Рецепта от Учителя Билковите рецепти на България - стр. 134 - Ню медиа груп - София 2007 Могат да се сложат и капки от разреден цитросепт или биоцитрин - Няколко пъти на ден в ноздрите се поствят тампони от малко парче памук, напоено в разтвор от 40 мл вода и 3 капки Биоцитрин. Ако има възможност от приготвения разтвор се капе 3 пъти дневно. Като следваща мярка, се препоръчва вътрешната употреба на екстракта.

Вътрешната свобода

Вътрешната свобода Често ние живеем с презумпцията, че всички резултати и целият процес на дейността са в ръцете ни. Искаме от себе си (и очакваме от другите) всичко да контролираме, да направляваме, да вършим. Забравяме, че ние сме в един свят, който не е изграден по нашите ограничени представи, нито се подчинява на нашите планове с наочниците на моделите ни на мислене. Метафората на Учителя с житото и хляба дава много точен образ на това, което се случва с нас и нашия труд - резултатите зависят и от човека (ако не посеем и не замесим хляба със собствените си ръце, Бог няма над какво да работи), и от Бог. Свободна съм да посея или да не посея, да ожъна и смеля или да не го направя... Свободна съм и да прекъсна работата на Бог - да разровя смеето преди да е дало плод, да извадя хляба преди да е готов... Това е моята външна свобода. Кога се ражда вътрешната свобода? Може би когато осъзная своята роля и моментите, в които идва ред на Божията... За да осъзная процеса, ми е нужно внимание. За да свърша добре моята работа и после да смиря желанието си за контрол и да оставя Бог да свърши неговата работа, ми е нужна волята. Вътрешната ми свобода се ражда, когато приложа вниманието и волята си така, че да са в хармония с Божията воля.

Кой определя в какво се състоят недостатъците на другия човек? Възможно ли е той да ги нарича свои особености и да си ги харесва? Ако все пак иска да ги преодолее, то може би това е задача, която вече е по силите му? Кой изисква да помагате на другия да преодолява недостатъците си? Кой определя начина, по който помагате и резултатите от тази помощ? Ако сменим "нямам право" с "не желая", "не ми е спокойно" или "мога и да не" - дали няма по-точно да отразим ситуацията? За мен това е много често неосъзнат психовампиризъм - има си начини да се отразява така, че да не ви засяга и дори реакцията да помага за стабилизиране на негативния човек. Писали сме за това тук Има и доста литература написана за това : Александрович, Александър Енергийните вампири е само една от тях. Учителят също е говорил в беседите си за неутрализирането на негативното влияние...

Да четем книгата на живота си - понякога е толкова лесно, понякога трудно... Дали ще имаме търпението да прочетем малко повече преди да вземем някакво решение или да определим мнението си? Или ще се опитваме да търсим в нея доказателства за нашите "специфични идеи", затваряйки очи за останалите неща, написани в книгата - дори на следващия ред. Как да определим кое в тази книга ще ни покаже нашия Път? Общата идея, вложена дълбоко в душата ми - свободна съм както и всички около мен да бъда себе си, да греша, да служа, да поддържам света си радостен и мирен... Специфичната - може би това са начините, по които го постигам? Да поставя в основата на живота си общата идея и да премахна специфичните може би означава гъвкавост на формите, в които разчитам общите идеи в книгата на живота си, гъвкавост в реализацията им посредством специфичните....

Отговорите биха помогнали на майки с подобен проблем - въпросите не са лични, а като казус - две конфликтуващи деца в семейството. Дори сам да се опита да си отговори човек на тях - би било доста полезно. Когато родителите забележат какви са обичайните причини за конфликта, биха могли да избягват и предотвратяват ситуациите. Разбира се, макар и родени от едни и същи родители и растящи в един и същ дом, те са различни - това е важно да бъде прието и разбрано с уважение от голямото дете и после от малкото. Всичко започва от примера на родителите, естесвено. Примерът как се отнасят един към друг и как към всяко дете поотделно. Наблюдателността е най-важното нещо за създаването на подходяща атмосфера у дома - ако всяко от децата има възможност да се занимава с любимата си дейност/и - при назряващ конфликт родителят ще знае накъде да насочи всеки. Много често (от личен опит) конфликтите възникват защото децата бездействат. А бездействат, защото не се сещат с какви интересни неща могат да си запълнят времето. Много сполучлива сфера е спортът, изкуствата... каквото му допада на детето. Друг важен момент за родителите на две деца - още от самото начало - дори преди да се появи второто дете - да си представят заедно с първото как ще си играят заедно и на какво - и каква роля ще има всяко - голямото и малкото. За съжаление - при моите играх роля не само аз с моите визуализации, но и едната баба, която внушаваше как бебето ще му изяде обяда, ако той не го яде... В тази връзка в игрите на двете деца винаги трябва да има място и за родителя. Сега си мисля,че е хубаво да споделим тук игри, подходящи за семейства с две деца. Понякога конфликтите са зов за вниманието на родителите - когато децата забележат, че единственият начин да привлекат вниманието към себе си е този.... Ако вече това се е случило, лечението ще е трудно и бавно, но е възможно. Ще е нужно много внимание - да се улавят моментите, в които има мир и точно тогава да се насочва внимание и позитивна подкрепа към децата. И обратно - търпение и отказ от участие, когато се опитват да го привлекат със скандала. Най-зле е положението, когато двете деца са "назначили" родителя за следовател и съдия и си разиграват сценарий от екшън... Наистина е необходимо да се разговаря с децата за конфликтите помежду им, но с много такт и разбиране - в никакъв случай с "кой е виновен, кой започна пръв, какво направи всеки " и т.п. Бих препоръчала отново прекрасната серия Позитивно възпитание Много ще е хубаво и родители с опит да сподеят тук заглавия или подходи, които прилагат, когато децата в семейството са повече от едно

Петко льо Капитанине ПЕТКО ЛЬО, КАПИТАНИНЕ Музика и текст: народни Аранжимент: Ку-ку бенд Петко льо капитанине, Петко льо командирине, Петко льо командирине. Яла сай Петко остави от това пусто хайдутство, от това пусто хайдутство. От това пусто хайдутство, на майка ти сай додяло, на майка ти сай додяло. На майка ти сай додяло, по деня хляба месенье, по деня хляба месенье. По нощам ризи перанье, юнашки глави скиванье, юнашки глави скриванье. Петко льо капитанине, Петко льо командирине, Петко льо командирине.

Мъчение, надежда - осъзнаване - спасение. труд - любов - вяра - свобода - въздигане - мир Но сега ще започвам да си го обяснявам...

Молитвен наряд за начало: Бог е Любов(песен) Добрата молитва Псалом 23 Беседа: Любовта Молитвен наряд за край: Господнята молитва Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: 1 Коринтяни 13

За мен да тълкувам знаците на съдбата точно това означава - да живея... с отворени сетива и съвсем тих вътрешен диалог, който мога да спра всеки момент, да живея "слушайки" Божията воля, не крещейки своята. Обратното беше усещане за окови - оковите на "така трябва", "така не може", "това е добро-това лошо", на самоосъждането и осъждането, на предположенията, заместили разбирането и приемането на неразбираемото все още... Послушах един знак на съдбата преди няколко години - бях в много объркано и търсещо път състояние - живеех без посока, отчаяна, че всичко, което бях градила толкова упорито в личния си живот, се беше срутило с трясък. Слизах по стълбите на сградата, в която се намира школата ми. В главата ми неповикана зазвуча една детска песничка - по това време я пеехме с 2 групи. Никога не се съпротивлявам на песнички - оставям ги да си звучат и им пригласям, колкото и да ми е тежко. Усетих как краката ми започнаха да подскачат по стълбите надолу сами - стана ми малко смешно и много весело. Изведнъж загубих представа за мястото и времето и не чух, а по-скоро усетих в полутранс състоянието нещо като прото-мисъл "Тук е щастието ти - остави отворена вратата - нека всичко и всеки влиза и излиза и да остане който и каквото ще бъде щастливо с теб и ти с него". Признавам, че малко се изплаших, когато се "събудих" и замръзнах на място - пред очите ми беше вратата на моята школа - бях изминала около 20ина крачки без да забележа това.... Всички важни неща и хора, които промениха живота ми до неузнаваемост след този случай наистина намерих там. Когато ми се приискваше да задържа някого или нещо, което ми беше скъпо, спомнях си за "гласа" и го освобождавах с любов и благодарност. Имаше 2 момента, в които бях на кръстопът - дали да напусна това място и да последвам нещо, което ми изглеждаше щастието ми. Послушах "гласа" си - не го направих - сега знам, че ако бях, щях отново да се натикам между шамарите.

Много точно казано! Когато настроим чувствителността си да приема и отразява с умножаващ ефект тези положителни вибрации, светът става все по-добър. "Улавяйки" и увличавайки доброто, ние помагаме за хармонизирането и трансформацията на негативните вибрации. Все пак има и хора, които продължават да държат на своите негативности, защото не могат да преодолеят идентификацията си с тях - още им е трудно или просто не им е дошло времето... Те обикновено сами се отдалечават от нас или правят всичко по силите си да ни изтласкат по-настрани от себе си. Не би трябвало да се противим на това - те имат своя път за вървене и свободата и силите да го извървят сами...

Това беше много точен въпрос - инфинити! Още няколко преди да взема отношение: - можете ли да дадете конкретни примери за какво точно се карат децата? какви са различията между мненията им - конкретни примери по възможност? - наблюдавали ли сте дейности, в които са на едно мнение и не спорят поне за около 15 мин. - играят заедно и се разбират? - имате ли максимално точна представа за конкретните наклонности и интереси на всяко от децата? - родителите вземате ли участие в някоя от дейностите и заниманията им? - как реагирате в случай на скарване? А как - в макар и кратките и може би редки моменти на мир и любов? - разговаряли ли сте с тях за техните отношения? - имат ли за пример подобни отношения - независимо между кого? Много станаха въпросите - не е задължително да отговаряте на всички...

Но как?! Наистина сме безжалостни към себе си и се стараем до предела си. Аз дълго време умувах над следните думи в една песен: "Прощавам на себе си, прощавам на себе си и правейки това прощавам и на теб!" но да си призная честно разбирам по-скоро смисъла на "уча се от грешките си", но не смисъла на "прощавам си за грешките". "Не би трябвало да грешим"... само Бог не греши. Ние не сме Бог - ние сме просто негови деца и винаги ще сме деца. Когато детето греши, ние не наричаме това грешка, а опитност, която го учи. Без тези опитности няма да има учене - а нали ние сме дошли тук, за да се учим... Как да стане това, ако нямаме право на тези опитности? После какво означава "грешим" - дали това не е моментът, в който постъпката ни се разминава с някакъв модел за "правилно"? А къде е гаранцията, че този модел е правилен, ако той е също човешка измислица? Синдромът "Прокрустово ложе" е отрязал живота на много хора - анорексията е една от гилотините просто. За грешката, прошката тук сме изписали много страници... Не може да има "уча се от грешката" преди да сме си простили за нея - да простя - означава да разбера къде е бил "бъга" в програмата, да се уча означава да го отстраня - т.е. да пренапиша тази част от програмата в себе си. Този процес продължава цял живот, че и още доста животи... Предлагам следната промяна в програмата "ние сме възрастните - не би трябвало да грешим" (тя видно е дала бъг - показва го анорексията): "ние сме и ще си останем деца - не бихме могли да се учим от друго освен от грешките си". "Истина ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно". (Ев.Матей, 18:3) Децата Да бъдем като децата

На мен както винаги в живота ми помогнаха децата. Помислих си - ако детето (моето или ученикът ми, или което и да е) направи същите грешки, има същите недостатъци - ще го хокаш ли, ще го съжаляваш ли? Разбира се, че не - никога не съм го правила - винаги съм виждала най-хубавото в децата, винаги съм ги окуражавала и съм се отнасяла към грешката с добродушно чувство за хумор, а към недостатъка - ами за мен няма такова нещо в детето - има непостигнати неща и "силата му е в друго"... Винаги съм ги уважавала и съм намирала това, за което да им кажа "браво". Не си спомням да съм съжалявала някого... поне не съзнателно. После си помислих - а защо към себе си се отнасяш по обратния начин? Значи дълбоко в себе си се отнасяш към тях по същия начин както към себе си - положителна си, защото ги съжаляваш.... С ужас осъзнах, че това е вярно. Това направи промяната неизбежна и необратима - за тях (и особено за своите) бях готова на всичко - за себе си, явно не. Започнах да се отнасям към своя характер и поведение и недостатъци така, както се отнасях към децата....

Съборно слово 1922г. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учиениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922г. (стр.114) Цитирам по Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново (Документална хроника - том 2) изд. Алфиола 1996 ISBN 954-8139-10-3