Донка

Да - това е прекрасна идея и е истина. Ние виждаме живота и хората в него по различен начин, в друга светлина - или както се изразяват някои хора - с другия цвят очила. Твърде е рисковано да се съди за една страна по нейните медии - те са по-скоро мътната пяна - и не си въобразявайте, че милионите истински хора се занимаваме с това - имаме си сериозни и ценни неща, с които се занимаваме. Твърде е повърхностно да се съди за един народ по случайните хора, които НЕ желаят да бъдат част от него, но да вземат социалните осигуровки на един друг народ. Твърде удобно е да не забелязваме и да не коментираме конкретни примери, които обаче са ни неудобни за тезата. И в същото време като от популярна диагноза от съвременния свят (изкривяване, генерализация и изтриване) - да живеем в една своя лично удобна "карта, която не е територията". Може би не е темата, но психотерапевтите тук добре разбират за какво иде реч. Може би, обаче, наистина е добра идея да има все пак една тема - нещо като яма за душевни боклуци, в която да влизат само тези, които имат какво и кого да плюят.

Дъщеря ми е прекрасен човек, точно толкова колкото и синът и снаха ми, които избраха да останат тук и се реализират до момента наистина ПЪРВОКЛАСНО и двамата. Никой не я е пращал никъде, нито съм ги спирала - те сами свободно си избраха пътя и го направиха осъзнато. И двамата са доволни от избора и не се опитват да си доказват един на друг кой е взел по-правилното решение. Разумни са и добри. Аз само повтарях и повтарям - вие си избирате, вие си носите, аз приемам с любов и подкрепа всеки ваш избор - дори и после да го отчитате като грешка, вие е трябвало да минете през това. Когато човек ПОРАСНЕ, той се издига над дуализма - ако другия върши нещо различно (противоположно) на мен, единият от нас е правилен, другият е грешен. Дори графиките не са черно-бели и имат стотици нюанси! Нима можем да кажем, че борът е сбъркал като е останал на бедна почва и студ високо в планината, или пък крушата не е достатъчно силна, умна и амбициозна да го направи? Приемаме че вашето място е там, а нашето тук и го приемаме с любов. Любопитното е защо вие не успявате да се справите в частта с приемането и любовта към различните от вас? Но от друга страна разбирам, че на някои хора им трябва повече време, за да пораснат и разберат това - понякога няколко живота не стигат.....

Българите и България НЕ сме политиците. И понеже зададохте въпроса какво, ще се опитам да отговоря в картинки. Ще показвам само това, което познавам лично. това го създаде моя колежка и близка приятелка заедно със съпруга си - ОТ НУЛА!. Поклон пред тези българи! и ОБИЧАМ всички деца, които за тези години израснаха с нашите красиви танци и музика. Поклон пред тази жена - също добра моя позната - тя създава "тайно и полека" истински хора на любовта и доброто. Изобщо тези всичките отляво линкове - стотици, хиляди прекрасни деца и хора възпитаха през десетилетията с безкористен, зле платен и незабележим труд, но с ЛЮБОВ. За свободното време Така че хората и при нас ИМАТ реализация, ако поискат или дават от себе си повече, отколкото очакват да получат. Това нека не звучи като обвинение, както се опитват да ми го вменят. Повтарям - всеки има свой път в живота - за един този път минава през чужбина, за друг през родния дом, в който остава цял живот. Кой смее да каже за другия "от страх и слабост"? Той вижда себе си в огледалото. Браво за смелостта и трудолюбието на моите приятели и съученици, които сега живеят и работят в чужди страни. Браво за смелостта и трудолюбието на моите приятели и съученици, които сега работят като лекри и учители и какво ли още не в Кърджали, Златоград, Крумовград, Смолян, за "обикновения даскал" Петьо, който живее с болките и радостите на своите ученици от езиковата гимназия в нашия град, а те го прегръщат с любов и плачат в прегръдките му на 24 май. Не искам да продължавам, защото ще стане роман. написах го и повече няма да пиша - В БЪЛГАРИЯ СЕГА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ ПРЕКРАСНИ ХОРА. Който не ги вижда, няма очи за красивото и доброто.

Тъй като veilet спомена сайта, се чувствам длъжна да отбележа, че тук има само един (засега) с такова отношение, но вие вероятно помните, че и преди да емигрира, този човек имаше същото отношение.

Чувствам се щастлива, че хора, които таят подобни чувства вече са ВЪН от родината. Желая на всички щастие в светлия ви път! Връщайте се, за да се убедите за сетен път, че не сте сбъркали, като сте емигрирали, сдобийте се с дом и реализация там. Ние тук някак ще се оправим и без вас. А когато все пак решите да дойдете "за лекарство против носталгия", ще ви се усмихнем и ще ви прегърнем без злобата с която говорите за нас.

Ами аз не се чувствам несретник, нито усещам прекрасната си родина като тиня. И също познавам десетки ( и дори стотици покрай професията си) млади хора, които живеят и работят и отглеждат децата си тук и са щастливи и реализирани. Обърнахте ли внимание на младата жена от темата за селото? Защо не се опитате да убедите нея, че живее в тиня и заблуда? Всяка държава си има плюс и минус. Бяхме в Берлин тази зима и германецът - наш домакин (на средна възраст и реализиран) изразяваше недоволство от града и начина на живот в страната си, казваше, че планира да живее в Испания, където е "някак по-усмихнато - и мястото, и хората". Живял е там 10 г. и още има бизнес с испански фирми, съжалява, че се е върнал. Така че нека не генерализираме, за да успокояваме себе си.... И нека всеки има правото да се чувства добре на мястото, което си е избрал.

Поздравления! И можеш да си сигурна, че не си сама - има много хора като теб, а днешния свят на интернет и лесна мобилност ще ти осигури средата от съмишленици много по-бързо, отколкото очакваш.

Това е едно сериозно прозрение, каквото и да означава Замислих се над написаното от Максим по-горе. Може би това е, за което е говорил Учителя - България да не бъде място, където се печелят пари, развива се икономика и производство, но да се превърне в земята на духовността... По-скоро да си върне старата слава на такава земя - Орфеевата... В нашия край се намира една от най-старите гробници - Азлександровската - уникални находки! Непременно трябва да се посети. Та археоложката там ни каза, че те не смеят да копаят, защото под краката ни в Източните Родопи е пълно със светилища....

Аз съм по-склонна да се съглася със Станимир. По-скоро е средата. Човек има нужда от своя среда - тя не е семейството - то е друго и също е много важно. Двете не само не се изключват, допълват се. И за да не се получи отново така, че да давам съвет за нещо, за което вие сте се досетили и отдавна сте направили, по-добре е този път да попитам: - Имате ли си приятели и съмишленици с общи идеи и интереси? А имаш ли ти по-специално своя "женска" среда, която споделя твоите ценности? (Сега забелязвам, че първата дума на твоята тема е "сама".)

Освен поздравления за живота ви!, за мъдростта и смелостта и за трудолюбието! Подкрепям Божидар за чувствата. Все пак, ако и когато имаш някакво съмнение, нали нищо не ти струва да се качите със съпруга ти една вечер на колата и да си дадете едно денонощие за проба - как ще ви се отрази стария живот, какво ще усетите по време на приключението и какво след него. Човек най-добре избира и е най-сигурен в правотата си, когато има база за сравнение.

Който се отмята

Когато някой твърди нещо, би следвало да намери къде точно и как "обвиняемият" е казал това, за което го съдят. Учението е било хулено от самото начало от кого ли не - особено от хора, на които учението подкопава финансови интереси - парите от десятъка - членски внос, приходите от свещи, ритуали и пр. Особено са преследвани свободата на мисълта и на душата, пряката връзка с Бог - без посредничеството на земни наместници (самонаместили се), както и отричането на измислени от хора забрани и канони, в които да бъде вкарана и така обезсмислена Любовта. Но по темата - тук имаме събрани мисли за семейството и женитбата - може би ще намериш нещо подходящо и ще сме благодарни на всеки, който продължи да попълва подборката. Аз лично досега никъде не съм срещала текст, в който Учителя изобщо да коментира сексуалните връзки. Това съвсем не означава фалшиво благоприличие и благопристойност. Аз лично си го обяснявам по два начина: - това е много интимен момент в отношенията между двама души, в който всякаква намеса под всякакъв вид е агресивност и омърсяване на връзката. Каквато и да е била сексуалната връзка, тя е решение и деяние, за което всеки участник сам си поема отговорността за последствията. - коментар може да се прави на отношенията от по-висок ранг - любовта между душите. Тя може да включва, но може и да НЕ включва сексуални отношения. Колкото до връзката на сексуалните отношения с официалната женитба по документи - за първото вече казах мнението си, за второто - в посочената по-горе подборка мисля ясно личи отношението на Учителя към формалното сключване на брак на хартия и истинската женитба.

Разбирам сложността на ситуацията, но и администрацията на училището няма как да отчете тази (и за тях сериозна) сума, ако не я начисли като командировъчни разходи на свой служител. Бих предложила още два варианта, които можете да проверите: - вашата класна учителка да се обърне с молба към своя колежка, която познава и преподава на детето, да я замести като съпровождащ. Учителите по-добре общуват помежду си и с децата, когато са в професионалната си среда - за родителите това е необичайно и останалите колеги също ще се чувстват леко затруднени. Възможно е, разбира се, ако няма друг вариант. - Можете да се обърнете с молба за съдействие към училищното настоятелство - председателят би трябвало да е родител и бордът на настоятелството може да ви отдели сумата персонално за случая. Все пак детето представя училището.

Ох, за съжаление познавам твърде много паралии семейства, които не са хармонични, за да мога да ги сметна за изключение.... А и зависи от отношението на самите хора към понятието "имам достатъчно пари". Във всички случаи ако парите пораждат някакъв вид зависимост на единия от другия съпруг или на двамата от професиите, с които си вадят парите, възникват затруднения... Има и добри варианти, но също така има и в случаи на средни доходи. Апропо, най-хармоничното семейство, на което съм учила две от децата беше с много скромни доходи. Зависи и как дефинираме умен. Няма да забравя срещата ми с един човек на едно селско лозе. Аз бях в гимназията - той беше на възрастта на родителите ми и той ме заговори за философията в училище. Изглеждаше необичайно интелигентен за мястото, където се срещнахме, а и лозето му беше някак по-грамотно и красиво от другите наоколо. Вечерта попитах майка ми този човек по философия ли е учител и къде. Останах втрещена от отговора - той беше завършил само 8 клас - родителите нямали средства и така си останал. Но чел много и работил много, изучил децата си... Съпругата му не блестяла с ум, но много го обичала и уважавала природната му интелигентност и ученолюбие и кроткия характер. Той пък се чувствал добре в уютен дом. И така.... Ще кажеш пак примери ....

Благодаря ти, Александър Спомените ни за бригадите са много близки, предполагам на всички наши връстници са подобни. Този труд, обаче, в повечето случаи по-скоро отблъсква детето от труда, отколкото да го приобщи. Аз си спомням две опитности, които ми помогнаха да си определя своята лична позиция и избор. И аз бях в гимназията. Беше есен, в нашия край има доста лозови масиви. Една седмица брахме грозде на бригада. Отначало ми беше интересно и усещането как дланите ми прегръщат зрелите кехлибарени и лилави салкъми (чепки грозде) ме изпълваше с особена любов и благодарност към майката лоза... Обаче редовете бяха безкрайни и в един момент започнах да усещам себе си като на конвейер, а лозите станаха досадно много и скучно еднакви. На всичко отгоре имахме норма. В края на седмицата вече единственият смисъл на работата беше общуването с приятелите и най-вече приключенията и майтапите. Гроздето беше само задължителната трудност, която трябваше да платим, за да сме заедно и на свобода от часовете, звънците, контролните и учебниците. Чакахме с нетърпение вечерите... Седмица по-късно отидох да помогна на бабиното лозенце - и там усетих друго - любовта, с която баба и дядо гледаха всяка лоза, говореха и като на човек, галеха грапавите изкривени стъбла и целуваха всеки грозд преди да го пуснат внимателно в кошницата. Дори и тези, които отиваха в бъчвата. ... В този смисъл "Изобщо, липсата на пример е страшна." - напълно съм съгласна! Под труд нямах предвид само труд на полето, но и у дома. Почистването на стаята, подреждането на учебниците, простирането на дрехите и всички други домакински ежедневни и хигиенни дейности също са важен труд. Какво беше отношението на вашите родители към него и възлагате ли такъв труд на вашите деца? Смятате ли че те трябва да се научат на тези навици от малки или е по-добре да "му дойде времето - то ще ги научи"?

На колко години е детето? Участниците в национални олимпиади често се съпровождат от учителите си. Вашият случай не е ли такъв? В кой град е олимпиадата? Не съм минала през това лично, но познавам доста хора, които се занимават с олимпиади. Трябват ни подробности, обаче.

Предполагам, че можете да разкажете и повече подробности, но не сте имали време или сте сметнали, че това е достатъчно... засега. Все пак ще съм благодарна за всякаква информация, за която се сетите. Разбира се прекият контакт е най-доброто, но ще опитаме и без него. 1. Най-важната промяна, която ви предстои, е във вас - родителите. Доколкото разбирам от написаното, вие усещате полуосъзната и/или осъзната критичност към детето и може би леко разочарование от случилото се и отсъствието на адекватни усилия от негова страна; може би и от резултатите на положените от вас до момента сериозни грижи. Не мога да усетя в написаното ВЯРА в способностите и благополучното и щастливо бъдеще на сина ви. Ако греша, моля да ми простите заблуждението. Ако, обаче имам поне наполовина право, промяната трябва да започне от ВАС. Разбирам колко е трудно да вярвате, когато виждате неуспехите и непреодолимостта на трудностите. Затова сега ще ви дам един пример със себе си: - Аз бях дете, обратното на вашия син - научих се да чета на 5 г.(гладко) и нямам спомен някога да съм допускала дори правописни грешки на 3те (2 чужди+роден) езика, които владея. ОБАЧЕ аз имам две леви ръце. Сериозно. Та сега представете си, че в училищата на нашия свят основни предмети за момичета бяха: - плетене - шиене - бродиране - тъкане - свирене на акордеон/пиано и т.н. Ужас, аз просто щях да съм аутсайдер, щяха да ме диагностицират като дис-незнам какво си и нямаше да мога да завърша и 8 клас дори. Никой нямаше да се сети и да си направи труда да разбере, че имам заложби за нещо съвсем различно и не по-малко ценно. Аз самата никога нямаше да знам колко съм добра, защото нямаше да имам книги и тетрадки, нито щях да знам, че съществуват различни езици с безкрайно интересни системи и завладяваща литература, написана на тях. Нямаше да знам какво е психология и никога нямаше да стана учителка, защото учители могат да бъдат само най-добрите в предмета си, а аз.... щях да съм най-слаба във всичко. Дано разбрахте идеята на сравнението ми. В подобно положение се намира вашето дете. Вие сте били принудени да го запишете в неправилното за него училище... Не е ваша вината - вие сте в бедата. И сега задача номер едно за вас - родителите: представяте си, че в нашата страна има неограничен вид училища и вие трябва да изберете за любимата си рожба онова, в което той ще се чувства щастлив, заинтригуван от всичко, с което се занимава и добър в това, което прави... Наблюдавайте го, разговаряйте с него, кажете му или му покажете това, което съм написала - той е вече голям и умен, ще ме разбере по-добре от вас. Когато сте готови, опишете ми училището, в което сте го "записали". И най-добре да го направи той - може и тук - за това няма да се налага да пише с ръка, нали?

Мисъл за деня - 12.03.2015г ...всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. Ще хвърля мрежата Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

В "Учителя за образованието" Боян Боев поставя труда на първо място сред възпитателните средства. Труди ли се вашето дете? Как, кога и къде? "Учителя за образованието" Смятате ли, че вашето дете полага творчески труд в училище? А у дома? Има ли място или човек, който ви е учил да се трудите творчески? Какво сте научили вие самите (като деца) или децата ви благодарение на труда? Или може би смятате, че във века на таблетите и интернет, на домашната техника и удобства, на "купи си всичко" вместо "направи си сам", да се говори за труд в училище и у дома е отживелица?

За потребителите на тази тема: Признаци за дисграфия Причини за дисграфията Тук има ценни съвети за родителите - ако имате проблем с руски език, ще помогна.

Здравейте Съчувствам за проблема Момчето сигурно страда повече от вас, за съжаление След като сте посещавали логопед, и то добър, вероятно сте проверили и зрението на детето. Има ли отклонения? Може ли да опишете любимите му занимания в предучилищната възраст? Как се справяше тогава с действия, изискващи сръчност и прецизност - изключвам писането с ръка. А любимите му занимания в началното училище и сега - в прогимназията? На какво обичаше и обича да играе? Обича ли да се труди - няма значение къде и как? Работи ли с компютър и ако да - с какво се занимава с него? И въобще ако нещо ви хрумне - особено ме интересуват какво умее и обича да прави с ръце. Какви са мечтите му и желаните професии? Дисграфията създава сериозни проблеми на децата в нашата образователна система - не в тях е вината, обаче, тяхна е бедата. Аз познавам хора и с дислексия и с дисграфия, които в училище са били катастрофални, но после са намерили своето място в живота и се справят отлично в професията си. Така че нека гледаме по-далече от тестовете...

Ако човек е трябвало да научи някакви уроци през тези преживявания, то не е разумно да се отказва от тях - колкото и да му е тежко. Смъртта била лесна и дори приятна, казвали са ми хора, минавали през клинична смърт. По-страшно било връщането назад в тялото....

Благодаря Томи! Надявам се един ден да ни виждате такива

08.03.15 Болгария нуждается в женщинах Новой культуры. …Новая культура требует женщин не в обычном смысле слова, но женщин нового – решительных, светящихся женщин: женщин со светлыми умами, с широкими сердцами, с алмазной волей. Пять братьев България се нуждае от жени на новата култура. ...Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Петимата братя

Молитвена програма за начало: Господнята молитва Венир Бенир Псалом 133 Беседа: За съдба дойдох - Беседа, държана от Учителя на 22 април 1928 г. София. Молитвена програма за край: Добрата молитва Вечер, сутрин Молитва на Данаила За съдба дойдох