Донка

Лошите мисли са низшето естество. Ето какво прочетох днес от един Велик Българин - Учителя: Синаповото зърно Има само едно лекарство за лошите мисли - това е Любовта - безусловната, която ражда добрите мисли. Техният огън топи и трансформира лошите мисли....

:thumbsup:

Няма добри и лоши хора - всички сме създадени добри. Има хора, които вярват в силата на злото и в делението на добро и зло. Има хора, които вярват в мощта на Любовта и доброто и че всичко се случва за тяхно и на другите добро. И двете категории са добри - само на първите не им е добре. Но това е техен свободен избор. За някои болката, недоволството осъждането са синоним на живот - но това са техните уроци и уроците на хората около тях.

Старата мъдрост - "Устами младенца глаголет Истина"! Бог ти е дал благословията си през устата на децата, Макс! Успокоил е опасенията ти, че не ставаш за учител. Казал ти е как да си вършиш работата и как да не си фалшив. Какви чувства изпита, когато децата те защитиха и поискаха да останеш? Какви бяха чувствата, когато те обвиняваха колегите? Сумираме двете емоции - положителната и негативната и получаваме Пътя си. Положителната показва вярната посока и избор, показва къде и кога сме изпълнявали Волята Божия, показва нашите добри мисли и дела. В случая с Макс това е била любовта към децата и разбирането, с което той работи. Негативните емоции показват къде сме "нагазили в тръните" - станали сме зависими от нещо или някого, сменили сме приоритета на Любовта с някакъв човешка ценност - в случая на Макс това е зависимостта от някакво правило и програма, "материал", изисквания, които той "трябва" да спази, както и издигането на човек-ръководител (директора) в представител на училището и върховен оценяващ работата му авторитет. Когато човек осъзнае комплекса от емоции, които съпровождат едно събитие, постъпка, отношение, той като че ли получава "пътеводната светлина". Нещо като "Бог валидира свободната ни воля". После пак сме свободни да си изпитваме същите позитивни и негативни емоции и да си избираме пътя, както и да си носим последствията. Сега се замислих и върху умението ни да интерпретираме негативните емоции. Като че ли позитивните имат по-ясно послание, но ние сме повече склонни да забелязваме негативните. Защо? Може би защото именно те ни дават сигнал,ч е нещо в нас самите не е наред, имаме нещо за лекуване, но и отново те ни дават възможност да прехвърлим "сянката" си върху заобикалящите ни хора и да започнем да "лекуваме" тях и ситуацията вместо себе си?

Сексът може да сближава хората и да проявява и обогатява любовта между тях и Любовта в тях - проверено. Сексът може да прави хората зависими един от друг и от самия секс, което превръща любовта между тях в агресия и "подпушва" извора на Любовта в тях - изпитано също. Ами излиза,че както всичко останало от Бог дадено сексът не е нито добър, нито лош за взаимоотношенията. Зависи как се отнасят към него хората и дали само в него вижда любовта или го виждат само като една от проявите и. Любов без секс може да има - и безусловна, и красива, и слънчева. Ако една любов увяхва без секс, това дали е било любов...? И любовта със секс също може да е красива и слънчева и безусловна. Ако сексът е в състояние да я опорочи, това дали е било любов...?

Вярата в Разумното начало променя гледната точка към това, което наричаме препятствие. Тя пренастройва критериите и картите на човешкия ум, за да може той да започне адаптация към новата ситуация. Адаптацията означава опознаване на ситуацията и на самия себе си в нея. Опознаването означава учение. Учението означава промяна и развитие. Промяната и развитието осигуряват еволюцията - разумното Начало. Да се "дигне" препятствието според мен означава умът да го пре-осъзнае като стимул на еволюцията си.

Синаповото зърно Гравитацията осигурява последствията от свободния ни избор, от волята ни - намерението, което можем да реализираме в ситуацията. Тя не е ограничение - напротив - тя е полето, в което можем да проявим свободната си воля. Само че тя е свободна само и дотолкова доколкото можем да осъзнаем и приемем с Любов всички възможни последствия от всеки свой избор, от всяко намерение, всяка постъпка, реакция. Желанията нямат нищо общо със свободната воля. Те са агресивно налагане на наш субективен модел на събитие или състояние върху бъдещето. Ако ситуацията не се "съобрази" с желанието ни, търсим виновни и съдим - т.е. желанието не осъзнава ситуацията и последствията от собствените ни действия - то е сляпо за тях. Желанието вари човешкия ум в собствения му сос, отдалечавайки го от реалния свят. То генерира зависимостите - свободната воля ги изчиства. Правя каквото си искам - това означава искам светът да се съобразява с моята личност и да изпълнява моите желания. Осъзнавам това, което правя - това означава оставям себе си и света си свободни.

Наложи ми се доста да поровя и помисля над това. Преди около 8000 години човекът преминава от палеолитния период на развитието си в неолитния. Това е означавало смяна на ролята в средата - от ловци и събирачи (т.е. потребители на готовите блага в природата) хората се превръщат в земеделци и животновъди (т.е. планират и сами организират средата си по начин, който не е съществувал дотогава в природата. Но нима това е грешният път? Едва ли - щом Бог дарява човека с ум, способен да направи това, значи е било писано да го направи... Мисля, че има и нещо друго - мотивите и мотивировките на човека за тази промяна. Мотивът очевидно е борбата за оцеляване, която движи еволюцията на човешкия вид и най-вече на мозъка и интелекта му. Погледната от тази страна тя е Божията благословия. Развил ума си, обаче в достатъчна степен, човекът започва да я оценя това, което го тласка към промяна и развитие като "злото", което се опитва да го унищожи, а доброто става това, което отговаря на неговите току що възникнали желания и егоизъм (Илияна! Станимир! )... Мисля, че това е точката, от която ни е нужно да се върнем - да се откажем от критериите си за добро и зло (т.е. от плода на дървото за познаване на доброто и злото) и да ангажираме умствените си способности в определянето на доброто във всяка ситуация - т.е. на Божията Воля.

17 декември – Да направим човека по образу и подобию Нашему

16 декември – Царството небесно

Великата майка :thumbsup:

Илиянче! Само за себе си ще сменя последната дума с "повече и по-различна любов и разбиране". Когато с мен се случва това, за което говориш, различавам как човекът се страхува да обича хората такива каквито са и започва да ги дели на глупави и умни, на лоши и добри, на фалшиви и на истински и още по куп някакви свои критерии, които са му нужни, за да му доказват колко той самият е жив и умен и добър. А когато някой продължава да хвърля кал, различавам, че той не я хвърля по мен, а по самия себе си - но щом се нуждае от тази кал в ума и сърцето си - нека я хвърля. Калта също му помага може би - Бог знае как, не е моя работа. Различавам моята свободна воля от очакванията на другия за нея Ако имах безразличие към това, което върши, щях да му отговоря на агресията с агресия - за да няма разлика... Можа би си мислим,че безразличието означава да не обръщаме внимание на нещо, което се случва около нас? Като се замислих - не е съвсем така - мога да не обръщам вниманието, което някой иска от мен по начина по който той го иска от мен - това е различаване на моя и на неговия начин. Не е безразличие. Безразличие ще бъде ако му обърна вниманието по начина, по който той го иска... Тогава няма да различавам моя от неговия начин.... :feel happy: Благодаря ви, приятели за уроците по различаване :

Когато не липсва любов, това вече не е безразличие. Това е различаване с любов. Безразлични бихме били, ако се отнасяхме с презрение, неразбиране на труда на хората, които са направили програмите. Значи има подминаване на нещо с любов и разбиране - има и подминаване с безразличие....

Щом различаваме какво ни губи времето и какво не - това дали е безразличие?

Вальо! Много точно описание на механизма, по който човекът сам си създава проблемите! Ето и "лекарството" за вече създадения проблем: А може би най-доброто лечение за заболяването "склонност към генериране на проблеми" е универсалното - профилактиката! Ако всяка сутрин и вечер проверяваме дали мисълта ни е в горната част на главата - в Божествения свят - вероятността да я съединим с гнева ще намалее значително.... Може би това е здравословното влияние на молитвата?

Уважението към неговата свобода и право на избор, както и разбирането, че не можем да притежаваме ничия любов. Любовта разбира, грижи се и оставя хората свободни.... Ако наистина обичам някого и неговото щастие (не той самият като моя вещ) ми е скъпо, едва ли ще го завързвам за себе си само защото МЕН ме боли от неговата липса... Ами ако той е щастлив някъде там... не до мен?

А за мен въпросът не стои тук ли са или не и кои са. Те са Синове Човешки, но носят в себе си и Божествената искра. Това, в което съм вложила живота си е как да ги посрещаме и да помагаме да се адаптират към нашия свят без да погубим "кристалчетата", които са ни донесли. Как ние да се адаптираме към новото (добре забравено старо), което идва с тях и да го вплетем в света си, за да се променя той хармонично, не разрушително - еволюционно, не революционно. Възможно е - само иска се от нас възрастните да сме с тях и като тях (вместо да се опитваме тях да направим като себе си); да ги чуваме и да се учим и да ги следваме (не да ги поучаваме с нашите зависимости стари и да им определяме пътищата). И не е толкова страшно и трудно - само да се посмеем на гордо вдигнатите си "знаещи" носове, на "правилните си ограничения и етикети" и да погледнем в очите им, в душите им.....на всяко от тях. Новите деца са до вас - опитайте! Не се тревожете от енергията и странното усещане, че не сте в света си - вие сте с тях - в Новия свят. :thumbsup: Може би при мен попадат по някаква причина повече - около 40 % в момента и с всяка година се покачват постепенно. От 2 години насам забелязвам съществена промяна - станаха по-сигурни в себе си и започнаха по-лесно да приемат старото. Не се бунтуват разрушително - разбират и избират пътя си като умно заобикалят вместо да блъскат и да се разочароват. Често чувам :"Това си е такова, госпожо, и такова ще си остане докато си умре само ...после вече няма да е такова".

Работя в списание, постояно се получават покани за събития, инфо за светска шумотевица, клюки ... купища безсмислена информация за хора, събития. Отнасям се с пълно БЕЗРАЗЛИЧИЕ, значи ли, че водя война? Не мисля,че се отнасяш с безразличие към тези покани - достатъчен е фактът, че знаеш какво пише в тях. Това, че отнасяме нещо, с което ни среща живота, към "ненужно за момента", не означава ли именно, че го различаваме от "нужното в момента"? Мисля, обаче, че ти разбираш добре мотивите на тези, които са изпратили поканите и информацията. Също така сигурно признаваш, че за тези хора това не е безсмислено и им даваш право те да не са безразлични към изпратеното... ? Може би не наричаш с точната дума своето отношение към това?

Самоубийството е плод на гордост, наситена до смъртоносни равнища. Това е тотален отказ от необходима промяна, от развитие. Самоубийството е акт на пряка агресия към Бог и създадения от него ред - "ако не мога да подредя света и хората както Аз искам, по-добре да не живея". По-горното са мои собствени изводи след излизането ми от състояние "на ръба". Примерите с учения, който се отдалечава, отивайки на сигурна смърт, не са примери на самоубийство - по-скоро обратното. С тази постъпка човекът приема Божията воля за ситуацията съзнателно.

:thumbsup2: Великата майка

:thumbsup: Мона! Присъствието означава Внимание. Вниманието означава различаване без противопоставяне. Различаването ражда разбирането. Разбирането обяснява безусловната Любов. Противопоставянето на "Моето" срещу "на другите" ражда условията за "обичам - не обичам". Условията пораждат напрежението. Напрежението може да се разреши по два начина - война на "Моето" срещу "на другите", за да бъде "поправен света". Оръжието е насочен поток от негативна енергия. - отхвърляне на чуждото, неприемливото, неправилното зад границите на вниманието - т.е. безразличие. Това е отново вид война - но този път оръжието е лишаване от енергия. И спомням си сега "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери". Каква е разликата между безразличието и признаването на свободата на другия и на ситуацията да се развиват и да бъдат такива каквито са - не каквито ние смятаме, че трябва да са за тяхно и наше добро? Дали понякога не бъркаме приемането уважението към нашите различия и свобода с безразличието? Дали понякога не бъркаме вниманието и обичта с отнемането на свободата на другия и на ситуацията? Възможно ли е едно и също на външен вид поведение в един случай да бъде мотивирано от любов, а в друг от безразличие?

:thumbsup: Това е нашата свободна воля - силата на мисълта ни е дадена. Как я използваме - да грабим или да благославяме и благодарим - това е наш избор. Но и последствията си ги поема всеки сам. Господ ги забавя, но не ги забравя. Който магия прави и за магии мисли - същите магии при него удесеторени се връщат. За когото молитвата е връзка с Бога и благодарност - и това удесеторено при него се връща. Всеки живот е такъв каквато е "молитвата" на живеещия го. Напоследък друго си мисля и често срещам в беседите, които чета, как акцентът се мести от "Любовта в сърцето" към "Любовта в ума, мислите". И сигурно не е случайно - ние, хората на 21 век сме хора на мисълта, нашата интелектуална енергия вече е по-мощна от емоционалната. Нашите умствени потенциали са свързани в огромен "нет" вече и сме Сила - сила, която може да разрушава с катастрофална скорост и последици, но и сила, която може да лекува и носи благоденствие в планетарен мащаб. Време е може би да облагородим с Христос умовете и егото си - може би Неговата Любов в нашите умове ще спаси света? Великата майка

Понякога и тъпченето на място си е вид развитие А и още Айнщайн доказа,че това, което ни изглежда движение, не винаги е такова и това, което ни се струва,че стои на едно място, не винаги наистина стои.... Това в темата за егото е добър завой, мисля си... И сега и аз се замислих сериозно вече - как егото ни възприема своето и на другите движение? Може ли и как егото да смени представите си за въртенето - имам предвид не да си мисли,че "слънцето и звездите се въртят около неговата твърда земя" (както се вижда и усеща), а да осъзнава вече с абстрактния си ум, че то е пътник на една малка планета, която се върти около себе си, и около слънцето и заедно с него пътува в безкрайната вселена? (Имам предвид не само в пряк, а и в преносен смисъл). Дали е възможно това осъзнаване да се формира постепенно заедно с оформянето на егото, на личността? (Нямам нито един отговор на тези въпроси - засега )

Мислете за светлината Духовното във взаимоотношенията ни може би означава да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другия човек - като виждаме в него само положителното, доброто, светлото, дареното му от Бог. За него това ще е полезно, защото ще му помогне да се съсредоточи върху вътрешните си сили и да прояви красотата и любовта, които са заложени в него. Няма да има нужда да се напъваме да му помагаме по друг начин - стига му само да се види красив, добър и силен в нашето "огледало" - останалото ще си направи сам по неговия си начин. Отначало е трудно, макар и да не се иска напъване - нужно е много внимание и много безусловна любов. А какво по-важно има за нашето лично духовно развитие от тях двете?