Донка

Може да прозвучи пресилено, но на мен беседата ми напомни за мотивацията на човека - във всяко отношение. Две са основните позитивни грпи мотиви - процесуалните и резултативните. Първите подтикват човека към изпълненението на дейност, която му носи радост, по време на която времето за него спира. Това са естествените мотиви на малкото дете докато се учи и расте, играейки. Резултативните мотиви много ми приличат на тържика. Набелязваме си или някой ни набелязва резултат, който преследваме (изпускайки може би нещо далеч по-ценно през същото време), оценяме себе си и другите по това колко е напълнен тържика и какво точно има в него. а междувременно това , което сме сложили вътре, може и да мухляса, да не можем да го оползотворим....

В края на всяка статия в книгата за цветотерапия, която чета, има препоръки и за лечение с адекватни самовнушения. Интересно ми е - хора, които имат опит с това лечение като странични наблюдатели - какъв е ефектът на есенциите, ако не се работи с това самовнушение докато се приемат капките? Ами ако по време на приема, напротив, човек затвърдява проблемния начин на мислене по някакви причини? Ако човекът упорито отказва да приеме своя начин на мислене като свой проблем - тогава ще имат ли въобще ефект есенциите? Или ако нещо и някой около него стимулират стария начин на мислене? Например - лозата се препоръчва за хора, които са склонни да налагат волята си на другите около себе си, смятайки, че другите не могат да оцелеят без тяхното управление. Есенциите смекчават и облагородяват това (виждам го в момента), но ако пациентът е в контакт с близък, който, обратно, е със симптоми на безволие, предаване на свободата в ръцете на авторитет и сляпо следване на неговите инструкции? Ще се наложи ли и вторият да приема съответните есенции, за да се получи ефектът при първия?

Ох, аз и от четенето на Учителя съм виждала отрицателен ефект, за съжаление..... Зависи кой как чете и какво взема. В толкова беседи Учителя говори за това на учениците си ето една... Но понеже обсъждането е на книгите на Лазарев (чийто защитник и поклонник НЕ съм, но се опитвам да видя нещо полезно) - ще помоля тези, които изцяло отричат всичко написано в книгите му, да ми посочат с какво, например, се противопоставя на Учителя неговото сравнение за орлицата и нейните орлета ( в предния ми пост) и също приказката за здравето, късмета и любовта. За тези, които не са я чели, накратко: - На път били здравето, късметът и любовта. Замръкнали в едно село и почукали на вратата на една къща. Тя била малка - имало място само за единия. Стопаните решили, че най-важен е късметът и прибрали само него. Първа си тръгнала любовта, където няма любов, няма и здраве. А ккогато тях ги няма, всичко, което ни донесе късметът или го даваме за лекарства и съдилища, или нямаме сили да му се зарадваме. - във второто село пуснали здравето. Първа си тръгнала любовта, и т.н..... - в третото село пуснали любовта, а там където любовта е до огнището на дома, и да има проблеми, и да няма късмет, хората си помагат и се радват на всичко и са щастливи само от това, че се обичат. и затова са и здрави, и късметлии. Мисля, че едва ли някой се съмнява в това, кое учение сме избрали да следваме пишещите в този форум....

Всъщност въпросът ми беше може ли хомеопатията да ни насочи към съзнателно поведение от страна на заболелия от грип, с което да може да се свърши същата работа, каквато свършва "канализацията" - хрема, но без сърбежа в носа, кихането и кошчето с мокри салфетки?

В момента чета книга за лечението с цветовете на д-р Бах (Метхилд Шефер - Цветолечение) и съм много впечатлена. Когато прочетох статиите за камшика, бора и дъба, останах поразена от точността, с която са описани състояния, в коитоаз самата съм била. Имам предивд негативните състояния на тези цветове. При това тогава, преди 5-6 години беше наистина някаква комбинация от тези три описания, но доста проблемна поне при мен. Тгава не бях чувала за съществуването на тази терапия и в моя град няма нито специалист, нито и помен от тях по аптеките - поне аз все ощ не знам да има някъде. Тогава, в тежка криза, която нямах възможност да изживея далеч от ежедневните си контакти с учениците - това ме заставяше да превключвам докато работя, но после болезнено да се връщам с вълна, на която все по-трудно издържах. Излизах рано сутрин в близката гора и за нищо не мислех, просто дишах като човек, на койо след час му предстои да потопи отново главата си под водата и поема ценни глътки въздух. Та тогава вниманието ми беше силно привлечено от камшика, който расте навсякъде и който дотогава ме впечатляваше само с бодилчетата, които ми досаждаха много. И аз не знам защо започнах да бера букети, да ги нося у дома и да окачвам китки на терасата. По същото време обичах да се опирам на един "мой" бор и едно младо дъбче в гората, които имах чувството, че ме викат и винаги минавах покрай тях. както и да е, лятото мина, мисленето и емоционалния ми свят тотално се промениха. стествено, четях Лазарев и Учителя и мислех много над всичко, което преживявах. Следващото лято вече нито борът, нито дъбът, нито камшикът ме "викаха". Дори аз учудена се досетих за тях едва втория месец от разходките си. Те също понамаляха по други причини. Та въпросът ми е - възможно ли е тези растения да са ми оказали влияни подобно на есенциите на д-р Бах тогава. Има ли непосредственият контакт с живото растение подобен ефект? Да отбележа, че винаги съм усещала живота на растенията и съм знаела, че те са разумни - още от детството си. А и това е стара традиция и в двата рода на родителите ми.

Каква е територията на хомеопатията при гинекологичните проблеми? Могат ли да се повлияят кисти, сраствания и други подобни проблеми? А каква е помощта при проблемна менопауза?

Никога не съм имала опитността на такъв първичен преглед. Ще съм благодарна на Александър да ни разкаже какво ни очаква, когато влезем в кабинета на един специалист. Нужни ли са някакви предварителни изследвания и въобще някаква подготовка? Колко време продължава първата среща с хомеопат и какво е най-важното, което трябва да предостави пациентът за успешната диагноза и лечение?

Благодаря за темата, Александър! Мисля че е много актуална и доста хора имат какво да споделят или попитат. Моят личен опит ме е убедил, че грипът започва да предодолява имунната ми система, когато подсъзнателно нося усещането, че съм уморена, но съзнанието не ми позволява да си почина. Или ми се иска да намаля темпото, за да се откъсна, да остана сама, да медитирам, но ми тегне списък задачи и все някой има нужда от мен за нещо спешно и важно. и като знам, че не мога да отказвам... Грипът за мен лично означава и занемарена хигиена на дихателния тракт и недостатъчно специални физически и дихателни упражнения (не просто да повървя малко). И въпреки всичко, когато усетя, че вече жизнената ми сила се бори с инфекцията: т.1 - спирам яденето - само гореща вода в големи количества, с лимон, току-що изцеден и билков чай. т.2 използвам първа възможност да отменя всичко и да легна и спя без да се напъвам да доказвам, че съм по-силна от болестта. т.3 не свалям температура, ако съм вдигнала вече - предизвиквам изпотяване няколко пъти по всички възможни начини. Правилно ли постъпвам? като резултат ми минава за около денонощие. Какво значение имат хремата, възпалението на гърлото - те също ли са в плана? Хората ги смятат за нещо, с което да се борят. Ако те все пак са в плана, как да помогнем на организма си по-успешно да постигне това, което цели с хремата, температурата и възпаленото гърло?

В един от постовете си Вики (благодаря за темата!) спомена, че Лазарев е бил нужен на някои хора, за да ги "поразтърси" и освободи от старото като им каже истината "право куме в очите". Е, аз съм един от тези хора. Намеирих себе си и диагнозата си в част 5 - зависимост от човешката любов. Преди това четях Учителя, но това беше като да слагам мехлем на гноясала рана. Първо трябваше да се дезинфекцира и дори изреже... Хвърлях книгата възмутена, след това отново я вземах и мислех. много ме болеше, че на 45 години всички мои понятия за добро и любов се обръщаха на 180 градуса. Т.е. - идваха си по местата. Ако не ме бяше "стръскал" яко Лазарев, щях да понаглася думите на Учителя да паснат на моите стари разбирания и Ах! колко съм добра, колко страдам, значи съм благородна! Без него нямаше да мога да осъзная заблудите си както без Учителя нямаше да мога след това да намеря пътя си. Нямаше да мога да кажа в решаващия момент на сина си " Обичам те толкова много и вярвам толкова много в теб и силите и способностите ти, че това са последните 200 лв, които получаваш от мен. Само след малко време ти ще получаваш от работата, която ще намериш сам много повече. Аз бях дотук с парите, но винаги ще бъда с теб с много любов каквото и да решиш, каквото и да се случи". Без Лазарев нямаше да мога да изхвърля пиленцето от гнездото с най-чистата любов, на която съм способна. През цялото време си напомнях за онзи пример с орлицата, в който лазарев напомня, че има няколко определени дни от живота на орлето, в които ако не полети, тялото му ще тане прекалено тежко и то никога няма да може да го направи. Майката го пуска от високото в бездната, за да спаси живота му. Ако през тези дни тя го съжали и го остави вътре при себе си... това е равносилно на неговото убийство... и на срутването на цялото гнездо. И още една приказка се е врязала в паметта ми и често я разказвам в подходящи случаи - за Здравето, Късмета и Любовта - стар грузински (или нещо такова) тост, разказан в края на не помня вече кой том.

От малкия опит, който имам - през зимата повече уча, наблюдавам себе си, движенията си, доправям някои елементи, плавност, лекота. Сега уча текста наизуст - пея си без глас докато играем.... През сезона 22.3 - 22.9 като че ли повече я "живея", всичко се слива някак - движения, музика, текст, вътрешно състояние... Обаче доколко ще се получи това "живеене", струва ми се, зависи от работата, която съм свършила през зимата. Първият ми сезон си беше почти изцяло учене, не изживяване. След втората зима на курса усещането беше далеч по-различно - повече лекота, свобода, сливане... И остана списъка с нещата, над които сега работя...

Честит рожден ден, Спасимира, звездичке! Благодаря ти за светлината, радостта, вярата в мъдростта и красотата на Младостта, с които топлиш сърцето ми откакто се познаваме! Нека сърцето ти бъде винаги отворено за Любовта, умът ти за Мъдростта, а душата за Истината, каквито са били досега! Честит рожден ден, Христо! Поздравления и благодарност за всичкия труд и време и сили, които даряваш на хората!

Интересен въпрос - за бързите пътища... Замислям се - пътят винаги е бавен, ако докато пътуваме, очакваме пристигането в определена точка или бързаме да пристигнем в определено време.... Пристигането винаги е толкова неочаквано бързо, ако сме се радвали на пътуването и не сме и мислили за пристигането... Това от опит - случва ни се като пътуваме до София и обратно.... Но според мен е много по-валидно в преносен смисъл за пътя на живота...

Съвсем точно, Александър! Да добавя нещо по моята специалност. Решаваща роля в интерпретацията на обективната информация, която ни подават сетивата, играе езикът, който сме усвоили при формирането на мисленето си (в най-ранното детство). Този език колкото ни "отваря очите' за нашия свят, толкова ги и затваря за други подробности. Всеки, който владее поне втори, а да не говорим за трети и повече езици познава усещането за промяна на мисленето и "виждане" на нови връзки и диференциране, благодарение на понятийния апарат, лексиката и граматичната система на другия език. Например, английският език "ясно вижда" разликата между видовете усещане за задължителност, защото не притежава дума за универсално "трябва". Но пък българският език "ясно вижда" дали сме свидетели на събитие от миналото, за което говорим, или не, защото в английкси отсъства категория свидетел в минало време. Какво общо има това с ясновидството? Ами може би то се развива, ако съзнанието успее по някакъв начин временно да се освободи от ограниченията на интерпретаторите - езика, емоциите, и... още много.... Не че има нещо лошо в тях, напротив, те осигуряват връзките ни с нашето човешко обкръжение, но за ясновидство, може би имаме нужда да се освободим и от тези връзки...

Знаем - но защо да е под сурдинка? Съвсем си е явно и каним всички в неделя 9:30 в Хасково. Това е курс, на който не само играем, но споделяме, задаваме въпроси, коментираме музиката, текста и всичко свързано с упражненията, правим и други упражнения, учим... Накрая на занятието изиграваме цялата Паневритмия. Има нови хора почти на всяко занятие, така че тези, които са по-опитни танцуват с тях, за да имат опора и да има кого да наблюдават. Много е хубаво. Прекъснахме по празниците и наистина се усеща липсата.

Аз специално не обявявам никъде, че съм вегетраианка, не убеждавам никого, просто ям каквото ми хареса. Ако ме попитат защо не ям мсо или ме поканят, само казвам, че не обичам това или че ми става тежко на стомаха от него. И наистина е така. Майка ми най-много настоява, но и тя спр, след като един ден я погледнах в очите и я попитах дали ще и стане по-добре ако хапна и после 3 часа ми се гади или ми се носи тежък дъх от стомаха и ми се разстрои целия ден. И наистина ли настоява да го види това с очите си - защото акоо много иска може да се жертвам и да и покажа, че не лъжа. Още използвам всяка възможност да похваля постното, което е пригтвила - тя много се радва. Нпример, отказвам рулото, защото просто не мога да устоя на тиквата и ям в колиество, което компенсира рулото. Мисля, че основната тревога на ядящия месо е да не би вегетарианецът да започне да го убеждава колко е вредно месото и затова атакува пръв. Колкото до родителите на вегетарианчетата - някои могат да създадат проблем на децата си, ако няма разумен човек до тях, който да защити детето и да обясни кротко на разярения родител, че детето по-добре си знае какво е полезно за него.

Според моето лично разбиране в посочения цитат ключовата дума е "проповядвате". Коя съм аз да проповядвам, та аз съм ученичка в най-добрия случай, а и не съм съвсем сигурна дали и това съм станала наистина. Мога само да уча, да следвам, да споделям на подходящо място с подходящи хора това, което ме вълнува и ... най-важното, което се очаква от мен е да прилагам наученото в ежедневието си. Проповядването е за Учителите. Друг е въпросът за хората, които имат нужда да превърнат някого в свой учител и да му прехвърлят отговорността за своя път. И както винаги търкулва се гърнето и си намира похлупака - ерзац-ученикът си намира ерзац-проповедника. Ами и това е урок сигурно - за всички.

Когато преди година майка ми си счупи крака и трябваше да и помагам за тоалет в болницата, осъзнах нещо много важно за мен. Когато влезнах в стаята с пакета памперси в ръка, тя се разплака - "Откак се помня съм се ужасявала от това - да стане с мен нещо и децата ми да се наложи да ми сменят памперс и да ме обслужват на легло". Засмях се с глас "Е, ето че стана и не е чак толкова страшно, нали? Голяма работа - един памперс, и ти моето мръсно д. си бърсала, защо сега да не ти го върна тъпкано, сега ми е паднало, хайде, ще слушаш, иначеее". Тя ме погледна объркано. "И каква е разликата между бебче и бабче - само една буква". Усмихна се. "И ако се надяваш да ми загнуси и да си тръгна, не си познала - две деца съм изправила на крака, с една баба като не се справя...." Засмя се облекчено. На път за вкъщи изплуваха спомени - родителите на майка ми и двамата починаха в ръцете и след дълго и мъчително боледуване на легло. Това е бил урок за нея - че няма от какво да се страхува за себе си. Тя не го е усвоила и е продължила да се ужасява, дори повече от преди. Наложило се е урокът да бъде по-ясен. След като се върна у дома доста говорихме за това. Мисля, че сега не се ужасява, приема вариантът "позорно закована на леглото през последните си години" като един от възможните и напълно нормалните. И мисля, че вече разбира - това зависи и от нея.... а може би и от мен? Ако аз не допускам този вариант като болногледачка, ще се наложи да ми дадат урок... Не знам, така го усещам за себе си, за другите може би не е валидно.

И как може да се разбере, че някой си е променил мнението на 180 градуса? Само като го декларира? Или ако някъде на друго място (или дори на същото) напише нещо, противоположно на старото? Ами аз лично не бих повярвала на думите. Истинската промяна - това са делата, поне моят опит го показва досега. А ако Голямата промяна се прояви на дело, то какъв е смисълът тогава да го съобщаваме? Нали всеки, за когото ние представляваме интерес, може да го види и опита? Друг въпрос - дали някой е длъжен да дава обяснения на друг защо, как и кога се е променил. Това е строго лична територия, според мен. Колкото до мненията във форумите - ами нали затова има дата на публикуване.... И аз съм се смяла на свои стари мнения и сега не бих написала същото, но това съм била аз преди 5 години - т.е. това не съм аз-сега. На други стари мнения съм се замисляла сериозно - отваряли са ми очите - може би тогава съм го разсъждавала на теория, а едва сега съм попаднала в същата ситуация лично...

Семейството и децата не са задължителни за духовния път. Те са нещо като магистратура. Обаче нека не се разбира тясно съпруг, раждане, отглеждане на свои деца - под семейство се разбира по-широк кръг семейни отношения и работа с деца. Например в определени ситуации порасналото "дете" може да научи урока на родителя, полагайки родителски грижи за своите биологични родители или за други близки. Интересно ми стана - тук съществува разбиране, че професията с всичките и изисквания, домакинската работа и всичката останала житейска проза се смятат за вън от духовния път, правилно ли съм разбрала??? Та това е все едно да четеш за сесия и да не се явяваш на изпитите.

Да, отлично разбирам, защото съм попадала в подобна ситуация в София. Бяхме с дъщеря ми, която живее и работи в Германия и в случая много бързахме, което явно ни е проличало. Аз така и не погледнах нит тарифата, нито началните показания на таксиметъра и доста се учудих, когато само след минута дъщеря ми спокойно каза спрете, моля, трябва да слезем веднага. Ако шпродължим с вашето такси ще ни излезе солено разстоянието. по-добре да вървим пеша или да намерим друго такси с нормален таксиметър. След което извади точно 3.20 (толкова сочеше таксиметъра за мое изумление), подаде ги с едната ръка, отваряйки с другата вратата. После ми каза, че човек трябва да си има навика и да внимава, да си отваря очите на 4 и да не очаква от другите да бъдат винаги коректни. Всъщност това беше стария принцип на Текери "Ако нямаше наивници, нямаше да има и мошеници", само че аз го знам на теория, а детето ми го прилага на практика без да го знае на теория. Та, когато на човек му се случи подобна неприятност, вместо да удря шофьора или себе си, по-добре да си научи урока. Гневът в случая идва от сблъсъка на желанието за контрол над поведението на шофьора, изразено в очакванията ( винаги ми излиза не повече от 5-6 лв онзи беше уж 1280 тарифите на табелката му бяха нормални цифри като на другите ) с усещането за безсилие да се промени ситуацията при свършен факт, както и нежеланието вътре в себе си да си признаем предоверяването си. Да, трябва да има закони и хората не трябва да злоупотребяват, но... май прав е Текери - докато има наивници, ще има и мошеници. Остава може би само да успокоя гнева си срещу шофьора, че подобна ситуация с невнимание и очаквания за коректност могат да ми излезнат доста по-скъпо от 20 лв, ако се отнасят за нещо друго. И ще ми..., ако не ми парят тези 20 лввсеки път, когато усетя предоверяване.

Ами аз ще дам пример с професията си. Ако се специализирам тясно като преподавател английски език - ранно чуждоезиково обучение, аз имам само една възможна сфера на работа и няма как да я променя. Ако се специализирам като психолог-педагог и методист в областта на ранните етапи от усвояването на чужд език, аз имам огромно поле за приложение на специализацията си. При това мога да превключвам от едно в друго конкретно занимание буквално за минути. Мога да работя с групи възрастни, които сега започват да усвояват езика и едновременно с това да ограмотявам на латиница 8 годишни деца, да правя инсценировки с елементи на психогимнастика и психодрама, включвайки англоезичен материал. Мога да работя над формиранет на първите абстрактни понятия за структурата и функцията на езика, мога да инициирам ситуации, в които да се активират формиращите се езикови комуникативни умения в новия език, мога.... още куп най-различни неща. Дали ще си сменя професията - дали ще работя нещо по-различно от учителка по английски? Знам ли? Може и да стане нещо такова някой ден, но то при всички случаи ще е свързано с общуване с хора и най-вече деца. Например, имам от време на време видения за професия "баба".

А аз винаги съм усещала, че крайната цел на духовното развитие е... осигуряване на непрекъснато развитие... И винаги съм усещала крайната истина като.... заблуда на егото. Може би е само при мен.

Благодаря за професионалните наблюдения, Ани! Точно съвпадат с характеристиката на възрастта, в която го чертаят и, за съжаление, с характерните недостатъчци на възпитанието на децата от съвременната епоха. На тази възраст физическото развитие почти приключва и детето се усеща развито и в разцвета на тялото си. То усилено развива интелекта си и обществото определено го оценя по този показател - затова дясното рамо е по-дълго от лявото. Значението и развитието на емоционалната сфера, осъзнаването и овладяването на емоциите е слабото място на културата ни - от една страна тя ни налага "правила", които ни заставят да сдържаме и да се борим с емоциите си. От друга страна модерно става безконтролното изливане на емоциите, за да се "освободим от тях" и също обявяването им за "низша природа". Във възрастта 6-13, когато е фертилният период за осъзнаване и овладяване на емоционалната ни сфера, децата биват принуждавани да работят над интелекта си и да трупат знания вместо това. Ето защо и при възрастните най-късо е лявото рамо на триъгълника и много рядко се среща човек, който да нарисува равностранен триъгълник. Интересно е да се самонаблюдаваме как се променя формата на триъгълника в различни моменти - на афект, на спокойствие, на интелектуален труд и на почивка, по време на емоционални преживявания...

Живот според желанията - това не води ли по друг път - по-различен от духовния? Може би думата не е точна? За мен лично това е живот по Божията воля, а моите желания са човешки. Ако успея да ги хармонизирам и опитомявам така че да изпълняват Божията воля - да! Така че зависи от желанията и зависимостта от тях. Като пример - ако моето желание е да съм щастлива и се водя по усещането си за щастие, по него вземем решенията си "това - да, това -не", тогава съм в Божията воля.Особено важно е при вземането на решенията да пазя свободата - своята и на другите. Например, ако усещам щастие, когато опредлен човек е близо до мен, то не мога да заставя по какъто и да било начин този човек да стои до мен, за да съм щастлива.... Ако моето желание, обаче, е да притежавам конкретен предмет или човек или да определям развитието на някаква ситуация "за доброто на всички", то това вече е подмяна на Божията воля с моята човешка. Единственото духовно, което имам шанс да направя, според мен, е да осъзная разликата между човешкото си желание и Божията воля и да го смиря, давайки приоритет на Божията Воля. И това също е духовен път....

А защо изобщо трябва да се борим с него и да го побеждаваме? Не е ли по-разумно да го опознаем и да го превърнем в приятел и служител? И защо "низшето" и "висшето" аз - така настъпва напрежение и борба кой да заеме позицията на водещ. Нека всяко аз да си води в своята област и да получава удовлетворението си, в същото време служейки по своя начин на Цялото. А цялото не е аз - то е всичките аз-ове взети в хармония. Сега се сещам за "хоро" - свещеният танц на човешките кутури - всички са хванати за ръце в кръг, който се върти и няма водещ човек - води хармонията, музиката, ритъмът.... Може би ако тях поставим в ролята на Учители, а нашата духовна воля ни помага да образуваме това "хоро" вътре в себе си и да се включим в "хорото" на своя свят?