Донка
-
Общо Съдържание
9195 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
705
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
За невежеството носим вина най-много ние - тези, които малко (и не малко) гордо си пазим знанията, защото "другите няма да разберат"... А то е защото нас (и мен в това число) ни мързи също - да мислим как да обясним на език обикновен... Тук огромно благодаря на азбуки, която се опита да го направи... На себе си засега слагам 2+...
-
Съгласна съм с азбуки, че е наивно да се твърди коя на коя култура е дала тласък за развитие. От наша професионална филологическа гледна точка всичко е една безкрайна взаимосвързана система и изобщо не може да се говори за национални аспекти. Ако някой от нас изръсеше нещо от написаните по-горе твърдения на изпитите ни по сравнителна граматика и истирия на езиците, по езиковедските ни с=дисциплини, щеше да си получи книжката с "ядосана" двойка. Наскоро слушах и имах възможност лично да общувам с Хари Салман - автор н много трудове за Европа и европейските култури и тяхното взаимно влияние. Невероятна хармония и богатство! Ние сме едно огромно семейство и всеки от нас е ценен с това и тогава, когато осъзнава и изиграва своята лична уникална роля в европейското развитие. И учен, който е посветил целия си живот на изучаване на европейската култура, смирено смята, че ние все още имаме да откриваме процесите, които са протичали в Европа, артефакти, писмени източници, които не само ще сглобяват мозайкат, но могат да разкрият нови само предполагани досега страници, взаимовръзки, които все още ни се губят. А може би точно един ерудиран специалист може да остави за себе си само един път - "exploring". "Има едно нещо, което най-много ни пречи - убедеността, че знаем цялата истина!". По темата - напълно потвърждавам написаното от азбуки - и то е само минималното и е казано на разбираем за всеки читател език. Благодаря!
-
Преди няколко години срещнах в една книга (не помня вече коя точно) доста добре издържано логически обяснение. Душата се преражда, за да постигне вътрешна хармония, т.е. "доброта". Ако след известен брой прераждания, тя не само не се движи по посока на хармонизиране, а и обратно, дисхармонията и се увеличава, то логично е тя да губи все повече енергия и това да доведе до дезинтеграция. Което не означава, че тя ще се изгуби, а ще послужи като изходен материал при създаването на нови единства. Аз лично с имам и още едно разумно обяснение (поне на мен ми звучи така) - в бъдещето хората ще се научат да виждат доброто един в друг и няма да наричат процесите на обучение и хармонизиране "лошо", а по-скоро нещо като "зреещо". Както сега не смятаме зелените орехчета и праскови за "лоши", тъй като горчат и цапат и са твърди - не стават за ядене. Все още.
-
При сутрешната разходка Учителят каза: Който върши добро, свързан е с Разумните Същества. Ако някой направи добро и каже: „Аз го направих, защото съм добър”, той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си :„Бог направи доброто чрез мене.” Човек трябва да бъде добър не заради хората,но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си. Човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър. Ако правиш добро, не го правиш лично, частично, но го правиш с идеята, че го правиш за цялото, за Бога. Отърси се от частичността. Някой казва, че не знае как да постъпи, но като не го приемат добре, той си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.” Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение.Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си. Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и благодарен, че раздаваш благата. Казваш: „Къде ще му иде краят?” Ако поливаш плодното дръвче, нали ще даде плод? Това е Божественият порядък, в него Животът е уреден, няма какво да го уреждате. Трябва само да изпълнявате Волята Божия. Един брат попита: - Как може да се направи доброто безкористно, без да се очаква възнаграждение, благословение? И когато направиш доброто безкористно,без да очакваш нещо, пак ще дойде възнаграждението. След всяко добро, което сте направили, Разумният Свят увеличава кредита ви. Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път. Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества. Каква е разликата между доброто и злото? При доброто човек всякога печели, а при злото всякога губи. Направил си добро някому, то е все едно - вложил си капитал в банката. Казал си една добра дума - също. Казал си лоша дума - ще платиш глоба по закона. Като правиш добро, ставаш по-свободен. При всяка погрешка сам се ограничаваш. Първоначално си бил свободен.Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Всеки ден трябва да правите по едно малко добро. Има програма, която определя колко добро трябва да правите на ден и на колко души да помогнете. Ако не изпълните тази програма, в живота ви ще се явят празнини. Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Правете опити в областта на Любовта,като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо? Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките Същества. Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него.
-
Недалеч от селото имаше минерален извор. Водите му тъй си течаха на свобода в самата местност. Изворът беше обилен, водата му малко топла, мека, приятна на вкус. Учителят я намираше превъзходна, пиеше само от нея и я препоръчваше на всички. Около извора, на стръмните склонове, обрасли с млада дъбрава, имаше поляни. Тук често идвахме с Учителя. Природата беше скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха, цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм. Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен ритъм на Единния живот: - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога.Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център.Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.
-
Орлине! Благодаря за темата! Имали сме подобен случай тук, макар и не с увреждане. Сестрата върви с малки стъпки и бавно, защото има проблем с коленете. Когато играхме за пръв път кръгът осезателно се размести и зейна дупка, а хората се приближиха плътно зад двойката, в която играеше тази жена. Тогава всички си спомнихме, че се правят малки стъпки... След малко кръгът отново се хармонизира и беше страхотно усещане... Понякога точно бавното постъпателно движение дава усещане за полет...
-
Пролетта е събуден безкрай, пролетта е южнякът със топлата прежда, настървеният кучешки лай, теменужка, която от храста поглежда. Пролетта е и къс синева, и размаха на щъркова сянка, и тревица, подала едва, и черешова бяла камбанка. Пролетта е прекъснат покой, най-висока вълна на душата, младо стадо на тих водопой, едри капки от дъжд благодатен. Пролетта е животът ни в цвят, птичи песни в зелена дъбрава, най-брилянтния, радостен свят, който още от детство познавам Иван Маринов - "Лирика"
-
С благодарност към нашите бащи и майки, които преди 40 години са успели да чуят своя вътрешен глас и да запазят мира и нас, които тогава сме играли нищо неподозиращи. Успели са да запазят света и за всички, които са се родили и израснали в следващите трудните, но мирни десетилетия. Дано и нашите деца и внуци могат да го кажат с любов за нас след 40 години.
-
Здравейте Имам въпрос към Светла_Б Нашият кръг обикновено варира между 6-20 човека. От няколко седмици при нас все възниква въпрос как да играем Слънчеви лъчи. Невъзможно е да направим 12 лъча по 12 човека - за затварящ кръг да не говорим. Обикновено надделява мнението да запазим кръга от предишната част като само сменят местата си мъжете и жените. Обаче няколко пъти за експеримент (ние обичаме да правим нови неща и да следим усещанията си) се разпределихме в лъчи към центъра. Вчера, например играхме 6 човека - 3 двойки обърнати към центъра хармонично разположени в кръг (по-скоро триъгълник). Беше много вълнуващо и ни повлия страхотно. Днес, обаче, някой каза, че имало такова правило, според което ако няма 12 лъча и затварящ кръг, не бива да се играят в лъчи, а само в кръг. Споменаха за някакви енергии и че на езерата се играело така. От друга страна, нашата учителка в курса ни е казвала, че е важно д се играя и към центъра, и в кръга... Засега ние, ако има против да играем в лъчи, за да запазим хармонията, играем в кръг и въобще гледаме да няма спорове. Какво е вашето мнение?
-
Намръщил вежди, светът жuвee с предчувствие, че идва краят. Настръхнали антени се въртят. Добре, че розовите бебета не знаят, кaквo без тях кpoим, кaквo cклaдupaмe в подземия дълбoku. Пожари, пепел, чумав дим.. От взривове no6ъpкaxмe магнитните nocoкu, неблагодарни сме чеда. Прицелваме се в изгрева, в цветята, в съня, във хляба и в дъжда, залъгваме с кpacuвu фрази вятъра... Човечество! Пропуснем ли мига, домът ни, просто, ще се срути! Ще угасим небесната дъга! И дemcкume caндaлкu ще останат необути! 1970 г. Из "Между два сезона" Иван Маринов
-
Честито и от нас с Емо! На Аничка - подарък да и е топличко у дома Миленче, следващия път няма да ти се размине - ще дойдем да те вземем за срещата! За теб:
-
Чета критичните мнения и си спомням своите лични усещания в началото... Но си спомням и думите на нашата Маги, когато тя за пръв път се оказа сред нас след дълги години самостоятелно израстване и за беда (и съвсем не случайно, явно) се оказа на почти единственото за целия ни курс повишаване на тон от хората, които обичат да размахват с пръст. След конфузния случай седнахме с нея на чай и аз все още леко засрамена, макар и да не вземах участие в непряитната сцена, изразих съжалението си. Няма да забравя думите и: 'Ако човек съди за учението по първото нещо, с което се сблъска, и се отблъсне от него и хората заради постъпка на друг човек, който и да е той, значи той все още не е разбрал най-важното и мястото му не е там. Ако ние критикуваме и се отдръпваме заради някого, значи ние самите не сме постигнали безусловната любов, а я търсим и виждаме недостатъка и у другите".
-
Ани останх много изненадана от това, което си написала за ограниченията - аз лично не признавам никакви и в кръговете, които играя, няма такива. Много се радваме на всеки нов и непознат човек - много повече отколкото на тези, с които се знаем от курса! Отношението към неопитните е не просто дружелюбно, но винаги те са на най-голяма почит и най- опитните играят с тях и пред тях. После винаги тях поздравяваме първи. Някак негласно всички приемаме новия непознатия човек като "изпратен", а това означава много за нас. За популярността. Когато започвахме курса, ми се наложи малк0о с рогата напраед да преодолея сериозна съпротива срещу публична разгласа. Опитаха се да ме убедят, че "ако една душа и е дошло времето, тя сама ще намери пътя към кръга" и обявите из града и в сайтовете на града ще привлекат "тъмни сили" и това би се изтълкувало като натрапване. Нещо се спомена и за теменужките... Само че аз това с теменужките отдавна за себе си съм го изтълкувала и направих каквото вътрешно се чувствах, че ми е поставено като задача. И нищо лошо не стана - обратното - кръгът порасна почти тройно и всеки от новите разказваше как "случайно" е видял обявата или му е казал човек, който е видял обявите. Така че е време да преосмислим своето отношение към публичността и да намерим разумната и здравословната мярка. Ако тръгнем да убеждаваме хора, това би нарушило свободата им сами да решат. Но ако не пуснем обявите, ако не организираме курса, ако се срамуваме и страхуваме да кажем (Клаудия!!) на познатите и съседите си, че танцуваме Паневритмия сутринта, то къде, при кого ще заведе Духа онези, които изпитат импулса да се включат? Много по-трудно е човек да пита, да търси в един малък град. Друга широкоразпространена заблуда, която постепенно се изживява напоследък, благодарение на позициите на една разумна и далновидна група от хора, е че Паневритмията задължително е свързана с наряди, четене на беседи и други подобни традиционни практики в братството. Едва ли не се смята, че Паневритмия играят само тези, които ходят на беседи и по някакъв начин участват в братски живот. От лични контакти знам, че тази мисъл спира много хора - "много искам да играя, но не ми е комфортно да участвам в групи или някакви други практики, и затова не идвам. предпочитам да чета сам и да мисля и прилагам". Това е широкоразпространено и само поведението на хората, които играят Паневритмия и участват в другия братски живот може да убеди тези хора, че няма нищо задължително и нищо неправилно в Учението и всеки сам решава къде в какво и как да търси Пътя.
-
Откакто чета тази тема в главата ми филоложка се върти въпрос - предположение: - Дали е случайно наличието на различни думи (понятия) за "човешко" и "човечен" в български език, human / humane в английски, menschlich / human в немски, человеческий / человечный? Може би все пак човешкото съзнание вижда някаква принципна разлика - но съвсем не толкова елементарна като "зло - добро". Чета една брилянтна книга в момента от руски автор от времето преди революцията - та той доказва съвсем убедително и с примери от историята на човешките култури, че опростенческото обобщаване и изравняване на понятията, отрицанието на синархичния закон, прекъснатостта и непредвидимостта в полза на равенството, абсолютизирането и непрекъснатостта е признак за все още ниско ниво на развитие на абстрактното мислене.
-
На срещата на Портала в Априлци - 7-9 май 2010г. клуб библиотека "Виделина" получи безценно дарение от Свищовската братска група. Над 70 библиотечни единици ще бъдат включени в каталога ни - повече от половината са издания на беседи и томчета с беседи, издадени до 1947г. Част от тях са дарения от личните библиотеки на братя и сестри, живели и работили преди заминаването на Учителя и това ги прави особено важни за нас. След като книгите от полученото дарение бъдат описани, тези от тях, в които има текстове, непубликувани в интернет, ще бъдат сканирани и качени в сайта на библиотеката и на други подходящи за целта страници. С огромна благодарност към Свищовската група!
-
Клуб - библиотека Виделина получи дарение от над 50 заглавия от личната библиотека на нашата приятелка Александра Чистякова от Петербург. В списъка са скъпоценни книги от областта на Езотериката - на руски език, които не бихме могли да намерим в България нито на български, нито на руски език. С огромна благодарност към Александра! След като книгите бъдат описани в електронен вариант, ще предоставим на всички наши приятели и потребители списъка и кратки рецензии за книгите. За тези, които проявят интерес, но нямат възможност да ползват книгата в Хасково, ще предоставим ксеркопия или сканирани копия на книгите.
-
Клуб - библиотека за духовно развитие и здравословен начин на живот При нас ще намерите: - литература от световноизвестни български и световни автори от областта на езотериката и духовните учения. - книги и периодични издания за вашето ежедневие, здраве, хранене, физическо и духовно развитие, взаимоотношения с хората и света около вас. - съмишленици и хора, с които да споделяте опит, информация и да се почувствате разбран, въпреки нестандартните си идеи. Добре дошли в новата ни уебстраница - Клуб Виделина - Хасково Простете ни, че сме едва в началото. Ще се радваме на всеки ваш съвет, мнение и помощ.
-
Колебах се дали да споделя едно много лично свое преживяване от детството си - още ми избиват сълзи, макар и вече не същите като тези, когато съм била малка и млада... Една съвсем простичка и кратка приказка, заредена с толкова мъдрост... Сестричката Альонушка и братчето Иванушка. Обаче човек я осъзнава на пластове, минавайки през различните периоди на живота и съзряването си - и като че ли в него винаги живее ту Альонушка, ту, Иванушка, ту търговецът... и една сила, която им помага да светят въпреки мрака... Васнецов е успял да освети картината си с нея...
-
- Невидимият Свят е организиран много добре. Сега той подготвя нещо за оправяне на света. Ние сме пред един от великите опити в света. От Невидимия Свят слизат Напредналите Същества. Те идат да изменят условията на Живота. Те ще оправят света. Знаете ли с какви сили разполагат тези Велики Братя! Светлите Същества идат сега, носят Нова Култура. След тези събития духовното знание ще се приложи на физическото поле. Ще има нужда от работници на Божията нива повече, отколкото всеки друг път. Светлите Братя са обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум. Ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действат. Напредналите Същества, Силите на Светлината воюват със силите на тъмнината чрез Светлината. Тя е най - силното оръжие. Силите на Светлината са взели надмощие вече над силите на тъмнината. Победата е на страната на доброто. Сега водим големи сражения. Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем. Причината за неуспехите на миналите култури се дължеше на астралния свят, който не беше още организиран и почистен. И културата на астралния свят ще се снеме на Земята. Най-красивият Живот сега иде. Досега вие не сте имали братя и сестри. Братята и сестрите сега ще дойдат. След тези страдания идат велики блага на Земята. Иде нещо хубаво в света. По-добре е да дойде по-първо лошото, а после хубавото, отколкото обратно. Противоречията ще продължат докато дойдем до Любовта, която преодолява всичко в света. Новото Учение не трябва да вдига шум около себе си. Ние не сме дошли да кореним; пред нас има други, които ще коренят и разработват. А ние ще сеем семената и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато пораснат. Вие трябва да се радвате, че живеете в една от най-великите епохи. В света ще стане следната промяна: докато добрите хора слугуваха на злите, злите бяха господари. Сега ще стане обратното - лошите ще слугуват на добрите. Вие искате лошите хора да ги махнем. Не. Те ще се научат да слугуват на добрите. Сега редът се сменява - Доброто ще господарува, а злото ще слугува, както Доброто досега му е слугувало. Това значи: Доброто ще вземе мястото на злото в ръководството на света.
-
Понякога лицето на Учителя изразяваше безпределна тъга. Като че болката на всички страдащи минаваше през него. Учителят виждаше упорството на човека в нарушение на Божествените закони и последиците от това. - Трябва да знаете двата закона: насилието ражда насилие, Любовта ражда Любов. Истинската Божествена Култура изключва всяко насилие. Днес цялата земя е пълна с насилие - и между животните, и между хората. Само между неразумните хора съществува насилие. Всяко насилие, спрямо когото и да е, е насилие спрямо Бога, спрямо Божествения Дух. Казват: "Не убивай!" Но ако не се прилага този морал към всички Същества, това не е морал. Питате на какво се дължат нещастията в живота ни? Една от съществените причини е безразборното изтребление на млекопитаещите. И безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, създават условия за нервни болести и разстройства у хората. Ти мислиш, че като заколиш едно агне, не носиш отговорност. То се ръководи от Напредналите Същества. Ръководителят на агнетата ще иска отчет за неговия живот. Днес тези Същества може да премълчат, но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. Голямо е страданието на млекопитаещите - тяхното изтребление. Годишно се изтребват повече от сто милиона Същества. Там има голямо робство. Никакъв закон не ги пази. Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие. Ще дойде ден, когато всички животни ще се освободят. Ти заколваш един вол. Това ли ще бъде благодарността ти към вола, който ти работи 20-30 години? Остави го да си пасе в своите старини. Те са били благословение на твоя дом. А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях. Като сечеш дърветата, ти изкореняваш благата, които те са ти носили и същевременно пропъждаш и Силите, които са ти помагали чрез тези дървета. Да подмладиш една стара гора със застарели дървета, които са почнали да гният и да падат, това е едно благословение. Ти, като подмладяваш тях, подобрява се и твоето положение. А като унищожаваш гората, унищожаваш и себе си; животът пресъхва, водите пресъхват и твоят живот пресъхва, влошава се. Американците изсякоха богатите хубави борови гори, за да заселят тези места. Коя е причината за голямата неврастения в Америка? Няма друга страна, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината е именно това изсичане на горите. И българите изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Когато вървиш през гората, трябва да знаеш, че всичко в света има живот и душа. Не трябва да късаш листа, защото този лист диша. Не трябва да късаш и цветята. Ще кажете, че убивате разбойника, защото е опасен за обществото. Вие не знаете, че когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е в плът. Тогава той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава мисли и чувства за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса трябва ли да се налага смъртно наказание. Според Божествения закон смъртното наказание не се позволява. Докато хората се бият и наказват, те започват по човешки и постъпват по човешки. Не трябва да се убива един човек, защото макар и малка частица от общия организъм, той ще спре неговото движение. Но хората не знаят, че убийството на един човек в бъдеще ще причини голямо зло на човечеството. Затова по-добре е на престъпника да му се даде работа. Престъпникът, вместо да го затварят, да му дадат земеделско оръдие и да го заставят да работи. Според мене всяко учение, което си служи с убийство, е старо учение с нов надпис. Това, което Бог е създал, нямаме право да го унищожаваме. Онзи, в чието сърце отсъства Любовта, ще бъде жесток. Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом мислят, че той напълно заслужава това? Всяко Същество, на което сте отнели тялото, някога ще си го иска назад. Може да вярвате в това, може и да не вярвате. Ако се ползвате от тази мисъл, приемете я. Говорих с един старец от Сливен. Като му гледах лицето и главата, гледам, че има лице и глава на престъпник. Казах му: "Много хора си убивал. Лицето, главата ти са се изменили до известна степен, но ръката ти носи всички белези на престъпленията." Той ми казва: "Това ми тежи. Глупави работи - така мислехме да оправим света. Но така светът не се оправи." Седемдесет годишен човек вече, улегнал, толкова хора убил и те вървят сега подире му. И вижда вече, че се е спънал в своя живот. Той казва: "Нямаше хора на времето да ме учат, да ми покажат пътя." Питате как може да се приложи Новото Учение, когато сме заобиколени с хора, които искат само отмъщение. Новото Учение крие такава сила в себе си, че като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка и той ще заспи. И като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. Как ще се бие неприятелят ти като знае, че ще го приспиш? Хората на Новото Учение разполагат с такава сила, с каквато никой не разполага. Някой пита:" Какво ще правиш, ако някой извади револвер срещу тебе?" Ръката му ще остане във въздуха и дълго време след това ще трябва да работи, за да я свали долу. Сегашните хора мислят, че света ще се оправи с насилие. Насилието унищожава хората, но не ги изменя. Насилието е подобно на чук или на брадва. Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъни, той се е изтъркал, унищожил. Така става и с лошите хора - те сами се унищожават. Ние сме още в закона на идолопоклонничеството, понеже ни заповядват хората. Пазете се от следното: не всички хора се интересуват от едни и същи идеи. Затова не натрапвайте на човека тези идеи и тези форми, от които той не се интересува. Христос не иска хората да приемат новото по закона на насилието. Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите, дали изпълняват или не, да ги оставим свободни. Не упражнявайте никакво насилие или давление върху хората! В света сила без Любов носи разочарование, страдание. Сила, която е свързана с Божествената Любов, носи велико благо. От хиляди години хората се убиват, но какви са резултатите от това? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка или животинска кръв. Земята е толкова нечиста и опетнена. Като последица от това някои континенти на земята ще бъдат потопени. Новата Култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. Нужно е едно пречистване на земята. Сегашните хора не подозират сред какви опасности живеят. Всеки има красиви желания, благородни подбуди, но няма разбиране, не знае как да живее. -
Ами може би трябв да се върна малко назад и да систематизирам. Според моите опитности и наблюдения (не генерализирам, че те са истината за всички) въпросът на Божидар не е добре уточнен. За кои точно ситуации става дума? - Има неутрални ситуации, които не зависят от човека и не могат да бъдат обхванати от ума ни - аз им казвам "Божията воля" и няма как да я осъзная в цялост ясно защо. Тези неутрални ситуации са над времето и пространството и общуването и над всичко човешко. Следователно те нмяа как да имат връзка с нашите емоции. - ние сме хора, обаче и умът ни винаги създава своя проекция на неутралните ситуации - това са личните ситуации. Като гледам накъде тече дискусията, склонна съм да мисля, че Божидар е имал предвид тези лични версии на неутралните ситуации. Ако е така, то според мен, няма как да се определи със сигурност кое е първично - различно е всеки път. Възможно е проекцията на ситуацията да определи емоциите, възможно е под влиянието на предходна емоционална вълна - следа в мозъчната кора, умът да изгради изкривен образ на ситуацията и впоследствие да го коригира. Въпросът - дали ние с емоциите си не предизвикваме ситуациите, в които попадаме? Според мен не точно - емоциите ни могат да повлияят върху интерпретацията на обективната ситуация, т.е. да създадат няколко проекции. Но това не е задължително - и обратното е възможно и се случва често. Възможно е и отначало емоцията да създаде проекцията, а после съзнателно тази проекция да бъде променена и съответно това да повлияе върху емоциите. на мен това ми се е случвало много често. За автобуса - как го постигам? В момента, в който осъзная, че влизането в автобуса е неизбежно и избягването на влизането би предизвикало повече проблеми, умът вече създава ветрило от възможни ситуации на общуване вътре. Той си го прави и без съзнателна намеса, но будността, за която пише Диана (!!) се състои в контрола над емоционалния фон на всяка проекция - т.е. съзнателното прилагане на принципите на Христос: - обичам Бог с цялото си сърце... и т.н. - т.е. каквото и да се случи в общуването вътре в автобуса, то е за мое добро. - обичам всички други така както обичам себе си - т.е. аз също мога да настъпя някого неволно и мен също - това е естествено в един автобус и при общуване... - виждам белите зъби на умрялото куче - ако все пак ме заболи пи настъпването, то това е най-доброто, което може да ми се случи, настъпилият ме ми е показал мястото, което имам да лекувам, а аз до момента на настъпването не съм знаела за него... И с такава нагласа общуването и в препълнен автобус и блъскане и настъпване е толкова нормално колкото и разходка по горска пътечка. То и там има драки.. За илюзиите - има разлика между илюзии и въображаеми ситуации. Ако аз си мисля, че в автобуса (общуването) никога никой никого не настъпва - това е опасна илюзия и води до неприятна изненада, а тя винаги до негативна емоция. Ако си мисля, че в автобуса винаги има някой, който задължително ме цели да ме настъпи, за да ми причини болка - това е още по-опасна илюзия. Тогава вече задължително без да осъзнавам ще си сложа крака под нечий друг крак - защото така съм поискал от подсъзнанието си. Принципът на "да не падна" - тялото има само образно и динамично мислене и чува само "падна", и изпълнява.
-
Аз съм един от тези пътници, които даваш за пример - и затова знам как се постига това състояние... Изолирането от общуването е илюзия. Илюзиите винаги са бомба със закъснител и винаги генерират негативни емоции и реакции. Кому са нужни обясненията и реакциите? - На индивидуалното психично поле. Те го предпазват от състресенията при изненадващо настъпване. Сътресението предизвиква дистрес или стрес - зависи от готовността на ума.
-
За настъпването в автобуса - то е част от ситуацията "автобус" и не само - въобще в пряк и преносен смисъл, физически и енергийно, в момента, в който влизаме в контакт с друг човек и хора, ние вече сме в ситуация, в която можем да усетим настъпване. И понеже няма как да се изолираме от общуването, значи умът предварително приема варианта, че може да отчете настъпване, може и да не... Не зависи само от мен, така че не мога да контролирам. Ето тук започват вече емоциите - ако умът не отчете, че е възможно настъпване, ще има негативна емоция при евентуално настъпване. Също ако умът тълкува настъпването като агресия и се опитва да го избегне - тогава дори и да не стане реално настъпване, пак ще има негативна емоция. Кога емоционалният ни фон няма да се повлияе от настъпването - ако умът е готов да приеме, че то е неутрално и възможно и приготви всички обяснения и реакции.
