Донка

Съгласна с bugi. 1.Когато изпада в сънно състояние, умът губи контрол над тялото, ситуацията, хората около себе си. Т.е. безсънието и най-вече лекия сън може да се дължи на завишена зависимост от контрол и самоконтрол. Когато имах прекалено високо чувство за отговорност, скачах от всеки малък шум и не заспивах до сутринта. Моя ученичка ми е споделяла, че не може да заспи защото преди сън започва да си "отчита" как се е справила днес и дали е постигнала каквото е "трябвало". 2.Сънят е близък по характеристика до смъртта - напрежението преди заспиване може би е симптом за болезнена зависимост от живота - подсъзнателен страх от загубата на връзката с материалния свят и "потопяване в неизвестност, хаос или нищо"... Дъщеря ми се страхуваше да заспи, защото не знаеше какво ще стане с нея като заспи. 3. Преди и по време на съня отслабва волевият контрол над "болезнените зони". Когато падне потенциалът на работните зони на мозъка, остава да "свети" центърът, койтое "възпален" с негативна емоция - често това е съжаление за нещо направено или ненаправено в миналото; дискомфорт в настоящето, който вместо да се осъзнава, се подтиска;негативни предположения за бъдещето и т.п. Случвало ми се е да проигравам като на филм ситуации от миналото и от бъдещето, разговаряла съм с някого, като повтарям едни и същи реплики, опитвала съм се да намеря решение на проблем (безуспешно, разбира се, защото за това е нужен точно сънят). Лекарството ми беше да се прости и забрави миналото, да се остави на Бог бъдещето (всичко, което ще се случи, ще бъде за мое и на другите добро), а настоящето да се ръководи от принципа "правя всичко и само това, на което съм способен в конкретния момент" .... и аз оставям щафетата на страдалите и още страдащите...

Партизаните не са наказвали хората със слабоефективните прояви.... учили са се от резултатите! А валидаторският екип "критикува" ли програмистите или им помага? Забележете - вие ги наричате бъгове (бръмбари) , не defects, faults, etc... (недостатъци, лоши страни)

Когато моите деца бяха в тази възраст, и аз бях в същата ситуация и преживявах същото. Сега, когато този период отмина, осъзнавам няколко важни истини: - всеки има своя път до "доверие в съществуването на Космически разум,в Бог във всеки от нас,а от тук и едно по-ведро и жизнеутвърждаващо настроение в ежедневието". Когато не ги "спасяваме" малките разочарования и леките болки, децата бързо сами научават техните уроци. Опитаме ли се да им "присадим" нашата вяра и опит, те могат да я асимилират механично и след време уроците им ще бъдат много по-болезнени. - най-убедителната житейска ситуация беше моят личен живот, поведение, отношение - моят ненатрапен като "пример" личен пример. Децата ми имат добър личен живот, защото аз им "показах" какво не бива да допускат в семейството си, ако искат да са щастливи. После им показах (вече съзнателно), че щастието не зависи от нещо или от някого, а е резултат от отношението ни към света ни и към себе си. Когато те видяха, че каквото и да се случи, аз не се чувствам зле, а се усмихвам, казвам благодаря за урока и обяснявам защо благодаря.... след няколко месеца видях в ръцете на дъщеря ми (на 18 беше) книгите на Учителя и Дийпак Чопра (моите любими). Когато преди това и ги предлагах или "рекламирах", само махваше иронично с ръка. - Най-много мисля помогна безусловната подкрепа и одобрение и разбиране, търпението ми, ненатрапването на моето мнение. Напротив - непрекъснато им казвам, че те са ме научили на много неща и те са тези, които сами ще намерят своя път и своето щастие. Много разговаряхме за това, което са преживели и преживяват - за добрата страна на неприятностите... (Те още нямат 360* поглед на ситуацията поради по-бедния си опит и присъщата си праволинейност и емоционален подход).

Именно! Когато не го наричаме недостатък, лоша страна и т.п., ние спираме да критикуваме. Тогава именно осъзнаваме истинската същност и причини на дискомфортите и дисхармониите си и ги преодоляваме с любов, а не с борба. Дойде ми на ум сравнение от медицината - температурата е болестно състояние, но не е болестта, нали? Ако тя се обяви за болестта и се "борим" с нея, дали ще се излекуваме или само ще скрием истинския проблем? Полезно ще е май лекарите тук да ни "светнат" за разликата между симптом и заболяване... И за маскировките си мисля сега - не са ли те резултат от това, че "нападаме" егото със самокритика и то реагира нормално със самозащита? Вместо да си правим списък на недостатъците, дали не е по-добра идея да направим списък на нуждите и дискомфортните му състояния, за да му помогнем да се справи с тях....?

Силвия! Наричаме ли нещо слабост, недостатък, лоша черта, промъква се критика, нехаресване. Не се усещаме как постепенно я прехвърляме от себе си и към другите. И ако ние "имаме смелостта" да си признаем слабостите, започваме да очакваме и другите да го направят. Ако не го направят, смятаме, че си слагат маскиили са безотговорни ... (и започваме да ги "сваляме" и променяме ние).. Когато престанах да си "признавам честно" пред себе си слабостите и недостатъците си, някак изведнъж престанах да ги виждам и у учениците си. Това, което преди наричах мързел и небрежност и критикувахме и се борехме с него, сега наричам "симптоми на недостатъчна процесуална мотивация" и преодолявам проблема като сменям дейностите, подходите, атмосферата, мотивировките.... Страхът не е слабост и недостатък на човека - това е временно състояние на излишно прехвърляне на енергия и внимание в миналото и бъдещето, или зависимост от чувството за собственост. Осъзнае ли се, много лесно се продолява. Нещо като хремата - тя не е недостатък , а временно състояние на дискомфорт, което ни подсказва какво имаме да хармонизираме в себе си.

Точно попадение! Думата без словото не е дума, а е мъртва комбинация от звукови единици - фонеми. Ето още малко научен подход: Правен е експеримент от психолингвисти - дават на група хора безмислени съчетания от фонеми, но им казват, че това са изречения от някакъв език, който е напълно различен от познатите им. Помолени са да предположат какво биха могли да означават тези "думи" и съставените от тях "изречения". Резулатите били - всеки от участниците дал свое предположение, но нито едно не приличало на другите. Очевидно, всеки е "напълнил" празните словоформи и фрази с това, което носи в себе си, в съзнанието си, използвайки структурите и звученето на своя роден език. Това иде да покаже, че думите са неразривно свързани невербалната част на съзнанието ни и двете взаимно си влияят. Затова думите могат да лекуват и освобождават, но и да оковават и дори да убиват. Луиз Хей е написала книга за тях, която е помогнала на хиляди... Учителят също много често дава думи и формули за лечебно и хармонизиращо въздействие над собственото ни съзнание.... Недоразумението между говорещите се получава тогава, когато в думите на другия ние влагаме нашето съзнание, вместо да се опитаме да използваме този перфектно създаден канал, за да се доближим и опознаем неговото.

То и не е вампиризъм. Твърдя го с пълното съзнание и опит на човек, който е прекарал целия си съзнателен живот на възрастен до момента (25 години) сред деца от най-разнообразна възраст и в най-разнообразни ситуации и взаимоотношения. Интересно ми е как би се обяснил фактът, че прекарвам с деца 8-9 часа на ден в стая и след всеки (учебен- 50 мин.) час децата си тръгват свежи и спокойни, а вечерта не се усещам уморена или "източена" нито заредена - нормално свежа и спокойна като тях. Има енергиен обмен, естествено, но това не е вампиризъм! Според мен, децата "изнервят и източват" възрастните тогава, когато последните не желаят да общуват с тях на техния език (децата не владеят нашия напомням). отказват да погледнат света и детето през очите на самото дете, а се стремят да му наложат своите правила и представи за добро поведение и дисциплина. Вместо да се "свържат" с доброто в детето и да усетят нуждите му (детето още няма силите и възможностите и правото да ги задоволи само) и да му помогнат, възрастните се опитват да го поправят и възпитават. Е, сега вече и енергиен вампир ще виждат в него. Един въпрос само - ако кученцето ви задраска по вратата, вие за вампир ли го таксувате или разбирате, че иска да излезе навън. Защо го извеждате - защото ще ви източи енергията или защото го разбирате и обичате? Ако детето се размрънка, обаче....

Синева! Опит за анализ (на шега) на "лошите" качества на Орлин Баев: 1. хищнически помисли и месоядство Очевидно щом организмът ти не те "спира" да ядеш месо, значи все още има някаква нужда от това, което съдържа месото. Ти критикуваш месоядството си и организмът ти отговаря на заплахата да остане без необходимите елементи със засилване на "хищника" в теб. Ако спреш да заклеймяваш себе си за месоядството и бавно, постепенно, без самокритика заместваш разумно съставките на месото с подобни на тях от растителен произход...той сам ще се откаже. НО- Винаги оставяш на организма си врата, че ако нещо му потрябва спешно от месото, ще му го дадеш... 2. заекване Всеки педагог ще ти каже, че заекването се получава при несъответствие на темпото, с което мислиш и темпото на движение на артикулационния ти апарат. Ти искаш да кажеш много неща бързо и се съмняваш дали ще ги кажеш толкова добре колкото ти се иска. Т.е. "лошото" ти качество е следствие от това, че критикуваш начина си на говорене.. 3.Безсъние Ами ако всеки път, когато наближава време за лягане ти критикуваш себе си за безсънието си и се самооценяш какво и как си направил.... обяснимо е безсънието... На теб ли да напомням за НЛП, колега? 4....... мммисля останалите да ти ги оставя на теб за "домашна"... Прости ми шегата.. ако те е засегнала... Ще се радвам много да споделиш с нас своя анализ по точки 4,5 и т. н.

Съгласна съм с Орлин. Но за бабичките че са невежи - не съм сигурна съвсем. Макар и полуграмотни, някои от тях имат разбиране и познаване на човешката душа и характер и на живота, за които биха им завидели психолози с научни степени. Моите впечатления показват, че "пациенти" на баячките ообикновено са уплашени деца или възрастни, които не могат да се съвземат от силен стрес и да го осмислят. При възрастните баячката помага колкото със самото баене, толкова и със разговор, който да насочи пациента как да преосмисли положението си и да промени позициите си, да прости на себе си и на другите и на живота, да намери доброто в злото....

И аз се присъединявам към благодарностите и предварителни също отпращам към всички, които споделят своите защитни техники срещу енергийните вампири. Имала съм преживяване подобно на това, за което споделя мекота. Ефектът беше подобен. На хленчещ вампир на мен ми е помагала формулата "всяко зло за добро" когато завалят оплакванията. започвам сериозно и загрижено да "светвам" на оплакващия се колко е полезно това, което му се е случило. Например - изгубил бележка за 50 лв. платен (но не лично) телефон и му казват, че не е платен. Трагедия ужасна! Клетви към БТК! Аз казвам - късметлия си - само 50 лв. ти струваше урока, че тези бележки се пазят старателно и внимателно. Гледа ме объркано и се оказва, че той и за тока и водата бележките пилее. Значи благодарен да си казвам...само 50 и се моли до следващото плащане да не ти се обадят от енергото Мисля, че пак го "нахраних", но не с енергията, която той си искаше - съчувствието. Само че не всички реагират положително на такава защита.

Като стана дума в друга тема за баенето... защо да не събудим тая..? Възникна интересен въпрос. Кой отива при баячките? Дали суеверие и невежество ни води там? Дали неверие в собствените си способности да се справим с проблема си? Дали хората отиват при баячката с надеждата друг да "отнесе" или да ги спаси от лоша карма или влияние, вместо сами да си я отработят и да се научт да се защитават? А може би наистина изкуството им е необходимо на хората, изпаднали в беда? Надеждата, че баячката ще ни помогне дали е самозаблуда или напротив - вътрешният ни глас, който знае къде да ни изпрати в тежък за нас момент? Ще съм благодарна тези от вас, които казаха, че се занимават с баене и тези, които са ходили при баячка, споделят впечатленията и мненията си.

Ето как съдържателната форма - три думи - три живи светли същества могат да лекуват: Любов, Радост, Веселие - за лекуване и при неразположение Благодаря на екипа на сайта за богатството, събрано на неговите страници!

(Не съм сигурна, че звездите и баячките не могат да помагат - прабаба ми и бабата на приятелката ми на много хора са помагали....дали лекомислено не се надсмиваме на някои "бабини деветини" вместо внимателно да се вгледаме в тях и да научим изкуството им) Време е май да събудим тая хубава светла тема. Стана интересно - има различни Надежди. Напълно споделям! И мисля, обаче Една е надеждата - вяра, че Божията воля е винаги за наше добро и когато с надежда казваме "Да бъде волята ти Господи!", се надяваме да сме със светлина в ума, и смирение на волята, и сила на Любовта да разберем и приемем с благодарност Неговата воля и да изпълним каквото за нас е отредено в нея... Има сигурно и друга надежди - да се надяваме, че другите за нас нещо ще направят така, че да сме щастливи. - Да се надяваме Бог да изпълни желанията ни, и като това не стане, да му обърнем гръб или другите да виним, че не е станала нашата воля... Благодарна ще съм да попълним списъка на надеждите...човешките....

Всеки с дарбата си Моята пък е да усещам и събуждам светлината, доброто, любовта в това, което другите наричат лошо.... И защо да я оставяме надеждата? Не познавам по-красиво лице на Любовта от нея... Оставим ли я, мисля си сега, ще се откажем и дрехата да сваляме изобщо - нали няма да има смисъл вече. А като с надежда и любов и смирение - люспица по люспица, от живот, в живот се учим да я сваляме и живеем без да сме зависими от нея.... не да се жертваме, не да убиваме нещо в себе си, а да му намираме мястото и ролята, за която ни е подарено... та и ние щастие и мир на себе си и света около себе си да даваме, както Бог на нас ежечасно подарява... Благодаря, Макс за единомислието и светлината и топлината.

Благодаря за припомнената мъдрост. Не може да иска Бог, според мен, да загубим живота, който ни е от него даден. За друг живот става дума в това изречение. Животът, който сме си въобразили и присвоили и с който сме идентифицирали божественото си Аз. Да "загубим живота си за Него", мисля, означава да спрем да разбираме своя живот като настоящата си личност - име, положение в обществото, собственост, ценности, желания, спомени... всичко що е конкретно и видимо сега, но ще оставим тук, на тази планета, когато дойде часа да си заминем.... Успеем ли да съблечем тази "дреха" приживе, ще намерим истинския си живот, истинското си Аз, с което сме дошли, за да се учим... Тогава материалното в нас няма да пречи, а ще е в хармония с духовното... И както казва Учителя "удовете" ни ще контактуват с Духа и Живота , които не са "отсреща" (къде ли е това "отсреща" в тази вселена?), а са проявени в материята, която ни заобикаля.

Нека всеки се чувства както му е хубаво на душата и на тялото и на връзката с Бог. Тялото и устата и думите, всичко от Бог и от Духа ни е дадено - от нас само свободният избор май зависи - какво точно и как да използваме. И вместо да ги късаме душата от тялото и двете от Духа и Бог, хубаво е струва ми се да се учим на изначалната хармония... Нищо отделено, нищо противоположно, нищо греховно или маловажно няма от Бог създадено - и благи думи за всичко си има с лечебни вибрации, както хубаво Благост ни припомни. Благодаря! Е, има и други думи... на страха, суетата, гордостта са енергийни същества. Но ако ги нямаше, нямаше и свободата на избор да имаме, нали?

Добре дошли и от мен, приятели! Моята малка молитва сутрин на път за работа е да ми даде Бог светлина и търпение и разум да видя любовта в хората и между хората - най-вече скритата под страха им. Като успеем да я видим, страхът и родената от него злоба сами се топят... Нека се молим да има повече любов и светлина и свобода в душите на хората и между хората... Така, мисля си, ще забравим и злобата, и страха...

Благодаря, сестрице Да припомня само колко формули и полезни утвърждения ни оставил в наследство Учителя... И ако и когато ги смятаме думите, словото, което излиза от нас в ежедневието (не другото - без думите) за бариера или причина за недоразумения, ние не оставяме ли тези енергийни същества да управляват съзнанието и живота ни (или някой друг да ги използва, за да го прави)? Какво ли е нужно, за да се научим на изкуството на благата дума ? Не много - само любов и търпение и внимание когато пускаме или каним тези същества в съзнанието си. Да почувстваме първо вибрациите на това, което чуваме и това, което се каним да кажем, после да го пуснем навътре или навъм себе си обработено, почистено, светло... Да напомня само - няма съдържание без форма и формата е винаги на някакво съдържание. Ако ни се струва, че нещо е само форма, това значи, че още не сме осъзнали съдържанието и. Ако само съдържание виждаме, не сме осъзнали, че то съществува в разнообразни форми и непрекъснато ги сменя и развива...

Ето това вече си е чисто предположение. Точно в този форум на свободния избор и уважаването на мненията и истините на всички... май няма нужда да си напомняме какво причиняват на "поклонниците" си АКТИВНИТЕ учения и как техните усилия постепенно ги превръщат в "камикадзе". Да, учението на Дънов - ние го наричаме Учителя, слава богу не е от тях. На учението, което споделяме ние, не му са нужни тълпи от поклонници, а хора със свободна и безусловна любов, избор и воля. Не съм последовател и нямам нужда от водач - Бог ми е напълно достатъчен. И като не се афишираме и броим, това никак не значи че сме малко и сме безлични. Около мен съм усетила и усещам и съзирам ежедневно стотици хора, като себе си - някои дори не знаят името на Учителя.... И знаете ли кои от тях носят най-чиста безусловна Любов и естествена мъдрост - най-малките.

Не е според мен - той помага на истинския насилник да се предпази, въздържи от агресията. Ако все пак посмее - ступването ще изиграе ролята на изкупване...

И като ни предупреди страданието - болката, че нещо не е наред - значи време е да се променим така, че да няма болка и страдание, нали? Себе си, мисленето си, поведението си, отношението си да променим, не да се стараем да променим нещо или някого. Не да се "поправяме" по някакви стандарти, а да променим посоката на пътя си - не през тръните, наслаждавайки се, че сме живи, щом ни се забиват в тялото... а да намерим онзи път, на който има щастие, свобода, любов - Пътя, който Бог е отредил за нас. Как да го намерим? Предположенията само пречат - от опитностите си го разбрах. Вместо да си "навивам на пръста" моите предположения или тези на другите, защо просто не спра вътрешния си диалог и не се огледам и ослушам внимателно - кога и от какво усещам страданието, дискомфорта и да променя отношението си и поведението си спрямо него - неколкократно - докато получа ефекта - радостно спокойствие с безусловна любов. Не страдаме ли, значи сме сложили Божията воля над своята и сме се научили навреме да я чуваме и виждаме.... мисля си аз...

Силата на настоящето - Екхарт Тол

За мен лично на времето това означаваше, че харесвах себе си в състояние на страдание. Някак нещо или някой ми беше внушил, че страданието е благородно и страдащият човек е богат духовно... Намерих причината в "Силата на настоящето на Е.Тол - "болковото тяло"... Искрено препоръчвам тази книга на хората, които все още се гледат в огледалото, когато страдат. Също много ми хареса "упражнението с огледалото" на Луиз Хей, което може да се намери в "излекувай живота си" и "Силата е в теб". Там огледалото вече отразява нашето вътрешно одобрение и любов към себе си - независимо какво казват или мислят за нас околните.

Мисля, че не всички хора се чувстват излишни и бреме. Може би е до човек и съдба, може би резулатат от начина на им на мислене и живот? Имах прабаба, която почина на 96 години. През последните години едва ставаше от леглото само за хигиенните си нужди. Искаше да си я прибере Бог, защото "вече дружките не и останали и с младите нямало какво да си приказва". Но всъщност имаше - все ни разсмиваше, мотаеше някакви кълбета, нижеше тютюн, накрая само вече лежеше и си пееше или си мърмореше нещо. (тогава не знаех,че било молитва). Всички много я уважавахме - животът и беше минал много тежко, но никога не беше се оплакала от нищо - даваше кураж на всички, помагаше с каквото можеше, никога не критикуваше, не клюкарстваше, никой не беше чул от устата и нито една "лоша дума". Отиде си с усмивка в съня си... Но познавам и други... не като нея...

Хигиена на чувствата и мислите! Много добра идея! Благодаря! А какво би ознаавало това? Да разчистваме от време на време натрупана "мръсотия" или има някакви средства да не я допускаме да се отлага? Дали има някакви универсални "хигиенизиращи" средства на чувствата и мислите? Има ли такова нещо като "имунитет към вредни чувства и мисли"? И кои чувства и мисли да класифицираме като вредни?