Донка

Изворът на доброто - четох я с подчертаване и много мислене, препрочитане..... А иначе всяка беседа е прекрасна - идва в правилното време и помага... Препоръчвам Неделните

Осъзнаваш, че ще го направиш, но не можеш да го спреш или осъзнаваш, че си го направил едва след като чуеш звука? Опитвал ли си да се въздържиш, ако усетиш, че се каниш да го направиш?

Това, което Александър нарича Живот, аз наричам Божията воля. При мен дори не е желание, не е необходимост или някакво самодоказване - сякаш знам, че това ще го направя и... го правя... Е, мога и да не го направя,свободна съм. И няма някакви лоши последствия, наказания - то е все едно да са те поканили на обиколка на Африка, например, но закъснееш за самолета и си останеш вкъщи. Не че ще ти стане нещо лошо - даже ще си спестиш енергия, време, пари и куп други усложнения, НО....

Забелязал ли си някаква връзка с емоционално състояние или ситуация, отношения... ?

Аз бях картотекирана с алергия и после астма 20 години, имах дори инхалатор... Според моя опит важно е не от какво точно имаме алергия, а в какво се изразяват симптомите. При мен те бяха с дишането. То е реалната връзка със света, в който се намираме. Проблемите с него показват, че не можем или не желаем да го приемем такъв какъвто е. Когато това е хрема, ние трупаме недоволството вътре в себе си, сълзите, раздразнението (кихане), и се примиряваме външно с това, което ни тормози и дразни. Съответно тялото ни се опитва да изведе тази психическа отрова навън със своите средства. Когато минем на следващата фаза и се заинатим, опитаме се да налагаме на света своята представа за него вместо да го приемем с любов в реалното му измерение - идва астмата. Колкото повече ние притискаме света, толкова повече той не ни позволява да дишаме - то е като да се опреш до стена. Колкото повече ти натискаш стената, толкова повече усещаш как тя натиска теб. Лечението е осъзнаване, личностна промяна в посока безусловна любов.

Правото на решение си е ваше. А работите ли по някакъв начин за бъдещата адаптация? С какво запълвате ежедневието на детето в момента? Проверявате ли от време на време поне логическите заключения, които детето прави от тези събития в живота ви?

а как е малката?

Добрата молитва В начало бе Словото Разумното слово- Неделна Беседа - 12 октомври 1930 г. София – Изгрев. Молитва на Братството

Съществата от астралния свят не търсят и не преследват никого - човекът е, който сам отива при тях, сам им подава ръка, защото по някакво стечение на обстоятелствата започва да ги чувства по-близки от своя ангел.... Колкото до молитвите - и цял ден да ги каканиже човек, да се окичи с амулети като коледна звезда - още по-зле ще стане само. Ако е до съвет - на мен само беседите ми помогнаха. Винаги са ми помагали и в най-трудните моменти. Има условие, обаче, човек да ИМ протегне ръката на душата си сам и да обърне гръб на астрала..

Отче наш. Духът Божи. В начало бе Словото. Ще прочета 14 глава от Евангелието на Иоана. Венир бенир Ще бъдат опитани - неделно утринно Слово 5 ноември 1939 г. 5 ч.с. Изгрев Добрата молитва. Като прекарате вашите мисли и чувства през всичката драма, оставете ги живи, не ги умъртвявайте. Ако прекарате всички ваши мисли и желания, понеже казвате, че човек трябва да научи всичко и написвате трагедия, тогава възкресете вашите мисли и желания. И това ще бъде благоприятно за Господа, Който ви е пратил на земята. Ще бъдат опитани

А може би все пак е добра идея да опиташ с деца? Но не започвай да учиш първо (пак)... Първо се опитай да поработиш - за без нищо. Ако вечер се връщаш уморена и си спомняш с усмивка за деня, ако сутрин ставаш с желанието да отидеш отново при тях... значи това е твоето място. Но там не става с учебници само....

Никога не ми е хрумвало да броя колко и кой се е сетил за мен на някакъв мой празник. Това съвсем не е признак колко и какви приятели има човек - можете да сте сигурни в това. Съгласна съм, че празникът си е вътре в човека и колкото и мили неща да правят нашите близки и приятели, благодарност на всички разбира се, ако вътре в себе си човек не празнува нещо съвсем лично и съкровено, празникът се превръща само в една шумотевица, колкото по-лъскава и претенциозна, толкова по-куха. Пак го говоря от личен богат опит. Как се чувствам в празнични дни? Ако сме с много хора - с приповдигнато настроение, но се уморявам от него. Ако сме тесен кръг приятели и съмишленици или роднини - тиха радост и унес, просто споделяме и пеем заедно - незабравими моменти! Ако съм сама - МНОГО обичам да съм заедно само със себе си в празнични дни.

Утринни слова за месец ноември 2016 година : 5 ноември 2016 г. - 295. Ще бъдат опитани - 5 ноември 1939 г. 12 ноември 2016 г. - 296. Намиране изгубената дума - 12 ноември 1939 г. 19 ноември 2016 г. - 297. При Бога, ангелите и добрите хора - 19 ноември 1939 г. 26 ноември 2016 г. - 298. Път към изгубената дума - 26 ноември 1939 г.

Неделни беседи за месец ноември 420. 6 ноември 2016 г. - Разумното Слово - 12 октомври 1930 г. София – Изгрев. 421. 13 ноември 2016 г. - Отец люби Сина - 19 октомври 1930 г. София – Изгрев. 422. 20 ноември 2016 г. - Живият хляб - 26 октомври 1930 г. София – Изгрев. 423. 27 ноември 2016 г. - Да се благовествува - 2 ноември 1930 г. София — Изгрев.

Господнята молитва Иде Исус- Неделна Беседа от Учителя, държана на 5 октомври, 1930 г. София. – Изгрев. Добрата молитва

Добрата молитва 9-ти псалм Молитвата на Царството Духът Божи Размишление Ще ви прочета 27-ма глава от Евангелието на Матей, 1-ви–26-ти стих. Венир бенир Утринно Слово: Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце - неделно утринно слово, 15 октомври 1939 г., 5 ч. сутрин, Изгрев. Отче наш

Ако човек НАИСТИНА има какво да каже на хората, с което да им помогне - нека пише! За съжаление почти всичко с много малки изключения е плява, от която с много труд и ценно време се отсяват по няколко зрънца. В някои купи плява и тях дори ги няма, а в някои има гнилоч... Иначе ние имаме нужда да четем с разум и да прилагаме.... Напоследък се замислям защо културата на нашето общество така упорито ни тъпче главите, че да се изявиш, да те зачитат, да те четат и слушат - това е признак на успелия, умния и т.н. Така докато човек се мъчи да се изпъчи сред останалите пропуска да прочете и да се наслади, да види, да чуе и да порасне, да приложи, да се научи.... А може би не са удобни хората, които умеят да четат, да чуват, да виждат, да растат САМИ, а не да бъдат "промотирани". Удобни са хора, които се удовлетворяват от аплодисментите (особено на силните) и цифрите на страниците и тиражите...

Не могат да приемат "Под силна воля разбирам разумност." Какво се случва, ако умът е по-силен от сърцето? Ако трите са еднакво силни?

Не_могат_да_приемат Изумително точна метафора за начина, по който учението влиза в живота на човека и променя неговия свят.

Не_могат_да_приемат Изумително точна метафора за Учението и неговото приложение в живота.

И доказателството пристигна след броени часове. Да ми покажете нещо по-гениално от това: източник

Чета изискванията към книгата и си мисля за беседите - за мен те СА такава книга... безкрайна... Препрочитам отново и отново някои и отново и отново откривам неща, за които преди не съм била готова... Така че предлагам беседите на Учителя.

Отговор от фейсбук потребител:

Из "Противоречията в живота", МОК, 1938 г. Какво означава да не се стремим да премахваме големите противоречия? За пасивно отношение към проблемите в света ли иде реч? Или за осъзнаване на някакви неща от нашия душевен мир? Модераторска бележка: Въпросите са зададени от фейсбук потребител на страницата на Портала

коментар от фейсбук страницата на Портала източник