Донка

:thumbsup: Сега се замислям какво означава да проявяваме Неговите качества в ежедневния си живот? Може би отговорът зависи от това какво разбира всеки от нас под Бог?

Интересна тема! Според мен ученикът узрява за момента, в който сам усеща себе си такъв. Да се усещам ученик за мен означава, че съм отворена, променяща се, търсеща отговорите на непрекъснато възникващите в ума ми въпроси, благодарна на Бог за уроците. Ученичеството за мен се изразява в: - уча се да внимавам във всичко около себе си и в себе си; - уча се да вървя сама, без страх от трудности и провали, - уча се да ставам сама, когато се спъна, - уча се да обичам Бог и себе си и света си - уча се да давам и да получавам - уча се да бъда свързана с другите и Цялото, но да пазя свободната си воля.... Дали ще ме приеме някой като ученик? В онази крилата мъдрост, струва ми, се казват, че Учителят идва при ученика (сам).... А как според вас "идва Учителят"?

Добре дошъл при нас, г-н Панков! Благодаря ви за вниманието към нашия форум и за ценните идеи. Много от тях са мой начин на мислене, моя мечта за нашата образователна система от много години - почти откакто аз самата съм в нея (26 години). Самата аз се опитвам да ги реализирам в личната си педагогическа практика от 7 години насам. Когато прочетох вашите предложения, първата ми реакция беше "Слава Богу - започна се". В същото време, обаче, финансовите промени не бива да превръщат децата в "обекти", а училището и учителите в "образователна машина". Очевидно имаме още много съвместна работа, за да намерим оптималните варианти. Репликата ви за разглезените деца, които нямат уважение към учителите и учебния план (простете ми за забележката) издава отсъствието на професионален педагогически и психологически поглед към проблема. Това, което наричате разглезено дете, за нас - педагозите и психолозите не е "дете-проблем, което трябва да бъде санкционирано", а дете (и родители) С проблем, които имат нужда от специализирана ни помощ. Защо едно дете НЕ уважава учителите си и кои учители не уважава? А учебния план аз (учител с първи клас квалификация) също НЕ уважавам, защото от опит знам, че не може да има един и същ учебен план за различните деца - може да има един и същ подход и това е подходът Любов към всяко дете. Последното никак не са празни приказки - реализирам този подход в школата си от 7 години насам, а преди това го реализирах (с риск за себе си) и в училището, в което работех. В момента събираме екип от единомишленици колеги и родители, с които обмисляме конкретните измерения на този подход в масовото училище. Много ще се радвам, ако и вие се присъедините с вашите интересни и ценни идеи, както и всички колеги и родители, които носят в сърцето си любовта към всяко дете (не към всички по принцип). Моят меил е donkag@abv.bg.

Диана! Моето усещане след прочитането на предложението беше подобно. Мисля, че успехът на тестовете по различните предмети съвсем не показва доколко един ученик в бъдещето ще бъде полезен на обществото, което финансира неговото образование. Има много отличници, които така и не могат да намерят мястото си и работят само "за пари". Има много хора без особени успехи в общообразователните предмети, но работещи с любов към хората своята професия - колкото и обикновена да е тя. Сещам се сега за екип бояджии, които поддържат нашата сграда - винаги съм се възхищавала на усета им за цвят, чистотата, прецизността и лекотата с която работят, както и на учтивостта и отзивчивостта им. Според мен финансирането на всяко дете трябва да бъде еднакво докато то усвои това, което му е необходимо, за да се труди с любов за хората. За някои това означава до 10 клас, за други - 12, за други повече. Според мен, обаче, сумите, които държавата отпуща не трябва да се разпределят по една и съща схема за всички. Крайно време е да се изживее порочната система на паралелките, която отдавна вече не функционира в много страни по света. Всяко дете (не само бързо развиващите се) би трябвало да има свой личен план на обучение, съгласуван с родителите, психолог и учителите му. Възможно е - когато приоритет за нас е развитието на всяко дете поотделно, а не "прилагането и изпълнението на учебния план".

И аз благодаря на Максим за позицията и идеите. Във възрастта 7-14 години, когато се развива висшият душевен живот, детето най-добре усвоява света и основите на неговата духовна култура, когато те са поднесени в образна форма, Затова толкова силно въздействат на децата приказките, басните, музиката, картините и тяхното собствено творчество. Те обичат да разсъждават върху отношенията си и постъпките си, обичат да одухотворяват предметите, смятат за живо всичко около себе си, имат свой фантазен свят. В този смисъл имам следното предложение: Каня всички четящи, пишещи тук и техните приятели и деца да направим един сборник с най-популярните и важни за духовното израстване сюжети от библията, евангелието, духовните книги на други религии, както и притчи на Учителя и други мъдреци на човечеството. Нека се опитаме да ги преразкажем на езика на съвременните деца така, че техните посления да стигнат до сърцата и умовете им. Кои от тези сюжети са оказали силно влияние върху вас като деца? Скоро една колежка - начална учителка ми разказа колко силно са били впечатлени децата от историята на Йосиф и братята му и колко точно са схванали мъдростта скрита в нея. Но тя се е постарала да я доведе до децата не само в един сух разказ - намерила е филм, после с децата са разказвали, писали и коментирали елементи от нея и дори са рисували в час по изобразително. Добромир! Нека започнем - Помните ли с какво най-силно са повлияли на вашето духовно развитие като дете вашите родители и учители?

Няколко пъти вече срещам понятието "овчедушно споделяне". Моля авторът му да обясни какво точно има предвид и ако е в състояние да даде конкретни примери (текстове) на такъв тип споделяне.

И аз си мислех за същото Таня! Сигурна съм, че не може да се дават еднозначни отговори, колкото и ясни и удобни да ни се струват. Направи ми впечатление една реплика на wonderful: Най-добрият мъж, когото познавам е трансплантиран, когато е бил на 22 години. А може би точно там се крие отговора - трансплантирането на орган или преливането на кръв зависи от донора и приемника - зависи от тяхната карма и начин на мислене - и най-вече от това доколко и дали се променят по време на даряването и на приемането. Струва ми се, че ако човек, нуждаещ се от трансплантация, който "изкупи кармата", благодарение на която е загубил органа си - т.е. тотално се промени, той е готов да приеме органа на друг човек (заедно с неговата карма)... Хората с почистена карма обикновено наистина са много ("неестествено") добри, великодушни, жизнерадостни и лъчезарно спокойни. - като познатият на wonderful. От друга страна човек, който доброволно е декларирал, че дарява органите си след смъртта си, но е обмислил това решение, той е поел отговорността за "прехвърлянето" си в другото тяло. Може би това решава проблема с оттеглянето на душата....

Анелия! Ти сама си намерила отговора на своя въпрос. Всеки се нуждае от любов, ние не можем да живеем без нея - така сме създадени. Само че никой не ни обяснява докато израстваме, че тази любов, от която се нуждаем, всъщност се намира в самите нас. Точно обратното - непрекъснато ни убеждават с всички средства, че трябва да я получим от другите в замяна на нещо, което да дадем на тях - т.е. да я заслужим. Това се нарича зависимост от човешката любов. Много добре (според мен) е обяснил това Дийпак Чопра в книгата си Пътеката към любовта. Разбира се, незаменим остава Учителя - писал е толкова много и толкова ценни неща, че е невъзможно сега да бъдат цитирани всички. Тук и тук можеш да намериш много добра според мен извадка - на мен много ми помогна да преодолея моята зависимост. Незаменима си остава и Изворът на доброто - последното слово на Учителя, която можеш да изтеглиш от заглавната страница на този сайт - линкът се намира в сектора с новините. Оттук нататък всичко е в твоите ръце, твоят личен Път и освобождение. Няма универсални рецепти. Един прекрасен ден ще усетиш, че истинската любов е в самата теб и нямаш болезнена нужда някой друг да ти я дава или ти да я даваш на някой друг - ще спреш да я търсиш в очите на всеки и тя сама ще дойде при теб; ще спреш да я насочваш към отделни специални хора и ще я излъчваш около себе си равномерно и спокойно - към всичко и всички. Успех!

Благост! Благодаря за идеята - и от линка и да споделяме тук свои конкретни идеи. Мисля, че тук има събрани доста педагози, родители и дори ученици. Предлагам да разделим тази тема на няколко нови конкретни теми, по които ще можем да дискутираме, споделяме опит и даваме конкретни предложения. Като начало, ще се опитам да отделя идеята от линка на Благост в отделна нова тема - Финансови промени в образователната ни система - идеи, мнения, предложения, опит. Според мен бихме могли да дадем полезни идеи, опит и конкретни предложения и за развитието на т.нар. "висш душевен живот" (Б.Боев - Учителят за образованието), който според Учителя трябва да се развие през втория период от живота на детето - 7-14 год. Каква роля би изиграл задължителен предмет? Има ли по-интересни идеи, опит, предложения? Предварително благодаря на всеки, който даде нова актуална идея за дискусии и конкретни инициативи.

Боян Боев пише в книгата си "Учителят за образованието": Според Б.Боев три са методите, чрез които дас е развие висшият душевен живот през втория образователен период: 1. Чрез общуване с природата 2 Чрез благодарността 3. Чрез Любовта Учителят казва: Как според вас може да се приложат съветите на учителя в съвременното училище? Би ли решил проблема един нов предмет (с тестове и оценки???) или това по-скоро е измиване на ръцете. Какъв е вашият опит, вашето мнение, вашето конкретно предложение? Как виждате ролята на училището в духовното развитие на детето? Или смятате, че растящият човек трябва да бъде оставен на "саморазвитие" в по-късен период от живота му? Ако вие сте педагози, работили ли сте над развитието на висшия душевен живот и как? Проявяват ли интерес вашите растящи деца към Вярата, Бог и как намирате езика, на който да разговаряте за това с тях? Имате ли нужда от помощта на училището (навременна и професионална)? Помагало ли ви е то?

и тук Как мислите кои са вариантите + механизмите за реализиране на тази идея + има ли някъде аналог по света Любов + Светлина + Мир + Радост

Замислих се дали наистина молитвата обслужва само мен и моята психика (душа) - дали само мен може да свърже с Извора и само мен да хармонизира... Спомням си времето, когато вярата в Любовта започна да чисти и лекува живота и душата ми - усетих и повярвах в силата на молитвата за мен самата - внимателно, след като много четох и мислих, започнах да се моля и за децата си. Те вече бяха големи - бяха далеч от мен, но все още в кризата, от която аз току-що излизах. Тогава се молех (и сега го правя) Бог и Богородица да отворят сърцата и умовете им за Любовта в тях и около тях. После си казвах, че те са Техни рожби, не мои и нека те се погрижат за тях така, както само Те могат да го направят за доброто на Децата си, както го правят и за мен. Накрая ги молех да ми помагат да бъда будна и да разбера каква е моята скромна роля в живота на порасналите ми деца.... Първата мисъл, която ми минаваше тогава (и сега) след молитвата беше - Остани тяхното топло и щастливо гнездо, където да се връщат и винаги да намират само Любов и подкрепа - каквото и да се случи, каквото и да направят. Послушах тази първа мисъл и не сгреших - за изумително кратък срок животът на децата ми и те самите неузнаваемо се промениха, стъпиха на краката си, намериха своите места и близки по душа любими, от кризата няма и помен... връщат се при мен с много радост и после отново всеки поема по пътя си. Казват ми - стига ни само да знаем, че си тук у дома и си щастлива. На вас случвало ли ви се е да помагате на ваши скъпи хора с молитва? Как?

Cveta5! Благодаря ти, че каза толкова красиво това, което и аз нося в душата си!

:thumbsup2: Много точно казано! Благодаря Добромир! Изпитанията в любовта помежду ни и в женитбата наистина се дължат на недостатъчната ни или изопачената ни любов - любовта, която ни ограничава в името на някакви ценности или желания, в името на гордостта и суетата, които задушават Любовта в нас. Когато почистим от тях ума и сърцето си, тя ни помага да превъзмогнем трудностите и конфликтите и да намерим доброто в себе си и в човека до нас, и да бъдем заедно свободни.

Ради! :thumbsup: Парите са създадени с добри намерения - да облекчат размяната на продуктите, от които имаме нужда. Парите и сега се използват за много полезни и добри неща - като за този форум, например. Когато ги изработваме и даваме с любов и радост - те стават добри. (лоши стават, когато ние станем зависими от количеството им)

:thumbsup2: Хамелеона! И аз мисля, че Бог ни е показал къде е неговия храм - навсякъде около нас. В това число и в сградите, осветени като църкви. Посещавам църквата само когато нещо отвътре ме потегли - то е толкова силно, че не мога и не му се противопоставям. Веднъж само се опитах - казах си, че не мога да отида, защото ще дойдат хора при мен и не бива да намерят заключена вратата ми. След 15 минути се обадиха, че няма да могат да дойдат - някакъв неочакван ангажимент... Когато съм ходила все е било по време, когато там е почти празно и спирам всякакви мисли. И аз не знам защо с уважение гледам Христос, но винаги заставам и паля свещ пред Богородица с младенеца. После (пак не знам защо) винаги паля свещ на една икона по-отстрани - на Свети Иван Рилски. Уважавам ритуалите и хората, които ги спазват, но аз се чувствам малко стегната, когато го правя и затова предпочитам моя си начин...

Донорството Мисля,че тук също можете да намерите интересни мения по темата, която бе разисквана във форума преди време. Съгласна съм с Ян, че темата не може да има еднозначни решения. В линка по-горе ще намерите постове на Кристиян, които лично при мен доста промениха начина ми на мислене и отношението ми към проблема... Модераторска бележка: Двете теми са обединени с цел по-голяма подреденост във форумите.

Благодаря и добре дошла и от мен Cveta5 ! Сега се замислям, че молитвата наистина като че ли ме свързва с Извора на доброто в този свят, както и с малкия извор в самата мен - част от големия. Може би улисани в ежедневието си забравяме за тях и започваме да търсим доброто само във външните неща. А то е преди всичко в скрития зад външната форма Извор. Молитвата ми помага да си спомня за това и да видя Извора в материалното си обкръжение... След такава връзка човек се усеща стоплен, зарадван, спокоен, любящ...

:thumbsup2: Добре дошла Анелия! Чудесни думи, точна позиция! Благодаря! Сега си мисля, че думите могат да бъдат както благодатна енергия, така и задушаващ дим - зависи от думите! Благодатната енергия на думите може да залюти в "очите" на хора, които не вярват в нея... Има и думи с "лютяща, задушаваща енергия"... Може би има и случаи, в които по незнание или умишлено могат да се сложат едно до друго думи с благодатна и задушаваща енергия - получава се т.нар. "сива реч"... Усещали ли сте различните енергии на различните думи и техните съчетания?

Струва ми се ,че най-естественият начин да се противостои на манипулацията е този, за който спомена Ася - когато осъзнаем кой и как точно се опитва да ни манипулира. Тогава можем да погледнам на ситуацията "отгоре" и да разберем какво точно поведение иска да провокира манипулаторът. Ако това поведение или отношение съвпадат с нашата свободна воля и избор - можем да направим това, към което са ни манипулирали. Но това, според мен вече не е манипулация, а наш личен избор и решение. За мен е много важно да се науча да виждам ветрилото от възможни "варианти за решение", което манипулаторът се опитва да скрие от мен и да ме заведе до неговия вариант, но да го представи като мой избор или като единствено възможното решение.

Ина! Мисля, че и обратното също е вярно - отношението ни един към друг определя общуването ни. Когато подхождаме към контакта с някого резервирани и подозрителни, то общуването между нас е заредено с това подозрение и често води само до затвърдяване на резервираността. Обратно - когато започваме общуване с позитивно отношение към човека, ние забелязваме позитивното в него, в отношенията си, с това ги "подобряваме"... Отдавна ми е интересен и един друг аспект - общуването с хора в пряк контакт и въртуално - тук в нета. Чувала съм и чувам доста негативни мнения за второто - аз лично тук общувам понякога дори по-пълноценно.. Как е при вас?

А според мен силата на думите е в хармонията на всички техни съставящи - смисъла на понятията, чиито знаци са те, емоцията, заложена в тях, коннотативните им полета, съчетанията им в нови смислови единства, и не на последно място - звуковите им характеристики. Съчетанието на съставящите образува уникални енергийни полета на всяка дума, които после се се усложняват и образуват нови енергийни единства в словосъчетанията, изреченията и свръхфразовите единства. Това си е реалност, която всеки от нас усеща, дори когато не говори - мислите също носят подобни енергийни характеристики, също и думите, които приемаме със слуха си (ние ги чуваме благодарение на това, че нашият говорен апарат ги репродуцира). Когато човек осъзнае какво носят в живота ни думите - както устната, така и писмената реч, започва да се отанся внимателно и с Любов към всяка дума, която минава през съзнанието му, излиза, или влиза в него...

Всеки знае нещо свое.... за своя свят...И светът на всеки от нас е такъв, каквото е знанието ни за него. Моето докосване до това, което наричате "скрито знание" става по всяко време, но само тогава, когато се "отворя" за него. Само че аз не съм склонна да го наричам скрито знание - то е било скрито за мен до отварянето - после разбирам, че винаги е било пред очите ми, но очите ми са били замърсени с пясъка на някакъв предразсъдък... Ако остана с усещането - ето - вече го знам скритото знание - пак ще се затворя, така ми се струва.

Мога да живея добре - мога да се радвам и на малкото, което имам; мога да се радвам и на развалените си планове и неоправдани надежди; мога да видя доброто в "лошия живот" ; мога да простя на себе си и другите "лошите" мисли, постъпки, чувства - те на са наша вина, а наша временна слабост; мога да "наливам" Любов в тях и да ги превръщам в уроци; мога да променям начина си на мислене, отношение и поведение след тези уроци... (докато мислех,че не мога, живеех зле...)

:thumbsup: Защо винаги толкова се радвам на темите с "добри думи"? Много интерсни въпроси - благодаря, Аделаида! Според моя опит в общуването с хората - съзнавам, че професията ми ограничава кръга и ситуациите - много, бих казала все повече хора проявяват такт в отношенията си. Грубостта, небрежният тон, остротата вече са на изчезване - май ставаме европейци. Друг е настина въпросът дали и кога са искрени и естествени и кога са показни, преиграни и користни. Аз лично предпочитам да приема и последните с одобрение и доверие - надвам се, че един ден от преиграни и неискрени постепенно ще станат навик и 100 пъти повторената временна лъжа току-виж някой ден стане истина. Колкото до толерантността - не съм чак толкова оптимистично настроена. Все пак зависи какво разбираме под толерантност и границите и. За мен лично тя означава да оставям свободни хората да разсъждават по начин съвсем различен от моя. За съжаление традициите на нашето възпитание в семейството и училището по-скоро налагат "правилно" мислене и поведение и санкционират различните... Не можем да очакваме някой да прояви толерантност към другите, ако към него никой не е проявил такава - той няма представя какво означава това... Толерантност, обаче, за мен съвсем не означава да допусна когото и да било да ограничава или оказва насилие или манипулации на моята свобода. В такива случаи казвам - да, разбрах те, но ще помисля сам и ще постъпя както на мен ми е спокойно, ти постъпи както на теб ти е спокойно. ...