Донка

Благост! Благодаря за идеята - и от линка и да споделяме тук свои конкретни идеи. Мисля, че тук има събрани доста педагози, родители и дори ученици. Предлагам да разделим тази тема на няколко нови конкретни теми, по които ще можем да дискутираме, споделяме опит и даваме конкретни предложения. Като начало, ще се опитам да отделя идеята от линка на Благост в отделна нова тема - Финансови промени в образователната ни система - идеи, мнения, предложения, опит. Според мен бихме могли да дадем полезни идеи, опит и конкретни предложения и за развитието на т.нар. "висш душевен живот" (Б.Боев - Учителят за образованието), който според Учителя трябва да се развие през втория период от живота на детето - 7-14 год. Каква роля би изиграл задължителен предмет? Има ли по-интересни идеи, опит, предложения? Предварително благодаря на всеки, който даде нова актуална идея за дискусии и конкретни инициативи.

Боян Боев пише в книгата си "Учителят за образованието": Според Б.Боев три са методите, чрез които дас е развие висшият душевен живот през втория образователен период: 1. Чрез общуване с природата 2 Чрез благодарността 3. Чрез Любовта Учителят казва: Как според вас може да се приложат съветите на учителя в съвременното училище? Би ли решил проблема един нов предмет (с тестове и оценки???) или това по-скоро е измиване на ръцете. Какъв е вашият опит, вашето мнение, вашето конкретно предложение? Как виждате ролята на училището в духовното развитие на детето? Или смятате, че растящият човек трябва да бъде оставен на "саморазвитие" в по-късен период от живота му? Ако вие сте педагози, работили ли сте над развитието на висшия душевен живот и как? Проявяват ли интерес вашите растящи деца към Вярата, Бог и как намирате езика, на който да разговаряте за това с тях? Имате ли нужда от помощта на училището (навременна и професионална)? Помагало ли ви е то?

и тук Как мислите кои са вариантите + механизмите за реализиране на тази идея + има ли някъде аналог по света Любов + Светлина + Мир + Радост

Замислих се дали наистина молитвата обслужва само мен и моята психика (душа) - дали само мен може да свърже с Извора и само мен да хармонизира... Спомням си времето, когато вярата в Любовта започна да чисти и лекува живота и душата ми - усетих и повярвах в силата на молитвата за мен самата - внимателно, след като много четох и мислих, започнах да се моля и за децата си. Те вече бяха големи - бяха далеч от мен, но все още в кризата, от която аз току-що излизах. Тогава се молех (и сега го правя) Бог и Богородица да отворят сърцата и умовете им за Любовта в тях и около тях. После си казвах, че те са Техни рожби, не мои и нека те се погрижат за тях така, както само Те могат да го направят за доброто на Децата си, както го правят и за мен. Накрая ги молех да ми помагат да бъда будна и да разбера каква е моята скромна роля в живота на порасналите ми деца.... Първата мисъл, която ми минаваше тогава (и сега) след молитвата беше - Остани тяхното топло и щастливо гнездо, където да се връщат и винаги да намират само Любов и подкрепа - каквото и да се случи, каквото и да направят. Послушах тази първа мисъл и не сгреших - за изумително кратък срок животът на децата ми и те самите неузнаваемо се промениха, стъпиха на краката си, намериха своите места и близки по душа любими, от кризата няма и помен... връщат се при мен с много радост и после отново всеки поема по пътя си. Казват ми - стига ни само да знаем, че си тук у дома и си щастлива. На вас случвало ли ви се е да помагате на ваши скъпи хора с молитва? Как?

Cveta5! Благодаря ти, че каза толкова красиво това, което и аз нося в душата си!

:thumbsup2: Много точно казано! Благодаря Добромир! Изпитанията в любовта помежду ни и в женитбата наистина се дължат на недостатъчната ни или изопачената ни любов - любовта, която ни ограничава в името на някакви ценности или желания, в името на гордостта и суетата, които задушават Любовта в нас. Когато почистим от тях ума и сърцето си, тя ни помага да превъзмогнем трудностите и конфликтите и да намерим доброто в себе си и в човека до нас, и да бъдем заедно свободни.

Ради! :thumbsup: Парите са създадени с добри намерения - да облекчат размяната на продуктите, от които имаме нужда. Парите и сега се използват за много полезни и добри неща - като за този форум, например. Когато ги изработваме и даваме с любов и радост - те стават добри. (лоши стават, когато ние станем зависими от количеството им)

:thumbsup2: Хамелеона! И аз мисля, че Бог ни е показал къде е неговия храм - навсякъде около нас. В това число и в сградите, осветени като църкви. Посещавам църквата само когато нещо отвътре ме потегли - то е толкова силно, че не мога и не му се противопоставям. Веднъж само се опитах - казах си, че не мога да отида, защото ще дойдат хора при мен и не бива да намерят заключена вратата ми. След 15 минути се обадиха, че няма да могат да дойдат - някакъв неочакван ангажимент... Когато съм ходила все е било по време, когато там е почти празно и спирам всякакви мисли. И аз не знам защо с уважение гледам Христос, но винаги заставам и паля свещ пред Богородица с младенеца. После (пак не знам защо) винаги паля свещ на една икона по-отстрани - на Свети Иван Рилски. Уважавам ритуалите и хората, които ги спазват, но аз се чувствам малко стегната, когато го правя и затова предпочитам моя си начин...

Донорството Мисля,че тук също можете да намерите интересни мения по темата, която бе разисквана във форума преди време. Съгласна съм с Ян, че темата не може да има еднозначни решения. В линка по-горе ще намерите постове на Кристиян, които лично при мен доста промениха начина ми на мислене и отношението ми към проблема... Модераторска бележка: Двете теми са обединени с цел по-голяма подреденост във форумите.

Благодаря и добре дошла и от мен Cveta5 ! Сега се замислям, че молитвата наистина като че ли ме свързва с Извора на доброто в този свят, както и с малкия извор в самата мен - част от големия. Може би улисани в ежедневието си забравяме за тях и започваме да търсим доброто само във външните неща. А то е преди всичко в скрития зад външната форма Извор. Молитвата ми помага да си спомня за това и да видя Извора в материалното си обкръжение... След такава връзка човек се усеща стоплен, зарадван, спокоен, любящ...

:thumbsup2: Добре дошла Анелия! Чудесни думи, точна позиция! Благодаря! Сега си мисля, че думите могат да бъдат както благодатна енергия, така и задушаващ дим - зависи от думите! Благодатната енергия на думите може да залюти в "очите" на хора, които не вярват в нея... Има и думи с "лютяща, задушаваща енергия"... Може би има и случаи, в които по незнание или умишлено могат да се сложат едно до друго думи с благодатна и задушаваща енергия - получава се т.нар. "сива реч"... Усещали ли сте различните енергии на различните думи и техните съчетания?

Струва ми се ,че най-естественият начин да се противостои на манипулацията е този, за който спомена Ася - когато осъзнаем кой и как точно се опитва да ни манипулира. Тогава можем да погледнам на ситуацията "отгоре" и да разберем какво точно поведение иска да провокира манипулаторът. Ако това поведение или отношение съвпадат с нашата свободна воля и избор - можем да направим това, към което са ни манипулирали. Но това, според мен вече не е манипулация, а наш личен избор и решение. За мен е много важно да се науча да виждам ветрилото от възможни "варианти за решение", което манипулаторът се опитва да скрие от мен и да ме заведе до неговия вариант, но да го представи като мой избор или като единствено възможното решение.

Ина! Мисля, че и обратното също е вярно - отношението ни един към друг определя общуването ни. Когато подхождаме към контакта с някого резервирани и подозрителни, то общуването между нас е заредено с това подозрение и често води само до затвърдяване на резервираността. Обратно - когато започваме общуване с позитивно отношение към човека, ние забелязваме позитивното в него, в отношенията си, с това ги "подобряваме"... Отдавна ми е интересен и един друг аспект - общуването с хора в пряк контакт и въртуално - тук в нета. Чувала съм и чувам доста негативни мнения за второто - аз лично тук общувам понякога дори по-пълноценно.. Как е при вас?

А според мен силата на думите е в хармонията на всички техни съставящи - смисъла на понятията, чиито знаци са те, емоцията, заложена в тях, коннотативните им полета, съчетанията им в нови смислови единства, и не на последно място - звуковите им характеристики. Съчетанието на съставящите образува уникални енергийни полета на всяка дума, които после се се усложняват и образуват нови енергийни единства в словосъчетанията, изреченията и свръхфразовите единства. Това си е реалност, която всеки от нас усеща, дори когато не говори - мислите също носят подобни енергийни характеристики, също и думите, които приемаме със слуха си (ние ги чуваме благодарение на това, че нашият говорен апарат ги репродуцира). Когато човек осъзнае какво носят в живота ни думите - както устната, така и писмената реч, започва да се отанся внимателно и с Любов към всяка дума, която минава през съзнанието му, излиза, или влиза в него...

Всеки знае нещо свое.... за своя свят...И светът на всеки от нас е такъв, каквото е знанието ни за него. Моето докосване до това, което наричате "скрито знание" става по всяко време, но само тогава, когато се "отворя" за него. Само че аз не съм склонна да го наричам скрито знание - то е било скрито за мен до отварянето - после разбирам, че винаги е било пред очите ми, но очите ми са били замърсени с пясъка на някакъв предразсъдък... Ако остана с усещането - ето - вече го знам скритото знание - пак ще се затворя, така ми се струва.

Мога да живея добре - мога да се радвам и на малкото, което имам; мога да се радвам и на развалените си планове и неоправдани надежди; мога да видя доброто в "лошия живот" ; мога да простя на себе си и другите "лошите" мисли, постъпки, чувства - те на са наша вина, а наша временна слабост; мога да "наливам" Любов в тях и да ги превръщам в уроци; мога да променям начина си на мислене, отношение и поведение след тези уроци... (докато мислех,че не мога, живеех зле...)

:thumbsup: Защо винаги толкова се радвам на темите с "добри думи"? Много интерсни въпроси - благодаря, Аделаида! Според моя опит в общуването с хората - съзнавам, че професията ми ограничава кръга и ситуациите - много, бих казала все повече хора проявяват такт в отношенията си. Грубостта, небрежният тон, остротата вече са на изчезване - май ставаме европейци. Друг е настина въпросът дали и кога са искрени и естествени и кога са показни, преиграни и користни. Аз лично предпочитам да приема и последните с одобрение и доверие - надвам се, че един ден от преиграни и неискрени постепенно ще станат навик и 100 пъти повторената временна лъжа току-виж някой ден стане истина. Колкото до толерантността - не съм чак толкова оптимистично настроена. Все пак зависи какво разбираме под толерантност и границите и. За мен лично тя означава да оставям свободни хората да разсъждават по начин съвсем различен от моя. За съжаление традициите на нашето възпитание в семейството и училището по-скоро налагат "правилно" мислене и поведение и санкционират различните... Не можем да очакваме някой да прояви толерантност към другите, ако към него никой не е проявил такава - той няма представя какво означава това... Толерантност, обаче, за мен съвсем не означава да допусна когото и да било да ограничава или оказва насилие или манипулации на моята свобода. В такива случаи казвам - да, разбрах те, но ще помисля сам и ще постъпя както на мен ми е спокойно, ти постъпи както на теб ти е спокойно. ...

Благодаря Изгрев!

Именно! Какво означава за едно тяло да е "кухо" - това означава то да обхваща определен обем, но да е свободно от плътност, т.е. да е "олекнало" от масата, която съответства на този обем. Отнесено към човека това би трябвало да означава, че духовният човек не трупа знания, които да стоят затворени в него и да увеличават плътността, твърдостта и тежестта му (гордостта, суетата, надменността, тромавостта, консервативността, инертността...). Обратно - знанията, опитът увеличават обема и повърхнината на сферата - т.е. разширяват обема на възприятията и повърхността, която контактува с околния свят. Едновременно с това се увеличава свободното място за "обработването" на новите знания и опитности в сърцевината и. Обработени, те разширяват отново обема... Кухината осигурява лекота, пространство, свобода, гъвкавост на обработката - анализ и синтез - на информацията, а това е синоним на пълноценен живот. Май ще се окаже, че "кух човек" ще се превърне в комплимент! А какво ли означава "плътен човек"?

:thumbsup: Мога (вече) да запазя свободата си, когато някой се опитва да ми налага волята си. Мога (вече) да запазя спокойствието си, когато някой се опитва (волно или неволно) да ме извади от него. Мога (вече) да си пазя личното пространство чисто. Мога да се чувствам щастлива, когато нямам основание за това.

:thumbsup: Wonderful! За мен оценката на околните за някого (или за мен) ми дава информация за техните (на оценящите) критерии за ценност, стойност, както и за това, което харесват (не харесват) в себе си или какво искат да имат, какви искат да бъдат. Т.е оценките говорят за стойността на оценЯЩите личности. Според мен почти същото важи и за оценките, които някой дава на себе си - те показват не каква е стойността му, а каква е ценностната му система...

:thumbsup: Много важен въпрос! Да се допускат и поощряват злоупотребите, според мен е по-тежка агресия, отколкото да се правят.

Да, вярно е, важи за света на този човек... и за света на всеки човек, който търси Любов във света около себе си. Любовта не се намира там - тя е в него самия, но той я е "подпушил" (както казва Учителя). Нещо друго се случва там - Извора на Доброто и Любовта от Бог заложен в човека такива хора каптират и превръщат в резервоар. Събират Любовта си и Доброто си, увеличават количеството им, за да станат богати и после да имат какво да разменят (не да раздават) , но да разменят по своите правила и цени... Ровят, търсят, всичко преобръщат около себе си, но така и не намират точно тази Любов, която търсят, за да я разменят за Своята скъпоценна любов в резервоара. И всички знаем какво се случва, когато един извор се превърне в резервоар - на дъното му полека лека се събира тиня - тинята на гордостта, суетата, ревността, разочарованието, претенциите, недоволството.... И тинята затлачва Извора. И резервоарът се превръща в... блато... А блатото поглъща и дави всяка Любов, която случайно попада в него... Сега погледнах темата и ми хрумна още нещо - може би Любовта е Извора дълбоко в нас, а обичта е потокът, който блика свободно и се разлива в река, за да даде на света около нас живот и цвят... и да се влее в морето на нашата обща Обич. После тази обич отива в Небето и отново слиза в земята като Любов - пречистена - за да захранва Изворите ни.

Ами не е съвсем задължително да си горд, за да разбереш, че си на Пътя. Пътя нали го върви човек съвсем съзнателно точно за да почисти себе си от гордостта, суетата и ревността? Да, ако наистина усети човек в себе си гордост от това, че върви по духовния си Път, значи, се е отклонил от него... Станимир: 1.От книгата разбрах,че това, което половината си живот бях смятала за духовно, всъщност е било агресивно с етикет на духовно. 2. Едно по едно преосмислях и почиствах всяка "духовна ценност" от миналото докато в нея останеха само Любов, свобода, мир и радост. 3. Едно по едно преодолявах зависимостите си - първо запомнях какво е усещането ми, когато се радвам на нещо или на някого в живота си - после постепенно променях ситуациите - плавно ги "губех" тези неща и изравнявах емоционалното си състояние към радостта. Постигах го като поставях задача на ума си да намери защо мога да се зарадвам на тази "неблагоприятна" ситуация....

Може би стойността на една личност (не душа - тя няма стойност според мен) се определя от умението и да вижда голямото в малкото, дълбокото в плиткото, мъдростта в глупака, ползите в загубите, живота в смъртта, красотата в невзрачното.... Може би стойността на една личност зависи и от знака на емоциите, които тя допуска в себе си - дали оставя да я води гордостта или смирението, дали отминава с уважение или с презрение... Не знам как е с вас, но аз обичам да коленича, за да погаля цветята, да се навеждам и дори приклякам, за да разговарям с моите Учители - децата.... Когато го направя, имам усещането, че трябва да се повдигна сега пък на пръсти, за да ги стигна....