Донка

Неделни беседи - м. октомври 2018 г. 7 октомври 2018 г. - 519. Произход и значение на светилника - 19 ноември 1933 г. 14 октомври 2018 г. - 520. Красна като Луната и чиста като Слънцето - 26 ноември 1933 г.-Слънчева 21 октомври 2018 г. - 521. Стани и яж! - 3 декември 1933 г. 28 октомври - 522. Земята на живите - 10 декември 1933 г.

Утринни Слова - м. октомври 2018 г. 6 октомври 2018 г. - 394. Усмихвай се - 13 декември 1942 г.- Слънчева 13 октомври 2018 г. - 395. Трите изкушения - 20 декември 1942 г. 20 октомври 2018 г. - 396. Човешка, ангелска и Божествена любов ВНН - 27 декември 1942 г. 27 октомври 2018 г. 397. Пожелаване - 3 януари 1943 г.

Чудесно! Ще чакаме отзиви

Прекрасно! Страховете не се борят - те се топят и/или трансформират. Дай пример за страх, който ти пречи да живееш пълноценно, моля. Да се носи отговорност за последствията от премерен риск е чудесно. Но наистина да е премерен добре... Дай пример за премерени рискове в твоя живот, които ти се страхуваш да поемеш. Добро качество. Според моите опитности лабилността на психиката идва от няколко причини: опит за контрол на ситуациите и хората в тях, опит за налагане на своите мерки за добро и лошо, твърде висок рейтинг на щялото и нещялото в ценностната система. И аз вкарах предното ляво колело на колата в дупка на тротоара.. Е, ядосах се, но като видях че нищо не мога да направя сама, заключих я и си тръгнах.... като ми мина яда и самокритиката, обадих се на приятели, помогнаха ми, извадихме я, сега много внимателно гледам къде паркирам и не шофирам гладна и уморена... Така че това са уроци... ооо това е прекрасно, но се постига трудно. Ето и аз сега пиша това вместо другото дето ми беше целта... Пълна независимост няма, но самостойност - да. Зависимостта от мнението е добра, ако не се подчиняваме сляпо, а преценяме самостоятелно мненията на другите. В тях може да има много полезни за нас неща. Да се съобразиш с нечие мнение не винаги значи да си зависим от него... Понякога, обаче, е задължително да се съобразим - особено когато това касае пряко човека. Например, аз казвам, че не искам вертикални щори за прозорците на моята стая(имам си основание и вкус). За мое добро ми купуват точно такива и то в цвят, който не харесвам, но те харесват... Аз им си ги дадох да си ги сложат където те намерят за добре и не се съобразих, че са платени вече и мерени за моя прозорец.... ох, и на мен ми се иска това... на 59 г съм....

Благодаря на всички за искреността. Много ни е полезна. на Хендо пак ще повторя същото, но с други думи. Ти се фокусираш в себе си и жената я мислиш само като мишена, като обект на твоята смелост или мъжественост. То много мъже са така. "Отстрелват" жените. И ако падне супер, ако не здраве да е. Жената за теб не е от типа "плячка" - за тях си има мъжкари. Твоята жена е твой приятел - такава търси и там нещата стават сами, няма нужда да се ежиш и мъжкариш. Само че ако ти със себе си не можеш да се сдобриш и да се опознаеш с любов, то как ще опознаеш нея? А без да я опознаеш, тя ще бъде плячка, не приятел. Възможно е дори тази жена отдавна да е близо до теб, но ти да не я отразяваш... Това отблъсква жените - мъж, фокусиран в себе си, като капак и не се харесва. С такъв мъж да чакам да ме опознае и хареса - изгубено ми е времето....

Трудно мога да ги изброя всички, но сега ми идва на ум Априлци. Миналата година бяхме отседнали там - в къща за гости Вила Рокси - много ни хареса! Особено за компания си е супер. Там има и много други, ако тази не е свободна. Можете да опитате и околностите на Белинташ - там бяхме в Родопски хан - с. Врата - отлични условия. Не мога да отмина и къща Равногорски хан - в с. Равногор. Прекрасно място е Триград - Аркан хан. Да не забравя Копривщица - къщи Дона Навсякъде сме се чувствали прекрасно.

Ако се опиташ да видиш в тази жена същото такова човешко същество като теб, може би ще помогне? Защо отказът на една жена да се тълкува като провал на мъжа? Възможно е тази жена (този човек) да не е готов за връзка в момента, възможно е да има вече връзка, възможно е в момента да преживява или минава през лични изпитания, които правят такава връзка трудна или невъзможна.... Подкрепям д-р Първанов - опитай се да се поставиш на нейното място... Преди много години аз самата бях в подобна ситуация. Отказаха ми с много странно за тогавашните ми разбирания обяснение. Нещо от рода на "аз също много те харесвам и ми е много хубаво с теб, но не искам да проваля живота ти отново... а знам, че ще го направя... познавам се и знам, че не мога да се променя. Достатъчно ми е, че провалих вече няколко други живота...." Тогава и аз го приех трудно, но година по-късно осъзнах с благодарност, колко прав е бил човекът! И досега съм му дълбоко признателна за този отказ. Ето част от днешната беседа от Учителя: Работа и почивка. Любов и мъдрост

„Отче наш“ „Грее Слънцето“ Ще прочета 11-а глава от Посланието към Евреите. Тази глава говори за вярата. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Работа и почивка. Любов и Мъдрост - 12 ноември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“

Здравей ivena Зависи какво разбираш под сила на характера и волята. Моля опиши как си представяш един човек със силен характер и воля.

„Добрата молитва" „91 псалом" „Молитва на Царството" „В начало бе Словото" Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Матея. Утринно слово: Отвън дрънкането, отвътре ученето - 6 декември 1942 г. „Отче наш" Отвън дрънкането, отвътре ученето

За заминалите (не мъртвите) се мисли с любов и благодарност. Те могат да ни сторят само добро и да ни помогнат. Препоръчвам за изчистване на негативните мисли за тях Молитвата за заминали от Учителя: А иначе никой не е останал вечно тук - както пристигаме, така си и заминаваме - това е естествен процес. Древните са го осъзнавали. Нашата цивилизация ни учи да се страхуваме от тази смяна на формата на живот. Гъсениците страхуват ли се да се превърнат в пеперуди? Пеперудите страхуват ли се да оставят своя живот в яйцата си? Когато човек промени своето отношение към този процес, страховете се стопяват ..... Изпитано. ПП. Молитвата се казва бавно, с осъзнаване и с любов в сърцето към човека, за когото я казваме. Аз се опитвам да си представя това, за което се говори вътре и ми действа прекрасно. Ако все пак е трудно любовта да измести страха, опитайте да си припомните щастливи моменти, които сте изживели с този човек...

В неделя четохме една невероятна беседа от Учителя, която сърдечно препоръчвам по въпроса за егото и страха да обичаме - Марта и Мария Не, там няма точно така да ги срещнете, но Учителя умее да обяснява толкова просто толкова сложни неща....

Не виждам манипулативност. Виждам проблем с обидчивост, която обикновено се маскира с "нежна душевност и ранимост". Последното се слави като добро качество, а всъщност не е. Обратното го наричат "дебелокожие и непукизъм". Ох, колко и как думите - етикети замазват истинската същност на качествата и явленията! Как събират в един кюп коренно различни неща и разделят на полюси неща от една порода! Нежна душевност и чувствителност съвсем не означава човек да се чувства наранен и обиден. Обратното - тази нежност позволява на човека да види доброто в злото! Защото вибрациите на злото са ниски, силни, те веднага се усещат, а вибрациите на доброто са нежни, всеки, всеки не може да ги улови. Ето Алехео изглежда груб като отношение, но всъщност е нежна душа - той е уловил загрижеността на "шефа" за здравето на хората и за работата под външната му грубост, уловил е способността му въпреки позицията и отговорността, да осъзнае неподходящата постъпка и дума и да се извини... Сигурно е съумял да извлече и поуки... Сигурна съм, че и Слънчеви лъчи е способна да го направи - т.е. да трансформира обидата в поука. За това е нужна безусловна любов и почистване...

Толкова ми е познато - жертва се човек, за да не пострада любимата работа...

Благодаря за темата, Ники! Ще ми се да напомня, че детето НЕ е "табула раза", върху която родители, общество или учители могат да си напишат каквото поискат и могат. Да, могат да осигурят средата, нужна за неговото израстване, дори изпитанията, с които то трябва да се срещне и преодолее... Сега, като уча астрология всеки път виждам как картите на деца и родители сякаш преливат една в друга, решават общи задачи и/ли си помагат един на друг... И децата също влияят на родителите си, също определят тяхното развитие в не по-малка степен.

Там ще бъде и слугата Ми Дали след сто години сме успели да стигнем до такава трезва положителна наука, която ни показва пътя към работата и постиженията, без да внася суматоха в нас? Имаме ли в 21 век наука, която не отрича живота, но изнася явленията в живота, и която като не може да обясни нещо, поне знае, че принципът е верен?

Правилни връзки Напоследък имам сериозни разговори с моето разочарование... И всеки разговор довежда до същото - очакванията ми към хората да споделят моите "правилни" възгледи. Благодарна съм на един стар приятел, който с думи простички ми подсказа генералното решение: "Донче, а можеш ли да допуснеш, че има хора, на които това им харесва и за които това е полезно и нужно? Същото това, което за теб е вредно и безполезно?" Занемях. Май трябваше да бъде моята реплика - помислих си. Полезно е да чуваш от устата на друг това, което ти "би трябвало" да си мислиш...

Здравей, Слънчеви лъчи! Сигурна съм, че отговаряш на ника, който си избрала. И също така съм сигурна, че никога за нищо на света не би казала подобно нещо на някого, дори и на човека, който ти го е казала на теб, нали? Проблемът е, че ти очакваш от другите да бъдат като теб, да имат твоите мерки за почтеност и уважение, твоите норми за шега... Сама си го написала: Това е твоята лична преценка, но не и неговата. След като това е било казано шеговито и се е извинил, значи не е имал намерение да те засегне... Ти си се засегнала... Тук имаме доста написано за обидчивостта и обидите. Учителя също доста е говорил за това. И аз преди личната си промяна смятах, че обидчивостта е признак на по-дълбока чувствителност и по-фина етика и естетика. После осъзнах, че си е обикновена гордост и вътрешно желание да се контролира мисленето и поведението на другите. Да, така си е. Откак се спасих от обидчивостта, съм щастлив човек. В тази тема сме изписали доста страници: Обидата ...

Много хубава е темата! Благодаря, Инес! Страхът да оставя безусловната любов да ме ръководи, съм го изпитвала на времето и по друга причина. Това е страх от различността ни. Хората могат да бъдат противоположни по своя избор и усещания, и пак да се обичат! Но за това се иска специално осъзнаване на множествеността на Вселената. А нас масовата култура ни подстригва от малки "под горшок" - на всеки ни захлупва едно гърне на главата и всичко, което не влиза в него, се стриже. И всички носим еднакви прически на ума и желанията си. Има и още една страна - човек може да обича не само отблизо, и с физически контакт. Ние свързаваме любовта непременно със съжителство и съдействие. Затова възниква страх от неразбирателство и той прекъсва любовта. Ако такова неразбирателство е вероятно, може да се обича и отдалеч. Такава любов е в пъти по-качествена, отколкото търканията в ежедневните ситуации...

не позна Имаме курс по астрология в Хасково и разглеждаме астро картите на различни хора. В хода на разглеждането задължително вземаме обратна информация доколко това, което разсъждаваме, се покрива с реалното положение. Така се учи астрология. Въпросният човек е син на наша позната. Аз никога не съм го виждала дори :). Прикачвам астро - картата, за да улесня разсъжденията

Нова учебна година - нова игра мъж роден 05 12 1992 - 11:30 - Хасково Предположете: - с какво се занимава - какво е здравето му - какви са отношенията му с другия пол - какви са отношенията му с родителите - основни черти на характера Приема всякакви обосновани съвети.

Страхът, според моите опитности, идва от незнанието и неумението да обичаме и любим (в духовен смисъл са различни). И като не знаем и не умеем, объркваме ги със сенките им. Сенките им ни носят болка и страхът ни предпазва от повтарянето на тази грешка. Така че и страхът си има ролята - докато се научим да обичаме и любим. Пример? Ами масово се смята, че ревността е показател за наличието на любов, а стремежа да задържим някого или нещо в живота си на всяка цена - признак на обич. А те и двете са им сенки. За себе си да кажа, че напълно промених представите си за любовта и обичта тук - в Портала, докато четях беседите на Учителя и мненията на хората във форума, размишлявах, прилагах. Още се уча, но вече смея да си кажа, че съм уловила посоката...

„И дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ „В начало бе Словото“ Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Иоана – до 26-и стих. „Духът Божи“ Ще взема само няколко думи от 26-и стих: „Там ще бъде и слугата Ми.“ Неделна Беседа: Там ще бъде и слугата Ми - 5 ноември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „В начало бе Словото“ Размишление. „Духът Божи“ Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Лука. „Аз мога да любя“ 392. Като младия син - 29 ноември 1942 г. Кажете: „Господи, и сто и двайсет години да ни вземе, в този път ще вървим.“ „Отче наш“

Зависи от тълкуването на "готви се за война". На известни среди им изнася това да се тълкува като "въоръжавай се" - падат безконтролни фантастични печалби... После въоръжението, естествено, трябва да се позлва, за да се трупа ново... и се организира въпросната война... Другото тълкуване (моето лично) - предполагам, че в известен момент по някакъв повод с някого ще възникне конфликт на интереси и разбирания. Подготвям се за този момент предварително, като се опитвам навреме да осъзная естествените противоречия, избирам своята позиция така, че да избегна до максимум конфликта, или ако все пак назрее, да съм обмислила и подготвила средствата, с които да го преодолея... или да се отстраня от конфликтната точка.