Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7082
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    92

Всичко добавено от Станимир

  1. Би трябвало да се досетиш за отговора. Щом аз-ът е различен, как може представата му за истината да е една и съща?! Освен това ако приемем, че всичко съществуващо, Бог, вселената и т.н. е нещо безкрайно, то и познанието за него трябва да е безкрайно. Т.е. едно крайно съзнание би следвало да се развива неограничено в процеса на неговото опознаване, но без да съществува момент в който да го обхване изцяло. Такъв момент може да съществува само като потенциал отнесен към също така безкрайното бъдеще. Това може да бъде представено и чисто математечески. Ако човешкото съзнание е крайна величина към даден определен момент (а то е такова), то за да обхване безкрайността, му е необходимо безкрайно дълъг период от време. Ако пък времето е крайна величина, то тогава капацитетът на съзнанието трябва да е безкрайна величина, за да може да обхване истината за цялото в един момент.
  2. Ако разгледаме първите пет заповеди, ще видим някои закономерности. Първите три се отнасят до Бог, който всъщност е духовния източник на човешкия живот. Бащата и майката дават живот на тялото, т.е. те дават живот на личността, без което духът не би могъл да се прояви на земята. Това просто отразява някои аналогии и закономерности между родителите и Бог, като разбира се почитта към Бог следва да е на първо място. Да си припомним думите на Христос, да не поставяме родителите си преди него (в случая Христос олицитворява духовната йерархия, откъсването от която за духа е смърт). В действителност любовта изисква уважение и почит към всички хора и в реалния живот може да се случи някой друг човек да заслужава в по-голяма степен нашата обич отколкото родителите, но както казах, заповедта има за цел да покаже аналогията между Бог и родителите, даващи живот на тялото и на духа. Но и в този случай Бог, или духовното трябва да бъде с приоритет пред земното. Що се отнася до четвъртата заповед, за съботния ден, това разбира се е изкривен отглас от закона за цикличността, който ръководи проявленията във вселената.
  3. Трябваше да уточня, че този момент идва преди всяко въплъщение на човека. Така човек вижда връзката за момент връзката между своето минало и това, което го очаква в следващото въплъщение. Разбира се бъдещето е пластично и може да се променя, но в същото време някои следствия са неизбежни. При регресивна хипноза в много случаи се виждат фалшиви въплъщения, желани от нас или плод на фантазията ни. Методът изобщо не е сигурен, когато се отнася за минали прераждания.
  4. А почитай съботния ден е още по-важна заповед според изложената логика? Защото след първите три заповеди, които са свързани пряко с Бог - да нямаме други богове, да не си правим кумири и да не изговаряме напразно името божие, следващата, четвърта заповед е за съботите. Аз по принцип не само, че не отдавам особено значение на реда в който са дадени заповедите, не споделям напълно и самия им избор. Все пак си мисля, че те са дадени навремето съобразени с определен тип съзнание, което не е много близко до съвременното.
  5. Не е нужно възгледите на човек да останат едни и същи за да говорим за вечност. Достатъчна е приемствеността между човека днес и човека утре. Да, още по-добре е да сме достигнали нивото на непрекъснатост на съзнанието, но не мисля, че е задължително, за да говорим за вечност на човека. Колкото до неизменността, то присъствието и в заглавието на темата вероятно е повлияно от някои източни философски школи, където неизменността е задължително условие за вечността. Т.е. за да бъде нещо вечно, то трябва да бъде неизменно, а ако се променя, то няма как да бъде вечно. И в този смисъл аз-а няма как да е вечен, а само духовната същност на човека, която се проявява чрез този аз. Този възглед обаче, аз лично намирам за малко краен. Според него аз съм различен във всяка една секунда от своя живот. Моят аз сутрин не е моят аз от предишната вечер. Да, но ето че аз събуждайки се, се осъзнавам като същия аз, който е бил предходния ден. Същото може да се каже и за живота между човешките въплъщения. Да, с някои разлики според съзнанието, но принципът се запазва. Повечето от нас не помнят нищо освен случилото им се в настоящото въплъщение. Но за абсолютно всеки, независимо от нивото на съзнание, идва момент на осъзнаване на цялата верига от въплъщения през които е минал и част от бъдещите му въплъщения в резултат на това. Това може да продължи само за миг при по-слаборазвитите съзнания, но съществува за да покаже, че азът е един и единствено нивото на съзнание пречи за осъзнаването на този факт. Един ден обаче, когато развитието на индивида позволява съзнателно съществуване във висшите духовни светове, човекът ще осъзнае себе си като единствената същност която се проявява през всичките въплъщения и въпросът за това една и съща ли е тази същност или не, няма да стои, така както за човека не стои въпросът, дали човекът днес е същият като човека вчера.
  6. Величието е относително понятие - зависи от това как един дух се проявява спрямо други духове, т.е. отнася се до преходното проявление, а не до духа сам по себе си.
  7. Всичко, което е от духа, е вечно. И любовта, отнесена към духа е вечна. Ако любовта е към формата - да, тя не може да бъде вечна, тъй както и формата не е. Ако отричаме вечното или ако не можем да го забележим, то мисля си, че ние нямаме основа в живота си.
  8. Вече в Румъния и Полша съвсем открито се появиха претенции към територии от Украйна. Изглежда разделянето на Украйна е единственото разумно решение. Само не се знае какво ще остане за самите украинци. Аз по принцип бих подкрепил едно разделяне на две части, източна и западна, като и двете части се обособят като независими държави и разбира се запазят териториите към които съседните държави имат претенции, но това вероятно няма да се случи.
  9. Лично аз не мисля, че наистина са те. Може да има изключения, но те са редки. Често съм сънувал починали. И в повечето случаи още по време на сън съм "си спомнял", че те са починали. Доколкото знам всякаква връзка с мъртвите става невъзможна няколко дена след смъртта, не заради друго, а защото самите мъртви изпадат в едно субективно състояние в което отработват случилото им се през изминалия живот, което може да продължи много дълго. Т.е. в това време те не осъзнават обективната действителност и няма как да се свържат с нас, нито ние с тях.
  10. И тук много магазини са на руски. И не само магазини. И за разлика от Гърция руснаците не идват само за по няколко дни, но много си живеят целогодишно. И какво? Скандинавците да не са по-добри туристи? Или англичаните. За едни други изобщо няма да говоря - дето освен казината, нищо не ги интересува. Е какво пък - тяхна си работа. Украинците също не са малко. И защо трябва да се следва нечий европейски интерес, вместо да си гледаме нашия си и да вземаме страна в конфликта без никой да е искал това от нас.
  11. Ще намерим нови пазари - за кое, за туризма ни ли? Ще караме бабички и дядовци от Германия за да могат да си реализират социалните програми. При тази битка за пазари, която е в основата на съвременната икономика, подобни приказки звучат несериозно. Тя и Украйна не е нищо повече от един пазар за ЕС. Да, и за Русия в голяма степен, но там все пак половината население са си руснаци.
  12. Това наистина е изумителна позиция, която предлагаш. Въпросът за българските граждани бе поставен вече. Общи приказки за правата на човека, е най-лицемерното нещо, което изобщо някога съм чувала. Липсата на позиция, реално е най-яростната съпротива срещу демокрацията изобщо. Поста ти ми идва too much. Не изразяването на твърда позиция в едната или другата посока не е липса на позиция. Но така или иначе вече е късно. Сега ще си понесем последствията.
  13. Никой не е изисквал от нас да вземаме страна в конфликта. А пък и да са изисквали, не сме длъжни да го правим. Но не, някои хора го направиха и то не заради националните ни интереси. Да, в ЕС, но това не означава да поставяме интересите на ЕС над националните. Достатъчно беше да поставим въпроса за българските граждани в Украйна и няколко общи приказки за правата на човека, с които да запазим неутралитета си. Но никой не е изисквал от нас да признаваме независимостта на Крим, за да излизаме с официална позиция, че няма да го признаем. Просто е тъпо, защото губим, която и страна на конфликта да подкрепим. На управляващите естествено им е все едно. За тях е по-важно Европа да ни потупа по рамото. Засега всички статистически изследвания на които съм попадал показват, че две трети от българите на подкрепят позицията на правителството по отношение на конфликта в Украйна. Доста добре познато от историята разминаване между управляващите и управляваните.
  14. Ами не знам откъде идва цялото зло, но си спомням, че преди няколко години САЩ и ЕС реагираха по абсолютно противоположен начин когато разделяха Югославия. Такова двуличие е недопустимо и идва да покаже единствено това, че не за Украйна е тяхната загриженост, нито за човешките права, а за собствените им икономически и политически интереси. Как така едно правителство в момента, което по-голямата част от украинците не подкрепят, включително и много хора, които принципно са срещу Русия, е легитимно? Колкото до България, ние отново ще претърпим жестоки загуби благодарение на политиците - забележете не благодарение на Европа или на Русия, а благодарение на некадърните ни политици. Визирам конкретно президента и външния министър.
  15. Така или иначе е факт, че правителството на Украйна не е легитимно, защото не е избрано с избори. Да, разбира се, имаше преврат, но не е ли единствената работа на настоящото управление на Украйна това да организира избори, вместо да предприемат спорни действия? Ама, не - нито то, нито ЕС виждат нещата по този начин. Никой не може да ме убеди при това положение, че ЕС иска демократично разрешаване на проблема. Русия си има база в Украйна и я използва по предназначение. Преди седмица беше обвинена, че е стоварила 15 хиляди войници, но всъщност се оказа, че тя има право на 25 хиляди, съгласно съществуващи към момента спогодби. Сега искат да ни убедят, че руските войски са 30 хиляди. А дали действително са толкова? Аз се съмнявам - 25 хил. са напълно достатъчни. Освен това се съмнявам по улиците на градовете да са разположени руски войски. Има достатъчно местни армейски подразделения.
  16. Звучи ти добре, на мене - не. Както си тръгнал, след ума и знанието, се чудя, кое ще е следващото нещо за което ще решиш, че не се нуждаем? Оставям настрана факта, че самото ти твърдение, ако е вярно вече е знание и като такова според самото твърдение е ненужно, освен заради егото ти. Ти отричаш знанието и ума, но не можеш да се откъснеш от тях. Как очакваш другите да го направят?
  17. Истината е, че ако тук мисълта е нужна, там е 1000 пъти по-нужна. Но явно ще го научиш по трудния начин. А проблемът е, че там вече ще е късно да я упражняваш. Аз всъщност нямах в предвид осъзнато сънуване, а изобщо липса на сънуване. Т.е. тялото спи, но човек действа в будно съзнание в астрала или в менталния свят. И при това не мисля, че човек губи каквото и да е. Всичко, което сънищата носят, може да бъде получено по друг начин.
  18. Недоказуемо е, но и много изводи могат да се направят наблюдавайки природата около нас. При минералната еволюция имаме едно съзнание в спящо състояние, което постепенно се събужда с еволюцията, като наред с осъзнатостта се увеличават и продължителността на тази осъзнатост. Също се появява възможността за съзнателно съществуване във висшите светове, каквато не всички имат, защото нямат развити съответните тела. И ако запазването на съзнанието по време на пралайя е изключително далечна цел, то съзнателната дейност по време на сън е достижима в рамките на човешката еволюция.
  19. Желанието за вечност никак не е патогенно. То е желание да бъдеш, да си проявен, да си буден. Какво значи да си значим? - Да имаш висока оценка за себе си или другите да имат висока оценка за тебе, или пък да имаш голямо влияние върху околните? Какво общо има вечността, освен факта, че във вечността всичко е постижимо. Вселената, битието са като детска площадка. На детето му е все едно дали е значимо пред площадката - последната съществува заради него и заради други като него. А съзнанието със своето развитие добива във все по-голяма степен способността да запазва своята непрекъснатост. И ако за мушичката един ден е целият й живот, за човека - няколко десетки години, то има същества, чието съзнание запазва своята будност и по-време на пралайя и дори маха-пралайя. Това не е нещо необичайно, а съвсем нормален резултат от развитието на съзнанието.
  20. Казано е ясно: по плодовете ще ги познаете. Не е казано нищо за това какви усилия ще са необходими за да дойдат тези плодове, т.е. няма критерий основан на усилията. Дадох пример с Христос, но мога да дам още хиляди примери, когато нещата стават с много усилия. Някой път може да станат и с по-малко, но това не означава нищо, поне не и в контекста на разговора от последните мнения. Това, че някое действие предизвиква съпротива от обкръжаващия свят, не може да е признак за неправилност на въпросното действие.
  21. Исус Христос имаше ли съпротива или нямаше? Значи не е изпълнявал волята Божия или пък не е следвал вътрешната си същност?!
  22. Добре де, ето пример. Трябва да отидеш по работа в някой град, примерно в Мароко. Първо трябва да се поинтересуваш за полетите и цените на самолетните билети. Също и за нужните документи - визи или паспорти. Търсиш си хотел и си правиш резервация, съответно това е свързано с превод на пари. Има и още, но да не изброявам. Е как всичко това ще стане без планиране? По-очевиден пример няма как да дам. Какви глупости приказваш за събиране на подписи и т.н. - това не е планиране и да, такова се изисква и за най-малкото и рутинно действие, но поради това, че по-голямата част от действията извършваме автоматично и ни се струва, че няма планиране.
  23. Да, но ти мислиш или по-скоро "мислиш" и всичко написано в предходното мнение е резултат от мисълта. Ако се съмняваш, проблемът си е твой.
  24. На мен би ми било интересно да видя как някой живее без да си прави планове. Най-малкото писането на горните постове, против правенето на планове е планирано, като отговор на моето мнение. Самото им съществуване оборва написаното в тях.
×
×
  • Добави...