Донка

Като се замисля, не само общуването с думи поражда недоразумения. Дори ми се струва, че думите са изобретени от ума ни , за да се избегнат недоразуменията, които възникват при използването на по-низш тип знакови системи. Недоразуменията са функция на нашето умение да се слушаме, чуваме и разбираме. Запознатите с теорията за знаковите системи знаят, че думите са особен тип знаци, които разполагат с необхватна коннотативна способност (т.е. за преносни значения) и смисълът им зависи от съзнанието на говорещия индивид, от "договорените" значения на групата, в която той общува, от езиковия и обстоятелствения контекст. Излиза, че те не само не ни ограничават, а напротив. Не е за пренебрегване и фактът, че думите се "пеят", т.е. те носят тембър, височина на гласа, мелодия и т.п. т.е. притежават допълнителен канал за информация. Написани, думите, също имат "подканал" за влияние върху образната памет, мислене и "емоции" - за това много интересни неща е писал и Учителят. Буквите Напомням всичко това, за да не се ограничава понятието дума само до елементарните представи за нея.

Благодаря за урока. Сега осъзнавам, че и аз не винаги успявам да се овладея и реагирам с реплика преди да прочета казаното от другия докрай. Всъщност ние мислим по един и същ начин, оказва се. Само че при мен е "заоблен", при теб - вони на отходна яма. Всеки както ги усеща и в какъвто свят живее - Господ иска да ги има и двата свята явно! Да бъде волята му.

Мисля, че "войната" ти вече е спечелена, братко Синева! Поздравления! Ето така волята ни да направим добро на някого се трансформира в търпението да го оставим сам да направи най-доброто за себе си....

Тези красиви моменти не са ли част от същия този реален живот? Ако съжаляваме за тях, ние си затваряме сами сетивата за следващите красиви и щастливи моменти... Ако вместо да съжаляваме за преживяната красота, всеки път си я спомняме с радост и благодарност, създаваме зародишите на новите си красиви и щастливи изживявания, с които Господ ще ни награди за благодарността ни.

А не е ли най-печелившата стратегия да не водим война нито с нас самите, нито с нещо или някой, а да се издигнем над нея? "Обичайте враговете си (и тези вътре във вас)" - може би защото няма по-добра победа от тази, да превърнеш врага в приятел и съюзник. Обичайте ближния си както обичате себе си - ето това е пътят към победата според мен. И не сте загубили битка - всички тук слушахме Бог и се учихме.

И аз мисля, че те са го разбрали, но не са искали да приемат Любовта, защото тя е разрушавала властта им в света на Стария Завет. Удобно им е било: "око за око, зъб за зъб" "Слушай Бога (ние казваме какво говори той), почитай царя - изпълнявай заповедите и законите му" ... и куп още такива.... Страхът, че "нашият правилен свят" ще се разруши ги е заслепил и оглушил. А страхът какво друго може да роди освен насилие? И сега, 2000 години след тяхната "победа" ние фарисеите ли носим в сърцето си или Христос? Можем само да сме благодарни, че те го пратиха на кръста, за да разберем смисъла и силата на Любовта. За жалост след тях други върли "христови войни" клаха, гориха, измъчваха и държаха цели столетия божиите чеда в тъма, кълнейки се в името христово и със светия кръст на гърдите. Те бяха тези, които обявиха, че има един език на христос и на Любовта - езика на тяхната Църква! И сложиха новите си правила на пътя на светлината и се обявиха за наместници и тълкуватели на Христос, редактираха и избраха "правилните" евангелия, изгориха неудобните.... Кога ли ще си научим уроците?

Именно - Христос е Любовта - тя разбира всички езици - затова ги разбра. И на тях говореше на разбираем за тях език - и мисля, че и те са го разбрали... И точно защото са го разбрали са се изплашили от него - от Любовта. А Вавилонската кула е отличен пример защо са ни нужни много езици на Любовта - благодаря ти, Валентине Ако на един език говорим всички, лесно ще ни изкомандват и изкушат да строим кула дето до Господ да стигне - човешко творение да засенчи Бог! Бог на всички свои твари един език ли е сложил? Не - и пак живеят в хармония, нали? И котката разбира птичето, и то нея ... и не са врагове, а си помагат да оцелеят и се размножат най-добрите гени.... Сянката не е изначалната тъмнина. Ако няма слънце, ще има ли сянка? И моите малки ученици знаят, че през нощта ние сме в сянката, която прави майка ни- земята, за да ни даде почивка.... и за да посрещнем слънцето на сутринта с радост....

Е, това е Истина. Благодаря ти Синева. За някои светът и животът са красиви и добри и нямат нужда от отходни ями. Те не се задръстват, защото всяко нещо, което вече е изживяло времето си се трансформира в ново или в естествена "храна" за новото - като опадалата шума на дърветата. Нима можем да я смятаме за отходната яма на дървото?? Когато почистваме себе си, ние не изхвърляме старите си истини като непотребни боклуци, а ги трансформираме.... Урокът е не да напишеш нещо на бяла хартия, а да промениш и надградиш вече съществуващото....

Валентин! Благодаря за точните думи в точния момент! И с молитва и с опит се проглежда за нея, но най-вече с Любов към Бог. Бог отходни ями не създава - те са на човешката гордост и глупост творение. И какво освен гордост и глупост ще намериш в тях като се ровиш? Няма нужда от ровене - само от чисти очи и тишина ... и Любов... Истината си е в самите нас и навсякъде около нас. Благодаря ти отново Валентине.

Именно! Че какво свое имаме тук на земата - както идваме, така си отиваме - сами и голи. Всичко що "имаме" тук е на Отеца ни. Само едно си остава наше, но ние не го притежаваме, а сме направени от него и го излъчваме - колкото повече излъчваме, толкова повече извира.... Никой освен нашата собствена глупост и гордост и страх не може да го подпуши тоя извор.... Колкото за предателството - съгласна съм с Латина - мисля че то е надградено в евангелията по-късно - когато на владетелите са били необходими по-фини механизми на контрол и подчинение и оправдание за кладите и отсечените глави, за кръстоносните походи.... Лесно е да присвоиш на някого апетитния имот като му лепнеш етикета предател, еретик, неверник... не е ли така?

За мен няма неправилна молитва - има неискрена, користна или недобре обмислена. За първите е ясно... Недобре обмислената може да навреди на молещия се и на хората, за които евентуално се моли. Видях това с очите си в молитвите на майка ми - иначе много добър и почтен човек. Тя като не можеше да си "смели" готовите молитви за всекидневието си, си направила свои. Ето част от една нейна молитва: Моля те.... да опазиш дъщеря ми от проблеми и тревоги и да и дадеш здраве и късмет да се грижи винаги за нейните деца като достойна майка..." Звучи добре на пръв поглед, но когато стигна до ушите ми, ме полазиха тръпки.... Проблемите и тревогите аз трябваше да се науча да ги преодолявам с любов към себе си и хората, които ми ги създаваха докато накрая спра да ги наричам проблеми и тревоги и ги усетя като уроци. Здравето ми Господ си ми го беше дал, аз си го развалях с начина си на мислене и живот. Нужна ми беше любов към себе си и Господ и светлина да рабера какво да почистя в себе си. Късмет не ми трябваше - точно липсата му ни учи да правим от "лимона лимонада" - т.е. да се приспособяваме и намираме "заровеното злато". Грижата за децата е довреме - после трябваше да ги освободя от грижата си, за да се научат да летят сами. Колкото до достойната майка - това вече всички разбират защо е агресивно понятие, надявам се. На мен ми стига да осъзнавам смисъла на готовите молитви в ежедневието ми. А някои от тях, както каза Латина имат необяснимо релаксиращо и окуражаващо влияние именно когато не се мислят, а само завладяват съзнанието ни със звученето си - нещо като музика....

Латинче! аз лично предпочитам със свои думи само да благодаря. Иначе се моля за това, което учителя ни съветва да се молим в Добрата молитва... е, може и да го направя с леко променени думи - не мога точно наизуст, но същността не променям... Понякога ми се случва докато се моля да ми излизат сами и други думи... Например: Живота си, който посвещавам на Теб за благото на децата, които пращаш при мен и на моите близки и приятели...ти благославяй. ( така ми става по-ежедневно и приложимо... ) или: "изпрати ми твоя дух свети на истината да ме пази и закриля от амбиции, гордост, недоволство, нетърпение, изкушение и страх. (вместо всяко зло и лукаво помишление)

Е, добре, нека всеки се усеща както му е спокойно. Аз пък не се усещам нито пронизана, нито с меч в ръка. Моята Любов я усещам като поле, което е всичко около мен и в мен самата - полето е музика, в която и дисонансите са красиви и имат смисъл. Ако изобщо имам идея за меч, то той ми беше необходим, когато разсичах пашкула от ограничения, правила и принципи, за да излети душата ми на свобода и да си заеме мястото, което и бе отредено в полето.... Мисля си дали един ден децата ни няма да имат нужда от пашкули, които да ги задушават и за които ще им е нужен меч....

Ами защо тогава казва "Мир Вам"? Защо казва "Обичайте ближния си както обичате себе си"? А как се прощава с меч в ръка? Или как да се смирим с меч в душата? Ами ако носим меч, дали като ни ударят по едната буза, няма да се изкушим да отвърнем на удара с острието на меча, а не като обърнем другата буза? Не мога да си представя как се сее Любов с меч. Може би мечът ни е нужен само докато разсечем оковите на предразсъдъците и желанията си и освободим Любовта, която носим в себе си.

Истината, за която се отвориха очите и душата ми преди няколко години е тази - всичко е Добро и няма минало и бъдеще - има само Сега. Перспективите и лошотиите са изобретени от егото ни - в света, който наричам Божествен, такива неща няма. Самозаравя се Егото, опитвайки се да вкара света около себе си в някаква своя представа за истината - а тя е: натрупан опит от миналото се пренася в настоящето и бъдещето. Това е добър механизъм докато служи само за практическа ориентация в материалната среда и решаване на конкретна задача. Използва ли се, обаче, не по предназначението си, предизвиква "самозаравяне" - т.е. откъсване от настоящето, лепене на етикети, правене на предположения вместо това, което наричам "слушам Божията воля". Сега ми идват на ум думите от Добрата молитва "изпрати ни своя Дух Свети на Истината да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление" , което може да роди Егото ни, ако забрави мястото и ролята си.... Истината е наркотик дотолкова доколкото е наркотик въздухът, който дишаме, водата, която пием, светлината за растенията... Нали и без тях не можем? : :feel happy

Ох, страхувам се, че и битките и войните и стремежите и твърдостта са все оръжия на Егото Излиза, че се опитваш да го победиш с неговото оръжие??? А защо не опиташ просто да го обезоръжиш с Любов към него. Вместо сам да го превръщаш във враг, защо не го обявиш за най-добрия приятел и служител на Любовта си? Твърдостта ти го плаши и го втвърдява - поне с мен беше така. То само си кротна като разбра, че няма срещу и за какво да се бори.... Сега си мисля - не е ли най-добрият начин да победим като обезмислим самата война??

И пак ще спинкаш сладко и спокойно в скута на Богородица като се сгушиш.

Прости ми, но някак не ми звучиш като носещ в себе си "война и битка" - по-скоро излъчваш Любов и спокойствие. И с кого водим битките в себе си? Може би с опитите на Егото да завземе властта? Аз с моето не се бия - само от време на време се посмивам на напъните му да си придава важност... И му казвам - "като се надуваш, си смешно. Я си играй кротко с играчките и остави мама - Любов да те пази и гали."

Не съм сигурна, че изкупването на кармата отнема много време - по-скоро отнема време "мотивирането" на човека да започне да осъзнава тази карма. Допуснем ли, че в това, което допреди сме смятали за благородство, може би се крие някаква агресия, която причинява страданията ни, вече сме близо до изкупването... И за националното ниво не съм съвсем сигурна - ако всеки се справи със себе си и личната си карма, той влияе и на другите около себе си. Щастието е заразително. А тяхното осъзнаване и изчистване на агресията си е тяхна работа.

А може и с "освобождаване" на волята и ума - нещо като "капитулация" или по-скоро приспиване на Егото. Ето така: Действа - проверено!

А на мен ми се струва, че съденето изобщо е измислено от човешкото съзнание. За да съди някого или нещо, то има нужда от правила, модели, критерии за оценка, позиция на оценяващ и оценяван, на съдник и жертва.... В света, създаден от Бог, не от нас, да виждате някъде съдници, жертви, предатели, вярност...? Да не би Бог да съди змията, уловена от щъркела, задето не се е скрила добре? А да не би Бог да съди дървото, израснало настрани от събратята си и да го наказва със "събаряне чрез буря"?? Представям си болката на листата, които цял сезон са хранили дървото, а то ги "предава и изоставя коварно" през есента... Предварително благодаря на онзи, който успее да ми даде пример за предателство и съдене в Божия свят. (Уточнявам - светът, който съществува независимо от съзнанието на хората...) Може би съм сляпа, но около себе си само Любов виждам. Дори напоследък се замислям дали изблиците и "черните дупки" от Не-Любов, с които се срещам, всъщност не са "необработена Любов" - изпитания и уроци за Любовта, която нося в себе си?

Радват ти се на любовта и щастието в душата ти, Латинче

На мен не ми е лесно да говоря истината и доста ум и интелект всеки път вкарвам, когато се наложи - да преценя кое от това, което аз наричам истина, е "моята" истина, а кое - обективна истина. Ох, честно казано много трудно намирам нещо обективно и неоспоримо. Да речем, истината за това, което се е случило в миналото - ами не съм сигурна аз всичко ли знам и дали не съм изтълкувала грешно "фактите". Понякога една брънка да изпуснеш, истината изглежда по-различна... Не се страхувам да казвам истината за себе си - не се страхувам, че някой може да я използва, за да ми навреди... Но за другите - ами нека те говорят сами за себе си, не е моя работа да говоря за техните истини. Моята приятелка осинови дете преди година - след като ми зададоха въпроси за осиновяването хора, известни с клюкарските си наклонности, временно поддържаме връзка само по телефона - докато се забрави, че знам нещо за нея и детето. Като ме попитат, казвам, за живота и семейството на други хора нямам право да говоря, простете - питайте си тях. За мен - всичко мога да ви кажа каквото питате и каквото мога да кажа. Да, съгласна съм да я скътаме, но не с лъжа и хързулване, а с езика зад зъбите - за каквото не искам да говоря, просто си казвам, че не искам да говоря за това и толкова. Няма подходящи лъжи, на всичките краката са къси и вредят най-вече на този, който ги измисля - дори и да са гениални...

Благодаря за класическия случай! Мога само да споделя как се научих да се самоусмирявам в такива моменти. Първата мисъл, която налагам в бушуващото си съзнание е: Благодаря ти Господи за изпитанието! Любовта в мен е достатъчно силна, за да науча и този урок. Помагат също и формулите за ограждане и особено за диамантената стена... Обикновено след тях се усеща топла вълна, която се разлива по тялото и укротява порива да се отвърне на агресията или да се избяга. След като поукротя емоциите, пускам ума със задачата: Обичам този човек както обичам и себе си - той има някакъв проблем, за който не му достига любовта към себе си. Щом Господ ме е изправил срещу него в такъв момент и мен ме боли от тази среща, значи някъде в мен има същия проблем. Открий го. На мен това ми помага - така успях да осъзная и овладея няколко лични болезнени места...