Донка

"Пързалката на слънчевия лъч. Танцът хаотичен на прашинките. Игра или борба между небесното и земното привличане? Хаосът е подреден като звуци на красива дума.'' ПРАЗНИКЪТ НА ЕСЕНТА Импулсът, даден през пролетта като прилив на енергия от Космоса към Земята, се реализира през есента, когато се събират плодовете на тази енергия. Затова, пролетта и есента са два полюса, в проявяването на Космическия ритъм. По закона на този ритъм, от количеството и напрежението на енергията през пролетта, можем да разберем, кава ще бъде есента. През лятото можем да познаем, каква ще е зимата. Ако то е горещо и сухо, зимата ще бъде снежна и студена. От 22 септември Слънцето навлиза в Южното полукълбо и активните творчески сили се пренасят там, а в Северното полукълбо започват да действат други сили, които носят мекота и вътрешна топлина. Това течение символизира жената, докато лятното, огненото – мъжа. През есента човек се вглъбява в себе си и обработва нещата отвътре. Външната светлина и топлина намаляват, а вътрешните сили се увеличават. Това е моментът, в който жената /душата/ може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т.е. своето добро. Активизира се духовната сфера на живота. Тогава започва и учебната година, защото се създават благоприятни условия за умствена работа. Поляризирането на силите, макар и субективно, е свързано с едно обективно явление, което става в Космоса. В началото на пролетта Слънцето навлиза в зодиакалния знак Овен, който е знак на слънчевата екзалтация, т.е. то проявява в него енергията си, затова е и този прилив на ативност във външен план. В началото на есента Слънцето навлиза в знака Везни. В този знак Сатурн е в екзалтация, а той представлява разумността, но едновременно с това е емблема на студеното течение в Природата. Тогава се наблюдава прилив на умствена и духовна енергия, вглъбяване, движение навътре, силите на външния и вътрешния живот възстановяват своето равновесие. През есента на своя живот човек трябва да събира плодовете на ативната си дейност от пролетта и лятото. Всички мисли и чувства, посети през пролетта и лятото на живота, дават през есента своя плод. Времето на есенното равноденствие, когато Слънцето е в знака Везни, се празнува като време на хармония и равновесие. ПРАЗНИКЪТ НА ЗИМАТА Зимата се отличава с най-голямо отсъствие на светлина и топлина във външния свят. Всичко е сковано от студ и лед, животът се е оттеглил във вътрешната сфера на Битието. През лятото човек изучава закона на светлината, а през зимата – закона на вътрешната топлина. Светлината е във връзка с Мъдростта, а топлината – с Любовта. Външният начин за изразяване на любовта е чрез светлината и знанието, а вътрешният – чрез топлината и доброто. През зимата душата на Земята се оттегля към центъра, т.е. прибира се в себе си и подготвя условията за нов живот, който трябва да се развие напролет по нейната повърхност. Вглъбена в себе си, земята пази покоя на всички същества в зародиш, които населяват нейната повърхност. Душата на Земята им придава нови импулси и ги подготвя за нова проява на Божествения живот. Когато човек задейства вътрешната топлина и светлина на душата, те създават условия за раждането на висшето АЗ, на Божественото дете Исус. Висшето Божествено начало в човека се проявява, след като той насочи силите си към вътрешната същност на Битието. Външният му живот е само условие, подготовка за проява на тази вътрешна страна. Най-добри условия за това предлага зимата. Така както студът запазва зародишите, същото става и при човека: когато настъпят студените и мрачни зимни дни в неговия живот и външните условия са неблагоприятни за него, той трябва да се вглъби в себе си. Ако не дойде този студ, човек не може да се роди, не може да събере сили за ново начало. Той би се разпилявал по периферията на живота. Сатурн, който управлява зимата, направлява тази вътрешна концентрация на силите. Коледа е празник на зимата, празник на раждането на висшето АЗ и от дълбока древност се е чествал като празник на пробуждането на човешката душа. Този празник винаги е бил едно възпоменание на човека за първичното негово естество, за изначалната чистота на душата. В Исус се ражда една душа, която не е минала през прераждането, една душа, която ни показва състоянието на човека преди грехопадението. Висшето Божествено начало в човека се проявява, след като той насочи силите си към вътрешната същност на Битието. Външният му живот е само условие, подготовка за проява на тази вътрешна страна. Най-добри условия за това предлага зимата. Така както студът запазва зародишите, същото става и при човека: когато настъпят студените и мрачни зимни дни в неговия живот и външните условия са неблагоприятни за него, той трябва да се вглъби в себе си. Ако не дойде този студ, човек не може да се роди, не може да събере сили за ново начало. Той би се разпилявал по периферията на живота. Сатурн, който управлява зимата, направлява тази вътрешна концентрация на силите. Коледа е празник на зимата, празник на раждането на висшето АЗ и от дълбока древност се е чествал като празник на пробуждането на човешката душа. Този празник винаги е бил едно възпоменание на човека за първичното негово естество, за изначалната чистота на душата. В Исус се ражда една душа, която не е минала през прераждането, една душа, която ни показва състоянието на човека преди грехопадението. И така, първият празник на Природата, е празникът на пролетта, на прилива на енергия – това е празникът на Любовта. Вторият – празникът на лятото, на свещения огън, е празникът на Мъдростта. Третият голям празник на Природата, през есента – е празникът на Доброто, на Правдата, на разпределението на благата. И най-после, в началото на зимата – 22 декември, празнуваме момента на висшето познаване на Божествената природа. Това е Коледа, празникът на Истината. Празниците на Природата имат дълбок смисъл. Те са дни, в които, при различни космически условия, душата се намира в различни отношения с Великата Разумност. Есен е. И слънцето залязва. В цветната си шепа есента стиска дните, постепенно ги стопява. Хладен дъх повява в нежността и не знаем до кога ще стигне топлината. Слъцето залязва. И е есен. Пъстрият концерт от цветове бавно се превръща в проста песен. Всеки цвят на пръсти се прибира в белия. Духат все по-бели ветрове После всичко ще се подреди, ще заеме точно своето място и ще стане голо, чисто, ясно. С благодарност към екипа на списание Житно зърно и сътрудниците на електронната библиотека.