Донка

А според мои лични опитности съм стигнала до извода, че Бог е този, който иска да направим доброто. Ако Бог не го иска, не би следвало да се нагърбваме с него... Проблемът е как да различим своето искане и искането на другия човек от това на Бог... Как да разберем кога Бог не иска да правим доброто, което ние или друг човек искаме... Възможно ли е и обратното - Бог да иска от нас нещо добро, което ние не осъзнаваме като добро (възможно е дори обратното, да го осъзнаваме като някакъв вид зло), а другият човек изобщо не подозира за това или съвсем не би се зарадвал на това добро...

Според мен в тази мисъл за непоисканото добро има нещо недовършено, недоизречено, което всеки подразбира според своето лично ниво и нагласа. От кого трябва да бъде поискано доброто?

Е, не бих квалифицирала толкова силно старанието на един брат и приятел да осмисли по свой начин една фигура. Учителя също ни е съветвал непрекъснато да мислим, да опитваме, да прилагаме и да осъзнаваме всяко свое действие, емоция. В случая Томи предизвика дискусия, в която много хора може и да не участваха, но се замислиха. Кое според мен лично НЕ Е по Учителя и Учението в тази наша обща опитност: - позицията - вие не сте правилните, аз ще ви покажа кое е правилното - вие не трябва (забранено е) да играете така, а трябва (задължително е) да правите правилното (т.е. моето) Отрицанието и квалификациите и претенциите един (брат или сестра) да знае всичко и правилното и да задължава и да забранява на другите са тези, които оскверняват, според мен Учението и Пентаграма. Особено Пентаграма. Предлагам от тази точка нататък в темата да се опитаме да дадем своите разбирания за това как именно Пентаграма ни учи да живеем и работим заедно.

Благодаря за разбирането, все пак. Няма как да се играе два пъти пентаграм едно след друго - губи се магнетичността в края на пентаграма и особеното въодушевление на поздравите след него. Групите подобни на нашата (10-20 човека ) обикновено не просто се познават, но са добри приятели и истински братя и сестри. Аз лично никога не бих се съгласила да влезна в пентаграма, ако с моето влизане някой приятел ще остане навън и ще гледа само. Затова имаме традиция, когато не достигаме до 5 поне, останалите да пеят в центъра - много е вдъхновяващо, повярвай ми, и много сплотяващо. Обаче перспективата 10 души да играят и 9 (един малък хор) да им пеят ми се струва малко смешна, меко казано. Да добавя още нещо - преди няколко години нямаше и 10 участника и не се играеха нито слънчеви лъчи, нито пентаграм. Всичко се случи след като заработи сериозно нашия курс и година след година упорит труд той привлича все повече нови хора и старите стават все по-добри. Ставаме все повече именно защото нито в курса, нито на поляната поддържаме негласното правило никой да не ограничава или да не задължава никого - нашата учителка Ваня обича да ни съветва - "четете, мислете, наблюдавайте се, учете се, не се бойте от грешките - опитвайте, усъвършенствайте се и най-вече танцувайте с любов, слушайте вътрешния си глас, нека Духа ви води..." Резултатите са красноречиви. За Пентаграма - стотици пъти съм наблюдавала как се сменяме на позициите и кога разкривяваме фигурата. Най-важното е и най-трудно постижимото - всеки да танцува в синхрон с останалите и в същото време да осъзнава цялата фигура и нейната пулсация. Това е Животът в танц. Това сигурно ще го изучаваме цял живот....

Разбирам позицията на Всеволод - има сериозна логика. Тогава какво ще ни препоръчате, когато сме например 18 на брой (това често се случва при нас) - 8 човека да гледат как 10 човека играят - повярвайте ми ситуацията е доста неловка.

Ще използвам дублирането на двете теми, за да задам един въпрос, който вълнува не само мен: - Какво мислите за проблема "пълен - непълен пентаграм". Когато за пръв път започвахме да играем Пентаграм на нашата полянка, имаше ревностни привърженици на идеята, че пентаграм се играе само ако е пълен - т.е. 10 човека. Ако няма 9, се отказваме и спираме след лъчите. Обаче тогава бяхме все още малко хора и трудно се получаваше това 10 всеки път. Обаче, ако не се играе редовно в самото начало, се загубва треининга и хората се объркват. Това пък води до напрежение и дори ако репликите са само доброжелателни, за помощ на тези, които не знаят къде да се построят, все си е нежелателно. Тогава надделя мнението, че трябва да танцуваме винаги, когато сме най-малко 5 човека и да си представяме останалите. И така се научихме. Сега обикновено сме между 10 и 20 - т.е. един пълен пентаграм и един непълен. Когато сме 11-12, останалите влизат в кръга и пеят. Когато сме 13-14, съществува колебание - да се отдели ли човек - двама от пълния пентаграм, за да се образува още един и всички да танцуваме или 3-4 души да пеят в средата. Решаваме според хората и ситуацията. Чувала съм, че има доста хора, които категорично отказват да играят в непълен пентаграм заради негативни енергии. Лично на мен не ми пречи, чувствам се превъзходно, по-съсредоточена съм и забелязвам същото и у останалите участници. Какво е вашето мнение.

Ще си позволя да не се съглася с някои от твърденията на Божидар - лично при мен усещането за опасно и безопасно е в точно обратния вид - т.е. в полза на праната. Но това сигурно е лично усещане и така трябва да бъде. Не ми се иска да спорим тук и да сравняваме кой метод е по-по-най. Темата е конкретна и моля да разсъждаваме по същество. В последното напълно се изключват всякакви магически ефекти, на които никак не съм почитател. Благодаря на Креми за разясненията - покриват се до голяма степен с наблюденията ми...

Северният и Южният възел винаги са на 180 гр. един от друг, т.е. в противоположни точки на сферата. Ако единият възел е в Рак, то другият е в същия градус в Козирог. Доколкото ми сочи скромния ми опит, хубаво е двата възела да се вземат в хармония - това е техният смисъл, според мен. И още от опита ми и от прочетеното - изключително важно е в кой дом се намира всеки един от възлите. Сравнявала съм своя личен хороскоп (Сев. в. във везни - 3 дом) с този на приятелка (сев. в. везни - 1 дом) разликите са съществени. Важно е в коя сфера на живота са набелязани промените и развитието... Може би е хубаво да се отчете и къде се намира управителя на съответния знак. Ще се радвам някой от по-знаещите да помогне или да ме коригира.

Честита Вяра, Надежда, Любов на всички именници и на всички, за които Вярата, Надеждата и Любовта са основа на живота!

Голямата радост Tова означава ли, че повишаването на енергийното ниво, за да започне приемането на праната и усещането и, минава задължително през духовното развитие и състоянието на троицата ум-сърце-воля? Ако се разчита само на формални, механични действия, които са заучени, но не е "издържан изпита върху вярата, надеждата и любовта", ще има ли някакъв ефект?

Напоследък си мисля, че вътрешното ни усещане за "добро" и "зло" в конкретна ситуация ни помагат да вземем решение, макар че не са единствени определящи - имат си своята роля и умът и волята, Кой е пръв и кой главен? Според опитностите ми няма формула - всеки човек и всеки момент на решение са различни, важно е да работят хармонично заедно. И още, мисля, че актуалните наложени от обществото или персоналната група на човека норми за правене на добро по-скоро пречат на тази хармония, отколкото да помагат - имам предвид, че човек може да извърши някакво добро не защото е убеден в това, а защото неговият социум ще го награди с похвала за правенето на това добро или ще го осъди, накаже и отлъчи за не-правенето му. Ако "доброто" е направено по последните причини, то можем ли да го калкулираме като правене на добро?

източник Честно казано, доста скептично се отнасях към перспективата да постигна някакъв макар и малък резултат и останах много изненадана, когато почувствах нещо подобно на описаното по-горе. Благодаря на Креми за помощта! Мисля, че този етап от индивидуалната работа с праната е най-важен, но сякаш е подценяван. Много ще се радвам да споделите лични опитности с него. Колко приблизително време ви отнема да повишите енергийното си ниво и чувствителността си към праната? Отразява ли се на качеството на възприятията по-набързо направена подготовка и как? В даденото по-горе описание не е включена техника с дишане, използване на молитви, формули и силата на мисълта. Те могат ли да помогнат за повишаване на енергийното ниво и чувствителността към праната?

Съгласна съм. Всъщност ако се пише поезия, в която има някаква връзка с Христос, то истинската поезия според моите разбирания, е онази, в която поетът НЕ пише ЗА Христос, а за своето лично усещане, своите преживявания, своята идея за света, за любовта и страданието и за всичко, което Е Христовата идея... Каквито стихове са публикувани в началото на темата. Мисля, че Той се радва, когато усеща, че обикновените хора Го носят в сърцата и умовете си и в делата си най-вече.

Тази тема по един особен начин прерасна от лична в значима тема за срама и страмежливостта по принцип. За притеснението, което човек може да изживява по различни поводи и за връзката между срамежливостта и самочувствието. Ето две крайни мнения: Предлагам вместо да се впускаме в даване на умни съвети към момичето, да поразсъждаваме върху този очевидно сериозен проблем за много хора. Мисля, че нашите разсъждения биха им помогнали много повече, отколкото съветите ни. И така: Срамът, страмежливостта - това агресивни състояния ли са или обратно - са признак на благородство и красива нежна душа? Каква е връзката (скритата и явната) между срама и самочувствието на човека? и... за каквото още се сетите...

Възможно е и да е успешен този метод - ще се радвам да споделят хора, които са го приложили с успех. За мен тази част с "отърваването" не сработи - оказа се, че боклукът, от който всеки път се отървавах, след време отново се трупаше... защото не ми го трупаха хората отвън, а моето старо аз отвътре. Когато последното се промени тотално и безвъзвратно, следващото ново аз имаше избор - или ще натрупа нов сорт боклук и ще го мъкне и рине с рев и скърцане на зъби, или ще внимава да не ръси карма около себе си и поне навреме ще чисти преди да се е събрало толкова, че да заболи... А какво след като простим на себе си, какво значи това - после какви ще сме, същите каквито сме били ли? Ако сме пак същите, значи това не е прошка... Помните ли какво си изричахме като невръстни момиченца: "Прощавай, мило другарче, вече няма да правя така"... А след като прощаването означава "вече няма да правя така", значи вече няма да съм човекът, който по някаква причина е правил така...

Докато осъзнаем как сме натрупали този дълг и докато не променим вътре в себе си това, което е предизвикало натрупването му. След тази вътрешна кардинална промяна, вече може да се каже, че новият човек, който се е "родил", вече не е същият, който е създал старата карма, т.е. тя е платена. Поне така го усещам лично - с опита си.

21.09.2013 - 22.09.2013 ПРОГРАМА СЪБОРНИ ДНИ - ХАСКОВО 21.09.2013 г. събота 17:00 - галерия „Модулор”, ул. „Оборище” 35; гр. Хасково Среща с Ина Дойнова – преподавател по Паневритмия, позната във всяко кътче на България, надарена с музикална и певческа дарба. Лекция: "Паневритмията през погледа на поколението което идва с Учителя" Концерт: музика от Учителя – изпълнител Ина Дойнова. 22.09.2013 г. неделя 07:00 – 07:30 посрещане на Изгрева на Слънцето край Кенана - сборен пункт на полянката за Паневритмия – 7:00 ч. 08:00 Празнична програма: Молитвена програма Беседа: „От север към юг” 22.09.1941 г. – от Съборно слово „Възможности за щастие” Упражнения от Учителя Празнична Паневритмия Закуска Концерт с песни от Учителя Братски обяд Каним всички приятели от цялата страна! За въпроси и уговаряне на нощувки в града (при братски семейства или по лично желание в хотел): Атанас Георгиев – тел. 0988867509 facebook Atanas Georgiev atanas.georgiev.165033@facebook.com Мария Дякова – тел. 0877272744 facebook МАРИЯ ДЯКОВА 100001096359688@facebook.com

Здравей мило момиче и добре дошла при нас Това, което усещаш като свой проблем, е познато на много хора от векове насам на пишещата тези редове, също. Изписани са дебели книги за него, но няма гаранция, че ако ги четеш, ще се спасиш от него. Както сочи положителният опит на хората, които са го преодоляли (не съм само аз), ключето е в една първа стъпка, която всеки е нужно да направи сам със себе си: да се изправи лице в лице със своето вътрешно аз (онова, което се срамува и не позволява да общуваш така, както ти се иска) и с цялата искреност, на която е способен човек към себе си да си отговори на въпроса: "От какво точно се срамувам/страхувам?" Можеш да си напишеш на един лист списък с нещата, които ще изскочат отвътре. Тъй като ще си сама със себе си, когато отговаряш, можеш да не бързаш и да си дадеш дни и дори седмици докато съставиш списъка. Всеки ден ще си го поглеждаш и ще проверяваш доколко искрена си била, когато си написала нещо вчера и дали не си замаскирала нещо. Постепенно ще изскачат неща, които в първите дни просто си "забравила" или с възмущение си отхвърлила отначало като невъзможни - тези последните са най-сериозните, тях е добре да проверяваш няколко пъти дали не са истина. После, когато списъкът придобие очертания и си го подредиш според своите усещания за сериозност на причината за срам/страх, можеш да потърсиш човек, с когото да споделиш тези свои открития за себе си - разбира се, ако и доколкото това е необходимо вече. Отначало ще ти се струва, че всяка една причина за страх/срам е напълно основателна - всъщност те наистина са много основателни и затова трябва да се разгледат внимателно една по една. Само така могат да се изкоренят. Ако само ги заравяш с пръст, те отново никнат, както вече си се убедила... Успех! Когато и да сме ти нужни, ние сме тук.

И земята ще се изпълни със знание Защото може би очакваме Любовта по своята изкуствена представа и не забелязваме, че тя вече е дошла по начина, най-добър за нас. По същата логика имаме своя лична представа как е редно да проявяваме и даваме Любов и често заради нея прикриваме и подтискаме истинската в себе си и я заместваме с някаква конвенционална, за която други да кажат "ето, този е добър и правилен човек", но растението, което поливаме, да изсъхне или да изгние от неподходящите ни грижи. Ако просто наблюдаваме своите растения и изучаваме всеки момент от какво се нуждаят, за да живеят пълноценно и не ги сравняваме с растенията на другите и с техните грижи... По живота на растенията ни ще познаем дали още Любов имаме...

Точно. Брат ми е еколог и снощи ми обясняваше процеса. Всъщност причината за появяването на блатната растителност са отпадъците от човешките жизнени функции - всякакви при това. Те отначало не са в езерата, разбира се, поддържа се хигиена, но през зимата и пролетта със снега всичко, което е било в повърхностния слой на почвата, се измива и стича в езерата, като така нарушава естетсвения химичен състав на водата в полза на организми, които процъфтяват в среда с изобилие на разлагщи се органични вещества. Веднъж започнал, процесът образува цикъл, защото първите водорасли и организми автоматино осигуряват следващата среда за новите. На тази надморска височина не би трябвало да има продължително и изобилно "наторяване" на почвата, което да попада във водата. Температурата и наистина забавя, но не спира развитието, а и организмите явно се приспособяват...

Научени сме да смесваме близостта с отнемането на свободата и навлизането в личното пространство на нашите приятели, за съжаление. Сега с колежката ми не се чувстваме длъжни да се съобразяваме една с друга и ни обединява спокойствието и свободата, с която общуваме. Тя знае, че аз я приемам такава, каквато е и че не очаквам от нея нищо, тя се научи на същото, а когато човек се научи на това, осъзнава, че така се живее много лесно и приятно. В същото време и двете знаем без да си казваме, че можем да разчитаме на другата на 100% и на искреност и на помощ и на дискретност, и на лоялност... на всичко.

Благодаря, марсин! ние нали си знаем, че е искрено - да му берат грижата тези дето го наричат подмазване - всеки подозира другия в това, на което самият той е способен. Но защо мнението на колежките е толкова важно за теб? Моята колежка и приятелка години наред напираше да ми е в услуга и помощ с мнението си, но в един момент разбра, че аз го уважавам, но доколкото нейното мнение ми говори за нейното състояние в момента - тя дълго не можеше да разбере как така не се съобразявам с мнението на другите хора, а само с моето. Накрая свикна и сега все по-рядко ми го споделя. В телефонните и разговори, обаче, чувам, че с други приятели го прави и то доста натрапчиво. Така че съвсем си е вярна приказката "каквото повикало, такова се обадило". Те държат една на друга на мненията си, зависят си от тях, аз съм вън от този кръг. И пак сме приятели и работим заедно. Възможно е. Съдбата ме събира с агресивни или лоши същества /по натал в картата си имам Марс опозиция на У7 /....значи или аз съм агресивна / по-малко вероятното за мен според мен и доколкото се познавам, но не го изключвам , разбира се / или ме стимулира да развивам умението да прощавам/ не съм от най-прощаващите,защото и не умея да приемам хората с техните слабости /....... Много ценни разсъждения - и аз съм си ги правила. Само да напомня, че под агресивност се разбират много неща. Например - обидчивостта е по-силна агресия от обиждането, стеснителността - по-агресивна от натрапничеството, да оставиш да те ударят и после да чувстваш другия виновен и агресивен е по-голяма агресия, отколкото да удариш ти самият, да угаждаме на другия е по-силна агресия отколкото да заставим другия да ни угажда и все в този смисъл.... Да добавя към интригите - те виреят там, където хората не са склонни да си казват истината един на друг. Ако човек покаже ясно, че "не си държи езика зад зъбите", а си казва всичко, което мисли и знае, интригантите сами го изхвърлят от схемите си и дори бягат от него като дявол от тамян

Марсин, познато ми звучи... що съм поила мишките вечер след работа... Докато осъзнах, че аз страдам, защото имам някакви очаквания към тези хора - очаквания за техния начин на мислене, за техните ценности и поведение, за нашите отношения. Някакви еталони за "добро" място, които, естествено, няма как да се покрият. В случая, агресията, която справедливо посочва Диди мъчи само човека, който я проявява, е в подсъзнателния опит да контролираме средата си и хората си. Да, когато го прочетох, възмутена хвърлих книгата - кой, аз, да контролирам??? ! - Не! Та аз съм толкова скромен човек, до стеснителност, върша и на хората работата, една дума напреки на никого не съм казала..... обаче плача вечер, защото не е така, както на мен би ми било по-приятно. Е то май по-добре да си бях казала истината, ако някой ме настъпи или най-добре навреме да дърпам крака преди да е успял да го направи, дори и да го дразни факта, че не може да ме настъпи... Вместо да се чувствам наранена, когато ми казват, че се ползвам със симпатиите на шефовете - защо да не кажа просто - да, това е самата истина, и аз ги заслужавам, защото се държа с тях приятелски, помагам им, разбирам ги и си върша работата с максимален професионализъм и старание. Просто винаги казвам истината - ама щяло да ги заболи и щели да говорят злобно после - ами това си е вече техен проблем... За хората, които с нещо в поведението си ни дразнят - има една техника - да видим ситуациите откъм комичната им страна - като театър и актьори - а погледнато отстрани наистина е много смешно, когато някой подскача и се опитва да напада като малко петле и особено когато гледа и говори злобно...

Юля, самият факт, че при заетостта ми "прописах" в тази тема и пожертвах други две (което няма как да знаеш) - говори за това, че поне се опитвам да влезна в твоите обувки и да потърся позитивен изход от тях. За мен в това се изразяват съчувствието и опита за помощ. Всъщност аз не се ангажирам да помагам на теб - ти си зрял и силен човек, аз по-скоро "проработвам" ситуацията, за да имам някаква начална готовност, ако попадна в подобна. Попадала съм, но поради моя характер и карма, за разлика от теб аз съм усещала силно съжаление. Последното е дори по-агресивно от осъждането, но вече съзнателно работя над запазването на уважението си дори към хората, които изглеждат както ти описваш... С мвм не спорим - ние сме приятелки и двете много уважаваме разликите в своите позиции и се учим една от друга - това е вече от години. Очаквам и тя да потвърди