Донка

По време на кръга обикновено не ми остава внимание за това какво прави другия, освен ако това не наруши вниманието ми. Тогава се опитвам според причината за нарушаването да реагирам адекватно, но винаги аз - другият нека реши за себе си. Един въпрос: Бях в кръга на езерото на чистотата. В един момент започна да ми прави впечатление, че играещите пред мен изчезнаха от полезрението ми. Дотогава старателно следях камъчетата, които очертаваха кръга. Забелязах, че двойката пред мен се бе отдалечила почти с метър от тях, но те следваха двойките пред себе си, които също се бяха отдалечили от очертания кръг. Аз играех от вътрешната страна, моята партньорка беше съвсем неопитна и изцяло разчиташе на мен. Трябваше аз да взема решението в онзи момент. Опитах се постепенно да застанем на такова разстояние от очертания кръг, че да "свиваме" отдалечаването - да не се намираме на драстично различно разстояние от камъчетата в сравнение с играещите пред нас, но и да не продължаваме инерцията на разширяване, която заставяше играещите в по-външния кръг също да го разкривяват. Бях доста ангажирана с играта и не забелязах какво успях да постигна за кръга, но вътре в себе си успях да постигна хармонията, която беше се нарушила. Според вас трябваше ли да направя забележка на отдалечилите се от камъчетата? Ако някой беше направил на мен забележка, че не се движа точно зад предната двойка, как би следвало да реагирам?

Мигрената има специфични симптоми - не може да се обърка с обикновено състояние на главоболие. След първата криза не знаех какво е това, но се постарах много подробно да обясня на невролога (мой съученик) какво точно бях преживяла. Той се засмя и ме попита от кой учебник по медицина съм го прочела. Разбира се, не бях чела нищо и той беше наясно. Просто не може да се сбърка... Усеща се и как наближава - аз например започвах да виждам змийче от светли петънца, което се движеше в очите ми. За хранителния режим - тук не става дума за хранене по време на пристъпите - непосредствено преди и след тях също. Това е наистина невъзможно заради гаденето. Но през останалото време наистина спазвах режим, който ми налагаше тялото ми. Слушах го внимателно - лека закуска - житен режим, овесени ядки, орехи, ябълка, портокал, гореща вода с лимон на гладен стомах. И сега продължавам с тази диета, но не защото съм на диета, а защото това обичам най-много - другото ми тежи. Изцяло пълнозърнест хляб тип Бонус (сега си го правя сама) - варени кореноплоди, грах, броколи. Обичам много сирене - козе, но то може би е за костите. Трудно се откъсвам от зелева салата и тиква Въобще -варени и печени плодове и зеленчуци, малко мазнини, предимно от ядки, житни... Обяснявам си го, че почиствам редовно организма си и не го затормозявам с трудносмилаеми храни и той има възможност да се справи с физиологичните процеси, които довеждат до пристъпа. Не съм лекар и сигурно звучи непрофесионално, но това си е моето лично обяснение. Хубаво е да се провери и гръбначният стълб - при мен се откри изправена шийна лордоза, която още си нося, разбира се. Грижа се за изкривения сектор с масажи и гимнастика, загряване и го пазя от преохлаждане - с подходящи дрехи и задължителна качулка през студени и ветровити дни. Да не забравя - минимално време пред екран! За мислите и емоциите - много може да се говори, но определено Креми сочи добър източник. Мисля, че може да се намери в спиралата. Ако не - мога да го пратя по мейла на тези, които проявят интерес - donkag@abv.bg Бих добавила и Луиз Хей - Излекувай тялото си, макар там да е малко, ако човек има нужда от тези няколко думи и знае как да ги разтълкува и приложи, много помагат и бързо. Бих насочила страдащите към осъзнаване на зависимости и агресивни мисловни модели свързани със сексуалните отношения, съчетани с емоционалните.Поне при мен това беше слабото място. И Учителя - бих препоръчала просто да се чете това, което допада лично на човека - Изворът на доброто, например, е помогнала на много хора и на мен в това число. Не знам дали съм излекувана - не съм проверявала и не знам как се проверява. Но и аз като креми забравих имената на хапчетата, които ми помагаха.

И аз мисля по същия начин. Плод на човешки съзнателни усилия е всяко благо, всяко богатство ( с малка буква). Никъде не съм споменала, че Бог е създател на благата, защото не мисля така. Това, което човек нарича блага - той си ги създава сам. Крушата на дървото е просто обвивка за семената му и средство за размножаването му докато човекът не се качи и не го откъсне или не си направи труда да се наведе и да го вдигне, за да го изяде. Другото Богатство - това, което е от Бог - това според мен е заложеното в човека "мене" - всичкото това "мене", което е способно да създаде блага, богатства - всякакви, материални, духовни... или да осъзнае нещо в своя свят като благо, като богатство.

Да, разбирам - съгласна съм. Богатството на "мене" е осъзнаването на свободата му, на самостоятелмостта му, на отговорността, които те носят със себе си - включително и поемането на страданията като следствие от свободата и самостоятелността. Оттам "мене" определя съдбата си, естествено - нали то се разпорежда с богатството си - и материално, и духовно, всякакво. Това, че мнозина уповават на Господ за Богатство вместо да ползват това, което е вложено вече в тяхното "мене", Господ ли е невежата? Добре, материално богатство - всички до един са го придобили благодарение на това, че са се потрудили да реализират с усилията на своето "мене" това, което се намира в тяхното "мене". Опра Уинфри има своето богатство, защото носи таланта и волята на своето "мене" да ги оползотвори... Не парите и са сериозният бизнес, според мен, а повече самостоятелните усилия и воля в хармония с вложеното в нея. Това, обаче, е настрани от отговора на въпроса: А Кой е създал, програмирал и вложил нещо изобщо в "мене"? Защо във всяко мене са сложени различни неща, но така, че заедно образуват едно хармонично цяло? Така, че богатството на всяко мене като парченца на пъзел образува Богатството на Картината?

Какво означава за вас да даваме ход на чувствата и желанията си и какво да работим с тях? В какво виждате разликата?

Благодаря И аз уважавам различните от моите схващания... Имам въпрос Ако богатството и свободата идват от "мене", "мене" откъде е дошло?

"Човек е богат, когато е свободен и е свободен, когато е богат." Ще продължа моите лични разсъждения - богатството - свобода носи със себе си отговорността как се оползотворява. Не случайно е Бог-атство. Бог е дал някаква свобода да вземем решения. В рамките на тази свобода сме богати, но и отговорни доколко изпълняваме волята на Този, който ние оставил богатството-свобода, за да го направим...

Миналия ден при мен отново се отби моят съсед по офис - отглежда нещо за износ, има няколко сгради с прилежащите необходими неща за производството, има си работници, цялото му семейство се занимават... Та отби се да ме помоли за... 50 лв. Той, шефът, беше платил на работниците си, беше "заредил" следващата партида, за да осигури работа на хората си и.... беше останал без 50 лв за бензин да иде до София да си уреди сметките в банката. Неговата заплата... той не получава такава. В тази криза... Не пиша това за да извикам съжаление към "горките шефове", а да предложа на всеки от писалите по-горе от "другата страна на барикадата", на всеки, който се е чувствал онеправдан и е вдигал революция срещу шефа си, да се опита за малко да погледна света през очите на този, който за да му осигури работа и заплата на 8 часа раб. ден, самият той няма почивен ден и работи 12-18 часа на денонощие... Бившият ми директор ставаше в 4.30 през зимата, за да е сигурен,че парното на училището е запалено и няма проблеми... Има всякакви шефове... и такива и от другите. По темата - ръководният пост съществува за хората, които са тръгнали по духовния път и е замислен да се заема от тях. Заемат го и други, разбира се. А дали това не става, защото хората с духовни интереси смятат, че трябва само да изкарват своята прехрана ... И че да си шеф е признак на бездуховност, привързаност към властта, раздуто его и всички от този род.... За инфо - шеф съм на самата себе си в момента, но когато съм имала шефове, винаги съм се опитвала да ги разбера и да видя техните положителни черти, принос, трудности... Дори и когато не са имали нищо общо с духовния път...

Бих помолила за примери на символа "бебе", взет откъснато от символа "майка"... Всичко, за което се сещам в момента са все майката и младенеца... А може би това е нещо, което досега не съм виждала или чувала Благодаря предварително...

с няколко лични допълнения: - "Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за красив физически човек да е бил лош или зъл." - което най-вероятно може да се твърди и в обратния ред: "Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за"лош или зъл"човек да е бил" красив физически. което ме навежда на мисълта и за още едно подобно изречение: Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за"добър"човек да е бил" грозен физически(?) Очевидно понятието за физическа красота има не съвсем явна, но все пак осезателна връзка с понятията за добро-зло. "Аз лично виждам много грозни хора, виждам и красиви, но това не променя моето отношение към тях. Защото отдавна красотата или грозотата не ме вълнуват ексистенциално, те са отвъд моя свят." Мен това също не ме вълнува и тъй като веруюто ми се състои в това да виждам само доброто в хората около себе си - то може би затова виждам само красиви хора .... не знам какво означава един човек да е грозен. Не съм виждала грозни хора от деня, в който престанах да смятам себе си за грозна физически и душата ми се изпълни с благодарност към Създателя ни, че моята човешка същност - физическа и всякаква друга - са такива, с каквито съм дошла в този свят. И същото се отнася и за всички останали души, дошли в този свят.... Според мен красив - грозен - това е субективна оценка на ум, който е ограничен от някакъв конкретен еталон за физическа красота - личен или наложен му от социалната група, към която причислява себе си.

Молитвен наряд за начало: Фир-Фюр-Фен - Благославяй(песен) Добрата молитва О, Велика Любов (формула) Беседа: Свобода и ограничение Господи, изпрати ми един ангел (формула) Господнята молитва Заповедта на Учителя Бележка: Преди беседата е добре да прочетете: трета глава от Евангелието на Матея

Първото правило: Говорете малко, но разумно. Благодарете от дълбочината на душата си за всичко, което ви се случва. Взимайте участие в общата благодарност към Бога. Не задържайте дълго време един човешки недъг в ума си. Дръжте в ума си добродетелите на хората. Само така можете да се чистите вътрешно. Благодарете, че сте станали, че дишате въздуха. Благодарете за всички мисли, за всички чувства, които ви посещават. Всяка вечер, преди да си легнете, отделете пет минути от времето си, да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Като си легнеш да почиваш, ти ще отидеш в другия свят, ще се разходиш, и сутринта ще се върнеш отново на земята. Ще бъдеш радостен и весел и готов за нова работа. На онзи свят се отива със специално такси. Тази сутрин вие дойдохте тук без такси. С такси иде само човекът на любовта, а не онзи, който иде със своята кал. Човекът на любовта иде точно навреме. Щом тръгваш и се колебаеш, да отидеш, или не, ти не си господар на положението, ти идеш с чуждо такси. Аз искам всеки да дохожда със своето такси. Правила за живота

Смисълът на изпразването на торбата преди да отиде човек при Господ? В торбата са всички етикети, всички връзки, правила, дефиниции, които е създал до момента нашият ум. Да ги изпразним означава да отречем постигнатото до момента - т.е. да обеднеем, но да вярваме, че това не е бедност, а готовност да получим нещо далеч по-ценно от старото... И все пак човек трудно се отказва от това, което е постигнал, научил, от света, който си е създал... Как изпразвате торбата си преди да се обърнете към Господ?

Много е важно, според мен, един преподавател по Паневритмия да носи в себе си, но и не по-малко да се учи на мекота, толерантност, разбиране за индивидуалните черти на всеки ученик и за процеса на развитие .

Ако една любов зависи от това дали другият я споделя, дали изпитва същото и дали желае да приеме и да даде същото като този, който обича, това дали е любов? Влюбване - да. Обсебване - да. Но любов? - Не. Любовта не съществува без свободата и на двамата.

Ами ако приемем, че празният поглед е поглед, на който му предстои да се напълни?

За себе си съм отчитала като грешка само случаите, вкоито съм бързала да отсъдя за някого без да го опозная, без да вникна зад думите и опита му, без дори да го попитам какво е имал предвид.... Случвало ми се е да го правя - старая се да не се случва повече... Последствията от минали подобни грешки ме научиха на много неща - така, че ако съм грешила в това, то грешките ми са ми били в моя полза, значи, били са правилни

Съвременният човек с лекота използва думата любов в много случаи, в които всъщност тя отсъства. И за мен влюбването и любовта бяха почти синоними много дълго време. Едва ли не смятах, че само влюбването означава, че изпитвам истинска любов. Другото е .... просто приятелство... Оказа се точно обратното. Когато човек се влюби, любовта си отива... заедно със свободата.... А как мислите вие? Какъв е вашият опит?

Съгласна!А какво ще стане обаче ако ти знаеш и разбираш това ,но човека срещу теб не знае и не го разбира?Тогава може ли да се съхрани според вас тази любов ?Рухва ... може би ! Любовта между мъж и жена, жена и жена, мъж и мъж по-различна ли е от любовта към цветето, към слънцето, към птичките и към света, в който сме се родили? Забравих да спомена и любовта към себе си... Пишем във форум човешки взаимоотношение и затова е хубаво да знаем, че пишем за човешките отношения. Интересно е да се дискутира и какво става вътре в самите нас под влияние на тези отношения. В този смисъл споменах с две думи (както е желателно да се пише), че ако любовта, която сме изпитвали в рамките на някакви интимни отношения, е охладняла, т.е. отишла си е, то ние не сме изпитвали любов, а привличане, влюбване. Ако наистина е било любов, то тя няма да зависи от това какви са нашите отношения. Чебурашка: Според мен, любовта не е броимо съществително за разлика от понятието връзка. Обичам веднъж, втори път, трети път - този урок вече сме го минали в този живот. Още обичам момчето, в което бях влюбена в гимназията - макар и да не сме се виждали от години. Радвам се на успехите му, пожелавам му да има светлина да разреши проблемите си, да има силите да понесе неприятностите си. Обичам всичко, което преживяхме заедно и съм щастлива, че всеки от нас пое по своя път. Обичам и бившия си съпруг - и сега го обичам много по-чисто и истински, отколкото когато живеехме заедно. Отказах се от живота ни заедно точно защото осъзнах, че ако наистина го обичам, трябва да го освободя от присъствието си близо до него, да го освободя от грижите си, от грижите, които той смяташе себе си за длъжен да полага за мен... и от много други неща, които съпровождаха близостта ни - физическата. Сега той ми е близък дори повече - разбирам го по-добре... Сега се смяхме много с мъжа до мен, като преброих още колко мъже нося в сърцето си заедно с него... цял автобус ... и има място за още... А сега на въпроса: кога си отива любовта? Таня е направила чудесен списък! Бих само го озаглавила "Кога си отиват добрите отношения?" или "Кога си отива тръпката?" Да добавя към тях - усмивката, прегръдката, тръпката си отиват, когато сме обичали не човека, а своята "картина" за него. Когато човекът откаже да бъде напъхван в нашия калъп "любим човек", чупим калъпа и казваме, че любовта си е отишла. Направим ли следващия калъп, нацелим ли друг за вкарване в него, един ден и той ще се счупи (т.е. ще го счупим ние самите). И така може би сърцата ни ще изглеждат големи, очите ненаситни, света безкраен и интересен, но дали няма да е точно обратното?

Може би все пак е хубаво да уточним какво имаме предвид под "любов" в тази тема - вътрешното усещане на човека или физическата близост с друг човек, т.нар. връзка? Съвсем е възможно да има връзка без любов и любовта не предполага непременна връзка.

Ако една любов си отиде, това не е била любов. (Съжалявам, не можах да го съкратя до две думи.)

Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер по ред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от Пеню Киров, се постави цифрата 1. (Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2. Срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3. Срещу „послушание" се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10; дълготърпение — 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха по отделно на 29 книжки, от които всякой от нас взема по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: — Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото — това са духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ — това е първото Същество, Което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог. То е първото Същество, което е създало света. С това число се е появило и второто лице — правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото две, което трябва да страда, защото винаги този, който седи между хората, не е най-обичаният. Този, който раздава правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че майка ми ме е научила така". В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата „правда" в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда"? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога . Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото четири означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме стремление добро за человеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата „любовь" имаме буквите „ю" и „б", които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото шест, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2x3. В него са и майката, и синът; следователно, числото шест включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на две, което представлява майката. На нея човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо" иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение. Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост. Осемнайсет означава вече правдата, защото в него виждаме 1+8 равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет ангелски чинове. Деветнайсет — то представлява човека в неговото обществено развитие. Двайсет — то представлява любовта. Двайсет и едно. Три пъти по седем са 21. Това е числото на славата. значи, човек, когато свърши своята еволюция, него го очаква слава. Двайсет и две е пак преповторение. То представлява пак животните. Числото двайсет и три е от 2 и 3, което е равно на 5. Значи човек трябва да има винаги любов. Двайсет и четири. 2+4=6. Там е сърцето. Двайсет и пет. Това число е числото седем. То е животът, истинският живот, Божественият живот. Двайсет и шест. 2+6 е равно на 8. Това е светът, в който ние живеем. Двайсет и седем. То е числото 9. Значи, то е търпението. Девет е най-ст рогото число. Двайсет и осем. Това пък число е числото 10. То е преповторение на човешкото политическо развитие. Двайсет и девет. Числото 29 е равно на 11. То е изпълнението. Значи, всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни. 16.08.1910г. - протоколи от Годишната среща на Веригата - Велико Търново От книгата Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 АЛФИОЛА 1995 ISBN 954-8139-10-3

Срещала съм мнения, според които да се смали материалното и да се разшири духовното означава да се откажат от реалната си работа и да посветят все по-голяма част от времето си на медитации, молитви и други не-материални занимания. Има, обаче и още една гледна точка. Времето, отдадено само на медитация и различни молитвени практики, не може ли също да се разглежда като матриализиране на духовното? И тогава вместо да смалим материалното, ние всъщност го увеличаваме. И то може би за сметка на някакво вътрешно смаляване? Ако затворим вратата на работното си място пред нуждаещ се от нашето съдействие човек, за да се откажем от материален труд (и възнаграждение) и да се отдадем на духовни занимания, това дали ще е духовно разширяване и материално смаляване или обратно?

Божидар Точен въпрос! Според мен смесваме вярата със зависимостта от конкретни идейни модели. Разликата? Винаги съм я търсила в две точки: свободата и любовта. Ако нещо, което наричаме с думата вяра, е в състояние да ограничи свободата ни или да предизвика натрупване на негативни мисли и емоции, това вече не е вяра, а зависимост от някакъв ценностен модел. Същото важи и за надеждата. Какво означава "празни илюзии и въдушни кули"? Казвали са ми, че като виждам само добрите качества на учениците си, аз градя въздушни кули и работя с празни илюзии. Всъщност според мен е обратното - въздушните кули и илюзиите са нашите субективни очаквания, норми, които светът и хората, и самите ние, трябва да "напълним със съдържание". Да вярваме упорито в собствените си филми, да се надяваме, че ще стане точно това, което Ние искаме и смятаме за правилно да стане - това е зависимост от гордостта и суетатата на егото, което носим. Това не е нито вяра, нито надежда.

Откакто върви тази тема, си мисля за силата на думите. И за тяхната субективност - пълна. Защо един и същ факт един човек нарича с думата провал, а друг - с думата успех? Значи самият факт е обективен - човешката преценка е това, което го превръща в успех или в провал. Като в примера с Едисон. Какво означава усещането,че някой (аз или друг) е претъпял провал? Това според мен означава, че умът ми е сложил някаква рамка, еталон, с който да измери успеха. Ако развитието на събитията не влезе в тази рамка, то се оценя като провал, ако влезе, като успех. В този случай господар на мисленето, емоциите ни и поведението ни става (или вече е станала) Рамката! Какво означава липсата на усещане за провал? Нима наивност? Или гордост - виждате ли, аз не мога да се проваля? Според мен обратно - точно усещането за провал е признак на болезнена гордост. Липсата на това усещане, според мен, е надрасната гордост, осмислена и преодоляна. На мен, обаче, ми излиза друг един въпрос, свързан с провала. Кой и кога ни внушава, че сме се провалили или можем да се провалим. Защо едно прохождащо и падащо на всяка крачка дете не се плаши от провал и не усеща така тупването си на земята? Кога започваме да виждаме чашата наполовина празна? Благодаря на Моника и на всички писали по темата - в не съвсем отдавнашен период от живота ми тя беше много важна за мен. Докато осъзная и приема като свое кредо "принципа Едисон".