Донка

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета част от 16-ата глава на Притчите – от началото до 10-ия стих. Неделна Беседа: Приготовленията на сърцето - 4 март 1934 г „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Приготовленията на сърцето

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „Мога да кажа“ Да имаме едно размишление. Ще прочета девета глава от евангелието на Марка. „В начало бе Словото“ Утринно Слово: Двата велики закона - 4 април 1943 г. Приложете любовта в духа си. Приложете обичта в душата си и бъдещето е ваше. „Отче наш“ Двата велики закона

В случая с дървото - критика би означавало човекът да е недоволен, че земята е много твърда, и затова не може да изкопае дупката... Или да критикува дървото, че изисква по-дълбока дупка, за да се прихванат корените му. Копае ли дупката с радост, човекът не критикува - той работи за живота.

Опасявам се, че не мога да се съглася с последното. Вътре между християнските вероизповедания (католици, православни, евангелисти и още куп др.) се води не просто престрелка с критика, но дори война. На моменти мълчалива и позиционна, на моменти доста разгорещена. Опитайте се да споменете на евангелист нещо малко по-различно от неговите канони и ще усетите що е то критика. След изминалите от последното ми мнение тук години, съм още по-убедена, че критиката никога не е полезна. Границата между градивна и разрушителна е размита и субективна. Критикувайки, човек е част от проблема, вместо да е част от неговото решение.

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета част от 14-а глава от Евангелието на Иоана. „Ако имате любов към Мене, опазете Моите заповеди!“ (15-и стих.) „Духът Божи“ Неделна Беседа: Ако имате Любов, 25 февруари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Ако имате Любов

Неделни беседи - м. януари 2019 г. 6 януари 2019 г. - 532. Ако имате Любов, 25 февруари 1934 г. 13 януари 2019 г. - 533. Приготовленията на сърцето - 4 март 1934 г 20 януари 2019 г. - 534. Словото - 11 март 1934 г. 27 януари 2019 г. - 535.Стана здрав - 18 март 1934 г. .

Два_пъти_родени Винаги ме е възхищавало умението на Учителя да обясни нещо кратко, точно и ясно - с образен език и чувство за хумор - така че завинаги да си намери място в съзнанието на ученика.... Два_пъти_родени

Утринни слова - м. януари 2019 г. 5 януари 2019 г. - 407. Двата велики закона 1943 - 4 април 1943 г. 12 януари 2019 г. - 408. Слуги, ученици, синове - 25 април 1943 г. 19 януари 2019 г. - 409. Близо е - 2 май 1943 г. 26 януари 2019 г. - 410. Любовта е музика - 9 май 1943 г.

Благодаря за цитатите. На всеки непредубеден читател и потребител вече е ясна разликата между оригинала и претенцията за "нов оригинал". Моето лично мнение е, че въпросният автор е доста неясен и несигурен преразказвател на вече изреченото, записано и съхранено оригинално слово. Всеки има право на своя интерпретация на прочетеното, но никой няма право да обявява преразказите си за "внушени" му или "продиктувани от Учителя или някакъв Дух. За такива "диктовки" Учителя е имал крайно отрицателно мнение и е забранявал на учениците си всякакви спритически опити. По-горе е виден резултатът от тях и става ясно защо Учителя е опитвал да отстрани истинските си ученици от този род "проводничество". В ролята си на модератор вземам лично решение да оставя по-горните мнения нередактирани, за да се вижда опитът нечии съчинения да бъдат представяни като "диктовки" от Учителя и като някакво "ново живо слово". Под тях ще напиша, че екипът на Портала не е съгласен да дава трибуна за претенциите на Петьо Йорданов да се представя за "говорител" на Учителя. Предупреждавам, че всеки опит да се публикуват тук нови откъси от подобни спиритически претенции, ще бъде изтрит от темата. Можете да публикувате откъси от книги на автора с псевдоним Елеазар Хараш, но без да ги обявявате за "Учителя през Елеазар Хараш". Можете да го правите на воля в други форуми и страници, но не и в Портала. По-горе вече обясних какви са нашите съображения.

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ 51-ва глава от Исаия – една глава, която е писана в много критични времена, при едно положение крайно нестабилно, както сегашното. Ще прочета част от тази глава – отначало до 7-и стих. „Духът Божи“ Неделна беседа: Мене слушайте - 11 февруари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен!“ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание. Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот. Три неща трябват: работа, учене и живеене. Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Мене слушайте

Усещането за унижение е функция от гордостта. Когато нямаме гордост, няма как да усетим и унижение. Молитвата е смирение и свързване с Цялото, от което сме част, т.е. - обратното на индивидуализацията.

Празнувахме първия ден на пролетта. „Добрата молитва“ „Евангелие от Матея“, 12 глава, 1–10 стих „Евангелие от Лука“, 9 глава, 9–21 стих „Евангелие от Йоана“, 3 глава, 1–15 стих „Духът Божи“ „Молитва на Царството“ Една песен може да се изпее много пъти, но зависи кой я пее. Ако я пее някой майстор, е едно, но ако е някой, който не знае как да пее песента, то е друг въпрос. Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните. Апостол Павел говори за любов, която е на земята, за земната любов. „Аз мога да любя“ Утринно слово: На първо място - 21 март 1943 г. Сега остават трите: любов, вяра и надежда. А най-голяма от тях е любовта, която трябва да се възцари в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, в човешкия дух. Вярата и надеждата са служители на любовта, двете ръце на любовта, за да работи в света, да направи света щастлив. Учителят прочете от „Новия свят“: „Душата е храм на любовта, умът е светилище на мъдростта, сърцето е олтар на истината.“ „Отче наш“ На първо място

Възлюбя и обичам са различни понятия. Да възлюбя за мен означава да према и да разбера, да осъзная доброто в злото като в недовършена картина. да превърна злото в слуга на доброто.

Съгласна съм. Аз също си го придобивам така за себе си. Работата с наследството от беседи и лекции ми помага да се ориентирам в чистотата на Първоизточника. Нямам против и другите да намират своя. Нямам против и да се опитват да го споделят с другите. Аз също споделям с приятели. НО когато се осмеля да изрека Учителя казва, винаги мога да посоча къде и какво точно. Чистотата на моите ръце така я разбирам. А иначе всеки от какви ли не източници може да почерпи и да се свърже и да си мисли , че те са първоизточника - поне да си каже честно кое е черпил сам от невидимия свят, а кое е документ.... Творчеството на писателя с псевдоним Елеазар Хараш има своите читатели, нека ги има както всички други писатели. До границата да обявява себе си за говорител и заместник на Учителя Беинса Дуно. И ако някой не забелязва явната и кардинална разлика между тях, не е чел беседите просто, предпочита стила на Петьо Йорданов пред този на Учителя, моля да пази закона на чистотата.

Нямам никакво намерение да обяснявам или оправдавам по някакъв начин своето мнение в темата. Накратко казано: всеки писател има право да си избира псевдоними по начин, който е присъщ и удобен на него. Елеазар Хараш (Петьо Йорданов) е направил нещо, което са направили стотици писатели преди него. Негово лично мнение е, че Учителя му е дал това име. Нека, няма лошо. Само да се знае истината. Неприятното започва от момента, в който започнат претенциите и раздразнението, че някой има различно мнение и не се страхува да го изрази, когато някой открие явни разминавания между представяното и истинското слово.... В сайт, носещ духовното име на Учителя, обаче, хигиената е задължителна. Ние тук с вложените време и доброволен труд и средства на много хора, поддържаме библиотека, в която представяме истинското (не изтълкувано през някаква лична призма - колкото и добра да е тя) наследство на Учителя Беинса Дуно. Не е коректно по отношение на нашите читатели и потребители да смесваме двете, допускайки едно от тълкуванията да заеме мястото на самото Учение. Нещо подобно се е случило с Учението на Христос. И в резултат сега имаме многобройни "християнски вероизповедания". Тук, на тази страница това няма да се случи. Иначе Елеазар Хараш и неговите последователи нямат проблем да си разпространяват неговото творчество по какъвто желаят начин - и те го правят успешно. Отново нищо лошо - сега е време на свободния избор. Както виждате, аз изнасям разминаванията не в страниците, които се ръководят от този писател, а в страницата с оригиналното Учение. Както аз зачитам правата на Елеазар Хараш, моля и вие да зачитате правата на Учителя...

Новата_идея Невероятен пример за дълбочината на образния език на Учителя! Благодаря!

За мен духът на Учителя е толкова необхватен за човешката мисъл и представи, че един ученик (ако наистина е такъв) може само да представя своите лични разбирания и то САМО ако се основават на лични опитности, само ако лично са приложени в живота и са дали плодовете си. Според мен същността на Учението не може да се "представи". Това, което в най-добрия случай, прави един лектор по Словото, е да привлече вниманието към самото Слово, но не и да го сдъвква и представя, междувременно добавяйки към това "представяне" и своите лични философски размишления, смесвайки ги с препратки към Словото. И все пак, след като се радва на интерес и почитатели, следователно има хора, които се нуждаят от това в някакъв етап от живота си. Може би се нуждаят не толкова от трансформация, колкото от формулировки, с които да оправдаят своите лични възгледи, живот, отношения. Ето едно сравнение: Петьо Йорданов Учителя:

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета 12-а глава от книгата на пророк Данаила. Неделна беседа: Разумните ще разберат - 4 февруари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Разумните ще разберат

Побеждавайте злото

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета 3та глава от Даниила „Ще се развеселя“ Неделна беседа: Огнената пещ 1934 - 28 януари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва

Това равносилно ли е на "не искам да отида в ада"? Как си представяш ада и рая? Според теб, чия работа е да преценя в рая ли ще идем или в ада? Това изречение ми звучи като "Аз искам само да ми пише шестица господин Учителя". А какво стои зад тази "шестица"? Очаквам някой да ми каже ... Има един стар филологически виц за Джон, който в дълбок размисъл помолил Бог да му светне, какво е животът и как се отива в рая (т.е. как се изкарва шестица). Бог мълчал, защото не знаел на какъв език мисли Джони. Накрая Джони се сетил да даде на Бог няколко варианта, а именно - животът (т.е. изпитът за рая) е: - отговори на въпросите - избери верния отговор - посочи вярно или грешно е твърдението (тези трите са популярни задачки по езиковите тестове) Бог се позабавил малко и накрая проговорил тихичко: нито едно от трите - животът е есе на свободна тема с обем 1000 думи. Накрая предаваш и... чакаш да го проверят Каквото си написал в есето си - там отиваш.

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните. Утринно Слово: Трите пътя 1943 - 28 февруари 1943 г. „Аз мога да любя“ Облечете сърцето си с дрехата на надеждата. Облечете ума си с дрехата на вярата. Облечете душата си с Божията любов. Те са три дрехи, които са необходими за земята. Като влезем в Божествения свят, нас ни трябва само една дреха. Като влезем в ангелския свят, трябват ни две дрехи. А на земята ни трябват три дрехи. Докато сме на земята, трябва да бъде сърцето облечено, умът облечен и душата ни облечена. Тогава няма да треперим, но ще бъдем изправни. „Добрата молитва“ Трите пътя 1943

Защо искаш да бъдеш такъв, какъвто си бил преди? Пиленцето не може да се върне в яйцето... "Душата на компанията" ли е твоят идеал за успешен човек? Имаш ли на ум нещо, което досега не си бил, но ти харесва мисълта да станеш?

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета само част от 3-тата глава от Евангелието на Иоана. Неделна беседа: Обичайте я! - 21 януари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Обичайте я!

Ситуациите по принцип са неутрални. Ние избираме своето отношение към тях. Ако някой върши мундарщини, можем да се отстраним от ситуацията, ако осъзнаваме, че не сме в състояние да променим каквото и да било. В този случай, мисля, е напълно достатъчно да съхраним мира и любовта въте в себе си - т.е. да преработим осъждането, негодуванието в разбиране и приемане. Има го и в една древна поговорка... Ако осъзнаваме, че нашето присъствие и участие в ситуацията е значимо и има ефект върху останалите участници и развитието и, то избираме да се намесим. Като отново начинът и моментът на намесата е добре да са разумни и с любов. Ако ще се възмутим от човека, който хвърля хартийки на улицата и му изкрещим обидна дума, по-добре да не се намесваме. Ако ще разберем, че човекът го върши от небрежност или някаква друга причина, и се наведем да вдигнем хартийката, да обърнем внимание на човека, че наоколо е чисто и ще е добре да остане такова... това е разумна намеса...