Донка

Предполагам, че можете да разкажете и повече подробности, но не сте имали време или сте сметнали, че това е достатъчно... засега. Все пак ще съм благодарна за всякаква информация, за която се сетите. Разбира се прекият контакт е най-доброто, но ще опитаме и без него. 1. Най-важната промяна, която ви предстои, е във вас - родителите. Доколкото разбирам от написаното, вие усещате полуосъзната и/или осъзната критичност към детето и може би леко разочарование от случилото се и отсъствието на адекватни усилия от негова страна; може би и от резултатите на положените от вас до момента сериозни грижи. Не мога да усетя в написаното ВЯРА в способностите и благополучното и щастливо бъдеще на сина ви. Ако греша, моля да ми простите заблуждението. Ако, обаче имам поне наполовина право, промяната трябва да започне от ВАС. Разбирам колко е трудно да вярвате, когато виждате неуспехите и непреодолимостта на трудностите. Затова сега ще ви дам един пример със себе си: - Аз бях дете, обратното на вашия син - научих се да чета на 5 г.(гладко) и нямам спомен някога да съм допускала дори правописни грешки на 3те (2 чужди+роден) езика, които владея. ОБАЧЕ аз имам две леви ръце. Сериозно. Та сега представете си, че в училищата на нашия свят основни предмети за момичета бяха: - плетене - шиене - бродиране - тъкане - свирене на акордеон/пиано и т.н. Ужас, аз просто щях да съм аутсайдер, щяха да ме диагностицират като дис-незнам какво си и нямаше да мога да завърша и 8 клас дори. Никой нямаше да се сети и да си направи труда да разбере, че имам заложби за нещо съвсем различно и не по-малко ценно. Аз самата никога нямаше да знам колко съм добра, защото нямаше да имам книги и тетрадки, нито щях да знам, че съществуват различни езици с безкрайно интересни системи и завладяваща литература, написана на тях. Нямаше да знам какво е психология и никога нямаше да стана учителка, защото учители могат да бъдат само най-добрите в предмета си, а аз.... щях да съм най-слаба във всичко. Дано разбрахте идеята на сравнението ми. В подобно положение се намира вашето дете. Вие сте били принудени да го запишете в неправилното за него училище... Не е ваша вината - вие сте в бедата. И сега задача номер едно за вас - родителите: представяте си, че в нашата страна има неограничен вид училища и вие трябва да изберете за любимата си рожба онова, в което той ще се чувства щастлив, заинтригуван от всичко, с което се занимава и добър в това, което прави... Наблюдавайте го, разговаряйте с него, кажете му или му покажете това, което съм написала - той е вече голям и умен, ще ме разбере по-добре от вас. Когато сте готови, опишете ми училището, в което сте го "записали". И най-добре да го направи той - може и тук - за това няма да се налага да пише с ръка, нали?

Мисъл за деня - 12.03.2015г ...всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. Ще хвърля мрежата Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

В "Учителя за образованието" Боян Боев поставя труда на първо място сред възпитателните средства. Труди ли се вашето дете? Как, кога и къде? "Учителя за образованието" Смятате ли, че вашето дете полага творчески труд в училище? А у дома? Има ли място или човек, който ви е учил да се трудите творчески? Какво сте научили вие самите (като деца) или децата ви благодарение на труда? Или може би смятате, че във века на таблетите и интернет, на домашната техника и удобства, на "купи си всичко" вместо "направи си сам", да се говори за труд в училище и у дома е отживелица?

За потребителите на тази тема: Признаци за дисграфия Причини за дисграфията Тук има ценни съвети за родителите - ако имате проблем с руски език, ще помогна.

Здравейте Съчувствам за проблема Момчето сигурно страда повече от вас, за съжаление След като сте посещавали логопед, и то добър, вероятно сте проверили и зрението на детето. Има ли отклонения? Може ли да опишете любимите му занимания в предучилищната възраст? Как се справяше тогава с действия, изискващи сръчност и прецизност - изключвам писането с ръка. А любимите му занимания в началното училище и сега - в прогимназията? На какво обичаше и обича да играе? Обича ли да се труди - няма значение къде и как? Работи ли с компютър и ако да - с какво се занимава с него? И въобще ако нещо ви хрумне - особено ме интересуват какво умее и обича да прави с ръце. Какви са мечтите му и желаните професии? Дисграфията създава сериозни проблеми на децата в нашата образователна система - не в тях е вината, обаче, тяхна е бедата. Аз познавам хора и с дислексия и с дисграфия, които в училище са били катастрофални, но после са намерили своето място в живота и се справят отлично в професията си. Така че нека гледаме по-далече от тестовете...

Ако човек е трябвало да научи някакви уроци през тези преживявания, то не е разумно да се отказва от тях - колкото и да му е тежко. Смъртта била лесна и дори приятна, казвали са ми хора, минавали през клинична смърт. По-страшно било връщането назад в тялото....

Благодаря Томи! Надявам се един ден да ни виждате такива

08.03.15 Болгария нуждается в женщинах Новой культуры. …Новая культура требует женщин не в обычном смысле слова, но женщин нового – решительных, светящихся женщин: женщин со светлыми умами, с широкими сердцами, с алмазной волей. Пять братьев България се нуждае от жени на новата култура. ...Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Петимата братя

Молитвена програма за начало: Господнята молитва Венир Бенир Псалом 133 Беседа: За съдба дойдох - Беседа, държана от Учителя на 22 април 1928 г. София. Молитвена програма за край: Добрата молитва Вечер, сутрин Молитва на Данаила За съдба дойдох

Надявах се, че ти си разбрала моята игра с думи, но нейсе, ние няколкоезичните филолози обичаме да се занасяме по нашия си начин сори Колкото до пъдарите - произходът на думата е от българския корен пъдя (ако не си го чувала в училище - там вече малко се обръща внимание на словообразуването). Аз уважавам професията на горските пазачи и не смятам, че тя може да се сведе до "пъдене" на хора, макар че нямаше да е зле да изпъдят всички крадци на нашите природни богатства. Аз самата съм известна с това, че никого не съм пъдила от никъде, особено от този форум - но и никого не съм спирала да стои, ако ние и нашите теми не му харесваме. Може веднага да подаде молба до Иво и профилът му ще бъде изтрит. (но не подаде ) Засегна се.... но нейсе, вече е спокойна

Именно когато произведение на изкуството предизвиква разнопосочни коментари и дори груби отрицания, това е сигурен признак, че то има особена своя ценност. И кой е казал, че нещо трябва да харесва на всеки, за да се нарече красиво? Красотата е субективно понятие, ценността на изкуството е субективна на квадрат. Китеници, обаче е комплимент! Аз на мястото на Ина щях да се радвам. Китениците са едно от най-красивите явления в нашата народна традиция - те са мъдрост и красота едновременно. Да притежаваш подобно съкровище у дома е щастие, а да го създадеш - изкуство. А това сравнение с Козия рог Ина трябва да си го сложи в рамка - това комай е единственият български филм, номиниран за Оскар. А това за кожите и воалите е супер идея - очакваме снимки! Успех!

Сега един женски отговор - и от личен опит, и от наблюдения: 1. - не съществува. Дори не съществува зависимост между начина, по който тя възприема себе си и мъжете. Красавицата може да приема спокойно с уважение мъжете, защото има свое самочувствие, но може и да ги презира, защото те се въртят около полата и и така унижават себе си. Не-красавицата може да се опитва с всички средства да се докопа до мъжкото внимание, но също може да се държи студено и да ги презира заради техните предпочитания към красавиците. Въпрос на вибрации. 2. не съществува. По изброените по-горе причини. 3. не е тази причината Причината за негативното отношение към обратния пол винаги са претенциите, личните предварителни представи и очаквания, които не се покриват с реалността почти никога. И сега хайде да си кажем истината - когато един човек се настройва негативно към друг, това означава, че в него като в огледало той вижда своята сянка, т.е. това, което не желае и не смее да приема в себе си самия.

Благодаря ти, Гери! Добре дошла в нашия форум! Много полезна и интересна информация ни даваш. И най-важното е, че е лично изпитана и доказала ефективността си. Прочетох ги внимателно - повечето от тях и аз съм прилагала за моите деца и все още прилагаме за нас. Звучат странно и дори смешно, предизвикват иронични погледи (за да не кажа презрителни) на лекарите и на други родители, но наистина работят безотказно. особено, когато детето свикне с тях. Ако е свикнало с антибиотици, отначало е трудно и става бавно. За Божидар - това са леки и достъпни методи, които децата приемат съвсем адекватно, когато сте обяснили какво е тяхното действие. За сравнение даването на антибиотици през устата или още по-зле с инжекции е мноооооого по-травматизиращо и "строго" и за децата и за родителите.

Ина, имаш голяма доза право, но ти естествено гледаш от твоята камбанария. Ами ако човекът (аз например) работи в професията си 10 часа на ден и после над някакъв проект още час-два, ако има семейство, деца и градина, времето няма да стигне за много четене, а душата си иска своето... После дори и да стигне до книгата, често човекът извън изкуството не разбира езика и - той е твърде професионален. Сега ще ми кажеш може би, че другото е профанация. Не съм съгласна. Сравнението ще е от друга област, но ми толкова любимо, че не мога да се сдържа: Дейвид Атънбъро тук с бг субтитри Всички тук потребители ще сме ти изключително благодарни, ако успееш да ни намериш или направиш нещо подобно за изкуството. Осъзнавам колко е трудно....но ако хората на изкуството искат да не бъдат самотни и неразбрани, имат сериозна нужда от хора, подобни на Атънбъро за биологията...

Отговарях на мнението на Ина за "Илюзията и дълбокото неразбиране на хората на изкуството от масовите хора". Това е наш с нея отдавнашен дебат - за това кои са тези безименни масови хора и защо хората, които не се занимават с изкуство, и хората, които не творят, непременно трябва да тънат в масово непознаване и незачитане на изкуството. Кой е отговорен за това потъване или по-скоро неумение да плуват? Разликите: - човек - творец има във всички професии и занимания, но не мога да се съглася (за съжаление), че всички СА творци. По-скоро могат да бъдат. - човек, който се занимава с изкуство е човек, който има някакви интереси към различните видове изкуства - класификация (не е моя). Възможно е, но не е задължително да практикува някое от тях, нито да си вади хляба с него и т.н. - човек на изкуството - подмножество на хората, които се занимават с изкуство. Т.е. Всички хора на изкуството са хора, които се занимават с изкуство, но не всички, които се занимават с изкуство са хора на изкуството. Разделителната граница е мястото на изкуството в живота на човека. Хората на изкуството са посветили всичко в себе си и живота си на сътворяването на някакви произведения на изкуството. Те нямат други занимания и средства за препитание, освен ако не им се дават от меценати или роднини. (лично мнение)

Пропастта се създава и от двете страни

Обикновено не означава опростенчество Високо интелигентни и образовани хора ( в една своя област) също са склонни да опростяват непознатите и неразбираеми за тях неща.

Между човек-творец и човек на изкуството има огромна разлика. Между човек, който се занимава с изкуство и човек на изкуството разликата е съществена. Мисля че няма нужда да я обяснявам на потребителите на този форум.

Ина, надявам се не си приела написаното от мен като рецепта - всъщност целта ми беше точно обратната - да кажа, че няма готови рецепти. За празното съществуване - то не е функция от интелигентността, а от човечността. За съжаление познавам семейства, в които и двамата са много интелигентни и реализирани хора, но между тях липсва топлина, близост - сякаш всеки живее с образа, който си е създал, а не с живия човек. Покрай професията си имам доста контакти с родители и съм се изненадвала от вродената мъдрост на доста по-обикновени хора. Както ти сама казваш - много е индивидуално. Затова ми е трудно да приема генерализациите в някои мнения в тази тема и си "губя" времето да пиша своето мнение.

Това, че е втори брак никак не е напълно разбираемо, за съжаление, макар че би трябвало човеците да са си научили уроците. И мъжете и жените, които ги носят, също. Познавам много нещастни втори (че и трети) бракове точно защото и двамата се надяват, разделяйки се с човека, който ги е разочаровал, да намерят по-достойния, по-добрия. И както казва народа - от трън та на глог и от глог на смок. Това, че е втори брак съвсем не означава, че всеки един от двамата съпрузи се е примирил с неща, с които не би се примирявал, ако имаше повече избор, т.е. ако имаше повече кандидати. Може би така изглежда отстрани, но всяка преценка отразява преди всичко качествата на преценящия, а не на преценените. Критерият е степента на усещанията за 1. пълноценността на съжителството и 2. самотност/близост - но това обикновено си го знаят хората - не ви съветвам да се доверявате на някакви външни белези, които сте наблюдавали. Дори и на споделяния от двойката или един от тях. Повярвайте докосвала съм се до доста подвеждащи случаи. Мъжът е елементарно същество точно толкова колкото елементарно го вижда и преценя стоящата до него жена. Същото важи и за мъжките преценки по отношения на жените. Всеки от нас е уникално същество със своите вътрешни богатства и колебания, сила и слабост - просто мъжете се проявяват по своя, а жените по своя начин. Или както казва д-р Грей - едните са от Марс, а другите от Венера. Но всеки си е различен и с различността си - красив. А, и още нещо - за всеки мъж си има негов личен тип жени, с които той е щастлив. Същото важи и за жените. Слава богу сме създадени много различни....Остава ни просто да се открием и да се научим да живеем заедно. Не просто да се влюбваме, да имаме очаквания и изисквания - да живеем заедно като най-добри приятели преди всичко.

Чета и си мисля - докато в семейството ми къде прикрито къде открито витаеха споделените по-горе схващания (всички - в различни периоди и моменти), семейството ми беше проблемно да си кажа- нещастно. Слава богу, сега нямаме изисквания един към друг - аз съм си жена каквато съм, той си е мъж какъвто е. Кой какво прави вкъщи и навън - ами това зависи от живота и ситуациите. Всеки ден се убеждавам в правотата на д-р Грей.

Моят съпруг, който смятам за мъж от най-висок клас беше до миналата година учител по физкултура. Значи не изкарва много пари. Обаче страшно си обича професията и цял живот я е обичал. Когато вървим по улицата, още се провикват от другия тротоар и пресичат, за да му стиснат ръката. Това е истинско богатство. Ако беше работил нещо друго, от което да изкарва повече пари (например каскадьор - той е бивш национал по модерен петобой от времето, когато печелехме световни медали), щеше да се чувства изхабен и използван. Сега след себе си е оставил хиляди хора, които са се научили да плуват и са обикнали спорта, защото той ги е запалил и им е помогнал с много любов и хъс. Той цял живот е правил това, за което е роден, бил е щастлив и сега още е и хората, на които е служил в професията си, са щастливи, че е така. Заплатата за всичко това я получава и до днес, но не в хартийки със съмнителна стойност.... И аз не мразя парите, не, но не ги и обичам - безразлична съм към тях точно толкова, колкото към вилиците в чекмеджето - те просто ми служат докато се храня.

Точно с левкемия не, но с нещо много близо до нея. Трудно мога да намеря по-точно обяснение на лечебния процес от това, което е постнал/а royallife за Марта, Мария и Лазар по отношение на Христос. Благодаря! Само че е мноооого дълго за тълкуване и примери - сега нямам времето, но ще обмисля и ще пиша непременно - от личния ни опит! На нас много ни липсва адекватното тълкуване на писанията.

И аз съм се срещала и съм живяла дори и с двата вида мъже. Пичове са, но да не им паднеш с ръцете. Тъй като мъжествеността за тях е свързана с парите, жената е част от финансовата схема на живота им. Ако жената желае това и ако за нея мъжът също е част от нейната финансова схема, всичко си е по местата- те са се намерили. Бедата е, ако жената оценя мъжа по парите му, но подсъзнателно очаква от него качества и поведение от друг порядък. Не че не е възможно да ги има, но само в рамките на случайното съвпадение.

Мисъл за деня - 26.02.2015г Законът е такъв, без никакви изключения: колкото по-големи са вашите страдания, толкова по-благоприятни са бъдещите условия за развитието ви. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Те не са създадени случайно, те са условия за обработване на човешката душа. Изпитвайте Писанията! Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112