Станимир

Темата за и срещу хомосексуализма вече е обсъждана и апелирам да не правим това отново тук в тази тема. Що се отнася до това може ли да се съчетае хомосексуализмът с духовния стремеж, то отговорът няма как да е еднозначен. На един етап това е напълно възможно, но ако желаем да преминем на следващия то той ще ни попречи, както всъщност и всеки вид желание за секс. Същото е и с всяко друго желание, но тъй като сексуалната енергия в същността си е същата като всяка творческа енергия, то правилното и изразходване е от особена важност. Но това са разсъждения, които общо-взето не важат за обикновения човек. Може да се напредне значително в много отношения преди да се наложи да се откажем от определени наши навици. Но в един момент това става неизбежно. Въпросът със секса е просто един от многото, които следва да разрешим. Да, наистина, той е от трудните за разрешаване, но никой не го изисква от нас на този етап. Засега най-разумно е да се следва една умереност. Ако продължим един процес в бъдещето, лесно можем да видим неговата истинска стойност. Това, което остава след секса в дългосрочен план е любовта (ако я има). Ако я няма остава само споменът за нещо, което имаме нужда да правим отново и отново...

Не схващам целта на темата. Вечна светлина, какъв е въпросът, който конкретно те интересува? Конкретизирай, защото от написаното от теб могат да се изведат няколко въпроса, но кое точно е провокирало отварянето на темата: 1) Какво е мнението на членовете на ББ за хомосексуалистите; 2) Защо съществуват хомосексуалисти; 3) Как се съчетават хомосексуализмът и духовното развитие?

Няма какво да разбирам. Защо ми е да спирам ума си? Това, което се изисква е просто да заменя тъмните си мисли със светли. Да, мога да го спра, по-скоро като упражнение за да проверя доколко имам контрол над ума, но това спиране е безсмислено. По-важното е да съблюдаваме това потока на мисълта ни да включва само мисли, които са от полза за нас и за околните. Ако един човек примерно не може да свири добре на пиано, кое е за предпочитане - да спре да свири или да се научи да свири по-добре? Твърдението, че не бива да мислим, защото това може да ни потопи в самоизмама и илюзии е същото като твърдението, че човек не трябва да свири на пиано, защото все още не умее да го прави и упражнявайки се само нарушава спокойствието на околните.

На мен чак ми стана жал за ума, при този подбор на думи.

Интересно словосъчетание - да се блокира освобождаващо. И това ако не е желание за контрол. А защо умът да не бъде свободен? Може ли един свободен дух да се прояви през несвободен ум? Когато има еднопосочност и хармония между духа и ума, всички ограничения са излишни.

Нека да разгледаме прилепите. Те в хода на еволюцията са развили способността да се ориентират чрез ултразвук. Как е станало това - с ума ли? Това е едно умение, което те са развили, а ние не. Но ето, че ние имаме ум, а прилепите нямат. Значи, по-важни са условията, а не умът. А за какво служат уменията се определя от този, който ги използва.

Може ли? И какво ще разбере?

Може и така да е. Докато се съпротивляваш на дадена идея няма как да я възприемеш. Но в медитация можеш да направиш и други неща. Примерно да погледнеш на себе си отстрани, да прегледаш мислите си, емоциите си, мотивите си, предразсъдъците си и др. Теб какво те води при откриването на тази тема, а и на много други подобни? Не е ли мисълта? С една лопата можеш да изкопаеш дупка, но можеш и да запълниш дупката с пясък. Какво като всички заблуди произтичат от ума? Ами какво по естествено умът, който поражда илюзиите да ги убие. В крайна сметка ние обвиняваме ума за нещо, което си е изцяло наша отговорност. Аз мисля, аз определям как и в каква посока ще протече моята мисъл. И ако мисълта ми ме води към заблуди, отговорността е моя, аз съм причината, а не мисълта. Ако с мисълта си не създавам заблуди, то това е пак защото аз съм овладял мисълта и съм разбрал механизма на действието й, и я използвам без да се заблуждавам. Ама да обвинявам инструмента заради това, че не мога да боравя с него... Разбира се всеки е свободен да овладее или да не овладее мисълта си. И да, най-лесно е да се откажеш от нещо, когато то те затруднява и когато не го харесваш. Само че от мисълта няма къде да избягаш (ял си вече от онова дърво от което "не е трябвало" да ядеш), но пък можеш да опиташ. Вече си изгонен от рая и сега пътят за завръщането е друг - със сила (ако вярваш на Христос де).

Спирането на мисловната дейност в медитация не е особено трудно. И какво? - Успокояваш се временно, докато не мислиш, постигаш хармония. При подходяща нагласа на ума (която не е точно немислене) можеш да получиш отговори и решения на някои въпроси. Както е казано почукай и ще ти се отвори, поискай и ще ти се даде. Но това не става без ума. Мисленето е като говора - можеш да кажеш нещо умно, но може да бърбориш само глупости. Като е казано, че мълчанието е злато, никой не се е отказал от способността си да говори, нали така? Същото е с мисълта. Има празни мисли, има и такива изпълнени със дълбок смисъл и сила. Едните пилеят натрупаната в мълчание енергия, другите я насочват и реализират.

Ти кое от двете постигна, че пишеш толкова уверено? И не се ли концентрираш прекалено върху мисълта, че трябва да се освободиш от мисълта? Пак си в мислите, но в мисълта за отричането им. Освен това си и в сферата на желанията - желанието да се освободиш от тях. А нещата не са никак сложни. Глупакът може да е свободен немислейки, но мъдрецът е свободен с мисълта си. Да, мислите могат да те направят зависим. Също и желанията (намеренията), и вещите, които притежаваш, и много други неща. Изкуството не е в това да се лишиш от тези неща, а да ги използваш като останеш независим от тях.

Тялото съществува единствено заради нас. То няма никакъв смисъл извън това, че служи за проява на духа. Не е трудно да осъзнаеш себе си като този, който управлява тялото и така да осъзнаеш отделността си от него. Същото може да стане и с нашите мисли и емоции. Ние не сме и тях, а само ги направляваме така, както тялото. Някои процеси в тялото са минали под прага на съзнанието, защото не е необходимо да ги осъзнаваме за развитието ни, а и те са свързани с поддържането на тялото функционално. Други можем да направляваме съзнателно и така да проявяваме себе си чрез него. Духът винаги има нужда от тяло за своето проявление. Дали това ще е грубото физическо, астралното, умственото или причинното тяло - някакъв носител винаги е необходим. И когато съзнанието е фокусирано в ниските обвивки, то висшите винаги биват заглушавани. Отделно необходимостта те да бъдат доразвити и доизградени. Не всички хора например притежават развито в еднаква степен мислене, а съответно и ментално тяло. Причинното тяло пък, което може да се приеме за вечно е истинския дом на човека, складът на всички тези качества и способности, които ще останат с човека завинаги, но то е най-слаборазвито от всички. Нищо преходно не може да послужи за изграждането на това тяло, но парадоксът е, че то трябва да бъде изградено от нас именно потопени в илюзорния и преходен живот на трите нисши свята. Но да се върнем на тялото - то няма собствен живот. То ни принадлежи по право. Не самата материя на тялото, но формата в която материята е организирана. Материята естествено след унищожаването на тялото ще се върне в своето неорганизирано състояние за да бъде използвана отново в бъдеще за целите на еволюцията. Правилно е да разглеждаме тялото си като нещо, което ни е дадено за временно ползване. Тук няма собственост. То и понятието "собственост" отнесено до нещо временно и преходно е безсмислено. Последното може да ни покаже правилното отношение не само към тялото ни, но и към всички вещи, които "притежаваме".

Просто съзнанието на човека е прекалено фокусирано в трите свята - материален, емоционален и долните сфери на умствения свят.

Може би имат право. От всичко в нета по темата впечатление ми направи само това в National Geographic - тук на англ.

Какво имаме реално: няколко снимки, които не е ясно къде, кога и как са снимани. На видеото нищо не е показано. Остава да се търсят разкази на очевидци, ще прегледам нета за такива, но засега не съм открил. Интересно как при положение, че 10000 души са видели случващото се, са налични само няколко снимки и нито една не показва по-далечен план с хора наоколо. Освен това снимките са със съмнително високо качество за да бъдат случайно заснети. Камерата, която е снимала видеото можеше най-малкото да отрази реакцията на хората от площада, ако приемем, че не е имала възможност да заснеме самите гълъби, но нищо такова не е показано.

Знаех си, че ще пишеш. Тези статии съм ги чел отдавна. И не само тези, но и още много такива. Просто не ми се ще да се търсят оп сред участниците във форума. Някои мнения (не твои) ме навеждат на мисълта, че това се прави. А иначе, аз мога да си обясня всичко, което се преписва на оп, просто с заглушаване на връзката с душата, а не на липсата й, но това е за друга тема.

Ще ми направиш ли описание на един човек без душа?

Всеки си има душа.

Ами то и кармата всъщност пак ние си я създаваме. Проблемът идва от това, че ние трудно можем да свържем случващото се в момента с причините, които сме породили в миналото. Правилно разбран, законът за кармата дава най-добра основа да се излезе от всички трудности и неприятни ситуации, в които сме попаднали в настоящето. Това е така, защото съгласно него нашите действия задължително ще доведат до съответните резултати в бъдеще и така, дори промяната да ни изглежда невъзможна и да не виждаме пътища за реализирането й, тя ще се осъществи, стига да продължаваме да прилагаме правилните усилия. Случващото ни се сега, като следствие от постъпките в миналото е само едната страна на закона, докато много по-важното е, че съгласно същия този закон, ние можем да постигнем всичко в бъдеще, ако правилно подбираме настоящите си действия (и мисли).

Това всички го знаем, но въпреки това никой от нас не е просветлен. В повечето случаи виждаме нещата такива, каквито искаме да са и това не е истинската ни природа.

Никой не говори за ненужно обмисляне и анализиране на ситуацията. Има все пак разлика дали ще почустваш вътрешно желание да помогнеш или ще се почустваш задължен да помогнеш. Твърдя също така, че ако днес не проявиш волята си и се оставиш на чувството за задължение да те води, пък дори и то да е морално обосновано, волята ти ще отстъпи и в редица случаи, когато тази морална обосновка ще липсва.

"Почувствах се длъжен да й помогна" наистина не е свобода. "Поисках да й помогна" е свобода. Моралът във втория случай не е по-малко от морала в първия случай. Човек не е длъжен да помага.

Филмът е наличен (предполагам, че е същият филм) на този адрес.

От написаното разбрах основно, че пишейки желаеш да останеш неразбрана. "Й" само по себе си нищо не означава извън важността, която всеки един от нас му придава. Да, добре е всяко нещо да си е на мястото, но външната подреденост или неподреденост не бива да влияят на равновесието ни. Свободата е независимост от външните условия, каквито и да са те, а не в подреждането им в желания от нас начин. С това не отхвърлям външната подреденост, а само визирам невъзможността тя да ни донесе свобода и равновесие, както и това, че не може да бъде постигната трайна външна хармония без наличието на вътрешна в хората.

За да няма толкова мъка в сърцата ни, промених заглавието на темата. Вече дишам по-леко. И за да не бъде мнението ми изцяло спам, мога да попитам: ще ни освободи ли замяната на "й" с "и" в заглавието от зависимостите или няма да ни освободи? Ако едно "й" ме дразни, то замяната му наистина ли ще ме направи свободен или тази свобода ще е само илюзорна и недействителна? Ето, някога в бъдеще, при други обстоятелства, от някъде отново ще се появи едно "й" и ще започне да ме мъчи. Къде ми е свободата тогава?

Freedomm, това твои мисли ли са? Има ли някаква връзка между темата ти и книгата на П. Куелю Войнът на Светлината? Имам чувството, че стилово се опитваш да го наподобиш. Питам за да знам какво да очаквам от темата и какъв е смисъла от нея. Иначе има някои хубави твърдения в мнението ти. По други може да се поспори доста, но това не е проблем за мен.