Донка

За мен лично формалната религия на църквите се отнася към вярата както порнографският филм към безусловната любов. Да бъдат поставяни в една редица, мисля, е кощунство. И ми се струва, целенасочено. Моля, не съдете за това какво е казал Христос по това, което казват самопровъзгласили се негови последователи, лепнали го на бойните си знамена. Просто хванете книгата на Христос и си прочетете извора. Същото важи и за Учителя. Изпълнението на Божията воля не само не изключва свободната воля на човека - точно обратното. Само едно същество със свободна воля (Божие подобие) може да осъзнае разликата между своята лична воля и Божията воля. И да избере пътя си така, че личната воля да хармонира с Божията. Не че не може да направи обратното. Бог ще го остави. Но никой в тази вселена не е освободен от закона за причината и следствието. Ударим ли си главата в стената по своя лична свободна воля, свободно трябва и да си понесем болката. Бог никога няма да ни я удари, напротив - ще ни предупреди, но няма да ни спре. Днес в нашия неделен клас четохме една много силна беседа - точно в този ред на мисли - струва си да се прочете и осмисли внимателно. Страхът : Та "религиите", които отклоняват човеците от любовта към Бога към купуването на свещите, са тези, които налага правилата и разделенията. Те определят кои са праведници и кои не - т.е. да не се обърка някой да иде да си купи праведничеството от друг търговец.Обикновена пазарна икономика. Подобно на това, вместо да живее здравословно, мързеливият човек предпочита да се тъпче с хапчета за всичко. Вместо да се упражнява, мързеливият ученик предпочита да препише, за да избегне неприятностите с една фалшива оценка. Вселената е холографска.

Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитвата на Царството“ „В начало бе Словото“ Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните. „Духът Божи“ Размишление. Учителят каза да се прочетат и се прочетоха 10, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 110 и 120 страници от книгата „Божественият и човешкият свят“. „Кажи ми Ти истината“ Утринно Слово:Единственият път 25 януари 1942 г. Желая вие всинца да бъдете от тези, които с любов да привлекат света. „Отче наш“ Единственият път 1942 .

Едно просветление от днешния изгрев - доброто е, когато не издигаме нещо или някого като по-важно от останалите. Доброто е да умеем да признаваме важността и на най-дребните неща. Трудността иде откъде? - че ни е трудно някак да приемем, че в един и същ момент на едно и също място е възможно да има повече от едно важно нещо.... И причината е в ограничеността на егото и неговия страх - ако това, което аз приемам за важно сега и тук, не е най-важното, значи аз греша? Ключът - егото не е в центъра, а е само една точка от окръжността.

И_проводи_ги

Благодаря! Дрехата_на_Любовта,_на_Мъдростта_и_на_Истината

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитвата на Царството“ „В начало бе Словото“ Ще прочета десета глава от евангелието на Йоана. „Духът Божи“ Едно малко размишление. „Красив е животът“ Единствената врата - Утринно Слово, 11 януари 1942 г. „Отче наш“ Единствената врата

Мисля, че почти си стигнала до причината за състоянията си. Можеш ли да си дадеш сметка защо толкова настояваш другият не просто да се съгласи с теб, но и да мисли като теб? Ти самата някога променяла ли си своето мнение за нещо "правилно", ако другият успее да те убеди в своето "правилно"? Имаш ли наблюдения, според които в някои ситуации има няколко "правилни" позиции по отношение на един и същ проблем? Зависи ли, според теб, "правилното" от гледната точка на човека? А от ценностната му система? Ако не си се занимавала с астрология, най-краткото нещо, което мога да кажа за първото Сатурново възвръщане е "изпит на любовта" - има се предвид безусловната любов. Човек трябва да бъде готов да загуби скъпи за него неща, с които е свикнал и до голяма степен идентифицира себе си с тях, но при това да запази любовта в себе си. Този възврат силно променя характерите, съдбите, житейските обстоятелства. Аз си го сравнявам с превръщането на гъсеницата в пеперуда.

Неделни беседи за месец март 2018 г. 4 март 2018 г. - 488. Първото място 1933 5 февруари 1933 г. 11 март 2018 г. - 489.И проводи ги 12 февруари 1933 г. 18 март 2018 г. - 490.А друго падна на добрата земя 19 февруари 1933 г. 25 март 2018 г. - 491.Добро и човещина 26 февруари 1933 г.

Утринни слова месец март 2018 г. 3 март 2018 г. 363.Единствената врата 11 януари 1942 г. 10 март 2018 г. 364.Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината 18 януари 1942 г. 17 март 2018 г. 365.Единственият път 25 януари 1942 г. 24 март 2018 г. 366. Характерът и тялото 15 февруари 1942 г. 31 март 2018 г. 367. Най-лесното 8 март 1942 г.

Тук има доста отговори на твоя въпрос.

Здравей, мило момиче, и добре дошла! Някак не ми се връзва ника, който си избрала с написаното от теб. Извини ме, че няма да го ползвам. Ако темата ти се отнася само до теб и твоята лична хармония, мисля, по-добре ще се чувства в подфорум Самопознание. Но ако си имала предвид проблем във взаимоотношенията си с другите хора, нека остане тук. Не знам дали това ще те успокои, но не си ти единствена с този "профил". По подобен начин се чувстват много млади (и не само млади) хора. Още повече - Сатурн е зависнал над рождената си позиция в твоята астрологична карта и, както сама усещаш, е неумолимо строг. Време е да стъпиш здраво на краката си и да хармонизираш себе си, да вкараш в ред мислите, ценностната си система, да осъзнаеш за себе си какво означава любовта - безусловната любов, не страстите, не човешките отношения... а това, което ние тук наричаме, да се обърнеш към Бог. Бог вътре в теб и Бог - Вселената, в която съществуваме. Според скромното ми мнение, попаднала си на точното място. Избери си какво да четеш - имаме голяма библиотека. Остави се да те води интуицията. Може да започнеш и с писаното във форумите - особено в самопознание, Избраните мисли по теми също са безценен извор. Но не очакваш някой друг да ти подреди вътрешния ти свят, нали? Успех, мила!

„Отче наш“ „Фир-фюр-фен“ Ще прочета двайсет и осма глава от евангелието на Матея – до единайсети стих. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Защо възкръсна - 29 януари 1933 г. Сега и аз казвам, и ние да натиснем туй в нас и да кажем: „Да стане тъй, както Господ е казал.“ „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва Защо възкръсна

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитвата на Царството“ „В начало бе Словото“ Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните. „Духът Божи“ Утринно слово: С малкото - 4 януари 1942 г. Изпейте една песен. С малкото

Според моето разбиране началото на псалма възпява миналото на народа на Яков. Тогава Бог е помагал и с неговата сила и водачество предците са намерили дом и земя и благоденствие, за което и сега наследниците са благодарни. Във втората част певецът умолява Бог отново да се погрижи за наследниците, вричайки се само с Неговото име и за Неговата слава да влизат в битка и така да се избавят от враговете си. В третата част (и до края на псалма) певецът оплаква съдбата на наследниците на онези, които са благоденствали по Волята Божия. Сега те са в немилост, страдат и се молят Бог отново да обърне взор към тях. За мен силата на псалма е в благодарността и зачитането на Божията Воля, дори когато човек е в страдание и трудности. Няма възмущение и недоволство, завист. Напротив, съвременниците са благодарни за това, което техните предци са получили като Божие благодеяние, макар и сега те самите да го нямат. Те осъзнават, че всичко, което хората преди тях са получили, е било Божи дар. Затова и техният взор е обърнат към Бог с надежда да бъдат чути молитвите им и с обещанието само в Негово име да се случи тяхното освобождение. Третата част (продължението е важно!) Съвременниците уверяват Бог, че страданията и унижението не са сломили вярата им в Бог и неговата милост; че не са се отрекли от Него, макар че именно вярата им е причина за страданията и униженията им. И на финала отново засвидетелстват своето смирение и преданост. Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива, Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя. Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет. Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път, Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка. Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог, То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето. Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане, Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги. Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни? Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята. Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си. Интересен е възгласът Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги. Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни? На пръв поглед звучи като недоволство, но за мен е по-скоро искрен въпрос за причината, поради която Бог е оставил своите предани деца в това тежко състояние. Само лично виждане

Трите качества на тона

Тогаз се раздигнаха всички онези девици и украсиха светилниците си. „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Двадесет и пета глава от евангелието на Mатея – от двадесет и пети до двадесет и седми стих. „Фир-фюр-фен“ Неделна Беседа: И украсиха светилниците си - 15 януари 1933 г. „Благословен Господ, Бог наш“ (три пъти) Тайна молитва 12 часа по обед

Предпочетох да напиша мнението си и това, което ме е вълнувало в отделен пост. За прошката е написано много и тук и на много други места. В главата, обаче има едно място, което всеки път ме вкарва в колебания. Какво се има предвид под "нека ти бъде както езичник и митар"?

Една от най-силните глави от Евангелието на Матея. Човек цял живот има материал да разсъждава и прилага. Как разбирате съветите на Христос в нея? Прилагате ли ги в живота си? Имате ли опитности и резултати?

Да обичаш и да те обичат Упованието на Бога е интересен въпрос. Доста съм размишлявала. Отначало изглежда съвсем безволево и разглезено. Седиш си просто и чакаш Бог да те осигури (защото той всъщност наистина те е осигурил). Така ли е, обаче? Да уповавам на Бога съвсем не означава - да си намисля желание и да очаквам Бог да го изпълни. И ако не го изпълни, или го изпълни не по начина, който на мен ми е добър, упованието е било напразно. Упованието включва всичко - и това, което предстои да се случи (каквото и да е то), и начинът, по който ние ще попаднем в случващото се, и изходът от събитието - всичко да е за нас Божествено и да останем доволни и с любов в душата. И не само това, струва ми се. Упованието не означава да седим и чакаме, за да получим, но да сме на своето място и да извършим своя дял от случващото се, както е определено от Бога. И последното си е изпитание отвсякъде и на всичко... "Ние като излезем от Бога, доброто, което имаме, то е на Бога. Сега ние трябва да спечелим кое е нашето. Трябва да минем през големи опитности, да се окаляме, да се очистим и тогава туй очистване е наше. Този процес на живота е много труден. Тъй както сега живеем, не могат да се дадат правила еднакви за всички как трябва да се живее. Но в дадения случай, щом направиш една погрешка, не съжалявай. Радвай се, че си направил погрешка. Щом направиш едно добро, зарадвай се два пъти. Като направиш една погрешка, зарадвай се веднъж. Като направиш едно добро, два пъти се зарадвай. Защото твоята погрешка е добро за някого. Един познат взел пари и ги турил в джоба. Джобът бил пробит, падат парите. То е погрешка. Минава подир него друг човек, намира парите, радва се човекът, че Господ промислил заради него. Твоята слабост в дадения случай е радост за другите. Какво има, че през джоба паднали парите? Направил си погрешка. Зарадвай се, че твоята погрешка е добро за друг. Този човек, който намери твоите пари, един ден ще се върне при тебе. Той ще каже: „Едно време, благодарение на твоя джоб, който ми направи една услуга, аз ти дължа.“ Това, което си изгубил, то ще се върне при тебе. Няма нещо в света, което може да се изгуби. В Бога работите не се губят. Ние така мислим. Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които любят Господа, ще се превърне за добро.“ Няма никакво изключение за това. Някой път може да се съмняваш. То е закон: в Бога нещата не могат да се изгубят. Невидимият свят се зарадва, че твоят джоб е скъсан. Скъсаният джоб е врата, през която парите са били свободни да излязат. Ти нямаше желание да правиш добро, те имат желание да направят добро. Ти ще се зарадваш, че парите направили доброто. Ние за себе си искаме нашите джобове да не бъдат скъсани, а за хората искаме да бъдат скъсани. Та скъсаният джоб е врата. Казвам, вратата ни всякога трябва да бъдат отворени за доброто, никога да не се затварят. Та ние държим двойна философия за едно нещо: когато е за нашето добро, отваряме вратата; когато е за нашето зло, затваряме. То е неразбиране на живота, любовта изключва. Туй разбиране за света е вярно: на един човек на любовта вратата му всякога трябва да бъдат отворени, неговият ум трябва да бъде буден. Тия работи вие ги знаете. Щом идете някъде и ви дадат един подарък, вие сте доволни някой път, някой път не сте доволни. Когато вие давате, тогава казвате, че комуто давате, той трябва да бъде доволен. Тогава трябва да предвиждате, че като дадете нещо на човека, той да е доволен, не вие да казвате, че трябва да бъде доволен. Предвидете, че той ще бъде доволен за онова, което вие сте направили заради него. Всички трябва да бъдем предвидливи. Бог в туй отношение е дал преобилно, дал е повече, отколкото в даден случай може да употребим. Казва: „Къде е Господ?“ В Божествения порядък вземаш толкоз, колкото искаш. То е Божествен порядък. Светлина вземаш колкото искаш, от уханието на цветята вземаш колкото искаш, хляб вземаш колкото искаш."

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета шеста глава от евангелието на Йоана от четирийсет и първи стих надолу до шейсет и четвърти стих. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Духът дава живот - 8 януари 1933 г. Духът е онова, което дава истинския живот и истинския прогрес. Положете силата си там и в него ще имате една опитност, за която никога няма да съжалявате. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитвата на Царството“ „В начало бе Словото“ Ще прочета седма глава от евангелието на Марка. „Духът Божи“ Учителят даде да се прочете лекцията „Новите възгледи“ от тома „Ценното из книгата на великия живот“. Прочете я един брат. „Кажи ми Ти истината“ Утринно Слово: Да обичаш и да те обичат - 16 ноември 1941 г. Смисълът на живота е да обичаш и да те обичат. Бог да те обича и ти да обичаш другите, това е смисълът на живота. „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Сега виждам какво съм писала преди години. Има развитие - рибата престана да ме привлича напълно, дори последният път усетих как ям с нежелание и после стомахът ми недоволстваше. Напоследък и варените яйца не ми са вкусни. Вече повече от месец не съм слагала в устата си. Останаха само млечните продукти, но усещам, че посягам, когато няма друга храна. Ако трябва да избирам филийка с кашкавал или с хумус - последното определено.

За мен Учението е виделина за моя личен път и за осъзнаването на безусловната любов и свободата в отношенията ни. Това е едно от най-ценните качества в професиите, свързани с общуване с хора, както и там, където е нужна работа в екип. Учението ми дава и разбиране за Божията воля и нейното следване - това за професиите, в които е нужна гъвкавост, интуиция, бърза реактивност в ситуациите. Тук, обаче, не съм съгласна с това, че Учението би ни дало предимство в някакъв конкурс. Напротив, то ме научи да не се конкурирам с никого - да давам с любов само и всичко, което е лично моята сила и богатство. В същото време да уважавам и се радвам на успехите на другите. Колкото до науките, споменати по-горе - физиогномиката е изключително полезна в моята професия - педагогиката, както и в професии, подобни на нея.

Никой слуга не може на двама господари да слугува. (Лука 16:13) „В начало бе Словото“ Шестнадесета глава от евангелието на Лука. „Духът Божи“ Неделна Беседа: На двама господари, 1 януари 1933 г. „Благословен Господ, Бог наш“ „Отче наш“ На двама господари

Поздравления, Калисто! Напипа най-важната точка. Налагането на строг модел за етика, естетика, благополучие, съдба, ако щете. Сериалът не просто промива индивидуалностите. Той върши много по-сериозна работа за системата, за статуквото - програмира ценностната система на "масите" във всяко отношение. Неизброими са. Като се започне от "ако искаш да си човек - стреми се да натрупаш пари." и се стигне до "ако не постъпваш по правилата, лош си, наказан си". Въпросът "Кой определя правилата за добро - лошо" е сам по себе си вече грях.