Донка

Благодаря ти Силве! Отдавна мисля над въпроса, който написах в заглавието на темата. Откровено признавам, че до преди няколко години мислех точно като теб и защитавах с всички сили благородството на тази позиция, реализирайки я с цената на много болка - моя и на близките ми. Според сегашното ми аз, обаче, съдбата ни поставя до определен човек, за да ни даде шанс да изчистим СВОЯТА (не неговата) карма, да научим НАШИЯ (не да му помагаме да научи неговия) урок и да променим СЕБЕ СИ (не да помагаме на другия да се променя към нашето "добро"). А как мислите вие, приятели?

Чудесни разсъждения Хрис! Нямам и никога не съм имала за цел да предполагам как се чувства и какво мисли и дали е щастлив бащата на Лили, нито пък какви са причините за това му поведение. Това само от неговата уста трябва да го чуем. Всичко друго са наши фантазии. Още по-малко имаме ние право да съветваме КАК бащата на Лили да направи семейството си щастливо. Това си е негово решение и проблем (и кармичен урок). Разсъжденията ми бяха само опит да дам И ДРУГАТА гледна точка, според която човек като него смята себе си за прав и добър. В този случай болката и дискомфорта на децата и майката е за него заслужен и е средство за да бъдат "вкарани в правия път" след като не са "добри и правилни" като него. (Аз лично съм чувала следната фраза "Става ми хубаво и спокойно като те видя, че плачеш - тогава съм сигурен, че ме обичаш и уважаваш, че не си безразлична към мен, съжаляваш, че не си каквато аз искам да си - идеална- и ще се стараеш да правиш всичко добре".) С една дума - искам да съм щастлив с теб и ти с мен, но за да стане така, ти трябва да се промениш ето така...ако не искаш, аз ще страдам и затова ще страдаме заедно. Съвети всеки може да раздава, аз обикновено се ограничавам до това да дам различни гледни точки и моето мнение, а то е точно като твоето: "Не знам трябва ли да се опитват да го променят или не, но знам, че имат право да бъдат щастливи" само с малко допълнение - щастливи както ТЕ разбират това! Ако те го разбират като добра издръжка с цената на скандали - нека са щастливи така. Ако го разбират като спокойствие, взаимна подкрепа и безусловна обич и свобода с цената на ограничаване на финансовото положение - нека направят необходимото, за да постигнат това щастие. Ако, обаче, разбират щастието си като добра издръжка комбинирана с добро отношение с цената на манипулиране личността и мисленето на човека, който дава издръжката - това вече не е щастие, а агресия. Точно това прави бащата - той се опитва със сила да направи семейството осигурено и щастливо - по НЕГОВИТЕ стандарти. Урокът, който аз научих в живота си е, че всеки САМ определя как да бъде щастлив и САМ върви Пътя си към Любовта и щастието си. Ако човек постави Любовта си и щастието си в зависимост от отношението, поведението и личността на друг човек, това води до сигурни страдания и трупане на карма и при двете страни.

Ами ако той смята, че майката не знае как да възпитава децата си, как да ги обича, а децата не знаят как да се държат, и се опитва да ги "поправи" всичките наред? А имаме ли право да променяме другите? Ами ако той не иска и не смята за необходимо да се променя, защото точно такъв се смята за добър и истински баща? Не е ли лично право на всеки и негова свобода да се променя когато и както той намери за добре? (Разсъжденията ми в стария пост бяха и в този са по принцип и не се отнасят до конкретни хора и конкретен случай. Единствените лични елементи в тях са преживени от мен самата.)

Винаги съм благодарила на Бог, когато ме срещне с такива хора, и на тях благодаря също.Какъв по-добър урок от този! Обичам ги, наблюдавам ги с интерес... Някои от тях смятат, че това е Пътят - Спасение, изпълняват стриктно всички ритуали, спазват всички празници, канони, но самите канони и религиозните практики според мен имат доста завоалирана връзка с ежедневието им и взаимоотношенията, че те определено смятат религиозността си за нещо НАД обикновения свят и ден. Вярата за тези хора е остров, където могат да си починат и да се утешат... Други обратно - са поставили Вярата си като крайъгълен камък на живота си, и то без лицемерие, те са напълно искрени. Само дето тази вяра се състои предимно от правила, които трябва да се спазват, грехове, божие наказание... Имам чувството, че непрекъснато следят себе си и другите и съдят кой какво е съгрешил... В тази връзка и по темата - мисля, че много хора смятат молитвата за "молене към някоя сила да ни изпълни някакво желание" - може би ни подвежда еднаквия корен с МОЛба. А и дългият период на атеизъм в страната ни, както и съмнителната връзка на нашата църква с мисленето и света на младите си казват думата.

Благодаря. Явно не си имал работа с такива хора. Та аз не съм авторитет за нея защото не съм любител на свещи, религиозни походи, публични проповеди за Христос и се моля само в "тайната си стаичка". На времето, когато чух нейното гордо твърдение с невинно-любопитен глас и зададох въпроса: Ами нали в молитвата, която току що каза се казва "Прости греховете ни както ние простихме на нашите длъжници"? Тя почервеня, после назидателно ми каза, че нищо още не знам за Христос и да ходя в църквата -ще науча повече - имало смъртни грехове, които не се прощавали.

А според мен да се оставяш да те бият не е сила, а агресия към този, който посяга да те бие. Той трупа карма като оказва насилие, а този, който му позволява е едновременно и мъченик,жертва и съдник. Много често насилникът има угризения и съжалява и се самообвинява след акта на насилие. Често на жертвата точно този момент и харесва и понася насилието заради последващото го разкаяние - независимо дали е изречено или само носено от насилника. В този момент жертвата определено се чувства "добрата страдаща страна", която за пореден път прощава на "лошия" защото го обича и зависи от него. Ако наистина обичаме човека, склонен към насилие, не е ли по-добра идея да не го оставяме да го прояви и после да се измъчва от това? Т.е. да не се "навираме между шамарите"?

Вендор! Добре дошъл/ла! Една наша показно набожна съседка все си шепне молитвата на Христос и се кръсти навсякъде и "проповядва" и пали свещи всеки ден и по светите места се скъса да обикаля , което никак не и пречи веднага след като се прекръсти да заяви, че никога няма да прости на брат си за някакви метри от нивата на родителите им

Доста помислих над това.... Мисля, че молитвата, която ни е завещал Учителя не обявява хората, с които общувам и работата, която вършим за "прелест от дявола'. Точно обратното: Защо съкрушено сърце? Смирено и съкрушено са противоположни понятия за мен - смирение=Любов и светлина и радост; съкрушено=страдание, безнадеждност, тъмнина, мъка... Според мен цитатът от Евангелието е в пряко противоречие със съвета на Епископ Теофан Затворник. Тези, които влизат в царството небесно, насилвайки себе си, насилват самото царство и го грабят - така разбирам аз Светото Писание. И как ще отворим сърцата си за Любовта, ако ги насилваме? Любовта не е насилие и Пътят към чистотата не минава през насилието и жертвите, а през милостта и свободата и разбирането....

И да искаме, не можем да се върнем в детството, достатъчно е да запазим детето в душата си (детската и невинност) докато умът ни расте и осъзнава света. Хм, а защо си мислиш, че детето не осъзнава проблемите? Може би защото то не ги нарича така, а търси урока и се адаптира... докато възрастните не му подшушнат, че ютията е лоша, защото го е опарила. и даже се опитват да я "накажат" Струва ми се сега, че възрастните много често си налагат своите представи какво мислят и чувстват децата вместо внимателно да наблюдават докато детето е свободно и да разговарят с него вместо да го поучават, възпитават и "отварят очите" за истините, които те самите носят в себе си, представяйки ги за правилата на света...

Благодаря за точния въпрос. Според мен невинност е отсъствие на негативни емоционални връзки с миналото и бъдещето. Невинно се ражда детето, защото е забравило старите си прераждания и започва всичко отначало. Докато е малко, то няма и спомени, и усещане за миналото - има само настояще; -невинно е и защото все още няма отношение към бъдещето - умът му все още не е успял да усвои понятието за него - всеки, който е отглеждал малки деца се е смял на въпроса "стана ли вече утре?" зададен 3 минути след като сме обещали, че ще излезем на разходка "утре". Мисля, че Господ ни е създал невинни и ни е показал как можем да останем такива. С благодарствена молитва и с прошка на себе си и на всичко около себе си да заспиваме, вземайки от изминалия ден само уроците и Любовта. С благодарствена молитва и готовност да приемем с Любов всичко, което ще се случи днес, и с Любов да му отговорим - включително и негативните емоции и мисли, които могат да ни сполетят. Според мен няма вина, няма виновни... Моля ви, майки и бащи, не "възпитавайте" децата си да си "признават вината", нека по-добре да разговаряте за причините и последствията на постъпката и да се учите взаимно как да се учите от грешките и болките си - своите и на другите. Вместо да се признае за виновно, нека детето се научи да се поставя на мястото на другия и да не причинява на другия това, което не иска да причинят на него самия.

Мисля, че поредицата е типичен пример за това как поредната хубава и ценна в основата си идея може да се изкористи и в резултат на това да се изроди - !енергията на парите!

Точно! Благодаря, Моника! Докато майка ми ме критикуваше, че не "се грижа" за порасналите си вече деца, а се държа като тяхна приятелка, докато ме убеждаваше, че една добра майка винаги си остава майка и децата винаги си остават деца, все и беше неспокойно, ходеше от лекар на лекар, пиеше шепа хапчета и изпадаше в депресии. Постепенно, обаче, се освободи от "майчиния си дълг" и разбра, че когато детето порасне, това вече не е "грижа", а деспотизъм и вампиризъм. Сега е осиновила градинката си. И хапчетата намаляват, депресията изчезна, и тя започна да живее така, както описва Орлин. И наистина и по-дух, и по външност видимо се подмладява!

Добре дошъл Баян. Надявам се, че общуването с нас тук в този форум ще ти даде нужната подкрепа и ще ти помогне да откриеш сам своите вътрешни извори на сила (много ми харесаха точността на изразите ти - Благодаря!). От своя личен опит мога да споделя, че формулите и утвържденията имат най-добър ефект, когато не просто се произнасят, но съдържанието им се осмисля през конкретните житейски проблеми, ситуации. Тогава, когато именно смисълът на тези формули лежи в основата на решенията, които вземаме, изборите, които правим - и дребните и незначителни на вид, и сериозните, които обмисляме дълго време. "Без страх и тъмнина" и сега за мен са вълшебните думички, когато усетя напрежение, опасения, съжаление, вина, а на времето изпитвах и мъка, отчаяние, безсилие, нежелание за живот... Само че когато ги произнасях отначало без да ги осмислям, ефектът им беше временен. После се замислих над това, кое в мен причинява всяка една от тези негативни емоции и като отстранявах причините за тях, изчезваха и те. Например, установих, че нежеланието ми за живот беше причинено от модела на живот, който владееше съзнанието ми. Тъй като средата (семейството ми) беше в силен дисонанс с този модел, аз се опитвах отчаяно да я променя към моето "добро". Не допусках мисълта, че моделът ми е агресивен само с това, че искам да го наложа на хора, които споделят противоположни представи за нормални взаимоотношения у дома. Смятах оттеглянето си от това семейство за предателство, слабост, гордост, липса на смирение и търпение. Всъщност беше точно обратното - именно упоритите ми опити да направя хората "добри" като себе си бяха симптомите на гордостта и липсата на смирение. А страхът да остана сама беше симптом на слабост, липса на вяра в Бог и в своя вътрешен извор на сила. Това наистина е много ефективна формула. Благодаря, Аурел. Тя ми помагаше да преодолея колебанията и угризенията, съмненията и страха от грешка. От друга страна някак лесно се отказвам от силно желание или някакво правило, което сама съм си сложила... След работа с нея ми става светло и сигурно и интуицията винаги ми помага да взема точното решение в подходящия момент. Успех!

Елизион, Добре дошъл ! А според мен парите се дават не на този, който има нужда от тяхната енергия, а на този, който ще може да се справи с тази енергия. Не всеки издържа изпитанието, обаче... Само ако вече е усвоил добре законите, за които говорят Елизион и Ради.

Илияна! Ти си невероятна жена и майка! А защо се появяват страховете ни, че ще ни отхвърлят, че ще обидим някого... Дали не е защото някой на времето ни е обявил за "грешници" и се опитва да ни лепи този етикет всеки път, когато не му сме по вкуса?

Валентин! Бог ограничител е отминала епоха в човешкото съзнание. Още преди 2000 години той е сменен с Бог - Любов. "Обичай ближния си както обичаш себе си". Ако спазваме само тази едничка "заповед", няма да има нужда от другите, не мислите ли? Ние сме родени не за да ограничаваме и да бъдем ограничавани, а за да работим - да даваме и да приемаме безусловна Любов. Безусловната Любов и грижа, съчетана със свободата, топи агресивността и страховете на хората, с които общуваме. Всяко ограничение предполага и наказание при нарушаването му. Всяка перспектива за наказание ражда напрежение и страх, а те негативни емоции, реакции, поведение. из книгата "Изворът на доброто"

Орлин! Това беше старостта на баба ми и дядо ми, това е старостта на родителите ми. Надявам се, че това ще бъде и моята. Работя по въпроса.

И точно това е симптомът, че сме поели по грешен път, че сме се отклонили от Бог. Ето един житейски пример - страхувам се, че ще загубя любим човек, че той ще си отиде от мен, старая се да го задържа с всички средства и започвам да ограничавам свободата му, а заедно с неговата и своята (а това вече е грях, защото Бог ни е родил свободни). Осъзнаем ли, че не можем да загубим нещо, което не сме притежавали, че ако човекът не е щастлив с нас, е по-добре да си отиде и да освободи мястото за друг, с когото ще сме щастливи, ние се връщаме при Бог-Любов и Свобода. Страховете ни се топят, защото се обезмислят. Не е грях, че ще изпитаме страха, както не е виновно тялото, че има температура. Грях е, ако приемем страха като признак на нашата любов към човека и вместо да да го осъзнаем (лекуваме), ние му се подчиняваме. Както са ни внушили да вярваме - ревността е признак, че не си безразличен. Ревността е признак на точно обратното, че не обичаш другия, а се опитваш да ограничаваш свободата му. Грешник, според мен е етикет, залепен от "праведниците" на хората, които не искат да се подчиняват на техните правила. Няма и не може да има грешници и праведници. Има грешни и правилни избори в определен момент на живота ни. Греха, грешният избор причинява страданията и негативните емоции като знак, че изборът ни е грешен, че сме се отклонили от Бог в душата си - Любовта и Свободата си.

Ами ако не сме постигнали, а напротив, сме провалили нещо? Тогава нещастни ли сме? Ами ако нещо радостно за нас ни е подарено от съдбата - ей така, без да сме влагали, без да сме се старали за него - изведнъж сме осъзнали, че това е подарък? Това щастие ли ще е? Или ще живеем със съзнанието, че не сме го заслужили и няма да му се радваме като на постиженията си?

Благодаря за темата! Ако аз имам крайна цел на живота си, няма ли да се втурна да я преследвам и осъществявам? И ако някой и нещо ми попречи, няма ли да го обявя за враг? А дали тази крайна цел наистина е най-доброто за мен? Може би има нещо, което аз сега не виждам, не разбирам и което ще открия и разбера в бъдещето... Ами ако го отмина без внимание, защото не съответства на крайната ми цел? Ако сега определям крайната цел на моя живот може би се опитвам да пренебрегна всичко което ще се случи и на което ми предстои да се науча? Може би за мен това не звучи като крайна цел, а като смислообразуващ принцип на целия ми живот - да се уча как да запазвам любовта и свободата - своята и на другите. Или както го е написал един мъдрец преди 2 хилядолетия още да обичам ближните си както обичам себе си

Добре дошла при нас Лилия Сигурна съм, че тук ще намериш любовта, разбирането и подкрепата, които са ти необходими в този труден момент. Поздравявам те за смелостта, искреността и мъдростта, която носиш в себе си. Ето това е Гласът на Бог - прочети думите си отново. Ти разбираш баща си и не го обвиняваш, но ти разбираш и себе си и болката те заставя да търсиш изход, добър за всички ви. Щом си стигнала до тук, ще го намериш. Пътят към твоето и на другите щастие е Любовта и Свободата. Когато ти се разочароваш от баща ти, а той се разочарова от вас, вие всички губите любовта в душите си, губите и свободата си. Ти си успяла да се издигнеш над разочарованието - ти разбираш защо баща ти го прави. Може би очакваш и той да ви разбере, че сте нещастни с неговия начин да проявява любовта си към вас, и да се промени. Прости му, че не може и не иска - сигурно това все още не е по силите му. Може би той има нужда да разбере, че това не е начинът да се "грижи и възпитава" близките си и ще го разбере тогава, когато вече няма да има за кого да се "грижи и възпитава". Ето, мъдро добро дете - и това е Бог и вярата ти - ти разбираш каква е истинската причина за страданията ви - вие се чувствате слаби, зависими от баща ви и неговите средства. Той също го знае. Тук всички вие сте загубили свободата. По-скоро сте я "продали". Разбирам ви толкова добре, защото това беше живота на старото ми семейство и на моите деца в продължение на 15-20 години. Докато накрая разбрах, че моите деца са прави - нека живеем по-ограничено, но щастливо, спокойно, свободно, без страх и тъмнина, без омраза. Когато накрая останахме сами, се оказа, че не сме зависими - че сме силни достатъчно, за да оцелеем, и не само - синът ми, студент, намери работата, за която винаги беше мечтал. Сега казва, че ако е имал издръжката на баща си, нямало да си потърси работа и щял да изтърве златния шанс на живота си. Дъщеря ми прекъсна и замина в чужбина при своя приятел - сега са щастливи, работят, живеят заедно. Тя казва, че ако беше имала издръжката, нямаше да рискува да промени така драстично живота си и щеше да се размине с човека, с когото са родени да живеят заедно. Така че, всяко зло е за добро, само трябва да осъзнаем кое е доброто в злото. Послушай Бог в сърцето си, мило дете. Светлина и топлина за теб и сестра ти и майка ти - кажи на майка си, че има само един начин да направи децата си щастливи - тя самата да е щастлива и спокойна. С много обич

Благодаря ви, приятели за красивите думи! Иво, благодаря за линка! Имаше време, когато и аз вярвах във всичко това , но някак не намирах проекциите на тази хармония в ежедневието си - тя като че ли по-скоро беше нещо над него, блян, мечта, фантазия, а ежедневието и взаимоотношенията между хората беше нещо "низше", което нямаше нищо общо с нея. Според вас кои са измеренията на същата тази вселенска хармония днес и сега и тук? Как да разберем кое е хармония, кое дисхармония в определена ситуация? Какво е в състояние да наруши хармонията, кое да я възстанови?

Благодаря ти, златно дете! Е, трябваше Бог през устата на детето да ни каже, че състоянието и развитието на духовността ни определя какъв ще бъде за нас секса а не обратното. Може ли сексът да пречи на развитието на духовността, ако наистина тази духовност се развива, а не е просто поза и жертва на живота в името на "извисяване над простолюдието"? Ако това наистина е развитие на духовността, това развитие няма ли да включи и секса, точно защото Орлин И ако за да развиваме духовността си, се налага да презираме и да подтискаме секса, то дали това изобщо ще е развитие на духовността или по-скоро изпадане в зависимост от нея?

Напълно съгласна! Благодаря ти Милена. Грижата (не възпитанието) на децата има още един много интересен за мен момент: Как да съчетаем осъзнаването на детската индивидуалност, уникалност с осъзнаването на връзката между нас, единството ни с всичко, което ни заобикаля? Не на теория, а в ежедневието ни с всяко дете? Когато стимулираме детето да открие и развие своите лични дадености, да открива постепенно своя личен Път, ние му помагаме да разбере "за какво е роден и това да работи". Когато създаваме условия да осъзнае единството и връзката си с всичко, което го заобикаля, ние му помагаме да намери мястото си, да "дава и да приема Любов - да я провежда". Възможно ли е да съчетаем тези на пръв поглед разнопосочни процеси? Мисля,че на всички ще е интересно да споделим опита и проблемите си. Предварително благодаря и на нашите тийнейджъри за мнението им по тази тема (което очаквам с огромен интерес).

А може би това не са единствените определения за едно толкова често използвано в нашите разговори понятие? Има ли изобщо нещо общо между хармонията и правилата? Според мен всяко правило вече е нарушение на хармонията, независимо дали го спазваме или го променяме и налагаме на другите. Какво означава за вас хармонията?