Здравейте!
Ще се опитам да отговоря на Иван.Ин и Ян са популярни образи символи,чрез които изразяваме два принципа,две същности,но можем да ги заменим също с Уран и Гея,с ъс Слънце и Вода...
Казват,че за да вървиш напред трябва да избереш един път и да го следваш – като Иван.Хубаво е ,когато човек е постигнал душевен конфорт като върви по избрания път.Не е беда,ако не се интересуваш от други духовни традициии,но само по себе си не и добродетел.Добротата,дълбоката връзка с естествения,природен свят,самоусъвършенстването са ценности,присъщи на много духовни учения.Би трябвало това да обединява хората по света с духовни търсения,да споделят опита си, но често не е така.Поражда се ревност,претенция за избраност.
Аз не бих противопоставяла християнството на целия останал свят.Не бих се отнесла пренебрежително към индуизма – единствената духовна и културна традиция,съхранила се три хиляди години,жива и днес.Всяка съхранена във времето духовна традиция заслужава да се изучава и аз лично бих се радвала на такава възможност.Хората се обединяват от ценности,не от ритуали.
Черна магия?Не знам по-ужасна черна магия от атомните бомби над Хирошима и Нагазаки./80% от американците декларират,че вярват в бога/
Човешко жертвоприношение?Християнството никога не се е отказвало от него
/ако го разбираме в широк смисъл на думата/.Когато конквистадорите завладяват Америка в името на Христа,едно от основанията им ,че индианците
са непълноценни хора е,че правят жертвоприношения.Християните унищожават 80мил. коренно население като го избиват,откарват в робство и като пренасят инфекциозни болести ,смъртоносни за тях.
Известна е и жестокостта на японците през втората световна война.Насилието и агресията не са истинското лице на цивилизацията.Човешката природа е несъвършена навсякъде по света.
Езичеството не е непременно лошо.То е тап в развитието.Нали не смятаме детството за непълноценен период в живота,напротив.
Вижда се ,че съм привлечена от идеите за синтез и приемственост.Накрая –
Нещопроучително.Мъдростта не е географски определена:
“Понякога приемаш едно или друго за истина.Но ако след това се првържем твърде силно към нея,дори самата истина да почука на вратата ни,няма да и отворим.”Буда
С поздрав!