Донка

Дао, on 22 Aug 2013 - 21:01, said: Приликата случайна ли е или търсена?... Или намерена?... някъде?

Как точно усети/осъзна, че твоето лично сърце е само имитация и твоят личен канал е запушен безвъзвратно? Може ли някакво лично преживяване? Как точно си осезавал нуждата, за която говориш? Можеш ли някак с думи да опишеш свои лични усещания?

Благодаря, Александър, за разбирането. Да влезе човек в обувките или кожата на другия човек, особено на този, който ни създава някакъв дискомфорт не означава да се откажем от своята позиция, но да разширим ъгъла на своя поглед към света. Да разберем поведението на другия не означава да го последваме, но помага да преодолеем порива да осъдим, да се възмутим, да излеем чернилката си... Човек не се мърси с това, което влиза в него, а с това, което излиза (излива се) от него самия.... В една от беседите през празничните дни имаше прекрасен откъс за това...

Излея ли чернилката, пак ще ми се събере - научих се да не я изливам докато не я филтрирам, докато не разбера защо НА МЕН ми е черно. Не е виновен другия, черното се ражда у мен - той само ми предоствя условята да го видя и усетя. Обикновено ми е черно, защото съм очаквала нещо по-различно, защото съм приемала, че той мисли, чувства, оценя и планира като мен... Аз не че го наритвам, просто си пазя личното пространство. Той и камъкът ни наритва крака, ако не го вземем предвид

Е, влизането в обувките на другия не само не изключва, а понякога предполага наритване по кокалчетата, защото този човек в този момент точно от това има нужда важно е да се нарита с любов...за нас си е важно, не за него. за него е важно да приеме наритването с любов.

Тази сутрин , също както вчера и миналия ден, имах усещането, че всяка дума в тези беседи е или отговор на мои лични въпроси, или въпроси, над които ми задават задачка да мисля и проверявам и прилагам през следващите месеци. И как се определя къде точно, на какво разстояние и от коя страна на злото трябва да застане човек, за да не изгаря, а да се ползва от него. И какво според вас, означава да се ползваме от злото... примери?

Според моите лични опитности ключът е в разбирането - да се научи човек да превключва от своята "кожа" или "обувки" (англ.) в тези на другия - особено на този, който не ни допада, дори ни дразни...Раздразнението изчезва като с магическа пръчка...

Единство в любовта Следователно знание, придобито без Любов, е непълноценно, изопачено... Ако мотивацията при усвояването на някакво знание или умение изключва безусловната любов, радостта от самото придобиване, то май е по-добре да не се придобива...

Сутрешен наряд 1. Химни на Слънцето 2. Новото битие - Ден втори 3. Добрата молитва 4. Прочит от Евангелията: - Матей 5:43-48 - Марк 4: 14-20 - Лука 14:7-11 - Йоан 16:12-15 5. Беседа: Проветряване - Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, на 19 август, 6 ч. с. 1940г. 6. Формулата "Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй" 7. Песента "Благославяй, душе моя, Господа" 8. Поздравът на Братството Проветряване

Сутрешен наряд 1. Химни на Слънцето 2. Новото битие - Първи ден 3. Добрата молитва 4. Първо послание към коринтяни, гл. 13. 5. "Изучаване и приемане" - Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, на 18 август, 1940 г. 6. Тайна молитва 7. Песента "Духът ми шепне това" 8. Господнята молитва 9. Поздравът на Братството 5. Беседата "Изучаване и приемане",

Юля, аз също възмутена съм захвърляла книгите му отначало, но после съм осъзнала, че той просто ме кара да погледна истината в очите - неудобната за мен истина. Ако аз наистина мога да приема, че човекът, към когото изпитвам човешка обич и с когото силно желая да бъда, но това е несподелено желание, има свой щастлив личен живот с друг човек, с взаимна обич и да не усещам негативни емоции, а да се радвам за тях и на тяхното щастие - това вече означава, че аз наистина обичам този човек, а не го желая като своя собственост. Или както ме научи един приятел (заради когото прилагах техниката) да обичаш човека това означава да го разбираш, да го подкрепяш и да го оставяш свободен. Е, аз си мислех че много го разбирам и много го подкрепям, но го правех по моите представи и той се чувстваше притиснат и обсебен. Лазарев ме научи, че често си мислим че разбираме другия, но всъщност само си градим свой личен образ за него и разбираме удобната си представа за него, а не самия човек. Ако сме в състояние да направим мислено това, което описах по-горе, това означава, че ние наистина го разбираме, подкрепме и оставяме свободен с безусловна любов към него. Опитът ми с тази техника досега е само положителен и то с неочаквано добри резултати. Все пак си струва да се опита без да се страхувате от болката и разочарованието от себе си - те са част от израстването ни и от промяната.

Сянка и реалност Благодаря!

Съжалявам, че виждам това едва сега. Надявам се да съм полезна все пак. Изпробвала съм една техника от Лазарев - със сериозен успех. Започва се с фантазиите за човешката любов между вас двамата, за която споменаваш, като запомняш чувството на щастие и блаженство, които изпитваш при тях. После си представяш, че този човек е заминал някъде много далече и не можеш да имаш никакви контакти с него, но знаеш, че има някакъв свой личен живот без теб - неизвестен за теб. При тази фантазия постепенно трябва да успееш да трансформираш болката и недоволството и копнежа да си с него физически със същото блаженство и щастие - този път предизвикани от мисълта, че той е щастлив някъде там без теб. на този етап човек осъзнава, че е изпитвал блаженството не защото е обичал човека до себе си, а защото човекът е бил с него, т.е. защото го е усещал като принадлежност на своя личен свят. Болката възниква от усещането, че сме изгубили тази вещ, която ни е носила щастието - но това означава, че сме присвоявали свободата на човека, когото сме обичали по човешки. Така на степени малко по малко си представяме все по-неприятни за нашата лична човешка любов ситуации и постепенно изравняваме усещанията си до онова блаженство в началната ситуация. Докато не сме сигурни, че сме я усетили, не продължаваме. Накрая се стига до ситуацията, в която си представяме как този човек е много щастлив и усеща това блаженство с друга жена и дори има щастливо семейство и съвсем е забравил за нашето съществуване - и отново изпитваме същото блаженство - защото човекът, когото обичаме е щастлив и свободен. Не е лесно, но много помага и не само за този конкретен случай. От опит. Успех.

Е за мен пък безкрайно ясно и елементарно е, че личното е само много малка част и холографска проекция на универсалното. Ако и когато човек живее със съзнанието че неговото лично е просто и само холографска проекция на истинската реалност, той ще намери и реалното място на своята личност - и тогава ще освободи (отпуши) извора на универсалното в себе си. (Аз предпочитам извора като образ на връзката между личността и универсума пред вливането на реки, които кой знае откъде са минали и какво носят )

А защо трябва да го оставяме ние на мира и той нас - той е част от това вътре в нас и дори от непознаваемото в нас и вън от нас, ерго ще работи сериозно и съзнателно заедно с всичко останало от мен, но без да ми налага някакви схеми или етикети. Себенаблюдението си е наблюдение, а без ума то е под съмнение. Просто всеки си е на мястото - умът е инструмент, нищо повече от всички останали инструменти, с които разполага висшето аз.

Мисъл за деня - 16.8.2013 Великата Йерархия си има план за България и за всички други страни. Щом искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Проучвайте пътищата на Белите Братя. Те са мислили и са изработили най-добрия път – Божествения път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува, на друг – друга дарба. Ще се молим да дойдат работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жетвари, тогава и вие ще се въодушевите. Но ви избрах от света Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Сутрешен наряд 1. Химни на Слънцето 2. Молитва към Великото съзнание 3. Беседата "Господаруване и слугуване" - Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, 16 август, 1940 г. 4. Песента "Бершид Ба" 5. Молитва на Духа свят 6. Песента "Благословен Господ" 7. Песента "Отче наш" 8. Поздравът на Братството Вечерен наряд 1. Песента "Да имаш вяра" 2. Молитвата "Мисията на Учителя" 3. Песента "Вътрешният глас на Бога" 4. Формулата "Мир, Мир, Мир, Господи, просим, разумност, светлина и сила в умовете на человеците" (3 пъти) Quote "Господаруване и слугуване"

Същото може да се отнесе и за написаното по-горе. 1. Когато търси непознаваемото .... бих заменила с Ако търси ,,,, В пр. сл. излиза, че всеки човек неминуемо стига до момент, в който започва да търси непознаваемото. 2. Не би могъл да направи нищо друго освен... - това, което авторът на твърдението си мисли и вероятно прави (ако съдим по факта, че добре знае резултата) 3. Според моите наблюдения и опитности: - в процеса на своя индивидуален живот всеки човек може да се добере (понякога без да търси нещо съзнателно) и до описания капан, и до непознаваемото, и до още непредвидим брой неща, които нито той, нито някой друг може да знае. - пътят към непознаваемото може да минава за този конкретен човек и през капана... неведоми са... - описаният по-горе процес е реален и е сериозна опасност по пътя, но не е задължителен за съзнателния живот - по-скоро обратно... зависи от определението за съзнателен живот.

Мисъл за деня - 15.8.2013 За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален. Използване на слънчевата енергия Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

15 август 2013 г. Сутрешен наряд 1. Песента "Да имаш вяра" 2. Песента "Венир Бенир" 3. Лозинка (Първа част) 4. Беседата "Магическата сила на любовта" - Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август, 1940 г. 5.Песента "Всичко в живота е постижимо" 6. Господнята молитва 7. Поздравът на Братството Вечерен наряд 1. Песента "Аз мога да любя" 2. Формулата: "Люби, Бога, обичай ближния си, търси съвършенството" 3. Молитва за всеки ден 4, Песента "Блага дума на устата" 5. Формулата "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи Мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти своята помощ. Вложи чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският живот ще започне" 6. Господнята молитва 7. Поздравът на Братството Quote Магическата сила на любовта

абе това с дупетата на моретата е за броени дни - после всички сме си пак на работата. Ето и аз съм прашна и рошава сега - от два дни ремонтираме, местим, подреждаме нашата школа - изпотяващо и ще кажете скучно и досадно занимание докато други си пекат дупетата. Ние, обаче се радваме още сега докато е още мръсно и разпиляно - после ще ни е уютно и красиво - повече от преди.

При мен лично дойде точно навреме...Благодаря! Да имате любов

А аз живея в на една малка уличка с къщи и дворчета в един средно голям български град и нямам проблеми с такива хора. Може би защото с всички съседи се познаваме отдавна. Излеза ли да поливам цветята на терасата и чувам звънките гласчета на двете малки деца на съседите, които ако не се карат за някоя играчка, то пищят докато се пръскат с вода или се гонят из двора под усмихнатите добри очи и ласкавото гълчене на мама и тате. От другата ни страна се чува тракането на шевните машини на другия съсед и чувам как тяхното поотраснало вече момиченце си разговаря с котето в двора. Бих могла така да ви опиша цялата "махала"... Ето това, според мен липсва на хората в един голям град - малкото общество, в което всички се познават и ако някой е навън намръщен за нещо, се спираме загрижени да го попитаме с какво да помогнем. Познаваме дори клошарите, които минават редовно край кофите ни - все се намира нещо излишно у дома, с което да ги зарадваме... Нищо че те обикновено са невчесани и неумити и с пластмасови чашки....

Напоследък стигам до мисълта, че човекът "прави" добро, когато съзнателно полага усилия и успява да види доброто във всичко, което се случва и което Е в неговия свят.