Донка

Да се сравняват тъмното със светлото е все едно да сравняваме студеното със топлото. Първото е степен на второто. Студът е ниска степен на топлина - няма обективна граница за преминаване от едното в другото качество. Тъмнината е ниска степен на осветеност по някаква причина. И отново няма обективна граница, на която светлото се превръща в тъмно и обратно. Или за мен темата би следвало да се зададе за светлите и тъмните средства, а не за светлите и тъмните сили.... И отново ще има преливащи се средства - нито тъмни нито светли. И отново окачествяването на едно средство като тъмно или като светло ще зависи от гледната точка и/или ситуацията

Сриск да стана досадна пак ще попитам - кои учения имате предвид, когато употребявате термина "тайни"?

Все пак ми се иска да уточня, че нито езотериката, нито окултизмът, нито мистиката са тайни учения в смисъла, в който дост сериозно се интерпретират в тази тема. Това беше причината да задам въпроса за смисъла, който се влага в думата "тайни" и защо думата е в кавички в заглавието. 1. Езотерика никога не е означавала нещо тайно - тя означава вътрешно познание. Вътрешно и тайно нямат нищо общо... 2. Окултизъм означава знание за скритото, а не скрито знание. Това, че разни тайни организации си го лепят този етикет, това нито означава, че окултизмът е таен, нито пък че тайните организации се занимават с окултизъм наистина. 3.Мистицизмът също не е тайно учение -той е схващане, според което познанието за Бог може да бъде придобито (само) чрез пряк личен опит. Учението на Петър Дънов - Беинса Дуно е последното нещо, което може да се окачестви като тайно. Така че за кои точно тайни учения говорим - моля за уточнение.

Възможно е. Учителите и ръководството спокойно могат да го осъществят, ако не им се месят разни инстанции, които са под натиска на хора с много пари, печелени от нездравословните храни.

Доколкото разбирам авторът на въпроса знае отговора. Много ще съм му благодарна да ни го сподели. Аз самата имам няколко лични отговора - хипотези, но не съм сигурна доколко са адекватни - продължавам да прилагам и събирам резултати от живота си. Също бих се радвала да узная отговора за смисъла на понятието "таен". Не от речниците - те са ми известни.

Ох, не съм съгласна, че агресията е енергия , още по-малко жизнена. Агресията е недостатък на енергия, недостатък на жизненост. В случая на темата агресивността на претенциите за духовност се появява точно защото това са претенции, които не се покриват от реалното съдържание на духовност, т.е. има недостатък и той се усеща болезнено от човека. Болката го тласка към агресивност. Аз самата си спомням кога бях много въодушевена да убеждавам ближните си в някои "истини" - аз самата още не ги бях осмислила до дълбочина, а ми се искаше много да ги осъзная и да видя ефекта по-бързо, ако може изведнъж.... както ние казваме, даскалите: "Толкова много и подробно му го обяснявах, че дори аз го разбрах, а той - не!"

За мен е сравнима с тръпката, пронизваща цялото съзнание и самосъзнание, когато те се докоснат до "тайна", която винаги е била пред очите ми, "скрита" в една малка пъпка под едно увяхнало и готово да полети листо...

Да се интересувам от мнението и да съм зависима от него - това са противоположни неща. Това, което непрекъснато следя, е поведението и състоянието на хората около мен - това е основна част от професията ми, безценно умение е и в личния живот. решенията си вземам, обаче напълно самостоятелно - както казва Д.М.Руис - старая се да не приемам нищо лично. Мнението на другия е важно, но то може да ми покаже само какво мисли и как се чувства той в момента. Неговото мнение за мен не е моето отражение и не ми дава информация за мен и моето поведение, а за него самия. Това не се нарича безразличие, а различаване. Не е презрение към мнението на другия (както цял живот се опитват да ми внушават), а лична отговорност при вземането на лично решение. Агресивността (и тя е духовна) в този случай изглежда по следния начин: "Вземам предвид мнението ти, променям поведението си така, че да се съобразя с него и си поделяме отговорността за резултата - или по-тежкия вариант: ако нещо стане - ти отговаряш, защото ти така каза." Агресивност е да очаквам от другите да ме "отразяват и коригират" - та те си имат свой личен живот, свои отговорности. Агресивност е и да очаквам другите да се съобразяват с моето мнение или дори да се интересуват от него - то си е мое и е за момента, и имам свободата и правото да го променям. Дори ако усетя, че някой се интересува от него с намерението да се "съобрази" и да ме натовари с някаква отговорност после, не го давам умишлено.

Think like a man of action, act like a man of thought. (Мисли като човек на действието, действай като човек на мисълта) А. Бергсон Разумни методи Точката, в която сенките по стените на пещерата придобиват смисъл и предназначение и са в хармонично единство с това, което отразяват и с това, в което се материализират. Точката, в която структурите и физическите явления придобиват хармония и единение само в една идея...

summertime, провокира ме открито да подкрепя Юля - не само с +че Съвсем точно го е определила, според мен! Поздравления! И моите наблюдения са такива. И в реалните отношения съм забелязала, че най-много забележки и критика излиза от тези, които или нямат с какво да се занимават, или си вършат работата през пръсти. И виждат във всеки срещу себе си... страховете си. Затова отдавна не им се връзвам. И понеже те го усещат на 5тата минута, ме оставят на мира. За духовния и материалния човек сигурно имаме половин форум теми. Но и за това мисля, че Юля много точно го е хванала - не с равенство, с неравенство! Работата ми ме е срещала с всякакви хора и вече не подхождам към никого с етикети. Под лицето на хора, които се занимават с духовни практики, съм усещала и суета, и гордост и желание за власт и признание... В личностите на хора, за които бихте дали определение "материален човек отвсякъде" с изненада съм усещала нежност, искреност, свобода на духа, уважение към свободата на другите...

Благодаря на Ивета - макар и с грандиозно закъснение... Беинса Дуно е признат от много авторитети на своето време като един от великите философи на 20 век. Но е вярно и това, че сме си останали само с констатацията - не сме размишлявали (почти) именно върху философската страна на учението за сметка на останалите, които са също важни. Може би защото все още не се е намерил сред нас човек с богат багаж във философията, който да води една подобна дискусия... Или има такива, но те не смятат подобни дискуии за значими. А те са. Провокирана от разговора си с авторката на темата, извадих един много малък, но много показателен пример: Добрите навици. Разумното сърце Може би не звучи съвсем философски стил, но нима по стила ще познаваме философията? Самият Бергсон казва: източник Анри Бергсон - За изкуството Път към разумността Думата, знакът, необходими на ума, пречупват реалността през себе си. Навлизането в гъстата среда са нуждите на ума в ежедневната му работа. Този ум, който прилича на "пияна маймуна". Но има и друг "ум" - разумът - който е на "високите места". Анри Бергсон - За изкуството

Истинското четене е от Книгата на Живота - обикновените книги само могат да дадат идея как да се чете от тази книга и то не всички могат... Така че за духовност можем да говорим едва след като човек поне се опитва да чете Живота и прилага наученото пак там...

Учителят не е кумир. Ако нещо, което наричаме учител, се превърне в кумир, той вече не е учител.

Ами мисля, че ти си дала вече отговор на своя въпрос. Агресивни са тези, които парадират с духовност. (А щом парадират, значи те са зависими от образа на духовен човек, който искат да притежават, но не са сигурни, че е така.)

А в моя живот Учителя се появи в момента, когато установих, че пътеката, по която уверено бях вървяла половината си живот (че и на други хора бях показвала), води в тръни и до ръба на пропаст. Объркана и засрамена от себе си и пред себе си изведнъж се оказах пред един надпис на камък, който ми прозвуча като въпроси на изпит. И разбрах, че не бях чела правилния учебник. После се занизаха няколко учители един след друг, всеки от който преподаваше по своя "предмет", но всички те водеха към въпросите от онзи камък. Нещо като да учиш фонетика, лексикология, морфология, синтаксис, стилистика, литература, психология, педагогика, методика и т.н. , за да станеш учител по език. Няма предмет "учител по език" - изпитват те учениците, след като станеш вече. И така след тези учители по отделните дисциплини, които изиграха много важна роля, и без които нямаше да мога да отговоря на онези въпроси, пак застанах пред онзи камък, но вече готова с моите лични отговори. Сега работя и се уча едновременно. От време на време се налага да ходя за "консултации" и "да си сверявам часовника", а понякога усещам, че ми проверяват будността. Така че Учителя може да не преподава и да не е непрекъснато с нас. Достатъчно е дори само да знам, че съществува.

Моля дефинирай какво разбираш под духовен човек. по какво го познаваш, че е духовен? Защото моят личен критерий е точно отсъствието на агресия и зависимости.

Ами отначало имах някакви определени представи за "мъжа до мен" и го отделях от другите хора, слагах го на "трон" и бях " в екзалтация" Обаче след като дъщеря ми - вече на 18 г. с ирония ми каза, че никога няма да се науча да познавам свесните мъже, защото мерките ми са за "чешити", засрамих се и изобщо се отказах от мерките. Ей така - за мен всички бяха просто приятели, но не отделях никого специално. При всяко запознанство винаги си представях, че този човек спира да ми се обажда и не желае да общува с мен и трябваше да го приема с усмивка и с "това е негово право и означава, че ние не сме един за друг. т.е. благодаря му". после си представях, че този човек ме притиска и ми иска отчет и ми ограничава свободата някак и трябваше да мога да кажа - той си има свой път, аз мой, ние не сме един за друг. А как го познах - ами доста време той не спираше да ми се обажда, но пък никога не ме притисне, не ми ограничи свободата. А когато бяхме заедно, усещах едно особено спокойствие и радост и дори си пеех, както правя, когато съм съвсем сама. Въобще не мислех какво си мисли той или дали му е хубаво или дали не го дразня с нещо. Доколкото виждах и на него му беше спокойно с мен. И така един ден му омръзна да пътува от Пловдив до Хасково и ме попита може ли да остане при мен. Аз му казах, че на мен ми е хубаво с него, но нищо не му обещавам - ако не му хареса, моля да се чувства свободен да си тръгне - няма да ме нарани, няма да съм нещастна... И така сме и досега - никой няма никакви очаквания и претенции... Смеем се заедно, гледаме филмите, които ни харесват и на двамата, помагаме си и се уважаваме.А колкото до физическото привличане - не бих го нарекла страст - то е някак спокойно красиво и силно.

Съжалявам, добро и умно момче, но любовта изключва съжалението. Макар че много хора (и моята майка в това число) смятат съжалението за основен признак за любовта, всъщност то е признак на гордост и на зависимости. Истинската любов съчувства, разбира, грижи се и... оставя любимия свободен, но не съжалява. И го казвам като човек, който до преди няколко години също не правеше разлика...

Авторите на това изследване (или статия) не правят разлика между любов и влюбване - грубо недоразумение. Дори децата могат да видят разликата.

1. Цитатът за бузата е силно неточен и манипулиран в стил Н.Д. Матей 5:39 източник Като се има предвид степента на кодираност на евангелието, промяната е генерална, разликата също. По-нататък не искам да коментирам разсъжденията, защото те са извлечени от един неточен и недоразбран цитат. Или може би донагласен и редактиран, за да се пасне на разсъжденията....

Хм, добре. Ами ако влюбването не е взаимно? Ами ако човекът, в когото съм влюбена, направи нещо, с което ме нарани? Ако аз съм влюбена пак ли ще продължа да съм щастливо замаяна? Ами ако човекът, който е влюбен в мен, настоява да прекарвам почти цялото си време с него, защото "не може да диша без мен", това безусловна любов ли е? Ако аз имам приятелка, с която също искам да прекарам време, а той през това време страда? Когато осъзнавам любовта си, не е задължително да е егоистична - то си зависи от човека и ценностите му вече.

И на мен ми беше много интересна програмата ми. 1. Уран е останал единствен "зад гърба" на Плутон 2. Венера е само на 2 гр. преди него, а слънцето ми на два градуса след него, а Меркурий - в същия дом и знак (дева) , само на 7 гр. след него. 3. Марс на почти един знак разстояние - на 29 гр. след него във везни. 4. Нептун и Юпитер - и двата в Скорпион (!) и в 4 дом, но първият в началото, вторият в края на знака и дома. Нептун - в секстил с Плутон 5. Сатурн и Луната много близо един до друг в самото начало на Козирог и в самия край на 5 дом Интересно ми е това струпване на планети около Плутон във втори дом в наталната карта. Това в състояние ли е да окаже някакво значимо влияние върху тях и въобще върху програмата за трансформации? Колкото до боя по канчето - благодарна съм за него. Ако не бях изнесла синините, нямаше скоро да науча уроците. Даже като се познавам, щях да давам и акъл на другите. Така провалите смиряваха "даскалския" ми поучителен пръст с едничката мисъл "ти себе си първо оправи, после ум раздавай"

С огромен интерес напоследък проследявам събитията, свързани с транзитите на Плутон, в моя личен житейски път и в живота на роднините ми. Наталната му позиция в моята карта е забележително благоприятна с 3 хармонични аспекта и най-вече в съвпад с Венера. 50 години по-късно си давам сметка, че това бяха уроците, които учих (и още уча сигурно). Невероятни дори за мен самата съвпадения с важните моменти в живота ми. Съвпадът с натален Марс ме "преведе" през задушаващо силна "литературна" несподелена любов. Транзитът през 4 дом ми излекува идеалистичните представи за семейството, майчинството. Транзитът над позицията на Юпитер ме вкара в професионално поле, в което преди не вярвах, че имам сили да влезна. Транзитът през 5 дом разруши всичко лично, което си мислех, че съм изградила и на което си бях посветила живота дотогава. Отгоре на всичко този дом при мен съвпада с влизането на Плутон в Стрелец - онези паметни години, които моето поколение никога няма да забрави (1995 - 1996). Транзитът над наталния сатурн и веднага след него над наталната луна, които съвпаднаха с квадратурата към наталния Плутон - беше тежък - изпитите бяха едновременно във всички сфери. Сега осъзнавам, че ако не бях готова за тях, щях да се проваля на всички. Обаче ако не бяха тези изпити, нямаше да мога да извадя и изчистя потънали дълбоко в мен "капчици катран". И сега вече мога да потвърдя - има само един начин да се мине през транзит на плутон - безусловната любов към Бог, а това означава към всичко в своя свят. Три години след "сесията" вече ясно се вижда, че всяко страдание и трудност е дало тласък на нещо ново,, радостно, добро и хармонично. А може би моето отношение към тези трудни преживявания ги е насочило в тази посока? Може би спокойствието, с което съм взела решенията и съм приложила правдата и безусловната любов са си казали думата? И в момента Плутон "кръжи" над началото на 6 дом в един красив тригон със собствената си натална позиция и в секстил с Нептун. Транзитите над планетите ми в този живот приключиха, тъй като всички се намират под хоризонта, но пък аспекти ще има още доста, така че мира няма да има и пак ще има изпити сигурно. Очаква ме 6 дом - има ли някой опитности в него?

КУРС ПАНЕВРИТМИЯ велика всемирна хармония на движението 2 октомври 2011 - 22 март 2012 Физкултурен салон на ОУ “Св. Иван Рилски” неделя 9:30 ч (вход свободен) „Движенията при Паневритмията са извлечени от самата Природа” Учителя Петър Дънов за контакти: 622-356, 0898/366 -770 e-mail: donkag@abv.bg; езотерична библиотека “Виделина”- Хасково ул. “Раковски”26, ет.2, стая 215

Да, гузно ми е, че развявам кирливите си ризи и то на такова чисто място, ала имах нужда да споделя, и то тук! И за това ти благодаря! Благодаря за искреността и вярата в доброто, с които направи това място още по-чисто, светло и добро! Ние всички тук сме станали близки след такива изповеди и взаимната си подкрепа. Добре дошла сред нас! Ще мине година или повече и ти ще подкрепяш някоя друга страдаща душа пак тук. В главата ми е такава каша- въпроси, въпроси, въпроси- Значи е време да ги подредиш по важност и да се опиташ да отговориш разумно на всеки поотделно. финансово ще се оправим ли Да! Сега ще откриеш колко много близки хора имаш и те те обичат и са готови да ти помогнат с каквото могат. Ще откриеш, че нямате нужда от чак толкова много неща, когато няма капризите на друг човек. А на децата им стига тоолкова малко - това без, което не могат е чистата любов и радост на мама - а тя не струва пари. другото лято ще успея ли да я завдеда на почивка И ако не успееш да я заведеш с пари, ще можеш да и подариш едно незабравимо лято с теб! За децата не е важно къде са, а с кого са и какво правят с него. Можеш да ми вярваш за това. с психолог трябва ли да се консултирам относно възпитанието на детето Винаги когато имаш някакви опасения, въпроси, сложни ситуации - питай тук - имаме специални теми и няколко педагози с опит "на повикване" - а опитни и добри майки - целият форум е пълен с такива! милиони други дай ги.. Една глава мисли добре - много глави - много добре И аз искам да обичам, само да обичам, но съм най-обикновена жена, а не чистия човек, които бих искала да бъда. Чистите хора, мила са най-обикновени мъже и жени. А ако имаш нужда да почистиш себе си, искрено ти препоръчвам материалите в този сайт - и лекциите, и песните, и молитвите и формулите...