Донка

Раковски прекрасно го е казал - Любовта към Отечеството. Любовта подразбира готовност да се дава без да се търси отплата - отплатата е чувството, което човек изпитва при самото даване. Отечеството е земята и хората, където човекът се е родил, проговорил, израснал и оформил като личност - културата, която лежи в основата на неговия човешки разум. Без тази култура човекът е листо на вятъра, растение без корен.... Виготски е доказал с много наблюдения и експерименти, че ако по време на социализацията на детето няма поне една стабилна езикова и културна основа, детето не успява да развие интелектуалния си потенциал, тъй като няма здрава решетка от понятия. Възможно е едновременно да се изградят две или 3 такива решетки, но задължително трябва да са отделени една от друга - на мама, на тате, на баба... Раковски не сравнява Отечеството - всеки човек си има своя представа за своето Отечество и всяко Отечество е мило. Няма едно отечество, което е над другото Отечество. Любовта към Отечеството превъзхожда не въобще всички добрини, а само световните, т.е. добродетелите на светския живот. Божествените добродетели се отнасят към цялата Вселена, тъй като тя също е наше Отечество.

Искрата в сърцата, която Той е вложил - Любовта свободата и правдата - за нас и за всички други народи според Божията Воля просвети ни!!!! - разум, мъдрост са ни нужни смели и доблестни (но не горди) да живеем и работим! - в мир и съгласие с другите

Този списък е интересен - Благодаря! Особен интерес представлява последната колонка: Редовни войници на хиляда души население: Словения 1,21 Латвия 2,13 Япония 2,2 Полша 2,6 България 51,0 Оставили сме назад доста народи и държави... всъщност сме на 10то място по милитаризация . Сериозно "предимство". Първи са .... Северна Корея.

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана. Един учен равин във времето на Христа – Никодим, идва да конферира с Христа върху един много важен въпрос. Речта е била много дълга. Тук имаме само една малка извадка. (Учителят прочете главата.) „Духът Божи“ Утринно Слово: Важни и належащи неща, 4 октомври 1942 г. Добрата молитва“ Важни и належащи неща

Това за ритуала не съм съвсем съгласна.... Има и миролюбиви начини, според мен, да стане едно момче самостоятелен, отговорен за себе си и за още някого мъж. Казармата има и обратните ефекти... Идеята на Будни за България ми допада - аз също съм за безпартийна власт. Ще се опитам да се свържа, за да видя що за хора стоят зад това движение. За съжаление сме се наслушали и нагледали... Края на 89та в Хасково отивам ентусиазирана на едно от първите събрания на СДС и... заварвам там братята Б.....Ами учили сме заедно, та знаехме добре що за стока са... После големият брат доведе до фалит и изкупи за 1 лев почивните станции в Минералните ни бани... курортът още се опитва да се съвземе.. А се говори, че градът повечето пак си е негов с подставени лица. Но той си беше такъв още като ученик...

Напоследък осъзнавам, че се чувствам щастлива, когато съм осъзнала нещо ново за себе си и света. Преди не можех да го усетя заради цената, която плащах.... Все едно да си купи човек нещо скъпо, за което е спестявал или ще плаща заем, но да не може да му се зарадва,,, защото му е мъчно за пожертваното.

Отговарям доколкото ми позволява времето: 1. Да не допуснеш явно посегателство не е същото като да работиш за просперитета. Просперитетът може да включи увеличаване на жилищната площ (за сметка на намаляването на нечия друга), защитата на съществуващото не означава отнемане на нечие чуждо и накърняване на интересите му. Освен ако тези интереси не включват агресия към нашето собствено. Още народната мъдрост казва - не е луд, който изяжда баницата, а който му я дава. В превод: не е агресивен този, който нарушава чуждо благосъстояние, агресивен е този, който го допуска. 2. Ще е полезно тук да се даде инфо за страни без армия или с много малки разходи за такава.

Интересни разсъждения, но, струва ми се, малко размиват понятията. Моята лична позиция е изцяло плод на опитности. Далечната 1979, студентка, имах възможността да наблюдавам отблизо полска група студенти. Самочувствието им на поляци определено беше високо и аз показвах искреното си уважение към родолюбието им. Те, на свой ред, се отнасяха с уважение към моето българско родолюбие, докато ги развеждах из Пловдив. На втория ден, обаче, забелязах как те с лека надменност странят от останалите групи студенти (чехи, словаци, сърби, германци, унгарци, руснаци - бившите соц). Деликатно поканих ръководителя им да участват и те в общите срещи и инициативи (беше студентски симпозиум). Марек явно вече се отнасяше с доверие към мен, защото ми обясни, че останалите били под тяхното ниво - като нации, и ми преведе на руски език с какви иронични имена поляците наричат съседните си народи... Заинтригувана, попитах как наричат нас. Настъпи мълчание за няколко секунди, после ми каза, че за нас нямало име. Не му повярвах. Просто си го спести от деликатност. Та ето това е за мен разликата между национализъм и родолюбие. Аз си обичам моя род и култура, земята ни и всички българи, независимо къде се намират те на планетата, но не я сравнявам с тези на останалите. Всеки, обичаш своята си родина ми е като брат или сестра - няма значение коя е тази родина. Ние сме патри-оти = родо-любци. Според мен нацията, която стои в основата на национализма, е заразена с държавността и още по-зле, с икономическите интереси и просперитета. А влезе ли просперитетът в родолюбието, границите вече се размиват. Защото под просперитет може да се разбира и увеличаване на територията, на военната мощ, конкуренция с други "нации" за влияние и пазари и т.н. Това определено НЕ принадлежи към аурата на родолюбието.

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета трета глава от Притчите. „В начало бе Словото“ Ще взема част от петнайсети стих: „Не се сравнява с нея.“ Неделна Беседа: Не се сравнявай с нея, 23 юли 1933 г. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва Не се сравнявай с нея

Синархия - Вл. Шмаков оригиналът превод глава 1 превод глава 2 превод глава 3 Линковете са валидни до 19 август - дотогава ще се опитам да им намеря постоянно място.

„Добрата молитва“ „В начало бе Словото“ Ще прочета няколко стиха от тринайсета глава от посланието на апостол Павел към римляните, от единайсетия стих до края. „Махар Бену Аба“ 385. Бъдещото верую , 27 септември 1942 г Да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал досега, да благодарим и да не правим разлика между едното и другото. „Отче наш“ Бъдещото верую

Не. Всяка личност е изявена и уникална и полезна на общността с нещо. Духовният водач има нужда да се храни, облича и обува. Земеделецът няма време да се грижи за образованието и възпитанието на децата си. Учителят е умен в своята област и глупав и некадърен в областта на останалите. Само колективният ум е по-умен от отделните умове. Ако владеете руски език, искрено препоръчвам книгата на Владимир Шмаков zakon_sinarhii.doc Синархия - глава 1.doc синархия глава 2.doc синархия глава 3.doc

Неделни Беседи - месец август 2018 г. 5 август 2018 г. - 510. Не се сравнявай с нея, 23 юли 1933 г. 12 август 2018 г. - 511. Който направи небето и земята, 30 юли 1933 г. 19 август 2018 г. - 512. Постижимото, 1 октомври 1933 г. 26 август 2018 г. - 513. Непреривните постижения, 8 октомври 1933 г.

Утринни слова - месец август 2018 г. 4 август 2018 г. - 385. Бъдещото верую , 27 септември 1942 г. 11 август 2018 г. - 386. Важни и належащи неща, 4 октомври 1942 г. 18 август 2018 г. - 387. От любов и обич, 11 октомври 1942 г. 25 август 2018 г. - 388. Да работим с радост, 18 октомври 1942 г.

не. Синархията не предполага съществуването на йерархия в рамките на едно синархично ниво. Т.е. по-високото ниво на йерархия от хората в една общност е... самата общност като организъм. Нужно ни е да се научим да усещаме този организъм...

Зависи от стандартите за преценката. От гледна точка на съвременните технологии и евро-американските стандарти, един ашрам изглежда нещо подобно...

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета само част от двайсет и първа глава от евангелието на Йоана - от шести до четиринайсети стих включително. Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“. Неделна беседа: Елате да обядваме - 16 юли 1933 г. „Благословен Господ, Бог наш“ „Отче наш“ Елате да обядваме

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Аз мога да любя“ Ще прочета тринайсета глава от евангелието на Йоана. Прочетоха се следните страници от „Божествените условия“: от седемдесет и четвърта до края на беседата. Утринно Слово: Божиите блага - 16 август 1942 г. Молитва на Царството

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитвата на Царството“ „В начало бе Словото“ Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана за Никодима, човек, който във времето на Христа се е интересувал от новите неща. „Изгрява слънцето“ Утринно Слово: Любов и обич - 9 август 1942 г. „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Благодаря за въпроса Преди доста години ми го зададоха, замислих се сега все още ли мисля същото - да. Дори повече. Та отговорът и тогава, и сега е: Женствеността е способността и умението да се свива гнездо и то да се стопля и поддържа красиво и чисто - във всяко отношение. Да приема мъжествеността с любов и разбиране, и уважение. Но и силата и смелостта да си защити своето гнездо, както и да отглежда рожби в него. Не само в пряк смисъл....

Наблюдавам дискретно връзката между начина на хранене и начина на мислене и поведение. В периодите на хранене само с безмесна храна, човекът проявява повече наблюдателност, пестеливост на действията и особено на оценките, независимост от мнението на хората от своята среда, съответно отказ от "вкарване на заблудените в правия път" във всяко отношение. Не усеща липса на месна храна и дори се чувства много по-добре без нея. Пробивът с храненето идва през конформистките навици - всички ядат на масата (вън от дома) - не мога да съм различна, или приятелка ми донесе патешко с ориз - няма да го хвърлям, обидно е.... Веднага се отразява на поведението - изброените по-горе качества избледняват, появява се "активност за доброто на другите" най-общо казано. В доста беседи Учителя споменава, че ако не е човек вегетарианец в мислите и деянията си, дори и да си наложи диетата, той си остава месоядец. Може би е имал предвид нещо такова.

Според мен примерите са по-скоро за патриотизъм. Тази статия ми допада - ясно разграничава понятията. В горните случаи национализъм е по-скоро поведението на държавниците от Y и Z.

Няма как да не е мистерия, обща представа и/или непозната земя - за човешката ни логика и умствени способности. То е все едно да шофираш без карта, осланяйки се само на пътепоказателите. Ще стигнеш на правилното място в правилното време. Ние, обаче, обичаме да си имаме карти. Ние си ги правим по нашия си терк и логика и обичаме сами да си чертаем маршрута. Няма лошо. Може и да улучим пътя, може и не, може и в обратната посока да се движим, надявайки се, че все един ден ще обиколим кълбото. Имаме си свободна воля, но тя върви в комплект с поемането на последствията от нея. От Варна за София е възможно и през Бургас да се мине... Има по пътя и знаци като стопове, пресичане на път с предимство, затворено за ремонт и т.н. Божията воля ги е сложила за наше добро. Не че не можем да ги пренебрегнем... Пресен случай от днес. Вървим заедно няколко сестри след Паневритмия. Пита ме случайно едната дали ще мога днес еди какво си. Аз отговарям, че няма да мога, защото имам поет ангажимент. Нямах намерение да казвам какъв, но някак сама устата ми се отвори и казах, че ще водя приятелка при известен майстор чекръкчия от нашия край. И изведнъж друга сестра ахна - тя имала точно сега голям проблем и се чудела как да иде до този човек. Ходихме - намести и капачката на коляното, която я беше мъчила от месец.

„Добрата молитва“ „Духът Божи“ Ще прочета дванайсета глава от Първото послание към коринтяните. Неделна Беседа: Добрите дарби - 25 юни 1933 г. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва

Преди години, когато прочетох за отношението на Учителя към споменатия автор и също наричащ се духовен учител, ми стана интересно какво именно е коренно различно между двете учения. Отначало ми беше много трудно да съсредоточа вниманието си - свикнала съм с лекия, образен стил на Учителя, който сякаш събужда твоите собствени мисли и усещания, дава израз на дълбоко скрити в душата ти истини, дава виделина. В книгата на Бо Ийн Ра имаше по-скоро абстрактни формулировки, крайни позиции, с които не винаги бях в хармония. Опитваше се да ме убеди как всичко в моя живот е плод на моята собствена воля и творчество. Липсваха ми най-вече позицията за ученичеството като основен смисъл и път, и понятието за Божията Воля и творение. При пръв повърхностен прочит всичко звучи супер, но замисляш се и започват да изскачат едни доста съмнителни същности и постулати. Ето пример, за да не съм голословна: "Щастието в любовта може да се завоюва (??!!) само ако се стремиш с истинско свое-нравие на волята да останеш трайно щастлив с човека, когото обичаш. Не бива нито за секунда да си играеш с мисълта, че нещата биха могли да вземат някакъв друг обрат." Да му мисли онзи, който е допълнение, в нашето лично уравнение на любовта, в което ние, естествено, сме подлогът. "А творбата на любовта винаги иска любимият човек да бъде щастлив благодарение на нас и ние преживяваме като свое собствено щастие удовлетворението, че можем да го направим щастлив..." (Цитатите са от Книга за щастието - има я в Спиралата) Звучи примамливо красиво и жертвоготовно. Някак встрани остава презумпцията, че след като това е творението на подлога, то подлогът ще смята за естествено и подразбиращо се от самосебе си обичаното от него допълнение да има идентични с неговите представи за щастие.... Няма и ред за свободата на всеки да разбира и живее според личните си представи за любовта и да се обичаме, без да ставаме зависими един от друг. Напротив - АЗ съм този, от когото зависи щастието на другия... Черното братство... Бих могла и още да напиша, но какъв е смисълът - предпочитам да вложа времето и вниманието си да чета Учителя Беинса Дуно. Ето днешното Утринно слово - искрено го препоръчвам на всеки: Единствената нишка