Донка

Надявах се, че ти си разбрала моята игра с думи, но нейсе, ние няколкоезичните филолози обичаме да се занасяме по нашия си начин сори Колкото до пъдарите - произходът на думата е от българския корен пъдя (ако не си го чувала в училище - там вече малко се обръща внимание на словообразуването). Аз уважавам професията на горските пазачи и не смятам, че тя може да се сведе до "пъдене" на хора, макар че нямаше да е зле да изпъдят всички крадци на нашите природни богатства. Аз самата съм известна с това, че никого не съм пъдила от никъде, особено от този форум - но и никого не съм спирала да стои, ако ние и нашите теми не му харесваме. Може веднага да подаде молба до Иво и профилът му ще бъде изтрит. (но не подаде ) Засегна се.... но нейсе, вече е спокойна

Именно когато произведение на изкуството предизвиква разнопосочни коментари и дори груби отрицания, това е сигурен признак, че то има особена своя ценност. И кой е казал, че нещо трябва да харесва на всеки, за да се нарече красиво? Красотата е субективно понятие, ценността на изкуството е субективна на квадрат. Китеници, обаче е комплимент! Аз на мястото на Ина щях да се радвам. Китениците са едно от най-красивите явления в нашата народна традиция - те са мъдрост и красота едновременно. Да притежаваш подобно съкровище у дома е щастие, а да го създадеш - изкуство. А това сравнение с Козия рог Ина трябва да си го сложи в рамка - това комай е единственият български филм, номиниран за Оскар. А това за кожите и воалите е супер идея - очакваме снимки! Успех!

Сега един женски отговор - и от личен опит, и от наблюдения: 1. - не съществува. Дори не съществува зависимост между начина, по който тя възприема себе си и мъжете. Красавицата може да приема спокойно с уважение мъжете, защото има свое самочувствие, но може и да ги презира, защото те се въртят около полата и и така унижават себе си. Не-красавицата може да се опитва с всички средства да се докопа до мъжкото внимание, но също може да се държи студено и да ги презира заради техните предпочитания към красавиците. Въпрос на вибрации. 2. не съществува. По изброените по-горе причини. 3. не е тази причината Причината за негативното отношение към обратния пол винаги са претенциите, личните предварителни представи и очаквания, които не се покриват с реалността почти никога. И сега хайде да си кажем истината - когато един човек се настройва негативно към друг, това означава, че в него като в огледало той вижда своята сянка, т.е. това, което не желае и не смее да приема в себе си самия.

Благодаря ти, Гери! Добре дошла в нашия форум! Много полезна и интересна информация ни даваш. И най-важното е, че е лично изпитана и доказала ефективността си. Прочетох ги внимателно - повечето от тях и аз съм прилагала за моите деца и все още прилагаме за нас. Звучат странно и дори смешно, предизвикват иронични погледи (за да не кажа презрителни) на лекарите и на други родители, но наистина работят безотказно. особено, когато детето свикне с тях. Ако е свикнало с антибиотици, отначало е трудно и става бавно. За Божидар - това са леки и достъпни методи, които децата приемат съвсем адекватно, когато сте обяснили какво е тяхното действие. За сравнение даването на антибиотици през устата или още по-зле с инжекции е мноооооого по-травматизиращо и "строго" и за децата и за родителите.

Ина, имаш голяма доза право, но ти естествено гледаш от твоята камбанария. Ами ако човекът (аз например) работи в професията си 10 часа на ден и после над някакъв проект още час-два, ако има семейство, деца и градина, времето няма да стигне за много четене, а душата си иска своето... После дори и да стигне до книгата, често човекът извън изкуството не разбира езика и - той е твърде професионален. Сега ще ми кажеш може би, че другото е профанация. Не съм съгласна. Сравнението ще е от друга област, но ми толкова любимо, че не мога да се сдържа: Дейвид Атънбъро тук с бг субтитри Всички тук потребители ще сме ти изключително благодарни, ако успееш да ни намериш или направиш нещо подобно за изкуството. Осъзнавам колко е трудно....но ако хората на изкуството искат да не бъдат самотни и неразбрани, имат сериозна нужда от хора, подобни на Атънбъро за биологията...

Отговарях на мнението на Ина за "Илюзията и дълбокото неразбиране на хората на изкуството от масовите хора". Това е наш с нея отдавнашен дебат - за това кои са тези безименни масови хора и защо хората, които не се занимават с изкуство, и хората, които не творят, непременно трябва да тънат в масово непознаване и незачитане на изкуството. Кой е отговорен за това потъване или по-скоро неумение да плуват? Разликите: - човек - творец има във всички професии и занимания, но не мога да се съглася (за съжаление), че всички СА творци. По-скоро могат да бъдат. - човек, който се занимава с изкуство е човек, който има някакви интереси към различните видове изкуства - класификация (не е моя). Възможно е, но не е задължително да практикува някое от тях, нито да си вади хляба с него и т.н. - човек на изкуството - подмножество на хората, които се занимават с изкуство. Т.е. Всички хора на изкуството са хора, които се занимават с изкуство, но не всички, които се занимават с изкуство са хора на изкуството. Разделителната граница е мястото на изкуството в живота на човека. Хората на изкуството са посветили всичко в себе си и живота си на сътворяването на някакви произведения на изкуството. Те нямат други занимания и средства за препитание, освен ако не им се дават от меценати или роднини. (лично мнение)

Пропастта се създава и от двете страни

Обикновено не означава опростенчество Високо интелигентни и образовани хора ( в една своя област) също са склонни да опростяват непознатите и неразбираеми за тях неща.

Между човек-творец и човек на изкуството има огромна разлика. Между човек, който се занимава с изкуство и човек на изкуството разликата е съществена. Мисля че няма нужда да я обяснявам на потребителите на този форум.

Ина, надявам се не си приела написаното от мен като рецепта - всъщност целта ми беше точно обратната - да кажа, че няма готови рецепти. За празното съществуване - то не е функция от интелигентността, а от човечността. За съжаление познавам семейства, в които и двамата са много интелигентни и реализирани хора, но между тях липсва топлина, близост - сякаш всеки живее с образа, който си е създал, а не с живия човек. Покрай професията си имам доста контакти с родители и съм се изненадвала от вродената мъдрост на доста по-обикновени хора. Както ти сама казваш - много е индивидуално. Затова ми е трудно да приема генерализациите в някои мнения в тази тема и си "губя" времето да пиша своето мнение.

Това, че е втори брак никак не е напълно разбираемо, за съжаление, макар че би трябвало човеците да са си научили уроците. И мъжете и жените, които ги носят, също. Познавам много нещастни втори (че и трети) бракове точно защото и двамата се надяват, разделяйки се с човека, който ги е разочаровал, да намерят по-достойния, по-добрия. И както казва народа - от трън та на глог и от глог на смок. Това, че е втори брак съвсем не означава, че всеки един от двамата съпрузи се е примирил с неща, с които не би се примирявал, ако имаше повече избор, т.е. ако имаше повече кандидати. Може би така изглежда отстрани, но всяка преценка отразява преди всичко качествата на преценящия, а не на преценените. Критерият е степента на усещанията за 1. пълноценността на съжителството и 2. самотност/близост - но това обикновено си го знаят хората - не ви съветвам да се доверявате на някакви външни белези, които сте наблюдавали. Дори и на споделяния от двойката или един от тях. Повярвайте докосвала съм се до доста подвеждащи случаи. Мъжът е елементарно същество точно толкова колкото елементарно го вижда и преценя стоящата до него жена. Същото важи и за мъжките преценки по отношения на жените. Всеки от нас е уникално същество със своите вътрешни богатства и колебания, сила и слабост - просто мъжете се проявяват по своя, а жените по своя начин. Или както казва д-р Грей - едните са от Марс, а другите от Венера. Но всеки си е различен и с различността си - красив. А, и още нещо - за всеки мъж си има негов личен тип жени, с които той е щастлив. Същото важи и за жените. Слава богу сме създадени много различни....Остава ни просто да се открием и да се научим да живеем заедно. Не просто да се влюбваме, да имаме очаквания и изисквания - да живеем заедно като най-добри приятели преди всичко.

Чета и си мисля - докато в семейството ми къде прикрито къде открито витаеха споделените по-горе схващания (всички - в различни периоди и моменти), семейството ми беше проблемно да си кажа- нещастно. Слава богу, сега нямаме изисквания един към друг - аз съм си жена каквато съм, той си е мъж какъвто е. Кой какво прави вкъщи и навън - ами това зависи от живота и ситуациите. Всеки ден се убеждавам в правотата на д-р Грей.

Моят съпруг, който смятам за мъж от най-висок клас беше до миналата година учител по физкултура. Значи не изкарва много пари. Обаче страшно си обича професията и цял живот я е обичал. Когато вървим по улицата, още се провикват от другия тротоар и пресичат, за да му стиснат ръката. Това е истинско богатство. Ако беше работил нещо друго, от което да изкарва повече пари (например каскадьор - той е бивш национал по модерен петобой от времето, когато печелехме световни медали), щеше да се чувства изхабен и използван. Сега след себе си е оставил хиляди хора, които са се научили да плуват и са обикнали спорта, защото той ги е запалил и им е помогнал с много любов и хъс. Той цял живот е правил това, за което е роден, бил е щастлив и сега още е и хората, на които е служил в професията си, са щастливи, че е така. Заплатата за всичко това я получава и до днес, но не в хартийки със съмнителна стойност.... И аз не мразя парите, не, но не ги и обичам - безразлична съм към тях точно толкова, колкото към вилиците в чекмеджето - те просто ми служат докато се храня.

Точно с левкемия не, но с нещо много близо до нея. Трудно мога да намеря по-точно обяснение на лечебния процес от това, което е постнал/а royallife за Марта, Мария и Лазар по отношение на Христос. Благодаря! Само че е мноооого дълго за тълкуване и примери - сега нямам времето, но ще обмисля и ще пиша непременно - от личния ни опит! На нас много ни липсва адекватното тълкуване на писанията.

И аз съм се срещала и съм живяла дори и с двата вида мъже. Пичове са, но да не им паднеш с ръцете. Тъй като мъжествеността за тях е свързана с парите, жената е част от финансовата схема на живота им. Ако жената желае това и ако за нея мъжът също е част от нейната финансова схема, всичко си е по местата- те са се намерили. Бедата е, ако жената оценя мъжа по парите му, но подсъзнателно очаква от него качества и поведение от друг порядък. Не че не е възможно да ги има, но само в рамките на случайното съвпадение.

Мисъл за деня - 26.02.2015г Законът е такъв, без никакви изключения: колкото по-големи са вашите страдания, толкова по-благоприятни са бъдещите условия за развитието ви. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Те не са създадени случайно, те са условия за обработване на човешката душа. Изпитвайте Писанията! Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Това са отношения но не са контакти

Мъжествеността няма нищо общо с парите.

Отношения не означава контакти.

Каква синхроничност!

А, има и щастливи

Всъщност вътрешният подтик наистина е много силен и затова или го следваш, или се опитваш да го заглушаваш или да го заблуждаваш (което е все същото бягство). Ами бият, бият по кратунката... Ако не чуеш полъха на крилата и не разбереш кой е пратил магарето с товара.... пращат лъва... Само дето тогава си влагаме силите и заложбите в намирането на окови, изплетени от оправдания и обвинения. А заложбите и силите са ни дадени за намирането на Истината... която ни прави свободни.

Понякога е нужно малко повече време, за да се осъзнае нещо, което е било пред очите ни през цялото останало време...

Бихте ли предложили някакво езотерично обяснение за подобен род неща? Време е отношенията да се сложат в ред

Игликата започва да цъфти Иглика Primula Officinalis Игликата се използва при грип,коклюш, астма, бронхиален карат. Корените се използват за лечение на възпалителни заболявания на пикочните пътища, подагра, трудно уриниране. Листата служат за лечение на главоболие, при недостиг на витамини А и С и противотпадналост. Цветовете лекуват безсъние, нервна сланост, главоболие. Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Действат успокоително върху нервната система. Според скандинавски легенди в краят на дългата, студена зима на земята пристигнала богинята Фрея. Тя слизала от колесницата си , впрегната от две пухкави котки и отключвала пролетта. А а ключове използвала игликите. И наистина стъблата с цветовете на цветето наподобяват на връзка златни ключове. Според нашите поверия, предвестница на пролетта е Баба Марта. Тя е възрастна и не блести с хубост, но също е избрала игликата, за да извести, че зимата си е отишла. И на забратките си е затъкнала китки от иглика. Използвани части: Използваемите части на игликата са – корените, коренището, листата и цветовете. Корените и коренището се берат преди да настъпи цъфтежа - през април и след като узреят семената, когато листата започват да жълтеят- през юни. Листата се събират през март-май, по време на цъфтеж. Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Коренището и корените се приемат под фирмата на запарка. Около две чаени лъжици от дрогата се прибавят в 300мл. вряща вода. Оставя се да престой половин час, след което се прецежда. Приема се 5 пъти на ден в малка чашка. източник още за билката: Листата и стръковете се берат само по време на цъфтежа и бързо се отнасят да се сушат на сянка. Коренищата и корените на по-старите растения се изкопават, когато семената са узрели и листата започват да пожълтяват. В Пиринския край се приготвят пролетно време настойки на ракия,за да използуват ценните витамини, когато още няма зеленчуци. Въобще на доста места се яде игликова салата при авитаминоза, малокръвие и голямо изтощение. В Казанлъшко цветовете се турят за да придават златист цвят на ракията, за "взимане на акъла". източник