Донка

Част сме, разбира се, но доколко и къде се определя от естественото ни местообитание и храносмилателната ни система. Високата ни способност да се приспособяваме към различни условия ни е направила всеядни, но за сметка на допълнителната обработка на храната. Това, което не е оправдано е, да живеем в район, богат на растителна храна с ценни за нас качества, а да наблягаме на месото и да пренебрегваме останалите ценни за нас храни - особено в свеж и естествен вид.

Ехааа ще празнуваме рожден ден и ще сме яка компания. Сега да гледаме оферти и да мислим за програмата. Паневритмия събота сутрин и неделя сутрин вече е сигурна. Миналата година беше прекрасно изживяване - в Малко търново, в паркчето. Обаче отсега е хубаво да подготвим маршрутите да имаме избор ако някой предпочита едно, а друг - друго. И предлагайте място за отсядане да умуваме заедно.

Има - живите октоподи са храна, създадена от Бог за други живи организми, които поддържат екоравновесието в местообитанието на октопода. Ние не принадлежим към тях. Мисля, че ако морските дарове са от тези, които се събират по брега или плитчините, може би могат да се причислят към храната, определена ни от Бога...но не съм сигурна. Струва си да се провери доколко нашата храносмилателна система е приспособена за тяхната консумация.

"Бог е създал да ги ядат" за мен се тълкува като "да се ядат във вида, в който Бог ги е създал".

Упражнения за духа и тялото Изпитала съм лично невероятното им благотворно влияние. Човек веднъж усвои ли ги, тялото не му позволява да се откаже от тази благословия...

И за мен тези дати са много добри - все още не е започнало лятото, но вече е топло и в планината. И Има време за още една за тези, които не успеят да дойдат на първата. И така казвайте какво мислите за: - 1-2 юни; Еленския балкан - къща под наем цялата. Имаме месец да се преброим и резервираме И да мислим за дневния ред

Момент, момичета, като една дева докато не разгледаме поне двуцифрено число оферти, не можем да избираме... Ето нещо интересно: вили Сега да си кажа и критериите - тъй като ние с Емо си държим на палатката, е добре да има двор. Може би и други ще дойдат като нас - с къщичките на гърба си. Ясно е ,че ни трябва нещо, в което да сме само ние и да имаме свобода на настаняване. Да покрием минимума и да вземем цялата къща, после вече да се оправяме с преспиването. ето още едно предложение в района, което заслужава да се вземе предвид: вила - Трявна

Ето това мисля е отлична оферта като за нас Росна вила

Какво ще кажете за това: а това: и най-вече товааа

Чудесен избор! Следващи интересни, макар и не 3 - 22-23 юни - Еньовден и лятно слънцестоене - също знакови дати.

Едва ли има порталец, който да е бил на някоя от нашите срещи и да не мечтае за следващата! Време е да помечтаем и пообмислим къде и кога? Очакваме идеите и предложенията ви! Ето една идея: гр. Елена

Моля всички, които желаят да коментират проекта, да го правят директно в оригиналната страница:

Мястото на волята в живота (дадена в Методи за укрепване на волята, 8 март 1922 г.) Методи за укрепване на волята

Разглеждано от ъгъла на традиционните понятия и ценности професията или съм по-склонна да го наричам трудовата ни дейност наистина се дефинира като средството ни за препитание. 1. Ами ако се опитаме да разширим и генерално да сменим тази точка? Ако трудът се дефинира не през "средство за препитание", а през "средство за личностна реализация и интеграция със социума"? Знам, че е малко трудно да се отърсим от рамките на мисленето, в което ни вкарват още от деца, но си струва да опитаме... 2. Нормирането на труда и процентното на нормата заплащане е наследство от капиталистическата епоха - от приравняването на човека към машината и на неговия труд към количеството продукция или количеството време, които той е "произвел". Сега си мисля, че това приравняване е дало сериозен тласък на дехуманизацията на нашата цивилизация. В сравнение с робството и крепостничеството това е било своеобразен прогрес, но дали е в правилната посока и докога ще се подчиняваме на схеми, валидни за епохата на парния двигател?

Подкрепям напълно. Предлагам на Ирина да помисли върху проекта за безусловно право на труд... за задължението още е под обмисляне. Според мен разковничето се крие в осигуряването на условия всеки сам с достоен труд да може да си осигури живота. Вместо месечна "пенсия" нека обществото ни даде възможност за бизнесплан и обновяване, мобилност на бизнеса и свобода от примката на монополите, преференции за работни места (истински) и още каквото се сетим тук...

Точно! Само че педагозите се опасяват, че ако тръгнем по тази пътека, ще се окаже, че децата регулират процеса на учене вместо възрастните да налагат своята представа за процеса на обучение.

моята практика сочи по-скоро обратното - ученето е адекватно стимулирано и организирано, ако радостта от него е адекватна на самото учене (не на странични социални мотиви и ценности). Малко по- ясно ще опитам - ако ученето (не обучението) се регулира и осмисля от постигането на радостта от самото учене като цел и основен ефект, тогава ученето е адекватно.

Прекрасна тема и незаслужено без внимание... С тъга си мисля понякога, че ни е по-лесно да се джавкаме за нещо, отколкото да творим добри неща... Дай боже да не съм права.. Ученето с радост е естественото учене, което почти сме забравили за съжаление. Подменили са ни го с учене за успех и състезание, конкуренция, убеждавайки ни, че в това се състои еволюцията и естественият отбор. Радостта и вълнението от победата е заменила радостта и вълнението от срещата с нещо ново и непознато досега. Радостта от "назначаването" на доходно място с несериозни претенции към трудови усилия е заменила радостта от овладяването на някакво ценно за нас и другите умение и от практикуването му. Радостта от банковата сметка, с която мога да си задоволя алчността и лакомията и суетата е заменила радостта да виждаме как сътвореното от нас оживява и служи на хората... И как да върнем истинската радост?

"Всяко нещо, което се случва на човека без негово желание, старание или намеса, е за негово добро". Ако започна да доказвамс примери от моя и други животи, няма да ми стигнат два дни...

Утринни беседи за месец април 2013 г. 06.04.2013 г. - 117. Подмладяване 1935 - 27 януари 1935 г. - Слънчева 13.04.2013 г. - 118. Ценната дума - 3 февруари 1935 г. - Рассвет 20.04.2013 г. - 119. Отдалечаване и приближаване - 10 февруари 1935 г.Розалина 27.04.2013 г. - 120. Път към Любовта - 17 февруари 1935 г.Слънчева Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Моят вариант е мааалко по-различен: - съветвам ги да учат така, че днес и утре и всеки обикновен ден да се радвам на усърдието и на любовта, с която учат. - съветвам ги да не вперват поглед само в една точка пред себе си, а да помнят винаги, че светът е дори повече от триизмерен и около тях има 360 градуса богатство, за което трябва да се научат да са БУДНИ - да се научат да приемат с всичките си сетива красотата и разума на света си. - съветвам ги да учат така сякаш управляват лодка, плаваща ПО течението на реката.

Неделни беседи за месец април 2013 г. 07.04.2013 г. - 241. Откъде ида - 13 декември 1925 г. София. - Слънчева 14.04.2013 г. - 242. Добрата земя 2 - 20 декември 1925 г. София. 21.04.2013 г. - 243. Показа им ръцете си - 27 декември 1925 г. София 28.04.2013 г. - 244. До скончанието на века - 3 януари 1926 г. София. - Ани Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Едно много навременно и много ценно мнение на Алекс: Безусловното право на труд за всеки гражданин очевидно е приоритет и на Хелзинкския комитет. Все пак си струва да мислим за това какво може да се направи за да можем да се трудим заедно всички и честно и почтено и с любов....

http://www.youtube.com/watch?v=hURktJO-0UM за теглене Филмът, на който сълзите ми сами се стичаха от очите ми и загубих представа за времето и мястото.... Велик...

Отношението на човека до нас е като нашето собствено отражение в огледало... само че огледалото е от увеличително стъкло... Изходът е любовта... безусловната. Да обичам това означава да разбирам и приемам човека такъв, какъвто е, да го подкрепям и да го оставям свободен. И вече няма значение дали живеем заедно или далеч един от друг. Ако сменим човека, но не променим в себе си това, което е предизвиквало проблема, следващият човек и проблемите с него - ще бъде дори по-зле. От лични наблюдения и опит...