Донка

Мярка в слушането и разбирането - да, има, според мен... Често ми се случва някой агресивно да настоява да изслушам абсолютно всичко, което има да ми каже. Но... времето е ценно. Тогава честно казвам, че разполагам с не повече от няколко минути, нека се опита да каже най-важното. Друг път се случва - ако моето виждане на ситуацията не съвпадне напълно с това на събеседника ми - чувам: "не ме разбра". И на мен ми се е случвало да си го помисля за някого... Усещала съм огорчение, че в казаното от мен е вложен съвсем различен смисъл от моя собствен. Сега не бързам да убеждавам другия, че го разбирам добре или да "поправям" тълкуването на собствените си думи. Напоследък ми е интересно да чуя версията на другия за казаното от мен - така разбирам какво влага той, ако каже същото нещо - нещо като "двуезичен речник". А това определено обогатява впечатленията ми за човека, ситуацията, вида поведение... за мен самата също. А за "подразбирането" - мисля, че това понятие доста често ни пречи да се разбираме всъщност. То два компютъра не "мислят и реагират" еднакво "по подразбиране", а какво остава за хората. Така че ако очаквам другият "по подразбиране" да знае, приема, спазва и т.п. нещо, което за мен е такова, това не е ли самозаблудата? Убедих се това преди време, когато се раздразних (вътрешно), че петокласници не различават съществително и глагол в български. Причината за раздразнението ми не бяха децата, а моето очакване, че те "по подразбиране" ТРЯБВА да ги различават.

Споделям позициите на всички писали до тук. И също съм за споделянето Повечето от посочените недостатъци на мен ми звучат като предимства. И кой ще определи кои разбирания са незначителни и глуповати?? А току виж това, което вчера не сме разбирали и виждали, днес изведнъж ни просветне? Случи ми се скоро на един форум - усетих я в себе си досадата и дори ироничната насмешка... На другия ден се чух в собствените си думи от катедрата да влагам с уважение и на място цитат от същото това "глуповато и досадно" нещо. И в същия момент прозрях смисъла му! Просто бе казано на език, който аз не използвам... Според мен изкуството на диалога изисква преди всичко да изравним значимостта на позицията на партньора с нашата собствена. Трудно е, но когато се вярва в това и се "обработи" егото с Любов, става. Друг ключов похват, който всеки ден използвам и работи безотказано - т.нар. "подстройка" - т.е. настройването на вълната на партньора на неговото настроение, език, темпо и после "изравняването". Когато се налага и се очаква помощ от моя страна, понякога стигам и до "повеждане", но много внимателно... без да натискам свободата на другия...

Добромир! Според мен науката и вярата (да си влезна в темата) нищо не са спечелили от споровете - по скоро са загубили - време, хора, идеи и какво ли не още. Спомням си Коперник, Циолковски и още цяла плеяда. - те са се криели дори от споровете - за да работят на спокойствие. Усещали са, че тези, които ще разберат, още не са се родили може би. А колко триумфиращи победители в споровете след време са се оказали защитници на рухващи с гръм и трясък теории.... И аз съм привърженик на споделянето - дори и позицията на моя събеседник да е противоположна на моята, той си има неговото право на нея! (Както си имат своето право и привържениците на спора. Те нека спорят, а ние ще споделяме - всеки по своя начин.) Какво от това, че някой ще ми "разнищи" и обори позицията - мен ме интересува неговата лична позиция! Ако такава няма, а има само оборване на моята - вземам предвид аргументите и ако има нещо интересно, асоциирам го към своята позиция, ако не намеря, забравям. Не се защитавам, защото не се чувствам нападната. Тази позиция в науката винаги е водила до силен тласък напред... Примери - в изобилие. А колкото до науката и вярата - те все повече сближават позициите си и си помагат. Вярата в Любовта като организиращ принцип оказва все по-голямо влияние върху психологията, например. Най-новите клонове и интегралната психология са проекция на вярата в научното измерение, според мен. Много е интересно хора, занимаващи се с различни науки да споделят как това става при тях... Благодаря.

Диди! От няколко дни се опитвам да си представя ситуацията на разрешена евтаназия..., за да разбера позицията на хората, които я защитават. Да, наистина има доста позитиви, НО ми излезнаха няколко въпроса, на които не мога да си отговоря. Ще съм благодарна, ако защитниците на евтаназията ми помогнат. -Кой ще определя доколко е безнадеждно положението? - Кой и какво ще гарантира реалността на преценката и избягването на злоупотреби от двете страни? - Прилагането на евтаназията е като смъртното наказание - необратимо! Ако след него стане ясно, че не е било "правилно", то кой ще носи отговорността и как ще се компенсира пострадалият?

Криси, wonderful! Защо ли ни става толкова радостно, когато чуем, че мислите и емоциите, позициите ни са в хармония с позициите, емоциите и мислите на другите? А това за анализа на мненията на другия ми направи специално впечатление! Моля wonderful (а и не само тя) да се опита да обясни какво точно има предвид под анализ на чуждото мнение... Ако например нашето се разминава с това на другия и се опитваме да ги сравним, това анализ ли е? А може би анализът включва оценка на самото мнение и личността? Може би не се замисляме над всичко това, когато разговаряме и неволно прекрачваме границата?

Ася :thumbsup: Диди! :thumbsup: Благодаря!

:thumbsup: Чудесна находка, Диди! Значи при дългогодишна връзка възниква чувство на неудовлетвореност и неоцененост. И аз съм страдала от това чувство... Но не след дългогодишна връзка - след 5 години... Може би това усещане не може да се счита за пряко следствие от дългогодишното семейно съжителство? Познавате ли семейства с дългогодишен стаж, които не страдат от това усещане? Дали търсенето на временна смяна на партньора - реално или виртуално няма значение - наистина помага или само засилва това чувство? А може би и двете - зависи от конкретния случай... ? И какъв според вас е честният "добрият" начин да се преодолее това усещане?

:thumbsup: за стиховете mecholari! Благодаря за прозорливостта! Външно агресивното поведение винаги е симптом за вътрешно неравновесие - гордостта, суетата и ревността затрупват Извора в сърцата ни.

:thumbsup: Напълно споделям позицията на Станимир! Както винаги точна, спокойна, обмислена, неагресивна - съчетаваща двата свещени за мен принципа - Любовта и Свободата! Поздравления! Благодаря му за присъствието в този форум! От себе си бих допълнила малко. И аз доскоро си мислех, че никой няма полза от моята истина - вече не съм съвсем сигурна. Всяка наша лична истина, споделена тук ИМА значение за някого. За кого, обаче - не сме ние, които да знаем и решаваме и отчитаме. Как ще бъде полезна нашата лична истина - също не ние решаваме, а този, на когото е била или е полезна с нещо. Затова, както казва (и на практика показва) Станимир, важното е всеки да споделя това, което мисли като се отнася с уважение към всичко, което споделят останалите.

За мен и децата около мен, както и за семейството ми цветята са ежедневие - дори нещо като членове на семейството ни! Вчера приготвихме "стаите" на новите петунии за первазите на прозорците. Тази година ще има и висящи саксии на асмата в двора ни. Ние им добавяме по малко биотор - цъфтят изобилно и почти не боледуват.

Благодаря на Ваня за тази тема и на "случайността", която ме доведе отново до нея. Може би сега започвам да осъзнавам, че вместо да се пазим и обръщаме гръб на състояния, които смятаме за "отрицателни", би трябвало да им благодарим - така опознаваме по-добре себе си и се учим да пазим равновесие. Ето, усетим , че ни заболи от думите на някого, усетим се нападнати - първият порив - да се защитим от нападателя или да му "върнем" удара. Това "анормално състояние, което спира умствения ни процес ли е"? - вторият порив - да се "засрамим и разкритикуваме" за отрицателните емоции и мисли, които сме допуснали и да ги подтиснем или изгоним. Това "спъване на противоположните състояния, през които неизбежно минаваме" ли е? А как конкретно според вас ще изглежда вариантът "да имаме будно съзнание, да запазим равновесие, да разберем естествеото на нашите емоции и състояния"? Благодаря ви предварително за всички разсъждения, които за мен са безценен учебник.

Благодаря Добромир! Рядко съм чела толкова ясен, кратък и проницателен анализ на видовете "хумор"! Максим, това, което цитираш като чиста самоирония всъщност е добродушен хумор - Гуруджи влага думите за разхлопаната дъска като погрешно впечатление на Майкъл като хумористичният ефект се постига от предположението на Майкъл при нестандартното поведение на Гуруджи. Лично аз нямам против иронията и самоиронията но дотолкова и дотогава докато тя е изречена с любов и одобрение, не с критика. Ако има "иронизирам себе си без да се самокритикувам - обичам се заедно с това, което иронизирам в себе си" - това е моят тип самоирония. Ето конкретни примери, които всеки ден "пускам" на учениците си: - "Къде си скрих от себе си пак червения химикал?" - "Я проверете да не съм изяла пак някоя буква на дъската, че наближава обяд" -"Косата ми днес има собствено мнение - ресах я, молих и се - не чува - така е който си ляга с влажна коса!" - "Ох, внимавайте да не ви хвана в ръката химикалите или моливите - вече цяла колекция съм направила! Ако видите нещо свое у мен - вземайте си го че после полиция ли да викам да разбера от кого съм го свила?" - Към децата: - Момче, момче - като имаш отворена врата-таблица срещу теб точно, защо се опитваш да минеш през стената и да направиш изречението "без да поглеждаш" - после хленчим - боли ме, грешки имам. у дома: "Пантофите ми пак ги е грабнало домашното духче - а ето ги! - под леглото - и не са сами - 3 чифта чехли - търся си ги от миналата седмица!" Много обичаме да се шегуваме с децата - но никога на никого не позволявам да иронизира себе си или друго дете с подигравателен тон и думи. Е, може би не съм достигнала до това "висше постижение" да го допусна. Ееей каква идея ми хрумна! А защо да не си разкажем тук в тази прекрасна тема как точно се смеем над себе си - ще стане страхотен обмен на чувство за хумор! Благодаря ви предварително!

:feel happy: Много ще съм благодарна на Силвия ако даде конкретни примери за това как иронизира себе си или другите и как точно се надсмива над себе си. Струва ми се, че наричаме с една и съща дума различни неща.

Според мен примерите, които дава Максим съвсем не включват ирония и още по-малко самоирония. Иронични са били забележките КЪМ Гуруджи, но не и неговият хумор. Той успява да трансформира негативния заряд на ироничните въпроси в позитивен хумор. За ценностната система на Духовния Учител да остане човек Дете звучи като постижение, не като самоирония. Забележителен е и отговорът за гребенчето от знания и вчесаните мисли. От него звучи любов и уважение към себе си, няма и следа от ирония с някакъв свой "недостатък, поне на мен така ми звучи. Ще се окаже, че впечатленията на Диана за хумора на Духовните учители са точни - той наистина не включва ирония, напротив, трансформира я в добродушен хумор+остроумие+уважение към себе си и другите.

Здравей и добре дошъл и от мен Огняне! :thumbsup: Много точен анализ! Поздравления! Благодаря! Ще си позволя да допълня малко и от мен. "Не съм/ не искам да бъда такъв налива сила в нашето самоодобрение - ето, аз съм добър, защото не правя това. Това приспива егото и забавя неговото развитие, както отбеляза и Огнян. Като излезна отново тази тема ми подейства като стимул да проверя доколко наистина са негативни медиите. Днес бих казала, че негативизмът отпреди няколко години все повече се топи и все повече журналисти разпределят вниманието си и на позитивността в осведомяването - променяме се макар и бавно. Както ни завеща Учителя - злото постепенно става слуга на Доброто. Сигурно силен тласък на позитивното даде и свободата на хората да избират какво да ги осведомява и влияе - отново благодаря на Огнян, че ни напомни за това! На нас, струва ми се ни остава да пазим Любовта в чистите и светли места като това, в което сме, да "наливаме" внимание и одобрение в новото, младото, позитивното... Благодаря на Бог, че ни го праща!

:thumbsup2: Точно така се усеща, Ина! :thumbsup: Силве! Зависи от това как всеки поотделно разбира за себе си и другия верността. За мен, например, вярност е сродна дума на вяра. Моята вярност - вярвам в своята пълноценност и самодостатъчност и нямам нужда да държа любимия човек до себе си на въженце, за да съм щастлива, нито пък да търся нещо по-различно от него, за да ми дава пълноценен живот. Вярна съм на извора в себе си и на усещането си за щастие и спокойствие - ако те ми подскажат, че мястото ми не е до този човек, ще се отдръпна честно и ще дам и на себе си и на него свободата да сме верни на себе си. Неговата вярност - вярвам в неговата свобода и пълноценност и самодостатъчност. Ако той се затруднява да избере между мен и друг човек, с любов ще му оставя свобода и време сам да си вземе решението (както и аз моето). Според мен хората със "слаби ангели" имат нужда да живеят сами. Мисля, че изневярата наранява този, който изневерява - т.е опитва се да притежава едновременно двама (и повече) партньори. На пръв поглед той проявява свободна воля, но всъщност този тип поведение гарантира оковите на лъжата, страха, подозренията... Този, който се чувства наранен от изневяра, се опитва да притежава любимия и неговата свобода. Когато в отношенията ни има свобода и искреност, изневярата не никне дори.

Благодаря ти за импулса да се замисля, сестрице! Хумор-Уикипедия Мисля си сега, че може би разбираме различно понятието ирония. Затова ще се опитам да не слагам етикети този път.(благодаря за напомнянето ) Учителят ни завеща да виждаме в хората и в себе си доброто и да се свързваме с него, за да го увеличаваме. Ако в нашия хумор - независимо как го създаваме - може и с ирония- ние се свързваме с доброто и запазваме любовта си към това, на което се смеем, това наистина е "хуморна медицина" - контролира човешкото здраве и емоции. И отново както и да го проявяваме, ако чувството ни за хумор се свързва с нещо, което сме склонни да осъдим - то това вече не ни лекува, струва ми се, а точно напротив...