Донка

Мисля, че едното не изключва другото. И може би е хубаво да се издигнем малко по-високо от обикновеното житейско разбиране за учител - конкретен човек, учение.... "Не поставяйте никого между себе си и Бога." Усещането, че съм ученик е по-скоро "сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога" - Учителят ми е Силата в мен, която ми помага да постигна това състояние. Тази сила може да комуникира с моето човешко съзнание по всички възможни начини - да ми говори на всички възможни и разбираеми за мен езици, през "устата" на всичко и всеки, които срещам по Пътя си.

Каквото и да работи и създава, човекът на изкуството умее да предава на хората своите прозрения - при това хората не осъзнават това. Изкуството е един от каналите за сугестивно общуване между хората. Човекът на изкуството умее да отвори сетивата и съзнанието на останалите за Хармонията на вселената, за Красотата и мъдростта. И при това човекът на изкуството ги оставя свободни - не просто - той събужда в тях тяхното истинско Аз (не им налага своето).

Една великолепна статия на Курт Левин за "Психологическая ситуация награды и наказания" За тези, които имат затруднения с езика или с терминологията, ще се опитам да обобщя основната идея. Явленията, които попадат в психичното поле на човека, могат да му влияят с привличащ или отблъскващ вектор на силата на взаимодействие. Това, което предизвиква интерес и удоволствие, привлича вниманието и активността по естествен начин. Другото му действа отблъскващо - човекът се старае да се отдалечи и избегне контакта с него. Когато родителят се опитва да "насърчи" детето си посредством наказания или заплаха от наказание (от всякакъв характер), той го поставя между две полета, които му действат отблъскващо. Целта на наказанието, очевидно, е отблъскващата сила на наказанието да преодолее отблъскващата сила на поставената задача и да го "мотивира" да се движи в посока на по-малкото зло. Всъщност детето се оказва притиснато между две негативни сили. Резултатът: - Наказанията постепенно губят предимството си над отблъскващата сила на дейността, защото след като постигнат целта си, тяхната негативна сила се наслагва върху отблъскващата сила на задачата. Налага се всеки следващ път силата на наказанието да се увеличава и от заплаха да се преминава към действие. - Засилващата се преса върху психиката на детето довежда до депресивно състояние - детето е смазано между негативните сили, които го притискат от значимите за него посоки, от които то очаква любов, сигурност и одобрение. Остава с впечатлението, че това е проявата на любовта... - В детето заработва инстинктът за самосъхранение, и то се старае да напусне полето, в което действат силите - от "бягство под масата" или тайно занимание с нещо друго или безкрайно отлагане.... Възрастният започва да слага бариери, за да не позволи бягството - ограничава свободата на детето по различен начин - от физически до морално етични. Колкото по-голяма е силата на наказанието и отблъскването, толкова по плътни и здрави се налага да бъдат бариерите. Това често довежда до бягство от училище, от дома, от живота... наркотици, самоубийства... Има и още един резултат: - Детето се учи от родителите - то също започва да прилага механизма на наказанието и ограничаването по свой начин - към родителите си, към приятелите, към всички и всичко...

Moлитвен наряд за начало: Молитва Изворът на Доброто - молитва; Бог е Любов - песен; Да пребъде твоят Дух в нашите сърца - формула; Беседа: Необходимостта да познаваме Бога Mолитвен наряд за край: Псалом 117 Господнята молитва Ученикът трябва да има

Честит Рожден Ден, Огняне! Благодаря ти за Работата и за Светлината и Мъдростта, която ни даряваш!

Михаил Лермонтов - Демон 1829/41 (последен вариант) "Печальный Демон, дух изгнанья, Летал над грешною землей, И лучших дней воспоминанья Пред ним теснилися толпой; ..... Давно отверженный блуждал В пустыне мира без приюта: Вослед за веком век бежал, Как за минутою минута, Однообразной чередой. Ничтожной властвуя землей, Он сеял зло без наслажденья. Нигде искусству своему Он не встречал сопротивленья - И зло наскучило ему. М. А. Врубель. Демон сидящий. Масло. 1890.

Когато за пръв път прочетох това, бях доста озадачена и дори усетих съпротива... За мен тогава страданието беше обратното на песента, плачът я убиваше... Може би под страдание тук се подразбира не нашето усещане, а проблемната ситуация, в която ни поставя животът. Ситуация, която е влезнала в конфликт с изградените ни вече модели на мислене и поведение, с очакванията ни към средата около нас, с критериите ни за правилно и добро. Тя със сигурност разклаща спокойствието ни, предизвиква най-малкото объркване, недоволство, съпротива... Реакцията на промяната в средата вече би трябвало да бъде плач или песен. Плачът може би означава съпротива срещу промените и нежелание да се адаптираме към тях. Това е "криво пеене" - недоволство - може да се изрази в съжаление (вътрешна съпротива) или гняв (външно изразена съпротива). Който се е научил да пее "зло не мисли" - т.е. той се е научил да намира добрите страни в промяната на средата и в проблема, да настройва себе си (струните на личността си) по "диригента" - ситуацията, живота. Това, което все още се опитвам да проумея е по какъв начин "плачът е криво пеене, което впрочем е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене". Как плачът се превръща в пеене? Как негативната реакция към изпитанията се превръща в позитивна? Явно не става от само себе си. Как човек се учи на това?

Добре дошъл в нашия форум . За разликата между професиите сме писали тук.

Малко по-далече.... Според мен, любовта е любов, когато сетивата и не отчитат наличие на омраза. О-мраз-а = липса на топлина и светлина, любовта е любов, когато излъчва достатъчно светлина и топлина, за да стопли и освети всичко около себе си. Да, за хората, търсещи любов, наистина омразата е централен проблем.... За хората, намиращи любов, омраза не съществува... Как да я излекуваме? Като спрем да търсим и започнем да намираме любовта.

Едно от най-трудните изкуства е - да успееш да освободиш смеха в човека... Да му помогнеш да види света си светъл, лек и.... щастлив.

Днес много се зарадвах на моите "кристалчета" - Деси, Милица, Дани, Веси, Митко от 3-4 клас! Само да ги бяхте чули как четяха и с каква лекота играеха на "преводачи" - и което е най-радостното - правеха с такова удоволствие! И се зарадвах, че не знаеха какво е това сателит (нова дума в урока ни) и как работят мобилните телефони... и аз им разказвах - като приказка - а те слушаха изненадани... Много си обичам ежедневието...

Последното добро Може би ние все търсим някакво голямо усещане за любов, някаква силна тръпка, която да наречем с тази дума... А може би Любовта първо се проявява именно в микроскопичните неща - например, в нежността, която усещаме, когато погледнем към едно цвете или дете... или нещо съвсем незабелязано от другите - мидичка или камъче дори... Ако не можем тази несъществена любов да усетим, дали не лъжем себе си за Голямата? Спомняте ли си кога и как сте усещали любовта в микроскопични неща? А възможно ли е първо да подминем, да не забележим това дребно проявление, но после да го осъзнаем? Тогава брои ли се?

Под селянин съвсем не разбирам невеж човек - по-скоро човек на труда и човек, който живее близо до определението на мвм: "принуден да живее и да оцелява, и същевременно да запази добродетелите си." В този смисъл аз също съм селянин - живея съвсем ежедневно и работя най-обикновена работа - по 10-11 часа на ден. Няма кой да ме осигурява така, че да мога да посветя себе си и времето си на мислене и духовни практики. Налага ми се да го правя докато правим упражненията по страдателен залог или докато окуражавам сричащите възрастни, които се опитват да изрекат първите си изречения на английски език, или докато се учим да четем с второкласниците... Или докато почиствам дома си и се грижа за градинката... Не мисля, обаче, че хора, които бягат от този живот и се вглъбяват в особени състояния, имат шанса да постигнат нещо повече... Сега си давам сметка, че най-силно са ме променяли и са ми давали тласък към осъзнаване именно проблемите от живота... Прочетеното ме е насочвало, но ако не беше ежедневието, всичко би останало красиви думи...

Не бих ги сравнявала, но мисля, че това е много точно определение на духовността в човешкия живот и отношения. Като примера на Учителя за зидаря - когато камъкът се стоварил върху ръката му и премазал пръста му, той обърнал поглед към небето и благодарил на Бог,че е избавил ръцете и живота му и че му е дал добър урок как да внимава и да не бърза и рискува, да не се мисли за всесилен и неуязвим...

Благодаря за темата! Винаги съм смятала, че само красиви думи за любовта към природата и растенията не са достатъчни. Прилагането им е нещо като да драснем клечката кибрит и да запалим свещта... Пълнене и празнене Когато садим семенцата и разсада в нашата малка градинка, ние с мама винаги им говорим. Тази година се наложи аз да садя малките марули - зимния разсад. Имах усещането, че малко са напрегнати - излизаха навън, в съвсем непознато място. Когато вземах всяко малко стръкче го погалвах и му казвах: "я колко си силно и красиво - ще пораснеш една къдравка и вкусна марулка - да ти се радваме!" Спомням си, че нещо ме накара да си държа дланите за малко над купчинката с пръст със стръкчето... После от време на време ме викаха да ми се похвалят как растат или ако някое имаше нужда от вода... Много неща научих по темата от тук

Силвия!

И аз я видоизмених малко, защото когато се усвоява език без повторения не става... Повторението е майка на запомнянето...

Свещта може би е нещо, в което е заложен потенциал. Огънят е енергията, с която този потенциал се реализира. Ако това нещо е вътре в мен, то може да бъде моя заложба или качество, някаква мисъл, идея, емоция, порив... Ако аз започна да разсъждавам дали мога да работя с деца, дали позитивните емоции, които усещам, когато си го представя, наистина са достатъчни, за да се справя. Ако започна да се готвя за тази работа на теория само, честно - сега си давам сметка, че сигурно щях да се разколебая и да се откажа. Бях на 18, когато ми предложиха да отида като помощник възпитател в един детски лагер - младо - морето е до колене- не му мислих много - приех. Там събитията се стекоха така, че 1 седмица по-късно се наложи да бъда едновременно отговорник на група от 15 деца, отговорник за забавленията на целия лагер и след още 2 дни, отговарях и за продуктите в кухнята... Нямаше път за отстъпление... нямаше и време да мисля дали мога да се справя... Справих се както можех тогава. И осъзнах малко по-късно, че ми е хубаво с тях и че Мога да работя това, което ме влечеше сърцето...

Разединението се ражда от противопоставянето на разликите вместо хармоничното им съжителство. Противопоставянето ражда борбата на този, който смята себе си за "правилен" срещу останалите, които той смята за "неправилни" и започва да критикува. Ако те му отговорят със същото - умира цялата система. Има и друг начин - да го оставят да умира сам, задушаващ се в собствената си дисхармония... Може би има и начин да го тласнат към хармонизиране? Еволюционният път е този на хармонията, равновесието, добротата, миролюбието - те са ни заложени в гените. Еволюцията осигурява безсмъртието.... И на физическо, и на духовно ниво. Мир вам 2 Как се "нагласява" инструментът на нашата личност, за да свири? Наблюдавах преди време как акордьорът настройваше нашето пиано - той внимателно изслушваше всяка струна поотделно - опознаваше нейния уникален тон. После натискаше съседните клавиши последователно, после едновременно, за да постигне хармонично звучене на различните уникални тонове. После натискаше акорди... после изсвирваше последователност - гами, после леки мелодии... Може би това е начинът да настройваме и нашия живот?

Честит Рожден Ден, Ина Благодаря ти за красотата и светлината, звездице! Любовта ще те съпровожда по Пътя ти!

Малка корекция - в едната тема едни хора разискват компромисите и добротата като ключът към свободата. В друга тема други хора твърдят, че ключът към свободата е обратното. Фактът, че това се случва в един и същ форум говори за прилагането на дело на концепцията за компромисите и добротата - има място и трибуна както за едните, така и за другите. Не бихме могли да желаем по-точни и явни експериментални резултати от прилагането на двата принципа.... Всеки сам прави избора си къде да бъде, какво да чете и прилага и как да се чувства - той самият и хората около него.

В свота теория на полето Курт Левин преставя човека като условен кръг, отделен от по-голямата цялост, но и включен в нея. Около човека съществува още една затворена елипса, която представлява неговата психична среда – жизнено пространство. Това жизнено пространство е обградено от физическия свят. http://www.psychology-bg.com/texts/Lewin.htm Събитията, съществуващи във външния регион съседстващи с границата на жизненото пространство, могат да въздействат материално на психичната среда – т.е. непсихологичните събития могат да променят психологичните. От своя страна събитията в психичния свят могат да предизвикват промени във физическия свят. Границата между тези два свята представлява проницаема мембрана. Самият психичен свят също играе ролята на такава мембрана между човека и външния свят и определя как външният свят ще повлияе на човека и обратно – как човекът ще повлияе на външния свят. Мембраната между външния свят и психичния и самият психичен свят представляват най-ценната еволюционна придобивка на човека – буферната зона, която обработва информацията протичаща в двете посоки и осигурява безпроблемната адаптация на човека към външната среда. При нормално работещи мембрани човекът приема външния свят като доброжелателен , сигурен и с изобилни ресурси за задоволяване на потребностите му – и физически, и духовни. http://hghltd.yandex.net/yandbtm?url=http%...%CB%E5%E2%E8%ED Миролюбието на човека означава нормална работеща, чиста, добре проницаема мембрана между външния и психичния свят и хармонично психично поле. Миротворчеството означава поведение на човек, който не просто е хармонизирал своите мембрана и психично поле, но умее да въздейства и върху психичните полета на хората около себе си като ги почиства и хармонизира. .....

http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter "Ако поради някаква причина вие не можете да направите това и всичко останало се проваля, просто имитирайте смях. Наслаждавайте се на престорения смях като издавате същите свуци и движите тялото си все едно че се смеете. Това ще бъде полезно за вашето тяло и вашата гледна точка ще се промени. Ако правите това достатъчно, истинският смях ще си пробие път. Тогава ще спрете да се чувствате глупаво или ще спрете да се тревожите..." Много ми хареса тази идея - за фалшивия смях в моменти, в които ни е трудно да намерим нещо наистина смешно. Двигателната активност въздейства най-силно и бързо на мозъка, движейки се по същия път, по който се проявяват емоциите, но в обратна посока. За себе си знам, че когато съм уморена или започна да усещам лека досада от нещо, една "дежурна" усмивка като че ли ми освежава ума, изведнъж започвам да виждам неща, които до момента съм пропускала. Много лесно и бързо сменям гледната си точка и намирам подходящия завой в дейността, с която се занимавам. Забелязала съм, че веднага след това учениците ми също започват да се усмихват и атмосферата се разведрява... Имате ли подобни опитности?

Ети! Защо е лесно човек да е добър и компромисен? Защото това е заложено в него като механизъм на адаптация към средата - т.е. оцеляване. Всичко, което ни пречи да сме добри, са измислени от някого или от нас самите правила и ценности, които "подпушват" добротата ни. Нещо като да затъкне човек извора в себе си с калта на предразсъдъците и гордостта - аз съм прав - вие не сте и сега ще ви "изправя" - къде с конструктивна критика, къде с разрушителна. Как да бъдем добри и компромисни? - Като върнем детското си съзнание. Детето изучава света такъв какъвто го намира. То няма построени схеми, в които да го натиква и да "критикува" това, което се различава от тях. За детското съзнание всичко е ново и различно от старото. Когато новопридобитият опит променя предишни представи, детето приема това с интерес и благодарност, защото това обогатява картата му на света (К. Уилбър), доуточнява понятията му. И - Да! - светът наистина ще е едно прекрасно място за живеене, когато всеки признае свободата и правото на другия да мисли и живее по различен от неговия начин.