Донка

о, не, не лудо влюбени! Такава любов е зависимост и там сексът е страст. Изобщо не е същото изживяването! И това, че сексът не ни е задължително нужен, за да живеем в трепетната любов, не означава, че е вреден или грешен или ненужен - отпадък. Моята теза е, че един просветлен еднакво красиво умее да изживява както моментите на медитация, духовни занимания така и на секса, и на ежедневните "дреболии". Него нищо не го откъсва от Бог, нито пък му "напомня" за чувството, защото за него Бог е всичко и във всичко, включително и в секса. Напротив, ако един "просветлен" отрече и нарече нещо от Бог създадено низко и грешно и ненужно, то значи той още не е постигнал красотата и светлината, която Бог е вложил в това изначално. Друго ми е на душата, но дано този път успея да си го кажа по-ясно. Нали външното е отражение на вътрешното! Е, като вътре в нас, в мислите ни, сексът е нещо грешно и низко, жестоко и безмислено, нямаме никакъв шанс вън в света си да видим и създадем красота в него! И тогава наистина трябва да се въздържаме от него - защото ще го правим и приемаме такъв - низък, грешен, жесток. Приемем ли го вътре в нас, в мислите си красив, искра от Божествената енергия, тогава няма да има нужда да се въздържаме и да го смятаме за грях, защото и в него, както и в другата част от живота си, красота, Божествена искра ще създаваме. Това е - да можеш и без него, но и СЪС него да живееш в трепетната любов. И е възможно, и се създава, и като изживее, като "създаде" човек такъв красив секс, също едно с Бог , с Тишината става, както и без него.

Благодаря ти Макс за разбирането и приемането! Благодаря на твоя Учител за красивите и точните думи, които аз нямах, когато исках да изразя същото...

Разбира се, че и аз споделям всичко, което сте написали, приятели Тук има, обаче един деликатен момент. В прекрасната история, която ни разказа Макс (благодаря! ) Гуруджи се опитва да помогне на жената с листчето да преодолее своята зависимост от сексуалното привличане. Тя очевидно слага равенство между любов и правене на секс. Много точно казано, ако човекът, на когото го казват разбира любовта само като правене на секс. Той наистина има нужда да усети и Любовта без секса - да ги разграничи, да вникне в смисъла на по-широкото понятие - Любовта, да я изживее като спокойна радост без зависимост от човек или място или отношение... - безусловната Любов, която всеки от нас носи в себе си. Забележете, обръщението на Гуруджи е пряко към жената! Той не говори по принцип! Той говори за секса, който е в НЕЙНИТЕ представи, за секса, който ни РАЗДЕЛЯ на мъже и жени и ни прави зависими един от друг. Този, който носи вече Любовта в себе си и вижда,че той вече и секса приема като едно от тези красиви неща и го прави такъв - красив, радостен, спокоен, щастлив. Това е секс, който ни освобождава от зависимостите, от мислите, от времето, от мястото, от Егото ни - отваря ни "вратата към Тишината" и усещането, че сме Единство. Има такъв. Да заклеймяваме и да се пазим от секса по принцип, да го смятаме за "низши страсти" не би ли означавало да отричаме нещо, което Бог ни е дал? Вместо това защо да не разграничим "секс-страст и зависимост" от "секс-врата към Тишината" и да се отворим и учим за втория? ! Сексуалната възбуда може да идва и от Любовта... може...

Така е. И все пак не е задължително да го правиш, за да си чист. И ако не го направиш по някаква причина, пак не означава че не си Ученик. Рила и Учителят знаят кога да ни повикат Там - важно е да отиваме не с Ума си, а със Сърцето си. А ако другаде ни е мястото - пак ни казват - важно е да ги чуваме. Там попаднах заедно с двете си деца по някакво необяснимо стечение на много странни обстоятелства през късното лято на 1999 - само бях чувала името Дънов. Нищо повече. Слизах по стръмната пътека с усещането, че нещо в живота ми се е "отпушило", сълзите ми напираха, краката ми бързаха надолу, за да направя нещо - и аз още не знаех какво.... Една седмица по-късно в ръцете ми една по една започнаха по чиста случайност да попадат книгите... словото... 5 години по-късно пак така странно ми пратиха за превод на руски откъси от Словото - не бях пипала руски от 10 години - имах усещането, че изреченията се "самопревеждат" - дори в най-добрите си години не съм правила такива преводи. И сега вече не мога май... Това, което преведох, не знам дали помогна на друг, но мен ме направи щастлив човек, и семейството ми, и учениците ми, и приятелите ми... От 2 години искам да се върна Там заедно с приятелите си - не ми позволяват! Все нещо става, друг тръгва, аз не мога! Смирих се, когато му е времето - сам ще ме изпрати Там. Затова се усещам "изпратена". Стоя си на моето място, не връщам никого, защото знам, че Той ги праща, и кротко си чакам следващото "назначение".

И така сега не стана ясно поне на мен: Ти все още смяташ че Нашият уми ни заблуждава в този етап на нашия път с нашите си опитности за секса... и твоята опитност е по-на високо ниво. или Ти сега вече си на друг етап от пътя си и това, което си написал, че се заблуждаваме, вече не го мислиш? Всъщност не че това има значение за нашата опитност и твоята. Аз лично смятам за ценни и добри и двете. Докато едната не започне да отрича другата и да я нарича заблуда и грях.

Това не го ли написа Синева?

Добър въпрос! Благодаря! И за мен няма лоши и добри чувства. Има чувства, които са плод на конфликта между Ума и Любовта в мен, на моя Вътрешен човек и Егото ми. Те винаги се изразяват в дискомфорт. Дискомфортът е сигнал за Егото и Вътрешния човек, че е време да си разрешат конфликта. Едни от тези чувства за мен са точно тези - усещането, че си оценян и съден, което не е лошо, но е дискомфортно със сигурност. И това усещане се корени не в това, какво казват и как се отънасят към нас другите, а как се отнася Егото ни към самото себе си. Ако Егото не се сравнява с накакъв идеал, мярка за добро и не се оценя и съди по него, дори и другите да го правят, това не е за него осъждане и оценяне - това е, както Благост чудесно го каза: Тя така го усеща, защото в нея Вътрешният човек стабилно има приоритет над Егото. А Вътрешният човек е нашата Любов - към Бог, към себе си като негово проявление, към света като негово проявление. И както Бог не съди и не оценя никого, така и Вътрешния ни човек не съди и оценя никого. И затова другите не съдят и не оценят него - т.е. той не се усеща съден и оценян. Той само наблюдава със спокойствие, радост, внимание, благодарност и се учи... като Благост, и аз се опитвам като нея. А за мен разбирам и приемам са различни от оценям/осъждам - качествено! Може би за моето съзнание това е фатално важно, защото по 10 часа на ден работя в позиция, в която оценката и упрекът или биха опорочили естествената мотивация за усвояване на езика , или биха я блокирали. Децата усещат упрека и оценката - дори и когато ги изпускам неволно и се "стягат", слагат стена между нас или си слагат маска, стараят се, за да не бъдат порицани или да заслужат одобрението ми, защото ме обичат и аз съм авторитет за тях. Надявам се ме разбирате вече.... Не ми беше лесно да го обясня, простете ми дългия постинг. Разбирам ви, ако сте го приплъзнали с мишката... ...

Нека всеки е спокоен за себе си и за опитностите си, предлагам. За мен заблудата е когато си сигурен, че опитността на другия е заблуда, а твоята е истината. Прав е Синева, че докато Умът ни участва в интимността, това ни отдалечава от Любовта. Но дали интимността или Ума е този, който ни отдалечава? А може би има и опитности, в които интимността може да се води от Любовта, а не от ума?? Или пак да кажем : "такова животно нема и не може да има! Грях е да се мисли така! Грях е да се слага интимността до Любовта" ??? Това дали ще е разширяване и крачка напред или напротив - стесняване и крачка към средновековния догматизъм?

Благодаря, Сендеро, за красивите думи! Наистина е врата към Тишината, когато интимност и Любов се слеят.

Само дето за Бог май няма горе - долу малко - голямо низше - висше силно - слабо първи - последни добри - лоши.... Това май бяха на Егото класации.... Не се знае още коя е "следващата стъпка" и дали тя не е да открием нов смисъл на нещо, което сме усвоили в предишен живот... А и мисля не по стълба се качваме, а в спирала се движим - хоризонтална... Опитности събираме, съзнанието си разширяваме... Бог за мен не е високо, той си е тук, при нас - но е навсякъде, а ние само в една точка. И сексът не е "низко", а духовността "висше" - все са опитности и струва ми се като са в синхрон, е най-добре.

Съгласна, за съжаление. Може би защото от малки все ги "учим", насаждаме знания, тъпчем с информация, дисциплинираме... и не остава време на детето да се научи да чува интуицията си, да се остави да го води. Забраняваме му да: а искаме от него да се подчинява само на логиката, да търси само причината и да предполага следствията. Ако то все пак забележи синхроничността и направи нещо, което е на "границата на лудостта" по нашите представи - укоряваме, осъждаме, засрамваме, вкарваме в правия път. Но не спирам да вярвам, че вече идва друго време.... друг свят

Благодаря Благост! Не знам дали това са качества на избран или призван, но определелно са на свободен човек.

А този ум, който е в състояние да се възгордее от наученото, дали не тръгва към знанието, движен от мотива, че ТО е, което ще му даде Силата и превъзходството над другите? "Учи, за да си най-добрият, да те слушат и уважават"! Уви, май още го чуват децата ни... Дали това не е познанието, което не изкушава Егото да се възгордее?

Точно! Или може би ги използваме, за да ни дадат увереността в себе си, уважението към себе си, които получаваме само когато имаме усещането, че манипулираме, правим зависими, управляваме, съветваме, водим, оценяме другите... Дали наистина това е смисълът на знанията? на науката? - да водят, съветват, управляват, оценят поведението ни? - да ни дават самоуважение и увереност в себе си? И какво означава "малко-знаещ"? Аз съм срещала "много-знаещи", но "малко-разбиращи" и "никак-не-усещащи".

Ето с това съм съгласна. Ако не успеем да разберем истинската красота и смисъл на секса и неговото "съответствие" на Любовта, той ще си остане за нас съвъкупление с привкус на изнасилване и задоволяване на физиологични нужди. Точно такъв ще бъде и животът ни - външният - битка за оцеляване, за задоволяване на физиологичните ни нужди, за власт и надмощие над другите и т.п. Такъв външен живот неминуемо ще доведе до агресия от всякакъв вид. И в тази агресия ще заровим глави, убеждавайки себе си и другите, че ТАКЪВ е света и такова животно като безусловна и абсолютна Любов "нема и не може да има", а тези дето я усещат, с презрение ще обявим за "слепци", че не виждат реалностите - т.е. Злото. Че и в "правия път" ще се пробваме да ги вкараме. НЕ сексът е мръсотията, която опетнява Любовта! Мръсотията са човешките отрицателни мисли и емоции - осъждането, презрението, отричането на красотата на това, което сам Бог ни е дал. Наречем ли го веднъж с думата Грях - от красота наистина вече в грях го превръщаме. Благодаря на модераторите за преместването на постингите в точната тема.

Присъединявам се към Сега си мисля, че "призван" и "избран" са начините, по които усеща, възприема, проявява себе си всяко отделно съзнание. И си мисля, че това не са единственитв начини - моят, например не е споменат. Аз се усещам "изпратена". Като че ли всеки има свободата да определя сам какво влага в понятията "призван", "избран" и "изпратен". Не бих се учудила, ако съдържанието, което влагам аз в "изпратен" съвпадне със съдържанието на това, което друг нарича "призван" или "избран". То ако съм склонен да оценям и съдя другите - дали съм "избран", "призван" или "изпратен" да го правя, май няма голяма разлика. Нито пък има разлика ако се усещам "призван", "избран" или "изпратен" да върша с Любов нещо полезно за света и хората около себе си и да изпитвам щастие от това че го правя, а не от това дали се смятам или ме смятат "избран", "призван" или "изпратен". Може би все пак най-важното е какъвто и да се усещаме, да не падаме в клопката на гордостта, суетата, ревността, да излъчваме Любовта, от която сме създадени и да заемаме мястото си и вършим работата си с радост.

Май за това иде реч в спора по-горе: пост#40 пост#41 Под тесни сърца не знам какво разбира Венцислав, но аз го разбирам като неумението и нежеланието ни да приемем, че другите могат да изживяват емоции по-различни от нашите; неумението и нежеланието ни да посрещаме с Любов всяка емоция - своя или чужда. Не съм и аз сигурна ограничението на Ума ли е причина за "тясното сърце" или "тясното сърце" ограничава Ума ни. Май двете си влияят взаимно и ако искаме да деблокираме материала за дупката дето (е, в това вече съм убедена) го носим в себе си, Ума и Сърцето заедно е хубаво да "разширяваме". И за да не стане пак недоразумение: Да "разширя Ума" за мен означава да приема всяко нещо, което Бог ми праща не с критика, недоволство и осъждане, а с ВНИМАНИЕ и РАЗБИРАНЕ. Да "разширя Сърцето" за мен означава да преодолея страха от изживяването и съпреживяването на емоции, които са ми непознати или досега умът ги е смятал за лоши, срамни, табу... Само като ги усетя мога да ги осъзная, опозная, разбера с Ума си и ако ме тревожат или ме правят нещастна, да ги трансформирам в радост, т.е. да видя Доброто в себе си и около себе си. А струва ми се, разширим ли Ума и Сърцето, Душата ще е свободна и сама ще се оправи с дупките, блокажите и завихрянията, дето ограниченият Ум и тясното Сърце са причинили в нея.

Модераторска бележка: товз мнение и следващите две са преместени от тук Ами ще опитам: Според мен ако в едно съзнание: То светът на това съзнание ще е населен с хора, които: В моето съзнание : сексът е нежност, ласка, близост и съществуването на безусловна и абсолютна любов е ежедневие. Моят свят е населен с хора, които: се смеят, разговарят с радост и интерес, помагат си, слушат се, прощават си, не се страхуват да питат и споделят своите мисли, обичат се безусловно, приемат се с различията си.... и с такива, които сега се освобождават от страховете и предразсъдъците си.... или се готвят да го направят. Ще си позволя един контрапункт към следното: Наивно е да си мислим, че ние "учим" децата на нещо. Всъщност ние в най-добрия случай осигуряваме благоприятната среда и стимули за функционирането на техните вродени механизми на адаптация към средата. Вече е неоспорим фактът, че: Децата се раждат с вроден перфектен механизъм за овладяване на езиковата система на средата си. Ние изучаваме този механизъм, опитваме се да го включим по естествен път в усвояването на втория език. Децата се раждат с перфектен механизъм за развитие на интелекта. Ние изучаваме този механизъм, за да осигурим необходимата му материална среда и максимална безопасна свобода на активност. Когато се отнасяме към детето като към "табула раза", на която да напишем нашите знания и ценности и да очакваме от детето да ги възпроизведе, вместо да стимулираме естествените процеси, ние ги забавяме и дори блокираме.

Аз разбирам всичките ти доводи, разбирам и защо смяташ, че критиката и оценките са необходими. Та нали и аз до преди няколко години виждах света си като теб! Опитвам се само да споделя едно виждане, по-различно от това, което промени живота ми изцяло, както и живота на хората около мен. И тъй като все още съм в процес на почистване, ще ви бъда благодарна, ако ми цитирате думите, с които съм критикувала или осъждала някого или нещо. Направила съм го неволно, но това е ценно за мен, защото ще ми покаже къде и кога все още се поддавам на изкушението да оценям и съдя, а не да разбирам и приемам. Аз самата не се чувствам оценяна или съдена от никого. Бляагодаря на всички за разбирането.

Позволете ми да изразя огромна благодарност на Нико за подробното описание на начина, по който той вижда света около себе си. Едва ли би могъл да ми предостави по-добър пример за това, че външното е отражение на вътрешното.

Благодаря В тях на мен ми направи впечатление ето това:

защото Благодаря ви, приятели за точните определения!