Донка

Много е важно. И не просто усмивка. Много е важно човекът да промени свои ценности от миналото и да открие това, което обича и желае да прави и начинът на живот, който го прави щастлив. После, вместо да се опитва да се бори със смъртта (което често му се натрапва от лекуващите и роднините) и така да я прави по-страшна, по-разумно и ефективно е да се научи да живее по нов начин, той самият да бъде нов човек... Днес прочетох нещо подобно в книгата Анти Рак - нов начин на живот. Отлична книга! Хубаво е всеки да я прочете, не само пострадалите.... (То остана ли семейство, което да не е пострадало?)

Започна да ми липсва вече. Може би защото тази зима не посещавам курса по лични причини. А може би защото се усеща вече приближаването на пролетта.... Още не мога да се организирам със заместването...

Не е добра идея да смесваме генетични изследвания с политически проблеми, според мен. Влиянието може да се оказва и съвсем без тях. Освен това в списъка са включени и етноси, които се смятат за част от славянската група безспорно. Поради тази причина ще се наложи да променя леко заглавието на темата, за да не звучи подвеждащо. Има и друг важен момент - славяните никога не са били монолитна етническа формация и винаги са се състояли от много различни племена. Те са наричали себе си "слов-яни", защото близостта на говорите им е позволявала да се разбират помежду си по-малко или повече. Съседните си племена те са наричали "немци" - т.е. "неми", защото езика на романските племена е съвсем различен. На мен лично особено ми допада тезата в този източник - най-вече позоваванията на проф. д-р Асен Чилингиров и Професор д-р Ганчо Ценов, които потвърждават генетичните маркери.

Чела съм и съм слушала защитени напълно логично и с научни аргументи и двете тези - че рибата принадлежи към вегетарианското меню и обратното. Вие за каква храна я смятате и защо? Интересно ще е да споделим и опита си. Аз лично хапвам риба рядко - 1-2 пъти в месеца, вкусна ми е и съвсем не я усещам като месото. Може би си внушавам. Не чувствам непременно необходимост, мога и без нея. Повече от веднъж в седмицата, обаче, би ми дошла в повече.

Добро уточнение, но като се размислям сега, ми се струва, че ще е интересно да ги видим и дискутираме в двата аспекта едновременно. А дали са два?

Аз го разбирам като "да се усмихнем там, където ни се струва невъзможна усмивката" - което е разумно.... Хубава тема! Благодаря! Ще се включа по-късно...

В другата тема за МОЛовете няколко пъти се говори за консуматорското общество. Някои виждат в него Злото, други нямат против и го смятат за нормално стъпало в развитието на цивилизациите, трети го възхваляват с думата "прогрес" и дори финансират програми от типа Консуматорска класна стая. Какво е вашето мнение?

Съжалявам за отклонението, но не се сдържах. Много ме "разтърси" анализа на Божидар. Всъщност има място за всички под слънцето - и за интелигенцията, и за псевдо... за всички грее слънцето. Проблемът започва, рискувам да се повторя, когато една прослойка от всички нас (в случая търговско-финансово-икономическата) се опитва да обсеби и яхне всички останали под благовидния предлог, че им прави "добро"...

Лелеее, чалгата трябва да е във възторг! Колко интелигентско заклеймяване на тъпите ЕнтелЕгенти, които отказват да въртят д-та, ама щото са им дебелииииии, а нашите са гот! И не чи ни щат да се украсят като енна дама, ама нямат мангизиии като нас да си спретнат инно шопинг разлабване, рилакс ли му викаха бе...?

О, това наистина е прекрасно - за книжарницата... Значи има надежда... На въпроса на Божидар - Ако искам да се отпусна, не гледам филми, а отивам на разходка сред природата или пея или танцувам...Една слаба наивно скроена и с посредствена игра комедия ме натъжава или дразни. Филолог в това отношение е диагноза - рентгенови очи. Както Ина се наслаждава на картините, но... с очите на художник, не с моите, а музикантът не чува и не изпълнява музиката като мен... Пазруването и стълпотворенията, огромните сгради не ме отпускат - обратно напрягат ме... Разликата между Портала и МОЛа е капитална. МОЛът все пак е създаден и функционира като ТЪРГОВСКА ПЛОЩ. Аз не съм противник на МОЛа, пак повтарям, а на МОЛ-културата, която инкорпорира (прибл. превод - въвлича ) в себе си и заразява със своята естествена същност други сфери на човешката дейност, които нямат търговски характер. Някак се опитва уж давайки място на каквото той си избере от тях, да ги превърне незабележимо в "маркетинг". За свободата - точно молът я вкарва в черните картонени калъфи от видеото на Ина, но те са накичени с балончета и дрънкулки, лъскави са и създават илюзията, че имаме избор.... За многообразието и пъстротата - ами предпочитам пиците и ястията, излезли изпод ръцете на един млад хасковски майстор, който с любов ги прави всеки път с особен и различен вкус, и обичам да го гледам в неговото малко ресторантче в Градската градина на Хасково - непременно опитайте, когато дойдете в нашия град. Не мога да си представя неговата творческа индивидуалност в МОЛа - ще се изгуби заедно с уханието на неговите ястия сред стълпотворението на Вавилона ... В своето ресторантче той работи заради удоволствието от своя труд - в МОЛа работят за заплатата, за оборота, за наема. Нека има МОЛове, но нека има и малки ресторанти и магазини всяко със своето неповторимо излъчване. Нека всичко си има мястото, мярката и хармонията, а не да се опитва да проникне и завземе всичко и всякъде и да наложи себе си като монополист и да се опитва да ни замести всичко друго със себе си...

Поздравления, Ина! Сега позитивната ми нагласа ме изкушава да си мисля: "А защо кукленият театър да не е в МОЛа, например?". Обаче нещо вътре в мен някак се чувства зле при тази мисъл и аз се питам защо... Може би защото присъствието на манекени, стоки и цени, на реклами и продавачи, което си е хубаво за един магазин, ще сложи една особена сянка върху театралното пространство с неговата особена атмосфера... Сякаш ние ще "купуваме" представлението, а няма да го живеем.... далеч съм от мисълта да смятам търговията за нещо лошо, ниско духовно и прочие, моля да не бъда разбирана и тълкувана превратно. Те си имат място в живота ни, но само тогава, когато аз почувствам нужда от някаква вещ, в това число и книга. Нямам нищо против красивите магазини, учтивите продавачи, професията им е полезна и добра. Но не мога да приема, че пазаруването е начинът да си прекарам добре времето или дори да се разтоваря от стреса (ужас-шопинг-терапия, само не ме убеждавайте, че е наистина терапия. Толкова е терапия колкото наркотикът е средство за освобождаване от стреса...) Няма никога да се съглася, че отивам на кино, за да се видя с приятели и да се отпусна, да зобам пуканки.... Аз отивам на кино, за да видя ФИЛМА! Или ние не говорим за зло - търговия, но говорим за смесването на ценностите и на същностите.... Ох, как добре разбирам, че това е оригинален "маркетинг" и привличане на клиенти, но, боже мой, нали няма да мислим за човека до себе си като за клиент на еди-кой-си МОЛ??? Защото ако това ни чака, се сещам за мрачните пророчества на Оруел и за принципа: 1984

Мисъл за деня - 14 януари Който не разбира това Учение, отива в друга крайност, очаква всичко от Господ – значи ако Бог мисли за теб, ти не трябва да работиш. Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мен само когато насадя 200-300 дръвчета; Бог ще промисли за мен, когато завърша университет; Бог ще промисли за мен, когато работя на лозето и стана опитен лозар; Бог ще промисли за мен, ако познавам добре занаята си. Господ промисля за Своите разумни деца, които учат добре и Го слушат. Всеки от вас трябва да знае по едно изкуство и по един занаят, не е достатъчно само да се молите и мечтаете. Дерзайте, Аз Съм 13 май 1923 г. Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

О, МОЛовете докопват доста, вярвайте ми, просто нищо не може да се измъкне от безмилостната им хватка. Моя ученичка - рускиня се върна от Москва. Беше ужасена - на всяка станция - 4 мола - за всеки изход! Съученик се върна от Хонг-Конг- думите му бяха - това е "МОЛ до МОЛ'. Планетата на .... МОЛовете... Измъкваме се, обаче, устояваме..... улиците и градовете няма да могат, потребителите ще се радват, хората.... започваме да се измъкваме...

Божидар - нашата уикипедия пише: Симулакрум (в английски simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи "подобие" [1]) като дума в английски език се появява за първи път през късния 16 век и е използвана, за да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, например статуя или картина. През късния19 век вече има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: тоест става дума за изображение без същността или качествата на оригинала. [2] Философът Фредерик Джеймисън предлага фотореализма като пример за художествен симулакрум, където картината е създадена от копиране на фотография, която сама по себе си вече е копие на обект или човек от реалния живот. за повече - симулакрова , ако английският е проблем - на същата страница има линк към руската статия Аз бих ползвала синонима имитативна, но статията не е в жълт ежедневник, а все пак в "Култура".

Много се радвам, че има и интерес, и много ценни мнения! Благодаря! Сега да отговарям подред... - каква работа дават моловете и огромните супермаркети? В какво се превръща един човек, който е назначен на работа там? Вие познавате ли лично някого, който работи там? - Ами не съм съгласна, че във всеки дом цари скука, еднообразие и се говорят само битовизми. И изобщо не мога да приема, че семейството ще осмисли своя бит и време и общуване като ги запълни с лъскави балони, примигващи реклами, ескалатори, добре аранжирани витрини, обяд в закусвалнята (защото то си е закусвалня) сред шума и суетата и отново лъскавината на един-господ-знае какво предлагащите във витрините си мултинационални джънк-вериги. За мен това е обезличаване на семейното и въобще на общуването, вкарване в едни черни "футляри" и притискане между безмилостните стени на красивите огромни букви на кич-стандартите - толкова добре го е казала Ина в своето шоу! - защо трябва да бъда героичен човек изобщо? Защо трябва да купувам изобщо нещо и да го ИМАМ, за да уважавам себе си??? Ама ето това е, което най-силно ме отблъсква. Какво означава да отида в МОЛ? Значи да отида на пазар, да съм консуматор на нещо, произведено от кой-знае-кого.... Ох, не ми се продължава повече.... Днес разказвах на Ина как след като излезнах тъжна от берлинския мол и се възползвах само от тоалетната му, помолих да ме заведат на някой берлински битпазар. И там открих един стар германец, който продаваше някакви негови домашни вещи и сред тях - 2 ръчно бродирани снежно бели и старателно изгладени памучни кърпи, в които сега завиваме хляба си от лимец, за да си почине след печенето. По нашия край тези кърпи си имат звучното име - "месал". Даде ми ги за по 1 евро дядото!! А аз толкова се вълнувах, докато ги държах в прегръдката си в колата. И сега ми радват душата и очите със своята наивна немска красота и чистота и сякаш виждам женските пръсти, които с любов и внимание са ги извезали. И си спомням за улицата на занаятите в Момчилград и хората на нея. Липсва ми това човешко излъчване и светлина и топлина на общуването, няма я в големия МОЛ.... Там ме мачка суетата.... Може би ми е тъжно и ядно тук от провинцията, че нашите деца им организират екскурзия....но не до ждрелото на Ерма, не до пещерата Снежанка и Ягодина.... не... водят ги до МОЛа в близките големи градове Не че в нашия град няма способни шивачки-дизайнерки, които за 1/3 от цената ще ушият уникална красива абитуриентска рокля на младото момиче..... но ако тя е купена от МОЛ, тя ще има друга "цена".... И ми е тъжно за нашите майсторки... те си отиват бавно и сигурно и на смяна идват.... купувачките, потребителското поколение... Но може би само аз съм така.... А може би има начин да се примирят и облагородят?... Но ще свърша с един много уместен въпрос на Александър - всъщност на кого принадлежат МОЛовете? Кой дава парите за тях и кой печели и какво?

Има ли наистина такъв МОЛ? Аз си мислех че това е възможно само в някоя много богата специализирана книжарница, която не плаща наем за кв.м. търговска площ....

Мисъл за деня - 13 януари Всички противоречия и страдания са материали за бъдещия живот. Какво ще кажат канарите, когато ги разрушавате с вашите експлозиви? Ще им кажете, че ги използвате за градивен материал. Какво ще кажат дърветата в горите, като ги сечете всеки ден? И тях употребявате за градивен материал. Като използвате труда на животните, ще им кажете, че и те трябва да вземат участие във вашата култура. Както вие използвате нисшите същества, така и Висшите същества използват вас – те ви впрягат на работа, а вие мислите, че сте свободни. Дерзайте, Аз Съм 13 май 1923 г. Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

източник Винаги съм се отнасяла с леко пренебрежение и насмешка към модата на моловете. По време на екскурзията си в Берлин, обаче, се замислих съвсем сериозно над тази заляла планетата вълна от евтина лъскава суетна .... пустота. Кога е било времето, в което се радвахме, че където и да попаднем на планетата, ще имаме златната възможност да си купим същото, каквото бихме могли да си вземем и в Париж и в Лондон.... Сега е така - Моловете в Берлин по нищо не се отличават от този на Цариградско... И хората в него, и храните - почти всичко е чалга, менте или нафукано...., същите марки, същите безвкусици, същото made in China... същата инерция на чалгата... Тази вечер открих и страхотната статия в "Култура". Какво е вашето мнение за културата на моловете? Виждате ли нещо добро в тях? Наистина ли аз не ги харесвам и отказвам да пазарувам там, защото ми е ниска културата? Апропо, моя приятелка сподели, че я завели на кино в един мол, тя чакала доста време на опашка за билети за новия филм на Уди Алън, но когато стигнала до касата, се оказало, че опашката не е за него, а за "Хобит"! За Уди Алън имало продадени едва 3-4 билета.... Можем ли да си върнем някак собственото си лице, уникалността си, мисълта, свободата от клишетата на американския средностатистически живот? Или нищо не можем да направим и след време ще измрат всички родни майстори и националните ни черти ще се удавят в калните потоци на глобализацията така, както го усетих в Берлин?

Обикновено не се намесвам в такива теми, подкрепям Криси напълно и искам да напомня още нещо. Ако за един учител, дори бивш, се изнесе информация, че е имал някаква връзка с ученичка, той е този, който би трябвало да се тревожи за съда! А влюбени в учителите си ученици и ученички винаги е имало и ще има - те не носят никаква отговорност. Докато не са се развивли някакви отношения, и учителят не носи отговорност. Ако, обаче, възникнат подозрения, дори и само по едно свидетелство или признание на ученика, отнася го учителят, па макар и бивш. Затова не би трябвало да се тревожиш за дело, според мен. Той няма никакъв интерес да го повдига

Преди малко повече от година и аз мислех така - за гражданския брак, по-точно. Вече 9 години бяхме живели щастливо и без него, не виждах смисъл, а и малко се опасявахме да не би документа да доведе до същото това обвързване, за което споменава Божидар. Нещо необяснимо вътре в мен ме накара да сложа подписа си въпреки всичко. Не мина и месец, и разбрах ЗАЩО. Когато най-близкият ни човек, с когото делим хляба и покрива над главите си, с когото се смеем и мълчим щастливо, изпадне в някаква беда така, че институциите да потърсят близките му.... те търсят по документи, а не по устни декларации. И как щях да се представям аз - да лъжа докато ми поискат документ или да убеждавам непознати чиновници, че останалите му близки по документи не са общували с него изобщо от 15 години насам? Преди няколко години си замина приятел на моите родители. Той живя също така щастливо, но без документи повече от 15 години. Накрая на най-близкия му човек дори не позволиха да остави цветя на погребението - а го изпрати набързо, по задължение и с неприязън бившата му съпруга, с които той беше приключил контактите си преди повече от 20 години. Така че... всякакви теории са относителни.

Молитвена програма за начало: Господнята молитва Фир - Фюр - Фен Псалм 23 Беседа - Дванадесетте племена - Беседа от Учителя, държана на 26 февруари, 1928 г., София. – Изгрев. Молитвена програма за край: Той иде Добрата молитва Формула: Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя.

Мисъл за деня - 11 януари Вие се нуждаете от правилна, нова философия за живота. Коя е тази философия няма да спорите; коя вяра е по-права – и за това няма да спорите. Един принцип има в света. Той освобождава съзнанието на човека, внася разширение в неговия ум, прониква навсякъде – в сърцата, в умовете и в душите; на него се основава целият живот. Аз го наричам Божествен принцип. Който е в съгласие с него, животът му е поезия, музика, песен; той е смел, решителен, с благородни и възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява; той се страхува за живота си, безпокои се, че идват старини, че няма пари и т.н. Дерзайте, Аз Съм 13 май 1923 г. Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Мисъл за деня - 10 януари 2015 г „Дерзайте, Аз Съм с вас“ – това е великото, което ние знаем и което сме опитали. Има нещо в нас, което всякога ни нашепва: „Дерзайте, Аз Съм с вас!“. И при най-големите несполуки в живота ви, в най-голямото отчаяние и противоречие вие чувате нещо дълбоко, определено да ви казва: „Не бойте се, вашата работа ще се оправи“ – и наистина, както се казва, така става. Дерзайте, Аз Съм 13 май 1923 г. Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Молитвена програма за начало: Химн на Великата Душа Няма Любов като Божията Любов Псалм 91 Беседа - Както Бог мисли и прави - 22. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 май, Великден, 1937 г., София – Изгрев Молитвена програма за край: Добрата молитва Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва Както Бог мисли и прави

Приятели на Портала и на форум Таро, След наложилото се архивиране на стария форум, администрацията на сайта взе решение да отвори новия форум при следните промени: 1. Форумът ще бъде служебно наблюдаван и модериран от глобалните модератори на Портала. 2. Всички стари и нови участници свободно могат да започват нови теми, без да се чувстват длъжни да продължават стари разговори от архивирания форум. 3. Новите теми могат да дублират заглавия от архивирания форум. Участниците имат право да цитират мнения от него в новите теми, но е желателно те да не се коментират, тъй като това би причинило неудобство на потребителите и би затруднило общуването между участниците в дискусиите. 4. Всяко мнение, което засяга личността и поведението/гледната точка на участник от стария или новия форум, ще бъде модерирано без предупреждения и обяснения. 5. Всяко мнение, което по някакъв начин поставя под съмнение съществуването и функционирането на форум Таро, ще бъде модерирано без предупреждения и обяснения. настоящата тема е единствената тема, в която се приемат културно написани и доброжелателни мнения и предложения за функционирането на форума. Останалите можете да изпращате в лични съобщения до мен. 6. Поради липсата на модератор-специалист засега форумът ще функционира само с теми и дискусии за начинаещи. Административните модератори НЕ носят никаква отговорност и няма да модерират смисъла на мненията, а само - отношението им към Таро - спазването на добрия тон и правилата на форумите на портала. Благодаря ви за разбирането и участието! Благодаря на всички участници и модератори на архивирания форум за изключителните усилия, времето и компетентността, които са вложили в създаването и обогатяването му.