Донка

тук Интересна нова продукция с Кийфър Съдърланд в главната роля. Идеите на Новата епоха, този път под изпитания формат на 24. Отново герой с качествата на Джак Бауър, но този път не агент на тайните служби и супермен, а журналист. Отново в надпревара с времето, но този път не за да спасява президенти от атентати и градове от терористични акции, самият той обвиняван и преследван. Сега се опитва да следва "пътната карта", която неговият син - аутист чертае, за да лекува болките на вселената, да свързва разкъсаните нишки между хората. Невидим рицар на Мълчаливия си принц, който е длъжен да изчезне след всяко сторено добро и няма право на лична облага от него - иначе "не се брои"... Ще се справи ли един сериал с явни признаци на "екшън" с амбициозната задача да въплъти идеята за единството на Вселената? Поредната фантастика или опит да се надникне зад завесата на реалността? Ще направи ли зрителите си по-добри и по-чувствителни за връзките между всички нас, но не само пред екраните на телевизорите, а на улицата и на работните си места? Ще успеем ли и ние като червените мравки да се заловим един за друг, за да оцелеем по вълните на Живота?

Щом минахме към земеделските примери - имам въпрос: - при покълването на семенцето, кълнът не преодолява ли съпротивата на земния пласт над себе си? Ако семенцето не отстоява себе си и не влага всички свои сили да развие каквото е заложено в него, то ще изгние в земята, нали? И с естественото отстояване си го представям по същия начин - натрупали сме силите, мотивацията и волята, настъпва подходящия момент и .,.. или отстояваме поникването и израстването на новото или... изгниваме. Не разбирам защо от самото начало отстояването се свързва само с неестествени усилия? Няма ли естествено отстояване? не е ли на неговата основа поставена цялата еволюция на тази планета? Не е ли отстояването важна съставна част от Божествените закони?

Ами за последен път ще се опитам да обясня, че в моя случай аз не отстоявах вегетарианството си - то също си беше дошло съвсем естествено. Наложи ми се да отстоявам вътрешната си промяна от зависимост заради любовта към любов без зависимости и условности. Още когато започвах промяната, знаех, че ще ми се наложи един ден - не защото близките ми ще искат да остана в стария живот - не! Изпитанията са необходими, за да сме сигурни, че вече сме готови за промяната, че имаме достатъчно сили и правилна мотивация. Ти сама спомена,че и с теб се е случвало така. И с мен също - и аз съм се опитвала да променя живота си преди, но все не успявах да отстоя промяната. Сега разбирам, че съм щяла да го променя по начин, който щеше да ме отнесе в грешната посока и да задълбочи зависимостите ми, не да ги изчисти с любов. И отново искам да повторя - отстояването е вътрешен процес на съхранение на любовта без условия, не е борба с някого или с нещо. Воля, обаче е нужна, мисля. Само нека не разбираме волята като самонасилие. Обратно - тя е това, което ни спасява от него. ПП: Поликултурното земеделие означава ли да зарежем своята градинка без грижи или да го водим съзнателно, с необходимите съзнание и грижа? Аз знам, че за тревата, която пази почвата и влагата под сливата ни, е нужно животно, което периодично да я "коси", но при липсата на такова се опитвам с труда си да възстановя равновесието.И? какво лошо има в това? Има "отстояване", което реже клона, на който седим - то ни е внушено от социума ни и обикновено ни заставя да отстояваме образа, който отговаря на неговите стандарти. За него говори Божидар в началния пост. То е борба, противопоставяне, налагане. Има отстояване, което изключва борбата и противопоставянето.

Дианче, неведоми са начините, по които идва изкушението и нуждата от отстояване - т.е. съзнателно поддържане на градинката (Станимир!). Дали това ще е отпор от страна на близките, към каквото и да е по-различно от техните представи за доброто за нас; дали ще се изрази в някакво изкушение, на което ще се поддадем - вкус, забавление и такива подобни - няма значение. Ако нямаме достатъчно сили да отстояваме промяната, градинката обраства с тръни. Така че с две ръце съм за вътрешната промяна, за която говориш. Не знам в какъв ред са протекли събитията при вас, но ако дъщеричката ти първа е отстояла вегетарианския си режим (с твоя подкрепа, разбира се), то тя е проправила пътя за теб и лекото ти приемане. При нас се случи така - само че аз бях първа, а дъщеря ми втора. Съвсем не се оплаквам да са ме тормозили, но бяха загрижени. Наблюдавах ги с любов - това ми беше изпитанието дали съм се променила, дали съм се научила да не свързвам любовта си към тях с тяхното отношение и изисквания към мен. Това ми беше изпита дали съм узряла и променила старото си аз. Спомням си как в критичната вечер, майка ми се обърна нацупена към мен с думите "ако не ми опиташ кюфтетата, които с толкова любов и старание приготвих за твоя рожден ден, ще ме обидиш и нараниш много дълбоко". Сега и двете се смеем на това изречение. Тогава, обаче то ми прозвуча като камбана! Тя изрече точно това, което ми беше зависимост 45 години - зависимостта от човешката любов и добрите взаимоотношения. Като филм ми се превъртяха всички неща, които бях правила и допускала, за да ги "заслужа", всичките ни страдания заради тях. Дошъл беше решаващия момент да отстоя промяната си, новото си разбиране за любовта и свободата. И кюфтетата бяха само поводът - можеше да е друг, имаше и други подобни след него, и по тежки дори. Гледах с любов майка ми в очите на трапезата, която беше приготвяла с любов за мен, и бавно и казах "Мамо, моята любов към теб не се измерва с кюфтета или трапеза или каквото и да е друго, тя е далеч над тях и нищо не може да я наруши, дори твоето настояване да ги изям. Аз знам, че и ти ме обичаш така и грижата ти за мен съвсем не са тези кюфтета, а това, което носиш в сърцето си. Няма да ги опитам и ще продължавам да те обичам и знам, че и ти няма да размениш 3 кюфтета за това, което носиш в душата си." Тя ме гледа объркана няколко секунди, после се обърна, помълча и махна с ръка - добре, яж си каквото искаш. Благодарих и, прегърнах я... И в днешния ден ми се иска да благодаря на Христос за това, че е дал на нас, хората Учението за Любовта. От нас се иска само да го изпълним, да поливаме и прекопаваме с любов градинките си.

Божидаре, къде съм писала, че някой ни пречи да сме свободни? Отстояването е в неотклонното изпълнение, прилагане, тихо, но неотклонно, неотложимо.... След приемането следва прилагането, а то е дълго пътуване с малки крачки всеки ден, всякоя минута... Благoдаря, mecholari!

Благодаря mecholari! Отстояването е съставна част от прилагането?

Това, което винаги ми е давало усещането за свобода в Учението - мога да клякам и да се задъхвам и да изкачвам планината без да ме дърпат или тикат или да ме укоряват, че изоставам. Но пък и не ме връзват да чакам някого или някакъв "звънец", за да тръгна нагоре отново - следвам само своя вътрешен усет за готовност и оставям ближните си да следват своя - и въпреки това (а може би точно затова) сме заедно винаги...

Амиииии, ако отстояваш, то се опитваш да защитиш правото си на промяна, вместо наистина да се променяш Ако отстояваш личната си свобода, то се съмняваш, че имаш право на нея. Свободните няма какво да отстояват - те просто са свободни. Всъщност от личен опит мога да съм сигурна, че отстояването на правото на промяна е етап, следващ самата промяна - иначе няма да има какво да се отстоява. Отстояването изобщо на нещо, дали добро или лошо (има ли изобщо такова делене), според мен, е свързано с човешките взаимоотношения. Ние сме научени да запазваме някакво статукво в тях, но тепърва има да се учим да се променяме като запазваме любовта си един към друг въпреки промените в статуквото. Аз самата след като започнах промяната по свой вътрешен импулс, минах през периода, в който ми се наложи да отстоя това решение и самата промяна. Най-близките ми хора бяха от изненадани до шокирани и изплашени за мен и моето здравомислие и благосъстояние. Когато използваме думата отстоявам, това съвсем няма връзка с каквато и да е борба. По-скоро това е изпитанието да съхраним любовта си към най-близките си, дори и те да настояват да се върнем в старата си черупка, и в същото време да продължим своя личен път и развитие заедно с тях. Отстояването на свободата също следва осъзнаването и проявяването на тази свобода. Съпротивата на манипулативния кръг, в който сме пребивавали пред да направим решаващата стъпка, е най-естественото следствие от нея. Да отнесем хората, с които сме били заедно в него към "не-добрите" и да търсим нови, не е решение на ситуацията. Усамотяването също не е признак на свобода. Истинската свобода - за нея е казано в Светото писание - "да сме в света и да не сме от него". Отстоява се и правото да обичаме ближните си така, както обичаме себе си (а не както те си представят, че трябва да ги обичаме). Отстоява се и правото ни да обичам Бог с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум, вместо да участваме в търговия с жестове на обич между себеподобните ни, за да запазим тяхното одобрение и усмивка и да избегнем негативните ефекти и претенции. Пример? Ами един много ясен и широкоразпространен пример е отстояването на промяната към вегетариански режим на хранене ( с любов към тези от които се налага да го отстояваме).

И рече Бог: Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.

Ако човек отстоява правото си на промяна, това пак ли е отстояване на егото? А отстояването на личната свобода - и тя ли е отстояване на егото?

Приятели от Хасково! От вчера упражненията и Паневритмията започват в 7 часа сутринта на същото място. Ще се събираме през всички празнични дни и всяка събота и неделя. Заповядайте!

Човек не е безчувствен камък, който хич да не се трогне и нищо да не му трепне, докато му правят поразии. Поне повечето хора не са. Наскоро четох за някакъв ню йоркски полицай, който бил изправен пред избора или да участва в корупционните схеми на колегите си или да им отстоява истината. Отстоял истината, свидетелствал : после колегите му се настроили срещу него, загубил работата си, поболял се от стрес (заради заплахите, загубването на работата), преместил се в друг град. Тоест, платил е определена цена за истината. От друга страна, явно е бил достатъчно съвестен и ако е бил решил да се държи конформистки е щяла да пострада съвестта му, а е можело и някакви кармични удари да получи. ............................................................................... П.п.: Намерих информация за него в интернет : Франк Серпико http://bg.wikipedia....i/Франк_Серпико Виждам, че има и филм по случая му. Съдбата има различни средства да извади човека от неподходящото място, в което той сам се е "сложил". Щом ни изритват с плесници и много болка отнякъде, това значи, че не е трябвало изобщо да сме там или прекалено дълго не сме обръщали внимание на "поканите" да се махнем и да си идем на мястото определено за нас. Загубването на един статус или работа винаги означава отворена врата към друг, по-добрият за нас. Друг е въпросът дали ще осъзнаем това и ще си "намерим мястото" или ще изпаднем в депресия и стрес, защото сме загубили оковите си...

Ами не знам - само си споделям опита. Ако страдам заради реакциите на другите хора, това значи, че не съм си отстояла свободата и безусловната любов. Може ли още примери, в които като си отстояваш любовта и свободата и ще страдаш?

Да, като под индивидуалност аз разбирам своята свобода да се развивам по своя вътрешен усет, дори и да мина през тръни... Под себе си разбирам правото си на безусловна любов - така, както ни е завещал Христос - Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум.. и .. възлюби ближния си като себе си Тези двете по-горе когато не съм ги отстоявала, все съм си докарвала големи страдания, и обратно - когато съм ги отстоявала с любов, винаги е довеждало до добро и за тези, на които това не им е харесвало...

Олелеее Добре че няма да предаваш това есе за изпит по психология. Че то ако една цел не представлява идеалният образ на резултата, към който се стремим, то какво е тогава според теб? Второ, когато се говори за цел, бива да се споменат и понятията дългосрочни и краткосрочни цели, като първите определено имат пряка връзка с вторите. Трето, задачите се съотнасят към целите както стъпките към изминаването на разстоянието по посока на набелязания обект - това е само грубо сравнение. Интересно как набелязания обект и маршрутът към него могат да ни отклонят от стъпките, с помощта на които ще го изминем. Виж, обратното е напълно възможно. Ако започнем да стъпваме без да имаме посока и маршрут, съвсем вероятно е да се завъртим в кръг и дори да тръгнем в обратната посока. Да, животът е Океанът, нашия личен живот е лодката, с която плаваме в океана, а кормчията е нашето умение всеки момент да осъзнаваме хармонията на Океана и своето място в Нея и не просто да се носим като празна черупка по вълните, а съзнателно да проплаваме маршрута, с който сме влезнали в този живот и в този свят.

За мен в момента целта се изразява много просто само с една дума - хармония. Средствата за осъзнаване и постигане са безкрайно много и различни - според всеки човек. Дори прескачането на овчарската тояга е прекрасно.

Мотивът за намеса в този случай отново е безусловната любов. 1.Третият човек обича безусловно себе си достатъчно, че да няма нужда от някакво отношение на другите към него. Затова може да каже истината на глас спокойно и на останалите двама - тяхното отношение към него самия и към постъпката му не е определящо за неговия вътрешен мир и хармония. Това, което има значение за него е да остане чист от лъжата и свободен от отношението на другите към него и неговото поведение. 2. Той обича безусловно канещия се да излъже - т.е. отношението му не се определя от факта, че той лъже или се кани да го направи. Най-доброто, което може да се направи за един човек в момент на слабост и зависимост (те са, които ни тласкат към лъжата), е да се освети истината - така дори и да се изкушава да излъже за нещо, знаейки, че лъжата му ще се "види" от всички веднага, всеки би се въздържал от нея. Въздържайки се от нея, човекът ще получи шанса да потърси друг начин за преодоляване на своята моментна слабост и зависимост. 3. Той обича безусловно и човека, когото се канят да излъжат. Мисля, че е ясно защо. Съмнявам се да има човек, който предпочита да го лъжат, отколкото да му кажат болезнената истина. Самото подозрение, че може би ме лъжат, боли повече от която и да е истина.

Има още един вид недоволство - недоволство от Божията воля - среща се често и съществува предразсъдъкът, че недоволните са човеците, а другите са от широко използван за храна от същите тези човеци животински вид. За този вид недоволство съществува природен закон. Сега няма да открия притчата, но ще се опитам да я предам с две думи. Тръгнал един мъдрец да говори с Бога. минал покрай една богата къща с голям китен двор и пред нея седи богаташ с красиви дрехи, в двора му играят две ангелчета, за които се грижи майка им - неземна красавица. Мъдрецът казал къде отива и попитал да предаде ли на Бог нещо. Богаташът си излял недоволството - нито домът му, нито семейството му задоволявали неговите мерки за добро. На всички намерил недостатъци и поръчал на Бог да ги смени с по-добри. След няколко дни минал мъдрецът покрай една бедняшка къщурка и видял мъж и жена да копаят каменистата пръст. казал и на тях за срещата си с Бог и попитал какво да Му предаде от тяхно име. Двамата се спогледали и вдигнали рамене - само това, че сме му много благодарни дето сме заедно, обичаме се, имаме си дом и градина и дай боже някой ден може да се радваме на рожби с негова помощ. Мъдрецът намерил Бог и покрай своите си работи, споменал и за двамата. Бог въздъхнал и казал - е, щом не харесва това, което съм му дал, ще си го прибера. ...а на другите щом харесват каквото съм им дал, ще им дам още... Познайте какво намерил мъдреца на връщане...

Нещо подобно се случи с много близко семейство преди години. Жената вече беше на етапа с една гърда и всички се опитваха да намерят някакво алтернативно лечение, за да избегне разсейките и химиотерапията и т.н. и след няколко години внезапно се разболя съпругът и, който много я обичаше - рак, който го изпрати в другия свят само за 6 месеца. Тя остана сама и без чичо ми животът и се промени изцяло, тя самата също. Не съм познавала отношенията им, но я помня като доста претенциозен и налагащ волята си човек. Това изчезна заедно с чичо ми. За нея вече животът и любовта към сина, снахата, която тя обича повече и от братовчед ми и внука, който отглеждаше с толкова нежност и любов - сякаш даваше на чичо ми това, което не беше дала докато беше жив. Още е жива - над 80 г. ( 35 г. след първата си операция и почти 30 г. след смъртта на чичо ми) - стои си на лозенцето и виличката, които си направи близо до мястото, където положиха на времето чичо ми... От рака няма и следа. Да, Ивета, права си, животът има толкова различни сценарии...

Човек има нужда от време на време да провери, да свери себе си с някаква мярка - по волята Божия ли живея, по Христовото учение ли? Ето това имам за себе си за мярка - добър дом, наричам дом всички места и хора, с които съм близка, които са ми по някакъв начин важни и значими. И всички тези "домове" ги свързва едно - всички, които сме в тях живеем по закона на любовта и мъдростта. Има един въпрос все още - ами ако в моя такъв дом попадне близък човек, който не живее по този закон, а по друг, но той смята своя закон за Истината и се опитва да вкара и моя свят в него? Можем ли да останем всеки от нас свободен и все пак да сме в един дом?

Ще рискувам да повторя откъс, вече даден от Розалина, но то е защото искам да го "подаря" на моя близка сестра, с която често сме разговаряли на тази тема. Тя сама ще се досети, че е за нея. (Сигурно и аз имам нужда от същия откъс, щом често ми докарват тази тема за разговор )

на човек, който има интерес към астрологията - важните позиции - Слънцето като дом и знак, Меркурий, Медиум Цели като знак и целия десети дом, Сатурн и северния лунен възел. И както казва нашата преподавателка по астрология, опитай се да съставиш малка композиция от ключовите думи за тези позиции Един въпрос към Ради, Диана, Йордан и Оля и всички с по-сериозен опит в астрологията - коректни ли са показателите, които съм изброила по-горе и има ли и нещо, което съм пропуснала? Благодаря предварително!

Моята прогноза е политика, право, бизнес, администрация, държавен служител - МЦ в козирог сочи към авторитетна позиция в обществото, свързана с правила, сигурност и стабилност, търсен за съвет и инструкции. В същото време би било хармонично на слънцето в стрелец професията да има възможности за пътуване и за консултиране на хора, които имат някакви проблеми. Хуманитарни цели и поле на работа, най-вероятно в екип. Интересно ми беше особеното значение на общуването с доста по-възрастни и опитни хора, но от друга страна един северен възел в козирог и близо да МЦ, в 10 дом - сочи преодоляване на влиянието на възрастните авторитети и изграждане на свой личен авторитет и път в живота.

Макар и със закъснение, но може и да има някаква полза За мен лично - със сигурност. МЦ в Овен ми сочи кариера в области, свързани с физическа активност, решителност, смелост да се поеме риск и да се носи отговорност за това. Интересно ми беше да разбера, че професията на фризьора, например, изисква същите качества като на полицейския служител и строителя, и това си е вярно! В същото време слънцето в 11 дом и в телец сочи, че за този човек ще е подходяща професия, свързана с работа с много хора и с приятелски отношения в професионалната дейност. Това ще осигури уважението, авторитета на човека на това професионално поприще и много добре се обвързва с МЦ в Овен. Нещо подобно сочи и северният лунен възел в скорпион - задачата на тази личност е да надскочи ограниченията на едно чисто материално трупане за лична изгода, да реализира потенциала си да усеща хората около себе си и да им влияе силно (Юпитер в скорпион в тригон със Сатурн). Сатурн в своя 9 дом сочи към професия, сързана с образование, философия, наука, право, педагогика и всичко подобно. Въобще моята прогноза е за професия, свързана с вземане на самостоятелни решения в някаква област, която подразбира работа с хора.. Ще съм благодарна на по-опитните пишещи тук да дадат и тяхното мнение за този случай