Здравейте ! Преди доста време сънувах ... знаех че сънувам... ммм незнам как да Ви обясня сънувам осъзнати сънища , през интервали от време но свързани един с друг. Когато саунувах първия се посмях , 2-я беше интересен а третия ме изуми ... очаквам още 4 такива , но нека Ви разкажа:
Преди поредицата има един който сънувах много отдавна , е миналата година .. изкачих се по тясна пътека , направо излетях по нея търсех нещо златно мъничко , мислех че никога няма да го открия , но като се качих по пътеката “горе” то си ме чакаше /малка платка приличаща на сим-картите/ когато се изправих видях .................. О БОЖЕ ТОВА Е НАЙ-КРАСИВОТО НЕщО НА СВЕТА! Спокойно море , плуваха ледени парчета а водата беше с отражението на невероятен залез – розово, лилаво , оранжево ... най-великата картина ! Това няма да забравя никога! Усещането - спокойствие
Вървя през нещо като блато , светлината е приглушена почти всичко е лилаво и черно , отблясъците във въпросното блато са от лунна светлина , а Луната , която обикновенно “вика за помощ” беше доста различна, вълните доста наподобяваха на вълни на много спокойно море ... Дано сте си представили картината , знаех че отивам при Някой – напълно непознат, но го усещах толкова близък , че нямах търпение да намеря. Когато стигнах до него, той беше с съдифен плащ с качулка /лилав/ , беше изправил ръката си напред /незнам лява или дясна/ и леко движеше дланта си обърната към водата... Доста дълъг разговор проведох с него, но нито аз нито той говорехме “усещах” мислите му, освен това с него се чуствах толкова спокойна и ми беше толкова приятно /в реалността по това време имах неприятности , бях нерна и се карах с почти всички/ едно от нещата които той ми обясни е че със своите емоции правя вълните , че с яростта си мога да убия хора с една вълна която ..... /това е смешно/, но мога и да за пазя морето спокойно за някои които трябва да намери нещо , говореше за разни влюбени които са на някакъв плаж и изведнъж извърна ръката си и те бяха на дланта му “3Д- прожекция” . Трябваше да тръгвам и да продължа “Урока” да съм спокойна ... на тръгване му казах че искам да се видим пак , а той ми отговори че той не е сам има още ... всички са 7. И вече си се сънувах в леглото спяща и знаех че “сега” ще се събудя.
Мина около месец.. знаех че сънувам ... светло ведро небе , наслаждавах се на всяко стръкче трева цвете ... всичко и зведнъж дотича момченце – голо през цялото време се смееше едно бебешко усещах се щастлива , беше ми леко . В този сън обръщах внимание на всеки детайл ди който се докоснех – на мухчет в/у цвета на някакво растение , на колко е остро връхчето на някаква тревка .... а момченцето непрекъснато се смееше и очичките му грееха , тичаше , въртеше се в кръг. Знаех че трябва да тръгвам, усещах и досадата че трябва да хода на работа , а то само се смееше не ми беше казало нищо, тръгвайки разглеждах кората на дърво и детето ми каза “Аз правя музиката, и ти можеш ...нали имаш сърце” и изчезна чувах само смеха му . Събудих се .
Снощи сънувах .... и както в предишните знаех че сънувам и ще срещна някой ... Вървях към сграда бяла и голяма .... около мене беше пусто само сгради стълбове ... имаше мъгла но тук търсех приятеля ми , минаваха разни хора после се озовах в сграда приличаща на училище , знаех къде точно да отида и ... все едно съм си у дома . Но за разлика от предишните сънища все едно бях прозрачна никoй не ме виждаше ли ? Не ми обръщаха внимание ли ? Все едно несъществувах. Отидох до точната стая в сградата , там ме чакаше момиче с дълга руса коса и много сини очи , като я погледнах се усмихна , но вече знаех, че е няма , после видях че няма език и зъби / т’ва е тъпо ама така сънувам/ , трябва да спра някакво “махало” / метален прът клатещ се от “никъде” в самото пространство/. Това момиче ми обясняваше колко силна може да е мисълта ми и мога да го спра с “поглед” което и направих, това момиче беше нещо като “експерта” по местене на предмети с поглед , като закотвих магалото ме боляха очите . Тя ми обясни че “местенето с поглед” и гравитацията не са много добри приятели , опитваше се да се смее /тва беше гадно на фона – без зъби и език/. Знаех че са доволни , кой незнам че съм спряла махалото , щото трябвало да избухне ... После звънна ДЖИ-ес-ем –а Очите ме боляха все едно не съм мигала или съм си събирала очите “в точка” след около 30 сек всичко премина.
Винаги когато сънувам такива неща ... не ги планирам а просто се отпускам , но всеки път преди да засънувам усещам тежест високо в гърдите и един особен задух в гърлото , приличащ на ... като да ти се плаче. Интересува ме някой знае ли какво сънувам и дали не съм изперкала Но Ви пожелавам да сънувате такива неща , после се чуствате наспали се , отпочинали и “свежарчета”
Благодаря много за отговорите Ви!
Има и друго, осъзнавам 4е сънувам, знам къде и какво трябва да направя, но никога не се опитвам да го променя. В съни6тата си дори не ми минава през ума да променям сюжета или по скоро като 4е ли нямам желания и всеки път търся конкретен "4овек".
___
Модераторска бележка: Моля, пишете на кирилица! Постингът е "преведен" от модераторският екип (с помощта на инструмент от www.abv.bg).