Донка

В подобна молитва е хубаво да се включват само хора, които наистина се усещат ВЯРВАЩИ. и само тези, които обичат и разбират какво е МОЛИТВА (за разлика от молба)

източник

Добре, сега ще споделя стратегията на моя съпруг - сподели ми я малко след като се запознахме. Мъжът чука на вратите, които му се струват приемливи. Ако и когато му отворят, оглежда се, влиза и ако не го изгонят стои докато му е приятно. После излиза. Ако го заключат, бяга през прозореца. Когато се усети, че вече няколко пъти влиза в една и съща къща и все повече се застоява.... накрая забравя, че това не е неговата къща.... Каза, че тази стратегия го е довела при мен.

Ох, разсмя ме Точно преди 10 години така се запознахме с настоящия ми съпруг - в един сайт, съвсем на шега. Той беше написал нещо подобно в профила си и аз с иронична усмивка му зададох въпроса какви са критериите му за "свястна жена" та аз да си направя сметката дали изобщо да кандидатствам? И докато се уточнявахме, критериите изчезнаха, а ние.... заживяхме заедно

Молитвата НЕ Е ум. Тя е сърце и вяра. Молитвата НЕ Е его. Тя е предаване на абсолютното право върху този свят на истинския му Творец. Няма нужда да си велик, за да се молиш за страната си. И не сме бълхи - ХОРА сме и сме силни.

Изключително съм благодарна за тази тема - Сенека съм чела, когато бях студентка и то благодарение на руските книжарници. Сега си давам сметка, че той е оказал съществено влияние върху оформянето на моята ценностна система. Полезно беше да си върна онова време вътре в мен - доста неща си обясних... Желая ви приятно пътешествие! Звучи съвсем съвременно...

Не мисля, че молитвата е оценка на състоянието в момента. Не мисля, че да се повдигат вибрациите означава критика на вибрациите в момента. Винаги е добре да се повдигат вибрациите А колкото до лозето не ще молитва иска мотика - лозето иска и двете. Събитията в личния и обществения ми живот през последните 5 години ясно ми го доказаха. Молитвата си има своето значение и влияние и мотиката също.

Благодаря Михайло! Включвам се! Моята молитва е Господнята+ Добрата+псалм 91.

Кои сме ние да лепим етикети на хората??? Кой от нас не е изпитвал никога страх? Та без това чувство нямаше да има смели хора... И ако някой не може да го преодолее, то нима той не заслужава да бъде обичан? От мерките, с които мерим свободата и сигурността зависят и какви ще бъдат те и какви ще СМЕ ние. Външната свобода се жертва в името на външната сигурност. Ала вътрешната сигурност е немислима без вътрешната свобода!

Много точен анализ! Благодаря!

Благодаря за темата! Мултикултурализмът е доброто на нашата епоха, според мен. Както никога досега културите не просто се "виждат" и срещат - те живеят заедно. Правим ли, обаче разлика между истинската култура на една етническа група и натрапената униформена култура на "модерния свят". Ако отначало културата "melting pot", с която се гордее американският континент, ни се струваше "the road to the Future"(пътят към бъдещето), то сега нещата отиват към "а road to Hell" (път към Ада). Радвахме се, че няма да сме разделени от граници, езици, религии, предразсъдъци, но не мислехме за това, че ще ни обединят офис дрес кодовете, консервите на рафтовете на супермаркетните вериги, драпането за престижните професии и позиции, криминалетата и сапунените опери, тениско-джинсовото "удобство", тестовите стандарти за човешка ценност... Докато се радвахме на все по-лесните връзки между културите, пропуснахме да забележим, че културите ни наистина се ТОПЯТ в едно гърне melting pot: и в това гърне се получава една безлична каша със съмнителна стойност и цвят. В кое виждам негатива на тази еклектика: ние се сближаваме на принципа на нашия общ човешки произход и в същото това сближаване се прилага принципът на уравновиловката и униформизирането. Ще вземем по нещо от всяка култура и ще ги разтопим и превърнем в обща униформа...

Сенека срещу смъртта Надеждата е последната утеха в нещастието Не е мъжка черта да се отстъпва на съдбата Нещастието е повод за мъжество Понякога дори да живееш се изисква кураж. Не защото нещата са трудни не се осмеляваме, а защото не се осмеляваме те са трудни Трудно може да се намери по-подходящ патрон за тази тема от Сенека!

Гениалността няма връзка със самоубийството и самоубийството няма връзка с гениалността. Гениалността се дефинира от други показатели. както се казва не е задължително да си гениален, за да се самоубиеш, но понякога помага.... И обратното е вярно...

О, жалко за хората, които в обикновения човек виждат само.....посредственост..... Между другото хубаво е да се препрочете точно написаното от Сенека!

Именно. Тук виждам проблема в ти на мене - аз на тебе. Ако свекървата се отнася с неуважение, защо аз трябва да я уважавам? Как така няма да се чувствам наранена, когато тя дори умишлено ме наранява? Ами ей така - това е безусловността на личното ни отношение. Никой не може по никакъв начин да ми повлияе на моето лично отношение към него. Ако то зависи от поведението на другия, то значи другия ме манипулира...

Е не, може да си остане в собствения си сос.... Истината винаги е вън от този сос. И винаги е вътре в нас. Търсенето е да отделиш себе си от своя сос.

Има. Моят прадядо си замина на 98 г. От младини е страдал от артрит и пръстите му бяха свити - и пак намираше начин да се храни и да прави много неща сам. Само за кавала му беше мъчно, че не може да свири както е свирил преди - опитваше се все пак, ние слушахме в захлас, но той не беше доволен от себе си. Подпираше се с бастунчето или седеше на припек докато баба и дядо се въртяха из градината. беше незаменим съветник за овцете - целия му живот бе минал с тях по полетата. А на нас показваше медалите от войната и разказваше, понякога се нзасълзяваше, но беше страшно интересно. От него съм запомнила няколко мъдри съвета, които колкото пъти съм следвала, винаги на добро са ме изкарвали и са ме спасявали. Шегуваше се, че Господ го е забравил и че всички са толкова малки - деца, че няма с кого дума да си каже... Но минал през фронтовете на две войни, видял смъртта на приятели и съседи, той вдигаше сериозно пръст и повтаряше - Живота е най-важното деца! И труден да е и страшен - ще го живеете разумно и достойно. Само Господ има правото да каже кой кога да си замине оттук! И на 98 г. тръгна пеша - 18 км. през полето, за да се види за последен път с дъщерите си, а и да подиша въздуха на "къра", да си вземе сбогом с него. Уплаши всички - тогава нямаше мобилни телефони. И си замина 2 месеца по-късно кротко насън... Простете за разказа, но мисля че имаше връзка с темата. Всеки е велик по свой начин - и овчарите дори...

Ами градското момиче вече е пораснало и е умно и кадърно. Не би следвало да се обижда от човек, който не може да разбере неговата ценностна система и битие. Все пак този човек е родил и отгледал нейния любим. Нека това е причината той да бъде уважаван отдалеч и безусловно. Един интелигентен млад човек ще разбере защо. Да се очаква от един възрастен и доказано закостенял човек да прояви нещо неприсъщо за него е същото такова нахлуване в неговото лично пространство. Ивета е права - в такива случаи уважителната дистанция е най-добрата политика

Приятели на Таро и потребители на този форум, обръщам се към вас с молба да не коментирате здравословни състояния и проблеми на участници и на странични хора. Надявам се разбирате колко е отговорно това и до какви опасни последствия може да доведе. Благодаря за разбирането. За съвети в подобни случаи, моля обръщайте се с лично съобщение към бившия модератор на форума Лиула (Ивета), ако смятате, че помощта и ви е неотложно необходима.

И това е написано от почти напълно глух и болен човек, беден и самотен.... Както е завещал Сенека, Той е надмогнал страданието и самотата, за да остави на хората колкото е възможно повече красота и любов и да осмисли всеки един миг, подарен му от вселената... Поклон!

Оппа, не бъди властната майка, де Извиненията винаги са взаимни, ама едните са мълчаливи Може би грешно ползвах 1 лице ед.ч. Имах предвид всяка от страните има нужда от собственото си извинение - не от това на другата страна. Извиненията са за самия извиняващ се - не за този, на когото се извиняват по принцип. Аз обикновено не се извинявам - директно казвам, че съм допуснала грешката и с всички сили се опитвам да я поправя. 40 години страдах от чувство за вина - явно съм го изразходвала всичкото

Нямам нужда от ничии извинения - от тях има нужда извиняващият се. Така че това отново си е негов проблем.

Дистанцията е много важна - взаимно да се уважава личното пространство на двете страни. Ако възрастната жена има ценности, които младата не споделя, то нито едната, нито другата са длъжни да се променят. Ами отнасяла се с ирония и незачитане - това си е неин проблем (отнася се и за двете страни). Не страда този, който е подарил, а този, който е захвърлил подаръка, защото не го е харесал. Не страда този, към когото се отнасят с ирония, а този, който я усеща и излъчва Оставете негативните чувства да се варят в душата и живота на този, който ги изпитва - не се опитвайте да ги споделяте с него

О, точно обратното! Точно глобализацията означава, че НЕ приемаме различното и налагаме на всички един начин на мислене, хранене, поведение, облекло... Как така ще си позвли той да ходи с чалма, а тя с фередже! Всички ще ходите с тениски и джинси! Децата ви ще говорят като героите на Монстър хай и ще се гримират като Барби, Младежите ще мечтаят да носят вратовръзки в някой офис....

Момичета! пожелавам ви на всички от сърце да станете свекърви един ден!Щастливи и добри. Тогава ще осъзнаете, че и това никак не е лесно... Причината за проблемите НЕ Е в ориенталщината, а в очакванията на двете жени. Както и в страховете им.