Донка

Днес в друга тема стана дума за този и онзи свят: Съвсем не смятам това мнение за сатанинско или за промиване на мозъци - моето уважение - просто се опитвам за себе си да разбера тези понятия - не да ги приема "защото така Е". Намерих след дълго търсене тази тема, към която не сме проявили интерес на времето, незаслужено си мисля сега. А ето какво прочетох в една беседа вчера - направи ми много силно впечатление: Така трябва да бъде издигнат Син Человечески! Какви са вашите лични представи за този свят и онзи свят и за връзката между тях?

:thumbsup2: bee bg! Благодаря за насочването към тази беседа!

Какво се разбира под "това си състояние"? Кое в "това ни състояние" ни прави принципно неспособни да възприемаме истинското знание? Какво означава да се лекуваме и регенерираме? Конкретни стъпки за лекуване и регенериране? Да се трансформираме от какво в какво? И как да започнем тази трансформация? Тя предвижда ли откъсване от материалния свят по някакъв начин? Доколкото е моето скромно разбиране за смяната на културата на змията с културата на Син Человечески, това предполага в обективното знание, неутралното, да се внесе човешкия елемент. Само че понятието човешки се нуждае от уточнение. Например откритието на експлозивите е неутрално по същност. Съществена е неговата употреба - културата на змията допуска използването на това знание с приоритет желанията на човека за надмощие. Т.е. това е прилагане на знанието през призмата на човека, отвътре навън. Културата на Сина Человечески допуска прилагането на това знание за благото на всеки човек. Или това е прилагането на знанието, което следва Божествения план за развитието - т.е. не ОТ човека, а ЗА благоденствието му. Може би едва тогава знанието се превръща от "змия" в истинско Божествено знание. Може би това е част от смисъла на "да цъкнем клечката кибрит"? Между другото в беседата много подробно се разглежда този аспект на знанието....

:thumbsup2: Ася! Много хубаво и простичко си ни го обяснила - и знам,че от собствения си живот го знаеш, затова са ми толкова ценни думите ти! Благодаря! Живи сме хората и сме свободни дори в тези ограничени от Бог за наше добро материални тела, в този от Бог ограничен за наше добро ум. Много мислих какво значи да хване човек виделината, светлината за себе си и да я ограничи. Все ми се струва,ч е това е склонността на човека да абсолютизира своите истини до Истината. Направим ли го, значи вече всичко знаем и сме стигнали края - смъртта. Допускаме ли промяна още в себе си, умеем ли да се отказваме от безвременните си истини и закоравяли етикети за хората и света си - живи сме още! По живите деца около себе си го виждам и разбирам - благодаря на Бог,че всеки ден ми дава тези уроци!

Илияна! Ива! Много хубава беседа! Подтиква към толкова размисли! Какво означава да дадем сигнал, когато имаме нужда от помощ? Да "изцвили" умът ни - може би това значи да се опита да разбере Божията воля вместо да я оспорва и недоволства? Може би когато посрещнем с критика и неверие всяко нещо, което не отговаря на нашето"право", ние си поемаме отговорността за страданията си - за всички негативни емоции? Каквото отвътре - това и отвън - ако отвътре има страдание и недоволство и отричане - това и получаваме от Бог - това сме си "заявили". Може би този сигнал е молитвата - благодарност? Какво означава да вярвам,че ще ми се помогне? Някой за мен чудо да направи, а аз да седя и чакам? Мисля,ч е помощта идва с виделината - да ни се изчисти сърцето и ума от праха на очакванията; да се освободим от въжетата на предразсъдъците и правилата си - това случи ли се - става видело къде са отворените широко за нас врати и постлани пътища. А по тях вече сами с краката и ума си вървим.

Така трябва да бъде издигнат син человечески

Много красноречив пример за темата, мисля. Ако служим на хората, а не на Бог, винаги духовността в отношенията ни се изражда в това, което е описал Добромир. В такива моменти ми изплува онзи стих, който по няколко пъти ме "заставя" да си го казвам сутрин и вечер Добрата молитва. Изглежда имам много голяма нужда от него като работя по цял ден с хора и най-вече деца. Добрата молитва Но тънка е разликата, понякога много има да се мисли и внимава. Какво означава да посветя живота си на Бог - с какво това е по-различно от посвещаването му на хората? Нали те също са проява на божественото? Примери? А доброто на нашите ближни? Как да разберем,че в старанието си да правим добро не сме се нагърбили и със мисията да определяме кое е добро за тях?

Благодаря за примера - много е точен! Егото - цар оценя другите и себе си, то се съгласява или не се съгласява, то претендира, че знае Истината и настоява другите да я знаят същата. Егото - цар приема различието на другия като "обвинение" срещу своята правилност, като отклонение от Пътя. Егото - администратор се грижи само за самите нас и нашия Път, не за пътя на другите. То няма какво да сравнява и оценя, няма с какво да се съгласява или да отрича. То служи на човека да Кристиян!

:thumbsup: Егото също е от Бог, защо да се избавяме от него - по-разумно е да го използваме по предназначението му - от Бог определеното.

:thumbsup2: С теб съм Импулса! Споделям всяка казана дума. Благодаря ти за мъдростта и голямото ти сърце.

Благодаря за беседата, Станимир! Доброта и справедливост Отдавна ми прави впечатление това "премахване на етикетите" в заглавието на темата. Отначало го разбирах по един начин, сега по друг. Ами ако вместо да премахнем етикетите си, започнем да виждаме в тях доброто - да приемаме всеки етикет с уважение като свободния избор на определена култура и група хора да осъзнава и прилага в живота си Любовта? Защо не премахваме имената си - нали и те са наши етикети, защо се отнасяме към тях с уважение? Може би защото името, етикетът ни ни дават свободата и правото да бъдем различни един от друг и различно красиви и добри, различно обичащи и по различен начин пропускащи и проявяващи Любовта и Бог? Пътят към обединението ни може би минава точно през приемането на външните ни различия с Любов?

Христос Накара ме да се замисля доста сериозно този завой в темата. Лошите мисли, осъждането, критиката и самокритиката, воюването с "неправилното" и "несъвършеното". Духовният Път рано или късно ни изправя пред този кръстопът, на който е стоял Христос. Дали си спомняме за Неговия пример, когато настъпи този момент или сме склонни да наречем избора на чашата и кръста малодушие, мекушавост, отстъпление, оправдание на слабостта и непостоянството си? Възможно ли е, борейки се с нокти и зъби в името на Христос срещу "враговете", разпъвайки на кръст своите и на другите слабости и грехове, всъщност да Го разпъваме в себе си? Може би сериозна опасност по Пътя е усещането за "жрец", който да води и просветлява "паството"? Как се поддържа имунитет към това заболяване? Това детска болест ли е или старческо безумие? същата статия От известно време насам все по-често Бог ме среща с хора, които са склонни да разпънат човека до себе си (и самия себе си) от Любов. Има ли такова нещо като разпъвам от Любов и с Любов? Критиката разпъване ли е или Любов?

:thumbsup2: Благодаря ви приятели! Днес мислих за тъмнината и написаното за нея. Ние като че ли се съсредоточаваме върху светлината и виделината, и априори приемаме тъмнината за злото. Оказва се, че не е точно така, но защо? същата беседа Струва ми се, че тъмнината е онази част от вселената, която е недостъпна за нашите сетива и ум - за наше добро. Ние живеем в силно ограничен свят, но всяко отклонение от това ограничение би означавало смърт за тялото и ума, в които съществуваме тук и сега. В този смисъл затъмнението на смъртоносните за нас реалности ни спасява и ни помага да растем и да се развиваме. Още нещо ми идва на ум - затъмнението, в което по естествен начин се намира по-голямата част от информацията, която достига до нас от нашия свят също е много важно за фокусирането на ума ни върху същественото. Нещо като светлото петно на фенерчето. същата беседа Може би сенките са това, което още не се е проявило в човека или за което ние все още не знаем... Може би сенките са това, което естествено съпровожда нашите добри страни - другата страница на листа. Например, аз се отнасям с любов и разбиране към грешките на учениците си, защото допускам и на себе си правото да сгреша - дали от разсеяност или от незнание.... Ако аз не си оставях правото на тази "сянка", нямаше да мога да разбера грешките им и невниманието им. Любовта ми към тях щеше да зависи от грешките им и нямаше да мога да има помагам да израстват и да се учат - щях да ги съдя. И още нещо открих: Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина Тъмнината в ума - нашето неразбиране на ситуацията, тъмнината в сърцето ни - негативните емоции, които предизвикват неразбирането - това е преупредителният сигнал за съзнанието ни, че е време да "заспи", т.е. да спре да взема решения и да "работи", т.е. да ги реализира в поведение. Спането, бездействието дава време и спокойствие да се пренастроим, нещо като рестарт, дори преинсталация. не случайно казват "Утрото е по-мъдро от вечерта".

Мисля, че тъмнината е онази част от вселената, която е недостъпна за нашите сетива и ум - за наше добро. Ние живеем в силно ограничен свят, но всяко отклонение от това ограничение би означавало смърт за тялото и ума, в които съществуваме. Затъмнението, в което по естествен начин се намира по-голямата част от информацията, която достига до нас също е много важно за фокусирането на ума ни върху същественото. Нещо като светлото петно на фенерчето. Може би сенките са това, което още не се е проявило в човека или за което ние все още не знаем... Може би сенките са това, което естествено съпровожда нашите добри страни - другата страница на листа. Например, аз се отнасям с любов и разбиране към грешките на учениците си, защото допускам и на себе си правото да сгреша - дали от разсеяност или от незнание.... Ако аз не си оставях правото на тази "сянка", нямаше да мога да разбера грешките им и невниманието им. Любовта ми към тях щеше да зависи от грешките им и нямаше да мога да има помагам да израстват и да се учат - щях да ги съдя.

От опит вече бих споделила няколко много бързо и безпогрешно действащи средства: - напоследък следвам съветите на Учителя за виолетовия цвят. Действа много бързо и стабилизиращо, особено при посрещането на атаката - дава сила и време за спокойна реакция. Докато се "отдръпваме" от удара, за да работим с нея се получава ефектът на айкидото - силата на удара попада в празно пространство и повлича атакуващия, нарушавайки ориентацията и плановете му. Правото отношение Методът на цветните лъчи на светлината При последната такава атака бавно вливах в ума си подчертаните думи докато изпълвах себе си и света около себе си с виолетов цвят. Ефектът беше неочаквано силен дори за мен. - старая се максимално точно да определя източника и причината за негативната атака - така я осъзнавам, спирам да я приемам като атака, разбирам мотивите на атакуващия. Това винаги е някакъв техен недостиг на положителна енергия, който опитват да запълнят за моя сметка. Преди великодушно ги оставях, но сега знам,че това е много по-лошо за тях, отколкото за мен. - молитва - благодарност за изпитанието и урока, който ми е бил изпратен и за силите и разума, които да ми помогнат да се справя. После молитва - благодарност за атакуващия - Бог най-добре знае как да отвори сърцата и умовете на човека до нас за Любовта, кой е Пътя за тяхното спасение. (Много често след защита от негативна атака ставаме свидетели как атакуващите - често това са наши познати или близки - страдат от нашата защита - много е важно в този момент да се осъзнава,че това страдание е най-доброто им лекарство...Съжалението в такъв момент е проява на агресия към тях.)

Какво означава да "задържа виделината за себе си", да и туря тапия? Може би да си присвоя правото единствен да виждам, а другите да поучавам с моята виделина? Имам още доста да помисля над смисъла на това... макар и да усещам истинността му.

Виделината и тъмнината Тези думи на Учителя, както и цялата беседа много силно ме заинтригуваха. Как разбирате вие тъмнината, светлината и виделината за себе си, в живота около вас? По какъв начин тъмнината осигурява почивката и дрехата ни за материалния живот? Как знанието помага да се добие виделината? Какво означава за вас да се научи това изкуство отвътре? Как разбирате проявите на светлината? Може ли човек да проявява светлина? Ако да - какъв е пътят да се научи това изкуство?

Сега си мисля,че преди да си зададем въпроса как да решаваме проблемите може би е по-разумно да си зададем друг: Как създаваме проблемите? Ако успеем да осъзнаем как сме създали един проблем, то той сигурно ще престане да бъде за нас такъв. Има и още една страна - дали не обичаме да имаме проблеми, които да решаваме, защото се чувстваме "мъртви" и ни е скучно ако нямаме проблеми. Тогава емоциите дават задачка на ума да ги създаде, за да ни съживи. Колкото до българите - аз имам по-различни впечатления - ние по-скоро сме склонни да виждаме проблеми навсякъде и да ги създаваме , ако не ги виждаме. Може би така крием ината и гордостта си - нежеланието да приемем света какъвто е и да видим доброто във всичко. Второто ни доста разпространено качество е да "помагаме" на другите да си решат техните проблеми (или по-скоро това, което ние считаме за техен проблем). Ако другите нахално смятат, че нямат проблеми, създаваме им ги съзнателно, за да имаме за какво да им помагаме. Може би така си помпим усещането за полезност и превъзходство.

Обяснила си ни го толкова просто и красиво, Инфинити! Благодаря!

:thumbsup: Свикнали сме да си представяме безразличието като бездействие. Всъщност напоследък осъзнавам,че те нямат нищо общо. Има бездействие, пропито с любов и търпение и свобода и смирение. Има без-различие с меч в ръка, сразяващо враговете на своята горделива истина. Има без-различие, лекуващо другите от своите собствени болести. Има без-различие всевиждащо демони около себе си. Безразличието има много лица.

Утро В океана роса отлепва клепачи света сънувал в сърцето на мрака целувка на славей и ласка на полъх трева. Пътеки протяга с прозявка и време навлича набързо за да настигне деня.

Благодаря, благодаря, балгодаря ви приятели за тази мисъл днес - наистина имах нужда и наистина действа! Невероятен прилив на енергия и благост, които възстановяват нарушена хармония и защитават от негативни атаки! Това си повтарях днес докато бях в изпитание и мислех за виолетово - благодаря ти Бина! Нищо не идва случайно в живота ни - когато Учителят ни остави на изпитание, дава ни и силата да го преодолеем и да му научим уроците.

Има и още един аспект - проблемите изглеждат по различен начин на хората, които вземат участие в тях или ги наблюдават отстрани. Това, което за един изглежда начин за решаване на неговия проблем, за друг може би е създаване на нов проблем. За други отстрани е възможно всичко да изглежда странна и безмислена буря в чаша вода, а за други поучителна опитност.... В съответствие с различните гледни точки и решаването на проблема минава по различни пътища. И още един - вярвам в мъдростта на ситуацията - понякога е необходимо да оставим нещо да се случи, за да излезнат наяве маскировките, да се избистри смисълът на понятията, които използват различните хора. При всички случаи съм привърженик на прозрачността и фактите без коментар - старая се да оставям свободата всеки сам да си състави своята представа за проблема - без да съм зависима от това дали и доколко тази представа се покрива с моята лична. Напротив - радвам се да чуя всички гледни точки.

:thumbsup: Благодаря Добромир!

Обръщам се с молба към всички събеседници в тази тема да изпращат на лични съобщения своите мнения и оценки за личността на останалите участници и да коментират техните позиции с уважение и без агресивни квалификации. В противен случай ще се наложи темата да бъде затворена за неопределено време за почистване. Напомням правилата за участие в този форум: Почит и уважение към участниците и към Портала.