Донка

Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства? По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши?Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора? Един и същ човек може днес да допусне едни мисли и чувства в съзнанието си, а утре – съвсем различни. Днес може да направи добра постъпка, а утре да навреди с действията си. Как тогава можем да оценяваме човека като добър или лош? Мислите, думите и действията ни обаче, веднъж извършени, повече не могат да се променят. Ние можем да предприемем други действия и мисли, но не можем да върнем старите. В тази връзка оценка може да се дава само на действията и мислите на човека. Самият човек притежава възможността да избира между добрите и вредните (според собствените си представи за тях) мисли и действия и според това да привлича съответните последствия в живота си, но той не е добър или лош. Да кажа, че човек е добър, за мен означава да отрека възможността да извърши лоша постъпка. Да кажа, че човек е лош, за мен означава да отрека възможността му да извърши добро. Благодаря на Станимир за обяснението, което ми спести и което определено даде по-добре от мен. Конкретно на въпросите на Силвия: Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства? Много ще е дълго да се опитам да преразкажа тази част от книгата на Ричард Докинс "Себичният ген", но моето разбиране за това опрделено е формирано от нея. Може би това обяснение на понятието МЕМ ще даде някаква представа.... По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши? Хората са само добри. Имаме нужда от критерии за мислите. Дадени ни са. Негативните и положителните емоции. Ако усещаме нещо отрицателно, значи мислите, които го пораждат, са за изчистване. Пример: Усещам недоволство и дори гняв към човек, който е направил нещо, нежелано и неочаквано за мен. Стандартната реакция е да обвиним човека или постъпката му като причина за негативната ни емоция. Но всъщност причината са негативните мисли, които сме допуснали, попадайки в ситуацията(мисловен модел - МЕМ) - може да бъде от рода на "този ме унижава и обижда" или "няма право да прави това" или "какви глупости дрънка/върши" и какво ли не още - културата ни е създала толкова много негтивни мемове, че няма нужда да попълваме колекцията... Нещо повече - негативната реакция е точно срещу отрицателните мемове и се опитват да ни ги покажат, за да ги изчистим. Защо вместо да приемем положителните мемове, които също са били там по същото време, ние сме по-склонни да приемем негативните? Кое в нашето съзнание го прави по-лесно възприемчиво за тях? 1. В случая най-вероятно това са някакви стандарти за мисленето и поведението на другите в ситуациите, в които попадам, които от помощни инструменти са узурпирали мястото на водещи и оценящи. Неочакваното и нежеланото поведение би трябвало да предизвика вниманието ми към нещото, което все още не съм познавала и затова не съм очаквала - (това е ролята на стандарта в мисловните процеси и конкретно в паметта - да насочва вниманието към новото, за да осигури непрекъснатост на самообучението). Ако оставя стандартите да отхвърлят всичко различно от тях като лошо, съм се самозаслепила... Не съм лоша, само съм оставила стандартите да подчинят вместо да помагат на мисловните ми процеси. 2. Обаче по силата на закона, според който подобното привлича подобно, след като стандартът - диригент отхвърли нещо като "различно от доброто", към него се залепват негативните мемове, с които е наситена културата ни. 4. Залепването на негативните мемове предизвиква негативните емоции, които са нещо като зачервяването, отокът, болката и всички останали симптоми за възпалителен процес. Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило, Ако приема правилно сигнала на емоциите, имам шанса да осъзная какво се случва в моето съзнание - колкото по-рано, толкова по-добре. След идентификацията на паразита - МЕМ получавам шанса да го огледам внимателно, за да разбера откъде е влезнал в мен. Почистването от "лошото" в случая се състои в поставянето на всеки механизъм на ума в отредената му роля. Стандартът - диригент е лишен от пръчицата си и сложен на столчето му в оркестъра. Когато се справя с това, ще мога да разбера мотивите на човека и ще видя ситуацията в реалните и измерения. Това определено предизвиква "браво" под формата на положителна емоция. Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора? Всъщност само ако изключа понятието "лош човек", получавам шанса да изчистя мисленето си от негативните мемове и да възстановя реда в оркестъра. В противен случай или ще свиря все по-фалшиво, или трябва да уволня целия оркестър....

Няма лоши хора - има само лоши мисли и лоши чувства. Да е добър човек означава да ги изчиства преди те да са го подчинили.

Точно! Ако нещо се е разпаднало, значи си е било от самото начало прогнило или неестествено. Разпадат се отношения, базирани на очакванията, изискванията, зависимостта от някакви модели или желания. Разпадат се връзки между хора, които са били случайни - започнати по силата на някаква ситуация и завършили с нейния край. Или както казва Учителя, ако любовта си отиде, значи никога не я е имало.

а защо просто всеки не отиде там, където му е най-хубаво и после да показва снимки и да разказва? Може би доброто в случая е да оставим другия да не е длъжен да се съобразява с нашето желание? Е, друг е въпросът, ако искат да сазаедно - тогава може би ще трябва да преразгледат приоритетите си - заедно или балкана/морето. Аз например, не обичам да се местя от място на място по време на почивката, но всички други обичат, а аз се радвам като съм с тях - и на драго сърце приемам местенето като намирам нещо интересно и вълнуващо и в него и търпя цената, на която получавам всички останали радости.

Аз бих добавила към "удобен" и "отстъпчив" - "послушен". Де да беше само самоубийство - то е и убийство - на този, на когото ставаме послушни без да мислим самостоятелно. Ако просто се съгласяваме с волята на друг човек без това да е обмислена и съзнателно приета наша свободна воля, ние всъщност натоварваме този човек с отговорността за себе си, за своето поведение, за всички последствия. Ако той точно това иска, и ние му го даваме, ние му даваме основание да приема, че той е в състояние да определя, ръководи, носи отговорността не само за своята воля, но и за чуждата. Така послушният човек провокира бързо нарастване на нивата на гордостта и на зависимостта от влиянието над другите хора. Послушният човек развива леност да мисли и действа сам, вечо мрънкане и недоволство - за това, че е жертва (а сам се е поставил в това положение), за това, че не му се отплащат както следва за послушанието и т.н. Когато послушният усети, че вече е "зарибил" ръководителя си, започва да го манипулира... Добрият и разбран човек (предпочитам тази дума пред компромисен заради спорните значения и коннотация на английската дума) никога не е послушен. Той носи отговорност за своята позиция, за своето поведение и решения. Той може да приеме предложенията на оказващия натиск, но не заради натиска, а по силата на свои мотиви. при това той поема отговорността за изхода на ситуацията, защото това вече са негови собствени решения. Добрият и разбран човек може да откаже промяна на позицията, която се иска от него и да я запази или промени по свой начин. Но това не означава, че се противопоставя на чуждата позиция. Имала съм случаи с близки приятели и колеги, дори в семейството, когато с усмивка съм отказвала да направя нещо, което искат от мен - обяснението винаги е "аз не съм в състояние да направя това, но нямам нищо пртив, ако го направиш ти - щом ти си се сетил и го желаеш - значи топката е у теб." Има и още един момент - ако все пак ми се налага да поискам някаква услуга от друг човек, който и да е той, първо трябва да съм сигурна, че мога и сама да си го направя или мога всеки момент да се откажа и няма да загубя нищо....

Орли, хармоничното семейство не се определя от това колко и какви членове има в него, какви роли изпълняват те, а от това какви отношения съществуват в малката клетка и доколко тя гарантира свободата и любовта на всеки от своите членове. Познавам хармонични семейства от дете и един родител - много по-хармонични от стандартните мама + татко+ момче + момиче. От личния си опит ще кажа, че имах стандартно семейство, което не беше хармонично. Сега имам нестандратно семейство, което е хармонично. Ако самостоятелният родител осъзнава своята роля и учи уроците си навреме, семейството, което може да изгради за детето си може да му даде много неща, които семейство с двама родители, може да му отнеме. Всичко е строго индивидуално - моля прочети още веднъж поста на Моника - там толкова добре е обобщено всичко и е толкова истинско - преживяно!

С огромна благодарност към Александра за предоставената книга, предлагам същия откъс в превод на български - част от книгата, която в момента подготвяме за публикуване: ЕТЮДИ ЗА ТРЕНИРАНЕ НА ОТДЕЛНИ ГРУПИ МУСКУЛИ Етюдите 62 – 76 и комплексите 77 – 78 (за психомускулна тренировка) са предназначени за обучение на начините за саморелаксиране на деца с такива невротични прояви като изтощение на нервната система, възбудимост, страхове, натрапчиви състояния, истерични реакции, избирателен мутизъм, заекване и др. Етюди за отпускане на мускулите 62. Щанги (за деца 5 – 6 г.) Дете вдига "тежка щанга". После я хвърля. Почива си. 63. Всеки спи (за деца 5 – 6 г.) В залата влиза водещият и вижда: Посред двора среща той много хора, всеки спи. Ето седнал и замръзнал, друг върви, а не помръдва, трети зяпа и мълчи. (В.А. Жуковски) Водещият се приближава до всяка фигура на дете, застинало в различна поза. Опитва се да ги събуди, хващайки ги за ръката. Повдига една ръка, но тя се отпуска надолу. 64. Ледена висулка (за деца 4 – 5 г.) Под покрива ни зиме гвоздей бял виси. Слънце щом се появи – Надолу той ще полети. (В. Селиверстов) При първия и втория стих – ръцете са над главата. При третия и четвъртия – отпускат рязко ръцете и сядат. 65. Сънливко (за деца 4 – 5 г.) Сънливко пак задряма горе на стената. Като чувал със слама Тупна на земята. (По превод от С. Маршак) Детето върти тялото си надясно-наляво, ръцете се размахват свободно, както при парцалена кукла. При думите "Тупна на земята" рязко накланя тялото си надолу. 66. Винт (за деца 5 – 6 г.) Изходно положение: Двата крака събрани с допрени пети и пръсти. Тялото се накланя на ляво и на дясно. Ръцете свободно следват тялото в същата посока. Етюдът върви в съпровод на музика от Н. Римски-Корсаков "Танц на палячото" от операта "Снежанка. 67. Помпа и топка (за деца 6 – 7 г.) Играят две деца. Едното е голяма надуваема топка, а другото – надува с помпа тази топка. “Топката” стои, ненапомпена, с полусгънати крака; ръцете, шията са отпуснати. Тялото е наклонено малко напред, главата отпусната (защото топката още не е напомпена.) Детето започва да помпи топката, показва това с ръце (те се люлеят във въздуха) и издава звука "с ". С всяко подаване на въздух топката се надува повече. Чувайки първия звук "с", тя вдишва първата глътка въздух, заедно с това изправя краката в коленете, след второто "с" изправя тялото, а след третия се изправя и главата, след това се надуват бузите и се вдигат ръцете. Топката е напомпена. Помпата спира да подава въздух. Някой издърпва иглата на помпата от топката… От нея със сила излиза въздух. Чува се звука "ш". Тялото отново омеква и се връща в изходно положение. Играещите си сменят ролите. 68. Люлки (за деца 6 – 7 г.) Едно дете стои правои имитира, че се люлее на люлка. Изразителни движения. 1. Краката леко разтворени, двете стъпала едва докосват пода, но тежестта на тялото е пренесена от единия крак на другия. 2. Единият крак се изнася напред и на него се прехвърля тежестта на тялото, полюлява се напред-назад. За по-голяма изразителност коленете се сгъват и изправят. Съпровод с музика от Я. Степанова "На люлката". 69. Куклата скача (за деца 4 – 5 г.) Играещият е в ролята на кукла която подскача леко и меко. Подскоци с двата крака едновременно с меки отпуснати колене и тяло, с увиснали ръце и отпусната глава. Изразителни движения. Краката са свити в коленете, тялото леко наведено напред, ръцете спуснати покрай тялото, главата сведена. Етюдът се съпровожда от музика на Д. Кабалевски "Клоуни». 70. Кукувичето се покланя (за деца 4 – 5 г.) Кукувицата на кукувичето Купила качулка. На кукувицата кукувичето – Сгуши се като в шушулка. Звучи музика от детската песничка "Кукувицата на кукувичето". По време на етюда детето се накланя напред-надолу без особено напрежение, после се изправя. 71. Спи ми се (за деца 5 – 6 г.) Момчето помоли родителите си да посрещне с по-големите Нова година. Разрешиха му, но колкото наближава полунощ, толкова повече му се иска да спи. Мъчи се да пребори съня, но най-сетне заспива. Съпровод с музика от В. Дублянски "Тиха нощ". Изразителни движения. Прозявки, клепачите се затварят, веждите повдигнати, главата се отпуска, ръцете се отпускат надолу. 72. Спящото котенце (за деца 3 – 4 г.) Детето изпълнява ролята на котенце, което ляга на килимчето и заспива. Коремчето му равномерно се повдига и отпуска. Етюдът се съпровожда с музика на Р. Паулс "Денят свършва, нощ настъпва" (приспивна песен). 73. Конкурс между мързеливци (за деца 5 – 6 г.) Водещият чете стихотворение от В. Викторов: И във зной, и във пек Горският народ не дреме. Само язовецът има време В дупката си хладна сладко да поспи. Мързеливецът насън усърдно Труди се безспир докато Слънцето изгрява и залязва без дори да става от кревата. След това децата подред изобразяват мързеливия язовец. Те лягат върху тепиха или на килимчето и, докато звучи песента от Д. Кабалевски "Лентяй", се стараят колкото се може да се отпуснат. 74. Феята на съня (за деца 5 – 6 г.) Децата седят на столове, наредени в кръг на достатъчно разстояние един от друг. Звучи "Приспивна" от К. Дуйсейкеев. Към децата се приближава момиченце с тънка пръчица в ръката – това е феята на съня (момчето-вълшебник). Феята докосва едно от играещите деца е пръчицата, то заспива (накланя глава и затваря очи). Феята обхожда всички деца, докосвайки ги с вълшебната пръчица. Феята ги гледа: всички спят, тя се усмихва и тихо излиза. 75. Факири (за деца 5 – 6 г.) Децата сядат на пода (или на килимчета), кръстосвайки по турски краката, ръцете върху коленете, китките увисват надолу, гърбът и шията са отпуснати, главата наведена, брадичката докосва гърдите, очите – затворени. Докато звучи музика от сирийска народна песен, факирите почиват. 76. Прахосмукачка и прашинки (за деца 6 – 7 г.) Прашинките танцуват весело под слънчевия лъч. Прахосмукачката започва да работи. Прашинките се завъртат около себе си, кръжейки все по-бавно и бавно, полягат на пода. Прахосмукачката ги събира; когото докосне, той става и излиза, Когато детето-прашинка сяда на пода, гърбът и раменете са отпуснати и се свиват напред-надолу, ръцете се отпускат, главата се накланя, цялото дете се размеква.

За добре е! Като начало бих предложила бъдещите самостоятелни родители (ако вземат това решение осъзнато) да обмислят внимателно истината, която ще обяснят на своето дете, когато им зададе въпроса "къде е моят татко (мама)"? Писах "истината", защото след като откриете най-комфортния за вас отговор, би било разумно да направите всичко възможно това обяснение да стане истина - каквото и да е то. Но тази истина да съдържа само любов. Бих попитала Моника как отговори на този въпрос и с любов ли беше тогава? Интересно ще бъде да споделят и други своите опитности - нека имаме и сполучливите, с любов отговори, и несполучливите.

Именно! Точно това се опитах да кажа и аз в първия си пост. Само че при мен прозвуча като " да си научите успешно и леко уроците по учебника, който сами си избирате!" И аз се чудех през цялото време защо си прехвърляме да и не. Моника! Поздравления за искреността, за мъдростта, за смелостта и най-вече за отличния резултат на изпита! (Имам предвид твоята рожба и твоето майчинство) Мона, Чебурашка - пожелавам ви когато наистина настъпи момента да станете майки, да сте с отворено за любовта сърце и отворен за смисъла на своя път ум. И в двете посоки. Дали ще имате любим мъж до себе си или ще бъдет самостоятелни - това няма значение за урока, който имате да научите и каквото и да изберете, то ще бъде най-доброто за вас и рожбата, която ще израсне във вашата прегръдка, за да излети свободна, когато укрепнат крилете и. С каквото мога, ще бъда полезна на всеки от четящите, който е взел решение да даде живот и дом на дете, макар и да не отговаря на някакви стандарти. Всъщност като се замисля тези стандарти все повече се размиват....

Събитията в семейството през последните 10тина месеца ми дадоха доста материал за размишления на тази тема. Крайно време беше да се уредят имуществените въпроси - родителите ми много настояваха, а аз все отлагах докато вече нямаше как. В един момент ми светна, че просто не искам да се подчиня на тяхната воля и тогава усилено започнах да работя над своята свободна воля. Осъзнах, че да е заема с това, с което те толкова настояваха, не означаваше да загубя, а напротив - да проявя своята свободна воля като направя това, което рано или късно трябваше, но така, както аз реша. Т.е. моята свободна роля се състоеше не в това да отхвърля ситуация, която усещах като нартапена ми от живота, а да седна на седлото на тази ситуация и да хвана здраво поводите в ръцете си. По време на "ездата" изплуваха един след друг проблеми, които отдавна са чакали решение - и са чакали мен, защото родителите ми нямаше да се справят добре с тях. Изскочиха и емоционални проблеми, които трябваше да се разрешат спокойно и рационално като се съхранят прекрасните отношения между всички нас. И накрая се оказа, че много неща наистина зависеха от това каква позиция ще заема аз и какво ще бъде моето поведение. разбира се, имаше натиск, но когато разбраха, че аз съм седнала стабилно и съм се научила да "яздя", се успокоиха и ме оставиха. Е, има и такива, които смятат, че трябваше по друг начин да подходя, но аз с усмивка обяснявам - ако трябваше да стане така, ти щеше да си в седлото с юздите.

А аз определено съм на обратната позиция - изобщо не е осъзнато заета, никаква етиика, никакви жалости към животните не съм изпитвала, нито съм се стресирала от нещо - в един момент напълно се подчиних на волята на тялото си, защото.... ами не знам дали има човек, който да сложи нещо в устата си, докато всички клетки на стомаха и червата му предупреждават какво ще му се случи, ако това, което се насочва към устата, стигне до тях. И продължавам да се подчинявам. Мисля, че вегетарианството е най-нормалният начин на съществуване, в който тялото ни (а храненето е най-вече за него) изисква и винаги е изисквало. Само дето егото ни по всички причини, за които можете да се сетите с презрение пренебрегва или хитро се опитва да избяга от волята на тялото, благодарение на което съществува. За днешния свят - крещящо изисква да изчистим тялото си, всичките си тела. Просто ни е дал срок - такова ми е усещането. Дъщеря ми странно вмезапно също престана да се храни с месо - сама. Нито дума не съм казала за вегетарианството - просто съм без да вдигам шум. И тя ми сподели същото - един ден като пазарувала и посегнала към някакво месо, усетила гадене и спазми. Оставила го, отминала щанда и всичко изчезнало. Още няколко подобни опита я убедили, че не е случайно. Чувства се отлично - леко, светло... Никога не е мислила за етика, не споделя никакви духовни учения и си е изключително практична млада жена. Просто не иска да усеща гаденето и спазмите. Изведнъж открила (също както и аз), че вегетарианската храна, леко обтработена е много по-вкусна без месото, защото се усеща естественият аромат на всеки зеленчук, особено когато не са много смесени и не плуват в мазнина.

Имало е многократно жени,които са проявявали интерес към мен и всичките съм ги харесвал,били са ми по вкус....Само да уточня че не рубувам на някакви стереотипи за идеалната жена ,възраст,височина...Но искам да добавя че в една жена ценя освен нейната външна красота,но и неината вътрешна-неиният характер,нейните качества ,да е мила и нежна,ителигентна,да бъде истинска дама.....Аз по принцип с ъм с добро сърце-раздавал съм се към другите,правил съм подаръци.Умеел съм добре да изслушвам,да разбирам жените.Имал съм много симпатий към мен от различни колежки (на различно работно място)до преди 5г.....Но само симпатий....Какво да ти кажа Донка-И в момента никого до себе си нямам-няма и на кого къде да обърнеш внимание.....Дните ми минават доста мъчително.А на 20 ноември си загубих работата си....и до сега се мъча да изплувам(да си намеря работа).Но най жестоко от всичко в момента липсата на приятелка до себе си......това което никога,не съм го имал..... Какво се е случвало, което да е попречили на развитието на някакво приятелство между теб и тези жени? Тези жени споделяли ли са с теб защо не желаят да станат твои приятелки? А какви са твоите предположения? На жените, с които сте се харесвали взаимно, споделял ли си колко депресиран се чувстваш, защото си сам и колко много искаш да имаш някого до себе си? В какво се е състояло общуването между теб и жените които са те харесвали и ти си харесвал тях? И отново ще повторя един въпрос от предния си пост : Допускаш ли, че е имало и има някоя жена, която да те е харесвала или да те харесва в момента, но ти да не си забелязвал и да не забелязваш това, защото тя не го е показала по подходящ начин?

http://www.youtube.c...feature=related

Моите лични впечатления като учител на деца от всякаки семейства - включително и на самостоятелни по най-различни причини майки - всяка майка и всяко дете си върви със своите уроци и като че ли животът, за да не кажа Бог, прави всичко възможно, за да имат и членовете на семействата с двама родители - независимо от отношенията в тях, и самостоятелните майки, и самостоятелните бащи (защо ли забравяме, че и това е възможно и аз имам такива случаи) и децата, които растат с един родител, най-добрите възможности за духовното си развитие. Защото ако на една жена и е нужно да изживее макар и труден живот с мъж и дете заедно, на друга за нейните уроци в този живот и е нужен "учебника" самостоятелно майчинство. Същото респективно важи за мъжете и децата. От няколко месеца работя със сина на моя позната, която става самостоятелна майка месеци след като се ражда детето и. Съпругът и умира след кратко боледуване след малко повече от година съвместен живот и тя така и не сключва нов брак. Справила се е сама - тя си знае как. Синът има много богат потенциал като емоционален свят и умствени качества, но всичко е опашкулено от явна гордост, проявяваща се в нихилизъм и непукизъм, взривно "ще правя каквото аз искам, никой нищо не може да ми каже" и всичко от този род. Отначало си мислех, че този характер е следствие от живота без баща, но след време започнах да прозирам истината - ако В. имаше баща, авторитетът на по-важният мъж щяха да взривяват непрекъснато поведението му, имаше опасност той напук на баща си и за да докаже колко е самостоятелен да тръгне по пътища, които биха го съсипали. Оказал се, обаче, сам с майка си, той е нямал и няма с кого да съперничи за властта вкъщи. Но! който е взел властта, усеща и отговорността за себе си и за дома си, неминуемо и за майката, която той макар и да не го показва, обича. Когато стане дума за някаква работа да се свърши и на него се разчита, В. се преобразява до неузнаваемост - изчезва перченето, странното поведение и пред вас е един точен, работлив, способен млад мъж. Една от най-близките ми приятелки също е самостоятелна майка - момчето и също е много отговорно и трудолюбиво. Веднъж тя се оплакваше от него нещо, когато не издържах и и казах, че не Митко трябва да се учи от нея на нещо, а тя трябва да се учи от него на много неща. Тя ме погледна изненадано, после тихо каза, че имам право. Тъй като темата е за самостоятелните майки, няма да разсъждавам за семействата с двама родители - но и там си е едно училище и за родителите, и за децата.

Здравей sabatini Добре дошла в нашия форум! Един въпрос - а ти слушаш ли и чуваш ли детето си? Ако да - какво си чула досега? Като каза "не ме слуша", може би имаше предвид "не изпълнява това, което искам от него" или "прави това, което му забранявам"? А какво обича да прави детето ти, когато не си му казала, не си му забранила или не очакваш от него нищо? Всяка възраст има свои мотивиращи фактори - при малките деца предметите от заобикалящата ги среда имат най-силно мотивиращо действие. например - детето отваря вратата на шкафа, защото... това е врата, която е направена за отваряне. То рови в шкафа и изважда всичко навън, защото това е действието, което логично следва от разположението на предметите вътре. И т.н. Колко е голямо твоето дете?

A имало ли е жена, която по някакъв начин да е проявила интерес или желание към твоята компания, но ти да си се отдръпнал, защото тя не е била по твой вкус или не си я харесал за нещо или... нещо такова? А има ли вероятност някоя жена да е проявявала интерес към теб, (и да проявява0, но ти да не си я забелязвал (и да не забелязваш в момента) , защото си "гледал (гледаш)" в друга посока, и да е останала зад гърба ти? Имаш ли някакви макар и елемнтарни очкавания каква да бъде жената до теб? Аз, например, до възраст 5 г. над твоята смятах, че не мога да приема до себе си мъж, по нисък от 1.75 .

Молитвен наряд за начало: Фир-Фюр-Фен - Благославяй(песен) Добрата молитва О, Велика Любов (формула) Евангелие от Йоан 21 Беседа: Като го видя Петър Господи, изпрати ми един ангел (формула) Господнята молитва Заповедта на Учителя

И аз благодаря на клаудия за този поглед на специалист, тъй като на мен ми е трудно да го защитя - при мен е по-скоро усещане. Личният ми опит - при мен кризата ме застави да променя начина, по който приемам работата с възрастни ученици. По принцип съм специалист в ранно чуждоезиково обучение и отлично се разбирам с тийнейджъри. В младините си се бях зарекла, че няма да имам вземане - даване с възрастни, а само с деца. Затова упорито отказвах всякакви други перспективи за кариера, най-вече в науката - ужасявах се, че около мен ще бъдат само възрастни, че няма да съм с децата. Е, сега положениетостана такова, че почти всички училище минаха на едносменен режим. Дори и да искам, не бих могла да имам повече часове от възможните между 1-6 т.е. следобяд. Увелчаването на броя на децата в групите би променило фатално начина ми на работа, който всъщност ми гарантира самата работа. Значи трябваше да проеменя нещо друго. Да се увеличат таксите не е възможно, защото ще загубя част от учениците, чиито родители няма да имат възможност да пратят детето си на школа дори и те и детето много силно да желаят или да имат нужда. Като правило тези деца са най-трудолюбивите. Остана да преориентирам методиката си към работа с възрастни на начално ниво - без значение на кава възраст са. Никак не е лесно, можете да си представите хора между 50 и 60 г., които не са хващали тетрадка и учебник в ръка десетки години. Нужен е специален подход, търпение, нови техники за съсредоточаване на вниманието, релаксиране на напрежението, минаване в режим на инфантилизация, подбор н ситуации и езиков материал, подходящ за тази възрастова група и още куп неща, на които сега се уча. Радостно е, че има доста хора, които с желанието и старанието си да учат езика на тази нестандартна за това възраст, много ми помагат да обогатя себе си като специалист и човек. Така отговарям и на един от постовете по-горе, в които е написано, че хората в предпенсионна възраст вече няма за кога и не могат да променят специалността си. Могат! И дори силно препоръчителна промяна и интелектуална ангажираност - виждам ефекта вече втора година!

Тези дни мислих над въпроса: ако се отдалечим от някого съзнтелно или той съзнателно се отдалечи от нас, но запазим все пак положителните си отношения - това дали е неприемане или приемане, но в друг смисъл? Да поясня - например, ако не се чувствам комфортно в присъствието на някого или присъствието на друг или на друго място е далеч по-комфортно от първото, да се отстраня означава от една страна да откажа да приема нещо, което не ми носи достатъчен комфорт. От друга страна, обаче, това може да се тълкува като - да приема човека или хората, които усещам в дисхармония със себе си, такива, каквито са и да ги оставя свободни да бъдат себе си, без да насилвам и себе си да бъда нещо, което не съм или да насилвам себе си да създавам хармония там, където я няма. Ами ако отдалечаването е невъзможно за момента, това означава ли, че имам някаква задача за решаване, за вътрешна промяна?

Учителят често напомня, че упражненията, които дава, не са просто гимнастика. Тайни и откровения Закон на движение Посещение на Бога Имате ли други ценни съвети на Учителя за изпълнението на упражненият? Какви са вашите лични опитности за изпълнението на упражненията?

Може би е интересно и полезно да погледнем кризата, съкращенията и безработицата не само от позицията на съкратените и безработните, но и от позициите на работодателите, които са принудени да съкращават ценни за тях хора, защото няма с какво да плащат заплатите, които тези хора заслужават. Интересно ще бъде да чуем и как се чувстват в кризата хората, които разчитат само на себе си - как се отразява на тях кризата и как преодоляват "съкращенията" на своите клиенти, източници на заетост и съответно доходи. Може би ако се опитаме да видим по- цялостно картината, ще намерим доброто в злото?

Единственото постижение, за което се сещам - престанах да мисля и броя постижения. Просто живея ден за ден - каквото ми е хубаво, каквото успея, това. каквото стане - все едно винаги си е било така. каквото не стане - не е било писано за мое добро. Животът ми се осмисля от радостта на всяка минута - сега. И сега като пиша тези редове се радвам, макар че нямах намерение да пиша в тази тема, защото допреди минута не знаех какви са ми постиженията.

Колко често да ядем месо? Ами аз слушам тялото си - през последната година няколко пъти е поискало. Единият - чувствах се много отпаднала, вече не помня защо, но имаше някаква сериозна причина. Усетих в устата си вкус на печено месо - на скарата. Е, беше въпрос на 2-3 хапки и доста дъвчене. Следващия път, който си спомням, беше свързан по-скоро с поука. В хладилника стоеше някаква луканка (преди да мина на вегетариански режим много обичах вкус и миризма на сухата луканка). Не ми се ядеше месо и не знам защо посегнах и отрязах едно парченце. В първите секуди устата ми се зарадва на стария вкус, но когато тръгна към гърлото ми стана тежко. Глътнах го въпреки това и после един час от стомаха излизаше същата тежест. Може би беше експеримент или може би поука - устата и очите ли ме хранят или всичко останало след тях, кого да слушам.

Ясновидството не предсказва - то вижда ясно настоящето. Другите две измерения са вплетени в него. И в това е ясновидството - вижда цялото - не само отделните нишки.

Чебурашка, винаги се възхищавам на усмихнато-светло-нежното излъчване и спокойствие! Съгласявам се с две ръце с написаното по-горе от теб. И очаквам отговора на точните ти въпроси. тази приказка и аз съм я сънувала и е била много важна за мен във всяко отношение. Тя държи много ключове на заблуди и просветление, но не е лесно да се стигне до тях. Сънищата може би помагат. Аз навсякъде бях Герда...