Донка

Господнята молитва Труд и мъчение - Извънредна беседа - 04.03.1920 Добрата молитва

Електричеството_и_магнетизмът Благодаря. Какво означава за клетките "войната" да се превърне в миролюбие? Според мен конкуренцията като отличителен белег и основа на взаимоотношенията в едно съобщество, да се трансформира в отношения на взаимодействие и взаимопомощ. Всъщност точно така са построени естествените екосистеми. Човешкият мозък, обаче вижда в тях проекцията на своето войнолюбие. Може би, когато мозъкът и симпатичната ни нервна система започнат да осъзнават миролюбието и взаимодействието като основен принцип на нашия свят, ще намерят пътя към тази трансформация....

Благодаря! Плод_стократен Така ни учат да разбираме творчеството... да си създаваме сами условията, различни от тези, които съществуват. А всъщност човешкото творчество е първо и най-важно в осъзнаването на съществуващите вече условия - вътре в нас и вън от нас. И после вече в тяхното хармонично и разумно ползване. То е като вълната и сърфиста...

Замислих се каква е разликата между смисъл на Пътя и цел на Пътя. Като че ли съм поставяла знак за равенство досега... И "случайността" ми отговори при това двукратно в рамките на 5 мин. - плодовете.... Тук вече има спорен момент - плодът по принцип е резултат от вървенето по Пътя. А може ли да се смята и за цел? В какъвто и да е смисъл. И в какъв смисъл?

Благодаря! Много важна беседа! Кротостта и смирението

Неделни беседи за месец октомври 2019 г. 6 октомври 2019 г. - 571. Плод стократен - 20 януари 1935 г. 13 октомври 2019 г. - 572. Недейте се грижи за живота си - 27 януари 1935 г. 20 октомври 2019 г. - 573. Разумният домостроител - 3 февруари 1935 г. 27 октомври 2019 г. - 574. Този е живият хляб - 10 февруари 1935 г.

Благодаря! Съвсем навреме... Надеждата

Съборни и извънредни беседи - м. октомври 2019 г. 05 октомври 2019 г. - 14. Кротостта и смирението - Извънредна беседа - 22.01.1920 12 октомври 2019г. - 15. Електричеството и магнетизмът - Извънредна беседа - 22.01.1920 19 октомври 2019 г. - 16. Труд и мъчение - Извънредна беседа - 04.03.1920 26 октомври 2019 г. - 17. Девети март (22 март) - Извънредна беседа - 9.03.1920 г./22.03.1920 г.

Много точно определение! Благодаря! И аз много съм размишлявала и още размишлявам над това. Всъщност ако някой не е узрял за определено "добро", то може да му навреди, или да му забави и дори спре процеса на узряване. В момента съм свидетел отстрани на такова добро. Намират работа на човека, защото той няма нужните му финансови средства. Работата е съвсем подходяща, но... човекът я отхвърля, защото нещо не му "допада". Самият той не си търси работа, защото смята себе си "над" работните места, които има шанса да му бъдат дадени... Как, според вас, може да се направи в този случай непоисканото добро. Всъщност то на пръв поглед е "поискано", но по-скоро за да се докаже, че подходящи работни места за този човек няма...

Благодаря! И_ще_доведат_всичките_ви_братя

Беседа по нарядите

Съгласна съм, ако това разширяване и обогатяване ни приближава към Бог и осъзнаване на Божията воля. Днес бях на две известни археологически забележителности - Перперикон и Татул. Първото ми навя мисли и усещания за едно разширяване и израстване, довело до натрупване на материални богатства, власт и авторитет... Второто остави в мен усещането за извисяване на духа над тленното, за безсмъртието на красотата и любовта, на хармонията с Твореца.

През тези напрегнати дни ми "светна", че една от разликите между Божията вола и нашата човешка е в това, че Бог създава условията за осъществяване на Неговата воля, но оставя нас да я проявим. Ние първо създаваме желанието, после се мъчим да му осигурим условията... И все пак сме свободни и това да свършим.. Но винаги си понасяме последствията. Ако ползваме Божиите условия и си проявим в тяхната среда своята свободна воля хармонично на условията, последствията са награда. Във втория случай са .... уроци... меко казано.

„Да видят и Лазара, когото възкръси от мъртвите.“ Отче наш. „Всичко в живота е постижимо“. Ще прочета част от Евангелието на Йоана 12 глава, до 20 стих. „Духът Божи“. Неделна Беседа: Когото възкръси - 16 декември 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва.

Всъщност ние, човеците, си имаме свободната воля, независимо дали, как и доколко осъзнаваме реалността, в която живеем.В същото време ние не сме освободени от последствията на своите мисли, емоции, решения, постъпки. Това е причината растенията и животните да се развиват в пълна хармония със системата на нашия свят. Те просто нямат избор. Кокошката не може да се противопостави на инстинкта да заспи по залез, дървото не може да се откаже да си изхвърли листата наесен... Човекът може да избере - да заспи, или да гледа сериала по телевизията, или да бодърства и работи в нощна смяна, но си поема последствията от своя избор. Независимо дали при избора той е осъзнавал какво точно избира и какви ще бъдат последствията.

Споменах Платон: Теория за формите Егрегорите също са идеи - форми. Платон извлича общия принцип, егрегорите са едно от проявленията на този принцип.

Добрата Молитва Беседа: Космичната обич - 24.08.1919 Неделя, Търново Господнята молитва Космичната обич

Със сигурност, но не с този термин. Идеята определено може да се проследи назад до Платон поне.

Egregore Надявам се да успеете да го преведете.

Благодаря! Мировата Любов

Помни_Създателя_си! Благодаря!

Ох, де да беше така... Познавам толкова много хора, които живеят в натрапени им от медиите филми, толкова много хора, за които в реалността има само угнетяващи факти, или както лично аз си го определям - варят се в соса на собствените си умопостроения, принципи и преценки... И аз съм се варила в този сос повече от 40 години...

Съборни и извънредни беседи - м. септември 2019 г. 7 септември 2019 г. - 10. Мировата Любов - 19.08.1919 Вторник, Търново 14 септември 2019 г. - 11. Космичната обич - 24.08.1919 Неделя, Търново 21 септември 2019 г. - 12. Беседа по нарядите - 26 август 1919 г. 28 септември 2019 г. - 13. Надеждата - 16 януари, 1920 г. в гр. Русе.

Не смятам, че съм кой знае колко навътре в учението.... По-скоро бих го формулирала "доколко материалният свят е реален". Мисля, че отговорът на Учителя от първия пост е гениално точен и за този въпрос. Материалният свят е реален дотолкова, доколкото внася светлина в ума - т.е. стимулира сетивата, представите, мисленето ни. Държи ни будни и непрекъснато ни подтиква да сверяваме своите мисли с информацията от околния свят. Заставя ни да търсим начини да се приспособяваме към този материален свят и също да приспособяваме части от него за своите нужди. Това си е светлина. Материалният свят е реален, когато внася топлина в сърцето ни - т.е. предизвиква положителни емоции - радост, обич, любов, благодарност и т.н. Вярно е, че тези емоции си зависят и от нас, но ако нямаше материални обекти, с които да ги свържем, не бихме ги изпитали изобщо. За силата в тялото моето тълкуване е подобно на горните. Противното - ако и когато материалният свят около нас внася объркване, затъмнение в ума, лоши мисли и емоции, слабост, това означава, че ние не го възприемаме реално, а през някакви тъмни очила....

Като бивша снаха, не бих била толкова категорична в преценките си. Особено от гл.т. на мъж. Слава богу, никога не съм и очаквала да ме приемат като свое дете, така че, не съм била огорчена или разочарована. Пазех си здравословна учтива дистанция, и не отразявах враждебност и негативизъм към мен. Смятах за нещо нормално да не ме харесват напълно. Важно ми беше съпругът ми да харесва и оценя. Сега бих посъветвала младите съпруги и това да не очакват. Ако го има - добре, ако го няма - важно е, че вие самите харесвате себе си и своя дом. Свободата е в основата на любовта - вкл. свободата от чуждите преценки...