Донка

Много се радвам за вас, Кети и knot! Едва ли някой би могъл по-точно да изрази смисъла на тази тема и да даде по-точен отговор на въпроса. Благодаря ви, приятели!

Изборът е - или няма кокошки, няма яйца, няма и нарушения. Или има кокошки, има яйца, но няма ограничения и собственост - яйцата са за всички. Ще им се наложи да се разберат как да се ползват от тях. Звучи малко като предупреждение - ако не се разберем, ще си приберат кокошките заедно с яйцата...

Темата е много стара и вече сме и видяли плодовете на тази лоза. Уж историята я отсече, но пак дава издънки явно. Може би защото все не успяваме да я заместим с нещо добро... или не искаме.

Логическа верижка: Ако един човек твърди, че всеки това означава, че този човек смята себе за следователно но тъй като той смята себе си за достатъчно знаещ, за да дава съвети и да предлага помощ на другите, следователно може да си помогне сам. следователно няма нужда от внимание.

Здравей Славка Може би ти вече си решила своята дилема или тя се е променила - надявам се към добро. Хареса ми това. Така е. И съответно всеки си поема последствията за това решение и действията си. В момента, в който у мен се зароди дори само мисълта, желанието да огранича в нещо близкия си, аз вече съм ограничила двойно повече себе си. Нашата собствена свобода е свързана със свободата на хората около нас. Но нека разсъждавам по темата - тя е формулирана по съвсем различен начин! в твоя случай ти няма да позволиш той да направи това, което той самият иска. И вероятно ще поискаш той да направи това, което ти искаш? Е, тогава думите в заглавието ще бъдат неговата реплика в пиесата. Но аз те разбирам и ти съчувствам - доста дълго съм живяла в същия филм. И все пак взаимоотношенията ни се нарушиха и дори се разрушиха. Осъзнах, че аз съм била роб на своята представа за "нашите взаимоотношения' и дори съм се опитвала да вкарам в същото робство и него. Той съответно робуваше на своите представи за "нашите отношения" и непрекъснато се опитваше да ме поправя - да ме направи своята съвършена партньорка, майка, домакиня - представата, която той обичаше. ...Осъзнх какво сме правили, когато вече нямаше "ние". Сега имам втори шанс, но вече е друго. Най-скъпото нещо за двамата е свободата - всеки прави и мисли и чувства това, което му е хубаво и което той смята за добро. Не мислим за "нашите взаимоотношения" - те се получават сами. Не се стараем да си покриваме някакви стандарти и очаквания за бъдещето си. Просто всеки живее своя личен живот както му е спокойно и красиво и живота на двамата заедно по естествен начин се получава спокоен и красив. Може би ще ме попиташ - ами ако той направи нещо, с което да те дразни или обиди, или отблъсне? Не мисля за това - каквото и да направи, то ще е за наше добро - това ми е принципа. А вече какво ще направя аз след това - това си е моето лично решение, но няма мисъл да се вайкам заради брадвата на стената - ако и когато се случи, тогава ще преценям и ще се моля за светлина. Кой знае, може направеното от него да е по-добро за мен от това, което аз съм си представяла че може да бъде.

Честит Рожден Ден, Ради! така че остани си такъв какъвто си и ни радваш всички!

Да добавя само към мнението на ISTORIK, че дори и след обръщането на палачинката, човек пак си остава питащ и изпитван, но вече само той си усеща това, отговорите се намират все по-трудно и изпитните тестове стават все по-сложни и объркващи... Имаше един много точен виц по този повод - за джон, който в полунощ, изпълнен с терзания за смисъла на живота и своя път, се обърнал към бог с въпроса дали животът е тест true - false (определи дали отговорът е верен или грешен) или multiple choice (избери верния отговор от няколко възможни). След кратка тишина чул отговора на Бог - "есе от 1000 думи на свободна тема."

Здравей Веселине и добре дошъл и от мен! Благодаря ти, че с появяването си ми внесе още малко красота и светлина в едно обикновено наглед лятно утро. Благодаря за това, че си това, което си на твоята крехка (за нас вече попреминалите) възраст. Благодаря и за високите оценки, които ни даваш - дадени от теб, те са по-високи и по-ценни, отколкото ако бях ги дала аз или някой от моето поколение. Един ден, след доста години ще разбереш защо... Ние сме обикновени хора по пътя - също като теб, поне аз никак не мога да служа нито за подражание, нито за съвет.. Това, което ти си написал, вече има достатъчно разум - продължавай все така. Мога само да споделя какво на мен ми е помагало и какво ми е светило, когато съм била в тъмнина. Сега от далечината на възрастта и опита си съзирам и своята собствена грешка от младините си - да приема априори, че изграждането ми като личност минава през критичността към себе си и усилията да постигна някакъв идеал, и второ - да преценям докъде съм стигнала в този процес по реакциите на хората около мен. Доста по-късно в живота си осъзнах, че всъщност истинското израстване и оформяне минава през умението да осъзнаваме и развиваме доброто в себе си - както се отглежда растение; и като основа за преценка да приемем реакциите на Божествения свят. Обаче тези двете никак не са толкова прости и лесни, колкото и естествени да ни се струват....Някой може и да ги постига без усилия на волята, но и както ти е написал Ники по-горе, да видиш Буда в разлагащия се труп на куче, изисква години работа над себе си... От книгите, които на мен са ми помагали и които са се харесвали на твои връстници бих препоръчала: - Учителя Петър Дънов - Изворът на доброто - Дон Мигел Руис - на мен ми харесват четирите споразумения но и другите може да ти допаднат. - Дийпак Чопра - Седемте духовни закони на успеха и другите също са интересни - Екхарт Толе - Силата на настоящето и Гласът на покоя... Предполагам, че приятелите ще ти предложат и още заглавия, но ти сам ще си намериш това, което си е най-за теб. Успех!

Възможности на любовта

Здравей умно момче. Едва ли има човек в този форум, който не е минавал през твоите мисли и състояния. Присъединявам се към vorfax - чети книги, добри и умни книги. Искаш съвети 1... 2... 3... Е добре като за начало: 1. Смени си ника - вместо умрелия (което е писък на модата и оригиналничене - но не впечатлява никого. Затова не искат да общуват с теб - с умрели хора нямат какво да си говорят...) - нека е нещо живо (което ще е истината за теб). 2. Отвори своя език на изразяване на другата страница - тази на интелигентното и добро момче, което много иска да открие това себе си в другите, но не се оглежда в правилните огледала, а в леко разкривени, но затова пък популярни. 3. Смени огледалата - т.е. хората, с които искаш да бъдеш. Може би човекът или групата, които ще те приемат и разберат, са някъде близо до теб, но ти не си ги сложил в желаните от теб обекти с висок рейтинг сред връстниците ти. 4. Време е да започнеш да се интересуваш от това какво носят вътре в себе си другите, а не какво мислят за теб и дали искат теб и твоята компания. Успех!

Не знам защо ти е прозвучало така, Дианче, но това си е твое лично мнение и ти имаш право на него. Никога не съм се осмелявала да насърчавам някого да се раздели с някого. Винаги съм насърчавала и ще насърчавам, обаче, човекът да се научи да обича сам себе си достатъчно, за да няма нужда друг да го обича, за да не живее със своя партньор само защото ако го няма, той ще остане сам, празен, недостатъчен... Когато човек може да живее щастливо сам, едва тогава той може да живее щастливо и с партньор - това вече съм го изпитала. Не е задължително да се разделят, за да се научат на това - дори е по-полезно да се учат докато са един до друг, но ако докато са заедно, все не става, все не могат да се научат да са свободни докато живеят обвързани, а не свързани, по-добре е да се учат сами. За да влезна в темата - можем ли да приложим силата на волята си, за да узнаем дали сме постигнали вътрешна свобода и самодостатъчност - отговорът ми е - ДА! Всъщност май без нея няма да стане Постепенно се заформя въпросът: - Кое е естественото състояние на човешките отношения и узнаването? А кое изисква осъзнато волево действие? Дали вътрешната свобода и самодостатъчност са тези, които си носим без да осъзнаваме и без да прилагаме воля? Или обратното - зависимостите са си вътре в нас и ни носят по течението си докато ги осъзнаем и преодолеем? Говорим, за слънчевия сплит и неговата "решаваща дума" - да добавя, че той откакто се помня ми дава ясни знаци, само че аз започнах да ги разчитам и да ги следвам едва когато приложих усилие на волята да осъзная техния механизъм, послания и приоритети. Само че тук едва ли не ме поставихте в позицията на отричаща всичко друго освен волята. А аз още в първите си постове заявих категорично - за мен само хармоничното единство на ума, сърцето и волята са валидни и приоритетни. Едното извадим ли, разкъсаме ли троицата, изпадаме в състоянието на човек, който се опитва да разлъчва това, което Бог е съединил. от вчерашната съборна беседа - Гласът на любовта Кой ще призове ума на помощ? Кой ще предаде правилно истината от сърцето на ума?

Много интересни наблюдения! Благодаря! Ако венера на мъжа е в овен, а марс на жената е във везни, това предполагам, може да се смята за взаимна рецепция? Интересен факт ми се струва, че и в двете карти съседи по знак и дом са северните възли? Те могат ли да окажат някакво влияние при интерпретацията на тази рецепция? Връзката е хармонична от гледна точка на изразяване и взаимоотношения на мъжки - женски качества. Оста Овен - Везни според прочетеното от мен досега се отнася до идентичност - взаимоотношения и много добре описва уроците, които всеки от двамата е учил в живота си досега. Има още едно съвпадение - неговият меркурий е в телец, нейната венера е в дева. Може ли това да се смята за значимо във взаимоотношенията и може ли да се тълкува в рамките на земния тригон? Двамата имат отлична съгласуваност, когато вършат някаква физическа дейност, съответно много висока ефективност и усещане за хармония и удовлетворение от процеса и резултата на дейността.

Може би това: или това?