Донка

wine - можеш да благодариш на бащата на детето, че навреме е освободил мястото до него за мъжа, който ще стане негов духовен баща. Така е било най-добре за детето и за теб, и за двамата бащи. Но за да се появи той, ти вече трябва да си друга, да виждаш в мъжете друго и да избираш друго - старото вече си е свършило работата и си отива. И това го казвам от личен опит.

Хм, доскоро не се бях замисляла над тази алтернатива... Докато не попаднах по силата на едно дребно престъпление, в списъка на някаква агенция за вземания. След телефонното обаждане, в което ме уведомиха, че трябва да им платя 500 лв, през мен минаха доста емоции и мисли. В един момент се чу едно "гласче" - "твоето спокойствие и спокойствието на родителите, децата и приятелите ти не струва 500 лв - пожертвай ги, за да те оставят на мира, а си ги пиши като дарение". В следващия момент, обаче, ми "светна" - "истината ще ви направи свободни". Истината беше, че аз не дължа на никого тези 500 лв. И нещо повече - ако ги дам там, ще ги отбия от местата и хората, на които наистина ги "дължа" и съм ги нарекла. Да не споменаваме, че това ще бъдат пари, които на мен самата са ми дадени с любов и благодарност, а аз ще ги превърна в страх...И изобщо няма да ги дам за добро - точно обратното, за захранване на престъпността - не с някакви си 500 лв, дребна сума за тях, а със смелостта, че са безнаказани и всесилни. На тази мисъл решението беше взето окончателно - няма да дам тези пари при никакви обстоятелства и ще направя всичко възможно, за да извадя истината за престъпленията от този род на светло. Засега по канален ред - прокуратура... И все пак, трябваше да взема и решение за частта със заплахата. След като бях вече обмислила всичко друго, усетих, че опасението от физическа разправа е изчезнало. Ако някой се изправи пред мен с явното намерение "парите или здравето и живота", спокойно ще му покажа документите, които показват, че съм невинна и се води дело, след което ще го оставя да си реши сам какво да прави - ако иска да ме удря - само че ще се наложи да го направи пред деца или възрастни - мои ученици в школата. Осъзнах, че не се страхувам от болката или въобще ситуацията с насилието - ако това е цената на правдата, ще я платя. Разбира се, ще направя всичко възможно повече хора да видят и да научат за това. Напоследък се забелязва, че не сме вече стадо от послушни страхливи овце за стригане...

Всъщност то е само част от теб самия - Дон Мигел Руис го нарича "Жертвата и Съдника", Е.Тол го нарича болково тяло... книгите им са много интересни и много са ми помагали да се освободя... Не. Първо трябва да изчисти себе си от тях. Изглежда невъзможно, но не е толкова трудно. Струва си. Без тях човек става щастлив без да прави каквито и да е усилия. И хората около него са щастливи без някаква причина.

Вниманието на ученика може да бъде привлечено от нещо встрани от урока - нещо външно и незначително за урока и така да пропуснем най-същественото. Напоследък започнах да си давам сметка защо не съм разбрала урока си предишните пъти, когато са ми го преподавали - и на мен ми се е случвало много пъти да улавям учениците си, че докато аз обяснявам едно, те си мислят за нещо друго в момента и моето обяснение и техните собствени мисли се сливат в миш-маш...

Уважавам Иван Кръстев и много харесвам неговите статии, но този път няма да се съглася с написаното от него. Все пак, обяснимо ми е, защото е написано от социолог - те следят тенденциите сигурно... Аз работя с хората, с децата от това поколение и с поколенията на техните родители и баби. Всяко по-старо поколение е по-хомогенно и по-лесно се поддава на обобщаване - включително и моето и аз в него. Всяко по-младо поколение става все по-разнородно, все по-трудно се генерализира без да се допусне повече от 15-20 процента отклонение от генерализацията. А ако процентът е такъв, то това вече не е генерализация. Да - има и такива деца, за които говори Иван Кръстев. Но има и много други и много по-различни (до противоположност дори). Това, което на мен ми прави впечатление като обща черта на новото поколение - визирам децата, които сега са в училищна възраст - те развиват чертите на по-старите поколения, засилват ги, очертават ги по-ярко и ги прилагат по-осезателно. Разликите, които в по-старите поколения са трудно забележими, защото ние (и те) все пак спазваме някаква обществена рамка на поведение, сега изпъкват, защото младите искат и се учат да живеят без тази рамка. Е, някои намират други рамки - сега те са много, изборът е голям. Но все повече стават тези деца, които вървят по своя път и мислят със своя ум и сърцата им са свободни... И понеже темата е за образованието, а не за поколението - според мен образованието се опитва да навакса. Много позитивна роля започнаха да играят всякакви частни школи (не защото съм такава), образователните институции също се опитват да осъвременят системата. Има още много инерция, но има и процес на обновление... Където го има...

Добре, щом с пример не става, ще опитам с теория... За мен няма такова нещо като инат. Самото понятие е агресивно - агресия проявява този, който обвинява себе си или другия в инат и изобщо мисли с това понятие за хората. Ако аз си наумя нещо и за мен то е подходящо и имам силен порив да го направя, то защо това да е инат??? Защото на моите близки и партньори не им харесва?? Защото те си представят доброто и подходящото по различен от мен начин??? Ами нали аз съм свободен човек и имам правото да си го направя по моя дори и да греша, имам правото да се ударя, да сбъркам, да се уча... А няма гаранция кой бърка между другото... И тогава на близките им се струва, че аз проявявам инат, а на мен ми се струва, че те проявяват инат и не искат да ме разберат. Изходът? - Ами всеки е свободен и всеки е длъжен да дава свобода на другия. (Не става дума за малолетни, нали?) Вторият случай - когато аз очаквам или искам нещо от някого, но той се заинатява и не ми оправдава очакванията, не прави каквото аз искам. Боже мой! Та това е още по-голяма агресия - той просто си защитава свободата и правото да реши сам какво да прави и как да мисли.... Третият случай - когато друг очаква от мен и иска от мен нещо, аз съответно му показвам, че съм свободен човек и ще реша сама, но той продължава да настоява, т.е. заинатява се. Очевидно не съм аз човекът, който би могъл да отговори на очакванията му, да му бъде другарче по душа и навици и разбирания. Просто се дръпвам от пътя му, за да освободя мястото за този, който сам ще направи с любов това, което аз не мога и не желая да направя... Така че пак реално не е виновен този, който се е заинатил в претенциите си, а този, който не желае да се дръпне и да освободи мястото за друг човек, за когото тези претенции няма да са претенции, а радостно съжителство... И това го казвам от личен опит и много наблюдения. И наистина става така, че инатът се стопява, изчезва от самосебе си... Ина е права - иска се разумно отношение, спокоен разговор и гъвкавост, която включва и това да може човек да си отстъпи мястото, ако вижда, че не е неговото. Благодаря Ина!

Когато аз стигнах до същия извод, осъзнах, че нямам право да провокирам никого да проявява свои негативни страни, дори и само с присъствието си в неговото лично пространство. До същия извод малко по-късно стигна и моя приятелка - и тя след 25 години съвместен живот като нашия. Месеци след като се разделиха по нейно настояване, се оказа, че през последните десетина години той е имал симпатия към друга жена, с която наистина много си допадаха по характер. Не е влезнал във връзка с нея, защото е искал да бъде честен към брака си и приятелката ми. Запазил е семейството си, но душата му е била самотна в него - била е при другата жена. Не е искал да "захвърли" майката на децата си и да стане за "резил" на стари години. Обяснимо е вече напрежението... Сега и двамата са щастливи и ги виждам усмихнати на улицата. Той се осмели да се съберат с другата жена и много добре се разбират, навиците и интересите и вкусовете им са много близки. Приятелката ми също почти година след като остана сама по свое желание, се запозна с мъж на нашата възраст, също сам по свое желание след труден 25 годишен брак - в тяхната компания можеш да се търкаляш от смях и мненията им за почти всичко се схождат... Инатът и на двамата някъде се стопи...

Съгласна - дори бих добавила, че това е смисълът на ината, който ти е "изпратен" - да изчистиш проблема си. Нещо като щангата за щангиста

Разбирам те, Рис - няма как да предвидим всичко, а е толкова трудно да се овладее бурята от емоции, които се отприщват от изненадата... Аз съм много доволна от формулите. Обаче е нужно предварително да се открият тези, които ни действат най-хармонично, да се научат така, че "сами да дойдат" в нужния момент. Това си е пак вид подготовка за ситуацията, която може да застраши самоконтрола ни. При тоа не е задължително непременно да си представяме какво точно може да ни провокира, по-скоро си представям как в мен се надига бурята, но не се опитвам да си обясня защо - ей така - възможно е да се надигне. После си казвам формулата и "наблюдавам" как като с магическа пръчица бурята се укротява и се превръща в красив прибой. Така си създавам "котва" - т.е. какво ще се случи, ако евентуално нещо ме провокира...

И мен - много! Това са ми едни от любимците! А аз неочаквано за мен самата тази сутрин се зарадвах на загриженото отношение на служителите от паспортна служба и РПУ - Хасково. Като поредният човек ужилен от Глобул с договор, за съществуването на който не съм и подозирала и пратен за зелен хайвер от операторите им със подобаваща към това грубост, се запътих към паспортна служба, за да попитам как да постъпя, ако във фактурата на Глобул има явно несъвпадение в данните ми - трите имена и ЕГН са същите, но не съвпада драстично адресът (такъв ж.к. не съществува в Хасково) и отказват да ми покажат документ, на който освен името и ЕГН фигурират останалите ми данни от личната ми карта. Тъй като разбирах, че на тези служители не им е това работата, очаквах да вдигнат рамене. Обаче те приеха въпроса ми към кого да се обърна много съчувствено, обясниха ми подробно и учтиво. Същото се случи после и в РПУ. От много години не съм имала случай да се обърна към полицията за съдействие - сега бях възхитена от искрената заинтересуваност и желание да помогнат, професионалното отношение и поведение! Благодаря! Това ме обнадеждава, че същото ще се случи и в Прокуратурата. Все пак има надежда в нашата държава!

Ами то ако човек не я приложи безусловната любов в примерите, тя нито ще е любов, нито ще е безусловна. Да започнем със съпрузите. Аз обичам безусловно моя бивш съпруг сега - ако видя, че ми звъни (за да ми се скара за нещо пак),затварям телефона и изключвам звука. Това не го правя, защото ми е неприятно или защото не го обичам. Точно защото го обичам, не допускам да изпаднем в негативна ситуация двамата заедно. Предупредила съм го, ако има нещо да ми каже да ми пише меил или есемес - така разбирам добре в какво състояние е и какъв е всъщност проблема. Моето отношение е приятелско, но не му оказвам помощ, за нещо, за което знам, че може и сам да си го направи. Благодарна съм му за всички изпитания - те ме направиха нов човек. Сегашният ми съпруг обичам безусловно също - когато пушеше (аз никога не съм била пушач нито родителите ми) не изпитвах недоволство и нито веднъж не съм си помисляла нещо от рода "ако спре да пуши" - дръпвах се настрани или отивах в другата стая или навън, за да се разходя докато си изпуши цигарата, а после проветрявах или палехме ароматна пръчица. В началото се опита да настоява да стоя в същата стая докато пуши, но аз му обясних, че ми става лошо и неприятно. Ако беше настоявал да дишам дима му и в спалнята, щях с любов да се разделя с него. Щях да продължа да го обичам, да се срещам с него навън, да разговаряме, да се смеем заедно, но щяхме да живеем отделно, за да може всеки един от нас да се чувства комфортно в своя дом. Децата Децата трябва да правят щуротии - затова са деца. Така се учат. Най-естественото нещо е да обичаш децата заедно с техните щуротии. Но ми се струва, че има едно смесване на безусловната любов с постъпката. Тази година, например, затегнах дисциплината на 6ти и 7 клас по отношение на посещенията. Мерките са драконови, но те разбират, че това е в интерес на плавното и по-ефективно усвояване на езика на по-високите нива. С любов изваждам ученици от списъка на групата и прекратявам посещението им в школата, защото ги обичам достатъчно, за да ги лъжа, че има смисъл да си губят времето и да идват на курс по английски. Безусловната любов визира какъв е емоционалният фон и какъв е мотивът на това, което правим като реакция на постъпка на друг човек. а не какво точно ще направим. Може да носим човека на гърба си с условна любов и можем да се разделим с безусловна любов.

Ако развие зависимост от духовност, това не е духовност. Първото и основно качество на духовността е свободата на духа.

Не. Безразличието е отсъствие на отношение. Безусловната любов е положително отношение без да се поставят никакви условия за него - то не зависи от обектите на отношението, а от субекта.

НАРЯД за 22 септември 2011 г. Празник на есенното равноденствие Начало на Духовната учебна година Начало: 6.00 ч. сутринта 1. Песен на зората 2. Молитва Изворът на Доброто 3. Песен Аум 4. Псалом 112 5. Песен Отче наш 6. Прочит от Евангелието: - От Матея 15: 4-11 - От Марко 10: 13-16 - От Лука 9: 23–27 - От Йоана 6: 27–33 7. Беседа "Отче наш" - 22 септември 1938 г. от томчето „Двигатели в живота“ Книга "Лъчи на живота" 8. Молитва Отче наш 9. Формула: „И това е живот вечен, да позная Тебе Единаго истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“. (3 пъти) 10. Формула: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов“. (3 пъти) източник

Каквото посеем , това после жънем - посеем ли просешки тояги, после се стоварват на нашия гръб, всичките наведнъж. Може и на гърба на децата ни, няколко поколения наред. Може да имаш милиони в банката и в душата ти да играе просешка тояга. Парите не правят богатството - прави го усещането за щастие с това, което е животът ни.

Това е по-скоро формулата на процеса на обедняване.

Законът им и научно обяснение - много добре е изложено в теорията на Курт Левин за психичните ни полета . Благославянето на този, който ни гони от гледна точка на тази теория е най-нормалното нещо, което един осъзнат човек прави в психичното си поле, за да го хармонизира след негативното влияние на някакъв фактор от средата или на друго психично поле. Око за око - зъб за зъб" от друга страна е симптом за незряло психично поле и ниска степен на съзнателен контрол над него. В този случай полето приема негативните вибрации и те стават доминантни за него. Т.е. - то се подчинява на влиянието на чуждото поле или фактор. Левин е изключително интересен автор. Искрено препоръчвам на всеки, който се интересува от социална психология и групова динамика.

В отношеният между близките хора човек не може да се повдига на пръсти. Там излизат наяве зависимостите, очакванията, условностите... Това, което можем да махнем с ръка и да не забележим, ако хората са чужди, ни засяга, когато са близки. И да, Диана е права, според мен - близките са ни най-доброто огледало. Обаче това е вярно и в обратния случай. Аз съм в моето семейство от 52 години и помня още прадядовците си. Винаги е имало любов и разбирателство и взаимна подкрепа и те се предават от поколение на поколение. По време на първия си брак попаднах в точно обратното семейство и останах там 20 години. Аз не бях с никого в лоши отношения, но ги наблюдавах като на сцена - не успяха да ме въвлекат. След като се върнах в реалността на семейството, в което бях израснала, проумях защо бях попаднала в другото и какви уроци е трябвало да науча - кои са корените на истинската любов между роднините и добрите отношения между тях.

Честито Стан! Рози и изненади по Пътя ти! (С бодлите знаеш как...)

Много добра техника! "Леко вляво от двойката пред теб" наистина би гарантирало спазването. Когато се върви по кръг и не се спазва по някаква причина раиуса или начертания кръг, а се следва двойката отпред, се поучава леко движение по допирателната на кръга точно в тази точка. Или когато се движим точно по кръга имаме зрителната илюзия, че сме влезли "навътре". Може би затова истинското изкривяване на кръга в елипса става точно по време на паузите. Наистина беше много странно защо като плочки от домино хората пред мен пристъпваха една че и две крачки навън един след друг, въпреки че си бяха танцували по правилен кръг и по време на танца си бяха запазили кръга.

Откриха тракийско съкровище Екипът на археоложката Даниела Агре откри край елховското с. Борисово богати дарове, положени в гроб на знатна тракийка През 2008 г. екипът на Даниела Агре откри край с. Борисово парадна колесница на тракийски войн –аристократ, живял през първата половина на II в.сл.Хр. Екипът на археоложката Даниела Агре откри съкровище при разкопките на тракийска надгробна могила край елховското с. Борисово, съобщава "24 часа". Археолозите попаднали преди дни на богати дарове, положени в гроб на знатна тракийка, живяла в края на I - началото на II в. Сред тях са комплект луксозни бронзови съдове - преносима масичка (изключително рядка находка), голямо кръгло блюдо с ажурен ръб и ситула (котел), всички с еднаква стилна украса от бръшлянови листа. Сред гробните дарове е и съд с форма на малка кофичка, в който е вмъкнат друг с капак, който археолозите шеговито наричат "шампаниерата". Според Даниела Агре той няма аналог сред откриваните досега у нас. В гроба е било положено и тоалетно сандъче, декорирано с бронзови бюстове на сатири и менади, като чертите на лицето на всяка фигура показват различни характери. Най-голям ентусиазъм сред археолозите обаче предизвиква друга находка от гробната яма, посочва "24 часа". Става дума за комплект украси за колесницата на мъртвата. Иманяри изровили и унищожили почти напълно колесницата, но не могли да намерят украсата, която им била цел. ....... източник ОЩЕ ПО ТЕМАТА Край Елхово откриха колесница отпреди 19 века с емблема ягуар 0|39725 07.08.2008 Тракийска гробница от ІV век пр.Хр. откриха в Странджа 0|21104 22.06.2008 Замислих се какво се случва с находките на археолозите, с гробниците и предметите? Едни стават популярни, но и се комерсиализират, други стават достъпни за хората благодарение на чуждестранни спонсори, на които историята на земята ни може би е по-скъпа отколкото на нас. Трети проблясват в новините и после потъват в забвение. Какво се случва с разкопаните места? Какво можем и какво правим ние - гражданите на тази земя?

Духайте всички, че моите са доста пъти повече

Отдавна се колебая дали и как да започна тази тема. Проблемът, който трябваше да реша лично за себе си, възникна още през 2009г., когато за пръв път играх в много голям кръг на Езерото на Чистотата. Силно впечатление ми направи как целия ми кръг постепенно се отдалечи на драстично разстояние от предварително очертания с камъчета кръг. Аз отначало бях леко заплесната от въодушевление докато в един момент отзад някой не ми направи забележка да се изравня с другите. Смутена и леко засрамена от отплесването си, се "поправих". Обаче!, точно тогава забелязах, че всъщност аз съм си била до камъчетата, а след като съм се поправила, бях се отдалечила на около метър и половина, подобно на хората пред мен. При следващите упражнения това отдалечаване ставаше все по-голямо и по-голямо. дали моите принципи на Дева бяха причина, но не се чувствах много комфортно с това разстояние от линията, на която бях застанала в началото. Но нямаше как вече само аз да се върна - вървях там, където вървяха всички. Какво е вашето мнение за "камъчетата" и за радиуса на кръга? Дребнавост ли е да предпочета да следвам радиуса и камъчетата, рискувайки да начупя кръга? Или да следвам дъгата, макар и тя да превръща кръга в елипса и да увеличава разстоянието между двойките? Как постъпвате вие, ако забележите, че двойката пред вас се отдалечава от очертания кръг?

Благодаря ви, приятели! Да ви е сладко!

Дианче, как се разбира кое е действителността, а кое само нашата представа за нея? Кой е този от нас, който може да определи действителността на ограничената свободна воля и той с каква сигурност ще твърди, че другите дето се усещат свободни само се усещат така? Че то по същата логика тези с усещането, че волята им е свободна могат да твърдят, че тяхното е действителността, а другият има в собствената си глава някакви лични зависимости и не-свобода....