Донка

Още за Подвижност
Ще се върна на това упражнение, не само защото има три варианта на изпълнение, които и да се изпълняват едновремнно не биха нарушили хармонията в кръга, а защото е един пример за разбиране на магнетичните линии в паневритмията, като част от двете природни сили (електричество и магнетизъм) .
Знаем от записките на Боян Боев, че в паневримичните упражнения има три вида движения - електрични, магнетични и тези на светлината. Те са комбинирани, но понякога ги срещаме в по-чист вид. Ето описанието на смисъла, дадено от Боян Боев за двете упражнения, които се играят след Квадрат: Красота и Подвижност . от Акордиране на човешката душа (из архива на бр.Боян), т. 3, стр.38, могат да се намерят и в ръководстото по Паневритмия на Б.Братство2004:

18.Красота. С тези движения се обработат силите, получени от Квадрата... Линиите, които се описват са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата. Това е електричество.
19. Подвижност. Това упражнение е продължение на предното. Извършат се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща към центъра ту лице, ту гръб. Правят се меки, криви линии, тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът.

Това беше и във връзка с въпроса, че двете енергии трябва да бъдат балансирани. Всъщност при изпълнение на една и съща мелодия два пъти със съвсем различни движения, едните вертикални, електрични а другите хоризонтални, магнетични, се постига съвършен баланс.

За посоката на дланите в първото упражнение Пробуждане . Интересно е, че ако се обърнем пак към описанието на смисъла, там става въпрос и за даване. "Това упражнение се нарича Пробуждане, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му." (същият източник, стр.33)
Сега, ако изиграете упражнението с длани нагоре и надолу ще изпитате различни усещания. Дланите, обърнати нагоре, към небето са отворени да получат. Когато ги обърнем в края на движението надолу, те вече дават на земята полученото. Може би - това е мое разсъждение - Учителя е играел винаги това упражнение с длани надолу, защото той винаги е давал. И колко е давал! А в началото учениците естествено са го играели с длани разтворени нагоре, като разтворен цвят, получаващ светлината. Много силно се усеща разликата в изпълнение на двата варианта.

Изобщо, когато не сме сигурни, нека отново да се върнем към първоизточника.Понякога смятаме, че помним описанията на смисъла, но ако го прочетем отново, може да дойдем до ново разбиране. А ако си поставим за задача да разбираме още по-дълбоко какво играем, отговорът е в лекциите.

Честит празник 8 март на всички!
Е, това е принципът ПОДВИЖНОСТ - сестра Марта обръща към нас ту едното, ту другото си лице!

Здравейте, Светла!

Благодаря ви за разясненията!

Всъщност не, че е чак толкова объркващо, но човек просто си задава въпроса, защо се получава така, че има разновидности и каква е разликата между различните движения. Като се замисля погалването на ръцете в "Подвижност" наистина по-съответства на женския принцип и магнетизма, иначе с успоредните ръце по-наподобява на "Красота", където движенията са по-резки и не така плавни. От друга страна, нали в тези две упражненията се съчетават и двата принципа и идеята е хармонизирането им. Само си разсъждавам
Що се отнася до курса по паневритмия, аз съм много щастлива, че започнах да го посещавам, много добре си паснахме с учителката. Харесва ми, че не казва задължително "така трябва" или "просто е така", ами често обсъждаме, даваме мнения и въобще получава се диалог. Сещам се, че тук във форума се разискваше, дали начинаещият трябва да посещава подобни курсове преди да се включи в игра. Аз лично първо играх без никакъв опит (за мое щастие хората около мен бяха много мили и никой не реагира негативно, дори напротив, насърчиха ме), след което реших, че искам да посещавам курс. Сега в края му разбирам, колко много ме е обогатил и колко много светлина ми е дал. Предполагам, че това е и поради личността на учителката и групата, която се събрахме.

Добре е, наистина да има ясно определни правила за изпълненине на паневритмичните упражнения. Има едно такова правило:1. Паневритмията е хармония. Колко просто и абстрактно звучи. Започвам с него, защото в продължение на години имаше войнстващи мнения в подкрепа на един и друг вариант от някои упражнения. Винаги подкрепени с цитати от Учителя и позоваване на него! Как иначе! Нали веки участник се бореше за чистота и автентичност. Провеждаха се срещи, семинари, често едната страна си изпускаше нервите и изкрещяваше убежденията си на другата.
Слава Богу, умереният тон накрая възтържествува и масово хората решиха че преди всичко трябва да запазят хармонията. Може дори да играеш в двоойка с човек, който играе по-различно от теб.
Някои упражнения са се променяли още по време на Учителя, той ги е променял, други детайли вероятно са променени неволно. Когато човек иска добросъвестно да разбере целия дълъг процес на рзвитие, това е едно наистина увлекателно пътуване, което ни води към изучаване на законите, описани в лекциите на Учителя. Именно те стоят зад всяко едно движение. Тогава ще знае човек защо играе един вариант а не друг. Но още по-важно, ще е тръгнал в Пътя, по който най-важно е да запазиш мира. Да не създаваш конфликти. "Моят мир ви давам" Обаче, как да излъчваш хармония и мир, ако ги нямаш в себе си?

По-конкретно: наистина упражнението Пробуждане е дадено първо с длани нагоре, при което обаче Учителя го е играел с длани андолу. Тогава брат Борис Николков е попитал: защо ние го играем по различен начин, Учителя му е отговорил" Рекох, игарейте и вие така" Точният разговор е описан в ръкводството по Паневритмия, изд. на Бяло Братство, не помня коя годин , но е полседното издание.
Подвижност - преди да излезе архивният филм с Учителя имаше вече два варианта на това упражнение: при единия дясната ръка се плъзгаше върху лявата с цяла длан, при другия се поглаждаха само средните пръсти. На архивния филм се видя, че Учителя играе това упражнение с успоредни ръце и така се наложи този вариант.
Права сте, че най-важното е човек да знае защо игаре един вариант а не друг.
Аз предпочитам варианта с поглаждане на ръцете, защото по-женствен, и отговаря на смисъла на упражнението(магнетичният, мек принцип). Обаче - ако сега някой започне да ме убеждава, ч е е верен другия с успорените ръце - ОК, играй го така, ккато съответва на вътреното ти разбиране.
Объркващо лие за начинаещи?
И така, начинаещият откъде да започне? Има няколко чудесни източника: в настоящия сайт има филми за теглене, в сайтовете www.bratstvoto.net i www.panevritmia.info също.
Сега, понеже наближава 22 и първата паневритмия, духовете около нея се раздвижват . И моят съвет е да вярвате на учителката /я си, особено затова, че ви дава различни източници. С течение на времето сама ще изберете.
Май стана много дълго.

Мисъл за деня-11 май
Мисълта регулира светлината, чувствата регулират топлината. Значи вие на земята се нуждаете от топлина. Следователно, трябва да имате хубави чувства. Добрите чувства раждат тази хубавата топлина, при която организмът расте. Отличните мисли раждат светлината. От тази светлина вие имате нужда. Аз говоря за вътрешната светлина. Отвън Слънцето грее, във вас е тъмно, ходите, недоволен сте. Когато дойде вътрешната светлина, тя носи живота.
Правилна преценка

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя – песен
Пътят на живота – молитва
Псалом 27

Мисъл за деня-12 май
Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието- има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън.
Страдания и придобивки

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за сряда:

Песен на светлия път – текст + инструментал №98
Молитва на братството
Псалом 19
Псалом 103

Мисъл за деня - 16 май
Трябва ли да се прераждаме ? — Ако искате да се развивате, ще се прераждате. То е условие за развитие. — Колко пъти трябва да се прераждаме ? — Това зависи от условията.
Външен и вътрешен живот


Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен
Добрата молитва
Псалом 61

Чета критичните мнения и си спомням своите лични усещания в началото... Но си спомням и думите на нашата Маги, когато тя за пръв път се оказа сред нас след дълги години самостоятелно израстване и за беда (и съвсем не случайно, явно) се оказа на почти единственото за целия ни курс повишаване на тон от хората, които обичат да размахват с пръст. След конфузния случай седнахме с нея на чай и аз все още леко засрамена, макар и да не вземах участие в непряитната сцена, изразих съжалението си. Няма да забравя думите и: 'Ако човек съди за учението по първото нещо, с което се сблъска, и се отблъсне от него и хората заради постъпка на друг човек, който и да е той, значи той все още не е разбрал най-важното и мястото му не е там. Ако ние критикуваме и се отдръпваме заради някого, значи ние самите не сме постигнали безусловната любов, а я търсим и виждаме недостатъка и у другите".

Ани останх много изненадана от това, което си написала за ограниченията - аз лично не признавам никакви и в кръговете, които играя, няма такива. Много се радваме на всеки нов и непознат човек - много повече отколкото на тези, с които се знаем от курса! Отношението към неопитните е не просто дружелюбно, но винаги те са на най-голяма почит и най- опитните играят с тях и пред тях. После винаги тях поздравяваме първи. Някак негласно всички приемаме новия непознатия човек като "изпратен", а това означава много за нас.

За популярността. Когато започвахме курса, ми се наложи малк0о с рогата напраед да преодолея сериозна съпротива срещу публична разгласа. Опитаха се да ме убедят, че "ако една душа и е дошло времето, тя сама ще намери пътя към кръга" и обявите из града и в сайтовете на града ще привлекат "тъмни сили" и това би се изтълкувало като натрапване. Нещо се спомена и за теменужките... Само че аз това с теменужките отдавна за себе си съм го изтълкувала и направих каквото вътрешно се чувствах, че ми е поставено като задача. И нищо лошо не стана - обратното - кръгът порасна почти тройно и всеки от новите разказваше как "случайно" е видял обявата или му е казал човек, който е видял обявите.
Така че е време да преосмислим своето отношение към публичността и да намерим разумната и здравословната мярка. Ако тръгнем да убеждаваме хора, това би нарушило свободата им сами да решат. Но ако не пуснем обявите, ако не организираме курса, ако се срамуваме и страхуваме да кажем (Клаудия!!) на познатите и съседите си, че танцуваме Паневритмия сутринта, то къде, при кого ще заведе Духа онези, които изпитат импулса да се включат? Много по-трудно е човек да пита, да търси в един малък град.
Друга широкоразпространена заблуда, която постепенно се изживява напоследък, благодарение на позициите на една разумна и далновидна група от хора, е че Паневритмията задължително е свързана с наряди, четене на беседи и други подобни традиционни практики в братството. Едва ли не се смята, че Паневритмия играят само тези, които ходят на беседи и по някакъв начин участват в братски живот. От лични контакти знам, че тази мисъл спира много хора - "много искам да играя, но не ми е комфортно да участвам в групи или някакви други практики, и затова не идвам. предпочитам да чета сам и да мисля и прилагам". Това е широкоразпространено и само поведението на хората, които играят Паневритмия и участват в другия братски живот може да убеди тези хора, че няма нищо задължително и нищо неправилно в Учението и всеки сам решава къде в какво и как да търси Пътя.

Да напиша и аз:

Още самата природа е пленителна.
Въздействаща, неимоверно величава.
С повечето се познавахме, а сега открихме още общи неща. Приятна изненада - запознаването с още млади, а толкова мъдри хора!

Разказът на Иво за полагане началото на сайта беше интересен и вълнуващ, особено защото беше от извора.
Беседата за радиестезията ми даде някои подробности за тази техника и предизвика много въпроси в мен, които ще са подтик за обогатяване на познанията.

Свободните и непринудени разговори на разни теми ни свързаха и разкриха нови възможности за съвместна или самостоятелна работа за всеки от нас. Всички бяха толкова мили и естествени, прями и загрижени.

Радвам се, че и моята беседа предизвика куп въпроси, макар да бе прекъсвана от непредвидени обстоятелства ... и далеч не можах да покажа всичко подготвено. Ако има още въпроси, ще продължавам да отговарям в темата или на ЛС - както предпочитате.

Разходките сред природата , улисани в приятен разговор,действат така пречистващо!

И за десерт - Паневритмията!
Двадесет години Учителят се е трудил за нас - да подбере и синхронизира движение, звук и мисъл за нашите корави балкански глави, които само от теория не разбират ( или пък са винаги скептични) , та с телата, ушите и очите си да усетим истината за Божествеността на целия свят!
Наистина шедьовър!
Розовата зора се отразяваше в снежните ръкави на върховете и обагряше леката мъгла над пляните и селцето ... незабравим спомен.

И още един урок - на другата сутрин, когато в своето вдъхновение дори не погледнах през прозореца, а заедно с половинката бързо нахлузихме дрехите и излязохме в тъмното, за да не пропуснем следващата паневритмия ... ми се показа колко нищожни са човешките намерения и възторзи, които дори един дъждец е в състояние да обърка.
Всеки ден - пълен с уроци , и все различни.

Да благодаря още веднъж на Бориславил за щедрото дарение - книжките са на добро място при мен и ще бъдат доста четени. Вече започнаха да ми помагат!

В очакване на следващата среща...

Чета критичните мнения и си спомням своите лични усещания в началото... Но си спомням и думите на нашата Маги, когато тя за пръв път се оказа сред нас след дълги години самостоятелно израстване и за беда (и съвсем не случайно, явно) се оказа на почти единственото за целия ни курс повишаване на тон от хората, които обичат да размахват с пръст. След конфузния случай седнахме с нея на чай и аз все още леко засрамена, макар и да не вземах участие в непряитната сцена, изразих съжалението си. Няма да забравя думите и: 'Ако човек съди за учението по първото нещо, с което се сблъска, и се отблъсне от него и хората заради постъпка на друг човек, който и да е той, значи той все още не е разбрал най-важното и мястото му не е там. Ако ние критикуваме и се отдръпваме заради някого, значи ние самите не сме постигнали безусловната любов, а я търсим и виждаме недостатъка и у другите".

Чета критичните мнения и си спомням своите лични усещания в началото... Но си спомням и думите на нашата Маги, когато тя за пръв път се оказа сред нас след дълги години самостоятелно израстване и за беда (и съвсем не случайно, явно) се оказа на почти единственото за целия ни курс повишаване на тон от хората, които обичат да размахват с пръст. След конфузния случай седнахме с нея на чай и аз все още леко засрамена, макар и да не вземах участие в непряитната сцена, изразих съжалението си. Няма да забравя думите и: 'Ако човек съди за учението по първото нещо, с което се сблъска, и се отблъсне от него и хората заради постъпка на друг човек, който и да е той, значи той все още не е разбрал най-важното и мястото му не е там. Ако ние критикуваме и се отдръпваме заради някого, значи ние самите не сме постигнали безусловната любов, а я търсим и виждаме недостатъка и у другите".

Донче точно това е да сееш, без да нарушаваме правото на избор, без да сме напористи и да налагаме.
И аз съм чувала-"Ти пък, какво си направила за Бялото братство?", но пък не се впрягам, защото, колкото и малко да е моето допринясане то е от сърце, без насилие.
И да, предпочитам да си изчистя първо вътрешните противоречия, да съм наясно със себе си и тогава да се включа в групи, което се оказа верния избор за мен...

Чета критичните мнения и си спомням своите лични усещания в началото... Но си спомням и думите на нашата Маги, когато тя за пръв път се оказа сред нас след дълги години самостоятелно израстване и за беда (и съвсем не случайно, явно) се оказа на почти единственото за целия ни курс повишаване на тон от хората, които обичат да размахват с пръст. След конфузния случай седнахме с нея на чай и аз все още леко засрамена, макар и да не вземах участие в непряитната сцена, изразих съжалението си. Няма да забравя думите и: 'Ако човек съди за учението по първото нещо, с което се сблъска, и се отблъсне от него и хората заради постъпка на друг човек, който и да е той, значи той все още не е разбрал най-важното и мястото му не е там. Ако ние критикуваме и се отдръпваме заради някого, значи ние самите не сме постигнали безусловната любов, а я търсим и виждаме недостатъка и у другите".

Мисъл за деня - 15 май
Христос каза на Петра: „Върху тоя камък ще изградя църквата си, и вратата на ада няма да я преодолее." Католиците се ползуват от тоя стих и приемат апостол Петър за основа на католическата църква. Това е криво разбиране. Истинска основа на църквата е любовта. На нея се основава целият свят. Ако и вашият живот не се основава на любовта, вие сте на крив път.
Външен и вътрешен живот


Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен
Малката молитва
Псалом 25

Мисъл за деня - 14 май
Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина.
Страдания и придобивки


Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за петък:

Фир-фюр-фен – песен
Молитва на триединния Бог
Псалом 44

На мен не ми е работа да казвам кой и защо е направил нещо. Всеки си носи отговорността за мислите, чувствата, действията. Всеки има ум в главата си и може да се поинтересува и да потърси чистия извор. Надявам се, че беседите, Словото от Учителя вече ще се превеждат и издават в целия свят. Макар и бавно, Истината си пробива път, тя е Велика Сила!
За Паневритмията споделям, че се знае за нея, но не е популярна.
Хубаво е, чрез личния си пример /добър/ всички да се стараем да разпространяваме това Велико, Божествено учение. И това се получава не от висотата на многознаещи, а на добронамерени, усмихнати и изпълнени с оптимизъм хора...

Лично аз съм се питала какво мога да направя по този въпрос, но пък, колкото и мъничко да е, то е моят принос от душа... Но имам, какво още да желая

Според мен са чували по-малко от половината. А още по-малко знаят наистина за какво става дума. Естествено, че не се играе масово, а само по големите градове. В момента благодарение на медиите Паневритмията получи популярност, но все още хората не са напълно наясно нито с учението на Учителя, нито с Паневритмията.

Една от причините да няма тази популярност като йога и тай-чи-чуан е дълбоката „нелегалност” в която беше бялото братство през епохата на социализма – пълното затъмнение на това учение или осмиването му. Дълго време по телевизията се въртеше пиесата на Ст.Л.Костов „Учителят”. Някои може да са я гледали. Белите братя все още се наричат – дъновисти и сега. Непопулярността на учението води до непопулярност и на Паневритмията. Същата съдба в Германия има и Евритмията при антропософите. За съжаление учението на бялото братство няма толкова дълбоки корени, като йога при индийците, нито Ци гун, чиито корени са в даоистката и конфуцианската школи, залегнали дълбоко в съзнанието на китайците.

Другата причина за трудното прилагане на Паневритмията е, че за разлика от йога или китайската гимнастика, тя не може да се практикува индивидуално. Необходими са повече хора за да се постигне търсения ефект. Това е една от причините поради която аз например не мога да играя редовно – лятно време обикновено съм в едно село където има прекрасен въздух, но за Учителя никой не е чувал, да не говорим за Паневритмия. Такова е положението в селата и малките градове почти навсякъде. В този случай мога само да практикувам упражненията, препоръчани от Учителя. Никой не би ми попречил обаче да си изпълнявам някои йогистки асани или да си играя китайска гимнастика. За тях и един човек стига.

На въпроса на Иво „какво може да се направи?” – мисля, че е много добре да се въведе в часовете по физкултура. Там се изучават хора. Няма да е проблем да се изучава и Паневритмия. Може и да има свободно избираем предмет – Паневритмия. Но не знам доколко това е реализуемо? През 1939г. това е било направено: „Въвеждане в училищата”. От там идва и така популярната след това утринна гимнастика. Но малко хора знаят, че началото на тази гимнастика е било въвеждането на Паневритмия, макар и за кратко в училищната програма. Предполагам, че някъде има кръжоци за изучаване на Паневритмия.

Мисля, че с популяризирането на Словото на Учителя сред българския народ, ще намери своето място и този сакрален танц?

Ани, такава е обективната действителност у нас, за съжаление.
Дори и понастоящем – играещите Паневритмия предимно са или потомци на ученици, или такива, които са били последователи и по време на тоталитарния режим.
Разбира се, благодарение на ежедневния ви труд в този сайт и в другите сайтове, посветени на Учителя – се популяризира Учението и много нови хора се присъединяват. Надявам се и вбъдеще да останат последователи и благодарение и на Новите хора да се спомогне за утвърждаването на Новата култура. И нека това бъде една активна, действаща и смела култура, която не се крие – а е горда със собствената си духовност и дава личен пример.

От личен допир знам и как медиите гледат на обективното отразяване на информацията.. У нас все още с приоритет е злободневието, вместо да се търсят начини за прослава на културното ни, историческото ни и духовното ни богатство. Медиите все още отpазяват събития от подобен характер - или благодарение на частни спонсори на предаванията, или за да запълнят "медийни дупки в програмата си".

Обаче, според мен, не става въпрос за това, че:



.. защото истината е, че режим имаше и в Китай, както и в далечния изток. Наистина там практиките са предимно индивидуални, но са толкова много, че успяха да запазят общото си ядро и разпространение.
А паневритмията е уникална. И като всяка уникалност – явно уязвима.
Не е вярно и че тя няма дълбоки корени. За пръв път по нашите земи е въведена по времето на Орфеевата школа (наричана е -Танцът с бели одежди), после и при богомилите, а благодарение на тях е и разпространението й в Европа.
За сравнение – предполага се, че Орфей е живял през 1400 г.пр.н.е., а Конфуций е роден "едва" през 551 пр.н.е.

Затова мисля, че както и да го увъртаме – стигаме пак до вината у самите себе си. За това, че позволяваме да изтръгват корените на душата ни и че нямаме самочувствието да се зовем българи.. Руснаците ни присвояват азбуката, светът ни присвоява научните открития, учените ни ги е срам да кажат откъде са и си променят имената.. или в най-лошият случай – сами ставаме предатели на апостолите си.. Примери болезнени в историята ни – много.

Да, сигурно по време на тоталитарния режим е имало притеснения, но в днешно време пострадах от други, които са уж различни-да си чист човек е различно от политическите убеждения. Да си християнин, да следваш идеите на Бялото братство, също. За жалост има и едни други хора от една ложа... Та кой, кой е трудно се усеща и е добре да сме будни. Поне аз вече си имам "обица на ухото"
И доколкото си спомням в последните няколко неделни беседи се говори за това делене, а всички ние сме хора-с болки, с проблеми, с много човешки преживявания. Уж-християни... А Той, Христос е на цялото разумно човечество!

Аз го казах шеговито емоционално,Орлин логически обосновано.

Тези въпроси никой от нас сам няма да разреши.
Обаче всички можем заедно да дадем своя мъничък принос ,като просто играем .Всеки там,където е.Ей така ,без призиви и напън,а с Любов в сърцата.И мисля,че който го чувствува по този начин,винаги ,когато има възможност го прави.Любовта тече най-добре,когато тече свободно.Не следва да се вкарва в рамка и да се затваря ,което би станало ако популяризацията се издигне в цел.Няма нужда според мене от това.Но е важно,когато някой иска да опита,да има къде да го направи.Миналата година ,когато прохождах веднъж се случи да няма никой друг на полянката.Поседях и се върнах.Не успях да играя.Смути ме не това,че съм сама.Вече бях минала етапа да преодолея себе си,здръжките си и притесненията ,че се захващам с нещо,което за повечето хора е ,както го описва Орлин.Не играх,защото не бях сигурна в себе си,че мога.Бях свикнала да се ориентирам по другите и да ги следвам.Всеки минава и през това в началото според мене.Играеш добре,само, ако има кого да следваш.Така,че докато човек е в началото е добре да има и други играещи,та да свикне и добие кураж.Също е хубаво да има информация по разните въпроси,които възникват.В това отношение смятам,че е добре дето има места в нета -Порталът,bratstvoto.net,специализирания сайт за паневритмия на ОББ ,където да се видят ,прочетат,обсъждат дребни и често незначителни въпроси,но за човек,който търси инфо,те са нужни.
Що се отнася до другите практики,които и у нас доста бързичко навлезнаха и стават все по-популярни,то е ,защото зад тях стоят вековни традиции и хора,които катализират процеса с активността си.Така осигуряват собствената си възможност да практикуват,като си спечелват поддръжници навсякъде по света.

Здравейте.
Аз не съм питала случайни хора какво мислят и дали знаят,но мен са ме питали къде отивам рано сутрин.Отговарям -'да играя паневритмия".И подминавам,а в вътрешно ме напушва смях и започвам да танцувам мислено ,защото виждам в очите на съседа изумление, смущение и неразбиране първия път,а някой път и мнооого сериозно неодобрение или пък нещо друго .На следващия ден обаче,аз пак излизам рано и тоя път няма въпроси,само замислени или разбиращи,или любопитни погледи и кратък поздрав.На края на седмицата вече има плаха усмивка,която с всеки следващ ден е по-лъчезарна.
Можем да играем.Това мисля аз.
Поздрави

Архип Иванович Куинджи – один из моих самых любимых художников. Картины замечательного мастера живописи наполнены поэзией и удивительным светом.




"Лунная ночь на Днепре" (1880 г.)


Википедия
Сайты, посвященные жизни и творчеству А.И. Куинджи: (1) и (2)


Картины А.И. Куинджи:

В Санкт-Петербурге завершается работа выставки "Рериховский век". Эта выставка – важнейшая часть Международного проекта "Рериховское наследие", направленного на сохранение наследия семьи Рерихов в их родном городе и во всём мире.

Я побывала на этой выставке и нахожусь под большим впечатлением от увиденного.

В числе самых интересных экспонатов выставки – картины Николая Константиновича Рериха (на выставке представлены и картины из Болгарской национальной галереи иностранного искусства).

Мне нравятся многие работы Н.К. Рериха, в том числе картины из цикла «Гималаи».




Гималаи. Голубые горы


Википедия
Уикипедия
Сайт "Николай Рерих"
Сайт "Музей Рериха в Нью-Йорке"
Картины Н.К. Рериха (сайт «Каталог работ Н.К. и С.Н. Рерихов)
Виртуальный музей Николая Рериха
Картины Н.К. Рериха на выставке "Рериховский век"
Национална галерия за чуждестранно изкуство



Картины Н.К. Рериха:

ОЛГА БЛАЖЕВА стихотворения

С благодарност към Александра ,която публикува тези стихове в руския форум на Портала.

Олга Блажева

(31.12.1901 - 06.08. 1986)



Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г.


Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.

Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.

След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско.

Източник :"Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г