Донка

На колко години е детето? Участниците в национални олимпиади често се съпровождат от учителите си. Вашият случай не е ли такъв? В кой град е олимпиадата? Не съм минала през това лично, но познавам доста хора, които се занимават с олимпиади. Трябват ни подробности, обаче.

Предполагам, че можете да разкажете и повече подробности, но не сте имали време или сте сметнали, че това е достатъчно... засега. Все пак ще съм благодарна за всякаква информация, за която се сетите. Разбира се прекият контакт е най-доброто, но ще опитаме и без него. 1. Най-важната промяна, която ви предстои, е във вас - родителите. Доколкото разбирам от написаното, вие усещате полуосъзната и/или осъзната критичност към детето и може би леко разочарование от случилото се и отсъствието на адекватни усилия от негова страна; може би и от резултатите на положените от вас до момента сериозни грижи. Не мога да усетя в написаното ВЯРА в способностите и благополучното и щастливо бъдеще на сина ви. Ако греша, моля да ми простите заблуждението. Ако, обаче имам поне наполовина право, промяната трябва да започне от ВАС. Разбирам колко е трудно да вярвате, когато виждате неуспехите и непреодолимостта на трудностите. Затова сега ще ви дам един пример със себе си: - Аз бях дете, обратното на вашия син - научих се да чета на 5 г.(гладко) и нямам спомен някога да съм допускала дори правописни грешки на 3те (2 чужди+роден) езика, които владея. ОБАЧЕ аз имам две леви ръце. Сериозно. Та сега представете си, че в училищата на нашия свят основни предмети за момичета бяха: - плетене - шиене - бродиране - тъкане - свирене на акордеон/пиано и т.н. Ужас, аз просто щях да съм аутсайдер, щяха да ме диагностицират като дис-незнам какво си и нямаше да мога да завърша и 8 клас дори. Никой нямаше да се сети и да си направи труда да разбере, че имам заложби за нещо съвсем различно и не по-малко ценно. Аз самата никога нямаше да знам колко съм добра, защото нямаше да имам книги и тетрадки, нито щях да знам, че съществуват различни езици с безкрайно интересни системи и завладяваща литература, написана на тях. Нямаше да знам какво е психология и никога нямаше да стана учителка, защото учители могат да бъдат само най-добрите в предмета си, а аз.... щях да съм най-слаба във всичко. Дано разбрахте идеята на сравнението ми. В подобно положение се намира вашето дете. Вие сте били принудени да го запишете в неправилното за него училище... Не е ваша вината - вие сте в бедата. И сега задача номер едно за вас - родителите: представяте си, че в нашата страна има неограничен вид училища и вие трябва да изберете за любимата си рожба онова, в което той ще се чувства щастлив, заинтригуван от всичко, с което се занимава и добър в това, което прави... Наблюдавайте го, разговаряйте с него, кажете му или му покажете това, което съм написала - той е вече голям и умен, ще ме разбере по-добре от вас. Когато сте готови, опишете ми училището, в което сте го "записали". И най-добре да го направи той - може и тук - за това няма да се налага да пише с ръка, нали?

Мисъл за деня - 12.03.2015г ...всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. Ще хвърля мрежата Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

В "Учителя за образованието" Боян Боев поставя труда на първо място сред възпитателните средства. Труди ли се вашето дете? Как, кога и къде? "Учителя за образованието" Смятате ли, че вашето дете полага творчески труд в училище? А у дома? Има ли място или човек, който ви е учил да се трудите творчески? Какво сте научили вие самите (като деца) или децата ви благодарение на труда? Или може би смятате, че във века на таблетите и интернет, на домашната техника и удобства, на "купи си всичко" вместо "направи си сам", да се говори за труд в училище и у дома е отживелица?

За потребителите на тази тема: Признаци за дисграфия Причини за дисграфията Тук има ценни съвети за родителите - ако имате проблем с руски език, ще помогна.

Здравейте Съчувствам за проблема Момчето сигурно страда повече от вас, за съжаление След като сте посещавали логопед, и то добър, вероятно сте проверили и зрението на детето. Има ли отклонения? Може ли да опишете любимите му занимания в предучилищната възраст? Как се справяше тогава с действия, изискващи сръчност и прецизност - изключвам писането с ръка. А любимите му занимания в началното училище и сега - в прогимназията? На какво обичаше и обича да играе? Обича ли да се труди - няма значение къде и как? Работи ли с компютър и ако да - с какво се занимава с него? И въобще ако нещо ви хрумне - особено ме интересуват какво умее и обича да прави с ръце. Какви са мечтите му и желаните професии? Дисграфията създава сериозни проблеми на децата в нашата образователна система - не в тях е вината, обаче, тяхна е бедата. Аз познавам хора и с дислексия и с дисграфия, които в училище са били катастрофални, но после са намерили своето място в живота и се справят отлично в професията си. Така че нека гледаме по-далече от тестовете...

Ако човек е трябвало да научи някакви уроци през тези преживявания, то не е разумно да се отказва от тях - колкото и да му е тежко. Смъртта била лесна и дори приятна, казвали са ми хора, минавали през клинична смърт. По-страшно било връщането назад в тялото....

Благодаря Томи! Надявам се един ден да ни виждате такива

08.03.15 Болгария нуждается в женщинах Новой культуры. …Новая культура требует женщин не в обычном смысле слова, но женщин нового – решительных, светящихся женщин: женщин со светлыми умами, с широкими сердцами, с алмазной волей. Пять братьев България се нуждае от жени на новата култура. ...Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Петимата братя

Молитвена програма за начало: Господнята молитва Венир Бенир Псалом 133 Беседа: За съдба дойдох - Беседа, държана от Учителя на 22 април 1928 г. София. Молитвена програма за край: Добрата молитва Вечер, сутрин Молитва на Данаила За съдба дойдох

Надявах се, че ти си разбрала моята игра с думи, но нейсе, ние няколкоезичните филолози обичаме да се занасяме по нашия си начин сори Колкото до пъдарите - произходът на думата е от българския корен пъдя (ако не си го чувала в училище - там вече малко се обръща внимание на словообразуването). Аз уважавам професията на горските пазачи и не смятам, че тя може да се сведе до "пъдене" на хора, макар че нямаше да е зле да изпъдят всички крадци на нашите природни богатства. Аз самата съм известна с това, че никого не съм пъдила от никъде, особено от този форум - но и никого не съм спирала да стои, ако ние и нашите теми не му харесваме. Може веднага да подаде молба до Иво и профилът му ще бъде изтрит. (но не подаде ) Засегна се.... но нейсе, вече е спокойна

Именно когато произведение на изкуството предизвиква разнопосочни коментари и дори груби отрицания, това е сигурен признак, че то има особена своя ценност. И кой е казал, че нещо трябва да харесва на всеки, за да се нарече красиво? Красотата е субективно понятие, ценността на изкуството е субективна на квадрат. Китеници, обаче е комплимент! Аз на мястото на Ина щях да се радвам. Китениците са едно от най-красивите явления в нашата народна традиция - те са мъдрост и красота едновременно. Да притежаваш подобно съкровище у дома е щастие, а да го създадеш - изкуство. А това сравнение с Козия рог Ина трябва да си го сложи в рамка - това комай е единственият български филм, номиниран за Оскар. А това за кожите и воалите е супер идея - очакваме снимки! Успех!

Сега един женски отговор - и от личен опит, и от наблюдения: 1. - не съществува. Дори не съществува зависимост между начина, по който тя възприема себе си и мъжете. Красавицата може да приема спокойно с уважение мъжете, защото има свое самочувствие, но може и да ги презира, защото те се въртят около полата и и така унижават себе си. Не-красавицата може да се опитва с всички средства да се докопа до мъжкото внимание, но също може да се държи студено и да ги презира заради техните предпочитания към красавиците. Въпрос на вибрации. 2. не съществува. По изброените по-горе причини. 3. не е тази причината Причината за негативното отношение към обратния пол винаги са претенциите, личните предварителни представи и очаквания, които не се покриват с реалността почти никога. И сега хайде да си кажем истината - когато един човек се настройва негативно към друг, това означава, че в него като в огледало той вижда своята сянка, т.е. това, което не желае и не смее да приема в себе си самия.

Благодаря ти, Гери! Добре дошла в нашия форум! Много полезна и интересна информация ни даваш. И най-важното е, че е лично изпитана и доказала ефективността си. Прочетох ги внимателно - повечето от тях и аз съм прилагала за моите деца и все още прилагаме за нас. Звучат странно и дори смешно, предизвикват иронични погледи (за да не кажа презрителни) на лекарите и на други родители, но наистина работят безотказно. особено, когато детето свикне с тях. Ако е свикнало с антибиотици, отначало е трудно и става бавно. За Божидар - това са леки и достъпни методи, които децата приемат съвсем адекватно, когато сте обяснили какво е тяхното действие. За сравнение даването на антибиотици през устата или още по-зле с инжекции е мноооооого по-травматизиращо и "строго" и за децата и за родителите.

Ина, имаш голяма доза право, но ти естествено гледаш от твоята камбанария. Ами ако човекът (аз например) работи в професията си 10 часа на ден и после над някакъв проект още час-два, ако има семейство, деца и градина, времето няма да стигне за много четене, а душата си иска своето... После дори и да стигне до книгата, често човекът извън изкуството не разбира езика и - той е твърде професионален. Сега ще ми кажеш може би, че другото е профанация. Не съм съгласна. Сравнението ще е от друга област, но ми толкова любимо, че не мога да се сдържа: Дейвид Атънбъро тук с бг субтитри Всички тук потребители ще сме ти изключително благодарни, ако успееш да ни намериш или направиш нещо подобно за изкуството. Осъзнавам колко е трудно....но ако хората на изкуството искат да не бъдат самотни и неразбрани, имат сериозна нужда от хора, подобни на Атънбъро за биологията...

Отговарях на мнението на Ина за "Илюзията и дълбокото неразбиране на хората на изкуството от масовите хора". Това е наш с нея отдавнашен дебат - за това кои са тези безименни масови хора и защо хората, които не се занимават с изкуство, и хората, които не творят, непременно трябва да тънат в масово непознаване и незачитане на изкуството. Кой е отговорен за това потъване или по-скоро неумение да плуват? Разликите: - човек - творец има във всички професии и занимания, но не мога да се съглася (за съжаление), че всички СА творци. По-скоро могат да бъдат. - човек, който се занимава с изкуство е човек, който има някакви интереси към различните видове изкуства - класификация (не е моя). Възможно е, но не е задължително да практикува някое от тях, нито да си вади хляба с него и т.н. - човек на изкуството - подмножество на хората, които се занимават с изкуство. Т.е. Всички хора на изкуството са хора, които се занимават с изкуство, но не всички, които се занимават с изкуство са хора на изкуството. Разделителната граница е мястото на изкуството в живота на човека. Хората на изкуството са посветили всичко в себе си и живота си на сътворяването на някакви произведения на изкуството. Те нямат други занимания и средства за препитание, освен ако не им се дават от меценати или роднини. (лично мнение)

Пропастта се създава и от двете страни

Обикновено не означава опростенчество Високо интелигентни и образовани хора ( в една своя област) също са склонни да опростяват непознатите и неразбираеми за тях неща.

Между човек-творец и човек на изкуството има огромна разлика. Между човек, който се занимава с изкуство и човек на изкуството разликата е съществена. Мисля че няма нужда да я обяснявам на потребителите на този форум.

Ина, надявам се не си приела написаното от мен като рецепта - всъщност целта ми беше точно обратната - да кажа, че няма готови рецепти. За празното съществуване - то не е функция от интелигентността, а от човечността. За съжаление познавам семейства, в които и двамата са много интелигентни и реализирани хора, но между тях липсва топлина, близост - сякаш всеки живее с образа, който си е създал, а не с живия човек. Покрай професията си имам доста контакти с родители и съм се изненадвала от вродената мъдрост на доста по-обикновени хора. Както ти сама казваш - много е индивидуално. Затова ми е трудно да приема генерализациите в някои мнения в тази тема и си "губя" времето да пиша своето мнение.

Това, че е втори брак никак не е напълно разбираемо, за съжаление, макар че би трябвало човеците да са си научили уроците. И мъжете и жените, които ги носят, също. Познавам много нещастни втори (че и трети) бракове точно защото и двамата се надяват, разделяйки се с човека, който ги е разочаровал, да намерят по-достойния, по-добрия. И както казва народа - от трън та на глог и от глог на смок. Това, че е втори брак съвсем не означава, че всеки един от двамата съпрузи се е примирил с неща, с които не би се примирявал, ако имаше повече избор, т.е. ако имаше повече кандидати. Може би така изглежда отстрани, но всяка преценка отразява преди всичко качествата на преценящия, а не на преценените. Критерият е степента на усещанията за 1. пълноценността на съжителството и 2. самотност/близост - но това обикновено си го знаят хората - не ви съветвам да се доверявате на някакви външни белези, които сте наблюдавали. Дори и на споделяния от двойката или един от тях. Повярвайте докосвала съм се до доста подвеждащи случаи. Мъжът е елементарно същество точно толкова колкото елементарно го вижда и преценя стоящата до него жена. Същото важи и за мъжките преценки по отношения на жените. Всеки от нас е уникално същество със своите вътрешни богатства и колебания, сила и слабост - просто мъжете се проявяват по своя, а жените по своя начин. Или както казва д-р Грей - едните са от Марс, а другите от Венера. Но всеки си е различен и с различността си - красив. А, и още нещо - за всеки мъж си има негов личен тип жени, с които той е щастлив. Същото важи и за жените. Слава богу сме създадени много различни....Остава ни просто да се открием и да се научим да живеем заедно. Не просто да се влюбваме, да имаме очаквания и изисквания - да живеем заедно като най-добри приятели преди всичко.

Чета и си мисля - докато в семейството ми къде прикрито къде открито витаеха споделените по-горе схващания (всички - в различни периоди и моменти), семейството ми беше проблемно да си кажа- нещастно. Слава богу, сега нямаме изисквания един към друг - аз съм си жена каквато съм, той си е мъж какъвто е. Кой какво прави вкъщи и навън - ами това зависи от живота и ситуациите. Всеки ден се убеждавам в правотата на д-р Грей.

Моят съпруг, който смятам за мъж от най-висок клас беше до миналата година учител по физкултура. Значи не изкарва много пари. Обаче страшно си обича професията и цял живот я е обичал. Когато вървим по улицата, още се провикват от другия тротоар и пресичат, за да му стиснат ръката. Това е истинско богатство. Ако беше работил нещо друго, от което да изкарва повече пари (например каскадьор - той е бивш национал по модерен петобой от времето, когато печелехме световни медали), щеше да се чувства изхабен и използван. Сега след себе си е оставил хиляди хора, които са се научили да плуват и са обикнали спорта, защото той ги е запалил и им е помогнал с много любов и хъс. Той цял живот е правил това, за което е роден, бил е щастлив и сега още е и хората, на които е служил в професията си, са щастливи, че е така. Заплатата за всичко това я получава и до днес, но не в хартийки със съмнителна стойност.... И аз не мразя парите, не, но не ги и обичам - безразлична съм към тях точно толкова, колкото към вилиците в чекмеджето - те просто ми служат докато се храня.

Точно с левкемия не, но с нещо много близо до нея. Трудно мога да намеря по-точно обяснение на лечебния процес от това, което е постнал/а royallife за Марта, Мария и Лазар по отношение на Христос. Благодаря! Само че е мноооого дълго за тълкуване и примери - сега нямам времето, но ще обмисля и ще пиша непременно - от личния ни опит! На нас много ни липсва адекватното тълкуване на писанията.

И аз съм се срещала и съм живяла дори и с двата вида мъже. Пичове са, но да не им паднеш с ръцете. Тъй като мъжествеността за тях е свързана с парите, жената е част от финансовата схема на живота им. Ако жената желае това и ако за нея мъжът също е част от нейната финансова схема, всичко си е по местата- те са се намерили. Бедата е, ако жената оценя мъжа по парите му, но подсъзнателно очаква от него качества и поведение от друг порядък. Не че не е възможно да ги има, но само в рамките на случайното съвпадение.