Донка

Едва ли ще се намери родител или учител, които да оспорят това, но.... Дали винаги, когато учим децата на нещо, всъщност ги учим да говорят истината? Ако детето се страхува да сподели с нас нещо, което го тревожи или своя грешка, неприятност, пропуск или последствия от свои действия, които то не е очаквало и за които съжалява - научили сме го да лъже. Защо се страхува? Сигурно има останал горчив вкус от реакцията на възрастните, които вместо да разберат, обсъдят приятелски и подкрепят извличането на опита от последствията, са се нахвърлили с критика, наказания, укори, обида, вменяване на вина... Ако детето фантазира някакъв свой свят и го споделя с нас - това като лъжа ли да го приемаме? Не - като фантазия. В нея то ни разказва за своя личен свят и преживявания, за размислите си... Във всеки от нас живее Детето - това дете цял живот го учим да говори истината - на себе си най-вече. Един го учи с разбиране и с Любов, друг - с борба... Кога, обаче, не се усещаме как го учим да лъже?

В тази тема ще има списък на дежурните по отварянето на новите теми. Основните отговорности на дежурните са: 1. Да прочетат беседата предварително 2. Да подготвят молитвения наряд с линкове и кратко въведение - резюме със свои думи или няколко избрани мисли. 3. Да отворят темата в съответното време и да съдействат за нейното развитие Списък на дежурните по дати: 27.03.2008 г - 01. Хигиена на човешката душа - Ася И 03.04.2008 г - 02. Венецът на живота - Ваня Златева 17.04.2008 г - 03. Волята Божия - Донка 24.04.2008 г - 04. Оправдание и Спасение - Ася И 01.05.2008 г - 05. Което Бог е съчетал - Ваня Златева 15.05.2008 г - 06. Простотата - Ани 29.05.2008 г - 07. Пълнене и празнене - maggee 12.06.2008 г - 08. Съхранение на душевната енергия - Ина Трифонова ....... Ако за дадена дата няма желаещи, седмицата се изпуска. Ако няколко пъти това се случи, форумът се затваря. Препоръчително е един човек да отваря тема, не по-често от веднъж в месеца. Желаещите да се включат в отварянето на нови теми, моля пишете в тази тема. Модератор ще прехвърли името ви в първия пост на темата, за да е по-лесно видимо от всички. Можете да ми пишете и на ЛС.

Спомням си когато бях млад специалист.... на 21 години. Желанието ми беше да се занимавам с наука. Защитих дипломна работа с тема, подходяща за дисертация. Продължавах да работя над нея и няколко месеца по-късно ми предложиха място в съответния ни институт - обявиха го с темата ми (беше модерна тогава). Докато се случваше всичко това, работех в училище - с деца начален курс (точно възрастта от темата ми за научна работа). Броях дните до края на учебната година и мислено събирах багажа... Последния ден...едно детенце ме попита къде ще отида догодина (знаеха, че съм само за 1 година при тях). Обясних им - "А там пак ли ще им пеете песнички като на нас и ще играете ли театър с тях?". Смрънках "Ами май не - там няма да има деца..." И тогава в очите на децата около мен прочетох, че моето място е при тях. Не в стая зад бюро, заровена сред монографии... Много добре знаех какво искам аз! НО - научната работа я беше избрало моето его, моята амбиция, моите желания. Тогава осъзнах, че трябва да избера между работата, която искам аз и работата, която иска мен. Смирих егото и амбициите си и останах при децата. Всяка сутрин и вечер благодаря на сърцето си за решението, което ми подсказа преди много години. Работата, която иска мен е тази, за която съм родена... Как да разберем коя е? За каквото си роден

Това беше един от костеливите орехи за една практична Дева като мен Нямаше логика - не може да имаме свобода, когато сме длъжни да изпълняваме Волята Божия. Но всеки опит да изпълня свободно моята лична воля, пренебрегвайки или борейки се с Божията, ме вкарваше в много болезнени опитности. После се чувствах и виновна... Покрита цялата с рани, реших да опитам друго - да изпълня волята Божия все едно това е била моята лична воля. Какво имам предвид? В личния си живот се борих 20 години да запазя мъжа до себе си, семейството, което бях изградила по моята свободна воля (макар от самото начало ясно да осъзнавах, че противоречи на Божията). Плащах много висока цена, и хората до мен също. Накрая промених волята си - сега според моята свободна воля аз искам и мога да съм щастлива и спокойно радостна независимо с кого ще съм и къде. Не ги определям по мой вкус. Оставям на Бог да се оправи с тази подробност. Аз имам само вътрешната свобода да се водя от усещането си за хармония и щастие - своето! Вътрешна свобода Човешко нещо може да бъде моето чувство или мисъл, моята постъпка или отношение. Тях мога да коригирам. Мога да постъпвам както намеря за добре, но и си нося отговорността и последствията от постъпките, мислите, чувствата си. Божествените работи са последствията , мисля си. Посея негативна мисъл и отношение - после искам да ми се върне позитивна и се сърдя като ме ограничават - обвинявам Бог за последствията от моите човешки дела. Все едно да се сърдя на гравитацията, че ще полетя надолу и ще се ударя, ако скоча отвисоко (а искам да полетя). Вие как различавате човешките работи, които можете да коригирате и как Божествените, които не можете...?

Вътрешна свобода Утринно слово

Жените по традиция се грижим за храната, водата и въздуха на семейството си - и да научим децата си какво е най-важното за човека. Само че улисани в "духовното си израстване", дали не се изкушаваме понякога да презрем храната водата и въздуха и тялото си - дома на душата - като материалните си окови? А те са ни от Бог дарени да ни служат а ние да ги поддържаме чисти. И дали точно в това не се състои духовното ни израстване? Когато се усетим, ние-жените стопанки и отговорни за дома и не се усещаме как минаваме границата и започваме да приемаме другите като пионки на своята дъска - за тяхно и на дома ни "добро". Хигиена на човешката душа Това с добрите мисли го прилагам отдавна - има безспорен ефект. Какво означава да поискаме от Господа място на лошата си мисъл? Може би да се опитаме да разберем защо се е появила в нас и да я превърнем в добра? Примери? Казвам си - "това дете ме лъже" - става ми неприятно. После му поглеждам очичките и виждам в тях силното желание да бъде така, както то ми го представя и огорчението, че не е. Благодаря му,че ми е "разказало" за своите страхове и болки, друго пък за някаква своя фантазия, мечта. Вече не е "лъжец".....

На мен най-добре ми се отразяват формулата от Пентаграма: В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. Казвам си я, когато усетя някакво раздразнение, недоволство от себе си, друг човек или някаво обстоятелство. При всяко изречение поемам дълбоко въздух и докато издишам въздуха, си повтарям ключовта дума на всяко изречение... Когато приключа, раздразнението или колебанието са изчезнали - вече ми се е прояснил смисъла на това което се е случило и защо съм се раздразнила.

Жената е щастлива, когато се научи да бъде свободно-щастлива - т.е.без щастието и да зависи от нечие присъствие в живота, от неговото отношение, поведение.

Л.Н.Толстой

Има няколко мисли, които държа в специален файл на десктопа си и в ума си. Ще добавя тази при тях..... И всеки път, когато ми се стори, че някой има право, а друг не.... ще си го напомням. Всеки път, когато някой се опита да ме убеди, че той (неговият ум) има право, а моят или на някой друг не.... ще си го напомням. Когато ми се струва, че аз имам право за нещо, значи аз съм си отнела сама правото да се уча и да слугувам. Когато се опитам да убедя другите, че правото е на моя страна, а не на тяхна - тогава ограничавам и моето, и тяхното право да се учим и слугуваме един на друг. Какво означава да имаме право да слугуваме?

Кое прави музиката вълшебство за нас - хората? Може би това, че тя е като Бог - не можем да я определим с думи, но усещаме как сме едно с Нея. Не можем да я анализираме, но осъзнаваме, че тя ни разбира, познава и обича нашата истинска същност. Тя ни показва нашия личен Път, показва ни от какво имаме нужда в момента, лекува ни, събужда ни за Живот.... А дали може да ни разрушава? Може би ако това не е "нашата" музика в момента. Дали вълшебството и не се състои и в това? Бог говори на всеки на неговия личен език... музиката също. Защо музиката, която създава красиви хармонични кристали на водата (Емото), на някои хора действа точно толкова зле, колкото хард рокът действа на други?.... И обратно... Може би в определен момент от живота си определен човек има някаква нужда и от дисхармонията, както от страданието? И това също е вълшебство?

Да, каквото е възможно...

29.8.1986 - 12.00 (обяд) Хасково - пол женски Благодаря предварително

Абсолютната Истина

Честит рожден ден на vesielina! Любов, Светлина, Мир и Радост

За всички приятели на Цвета - Импулса - щастлива съм да ви съобщя, че тя замина да живее при съпруга си заедно с малката джунгличка, която вече тича и бърбори Много са щастливи заедно Очакваме да се свърже с нас веднага след като се добере до нет там За смирението и човешките отношения: Просветна ми,че го губим, когато започнем да сравняваме хората със себе си и между самите тях. Той е по-.... от мен/ него.... Или той е най-.... от всички.... Защо ли смятаме,че така даваме любовта си на човека, когото издигаме? Всъщност ние не го ли превръщаме в една шахматна фигура на дъската си, която произвеждаме в офицер или царица, но ние сме тези, които определяме нейната стойност по нашите критерии.... Какво печелим, когато спрем да сравняваме хората? Започваме да забелязваме доброто в тях, което е различно от доброто в другите и няма как да бъде сравнявано - все едно да сравняваме кокичето с орхидеята в конкурс по красота за цветя. Всеки път, когато се уловя, че съм сравнила неволно и съм "излъчила" по- по- най- .... молитва за прошка, благодарност към Бог, че ми е дал виделина какво се е таило в мен. После умът си знае работата - да почисти критериите, от които съм станала зависима и да открие красотата и доброто в тези, към които преди малко съм погледнала отгоре надолу. Простете ми, приятели ако някога по някакъв повод съм сравнявала и излъчвала По-.. и Най-... измежду вас...на глас или само в мислите и сърцето си...

Абсолютната истина Доста мислих какво точно има предвид Учителя под "лъжа" и под "абсолютна истина". В този цитат ми се струва, че намерих отговора за себе си. Да станем едно с Бога - т.е. да не допускаме никого и нищо да застане между мен, моя ум и сърце и Бог - това означава Абсолютната истина. Бог е Любов - значи и моят ум и моето сърце да бъдат едно с безусловната любов - сърцето да я прилага, умът да я постига. А кого бихме могли да пуснем между тях? Кое можем да наречем лъжа, или по-скоро "залъгване"? Може би да си създадем религиозен облик и външно поведение, но отвътре да носим гордостта, суетата, ревността. Може би да сложим в себе си убедеността, че имаме правото да съдим някого и да го поучаваме какво е правилното и неправилното изпълнение на Божията воля (което е само наша мярка, а ние се опитваме да я наложим на другите като абсолютна истина). Може би.... Често се колебая дали си струва да наблюдавам и внимавам кога се "залъгвам", дали не е по-добра идея да търся Абсолютната Истина?... Сега започвам да си мисля, че второто е невъзможно без първото, но и първото би се превърнало отново в залъгване без второто....

Скъпи сестри Днес ще започнем публикуването и изучаването на цикъла беседи "Великата майка". Вярваме, че Словото на Учителя, запазено в тях, ще помогне на много от нас да намерят своя Път и да направят своя свят светъл, топъл, мирен, добър! Да бъде виделина! „Великата Майка”, четвърто издание, 2006 © Елена Андреева, съставител © Димитър Калев, редактор © Даниела Тодорова, художник © Издателство Бяло Братство, 2006 ISBN-10.. 954-744-068-3 ISBN-13.. 978-954-744-068-5

Ако умеем да виждаме доброто във всичко, ако умеем да превръщаме грешките (своите и чуждите) в уроци, ако задоволството от постигнатото ни дава вяра в силите ни и енергия да продължим напред, значи умеем да бъдем доволни....

Честит рожден ден на selsal! Любов, Светлина, Мир и Радост

За моя личен опит: В нашата група сме събрани наполовина опитни и другата половина - съсвсем нови - играем в кръга за пръв път в живота си. Разбира се грешим, бъркаме краката, ритъма понякога, особено имаме още да работим над координацията ни с партньорите.... Но играем с много любов заедно с групата си вече! Тук, от тази тема искам от цялото си сърце да изкажа благодарност на нашите опитни братя и сестри от Хасковската група - те са се разпределили на всеки новак и ни окуражават, успокояват, показват... като че ли играят и за нас на моменти... Но толкова много любов и единение на сърцата и умовете на хора, които до преди 2 месеца не се познавахме и единствената връзка между нас е Учителя и Паневритмията - досега в живота си не съм усещала! Благодаря ви братя и сестри!

selin! Роси! Може би е щастлив и когато успее да пусне през водопровода радостта, благодарността, светлината, мира, усещането за единство със света около себе си, за хармония, създадена от Бог

Вчера успях да превърна на практика злото в добро. Така се случи, че две момиченца (8г.) не могат да идват отделно - води ги един човек. Те, обаче, са много различни - във всяко отношение. Едното е много бързо, но започна много по-късно от второто. То пък има проблем с българския. Никаква съчетаемост дори по характер! Опитах се да ги разделя - не става! Тогава се смирих и реших да открия защо Бог ги е събрал една до друга. Разбрах! Бавното дете имаше нужда периодично да се връща назад. Така припомняше думите и получаваше доза самочувствие, че знае нещо, което бързата и приятелка все още не разбира. Бързото дете имаше възможност да види приятелката си в друга светлина - на знаеща и можеща. В същото време бях принудена да свия упражненията за нея до минимум и да искам да работи по-самостоятелно, за да мога през това време да се занимавам с другото дете - то има нужда от подкрепа и повече обяснения. След 3 часа, обаче, забелязах, че Ели (бързото дете) слуша и помни това, което сме работили с Мелиса. Благодарих на Бог, че не ми позволи да "поправя злото" и да ги разделя.

Благодаря на рис за темата! Много ми се е налагало да мисля над разликите във външните прояви на любовта. Отначало ме смущаваше това, че в различните ситуации тя може да бъде различна до противоположности. Като че ли най-много ми помогна вглеждането в природата около нас. Орлицата отначало показва своята любов към пиленцето си като го пази и храни, рискувайки живота си. Настъпва момент, в който тя го хваща с клюна си и го изхвърля от гнездото. Ако пропусне този момент, орлето никога няма да се научи да лети и нейната "майчина любов" би го обрекла на смърт. Всеки, който се грижи за цветя, от горчив опит знае, че водата е живот за тях - НО само в количеството, което им е необходимо. Едно цвете иска всеки ден, другото до него - веднъж седмично. Опитаме ли се да му даваме колкото на първото - убиваме го. Как усещам любовта? Интересът и вниманието. Загрижеността, съчетана с разбиране. Пълната липса на мое мнение, желание, воля, които да налагам - усещам свободата на съществото до себе си да се прояви или да си отиде. (Когато поливаме цветята, проверяваме почвата им - не се водим от режим на поливане, направен от нас; слушаме цветето.) Радостта и спокойствието като че ли за мен са награда след като пропусна през себе си любовта. Също топлината и светлината. Най-ценната награда, която получавам е виделината - осъзнавам ясно зависимости, връзки, смисъл, които не съм могла да усетя или постигна с ума си преди.... Как усещам липсата и? Да, имам сетивност за нея. Дразня се, ако не става така, както аз искам или смятам, че е редно да стане. Опитвам се да променя съществото до себе си - да го накарам да бъде "добро". Усещам болка при мисълта, че мога да загубя нещо. Има и още един деликатен случай, който ме занимава в момента. Казусът с адепта и змията. Дали да оставя змията на свобода да ухапе детето, но после да я убия за това? Да гледам безучастно, това, което се случва, а вътре в себе си да осъждам? Колебанието дали да се намеся и каква е моята "писана" роля... Как се справяте вие с такива усещания?

Доколкото разбирам, вие бихте желали детето ви да се обучава в самостоятелна форма на обучение: Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета ви дава тази възможност: Продължението можете да прочетете тук: Правилник за прилагане на Закона за народната просвета