Донка

Според мен под "развързване на волята" може да се разбира осъзнаването на Божествените закони - не просто подчинение на заповедите, не страх от наказание след престъпването им - не! Това е "юздата". Блеене - хваля се, че съм изпълнила заповедите или криткувам друг, че не ги изпълнява, или поучавам как следва да ги изпълни.... Когато поставя безусловната любов като основа на живота си, това прави юздата излишна. Затова, според мен е казано, че Христос ни развързва волята - сваля ни юздата. Като ни дава Учението за Любовта, той ни развързва умовете и сърцата. На кого - само на този, който го е разбрал, приел и прилага в живота си. Ако аз разбирам каква е моята роля в ситуацията и не настоявам да стане волята ми, но с радост я променям и поемам новата роля по своя воля - аз съм свободен човек. Ако аз променя позициите си, приема новата роля, но остана с усещането, че съм била принудена да го направя от обстоятелствата или от някакви морални принципи - те са ми били юздата. Ако пък започна борба да наложа своята лична човешка воля над Божията - сама съм се завързала с въжетата на ограничени представи и дребни желания, които са по-силни от ума и сърцето ми. Рано или късно Отгоре ще сложат Юздата - за мое и на другите добро....

Съхранение на душевната енергия Положителното мислене ни помага да усетим единството си със ситуацията и с гледната точка, противоположна на нашата. И не само - може би то влияе и върху усещането за единство на другите участници в средата ни. Отначало си мислех - какво от това, че аз ще мисля положително - това няма да повлияе на мисленето на другите. Но бях изумена колко бързо се променя и състоянието и отношението на хората около мен без аз да правя нещо особено. Може би положителните мисли предизвикват отделяне на положителна енергия и то насочена към "дразнещия" обект - тя "повишава температурата" и успокоява, може би и постепенно ни хармонизира...

Съхранение на душевната енергия Много силно ме заинтригува този откъс. Да се съхрани нещо означава не да се опази, а да се посее и отгледа плод - това е еволюционният път, който осигурява развитието с цел приспособяване към променящата се среда - хармонизацията с нея. Това е перфектно реализирано на физическо ниво - процесите на обмяна на веществата и енергията в организмите, на взаимодействие със средата... Как душевната енергия обработва човешкия мозък? Може би тази душевна енергия осигурява на мозъка ни специфично за него поле, което е най-благоприятно за функциите му. Душевната енергия може би се проявява в интерес към определена сфера на дейност или обект. Интересът дава енергия на определени центрове, които осигуряват адекватно и пълноценно обработване на непрекъснато постъпващата информация и съхраняването и в подходящ вид - като опит и развитие на качества... Сега си мисля, че душевната енергия може да се "посее" и в позитивна емоция, която да се събуди (съзнателно) в момент, когато мозъкът е блокиран от негативни установки. Негативната установка всъщност е недостатък на енергия в съответния сектор... Инвестирането на позитивна енергия към него помага на мозъка да функционира според програмата, заложена в него... След това сякаш в ума става по-светло - започваме да разбираме неща, които преди са ни изглеждали несвързани, глупави или лоши. Намираме истинския смисъл на нещо, което ни е изглеждало неправилно, алогично... И най-важното - започват да се раждат варианти за решения и поведение, които ни дават възможност за избор и гъвкавост... Имали ли сте опитности, в които сте посявали душевна енергия в мисъл и разсъждение? Как се пренасочва душевната енергия от страстите към мисълта и разсъжденията?

Модераторска бележка: Моля в темата да НЕ се коментират актуални политически личности, партии, политически организации и платформи. Всеки подобен коментар ще бъде модериран по подходящия начин. Въпросът на Любо подразбира коментар на качества и обществени нагласи.

Можем ли да разбираме, че плодът, който ще узрее е производен на свободната воля? Преди Христос човекът е трябвало да бъде ограничаван от Божиите заповеди, за да може да оцелее видът му и да се сформира човешкото общество. Ако тогава волята му беше "развързана", той нямаше да се развие... Дали сега волята ни е свободна? Зависи може би? На всички ли е развързал волята Христос или само на тези, които усвояват и прилагат в живота си - "Обичай ближния си както обичаш себе си" - в сърцето, в ума и в делата си?

Как да разбираме "душата да влезе и да излезе" от човека, за да отиде при Бог и да се върне? Дали се има предвид да се де-идентифицираме от личността си за известен момент - т.е. да забравя името и ролите си - да почистя съзнанието си от тях? Възможно ли е това? Изживявали ли сте го? Какво е усещането? При завръщането си в личността душата носи информацията за Божията Воля - остава личността да намери начините да я приложи, изпълни... А дали това не означава и да се поставим за момент "над" ситуацията, в която сме попаднали, за да видим ролята си в нея?

Какво означава "от суха чешма да изкарват вода". На мен това ми напомня за взаимоотношенията ми с хората около мен и за отношението ми към учениците ми. Ако виждам в тях недостатъци, ако ги коментирам и очаквам от тях да се променят по моя начин така че на мен да ми е хубаво с тях - аз съм от тези, които стоят до чешмата... Ако общувам с тях и се опитвам да намеря хубавото, любовта в тях, ще го намеря, рано или късно, дори и то да е дълбоко скрито от човешко око - водата ще потече.... А на вас?

Честит рожден ден, Mdria и Eshaft! Любов, Светлина, Мир и Радост

Тази мисъл ми напомня за триъгълника. Физическият ни свят е основата - дуалистична по своя характер. Съществува благодарение иманно на раздалечеността на точките и разликата в техните позиции една спрямо друга. Христос във физическия ни свят - разбирането за тази същност и изпълването и с хармония и любов. Всеки от нас е точка от тази основа, свързана с други. Линията между нас не ни разделя, а ни свързва. Дори и да се намираме далеч един от друг в основата, ние всички сме част от нея и всяка си е на мястото. Възнасянето на Христос може да се сравни с върха на триъгълника - единството на всички точки от основата се реализира в него. Когато настъпват моментите, проблясъците в съзнанието ни човешко, че разликите ни на физическо ниво са само прояви на Единството от по-високото ниво. Точките от основата са и точки от всички прави, минаващи през върха - свързани помежду си от пространство-временна връзка. Космическото съзнание на тези точки може би е съзнанието им, че са "деца" - проекции на една точка... (сигурно математиците тук ще се усмихнат снизходително - простете невежеството на един филолог и психолог, моля )

Благодаря за темата, Александра! Ще пиша на български език - ние се разбираме и без преводачи. Моля всеки, който се вълнува от тази тема спокойно да изрази мислите си на който език желае. Мисля, че Александра повдига много важен и интересен аспект на Десетте Божи заповеди - за техния езотеричен смисъл и за единството им с Христовото Учение. И също да градим отношението си към един човек по своите предположения за него - а те винаги ще са лъжливи, колкото и добре да го познаваме (или си мислим така) Ако отнемаме свободата на човека поставяки му условия да мисли и постъпва по определен начин, за да се отнасяме с любов към него - това дали също не е равносилно на убийство? А може би Христос ни дава светлина как да приложим Моисеевите закони в езотеричен план? И ако успеем да го постигнем, ще отпадне нуждата от ограниченията, защото няма да има какво да ограничаваме...

По какво се различават двете вери? Днес ми се наложи да ги сравнявам.... Едната вяра е "сериозната" - вярата, която поставя правилата и съди, вярата, която носи отговорност и поради това налага своите разбирания за добро. Детската вяра със сигурност не е това - но какво Е?

Днес ми хрумна още един отговор на този въпрос... Границата на търпението е мястото и моментът, в който се налага да изберем по кой път да продължим: 1. да сменим положителното си отношение с отрицателно 2. да сменим гледната си точка към ситуацията а/ да се поставим на мястото на това или този, който изчерпва търпението ни б/ да видим нещата от комичната им страна Изборът на всеки един от трите пътя води до съответните действия.... Сигурно има и още пътища, които тръгват от този кръстопът....

Какво означава "като умрете"? Според мен едва ли се има предвид физическата смърт. След като всяко умиране води до преминаване в ново "ниво", то вероятно то се свързва с изчерпването на предишната форма по еволюционен път. Кое е това, което умира и се преражда? Какво се трансформира в прераждащата се единица така, че от обикновена човешка тя се превръща в праведен - светия - ангел? Може би е свързано със структурата и състоянието на телата?

Можем ли да направим разлика между понятията ученик и окултен ученик? Ученикът Правила за окултната школа

Може би прикриваме суетата зад едно горещо желание да станем съвършени? Много години ме е измъчвал въпросът - защо за човека да има забранен плод - това не е ли ограничение? Сега ми се струва, че това е нормално и за нашето добро... Ограничени сме във всичко, но всяко ограничение, наложено ни от Бог, осигурява нашето оцеляване - и физическо, и духовно. Парадокс, но точно ограниченията ни осигуряват най-благоприятната среда, за да реализираме и развиваме потенциала си - тялото ни, личността ни, умът, биологичната ни среда .... Защо точно дървото за познаване на доброто и злото е забранено? Дали заради нашите ограничени критерии и заради дуализма на нашия ум? Може би плодовете на това дърво ще бъдат забранени за нас докато не се научим да виждаме "незавършената картина" - доброто в това, което сега изглежда зло? Или когато се научим как да правим злото слуга на доброто?

Пълнене и празнене Кога и защо волно или неволно минаваме границата и започваме да пресилваме нещата? Кой може да прецени кое е пресилено - ние самите или човекът, който ни наблюдава? Ако сме ние самите - тялото има перфектни сетива за пресиленост и средства да ни предупреди и дори възпре. Има ли такива сетива умът, а душата? Ако е друг човек - това, което за един е пресилено и престорено, за друг може да бъде естествено и искрено. На благостта често лепят етикет лицемерие само защото още не са я усетили в себе си или са избрали борбата за свой Живот. Как и защо може да изстине сърцето?

Творчество - когато в нас се ражда една малка добра мисъл, едно красиво добро чувство .... и ги подаряваме на Вселената....

Откривам красота и смисъл и добро и в двете. Има моменти в живота на човека, когато той се нуждае от чести промени - нуждае се да поглежда на себе си от различни ъгли, да опитва в себе си различни кътчета... Смяната на аватарите му помага.... Има и периоди, в които човекът има нужда от стабилизиране на един от тези образи, защото му е нужна устойчивост и спокойствие... Има и периоди, в които аватарите вече нямат толкова голямо влияние и значение за търсенето и изразяването на себе си, защото те са само външната обвивка...

Мен винаги са ме вълнували по някакъв странен начин орисниците... Какво можеш да ни разкажеш за тях? П. Тодоров

Цвете.... Когато човек дълго време е бил цвете и е опознавал земята, сплел корените си с нея.... може би в следващо превъплъщение се опитва да се свърже с небето, сплел крилете си с ветровете.... За да се събуди в следващото вода... може би?

Според мен безумна гордост проявява всеки от нас (в това число и себе си слагам), всеки път, когато в ума му се завихри мисъл-оценка за хората около него или за правилността им... Всеки път, когато се опитаме да покажем на другия (или дори само си го помислим) колко той греши и колко ние знаем кое е правилното... Но темата е за ученика... Всеки е свободен според мен да разбира по своя начин Учителя си. Важно е как се чувства един ученик, когато неговият Учител е до него или по-скоро в него... Ученик ли е, когато се чувства задължен от волята на своя Учител? Или когато се чувства свободен? Ученик ли е, когато няма свои мисли, своя свободна воля, а се подчинява изцяло на волята на това, което нарича свой Учител? Или е ученик, когато със свободните си ум и воля върви по пътя си, но учителя си чувства като силата, която го подкрепя, но го оставя да избира и решава сам - сам да си пише "есето" на живота.

В книгата на Каролина Хеенкамп - Децата на новото хилядолетие - т.2 : Аурата е като енергиен филтър и трябва деа бъде почиствана всекидневно. В активната част на денонощието тя е изложена на различни влияния, при което може да пропусне или да привлече чужди светлинни частици с ниска вибрация. Те затрудняват протичането на енергията, блокират я на някои места и аурата съответно отслабва. Всички негативни мисли и чувства, с които сме се конфронтирали (причинени от други хора или от нас самите), полепват по нея като прах. Редовното и пречистване е жизнено важно..... Енергиен душ Седни удобно с изправен гръб, дишай равномерно. Свържи се с Майката Земя и Бащата Слънце. Представи си, че вървиш по приказна поляна. На поляната виждаш спираловидна стълба, която се вие към небето. Приближи се и започни да се изкачваш по стъпалата - жълто, зелено, синьо виолетово разглеждай цветовете, които струят от тях и изпълват цялото пространство. В края на стълбата се простира чудна долина със страи дървета - големи и много животни. Тече поточе - следвай го.... След известно време чуваш плясък на вода - шуми водопад Нагазваш във водата и влизаш под водната струя. Тя те облива целия и е чиста светлина, която отмива всички дребни замърсявания от негативна енергия. Оставаш под душа докато водата-светлина проникне изцяло в теб и почисти всичко - почувстваш се чист и лек. После започни да излъчваш светлината от себе си - през всички пори. После бавно се върни по същия път и излез от "филма". Освен вечер преди сън, упражнението може да се прави и в банята като си представяме, че водата, която ни облива, е бяла светлина...

Много точно! Силата на тази мисъл не е толкова материализираща - по-скоро е като благоприятна почва, в която покълва и расте семенцето на човек, който се страхува да отвори потенциала си или по някаква причина е загубил вяра, че го притежава. Отначало мисълта осигурява " тъмно и влажно" - не се очакват видими резултати, но това е най-важният период - развиват се корените и стъблото за бъдещия цвят. В този период всяко "разравяне", за да се провери дали наистина се развива семето, всяко нетърпение и разочарование могат да смажат кълна. Мисълта праща само топлина - одобрение и окуражаване на нещо, което не се вижда... Когато се подаде първото стръкче - първият знак, че там нещо е пораснало - мисълта се разпределя на светлина и топлина към стръкчето. Но се дозира внимателно - предозирането им може отново да спре растежа и изсуши постигнатото като хербарий.

Човекът, който се занимава с изкуство - всеки както разбира това - като правило се чувства самотен. Много съм мислила над това - защо? Много съм наблюдавала такива хора с очите на приятел, психолог и просто страничен наблюдател. Да, отвън изглежда егоизъм и гордост и суета... Но когато ги опознаеш отблизо - не е това. Човекът, който твори изкуство (Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други") комуникира с Вселената, когато създава своите творби - без значение как и какво точно създава. Естетичен обект означава Вселената, материализирана в нещо - звук, образ, цвят, предмет, действие, дума... всичко, което може да създаде едно човешко същество, с уменията, които му е дала вселената. Въображението е призмата, през която творецът пречупва светлината на вселената, за да създаде дъгата на своята творба. Тази творба - дъга притежава уникално свойство. Когато творецът я сподели с останалите хора, тя на свой ред се превръща в нова уникална призма, през която всеки поотделно се свързва с Вселената и започва по свой начин да пречупва нейната светлина. Т.е. човекът, който създава изкуство помага на хората да се свържат с вселената. Без значение как. И точно затова остава с усещането, че е с всички, но е сам. Без тази особена самота не би имало и призма, и дъга... Затова повечето я приемат с любов и разбиране. Много често поради своята роля тези хора стават привлекателни за онези, които искат тяхната "дъга" само за себе си... Случва се и самите хора на изкуството да се изкушат да пазят дъгата за себе си или да я използват, за да поставят другите в зависимост от нея, или те самите изпадат в зависимост от нея... Краят е винаги един и същ - губят призмата, с която я създават - или въображението, или живота си... На едни се налага да се справят с известността, на други с анонимността... Никак не им е лесно.... Но на кого ли е?

Не се знае кой в какво се заблуждава, а и това е Пътят на всеки ученик - да осветява своите заблуди. Може би някой се заблуждава, оценяйки как вярва другия, но по своите лични критерии. Може би някой се заблуждава, че другият върви по грешен път или е в подножието, съдейки по себе си... Ученик за мен е този, който се сравнява само със себе си и дава свобода на другите да имат свой Път и свое разбиране за вярата.