Донка

Може би мекотата в отношенията ни подразбира осъзнаване на факта, че всеки от нас има нужда от различна "почва" - условия и изпитания, в които да бъде "посаден". За едни организми водата е средата на живот, за други пясъкът. Да бъдем меки означава да не се опитваме да решаваме ние в какво е най-добре да растат и връзват плод хората до нас.... Същото може да се каже и за силата във всеки от нас. Да бъдем меки може би означава да приемем, че силите ни са различни и ни помагат да растем по различен начин. Ако на нас ни помага повече силата на ума ни, то човекът до нас може би има нужда от топлината на емоциите....

Едно от първите неща, които попиха в съзнанието ми, когато започвах да чета словото на Учителя, беше примерът с житното зърно: Ето Човека Четирите неща, които са необходими за нашето израстване - както са необходими на житното зърно: - почвата, в която го засаждат - богатството. Ето Човека Ние сме родени сред богата почва - имаме всичко, което ни е необходимо, за да растем в изобилие. Усещането за бедност е от нашата слепота да видим богатството, което ни е дадено. Същата тази почва, която съдържа храната за нас, е едновременно и това, което ни натиска и държи на тъмно.... Значи точно в тези мъчнотии и натиск се състои богатството ни - нашият учебник. Всеки психолог знае, че най-силно влияние върху развитието на интелекта и личността има решаването на проблемните ситуации! Само проблемите могат да ни заставят и помогнат да вникнем в същността на света около себе си и да видим в неговата динамика, връзки, смисъла на всяко нещо, което е и се случва.... Само в почвата на трудностите може да се развива - силата - тя Ето Човека Започне ли освобождаването на нашата Сила - на ума ни, на сърцето ни, на благородните ни пориви и стремежи - започва усвояването на - Знанието. Ето Човека Но не самоцелно натрупване на знание е този растеж. Щяхме да сме избуяващ плевел, не житен клас, ако усвояването на знания не се осмисля от - добродетелта. Ето Човека И трудностите, в които сме посадени, и силата, която ние е заложена в човешката ни същност, и знанието, което сме придобили по време на растежа са имали един първоначален План - замисъл - да отгледаме клас със семена - семената на Добродетелта. За да бъдат тези семена отново засяти.... Дълго време си задавах въпроса: А защо богатството, силата и знанието трябва да бъдат приковани? И какво означава това в житейски план за мен лично? Ето Човека Защото мога да се изкуша да приема трудностите като наказание, а не като почва. Защото мога да се изкуша да използвам силата си и натрупаните от мен знания, за да избуя плевелите на моята гордост и суета... Сега често осъзнавам моментите, в които почукват по гвоздеите ми. И съм благодарна за тях! Те ми осигуряват свободата да насоча енергията си кън "главата"... Ето Човека

Алилуя Космическият човек е заложен в нас, но тепърва трябва да се развива.... Какво означава това развитие? Хармония на противоположностите, заложени в нас... Енергията и информацията, емоциите и ума, любовта и мъдростта... Може би Космическият човек в нас се развива само докато и ако противоположностите ни работят заедно в хармония... Може би той се развива само докато и ако съзнателно ги хармонизираме и работим с тях... ? И не е нужно да търсим енергия за това развитие - тя "иде" при нас и в нас от природата. Може би от нас се иска само да я усвояваме съзнателно и да я влагаме в хармонията и развитието си....

Нина! Хората като теб стават все повече! Капка по капка вир става! Благодарността отваря сърцата и умовете на хората за Любовта - на всеки, на когото сме благодарили за малкото незначително нещо, за което дори той не се сеща, че може да приеме благодарност.... Не минава много време и същият този човек започва също да благодари на други - също за малки неща... Те на свой ред също ще започнат да благодарят на други! Много хора като теб, Нина, вече учат децата си да разбират и прощават - на себе си и на всички други - за всичко.... Тези деца ще учат приятелите си, те - своите... и своите деца... На прошката ще се научим малко по-трудно, но ще се научим.....за да оцелеем.

За всички приятели на този сайт и този форум - стари, нови и бъдещи! Благодаря на създателите му! Благодаря на всички, които му дават живот! Благодаря на Провидението, което ме доведе тук, за да отвори сърцето ми, ума ми, душата ми за Любовта!

Днес моя приятелка и бивша ученичка сподели с мен колко проблеми има с дъщеря си - на 16 години.... и колко срам е събрала в учителската стая при бившите си учители.... Дора е много добра, всеотдайна, интелигентна майка - като повечето майки сега. Всичко, което ми споделяше, се въртеше около страха, че момичето ще опропасти младостта и живота си. Това, което очакваше от мен, бе съвет как да го предотврати... Тя не беше готова за това, което трябваше да и кажа.... Дори не можа да ми отговори за какво мечтае и как вижда света около себе си порасналото и дете.... Класически случай - и аз, и много други родители сме минали през това. Само че, когато започне изпитанието, някак ние възрастните забелязваме преди всичко колко трудно ни е на нас. Започваме да си представяме какви ли не катастрофални сценарии и се стараем да ги предотвратим. Борим се със собствените си предположения и не разбираме как сами предизвикваме това, от което най-много се страхуваме.... Забравяме да погледнем на света през очите на порасналото си дете, да се опитаме да разберем трудностите, през които минава, да запазим вярата си в неговите сили и свобода. Забравяме, че нашето дете с болка разкъсва пашкула си и постепенно се превръща в наш приятел. Как да насърчаваме вместо да ограничаваме? Как да помагаме вместо да наказваме? Как да усвояваме заедно с децата си изкуството да се учим от грешките - толкова естествени и необходими на растящия човек? Преди всичко от опита си на отначало проваляща се, но после успяла майка, мога със сигурност да посоча като най-доброто лекарство личния пример. Престанах да "пазя авторитета си", демонстрирайки увереност в собствената си правота. Откровено започнах пред децата си: да признавам грешките си, да поемам отговорността за тях, да помирявам своето и тяхното недоволство с инструмента на прошката Прошката - лично да търся урока и да вземам решение за промяна. Разбрах, че най-коварната отрова за любовта между нас беше вината. Вместо да разпитвам и търся отговорност започнах да споделям и да се интересувам... Забравих "Как може....", страховете и мрачните прогнози - започнах да мечтая на глас.... И един ден бавно и сигурно мечтите ми започнаха да се сбъдват - една по една.... Сигурна съм, че много от вас тук могат да разкажат как са насърчавали и насърчават децата в трудна за тях възраст и моменти...Не само като родители, но и като педагози или просто близки... Препоръчвам на всички и една чудесна книга: Позитивно възпитание за тийнейджъри

Благодаря ти, Бина за искреността - не всеки би имал смелостта ти! Макар дали има човек, който не е усещал същото...? Може би на времето наистина съм благодарила, че не съм като тези хора.... Сега, точно преди Великден се опитвам да казвам "Прости им Господи, те не знаят какво вършат. Моля те дай им светлина, и дано научат уроците си и аз моите с по-малко болка - но нека бъде Твоята воля...." Въобще по това време препрочитам евангелските разкази за последните седмици от живота на Христос.... Много ми помагат да почиствам чувствата и мислите си....

Не бих казала, че робът има търпение. Всеки от нас в някакъв момент от живота си се е чувствал роб на някакви обстоятелства. Това е усещането, че положението, в което се намираме ограничава свободната ни воля. Но вече от човека зависи дали ще остане зависим от тези обстоятелства или ще предприеме съзнателни действия да преодолее това. Да останем зависими съвсем не означава, че проявяваме търпение - по-скоро това е страх от промяна и нежелание да поемем отговорността за своя живот. Робството би се превърнало в търпение само ако променим отношението си към ситуацията и това, което преди сме правили или ограничавали по чужда воля, сега правим и ограничаваме осъзнато по своята воля. Търпението според мен винаги е било осъзнато, доброволно и свободно отношение към всичко, което се случва без нашата намеса или желание. Из Търпение, 36-а Лекция МОК, 4.VIII.1939 г. А как да разбирам търпението на воина?

Учителят и неговите беседи много ми помогнаха за себе си да изясня смисъла на този образ - "да ядем от дървото за познаване на доброто и злото" и "да ядем от дървото на живота". Дървото на живота за мен е всичко, което се случва около нас и с нас без нашите преднамерени усилия и желания. Да ядем от него това означава да приемем тези неща с благодарност като храна - т.е. това, от което имаме нужда за да оцелеем и да растем и се развиваме. Да ги усвоим като преработим "храната" - извлечем полезните за нас съставки - уроци, информация, енергия. Когато организмът, респ. съзнанието ни обработват тази информация, те всъщност поддържат естественото си функциониране и реда в системата си - всеки новопостъпил елемент отива там, където ще бъде най-полезен и добър. Няма конфликти, няма зло. Всяко нещо е за добро, защото си намира мястото, времето и дозата... Когато "ядем от дървото за познаване на доброто и злото" ние първо определяме по нашите ограничени човешки критерии и желания какво е добро и какво зло за нас и другите. През тази призма гледаме на света и себе си и на това, което се случва с нас и около нас. Което влезе в нашето "ложе на доброто" - приемаме го като добро, което се осмели да е различно от неговите мерки - наричаме го зло. Храната, която сме изяли от това дърво ни е накарала да си мислим, че знаем какво е добро и зло и дори че можем и имаме правото и задължението да налагаме доброто си на другите и да изкореняваме и да се борим срещу това, което сме етикирали като зло. Разликата е много фина. И много често, мислейки сиче ядем от дървото на живота всъщност вкарваме в себе си токсините на дървото за познаване на доброто и злото. Как да ги различаваме? Моят начин е през емоциите - усетя ли негативна емоция към нещо - значи съм объркала дървото....

Честит Рожден Ден bulgaro Любов, светлина, мир и радост!

Зависи какво разбираме под търпение, според мен. Търпението за мен определено не е синоним да бездействие и неадекватност и безразличие. Ако в резултат на такова "търпение" сме направили компромис с усещането си за радост, чистота, красота; ако търпим, мълчаливо обвинявайки някого или нещо за нашия дискомфорт, това не е търпение - това е агресия. След много горчиви уроци стигнах до извода, че търпение по-скоро означава да запазим положителното си отношение незвисимо какво се случва и как сме постъпили. Сега мога да покажа с усмивка и любов вратата на някого, защото моят дом или работно място (втори дом) не са по неговия вкус и го дразнят - т.е. той не е длъжен да ме търпи и харесва нито мен нито нещата, които ме правят щастлива и спокойна. Разбирам,че той може би иска да ме промени към своето "добро", но ако му позволя, ще страдам и макар и подсъзнателно той ще бъде причината за това страдание. Сега мога с усмивка и благодарност да се отдръпна, когато моето присъствие изкушава другия да стане агресивен.... За мен лично търпението има и още едно измерение - все имам усещането, че ако не побързам, ще закъснея за някъде и ще пропусна нещо или няма да се справя с някакви задължения навреме.... но се опитвам да се уча и от тези опитности....

Поздравления за темата и за мненията на всички преди мен - макар че моето лично разбиране е по-скоро не за "духовна гордост", а за зависимост от духовността и духовните ценности. Тази зависимост може според мен да се изразява не само в гордост, но и в суета и в ревност. Но понеже темата е за изражението на тази зависимост в гордостта, бих разсъждавала преди всичко по този аспект. Гордостта за мен представлява опит да се вкара света в определени рамки, които в случая с духовността (според ума на конкретния човек) са критерий за добро, правилно и справедливо, красиво, чисто, почтено, висше и т.п. Проблемът - зависимостта започва, когато умът абсолютизира своите лични критерии за целия свят (без да му мине през ум колко малка частица от него вижда той от своята гл.т.) и започне да съди всичко, което не покрива неговите критерии като не-духовно, неправилно, грешно, мръсно, непочтено, низше и т.п. После идват недоволството, критиката, морализаторстването, поучаването, изискванията, които се поставят като условие за уважение и обич.... Много съм проверявала себе си за тази гордост и продължавам непрекъснато да се наблюдавам. Стигнала съм до извода,ч е не е важно какво точно ще направи човек, а най-вече с какви чувства, мотиви, мисли ще го направи. Може да подадем ръка на човека за помощ, но ако го направим с усещането за по-висши и силни, а него усещаме като по-слаб, това вече е зависимост. Може да откажем поискана помощ, но това да бъде от уважение и вяра в силите на човека да се справи сам по-добре от нашата помощ. Моето лекарство за гордостта е преди всичко чувството за хумор - аз по принцип много обичам да се смея... Още като си представя как ходя надута и важна с интелигентно-замислена физиономия, смехът ми помага да стана отново като децата около мен....

Честит Рожден Ден Bella

Честит Рожден Ден viva Ла Горда Светлина, топлина и много приятели по Пътя ви!

Моля за прошка всички, у които моите мисли и чувства и постъпки са предизвикали смущение или осъждане - аз съм просто човек и ми е бил нужен този урок по моя Път. Прощавам на себе си всички мисли и чувства, които не бих искала да са ме спохождали - разбирам, че съм просто човек и ми е бил нужен техния урок. Простила съм на всички, които смятат, че имам за нещо да им прощавам, защото всички са мои братя и сестри - хора - и като мен имат нужда от уроците си по своя Път....

От моя опит знам колко е важно майката да бъде спокойно-радостна - всяко състояние се предава на невръстното дете, защото то е още свързано с майката. Ако майката се тревожи за него, то също е неспокойно, а това още повече усилва тревогата на майката и се получава кръг. Опитвайте се да мислите само положително за бебето, защото то улавя мислите ви и ги реализира - например моите бебета винаги се подмокряха или пълнеха пелените (ние нямахме памперси) малко след като си помислях, че ще го направят. Отначало си мислех,че просто ги предусещам, но в един момент заподозрях, че май те усещат мен и правят каквото аз си мисля. Направих експеримент и се оказа вярно... Малко трудно е да се контролира майчиния инстинкт, който предвижда неприятностите, за да предпази бебето от тях, но ние - жените - го преувеличаваме и в един момент започваме да си ги "викаме". Бебето сега се ориентира по какъв начин може да привлече вниманието на мама - то пробва различни и избира най-ефективния. Само че ние не разбираме това и се откъсваме от други важни неща (като готвене например) едва когато писъците станат нетърпими. После се чудим защо така пищи - то просто си е научило урока. Ако майката успее да покаже на бебето, че вниманието и може да бъде привлечено с гукането, смеха.... Аз моите ги бях научила да ми казват че са гладни с мляскане на устата - аз им млясках продължително време преди и по време на ядене и когато отивах неповикана... и какво мляскане беше после в 6 сутринта.... Нужно е, обаче, търпение и настойчивост при затвърдяване на навика.... Успех, мами!

Честит Рожден Ден! Невенна Ния magi_m regina falangi

Благодаря за интересната информация и тълкуване! За мен упражненията от Паневритмията винаги са имали по-скоро смисъл отколкто съдържание и значение. Под смисъл разбирам онова влияние, което ми оказват в конкретния момент, в който ги играя. Понякога ми се струва, че всеки път този смисъл е различен за мен. Никога не знам какъв ще бъде следващия път и при всеки опит да мисля за това, блокирам - и енергията, и движенията, и музиката се разхармонизират в мен. Като че ли упражнението е нещо универсално, което се реализира при всеки човек във всеки различен момент от живота му - т.е. при всяка отделна игра - по нов, различен начин - точно по този, който му е необходим в момента. И това се отнася май и за цветовете, и за тоновете. като че ли се хващам да хармонизирам на основната мелодия от различни тонове понякога и усещането е за различни цветове... За мен най-важната част на упражненията винаги е била вибрацията, която създават в мен. освен музиката и движението и Словото на Учителя за Пробуждането: Пробуждане Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика Много ще съм благодарна на всеки, който публикува тук мисли на Учителя за пробуждането на съзнанието... Или за това упражнение от Паневритмията.

Много обичам да се забавлявам точно с нещата, които изглеждат най-сухи, сериозни и важни. Обичам да се забавлявам докато работя - и да забавлявам учениците си с това, което малко ги е поуплашило. Мисля, обаче, че това, което за един е забавление, за друг може да бъде отегчително и уморително и дори подтискащо. За мен лично това е силната музика или многолюдните събирания. Може би забавалението не се състои в това какво точно прави човек и къде, а по-скоро в това как се чувства. Какво означава за вас забавлението? Кое ви забавлява? Наистина ли думата забавлявам произлиза от "бавя - забавям" - а може би от старото "бавя - грижа се за"?

Предлагам тези думи на Учителя да сменят сегашното заглавие на темата. От един филм запомних много точни думи: "Ако започнеш да се вглеждаш в Бездната, Бездната започва да се оглежда в теб." Вместо да изучаваме това, що човешкият ум е сътворил и нарекъл Дявол, дали не е по-Добро за нас да изучаваме как да правим така, че дяволът да плаче, а ние да се радваме? А може би точно когато си въобразим, че ни е дадено да "борим дявола" не само у себе си, а най-вече у другите "неузрели и изкушени хора" - точно тогава го изпускаме от капана и го радваме, а Божественото в нас започва да плаче? Вместо да търсим и борим дявола, не е ли по-добре да си го държим в капана си да ни е под око- Как да се освободим? Ася! - Благодаря за думите на Учителя!

Бог е Любов. Другото е всичко, докато още не е узряло до Любовта..... Узрява - рано или късно.... дори и да не му се иска и да се съпротивлява.... Ако все пак упорито отказва.... разпада се... само... И започва отначало - докато узрее до Любовта.... Времето е без значение...

Мъжкото и женското във всеки от нас. Женската ни част подхранва Доброто в нашите чувства и мисли и постъпки. Ако, обаче, прилагаме само Добротата без Справедливостта, в един момент тя ще стане пропусклива за несправедливостта и ще даде зелена светлина на агресията - от доброта.... Одобри ли женската ни част агресията тя вече няма да знае Доброто ли подхранва или агресията..... Мъжката ни част подхранва Справедливостта. Ако, обаче, прилагаме само Справедливостта без Доброто в един момент Справедливостта ще се трансформира в Осъждане - без разбиране и без милост, без свобода за различията... Добротата, приложена със Справедливостта ще роди Свободата... (Понякога и ограниченията са свобода - като предпазните колани и глобите - освобождават ни от нашата небрежност и безотговорност....) Доброта и справедливост

Много съм щастлива, че ще започна тази тема, за която отдавна мечтаех, с рождения ден на Иви - нежното цвете в екипа на нашите администратори! Иви Честит Рожден Ден, Иви! Животът нека те прегръща с детските ръчички и те дарява с чистотата, любовта и радостта в очичките им, Майчице!

Но Аз ще погледна Какво означава да се дадат добри условия на нашия ум? Може би това означава да го храним с добри мисли и да го ограждаме от негативните. Негативната мисъл означава, че умът ни не може да види добрите страни на заобикалящия го свят, но като вижда нещо, което не отговаря на идеите му за правилно и на желанията му, мисли за него негативно, отрича го, осъжда го. (Когато не допускам учениците ми да мислят негативно, да отричат, да осъждат нещо или някого, а насочвам умовете им към положителната страна, аз всъщност не осъждам техните негативни мисли, а премествам фокуса им само....) Добри условия за чувствата може би означава да оставяме добрите, положителните ни чувства да ни водят в отношенията и поведението ни, а негативните да ги разглеждаме внимателно и да ги изучаваме - защо и как са се появили в нас - и да ги трансформираме в позитивни. Може би същото важи и за добрите условия на свободата на човека и на неговите желания. Истинските добри условия за един човек сигурно са в хармонията на добрите условия за всички взети заедно: ума, сърцето, свободата, желанията....

Пролет е. Усещали ли сте себе си като малка пъпчица, която се събужда от слънчевите лъчи и топлината? Така, както се събуждат сега пъпчиците на дърветата... Листенцата са свити старателно в люспиците, подавате си очичките, за да надникнете навън и да се уверите, че зимата не ви е излъгала... Чувате песен някъде съвсем близо на клонката до вас. Радостта ви толкова ви изпълва, че листенцата се изпъъват след съня си и избутват люспиците, които са ги пазили досега от студа. Някъде вътре в сърцето ви се приготвят и тичинките и плодникът... После разбирате какво е вятър и сутрешен студ, и синьо небе и изгрев, и пчеличка, и птичка.... и всичко във вас знае,че сте в поредното начало на един Път, който вървите отдавна и ще започвате отново и отново... Може би и ние сме пъпчици от време на време, когато в живота ни настъпва поредната пролет?