Донка

В природата наблюдаваме навсякъде закона за навремеността. Например, всяко растение има време за посяване, поникване, цъфтеж и пр. Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя - в средата на лятото и пр. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. Този закон трябва да се приложи и във възпитанието. Учителят казва: „За всяко нещо в света си има определено време. Трябва да знаем, в кое време какво трябва да учим. Сега учим безразборно, и вследствие на това всички резултати са неверни.” Навремеността в педагогичната област трябва да се разбира в две отношения: а/ Детето минава през три образователни периода, които се коренно различават и затова през всеки период трябва да употребим специални методи. Това трябва да се вземе предвид при възпитанието. б/ Образованието трябва да се сложи до известна степен във връзка с нуждите и задачите на епохата. Развитието на детето почива на психо-биологични закони, които трябва да се вземат предвид в педагогиката. Детето, юношата и младежът минават през три образователни периода. Ето как ги характеризира Учителят: „От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.” Детето постоянно се движи. Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че то почти непрекъснато върши движения с органите си. Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр. Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр. Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода.Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно?” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни. Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице. Те са също на лице, но на първо място е волята, и те се проявяват чрез волята. Във втория период, когато чувствата са средище, умът и волята също така съществуват, но всички мислови и волеви прояви, за да бъдат плодотворни, трябва да минат през чувствата. И през третия период не може да има плодотворна душевна дейност, ако всички чувствени и волеви прояви не минат през мисълта. Тогава мисълта, логичното мислене е в подем, в разцвет. Ако наредим душевните сили според степента на тяхната активност, то в първите седем години този е редът: воля, сърце, ум. Значи, волята е средището, и чрез нея се действа на ума и сърцето. През втория период редът е този: сърце, ум, воля. Значи, сърцето ще съдейства за развитието на ума и волята. През третия период редът е този: ум, воля, сърце. Значи чрез ума ще се действа на волята и сърцето. Външни впечатления влияят върху тялото през първите 7 години, дават форма и строеж на организма, между другото и на мозъка. Външни впечатления влияят през втория период върху силите, които са в подем през този период. Същото се отнася и за третия период. До установяване на тия периоди се идва чрез изследване на психо-физичното развитие на детето от раждането нататък. За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период. Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов. Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест. За педагогиката от значение са първите три периода. Тяхното познаване е необходимо. Нужно е педагогът да знае състоянието на физичните и психични сили през разните периоди, за да знае през кой период кои сили трябва да възпитава и по кой начин.Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в досег с външния свят. То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работа, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тия енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тия сили, способности, дарби и добродетели, които съответстват на дадената възраст.Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, трябва да имаме предвид гореказаното и дали те са в хармония с нуждите и силите, които се развиват през съответния период. Тогава всички педагогически въпроси се явяват в нова светлина. Дюи казва: „Училищата употребяват наука, годна за възрастни, и материал, който няма никакви връзки с нуждите на развиващия се организъм, и се опитват да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват с това, което е нужно на децата през периода на техния растеж.” * Дюи цитира и думите на Рус[2]„Страхувайте се да пречите на природата! Вие твърдите, че обичате цената на времето и се страхувате да го губите напразно. И не забелязвате, че губите повече време, когато го употребите зле. Детето, което лошо сте учили, е много по-далеч от съвършенството, отколкото онова дете, което никак не сте учили.” Едуард Клапаред казва: ”Психологът е длъжен да следи и най-малките прояви, които характеризират периода на детето, като се стреми да не противоречи на природата, а да я следва, иначе го застрашава неуспех.”[3] Основният педагогически закон за периодите гласи: През всеки период трябва да се работи със силите, които са тогава в подем. Това е важно условие, за да бъде всяко обучение и възпитание природосъобразно. Всяко нарушение на този закон означава нарушение принципа на природосъобразността, и резултатите са отрицателни. Новата педагогика казва, в кои периоди кои детските енергии се намират в подем и могат да се разработват.Всяко неразбиране на детската природа може да породи много грешки, макар и възпитателят да е имал най-хубави желания. Ще дам само два примера: според новите педагогически изследвания умът трябва да се развива през третия период и ако ние съзнателно и планомерно развиваме логичното мислене преди четиринадесетата година, т.е. преди началото на третия период, ние го пресилваме и в бъдеще ще пожънем печални резултати. Друг пример: паметта се развива след седмата година. Вторият период е период за нейното развитие. Силите на паметта тогава са в разцвет. И ако развием съзнателно и планомерно паметта преди седмата година и не я оставим тя естествено да се развие до тая година, тогава в бъдеще човек ще има слаба памет. Същият печален резултат се получава, ако не даваме материал на паметта през втория период. Пропуснатото през този период мъчно може да се навакса. Тогава човек също така ще има слаба памет. По-долу, при разглеждане на трите периода, ще се изтъкне в подробности кои детски сили и заложби в кой период са в подем и разцвет, за да се обърне специално внимание върху тях през съответния период. [1] Цв.Петков – „Психология на творческия образователен процес”, 58 стр. [2] Дюи – „Бъдещото училище”, 6 стр. [3] „Психология на детето”, 13 стр.

„Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега!” Учителя При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън.Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите! Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да възпитава.” „Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици. За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате.” „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.” Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр.Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея. Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място. Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото село. Той му писал: „Винаги си спомням за теб. Аз съм сега овчарче. Много те обичам. Ти обичаш ли ме още?”Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва [1]:„Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва:„Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.” [2] Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им!” Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква. Тя трябва да присъства в сърцето на възпитателя и възпитаника. Истинският образователен метод започва с живота, с любовта. Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.” Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.” [3] Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр. И такъв ученик коренно се преобразява. При такава любов между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото любовта е извор на радост и щастие. Ето начин да направим детето щастливо. При такава любовна атмосфера детето ще учи със сърце, ще помни всичко, защото любовта е мощен подтик, който развива усърдие, усилва ума, разсъдъчните способности, калява волята и й дава несломима енергия. Всеки учител знае от своята практика, че децата никога не забравят това, което обичат, а което не обичат, забравят. Което човек научи само с ума си, може да го забрави, но ако е взело участие сърцето, любовта, няма да го забрави. Всички неща, които обичаме, помним, защото ги възприемаме с интерес. ”Някой се оплаква от слаба памет. Тя е слаба, понеже любовта е слаба. Някой се оплаква, че не може да работи. Не може да работи, понеже има слаба любов. Когато любовта е силна, човек работи. Някой се оплаква, че не може да учи. Слаба е любовта. Някой няма любов, няма и обхода. Щом има любов, ще има и обхода.” Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение. Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем. Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика. Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици.” [1] Ил. Енчев – „Основи на педагогическия мироглед”, 15 стр. [2] Списание „Свободно възпитание”, 1935 год. XIII год., 9-10 кн., 332 стр. [3] Списание „Свободно възпитание”, 1935 год., ХIII год., 9-10 кн., 332 стр.

Извадки от две интервюта с Джоузеф Хилтън Пиърс за списанията Family life и Wild duck review, публикувани в сп. „Житно зърно” 2/2002. Повече от половин век Джоузеф Пиърс, който предпочита да го наричат просто Джо, изследва тайните на човешкия ум. Автор е на книгите: Пукнатина в космичното яйце, Изследване на пукнатината в космичното яйце, Магическото дете, Магическото дете съзрява, Връзки на силата и Краят на еволюцията.и Неговaта страст си остава изучаването на онова, което той нарича “развитие на интелигентността при децата”. Той се е обявил за “иконоборец”, който не се страхува да говори за това как по стотици начини и пътища днешното американско общество лишава от храна интелектуалните, емоционални и духовни нужди и копнежи на младите хора. Отчасти учен, отчасти изследовател, отчасти мистик пътуващ учител, Джо Пиърс поддържа тесни връзки с най-изтъкнатите изследователи, работещи във всяка от интерсеуващите го области. Той синтезира по уникален начин резултатите от техните проучвания и ги предава на достъпен език – един значителен принос в нашето време на нарастваща специализация. Джо пътува по цял свят за да разпространява своята изстрадана мъдрост. Въпрос: Ще кажеш ли нещо за неврологичните увреждания на съвременните деца, които описваш в книгата си “Краят на еволюцията”? Пиърс: Преди 10 години написах книгата си Краят на еволюцията и, повярвайте ми, положението от тогава насам се е влошило с 1000 процента. Повечето хора, въвлечени в образователната реформа, обсъждат учебните програми, докато всъщност истината е, че децата, с които те работят, имат увредени способности да бъдат обучавани в пълния смисъл на думата. Обществото трябва най-после да разбере това. Най-ясните резултати относно тези увреждания дойдоха от изследванията на Тюбингенския университет в Германия, провеждани в продължение на 20 години, обхващащи хиляди хора. Те показават три статистически значими извода относно резултата от неспособността да се изгради необходимата за развитието сензорна стимулация. Първо – налице е намаляване с един процент за всяка година на средната сензорна чувствителност на човека и съответно – на неговата способност да получава информация от заобикалящия го свят. Информацията, която днешните деца могат да възприемат или регистрират от околния свят, е 80 процента от тази, която са възприемали децата, които сега са 20 годишни. Това означава, че те просто са с 20 процента по-неосъзнати за това къде се намират и какво става около тях. Второ – стимулите, които преминават през ретикуларната формация на мозъчния ствол, трябва да бъдат силно концентрирани информационни експлозии, за да пробият. Това означава,че единствените сигнали, които децата възприемат от околната среда, са заредените със силно напрежение бомбастични стимули. Ако това е звук, той трябва да е силен, ако е допир, трябва да е натиск, ако е картина, трябва да е ярка. Слабите сигнали не могат да приковат вниманието им поради намалената чувствителност към заобикалящата ги среда. Едно сравнение: преди 20 години детето или юношата са различвали 360 нюанса на червения цвят, докато сега разделителната им способност е спаднала на около 130 нюанса. Едва доловимите различия са елиминирани и е необходим силен червен цвят, за да проникне през ретикуларната система. Ако надникнем в другите отдели на сетивната система, те също са дълбоко поразени. Уврежданията в нормалното развитие са причинени от разнообразни фактори – като се започне от родилните технологии и неправилните ежедневни грижи за детето. Най-често истинската грижа се заменя с масирана свръхстимулация – във висша степен неподходяща – дразнители, на които детето е изложено през целия ден, като телевизия или музика, които се смята, че го забавляват или успокояват. Въпрос: Има ли наистина документирани физически атрофични промени? Пиърс: Да, има атрофия на цялата сензорна система. Това отговаря и на изследванията на Марша Микулак, за които писах в Краят на еволюцията. Още преди 15 години тя отчете 20 – 25% намаление на сетивната чувствителност на технологичното дете, сравнено с “примитивното” дете от полята или джунглите. Третият резултат на германското изследване доказа, че мозъкът показва влошена адаптация на равнище, считано за генетичски невъзможно. В мозъците на днешните млади хора няма кръстосване на сензорната информация, т.е. не се осъществява синтеза в мозъка. Зрението, например представлява серии от брилянтни отпечатъци, които не се кръстосват със звука, допира, мириса и така нататък. Влизащият информационен поток от сетивата не образува общ контекст, а всяко е независимо и изолирано от другите. Това обяснява защо децата се уморяват толкова бързо, когато са изложени на изобилен информационен поток. Когато чува определен звук, детето не извлича от паметта си модели и други сетивни впечатления, които резонират с него. В мозъчните системи се образуват прости къси връзки. Това е разултатът от липсата на естествени стимули и наличието вместо тях на масирана свръх-употреба на изкуствени стимули. Аз и Джери Мандел бяхме в края на седмицата в Нова Зеландия на конференция, провеждана от Д-р Кейт Бъзел върху ефектите от телевизията и компютрите. Вече има невероятно много неврофизиологични изледвания, които показват, че телевизията предизвиква сериозни пробиви в генетичното кодиране. Брус Липтон, клетъчен биолог, един брилянтен човек, показва как емоционалното състояние на тези деца променя коренно структурата на ДНК. Така че не искам да говоря за бъдещите проблеми на образованието и т.н., а за уврежданията, които са причинени на повечето деца в първите три години от живота им и как да променим това. Само ако можем да го преодолеем! Най-важно е с какво подхранваме нашите деца през първите три години. Има три важни неща. Първо, трябва да разберем, че възпитанието наистина започва от утробата и в 90% се осъществява през първите три години. Второ, никога не си хабете енергията да се обръщате и ангажирате институции, но използвайте всеки бит от енергията си, за да направите всичко, което можете, за най-големия брой деца, които пряко може да достигнете. Вижте насъщните и истински нужди на детето в семейството или около вас. Въпрос: Казвал сте също, че телевизията е враг номер едно на въображението. Какво е всъщност влиянието и върху децата? Пиърс: Телевизията в буквален смисъл предотвратява нервното развитие и растежа на мозъка у децата. Когато малкото дете гледа много телевизия, това подтиска способността му да създава вътрешни образи за неща или събития, които не са предоставени на сензорната му система от заобикалящата среда, а това е същността на онова, което наричаме “въображение”. Изследователите в началото мислеха, че проблемът е в програмите, но се оказа, че самата телевизионна технология е увреждаща. С други думи гледането на телевизия само по себе си е пагубно за човешката физиология. Това е дълга история. Началото и е през шeйсетте години на 20 век, когато било установено, че мозъкът на малки деца, намиращи се пред екрана, изпада в кататонно състояние. Тази мозъчна реакция се дължи на радиантната светлина, която е светлинният източник както при телевизията, така и при компютрите. Механизмът е доста сложен за да го обяснявам тук, просто ще кажа, че мозъкът се изключва при този вид светлина. Ние можем да видим как телевизорът хипнотизира децата, когато го гледат продължително време. Най-страшното е, че телевизионната индустрия, като отчита този ефект, въвежда така наречените “ сепващи стимули”. “Сепващият ефект” създава в мозъка усещането за опасност и го събужда като целта е да бъде поддържано будно вниманието. “Сепващите ефекти” са резки и внезапни светлинни ефекти или звуци, промяна в тембъра, бърза смяна на гледната точка на обектива. Мозъкът, обаче, евентуално започва да се приспособява към тази ситуация, отчитайки я като фалшива тревога и започва да се настройва към нея. В резултат на това всеки десет години телевизионната индустрия се принуждава да усилва “сепващите ефекти”, докато накрая имаме периодични взривове от насилие в детските анимационни филми и др. като се достига до средно 60 бита от насилие на всеки половин час. Тук има значение вече естеството на програмата. Докато мозъчната кора, или неокортексът осъзнава, че телевизионните образи не са реални, долните мозъчни отдели, или “рептилийният” мозък не осъзнава това. Това означава, че когато едно дете гледа насилие по телевизията, неговият рептилиен мозък изпраща серии съобщения за опасност към емоционалния мозък, който от своя страна веднага се свързва със сърцето. В момента, когато сърцето получи знак за опaсност или отрицание, то излиза от присъщото му хармонично състояние и става не-кохерентно, като предизвиква освобождаването на един от най-употребяваните хормони в човешкия организъм, наречен кортизол. Кортизолът веднага активира мозъка и го кара да осъществява трилиони невронни връзки за да подготви индивида да посрещне надвисналата опасност. По-късно, когато сърцето получи послание, че хоризонтът е чист, се освобождава друг хормон, който разрушава излишните нервни пътища, които не са били използвани в тази бърза реакция към заплаха. Проблемът с “телевизионните” деца е, че в мозъка им не настъпва втората фаза на отпускане.Така мозъкът на американското дете, което до възрастта 4-5 години е изгледало около 5 – 6000 часа телевизия, е в пълно объркване. Масивната свръхстимулация от телевизията води дотам, че мозъкът не може да се приспособява по нормалния начин, описан по-горе. Настъпва истински срив на всички нива от нервната система. Въпрос: Но вече има толкова много компютри. Как да учим младежите да боравят с компютъра и едновременно да се пазят от него? Пиърс:Всичко е въпрос на възраст. Най-напред трябва да научим детето да мисли и след това да го насочим към компютъра. Ако насочите детето към компютър, преди да се е стабилизирал процесът на мислене, той изобщо няма да се развие. Въпрос : Вие твърдите, че творческите личности никога не могат да бъдат насилници? Пиърс: Ами това е твърдение на група шведски лекари. Техните проучвания показват, че деца, които имат огромен капацитет да създават образи и картини във вътрешния си свят, никога не са насилници. Освен това, когато се сблъскат с насилие, те са в състояние да измислят и предложат алтернативни разрешения. Въпрос: Съвременните неврофизиолози направиха някои смайващи разкрития за човешкото сърце. Можете ли да ни кажете нещо повече? Пиърс: Идеята, че можем да мислим със сърцето си вече не е само метафора, но съвем реален феномен. Това личи от комбинираните резултати на няколко изследвания, които доказват, че сърцето представлява голям център на разумност у човека. Молекулярните биолози откриха, че сърцето е важна жлеза с вътрешна секреция в организма. Като откликва на нашите преживявания с външния свят, то произвежда хормона сърдечен предсърден фактор, който основно повлиява работата на лимбичните структури на мозъка, наречени “емоционалният мозък”. Това включва хипокампалната обаст, отговорна за паметта и обучението, а също и центровете, контролиращи цялата ендокринна система. А неврокардиолозите установяват,че всъщност 60 –65% от клетките на сърцето са нервни клетки, идентични с нервните клетки на мозъка, работещи по същия начин като мозъчните нервни клетки, със същия вид връзки и със същите невротрансмитери.* С други думи, буквално сърцето притежава “мозък”, свързан с всеки голям орган на тялото, с цялата мускулна система, което позволява на човека по един уникален начин да изразява емоциите си. Приблизително половината от нервните клетки на сърцето осъществяват предаването на информацията, която постъпва до тях от цялото тяло, и по този начин поддържат хармоничната работа на тялото като единно цяло. А другата половина изграждат много дълги, не-опосредствувани невронни връзки с “емоционалния мозък” в главата, и провеждат 24 часов диалог между сърцето и мозъка, който ние дори не осъзнаваме. Междувременно биофизиците са открили, че сърцето в същото време е много мощен електрически генератор. То образува електромагнитно поле, обгръщащо цялото тяло и излизащо 8-15 стъпки извън него. То е толкова мощно, че позволява да се направи ЕКГ запис на 3 стъпки навън от тялото. Това поле, създадено от сърцето е холографско, т.е. вие можете да получите информация за цялото поле от всяка точка на тялото, от всяка точка вътре в самото поле, независимо колко микроскопична е тя. Интересното тук е колко дълбоко това поле повлиява мозъка. Всички данни сочат, че то доставя целия спектър на радиовълни, от който мозъкът извлича материала, за да изгради нашето вътрешно преживяване на външния свят. Може би най-важното, което знаем сега, е че този радио-спектър на сърцето е дълбоко зависим от нашия емоционален отговор към света. Емоционалният ни отговор променя сърдечния електромагнитен спектър, който на свой ред подхранва мозъка. Следователно всичко в живота ни зависи от нашия емоционален отговор на различни събития. Въпрос: Как това ново знание може да се приложи по отношение на децата и тяхното правилно развитие? Пиърс: Емоционалното развитие на децата, това как чувстват себе си и света около тях има огромно влияние върху растежа и развитието им. Това е основата, върху която се градят цялото им учене, памет, здраве, благополучие. Ако емоционалната структура у детето не е силна и позитивна, никакъв вид развитие не би се осъществил цялостно. Развитието в една или друга област би било само една компенсация на другите липси. Така че първото и най- важно нещо, ако искате да имате умно, успяващо и здраво дете, е то да има позитивни емоционални преживявания. Зад това твърдение стоят резултатите, получени в места като Харвардския университет, Медицинския университет на Аризона и др., от учени като Щварц и Русик, Heartmath в Калифорния. Всичко започва с това, детето да се чувствува безусловно прието, обичано и желано. Това е ключът на всичко. Може да имате всичко останало – висок жизнен стандарт, най- скъпите училища, най-добрите учители в света, но ако на детето липсва това първо условие да усещат, че са безусловно обичани поне от един човек, ако не се чувствуват сигурни и в безопасност в учебната среда, нищо много добро не може да се очаква. Въпрос: Смятате ли, че след зачатието нашата генетична структура търпи промени? Пиърс: Абсолютно. Например на около 11 годишна възраст мозъкът претърпява фина пренастройка и решава в коя посока ще се развива. Започват да се разпадат излишните нервни връзки или предимно в древния рептилен мозък, или в новите интелектуални области. Къде ще останат повече връзки зависи от жизнената ситуация на детето до това време. Въпросът дали детето се е чувствало обичано и сигурно, или е трябвало да се защитава срещу враждебния свят оказва огромно влияние върху неговата интелигентност. И отново всичко опира до сърцето. Децата за които говорим, са лишени от адекватно сърдечно – мозъчно подхранване. Те са се движили в среда на лишения и единственото, което можете да направите за тях, е да ги поставите в любящо и подхранващо ги обкръжение. Знам, че звучи опростенчески, но наистина това изчерпва всичко. Младият човек се нуждае от слухово-гласово общуване, емоционално подхранване, игри, движения на тялото, визуален контакт, нежни звуци и топъл допир на физическо ниво. Въпрос: Нека се върнем към идеята за интелигентността – както Вие я разбирате – като функция между тялото, мозъка и сърцето. Пиърс: Да, за мен най-вълнуващото в тази история, която съм изложил и в книгата си, е ролята на сърцето. Медицинският и научен свят вече дава доказателства за нещо, което съм изследвал в последните си три книги – интелигентността на сърцето. Доста изследователи, включително и Националният институт за умствено здраве бяха напълно игнорирали тези въпроси. През 1955г. се обърнах към Института по сърцето в Боулдер Греек, Калифорния и разбрах, че те са събрали всички изследвания в тази област от цял свят. Те ми предоставиха данни от неврокардиологията – така се нарича тази най-нова медицинска област. Оксфордският университет издаде огромен том, в който под името Неврокардиология, са събрани медицински изследвания от цял свят, включващи и непубликувани до момента статии. Повярвай ми, изследванията в неврокардиологията са много по-впечатляващи от тези в квантовата механика. Това е най-голямото изледване на века, но засега не е схванато в същността си от обкновената аудитория. Преди един век Рудолф Щайнер е предсказал, че най- голямото откритие на 20 век ще бъде, че сърцето е нещо много повече от помпа, и предизвикателството на новата епоха на човечеството ще бъде да оставим сърцето си да ни научи да мислим по нов начин. Това звучи съвсем окултно, но налице са преките биологични данни. Това потвърждават цяла поредица от изследвания. Например тридесетгодишните проучвания на Карл Прибрам и ни изправят пред най-голямата загадка, която изобщо сме срещали. Роджер Пенроуз в Англия наскоро излезе с нови математически данни за да докаже, че местата, където дендритите се срещат в синапси – а те са трилиони в нашето тяло и мозък, съставят електромагнитна аура. И ние намираме, че електромагнитното поле на сърцето, холографски е идентично с полето, произвеждано от нашата Земя и от слънчевата ни система. Сега физиците започват да разглеждат електромагнитната аура просто като организация на енергията във вселената. Всички тези полета работят на холографския принцип – тоест на миниатюрни, невъобразимо малки пространства между дендритите в синапсите, тялото, Земята и извън нея. Всичко това действа холографски и селективно. Другото откритие е пряката, непосредствена връзка между сърцето и лимбичната система – “емоционалният мозък”. Учените откриха, че невронните връзки се отправят директно през амигадаларното ядро към пре-фронталните лобове. Префронталните лобове или неокортекса, са последното еволюционно образувание на мозъка. Те са били рудиментарни преди около 40000 години. Наричаме ги “ безмълвните” мозъчни полета, защото засега изпозваме само най-долната част от тях. Висшите части на фронталните лобове продължават развитието си до 21 годишна възраст, т.е. около 6 години, след като целят останал мозък е завършил развитието си. В своята нова книга Грешката на Декарт Демазио пише за ролята на емоцията при разума и за низшите отдели на пре-фронталните лобове. Пол МакЛиън от национални институт за умствено здраве, който е един от най- ярките изследователи на мозъка в последните 50 години и продължава да работи на своите 80 години, говори за префронталните области като за “ ангелските лобове” като източник на най-висшите човешки ценности. Това е същото, което изтъква и Демиазио, но и двамата се спират само на нисшите отдели на префронталните лобове, развиващи се през първите три години, но не и на висшите им отдели, които завършват развитието си на 21г. Затова аз съм свръх-оптимист. Разбира се, цялата ни космология драматично ще се промени, когато раберем,че имаме холографско сърце. Но виждаш, че същеверемнно преминаваме през период на тотален колапс и хаос. Мисля, че Иля Пригожин коментира, че докато една система е стабилна,или в равновесие, вие не можете да я промените, но когато попадне в хаос, най-малкото количество кохерентна енергия може да доведе до нови структури. Може би хората, които се хармонизират със света са малко, но те ще бъдат и островчетата от кохерентна енергия, която ще допринесе за нова ситуация.