Донка

Ина! Благодаря за светлината, топлината, любовта - щастливи са децата и хората около теб! И аз ще допълна към светлите думи на Ина - около духовния човек полето е чисто - той някак успява да трансформира и хармонизира негативните енергии и да успокои страховете с детската си вяра и усмивка. (Като източния учител на Максим.)

:thumbsup2: Диана! Ина! Буквите В писмен вид думите съчетават букви, а буквите също имат свои вибрации... Съчетани помежду си, те носят неповторим заряд. Той още повече се усложнява и усилва в изреченията. Към него се добавят и елементите, за които спомена Вендор: " емоционалния заряд, интонацията и смисъла, който се влага в нея, от този който я произнася." Получава се уникално "същество", което след изричането или написването си заживява самостоятелен живот.... Още една причина да се отнасяме с много любов и внимание както към думите, които изговаряме, така и към думите, които изписваме... както и как ги съчетаваме в изречения.

Вендор - с малко допълнение за себе си: Приемам, че това си е моята истина за този момент, а не универсалната; приемам, че другите си имат същото право на техните истини колкото и различни да са от моята.

Ина! Орлин! Джул! :thumbsup: Да, знам отлично за какво говори Мона, защото и аз се чувствах на този пазар до 45тата си годна. И аз си мислех, че този пазар съществува обективно. Обаче сега вече знам, че той наистина съществува само за тези, които се чувстват "на секс-пазара". Сега разбирам и приемамс секса по съвсем различне начин - няма търсене и предлагане, няма стремежи, няма разочарования - това никак не означава че няма пълноценен живот, обаче! Точно обратното! И никой на никого наистина не може да каже какво и как да направи за сексуалния си живот - това си е Пътя на всеки от нас... кармата може би...

:thumbsup: Благодаря, Милена! Ето може би отговора - да не оставям детето само пред екрана, а да избираме и гледаме с него "добрата анимация" - от малко постепенно ще се научи да различава и да взема като образец на света любовта, добротата, красотата. Когато един ден се добере само до канала с агресивни детски, на-вероятно ще го смени или ще си потърси нещо, което да го зарадва... като мен. Може би това е начина да спрем агресията и негативизма - постепенно да спрем да и даваме вниманието си... Благодаря ти Милена! Колкото до фактите за "лошите" събития - разбира се, че не искам да се прикриват и премълчават - нали това променихме след 10 ноември! Нашето поколение прекалено добре си спомня сладникавата комунистическа преса. Но както обикновено по закона на махалото отидохме в обратната крайност, за съжаление.Когато съобщаваме за нещастията и престъпленията някак "забравяме" да споменем хората, които са се жертвали, за да помогнат на пострадалите. Подробно разказваме за "подвизите" на измамниците и рестъпниците, но забравяме да разкажем за труда на тези, които ни пазят от тях и за мерките за сигурност, които ние не спазваме и затова ставаме жертви....

А може би леля Дочка и Величка вече не са чак толкова наивни. Попитах една такава "леля Дочка" какво и кой смята за "виновен", че по време на големия банков срив са заложили апартамента си, загубили са всичко и съпругът и се е споминал от тревога след няколко месеца. Сега пред пенсия тя и синът и мизерстват и живеят на квартира при отлично материално положение преди. Тя ми отговори: "Подлъгахме се по това дето го пишеха и говореха навсякъде. Аме сега знам вече те нека си говорят - нас главите ни изяде алчността ни - имахме си, стигаше ни и отгоре, ама за още много уста отворихме.... е, сега си го изплащаме... ама здрави да сме, живи, да се обичаме - това разбрах от всичкото дето се случи с нас. И дето все пишат тоя измамил, оня ограбил - ако няма такива глупави и алчни като нас на времето - ха да видим как ще измами!" И все пак истината има много лица... Ася! За децата напълно подкрепям! Права си, как досега не се бяхме сетили - те наистина нямат избор... Честно казано, много обичах детски филмчета на времето - сега като ги видя как се "убиват", сменям канала...

Ася, Диана! :thumbsup2: В годините, когато пропагандата беше кажи - речи най-важното в едно тоталитарно общество, ме допуснаха до нейните "тайни". На упражненията искаха от нас да предадем една и съща новина, събитие, личност по 3 начина - неутрален, позитивен и негативен. Има си специални похвати - обработка на иформацията (пресяване - премълчаване и изтъкване на точно определени факти), използване неизчерпаемите ресурси на езика за създаване на емоционален фон, подтекст, пресубпозиции (предварително подразбиращи се "истини"), както и за активиране и блокиране на определени реакции.... Тогава, на 19-20 години ми се струваше като "спорт за филолози" - по късно постепенно осъзнах страшната сила на медиите! Това е първата - не четвъртата власт! И пак си спомням Учителя - като бесят хората с дебели въжета, това не значи да спрем да ги правим. "Правете ги, но не бесете хората с тях!" За истината - споделям мненията на Ася и Диана. Медиите премълчават цялата истина и я манипулират към негативизъм. Мога да го докажа с много примери - мога да пренапиша който и да е репортаж с негативни факти така, че да каже същото, но да стане позитивен. И всеки журналист го може - това е детска играчка за тях! Е, наистина важният въпрос е: "Защо медиите пишат негативните варианти?" На мен ми допаднаха отговорите на mecholari, Диана, Валентин, Ася "Всичко това ти показва какъв трябва да бъдеш. Жалък страхливец, страдаш, жертва, губи ми се любовта и истинското призвание на човека". А с думите си Wonderful мисля, че описва медиите такива, каквито ще бъдат един ден, когато наистина станат обективни и независими - егрегор на Любовта, не на Страха.

Максим! Думите на Максим ме накараха да се замисля доста сериозно... Както и думите на Учителя преди години. Наистина изглежда доста трудно и дори невъзможно да се превърнем в извор и това да смятаме за богатството си, след като от първите си години детето непрекъснато "натрупва" - ние непрекъснато му внушаваме,ч е това е смисъла на живота му. Натрупва знания и умения, приятели, вещи, добри оценки, впечатления.... А дали му даваме възможност да "извира", да дава? Дали му го показваме? Дали поощряваме "даването" или по-скоро "събирането"?... И как един ден пораснали вече изведнъж да преобърнем смисъла на понятието "богатство" от "натрупване" в "раздаване"? Как изведнъж от резервоар да се превърнем в извор? А и дори и да започнем да "раздаваме натрупаното" нали все ще чакаме раздаденото да се възвърне, за да не се изпразним? Изглежда е нужно да помислим как да предадем на децата си понятието "богатство = раздаване, извор" на дело, не на теория ... Имате ли идеи, опит?

Благодаря ти, Силве! И мои близки са си отивали по много мъчителен начин - любимата ми баба например. В пълно съзнание - рак на белите дробове след тежка операция... Не знам дали тези мъки са имали някакъв смисъл за нея и душата и, но за мен и майка ми тази многоседмична агония промени представите ни за живота, смъртта, Любовта. След нея отново мъчително, но съвсем по-различно с отиде дядо ми - Тогава разбрахме какво може да направи с душата на човека страхът от смъртта, отчаянието от самотата (не беше сам - нямаше я баба, а без нея той не знаеше как да живее)... Въпреки всичко, както казва и Силвето, "дори за миг на никого не му хрумна да ги "облекчи" с евтаназия". Семействата ни са религиозни от векове, има и свещеници - всички знаем кой определя смъртния час на човека. Ние само се молихме и се опитвахме да облекчим страданията им. Светла е паметта им, те са живи в душата ми.

А може би всеки влага различен смисъл в Е ? Например, за някои хора, които познавам, СЪМ означава "постигам това, което искам". За други мои познати "съм" означава "изпълнявам задълженията си както трябва". И още много примери мога да дам... Но може би наистина си струва всеки от нас да се опита да обясни на своя език как разбира "аз съм" или "духовният човек Е". Предварително благодаря!

:thumbsup: И аз благодаря на Добромир за това (и не само)! Като жена трудно си представях по-различен начин на сексуалното преживяване и затова толкова яростно защитавах нашата позиция и наистина се учудвах как някой може да приеме секса за (обективна) пречка в духовното развитие! Не се отказвам от позицията си, но вече приемам, че през сетивата на един мъж всичко може да е различно и неразбираемо, непознато за мен. Благодаря, че ми позволи да погледна за малко през вашите мъжки очи... Предпочитам си моите...

:thumbsup: Добромир! Любовта става богатство тогава, когато не зависи от това дали някой друг я споделя или не - тя просто си извира от нас! Всеки човек носи в себе си някакво богатство, според мен - и дръзкия, и спокойния и предпазливия... На някои хора Бог им е дал ум, на други ръце, на трети нещо друго, за да сме различно полезни един на друг и на света. Богатството, мисля, се изразява точно в разнообразието (до противоположности!). Сега се сещам за едно изречение на Учителя, което ми направи много силно впечатление на времето - човек носи богатство тогава, когато е извор, а не щерна (резервоар).

Признавам си, че и пляскам с ръце, и подскачам и потропвам с крака от радост и дори понякога плаша близките си с възклицанията си (не нарочно) - позволявам си го с удоволствие! Мога и да си потанцувам и да нацелувам и напрегръщам който е до мен... :D и дори да го "намачкам" от радост и еуфория. Не си позволявам обаче да страдам, ако загубя или не получа това, от което съм изпаднала в тази еуфория. Не си позволявам еуфорията да определя отношенията ми със света ми и поведението ми. Просто си я "изплясквам и изцелувам" и като попремине спокойно вече си вземам решенията и не съжалявам, ако се наложи сама да се откажа от това, за което съм подскачала - то си е свършило работата, сега е наред нещо друго.... Така си разбирам страстите и така си се оправям с тях...

:thumbsup: Струва ми се, че това може да послужи като добър критерий за "стойността на човека". Както споменаха и други по-горе - човекът е безценен - докато и когато носи в себе си Христос. Може би си струва да се замислим кога и как прекрачваме границата и от безценни ставаме "мъртви" - подчинени на застопорени ценности... Подчиним ли им се, започнем ли да определяме нашата собствена цена и да я сравняваме с тази на другите, да я "повишаваме" и "да се продаваме скъпо", може би сме загубили безценното...

Добре дошла сред нас Цвета! Благодаря за споделените мечти и тревоги, радости и болки, за искреността и светлината. А ето за това от сърце те прегръщам и целувам: :thumbsup2: Детето е нашият Учител! Бог ни го праща, за да разберем кое в "умните книги" е Истина, а кое - кухи фрази. То идва при нас, за да ни помогне да опознаем себе си и да намерим Божествената искрица - Любовта в душата си. С дете в ръцете Духовният ни път придобива нови измерения, за които не сме подозирали, когато сме изкачвали Рила или сме черпили от мъдростта на Учителите на човечеството. Да, парите все не стигат, "бебето" ни "връзва ръцете и краката", "джунглата" ни опъва нервите и поставя на изпитание всички онези духовни качества, които сме смятали, че притежаваме.... Цвета, ако ще трябва да избираш дали да ни пишеш тук или да общуваш с "джунглата", няма две мнения - джунглата, разбира се! А ние тук ще сме много много щастливи, ако от време на време споделяш с нас радостите и тревогите си - за да вървим всеки по своя Път, но заедно!

:thumbsup: И моето впечатление е същото. И аз искам да знам и за хубавите неща, които са значително повече от "лошите". Колкото до вкусовете на хората - доколкото разбирам от хора и влияние върху тях - по-скоро медиите манипулират вкусовете на обществото, а не обратното. Ето в момента по телевизията предават новина за отвличане на самолет - центрират репортажа около личността на похитителя, опасността за пътниците, а за анонимните служители от сигурността, които са успели да предотвратят тази опасност - бегло споменават и то само за да придадат повече достоверност на новината. Можеше да се напише и по обратния начин, нали? Реалността в училищата (попитайте който и да е ученик или учител) е съвсем различна от илюзорната апокалиптична картина на насилие и безхаберие, която създават някои медии. Реалните проблеми съвсем не са поведението на учениците (единици) и корупцията на преподавателите (единици) - истинските проблеми са некомпетентно написани учебници, програми, които не са съобразени с възрастовите особености и интересите на децата, подценяването на предмети като изкуствата и физкултурата и превръщането им в "материал за усвояване"... и още куп подобни неудобни за някого "илюзии", с които всеки ден се опитваме да се "справяме" - ние, педагозите и нашите деца...

:thumbsup2: Напълно съм съгласна!

:thumbsup: Илиана! Бих леко перифразирала общите ни мисли, с които можем да направим повече място за Любовта в нашия свят: (Вместо да мислим,че се самоунищожаваме или да мислим, че трябва да спрем да го правим) Нека заедно да мислим и да си представяме как създаваме Остров от Любов около себе си и постепенно тези острови се сливат в континенти, а те в планета от Любов. (тя всъщност си е точно такава) (вместо да вярваме, че имаме сили да спрем разрухата) Нека с всички сили и Любов, които носим в себе си, да повярваме, че всеки миг създаваме нещо ново - красиво, хармонично, свободно, добро.... Когато насочваме мислите си, в тях е хубаво да има само позитивни идеи. Майка Тереза е отказала да участва в движения "против войната" (защото подобна мисъл генерира война, против която да можем да се борим). Тя е участвала само в инициативи за МИР! :thumbsup:

Благодаря на Милена за полезния цитат! Позволих си да преместя тук част от него. Обръщам се с молба към Милена или Добромир ако това е възможно да ни посочат линк към тази книга. Благодаря предварително! :thumbsup:

:feel happy: Наблюдавах лицата на хората, които празнуваха - всички толкова различни, но всички празнуваха! Мисля си сега, че всеки е свободен да си намери сам смисъла на този празник. Има ли значение как точно ще възкръсне Христос в сърцата ни? Има ли значение дали единият ще го нарича Мистерия, а другият ще вижда яйцата, курабийките, които ще сложи в ръчичките на децата? Христос винаги говори на езика на всеки, в чието сърце е възкръснал, мисля си... Моля се за всеки, който все още не е чул Неговия глас, да го открие някой ден в душата си.

:feel happy: Да, чистата вода е универсално лекарство! Благодаря, Таня! Да, в иронията човекът, който иронизира, казва истината за себе си и за своето отношение към "обекта" и към себе си. Иронията - независимо дали е насочена към себе си или другия - много точно разкрива болното място на иронизиращия. Само че докато добродушния хумор с любов лекува това място, то иронията му слага "сол" в раната. Според мен точно когато е склонен да иронизира (както точно отбеляза аделаида - предозирано презрение), човек е в плен на егото си и на някаква зависимост. Забелязвали ли сте, например, как остро и болезнено реагират иронизиращите, когато "жертвата" им върне обратно иронията? Докато на добродушния хумор всички се смеят заедно. Когато ми се е случвало пред мен човек да иронизира себе си, това обикновено ми е звучало като недостатъчно любов към себе си, липса на вяра в силите си, или власт на някакъв предразсъдък или комплекс за малоценност над съзнанието на този човек. В същото време съм забелязала, че тези хора са склонни да търсят недостатъците на другите или да завиждат и ревнуват. Може би не случайно Христос ни завещава да обичаме ближните си както обичаме себе си! Много ще съм ви благодарна за опита, който имате с различаването на хумора и иронизирането и вашите реакции в случаи с презрително иронизиране и самоиронизиране. Моля Таня да сподели как точно слага "чиста вода в пресолената салата". Мисля, че за всички нас ще е полезно да се научим да го правим.