Донка

:thumbsup2: Хамелеона! И аз мисля, че Бог ни е показал къде е неговия храм - навсякъде около нас. В това число и в сградите, осветени като църкви. Посещавам църквата само когато нещо отвътре ме потегли - то е толкова силно, че не мога и не му се противопоставям. Веднъж само се опитах - казах си, че не мога да отида, защото ще дойдат хора при мен и не бива да намерят заключена вратата ми. След 15 минути се обадиха, че няма да могат да дойдат - някакъв неочакван ангажимент... Когато съм ходила все е било по време, когато там е почти празно и спирам всякакви мисли. И аз не знам защо с уважение гледам Христос, но винаги заставам и паля свещ пред Богородица с младенеца. После (пак не знам защо) винаги паля свещ на една икона по-отстрани - на Свети Иван Рилски. Уважавам ритуалите и хората, които ги спазват, но аз се чувствам малко стегната, когато го правя и затова предпочитам моя си начин...

Донорството Мисля,че тук също можете да намерите интересни мения по темата, която бе разисквана във форума преди време. Съгласна съм с Ян, че темата не може да има еднозначни решения. В линка по-горе ще намерите постове на Кристиян, които лично при мен доста промениха начина ми на мислене и отношението ми към проблема... Модераторска бележка: Двете теми са обединени с цел по-голяма подреденост във форумите.

Благодаря и добре дошла и от мен Cveta5 ! Сега се замислям, че молитвата наистина като че ли ме свързва с Извора на доброто в този свят, както и с малкия извор в самата мен - част от големия. Може би улисани в ежедневието си забравяме за тях и започваме да търсим доброто само във външните неща. А то е преди всичко в скрития зад външната форма Извор. Молитвата ми помага да си спомня за това и да видя Извора в материалното си обкръжение... След такава връзка човек се усеща стоплен, зарадван, спокоен, любящ...

:thumbsup2: Добре дошла Анелия! Чудесни думи, точна позиция! Благодаря! Сега си мисля, че думите могат да бъдат както благодатна енергия, така и задушаващ дим - зависи от думите! Благодатната енергия на думите може да залюти в "очите" на хора, които не вярват в нея... Има и думи с "лютяща, задушаваща енергия"... Може би има и случаи, в които по незнание или умишлено могат да се сложат едно до друго думи с благодатна и задушаваща енергия - получава се т.нар. "сива реч"... Усещали ли сте различните енергии на различните думи и техните съчетания?

Струва ми се ,че най-естественият начин да се противостои на манипулацията е този, за който спомена Ася - когато осъзнаем кой и как точно се опитва да ни манипулира. Тогава можем да погледнам на ситуацията "отгоре" и да разберем какво точно поведение иска да провокира манипулаторът. Ако това поведение или отношение съвпадат с нашата свободна воля и избор - можем да направим това, към което са ни манипулирали. Но това, според мен вече не е манипулация, а наш личен избор и решение. За мен е много важно да се науча да виждам ветрилото от възможни "варианти за решение", което манипулаторът се опитва да скрие от мен и да ме заведе до неговия вариант, но да го представи като мой избор или като единствено възможното решение.

Ина! Мисля, че и обратното също е вярно - отношението ни един към друг определя общуването ни. Когато подхождаме към контакта с някого резервирани и подозрителни, то общуването между нас е заредено с това подозрение и често води само до затвърдяване на резервираността. Обратно - когато започваме общуване с позитивно отношение към човека, ние забелязваме позитивното в него, в отношенията си, с това ги "подобряваме"... Отдавна ми е интересен и един друг аспект - общуването с хора в пряк контакт и въртуално - тук в нета. Чувала съм и чувам доста негативни мнения за второто - аз лично тук общувам понякога дори по-пълноценно.. Как е при вас?

А според мен силата на думите е в хармонията на всички техни съставящи - смисъла на понятията, чиито знаци са те, емоцията, заложена в тях, коннотативните им полета, съчетанията им в нови смислови единства, и не на последно място - звуковите им характеристики. Съчетанието на съставящите образува уникални енергийни полета на всяка дума, които после се се усложняват и образуват нови енергийни единства в словосъчетанията, изреченията и свръхфразовите единства. Това си е реалност, която всеки от нас усеща, дори когато не говори - мислите също носят подобни енергийни характеристики, също и думите, които приемаме със слуха си (ние ги чуваме благодарение на това, че нашият говорен апарат ги репродуцира). Когато човек осъзнае какво носят в живота ни думите - както устната, така и писмената реч, започва да се отанся внимателно и с Любов към всяка дума, която минава през съзнанието му, излиза, или влиза в него...

Всеки знае нещо свое.... за своя свят...И светът на всеки от нас е такъв, каквото е знанието ни за него. Моето докосване до това, което наричате "скрито знание" става по всяко време, но само тогава, когато се "отворя" за него. Само че аз не съм склонна да го наричам скрито знание - то е било скрито за мен до отварянето - после разбирам, че винаги е било пред очите ми, но очите ми са били замърсени с пясъка на някакъв предразсъдък... Ако остана с усещането - ето - вече го знам скритото знание - пак ще се затворя, така ми се струва.

Мога да живея добре - мога да се радвам и на малкото, което имам; мога да се радвам и на развалените си планове и неоправдани надежди; мога да видя доброто в "лошия живот" ; мога да простя на себе си и другите "лошите" мисли, постъпки, чувства - те на са наша вина, а наша временна слабост; мога да "наливам" Любов в тях и да ги превръщам в уроци; мога да променям начина си на мислене, отношение и поведение след тези уроци... (докато мислех,че не мога, живеех зле...)

:thumbsup: Защо винаги толкова се радвам на темите с "добри думи"? Много интерсни въпроси - благодаря, Аделаида! Според моя опит в общуването с хората - съзнавам, че професията ми ограничава кръга и ситуациите - много, бих казала все повече хора проявяват такт в отношенията си. Грубостта, небрежният тон, остротата вече са на изчезване - май ставаме европейци. Друг е настина въпросът дали и кога са искрени и естествени и кога са показни, преиграни и користни. Аз лично предпочитам да приема и последните с одобрение и доверие - надвам се, че един ден от преиграни и неискрени постепенно ще станат навик и 100 пъти повторената временна лъжа току-виж някой ден стане истина. Колкото до толерантността - не съм чак толкова оптимистично настроена. Все пак зависи какво разбираме под толерантност и границите и. За мен лично тя означава да оставям свободни хората да разсъждават по начин съвсем различен от моя. За съжаление традициите на нашето възпитание в семейството и училището по-скоро налагат "правилно" мислене и поведение и санкционират различните... Не можем да очакваме някой да прояви толерантност към другите, ако към него никой не е проявил такава - той няма представя какво означава това... Толерантност, обаче, за мен съвсем не означава да допусна когото и да било да ограничава или оказва насилие или манипулации на моята свобода. В такива случаи казвам - да, разбрах те, но ще помисля сам и ще постъпя както на мен ми е спокойно, ти постъпи както на теб ти е спокойно. ...

Благодаря Изгрев!

Именно! Какво означава за едно тяло да е "кухо" - това означава то да обхваща определен обем, но да е свободно от плътност, т.е. да е "олекнало" от масата, която съответства на този обем. Отнесено към човека това би трябвало да означава, че духовният човек не трупа знания, които да стоят затворени в него и да увеличават плътността, твърдостта и тежестта му (гордостта, суетата, надменността, тромавостта, консервативността, инертността...). Обратно - знанията, опитът увеличават обема и повърхнината на сферата - т.е. разширяват обема на възприятията и повърхността, която контактува с околния свят. Едновременно с това се увеличава свободното място за "обработването" на новите знания и опитности в сърцевината и. Обработени, те разширяват отново обема... Кухината осигурява лекота, пространство, свобода, гъвкавост на обработката - анализ и синтез - на информацията, а това е синоним на пълноценен живот. Май ще се окаже, че "кух човек" ще се превърне в комплимент! А какво ли означава "плътен човек"?

:thumbsup: Мога (вече) да запазя свободата си, когато някой се опитва да ми налага волята си. Мога (вече) да запазя спокойствието си, когато някой се опитва (волно или неволно) да ме извади от него. Мога (вече) да си пазя личното пространство чисто. Мога да се чувствам щастлива, когато нямам основание за това.

:thumbsup: Wonderful! За мен оценката на околните за някого (или за мен) ми дава информация за техните (на оценящите) критерии за ценност, стойност, както и за това, което харесват (не харесват) в себе си или какво искат да имат, какви искат да бъдат. Т.е оценките говорят за стойността на оценЯЩите личности. Според мен почти същото важи и за оценките, които някой дава на себе си - те показват не каква е стойността му, а каква е ценностната му система...

:thumbsup: Много важен въпрос! Да се допускат и поощряват злоупотребите, според мен е по-тежка агресия, отколкото да се правят.

Да, вярно е, важи за света на този човек... и за света на всеки човек, който търси Любов във света около себе си. Любовта не се намира там - тя е в него самия, но той я е "подпушил" (както казва Учителя). Нещо друго се случва там - Извора на Доброто и Любовта от Бог заложен в човека такива хора каптират и превръщат в резервоар. Събират Любовта си и Доброто си, увеличават количеството им, за да станат богати и после да имат какво да разменят (не да раздават) , но да разменят по своите правила и цени... Ровят, търсят, всичко преобръщат около себе си, но така и не намират точно тази Любов, която търсят, за да я разменят за Своята скъпоценна любов в резервоара. И всички знаем какво се случва, когато един извор се превърне в резервоар - на дъното му полека лека се събира тиня - тинята на гордостта, суетата, ревността, разочарованието, претенциите, недоволството.... И тинята затлачва Извора. И резервоарът се превръща в... блато... А блатото поглъща и дави всяка Любов, която случайно попада в него... Сега погледнах темата и ми хрумна още нещо - може би Любовта е Извора дълбоко в нас, а обичта е потокът, който блика свободно и се разлива в река, за да даде на света около нас живот и цвят... и да се влее в морето на нашата обща Обич. После тази обич отива в Небето и отново слиза в земята като Любов - пречистена - за да захранва Изворите ни.

Ами не е съвсем задължително да си горд, за да разбереш, че си на Пътя. Пътя нали го върви човек съвсем съзнателно точно за да почисти себе си от гордостта, суетата и ревността? Да, ако наистина усети човек в себе си гордост от това, че върви по духовния си Път, значи, се е отклонил от него... Станимир: 1.От книгата разбрах,че това, което половината си живот бях смятала за духовно, всъщност е било агресивно с етикет на духовно. 2. Едно по едно преосмислях и почиствах всяка "духовна ценност" от миналото докато в нея останеха само Любов, свобода, мир и радост. 3. Едно по едно преодолявах зависимостите си - първо запомнях какво е усещането ми, когато се радвам на нещо или на някого в живота си - после постепенно променях ситуациите - плавно ги "губех" тези неща и изравнявах емоционалното си състояние към радостта. Постигах го като поставях задача на ума си да намери защо мога да се зарадвам на тази "неблагоприятна" ситуация....

Може би стойността на една личност (не душа - тя няма стойност според мен) се определя от умението и да вижда голямото в малкото, дълбокото в плиткото, мъдростта в глупака, ползите в загубите, живота в смъртта, красотата в невзрачното.... Може би стойността на една личност зависи и от знака на емоциите, които тя допуска в себе си - дали оставя да я води гордостта или смирението, дали отминава с уважение или с презрение... Не знам как е с вас, но аз обичам да коленича, за да погаля цветята, да се навеждам и дори приклякам, за да разговарям с моите Учители - децата.... Когато го направя, имам усещането, че трябва да се повдигна сега пък на пръсти, за да ги стигна....

С разрешението на Ян отворих тази тема, защото според мен тя има много важно място в човешките взаимоотношения. Къде и как близостта между нас се превръща в нарушаване на личното пространство? Ако ние сами не го пазим, дали имаме основание да казваме,че другите са ни го нарушили? Когато някой се усеща наранен, то дали нараняващият е "виновен" или нараненият е бил с "разграден двор"? Обратно - оправдано ли е нахлуването в личното пространство на другите, ако то не се пази добре?

:thumbsup: Цвета! Ако имаш нужда от нещо, с което ние можем да ти бъдем полезни, ако имаш чувството, че си в беда или недоимък, ние сме тук - просто ни повикай - имаш много много приятели тук! Никога няма да си сама - нито ти, нито Джунглата - тя вече стана наша любимка!

Ако усетя, че се "влюбвам" от пръв поглед, вече затварям очи, броя 24 часа и после поглеждам пак - няколко пъти. След тази "операция" вече обичам човека такъв какъвто наистина е - не съм влюбена в представата си за него, той не измества останалите от моя свят. Просто всички и всеки си отива по местата.

:thumbsup: Не съм поклонник на класификациите, но ми стана интересно какво представлява душевната смърт. И аз си имам някакви обяснения, нещо прочетено някъде, но ще съм благодарна на Ян и на съфорумците да науча и вашата представа за това.

Обичам те въпреки че не винаги се чувствам себе си с теб - тогава откривам нови ъгълчета от моето аз. Обичам те въпреки, че представата ти за романтика не са свещи... а да ме водиш за ръчичка като малко момиченце... Обичам те въпреки че не ме караш да се чувствам по-различно от преди - все съм щастлива. Обичам те въпреки че понякога се шокираш, когато ти казвам абсолютно всичко - но винаги ме прегръщаш... Обичам те въпреки че понякога изобщо не се сещам да мисля за теб - както не мисля за птичките и тревичките - само ги усещам до себе си. Обичам те въпреки че не си неустоим. Обичам те въпреки че не показваме най-доброто от себе си - не знаем кое е то, защото си се харесваме такива каквито сме. Обичам те въпреки че понякога не ти е много весело... Обичам те въпреки че сърцето ми не прескача, когато се сещам за теб Обичам те въпреки че не се стараеш и не винаги ми казваш каквото имам нужда да чуя - просто казваш това, което ти е на сърцето... Сърцето ми си е отключено и няма нужда от ключ - то е на всички, в него има Любов за всички. Обичам те въпреки че не винаги ми будиш въображението и само от време на време ме караш да мечтая. И без теб изживявах всяка секунда от живота си пълноценно - сега просто го правим заедно. И разбира се моята Любов няма нищо общо с твоята интелигентност - ще те обичам дори и ако не си влюбен в мен, защото те обичам точно толкова и така както обичам слънцето, птичките, тревичките и всички други хора. С теб просто сме заедно в този живот. Сродни души.

За себе си съм превърнала "неочакването на нищо" в "очакването и посрещането на всяко нещо с благодарност и любов". По темата - струва ми се (от позицията на учител), че съзнателно или несъзнателно училището учи децата,ч е недоволството от постигнатото и от недостатъците, грешките е добро качество, което допринася за по-усърдна работа и напредък, развитие, усвояване на повече знания и умения. Нещо повече, това като че ли се е превърнало в един от мотивиращите похвати на моите колеги (за съжаление). Чувала съм и родители да ми правят забележка, че все хваля децата и за най-малкото нещо и не ги стимулирам с недоволство и изисквания - така съм подронвала тяхната "система". И на мен ми се струваше отначало,ч е ще ги "изтърва", ако изразявам само задоволството си без никакво недоволство. Не ги изтървах! Точно обратното - започнаха да работят по-спокойно, с повече желание и интерес към езика и часовете. Може би е нужно да променим драстично отношението си към децата - да ги учим да намират онова, за което могат да са благодарни, в направеното от тях - това, от което могат да са доволни.

Благодаря ти Ася! Как така на толкова страници не ни хрумна да попитаме децата си какво мислят за това??? Все пак те също са членове на семейството! (Не безгласни букви, домашни любимци). Да, децата са си деца - те умеят да говорят открито (ако ние умеем да ги предразположим). Те някак виждат реалността по-ясно от нас. (Може би защото ние често подсъзнателно или съзнателно се опитваме да я замаскираме от самите себе си.) Забележете какво е попитал синът на Ася! Не е осъдил, не е обвинил изневярата - той само се е учудил възможно ли е да имат сексуална връзка без да се обичат! А за детето щом двама души са семейство (мама и татко), значи те се обичат. Ася, моля те попитай детето си какво семейство би предпочело да има мама и татко, които живеят разделени и с други хора, с които се обичат или мама и татко, които живеят заедно, но имат връзки с други хора ... Знам,че изборът е труден, но на доста деца им се е налагало да го правят....