Станимир

Това не са доводи на ума, а най-обикновено спекулиране с две различни значения на една и съща дума. Изказах най-обикновен факт, но ти предпочете спекулациите. Нито едно събитие на са случва два пъти по абсолютно идентичен начин. Винаги има нещо ново, нещо различно, което да го отличава от всичко случило се преди това. Каквото и подобие да има, никога няма еднаквост. А смисълът на искането сам по себе си е това, което искаме, още да не се е случило. Иначе ако се е случило, е тъпо да го искаме. А това, че очакванията ни относно това, което искаме, са изградени върху минали събития, които са ни се случили е съвсем нормално. Но ние искаме да се случат определени нови събития, които да наподобяват старите, а не преповтаряне на това, което вече се е случило. То такова повтаряне е и невъзможно, както вече намекнах.

Реалността е, че човек не може да знае какво иска преди нещото да се е случило. Всяко "знаене" е някакво планиране идващо от ума и съответно заблуда. Ако човек обича по отделно салата от домати и салата от краставици, нищо не му пречи да очаква да хареса и салата от смесени домати и краставици, а и също така да си прави каквито иска експерименти с други продукти. Нещо трябва да е съществувало - да, но човек може да съставя нови комбинации от вече съществуващи елементи и така да произвежда нови резултати.

Струпването на руски войски не е заплаха за териториалната цялост на Украйна. Заплаха е фактът, че една голяма част от украинците подкрепят това струпване, а друга голяма част не го подкрепят. А също може да се спомене, че някои украински военни подразделения поддържат про-руските настроения и реално те са активни, а не руските войски. От газопроводите печели не само Русия, но и западът за който са предназначени. И интерес от допълнително увеличение на цената нямат нито едните, нито другите. Колкото до лошото икономическо и политическо управление, това е всеобщ проблем, а не само украински. Реално дори и за силните икономически държави е трудно да останат независими, а малките държави нямат никакъв шанс, без значение какви управленски решения ще приемат. Да, корупция има и на запад е много повече отколкото на изток. Разликата идва оттам, че с прости думи казано да вземеш един милион от два милиона е много по-лесно забележимо, отколкото да вземеш десет от петдесет.

Когато властта в Украйна е завзета от крайни анти-руски елементи, е съвсем нормално Русия да струпа войски на границата и евентуално да защити руснаците живеещи в Украйна. И за разлика от Киев, където конфликтът нямаше как да бъде предотвратен, то в Крим конфликт вероятно няма да има. Да 100-200 човека умряха - каква трагедия!!! Казвам го с ирония, да. В Сирия умряха в пъти повече, но някак си сирийците са ни безразлични. Не, и аз изпитвам съжаление, но по-скоро виждайки манипулацията в която беше въвлечена Украйна; заради войната за влияние, която водят Русия и ЕС. А жертвите ще си останат напразни, защото Украйна няма да стане по-свободна. Ама ние да не би да сме по-свободни от украинците? Защо сме примирени с положението в което се намираме и живеем в илюзията за свобода? Просто защото го няма врагът, който да обвиним. Има го, но някак си е неопределен, неидентифициран. Говорим за задкулисие и олигархия, но това не е като да кажеш: Русия е виновна. Някак си нашия враг е невидим и непознат и освен само да говорим за него, друго не можем да направим. Между другото каква е разликата между Янукович и Ердоган? Защо сега не отворим тема да разискваме колко потиснати и угнетени са турците? Ами то и в Турция май са разделени на две. Има и стачки - не толкова кървави, но все пак протичащи не съвсем мирно и безобидно. Ако говорим за диктатура, аз не виждам разлика между Турция и Украйна. А в Русия, САЩ, а може би и в Китай, диктатурата е още по-голяма и без никакъв шанс нещо да и се противопостави (поне засега). Но в Турция няма външни интереси, които да спомогнат конфликтът да се окървави както в Украйна. Няма ги амбициите по отношение на съседите ни, иначе и там щеше да стане същото. Тълпата е лесно да бъде манипулирана - изключително лесно. Далечен ли ми е конфликтът в Украйна? Не, но аз не бих взел страна в него. Малко повече съм на страната на поддръжниците на про-руската ориентация, но и тях не подкрепям напълно. Няма невинни за мен. И про и анти-руските сили са манипулиращи и следват преди всичко своите си политически и икономически интереси, а не тези на Украйна, а народът си остава манипулиран - и преди и след конфликта борейки се за свобода, която реално никъде по света я няма.

За мен е трудно да преценя кой и доколко е виновен за това конфликтът в Украйна да прерасне в кървави сблъсъци. Конфликтът очевидно е отдавна, а ако Янукович има някаква вина, тя е не по отношение на съществуването на самия конфликт, а в неспособността да се справи с него. Самите украинци са разделени в симпатиите си към изтока и запада, и общо взето за свобода не може да се говори нито при едните, нито при другите. Про-западните елементи, просто ще заменят едно робство с друго, една икономическа и политическа зависимост с друга. За свобода в този смисъл не може да се говори, тъй като нито желаният от една част от украинците изток, нито желаният от друга част запад, са свободни. Поне не са много по-свободни от Украйна. Има държави, където свободата е наистина в огромен дефицит и там борбата дори с крайни средства считам за позволена, но не мисля, че Украйна е от тези държави. Украинците просто бяха въвлечени в един сблъсък на чужди интереси за влияние и пазари - тези на ЕС и на Русия.

"Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувствува изоставен от Бога, от природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава природата ще каже: Ето едно от моите възкръснали деца!" "Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и, каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причина за това сте вие; ако е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това сте пак вие. Тя отбелязва фактите, както са, нито ги увеличава, нито намалява, и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили." "Сега ние говорим за идейното в живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце – избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път – в пътя на любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещате. Само така може да подобрите живота си. Най-светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първият лъч на слънцето, който прониква в човешката душа. Как може да се изправи човешкият живот? Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после погрешките ти ще кажат: Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе. Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: От нас няма да стане нищо. – Това са хора без идеал." От "Високият идеал"

"Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти като развиваш музиката, служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си един лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако съвестно работиш, ти служиш на Бога. Един секретар, както нашият брат е секретар на касационния съд... лесно става ли се секретар? Трябва човек да е майстор. Или председател може да бъде на касационния съд, професор по физика, химия, архитектура или лекар. Все има известни придобивки. Човек трябва да развива своите заложби. Когато развиваме заложбите, които имаме, ние вършим волята Божия. Какво нещо е волята Божия? Да развиваме ония заложби и способности, които Бог е вложил в нас. Затова човек е дошъл на Земята. Ще развивате способностите си, чувствата си, които са вложени вътре във вас. " От "Развитие на заложбите" "След лекцията пред Младежкия окултен клас и след гимнастичните упражнения се върнахме в салона. У всинца бяха живи идеите, които Учителя бе поднесъл. Той говори за Добродетелите, които ученикът трябва да развие, за да има постижение и за да се разгърнат силите и дарбите на неговата душа. Една сестра каза: „Учителю, благодарим за днешната лекция. Тя хвърли светлина върху една от задачите на ученика.“ Трябва да се знае откъде да се започне при развитието на една Добродетел. За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне. Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел. Минете в свръхсъзнанието. Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко. Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него. Под думата Небе се разбира Разумното, с което нещата стават. Близо до разумността е съобразителността. Трябва един вътрешен баланс. По сърце човек трябва да бъде Божествено дете, а по ум не трябва да бъде никакво дете." "Прилежанието е качество на ученика. Бог обича прилежните. Можеш да правиш погрешки, но Бог гледа прилежен ли си. Падаш и ставаш, падаш и ставаш, но Бог вижда, че си се трудил." От "Развитие на добродетелите" "Има специфични моменти в човешкия живот, когато човек може да прояви своята дейност и развие своите дарби. Всеки трябва да се запита, кога се проявяват тези специфични моменти и по какво се отличават. Който губи тези моменти, той всякога прави погрешки. Всяко нещо е ценно, когато се направи на време, в неговия специфичен момент." От "Развиване на дарбите"

Значи според теб пак нещо трябва да се направи - да се чете Дънов и Щайнер. Не е като съвсем нищо да не се прави. Интересно, явно всеки, който обръща внимание на духовното си развитие е слуга на тъмните сили, а всички крадци и убийци, които не го правят може би не са. Или и те са? В момента си мисля за най-елементарни неща: ако човек не положи усилия да се научи да чете, няма да се научи да чете. Ако човек не положи усилия да се научи да свири на някой музикален инструмент, няма да може да свири. Ако не полага усилия да се усъвършенства, ще си остане посредствен музикант. Да, някои неща ни се отдават по-лесно от други, но пак са нужни усилия и то целенасочени, а не случайни. То дори и при животните, въпреки че няма воля, има инстинкти, които ги ръководят и заместват вземането на решения. Ама ние не сме животни. И няма как да развием който и да е аспект от индивидуалността си ако не пожелаем. До една начална степен можем да развием определени наши страни, но ако желаем да постигнем съвършенство, то трябва да се работи съзнателно и упорито, която и да е избраната област.

Не е чак такъв ужас. Няма кошмари, наспиваш се добре, събуждаш се спокоен без да се страхуваш отново да заспиш...По-лошо е когато в сънищата има емоции, а в будно състояние няма такива. Тогава може да се говори за потискане. А когато ги няма в сънищата, дори и да ги има в будния живот, това показва, че влиянието им върху съзнанието е слабо. Аз все пак да запитам, Когато Учителя казва, че по време на сън ни учат, какво значи това?????? Мога само да гадая. Но каквото и да е, сънищата не са отглас от това обучение, а резултат от работата на собствената ни психика. А за това, което реално се случва с нас по-време на сън няма как да имаме спомен така, както нямаме спомен и за времето преди раждането си. Просто физическата памет не е в състояние да запечата тези събития, а с по-високите нива на памет все още не сме се научили да работим съзнателно докато сме във физическо тяло.

Сънищата са си наши преживявания, но субективни, създадени от собственото ни съзнание. В този смисъл може да се приемат за илюзорни, защото не отразяват обективни събития. Колкото до програмирането, явно програмистите са много скапани, защото нещо не им се получава май. Или пък все пак имаме свободна воля, т.е. начин да противодействаме на очевидно бездарните програмисти. Или пък изобщо никой не се опитва да ни програмира (никой извън самото човечество като политици, медии, бизнес, религии и др. под.)

Интересно ще е ако изложиш въпросните доводи. Как например се гарантира анонимността на вота - основно право на всеки гласуващ? Това с избирателните секции във всеки град с работещи българи в чужбина е още по-голяма утопия. Имаш ли си представа колко са тези градове и какви ненужни разходи е нужно да се направят за да може някъде си двама-трима души да гласуват. Или по-точно да им се осигури възможността да гласуват, защото не е сигурно дали ще го направят. Аз лично съм против да се правят избирателни секции в чужбина на места, където очакванията са да гласуват по-малко от сто души. Даже си мисля, че и 500 също е приемлива граница. Реално това с нищо няма да промени изборните резултати и ще съкрати практически ненужни разходи.

Ами, вземи за пример Христос и си представи един обикновен човек на неговото място. Той просто нямаше да изпълни мисията му.

Ако си представим човека като дърво, духът е коренът, който подхранва всичко останало. Духът е вечен. Но връзката с духа, може да разруши единствено самият човек. Никой не го наказва, а и едва ли чак толкова пречи на Бог. Просто когато с поредица от действия насочени срещу духа, човек прекъсне окончателно всяка връзка с него, той просто се самоунищожава. Духът, разбира се, е вечен и ще започне отначало пропуснатия еволюционен цикъл с друго висше аз, но цялата опитност на откъсналия се "аз" ще бъде изгубена. Не мога да говоря от личен опит и наблюдения, но доколкото знам, такива случаи са изключения. В общия случай недуховните действия просто водят до страдания, чрез които човек намира правилния път, вярно по трудния начин, но по-важното е, че до фаталното окончателно разединение с духа се стига само в изключителни случаи. Адът, рая и чистилището са в астралния и менталния свят.

Осигури си достатъчно почивка, за предпочитане е и известно усамотение - временно. За говоренето няма как да ти дам съвет. Просто трябва да си наложиш да бъдеш повече пасивна в това отношение. Можеш да опиташ някой метод за релаксация. Първо на тялото, а после и на ума. Отдели няколко минути всеки ден, като изпразниш съзнанието си от всякакви мисли. Ако се появят такива, ги наблюдавай, без да ги оценяваш, да ги анализираш и да се свързваш с тях умствено или емоционално. Същото направи и с емоциите си - просто наблюдавай, докато всичко в теб утихне. Добре би било, според мен, да отделиш и по половин - един час за разходка навън - без цел и без да търсиш смисъл.

Зло и добро има само там където има самосъзнание и воля. В основата на злото седи хаосът, а това е нещо реално съществуващо и проявяващо се във вселената. Това са всички тези сили, които противодействат на разгръщането на духа, както и насочени към връщането на проявлението от организирано в неорганизирано състояние. Но докато проявлението на хаосът чрез несъзнателни слепи сили е в реда на нещата, то съзнателното сътрудничество на тези сили е отклонение от установения ред. Злото е именно това. И ако в една начална степен то връзката между злото и хаоса не е толкова очевидна, то в последствие, когато това зло нарасне и се развие, то тази връзка става видима.

Ще кажа още няколко думи по отношение на живота и смъртта, въпреки че може би не трябва да го правя. Някои може би са чували за дните и нощите на Брама, за периодите на проявление на световете и връщането им в тяхното непроявено състояние. Всички ние всекидневно повтаряме тези цикли редувайки състояние на будно съзнание със състояние на сън. Често сънят се отъждествява със смъртта, както и нощите на Брама. Реално обаче имаме периоди на редуване на активност и пасивност на съзнанието. През нощта съзнанието "умира" за физическия план, но само за да се прояви на други планове на съществуване. В действителност само се променя неговия фокус и активността му се заменя с пасивност. Само окончателната смърт може да се нарече смърт, а такава за духа не съществува. Символично можем да говорим за смърт в много отношения свързани с човешките желания, навици, ролите, които изпълняваме в различните въплъщения и т.н., но това е само символично, както е символично и раждането. Всъщност противоположни са раждането и смъртта, а не живота и смъртта. Това са моменти бележещи определен преход от едно състояние в друго, бележещи дадено начало и край. А ритмичното циклично редуване на състояние на покой и активност всъщност не е нищо друго освен ред, пулс, живот. Дали ще става въпрос за пулса на човешкото сърце, на редуването на човешки дни и нощи или на дните и нощите на Брама - действащият принцип е един и същ, и той е проявление на реда съществуващ в космоса.

Смъртта е част от живота, колкото мракът е част от светлината. Няма как да смесиш едното с другото. Тук не говорим за два полюса на едно и също явление. Тъмнината не съществува освен като липса на светлина. Смъртта също не съществува освен като липса на живот. За хаоса бих могъл да кажа, че съществува, но темата е много отдалечена за да я коментирам със сигурност. Животът обаче, също както и светлината съществуват и то не като антитеза на нещо, а сами по себе си.

Насилие над Бог ли? Или Бог е създал света без усилие? Не само това, но както казах, светът се поддържа в проявено състояние с усилие. Т.е. нямаме еднократен процес на творение, но непрекъснато поддържане на всичко съществуващо. Цялото това духовно израстване, натрупване на качества и увеличаване на силите не е някаква самоцел, а необходимост за висшите нива на еволюцията, защото без това просто човек няма да бъде в състояние да изпълнява функциите, които се изискват за висшите равнища. И ако проследим хода на еволюцията ще видим, че при минералите имаме най-малка проява на усилия и сме най-близо до бездействието и следването на течението. С растителното и животинското царство, нещата вече се отдалечават от бездействието в посока към действието и при човека вече имаме възможност за проява на индивидуалността чрез волята и ума. Това е действителността - от човека не се очаква бездействие, а разумно използване на всички негови качества, т.е. правилни действия. И ако някой очаква от бъдещето вечно безгрижно удобство, без полагане на усилия и без поемане на отговорности, то именно на нещо ще му се наложи да се смири пред действителността и да я приеме такава, каквато е. Нормално е с израстването на човека и задачите пред него да стават по-трудни, но незнайно защо ние очакваме обратното. Колко удобни са ни представите за рая или за Буда потънал в нирвана за вечни времена. Но това са само представи.

Не само на обществото. Всички знаем, че реалността е много повече от видимото за хората съставляващи това общество. И ако тук е лесно да се скрие една лоша мисъл от околните, и не само мисъл, но може да се скрие кражба или дори убийство, то в надземния свят последствията ще ни застигнат неминуемо. Съществуват надземни закони, надземен морал, за който е без значение дали познаваме или не познаваме, дали признаваме и дали приемаме. Земните правила като цитираното: "да убиваш на война е морално", именно са илюзорни, но има морал, който е общовалиден за всички светове и е отвъд илюзорните ни представи за тези светове. Говорим за морал на обществото, но то всъщност и обществото за което става дума е едно илюзорно и временно образувание, част от ролята, която играем на земята. Ние, разбира се, следва да търсим истинския морал, който безспорно съществува в надземните светове, а не да се фокусираме върху многобройните му илюзорни и често противоречиви отражения.

В света всичко се движи. Движението е живот, а баланс може да има единствено в движението. И това е най-лесният, и всъщност, единственият осъществим баланс. Например, много по-лесно е да запазиш равновесие върху движещ се велосипед, отколкото ако велосипедът е спрял. Дори и планетните и звездни системи поддържат своя баланс с движение. Липсата на движение е смърт, чието неминуемо следствие е разложението и хаотичността. А където е хаотичността, равновесието е невъзможно. Да, проявеният свят е двуполюсен. Всяко действие предизвиква съответното противодействие. И какво от това? Дори и за да се преместиш от едно място на друго е необходимо мускулно усилие (и умствено, и волево, и такова свързано с нервната система). И в духовния свят предвижването също не става без усилие (умствено и волево). И какво от това? В крайна сметка и отчупената клонка може да следва течението на реката, но жива ли е тя? И не се ли изразява животът във възможността да не следваш въпросното течение? В крайна сметка всяка една система основана единствено на физическите закони стига до състояние на смърт, на липса на движение и единствено волевите импулси на духа могат да я съживят и приведат отново в движение. Всичко в света се поддържа не от бездействие, а от нечия воля и нечия мисъл. Опитният моряк се възползва от благоприятните течения, но неблагоприятните преодолява. И само така той достига до желаната цел.

Какво сега? Защо трябва да приемаме изопаченото значение на думите?! Ами то така накрая няма да останат думи с които да изразяваме висшите понятия. Все пак поне в този форум е нормално да се придържаме към значението на понятията така, както са дадени от П. Дънов. На други места можем да наричаме морал и днешната молитва на една ислямистска организация за земетресение в Сочи - за един ислямист-фанатик това може да е нормално, но тук не сме ислямисти-фанатици, нали така?

Прочети беседите "Морални правила" и "Морални чувства" и може би ще получиш отговор. И двете беседи ги има в уики към сайта.

Това е изключително тенденциозно написано мнение. От една страна твърдението, че моралът е причина за всички противоречия и войни не е вярно, а от друга противопоставянето на любовта и мъдростта срещу морала. В действителност любовта е неотделима част от морала и без любов за висок морал не може да се говори. Ако вземем примерно за ориентир беседите на П. Дънов ще видим, че там моралът и духовността са тъждествени, и така трябва да бъде. Догматизмът и престореният морал не са морал. Нека все пак да наричаме нещата с истинските им имена, защото никой няма полза от изопачаване на значението на думите. "Вие трябва да имате всичкото знание, за да можете да боравите с всяко зло. Не само вие, но и много окултисти, които се занимават с тази опасна област, пострадват. Затова обръщам ви внимание на моралната страна: човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа." "Моралният тип същевременно е и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален. Има изключение, но всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който се различава от ума на другите хора." (Моралният тип) "Съвременният човек се нуждае от морал, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаят от морал, на който всеки момент да разчитат. Божественият свят изисква от човека нещо установено. Няма ли нещо установено в себе си, на което всякога да разчита, човек е изложен на големи страдания. При каквито условия да се намери, моралният човек не се подава на злото. Колкото да гладува, той няма да си допусне никакво престъпление. Той изключва кражбата и лъжата от живота си. Когато приложи правилно закона за яденето, човек едновременно прилага и законите за правилното дишане, мислене, чувствуване и служене. Когато приложи тия правила в живота си, човек пристъпва към други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човек трябва да го прилага на време и правилно. Не прилага ли знанията си правилно, той създава големи нещастия, както за себе си, така и за окръжаващите. Всеки несполучлив опит носи лоши последствия. Казано е в Писанието: Никой не живее за себе си. Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот. Казано е: Не съдете, да не бъдете съдени. Защо не трябва да съдите? Защото има закон, който съди човека. Не е нужно вие да го съдите. Обаче, има хора, които живеят без всякакъв закон, вследствие на което вие не трябва да се занимавате с тях. Тези хора се отнасят към категорията на мъже – животни и жени – животни. И най-миролюбивите от тях са в постоянна война помежду си. Те са подобни на животни. Те решават въпросите чрез закона на насилието. Там силният има право. Запример, елените, които са миролюбиви животни, решават споровете си със сила. Когато десетина рогача срещнат една женска, те започват да се бият. Женската стои настрана и гледа. Който от десетте излезе най-силен, него избира. Тя иска да бъде осигурена. И наистина, щом предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човек – мъж и човек – жена. Те живеят според Божиите закони. Нарушат ли един от тия закони, те попадат вече под тежестта на неговите удари. Каква нужда има да съдите такива хора? Има кой да ги съди. Който живее според Божиите закони, той се намира под тяхната закрила, както кошутата под закрилата на най-силния елен. Ако човек отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае, на кого разчита. В това отношение, човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си." (Морални правила) От написаното явно се вижда, че войната идва не от морала, а от липсата му. Правото на по-силния, и то на физически по-силния, е правило на животинското царство, а там морал няма.

Не моралът ни вкарва в света на илюзиите. И да, моралът е част от духовното развитие. Така е, защото духовното развитие не е възможно при каквито и да е действия от страна на човека; не е възможно при каквито и да е мисли от страна на човека; не е възможно при каквито и да е стремежи от страна на човека. Необходимо е ние да следваме правилните действия, мисли и стремежи, които кореспондират с духовното развитие, за да можем да го постигнем, а това е моралът. Илюзия е не моралът, а това да си мислиш, че крадейки, лъжейки, неуважавайки човека, съблюдавайки единствено собствения си интерес и проявявайки загриженост единствено за собственото си удобство, можеш да се развиваш духовно.

Да, често си създаваме илюзорни врагове. Дори и наглед едно незначително несъответствие в характерите и възгледите ни може да прерасне в "огромен проблем" ако се фокусираме прекомерно върху него. Но не бива да попадаме в крайността да си мислим, че врагове не съществуват - често невидими за нас и не там където ги очакваме. А още по-печална е възможността да приемем враговете си в кръга на нашите приятели. Но и това се случва, а механизмът е един и същ. Както можем да си създадем врагове от нищото и дори от приятелите си, така можем да приемем враговете си за приятели. И често когато вредата е нанесена вече е късно. Враговете са тези, които ни нанасят вреда, следвайки личностните си амбиции. Вредата, която нанасят може да е умишлена или неумишлена, но дори и неумишлена, тя е следствие от тяхното безгрижие и незаинтересованост. Има няколко известни сентенции, които могат да се споменат. Една от тях е, че за силата на човек се съди по силата на враговете му. Това, което правим съвсем естествено среща своето противодействие, особено ако е свързано с някаква промяна и утвърждаването на нещо ново. И лесно се намират хора, в които да се въплъти това противодействие. Казано е също, че трябва да държим враговете по-близо от приятелите си. Това е защото прикритият враг може да нанесе далеч по-голяма вреда. Всичко в крайна сметка е въпрос на правилно различаване. Да си създадеш илюзорни врагове все пак може би е по-добре отколкото реалните врагове да останат извън нашето полезрение. Колкото до любовта към враговете ни - ние следва да обичаме всяко проявление на светлината, във всеки човек, без значение кой е той, но на тъмните и вредоносни проявления следва да се противопоставим.