Донка

Съжалявам, че се наложи да изтрия мненията на останалите участници, за да ги преместя в новата тема,- Разпространени педагогически грешки - как да реагират родителите? Настоящата тема е отворена, за да могат родителите да се обърнат за съвет и мнение към професионални педагози от сайта ни. По наша преценка могат да се оставят и други мнения, но когато те клонят към разводняване на темата и оформяне на нова дискусия, желателно е да бъдат отделени в такава, която свободно да се развива с мнения на всички потребители. Продължавам отговора си на въпросите, поставени в мнението на ansisi: За момченцето: Отдавна отмина времето, когато на по-буйните деца се гледаше като на по-зле възпитани. То и тогава си е имало и имаше педагози, които не го споделяха и полагаха адекватни грижи за тях. Аз самата нямам преки наблюдения какъв е процентът на тези добри професионалисти-колеги в момента. Това надхвърля възможностите ми като време и внимание, за да мога да давам компетентна преценка. Това, което забелязвам, е че родителите на такива деца, които не са почитатели на физическия и психическия натиск върху детето с цел "укротяване" най-често прибягват до допълнителни активни занимания със спорт или активна физическа дейност (например танци), избрани по желание и предпочитание на самото дете. Възможно е детето да смени няколко занимания преди да намери своето. Това не е причина да се отказвате от опитите. Добре е родителите също да участват в някои от активните физически занимания на детето. Душата ми се радва, когато видя младо семейство с деца да играе или прави здравословно раздвижване (тичане, гимнастика) в нашия парк Кенана. Примерът на родителите е най-доброто възпитателно средство. При по-буйните деца е добре физическото разтоварване на бликащата им енергия да бъде по-често (дори ежедневно), но да няма прекалено дисциплиниращата преса на някои спортове, които доскучават на деца с подобен темперамент. Все пак - оставете детето да опита, насърчавайте го да остане поне няколко часа на тренировките, за да може внимателно да обмисли окончателното си решение. Аз разбирам, че допълнителни занятия ще отнемат от личното време на родителите, но също така виждам, че повечето добри родители с удоволствие го влагат. Втората причина за "буйстване" е стремежът на детето да бъде забелязано от останалите деца и педагога - на всяка цена! Понякога това е признак, че то не получава достатъчно внимание и поле за изява у дома, друг път, точно обратното - че получава прекалено много, т.е. превърнато е в център на семейната вселена. При всяка от двете крайности положението е добре да се уравновеси, като се отделят специални моменти за детето, в които то изявява себе си в семейството и получава подкрепа и внимание, но и обратното - да се насърчи то самото да влезе в ролята на "публика" и да се научи да дава поле за изява на останалите и да ги подкрепя и стои на по-периферна позиция. Хубаво е децата да се научат да не се изтъкват на всяка цена и да не се чувстват наранени или да ревнуват, когато друго дете или възрастен в момента е в центъра на внимание. Понякога второто никак не е лесно да се постигне, особено, ако детето е "бабино генийче". Не става с разговори - можете да опитате с ролеви игри. Ако това интересува някого, мога да дам идеи за такива. Можете да намерите интересни идеи в книгата на Маргарита Чистякова - Психогимнастика за деца Трета и много тревожна причина за подобно поведение е големият брой деца в групите на детските градини, който напоследък започна да се среща често заради недостига на детски заедения, персонал и може би на първо място по икономически причини - делегираните бюджети. По принцип оптималният брой деца в детска група е 11-18, максималният - 20. Всеки педагог знае, че когато групата надвиши 20 деца, нараства лавинообразно напрежението, защото всяко дете има нужда от свое лично пространство, и то по-широко от това на един възрастен - по разбираеми причини. Обаче пространството, необходимо на 20 деца вече става трудно за контролиране и организиране от един педагог. Този проблем, за съжаление, не е в компетенцията на родителите, нито на самите педагози - и трите страни, ангажирани в проблема, са жертви на нечии чужди сметки. Преди седмица колежка - предучилищен педагог с болка ми разказваше как тя вече не се чувства педагог а "звероукротител".

Здравейте, приятели Благодаря ви на всички, за ситуацията в темата Попитай педагог, която ме провокира да отворя тази тема. Ще цитирам последователно мненията, които по технически причини няма как да преместя в новата и които смятам за начало на този ценен разговор. Моля да разберете мотивите ми за отделянето им - другата тема е създадена, за да може в нея всеки потребител да получи отговор от педагог, упълномощен за това от екипа на сайта или член на този екип. Такава роля засега изпълняваме аз, Креми Стоилова и Надя Насева (Надеждна). В тази тема ще можете свободно да публикувате своите мнения за разпространени педагогически грешки и начините, по които родителите могат да реагират. ansisi: mvm: Маги: Ще се радвам на всички различни мнения и предложения, но моля да запазим тона на уважение и разбиране, характерен за Портала.

Ансиси здравей и тук. За съжаление подобни педагогически гафове не са само територия на колежки в менопауза, и не винаги учителките на моята възраст постъпват по този начин. Неприятната новина е, че дори и да смениш педагога или заведението (което не винаги е толкова просто и лесно), няма гаранция на кого ще попаднат децата. Същото се подразбира и за началното училище. Разбира се, след изпитанието в детската градина най-вероятно ще разговаряте предварително с педагозите, които ще водят първи клас и ще помолите да запишат детето ви при такъв, който се отнася с разбиране към особеностите на детето. Тук няма нужда да коментирам колко нормално е писането с лява ръка. За мен проблемът и неговото решение минават през самото дете. Аз бих поговорила с момиченцето и бих се опитала да му обясня, че госпожите се опитват да и направят добро, но може би не знаят как точно. Затова вместо да се тревожи, нека да им благодари, че са ттолкова загрижени за нея и спокойно да им каже, че тя не се чувства добре, когато пише с дясната ръка, а напротив - много по-умело и спокойно се чувства с лявата. Нека им покаже как пише с дясната за сравнение. Имам и още няколко съвета, но сега моите палавници вече препират да пеем новата песен...

Написаното от Креми е съвсем сериозно и точно. И аз се опитах да го напиша. Да, Заветът е даден на всички, но той е като автомобила - ако нямаме ключ за двигателя и шофьорски умения, не може да ни служи. Слава Богу, Заветът е обезопасен за случаи на неразумно и некомпетентно ползване - в резервоара няма и гориво. За да го ползваме, ще ни се наложи първо да усвоим уменията и закона за движение, после да сложим горивото и накрая да ни връчат ключа. Връчват го Отгоре. Аз самата не съм убедена, че имам ключ. Няколко пъти съм усещала, че се получава, но не винаги...

Точно наблюдение - бих добавила - нямам какво и кого да обичам, няма хора, които ме обичат... Още едно предложение, обаче - имам прекалено много задължения и отговорности към прекалено много хора - не мога да си позволя да променя статуквото...

Човекът отлага, когато и защото не е узрял за решението. По-скоро би следвало да зададем въпроса каква е причината за бавното (отложеното) узряване на личността за самостоятелно разумно решаване на проблемите. А може би това узряване не е съвсем по вкуса на едно общество, поставено върху китовете на разделението, манипулацията и потреблението.... и умишлено се забавя с промиване на мозъците през масмедиите, с хапчета от всякакъв характер и за всичко, със "стандартизиране" на храненето. Всичко в нашата култура закрепостява човека и го прави зависим - а това е развносилно на недозрял... И съм съгласна с Креми....

Слава Богу, написалият по-горните редове няма диплома по начална педагогика и пази Боже от хора като него да пишат учебници по каквото и да било за трети клас. Не борба ни е нужна сега, господине, а любов, мир и разбирателство. Националното самосъзнание не се гради върху спомените за конфликтите и събуждането на нови противопоставяния - тези последните са нужни на хората, които ни хвърлят този прах в очите, за да им играем по свирките и да ги оставяме да си играят игрите безнаказано. Една от тези игри е националното самоопределяне и то се приписва на Левски. Ето какво е казал самият Левски: Национално самосъзнание се гради върху културните ( в най-общ смисъл) и духовните постижения на един народ. За тях имат нужда да научат децата от трети клас...

Увреденото дете е урок и изпитание, което не се дава на слаби... Свещеността на семейството е замислена, за да се осигури поне относителна самостоятелност и комфорт на двама заживели заедно да преодоляват своите лични трудности и учат своите уроци заедно. Прилича ми на клетъчната мембрана...

Ще споделя само своите лични впечатления. Можете да четете Завета колкото искате без да усетите и постигате каквото и да било - това е книга, която започва да работи само ако наистина имаме нужда от нея и сме влезнали в нейните вибрации. В такъв момент човек има усещането, че Силата го е понесла с любов и грижа на ръцете си и лекува душата му. След това човек се усеща по-стабилен и защитен и може би още нещо - по-спокойно осъзнава и приема Божията воля за себе си и своя свят в момента. Утихва хаосът на личните мисли и желания и предположения, стопяват се всички "трябва" за себе си и света. Е, след този мощен психотерапевтичен ефект душата вече е в състояние да овладее ситуацията и да открие доброто в злото и изхода от "зазиданата стая". Има доста какво да се каже и за влиянието на книгата отвъд психотерапевтичния и ефект, но засега не мога да споделя стабилен краен резултат по това... Аз лично нямам постижения с четене по някаква схема - по-скоро интуицията ми ме довежда до книгата (тя винаги стои на точно определено място в библиотеката ми). Чета според предназначението на отделните лъчи и начина, указан в послеслова. Прави ми впечатление, че са нужни няколко последователни сеанса, за да се стабилизира ефекта.

Хубаво ще бъде да уточним какво имаме предвид под семейство: - брак, отбелязан в регистрите на държавните инстуции (законен) - съвместно съжителство и близост между двама не-родственици - роднински връзки по кръвна линия (или осиновяване)

С благодарност към Ина за красотата, на която за съжаление се любувах само от снимките във фейсбук. И с молба да публикува каквото тя прецени за най-подходящо тук. За своите макар и далечни впечатления - само няколко думи.. От пъстротата, първичността и закачливостта на Матриархат, през феерията и вълните на фантазията и музикалната вселена на колекцията Сатен, Ина отново ни потопи в съвсем различно измерение - загадъчната красота на черния цвят и на строгите линии. Преди да видя, да усетя моделите от тази колекция, съм приемала този стил скептично и донякъде неосъзнато и (сега разбирам) до голяма степен с наложено от възпитанието ми - "това не е моят свят". След беглото докосване само до фотосесията, останах с усещането за разпадаща се убеденост в своите ценности и с безмълвието на дете, открехнало за миг тежката театрална завеса, в полумрака зад която стаени очакват да бъдат открити и преживяни светове, до които фантазията все още не се е добрала... Благодаря ти Ина!

С огромна благодарност към нашия модератор - Александър - отварям тази нова тема, която се надявам да бъде от полза на всеки човек в нужда и търсещ помощ. Усещахме неразположение, парене в очите, леко дразнене в гърлото, но нямахме температура или други отчетливи признаци - имуностимулиращите храни и билкови препарати най-вероятно ни помагаха, но не достатъчно. Два дни с капките, които ни даде Alexander , бяха достатъчни, за да се отърсим от досадна и затегнала се във времето инфекция. Какъв е принципът, по който хомеопатията се справя със стрептококовите инфекции? Могат ли да се комбинират антибиотично лечение с хомеопатично или си пречат? При какви състояния и на какъв етап от инфекцията е ефективна хомеопатията? Благодаря предварително за отговорите. Предполагам, че останалите потребители ще зададат и други важни въпроси и ще споделят опит.

Котката яде трева и то често. подбира я внимателно и се лекува с нея. Кой се кани да убеждава котката да не яде мишки? Това си е самоубийствена глупост - тогава кой ще ни пази от пълчищата мишки? В природата си има равновесие и Небето си е определило как да се поддържа то. Във всеки случай, обаче, не Небето е определило животно да расте в клетка и да бъде тъпкано с химия... Но кой каквото прави - на себе си го прави....

А според мен аномалията България е уникалният шанс на света да осъзнае своето единство, върховенството на Божията Воля и на Мира. Вместо да се превръщаме в обезличени сателити на която и да е велика сила, нека останем мястото и хората, които ще помогнат на своите събратя по цялата планета да си подадат ръце, да станат приятели и да намерят общото и красивото в себе си, да възцарят мира в нашия малък земен свят. Наричат нашия народ инертен, но може би се плашат от способността на обикновените хора в нашата земя да живеят заедно и в мир и любов въпреки различията си. Сега е ключовият момент да покажем на света силата на Учението, което преди 100 години започна да оформя нашата духовност. И нека не следваме и не слагаме за наши представители съмнителни крещящи екземпляри, подвластни на чужди пачки с банкноти. Нека направим един кръг - разнолик и красив- и заедно да танцуваме и пеем Паневритмия !

Благодаря, Георги! И аз забелязах последното, но реших, че в името на полезното, трябва да го понеса . Сега е далеееч по-добре. Можеш ли да ни насочиш към рецепти, които ти самият си изпробвал и/или смяташ за добри и лесни за изпълнение?

Дано отново не се завъртим в омагьосания кръг що е съзнателност. Макар и в името на този сайт да стои тази дума, тя може да има много различни, дори понякога противоположни тълкувания. Под съзнателност, според мен, съвсем НЕ може да се подразбира изграждането на един лично свой свят - нещо като прочутото Прокрустово ложе - и налагането на установени лични мерки и понятия върху реалността. Човек е силно изкушен да го направи по мнооого причини. Най-важната - така работи основното му средство за комуникация и мислооформяне - езикът, както и останалите знакови системи, с които си служим. Ако това разбираме под съзнателност - то Божидар справедливо твърди, че пробуждането е обратно на него. Съзнателност, мисля, е по-скоро осъзнаването и признаването на единството на реално съществуващия свят и нашето лично място като част от тази система. И вместо ние да си правим наша и да натикваме света в нея, пробуждането подразбира обратното - непрекъснатото изучаване и максимално естествено приспособяване към Вселената. Тя от своя страна закономерно осигурява нашето развитие и израстване по своя естествен начин. Тогава излиза, че ние се пробуждаме веднъж, когато се раждаме и втори път, когато приемем върховенството на Вселената, в която сме се родили и вече съзнателно се движим по нейната "вълна". Което означава, че "трябва" пак има, но не идва от нашето лично аз. Развитие и подобряване пак има, но първото се осигурява от Вселената - майка, а второто е само резултат от "добрия слух и прецизното изпълнение" на Нейната воля.

Да - и според мен истината не е в имената на хора и партии, а в това, което стои зад тях. "ЦСКА и Левски" - този цирк цял живот сме го гледали. Няколко кукли на конци и публиката зяпа в тях, разпалено ги коментира, за да не види какво се случва зад паравана, за да не мисли, да не се задълбочава особено и да не остава време да прави личен избор, свободен избор. Ще избирате между вафлата или сладоледа - и двете са отровни за вас, но друго няма.... Има, но не е в магазина...

Приятели на астрологията, мога да ви съобщя прекрасна новина: След пробния практикум в Хасково ще се опитаме да развием продължение на основния курс по астрология, а именно - курс-практикум по хорарна астрология с водещ нашия модератор Йордан. Този път ще започнем с теоретична тема, в която ще бъдат изложени основните принципи и начини на работа с хорарни карти. След това ще разработим теми с различни по характер хорарни карти, които ще се опитваме да тълкуваме с помощта на Йордан. Всички желаещи да вземат участие, могат да изпращат на модератора свои примерни карти или въпроси.

Всъщност сайтът не допуска коментари, които включват актуални политически фигури и формирования, за да се избегне партизанщината и агитацията. Политиката може да се коментира по принцип - като линия, перспективи, принципи, събития, проблеми и т.н. - без конкретни имена.

За етносите съм съгласна - за нациите - не. Етносите са създадени от Бог. Нациите са човешка направия.

Наскоро реших да опитам чиа. Отначало ми се строи безвкусна, а първият опит с желирането (срам) изхвърлих. После ми хрумна да сложа в прясно изцеден портокалов сок и се получи желирано кремче, което не отстъпва по вкус на традиционните желета. Определено имаше почистващ ефект Ще се радвам да споделите вашия опит и рецепти с тези безценни семенца.

Благодарности на Йордан за ползотворния ден! На живо човек научава доста повече и доста по-бързо - особено с добър водещ. Отлично подбрани примери и задачи, спокоен ритъм, съобразен с участниците, свобода и уважение към мненията ни - колкото и грешки и недоглеждания да имаше в тях. Въобще - Йордан се оказа дори за мен изненадващо добър учител. Предлагам да организираме подобен курс и тук - в астрофорума. Дори и да повторим във форумен вид това, което научихме и практикувахме днес, ще бъде от полза както на участниците в стария курс, така и на нови.

Прости ми, но второто не противоречи ли на първото или аз нещо не съм доразбрала? И съм съгласна с второто... Аз, например, съм се родила и живея в район със смесени народности и култури. Това, че аз съм се родила с роден език български, а те - не, не е никакъв признак, по който да се различаваме един от друг. Или по-скоро, това е най-малкият и най-несъщественият признак, по който се различаваме. По останалите, по съществените се различаваме и с много от тези, с които сме общи по език и култура, а си приличаме с хората, които са родени с друг майчин език. Дали ще ми повярваш, ако ти кажа, че дори съм имала случаи, в които съм усещала вътрешна близост с хора, с които трудно се разбирам заради езиковата бариера, и обратно - говорим на един език, но сме от различни вселени... Аз не искам да се самоопределям като се причислявам към групата, която говори моя майчин език, макар и да си ги обичам и милея за тях. И съвсем не съм съгласна, че някой, който крещи на площада лозунги за родината и после се напива с немска бира, пуши американски цигари и убива времето си през деня като пие бразилско кафе под звуците на англоезичен рап, я обича повече от мен, която се грижи за образованието и възпитанието на децата, родени в същата тази земя - по 8 часа на ден. И това че преподавам чужди езици и култури, не означава, че ги поставям над моята родна и подготвям емигранти, а защото се опитвам да не бъдем чужди по света да сме един народ с името Човек...

Няма да ги викаме - ще ги викнем.