Донка

Този който постигне Любовта в себе си и към Бог става достоен за Пътя към Свободата си. Този, който постигне Свободата - своята и на другите около себе си, става достоен за венеца на Женитбата си - със сродна душа изкачила същия Път и достойна за същия венец.

Благодаря ви, приятели! Напълно споделям всички мнения. Механичното прилагане на моделите ги опорочава. И то колкото са по-"божествени", толкова механичното им следване довежда до страшно-тъжни последици. Особено ако тези модели на Божиите синове са изтълкувани и институционализирани от хора с користни подбуди. Чудесно разширение! Поздравления и благодарности! Може би ще е необходимо и внимателно наблюдение и анализ на механизмите, с помощта на които паразитните и манипулативни мисловни модели се инфилтрират в съзнанието ни още в ранна възраст и подтискат Любовта и възрастването на Вътрешния ни човек като го заместват с комплекс от зависимости и натрапени ценности, гордост, страх, суета и ревност.

Да, определено звучи чудесно докато не се замислим кой Учен ще бъде уполномощен да определи критериите за "по-добър свят" и "по-добър човек"? На 25 години разбрах, че не мога да направя света "по-добър", защото всеки си представя "добрия свят" различно. Вместо да го "подобрявам" започнах да търся в него доброто. Сега вече съм осъзнала, че светът си е добър точно без нашите "подобрения". На 45 години разбрах, че не мога да направя себе си по-добра. Стремежът към това ме превърна в марионетка в ръцете на моите близки и вечно тъжно и недоволно от себе си същество. Вместо да се стремя да стана "по-добра", започнах да се стремя да стана повече себе си. Сега съм осъзнала, че ние сме създадени добри и се разваляме точно със стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър". Може би науките за човешкото съзнание ще се съсредоточат върху Пътя към Себе си вместо да описват модели на мислене и поведение....

Благодаря за цитата! На мен силно впечатление ми направи: В нас жените май наистина съжителстват просякиня и кралица. Просякинята няма вяра в собствените си сили и затова се обръща към другите за милостиня (не за милост). Тя не стои здраво на краката си и не ходи с тях, а предпочита да се влачи и коленичи, за да получи каквото и е нужно. Това според мен е криворазбраната и от нас жените, и от мъжете слабост на жената. Ако оставим Просякинята да ни управлява, ние предизвикваме мъжа да се отнася с нас като с просякиня. ... Краката са за мен символ на самостоятелността на човека, дадена изначално на всеки от нас - без значение мъж или жена. Затова казваме "изправи се на краката си" - т.е. стана самостоятелен. Като си опознаем "краката", ние опознаваме и овладяваме силите и способностите, които Господ ни е дал, за да не зависим от другите, а да вървим сами и да решаваме съдбата си сами и за това сами отговорността си да носим. Тогава "просякинята" в нас - жените "се предава" и ставаме "кралици". Тогава се "повдига" отношението на мъжа към нас като към равно пред Бог същество. Тогава нашата "слабост" вече не е зависимост, а нежност, с която едновременно се оставяме да бъдем защитавани от опасности и тежести, но и с която подкрепяме "силния" до себе си.... Друг е въпросът като се изправим на краката си, да не се самозабравим, че сме родени Жени.

Точно това имах предвид под "изгуби" - подпуши. Благодаря за уточнението - думата беша важна! Може би като подпушим Любовта в себе си ние изгубваме усещането, че я носим...

За мен най-страшната болест е да загубиш Любовта в себе си - Любовта към Бог, проявен в нас самите. Тази загуба довежда всички други болести - започва се от дребните и невинните и ако не "чуем" тяхното предупреждение....

Ако се огледаме внимателно, може и да забележим, че всъщност няма барикада - тя винаги е била творение на Егото ни, което все се усеща застрашено от различията с другите и все изпитва необходимост да се защитава. По темата - може би учените от следващото поколение вече ще се радват на разликите в техните мнения и на възможността да ги споделят. Те няма да наричат това "барикада", а "кръгла маса", например, и няма да се замерят или поучават, а ще се чуват и ще мислят заедно... Като филолог смятам, че беден може да се нарече само езикът на определен човек или група. Езикът като знакова система с най- висока степен на сложност има неизчерпаем потенциал....

Благодаря ти братко за Истината и Мъдростта.

Ето три малки лични истини, които са парченца, съдържащи холографския образ на Истината.... според мен

Съжалявам за неточността може би, стараех се да съм кратка. Нямах предвид суперпозиция, а по-скоро нещо като холограма - всяко парченце от плаката съдържа целия образ. Моята истина не е Истината, а само едно от парченцата на цялото. Може би тази Истина, към която се стремят някои е понятие съизмеримо само с Бог (седмо ниво ). Всяка индивидуална истина е проявление на Истината и колкото повече индивидуални истини познаваме, разбираме и приемаме наравно с нашата, толкова повече увеличаваме шансовете си да изживяваме (не да търсим) Истината. Студентът Андрей решава да си изгори учебника по теоретична механика именно защото не иска да приеме, че има истина за двуизмерното и истина за триизмерното пространство в условията на Земята, но има и истина на Лобачевски - за космоса... Андрей търси Една Универсална Истина! Последното желание го води до отричане на малките истини, които всъщност са проявления на Истината. Не съм специалист в тази област, но доколкото си спомням обективната истина за несъществуването на материалната точка, идеалното твърдо тяло и идеалния флуид е всъщност презумпцията , приета още преди тези понятия да бъдат въведени за удобство във физиката.

Благодаря на Зара, че зададе принципен въпрос по дискутираната тема. Според мен подобни науки по скоро интегрират области на познание, като изследват не изолирани обекти, а се опитват да проникнат в механизма на функциониране на Цялото. Обособяването на подобни науки е нов етап в развитието на човешкото съзнание, което постепенно надживява емпиричността и "формулите". Мисля, че новите науки няма да "превръщат интуицията в наука", а ще я използват като основен инструмент за проникване в тайните на Вселената и живота. И аз имам въпроси по същество: Истинският учен от епохата на Водолея - какво ще наследи от днешните учени и какво ще преодолее като "детска болест"? Кого ще наричаме учен в следващата епоха - човек, работещ в научен институт и удостоен с титли? Или ще имаме качествено нови критерии?

Това също е карма и то много трудна за изчистване - но не е невъзможна. А по принцип начинът ни на мислене е подчинен на Любовта в самите нас, не на "другите".

За справка: От лексикална гл.т. думата "търся" означава следното понятие: 1. В съзнанието ми съществува в различна степен конкретизирана представа за качествата, функциите, същността, формата и т.п. на обекта на търсене. Тази представа е изградена с помощта на минал опит или впечатления и фантазни предположения. 2. Създадената вече представа за обекта на търсене се сравнява с обектите от действителността (или се моделират съзнателно обекти, които отговарят на представата) докато реално съществуващ обект съвпадне с нея в максималната допустима степен. Например: Колумб търси път към Индия като си представя къде би трябвало да се намира тя. Той намира земя, макар и не точно там, където я е очаквал, и умира убеден, че това е Индия. Затова наричаме местното население на Америка ИНДИанци (Indians = индийци, индианци). Излиза,че когато търсим нещо, ние предварително сме заложили негов модел в съзнанието си. Това ли да наричаме истина? За справка: калифорнийските червеи НЕ са домашни любимци и ги хранят с отпадъци НЕ от алтруистична любов към тях или към отпадъците, а защото те произвеждат естествена екологично чиста тор за цветя и градински растения, т.е. от чист егоизъм да си произведем красиви цветя и вкусни домати, а и отпадъците "зян да не станат" и да не вонят в яма. Пояснение на преносното значение в дадения пример (съжалявам за предположението си, че ще бъда разбрана без допълнителни разяснения): Отпадъците са символ на нашето недоволство и онова, което смятаме за Зло и ненужно в света, който ни заобикаля. Даването на отпадъците на калифорнийските червеи символизира трансформирането на нашето отношение към Злото и Ненужното - те се превръщат в храна за размисъл и урок, благодарение на които ние променяме нашия начин на мислене така, че да осъзнаем целостта и красотата на света ни, смисъла и предназначението на всичко съществуващо, станало, ставащо и предстоящо. Колкото до това всеки ли си има Истина или тя е само една. Доказателството в полза на първото е пред очите ми всеки божи ден по 10 часа. Истината на Андрейчо (помни и разбира трудно) за ученето на английски език съвсем не съвпада с тази на Стоянчо (усвоява без усилия поради естествените си наклонности). Моята Истина за същото е пъстра мозайка от истините на всичките ми ученици... Когато общувам с всеки от тях, приемам истината на всеки поотделно. Не защото съм алтруист, а защото съм професионалист. За мен това означава да помогна на детето да направи всичко, на което то е способно в момента, не да го накарам да постигне измислени от някого резултати.

А според мен изчистването на кармата се състои в това да осъзнаем, че болките и травмите ни не са причинени от постъпките и отношението на другите, а от собствения ни неправилен начин на мислене. След това да разберем къде и как точно се самонараняваме и да се променим.

и гордостта, и суетата, и ревността

Моля за уточнение: Чия истина и лъжа да различаваме - своите или на този, който общува с нас? Ако са своите - много лесно ги различавам. Истината ми е спокойно-радостна и не зависи от нищо и никого. Тя вижда само това, което се случва в момента, не помни миналото, не си представя бъдеще. Лъжата ми е развълнувана - може да е разтревожена, може да е еуфорична, нама значение. И в двата случая загубвам представа и връзка с действителността в момента. Лъжата ми ме затваря в клетката на свят, измислен от ума ми - плод на спомени, предположения и очаквания, желания и т.п. Ако са чуждите - ами те май не са моя грижа, а на другия. Да определям лъжа ли казва или истина е агресивно от моя страна - значи го подлагам на оценка и дори го съдя...Ако с лъжите си ме подвежда да направя нещо, то не аз ще пострадам, а той, защото няма да направя това, което наистина му е необходимо, а това, което желае... но ще си понесе последствията той. Например: Някой се опитва да ме излъже за чувствата, които изпитва към мен. И какво от това - за мен не е важно какво ще ми каже той, а какво ще усетя аз в момента на общуване. Както казва Валентин, ако съсредоточим вниманието си само в това, което се случва в момента и не хабим енергия и внимание да градим "пясъчни кули" от представи, спомени, очаквания, нашето вътрешно аз ще ни покаже безпогрешно къде е мястото ни, какво да направим. Спомням си как в труден момент от живота ми слизах по стълбите, подскачайки като дете и с малка молитва-песничка в съзнанието си, забравила за съмненията и угризенията, изведъж "чух" отчетлива мисъл - "не търси любовта по света, тук ще те намери човекът за теб, стой тук и дръж вратата отворена за всеки, посрещай ги и ги изпращай с любов докато един от тях забрави да си тръгне". Стресната се заковах на място - пред мен беше вратата на школата ми. Послушах Гласа си. Събитията в личния ми живот през следващите 2 години потвърдиха 100% "предсказанието".

Напълно подкрепям! На мен ми се е случвало да "изчиствам" карма заедно с мои близки или просто познати едновременно. Попаднахме в една ситуация и се оказва при внимателен поглед, че и двете сме страдали, че не умеем да кажем не с любов. Страхувахме се, че нашият отказ ще нарани другия, че няма да бъдем разбрани правилно, че ще ни обвинят в егоизъм. Накрая се жертвахме и задоволявахме желанието на другия, разглезвайки го и позволявайки му да трупа карма. Не беше точно предупреждение на едната към другата - по-скоро споделяхме и разсъждавахме заедно. Тя беше моето огледало преди 12 години - аз нейното - след 12. Когато двете осъзнахме заедно това, ни олекна и спокойно казахме не и обяснихме позицията си без опасения. Усещах, че взаимната подкрепа ни направи по-уверени и силни. Оказа се, че не е толкова страшно да отказваш на другите съобразяване с тяхното мнение и изпълнение на желанията им...

Урок и наказание не е едно и също нещо. Кармата не е наказание, а възможност в новия живот да се повторят последствията от грешките ни в миналите животи, но ние имаме възможност да променим себе си - начина си на мислене и поведение и да "изчистим" кармата си...

Зара! Може би бих сменила думата "изявеност" с използваната от Зара - осъзнатост. Изявеност означава външна проява, а тя е зависима от критериите и преценката на останалите. Според мен връзката на човека с Бог е най-личното нещо за него - това е неговата "скришна стаичка". Осъзнатост е понятие, описващо само наше лично усещане и не подлежащо на преценка от странично лице. Мисля, че в случая думата е важна, защото предава най-важната особеност на връзката ни с Бог.

Много точен и важен въпрос, сестрице! Благодаря ти. За себе си мога да кажа, че преди всичко проверявам дали аз не лъжа самата себе си и то най-често без да го осъзнавам. Забелязала съм, че допуснем ли да лъжем себе си, веднага започват да го правят другите с нас. Внимавам дали не правя предположения за това какви са или какво мислят другите хора. Това го правим понякога от предпазливост да не ни наранят или излъжат, понякога от предпазливост да не нараним или разочароваме хората, на които държим, понякога от порива да дарим любимите и близките си с това, което смятаме най-добро и нужно за тях, понякога от нежеланието си да приемем света и хората около себе си каквито са, а да ги разкрасим и направим по-вълнуващи и интересни - като в любовните романи. Мисля, че няма нужда да ви доказвам, че благодарение на тези наши благородни пориви, един ден рано или късно другите започват да ни лъжат, т.е. ние се чувстваме излъгани. Внимавам дали не започвам съзнателно или несъзнателно да очаквам определено поведение или отношение, или развитие на събитията... Това го правим понякога за да планираме своето отношение, поведение, реакции с цел успех, победа.., понякога за да сме сигурни, че светът играе по нашите правила, понякога защото ни е трудно да приемем, че другите имат своя логика на поведение и отношение и са свободни да я следват сигурно има и още.... Сега си давам сметка, че винаги, когато съм се чувствала излъгана, съм допускала или предположения, или очаквания, или и двете....

Присъда?? И кой я е произнесъл тази присъда? Бог??? Та Бог не съди, той само Е. Присъди раздава само Егото ни и особено след като паднем до положението да го оставим той да властва над душите ни. Няма Съдник, няма Жертва, Няма Паразит от Бога дадени - те са човешко изобретение. Бог само Съюзници ни праща, Ангели ги наричат някои. Умът ни е като такъв Съюзник подарен - друг е въпросът за какво го използваме. А на въпроса на Багира - "освободеното място" всъщност не е празно и никога не е било - това е мястото на Любовта. Егото го е узурпирало и подчинило Любовта. Според мен не се опразват места, а само се сменят - всеки си сяда на мястото, което от Бог му е отредено.

Ще съм ти благодарна, ако ми разясниш в какво конкретно виждаш противоречието в моето отношение (към цитатчето, доколкото разбирам). Всъщност според мен точно в това е смисълът на цитата. Това, което за себе си прозрях благодарение на него е, че: Всеки има своите истини, които "знае". (Те могат да бъдат както "добри", така и "лоши" истини - т.е. в живота има и рози, но розите имат и бодли, а някъде близо до тях има и помийни ями.) Някои от нас не просто "знаят" истините си, но ги и обичат. За мен това означава, че тези хора вече са трансформирали "лошите" си истини - бодлите и отходните ями - в уроци, за които благодарят. Има и такива духовно извисени хора, за които всичко, с което се срещат в живота си е Истината и тя винаги е повод за радост. Те не я търсят, не я делят на "добра" и "лоша", не я трансформират.... Те я изживяват спокойно, внимателно и щастливо и благодарят за нея с радост. Съгласна. Това, което написах по-горе според мен е процесът на издигане към Нея, пътят, по който Егото ни доброволно отстъпва властта си на Любовта , която носим в себе си. Много ми е интересно какъв е твоят Път към Истината, как да се издигнем така, че да се докоснем до нея? Или може би на нас изначално този шанс ни е отнет?

Добре дошла сред нас, Клара! Но твърдението, че това става трудно е мит, измислен и подхранван от управляващото Его. Трудно е това, за което не сме готови, в успеха и смисъла на което все още не сме повярвали. Трудно е да се освободиш от оковите докато се съмняваш дали са окови или спасителна клетка или кръст, който да си носиш с гордост. Според мен този тип смирение все още оставя място за страха, че може би вършим грях, на който да понесем последствията... Осъзнаването на Неговото величие за мен е едновременно осъзнаване на Любовта му, от която сме създадени. Всичко, което вършим и мислим е част от неговия висш замисъл, от това, което е трябвало да се случи на нас и на хората около нас. Грехът започва в момента, в който забравим или се усъмним в това. Смирението, което обезмисля страха е благодарността и радостта , с която приемаме всичко, което е БИЛО, което Е, което ЩЕ СЕ СЛУЧИ с нас. Интересна тема за размисъл! Благодаря! Къде ли минава границата между вярата, че всичко ще ни бъде простено и отговорността ни? Това, че Бог ни обича и прощава, означава ли, че ни освобождава и спасява от последствията на нашите собствени мисли и постъпки? Кой ще определи границата на отговорността и пред кого носим тази отговорност? Какво означва "чисто сърце"?

Здравейте Съжалявам, че приехте лично думите ми и направихте предположение за това какво съм визирала и защо съм го казала. Всъщност разсъждавах по темата по принцип и , дано това не ви засегне отново, дори бях забравила за какво конкретно се говореше във вашия постинг - по скоро разсъжденията ми провокира постингът на xameleona, за което искрено и благодаря. И все пак ви благодаря за тази реакция. Тя ми напомни още един начин да - да обезмислим понятия като - велик, засегнат, нападнат, защита, опонент, а защо не и да трансформираме понятието спор в дискусия. Да, знам, че за манталитета на традиционния учен днес (който "защитава" дисертациите си) това наистина изглежда като смърт за науката, не само за форумите. Но дори и традиционната наука вече разглежда смъртта като етап от спиралата на еволюцията.... Колкото до въпроса за великите личности в историята - всеки има право на свое мнение за тяхното величие, а те са оставили достатъчно доказателства за величието си, та да им е нужна нашата защита. Понякога именно мълчаливото несъгласие, което оставя заядливите подхвърляния да "висят и избледняват" незабелязани е по-ефективната реакция. Това последното го знам от ежедневната си работа с децата.