Станимир

... Но обичаят прави човека обикновен. Затова Моля, погледнете Небето сякаш за първи път. Моля, ужасете се от мръсотията на градовете сякаш за първи път. Моля, помислете за Христа и Буда сякаш за първи път. Моля, погледнете на себе си сякаш за първи път. Моля, представете си Новия Свят сякаш за първи път. Агни Йога - Озарение 3-ІV-8

Два са признаците за истинността на Учението: първият - стремеж към Общото Благо; вторият - приемане на всички предишни Учения, отговарящи на първия признак. Необходимо е да се отбележи, че първоначалната форма на Учението не съдържа отрицателни положения. Агни Йога - Озарение 3-V-13

ЗАЕДНО И С БОГ ЩЕ ПРЕБЪДЕМ

Всичко е дадено от Бог. Аз мисля, че по отношение на отделния човек, богатство е само това, което му позволява да изяви и развие вътрешната си същност. Това е от което той реално има полза. В този контекст, всичко съществуващо на този свят има някакво предназначение, дори и да не ни е ясно какво точно. Но от него ще се ползват други. То ще е богатство за тях. Четката е богатство за художника; за едно дете също е богатство, но не толкова голямо; за един аптекар е може би почти без никаква стойност. Същото важи и за парите - те са богатство само дотолкова, доколкото ни помагат да се развиваме.

Опитвала ли си? Аз се старая да се отдавам на техните (положителни) противоположности.

Много пъти са се правили сбирки на различни групи с цел групова концентрация или медитация над определен проблем, но често се пропуска едно от най-важните условия - ритмичността и постоянството. За да бъде ефективно мисловното въздействие, понякога може да се наложи то да бъде извършвано доста продължително време през определен период (примерно всеки ден в определен час).

Светът не е илюзорен сам по себе си. Той е илюзорен за нас хората (въпреки убедеността ни, че е реален), които не можем да проникнем "под повърхността". "Авторитетите" могат да дадат някои много важни насоки за развиване и разширяване на съзнанието (само с развиващо се съзнание можем да вървим към Истината). Те ни показват следващата крачка. Също ни разкриват някои "вечни" принципи, проявяващи се навсякъде, които като прилагаме в живота, ние се учим да разпознаваме илюзорното от реалното.

Отражение.

Аз бих разширил обхвата на материалните полета, но наистина чистия дух е извън математическите зависимости и всички закони на проявения свят.

Всеки мистик трябва да стане и окултист. Обратното също е вярно в известен смисъл. Според мене пътищата на науката и изкуството са различни. Това не означава, че не могат да се следват и двата. В основата на изкуството лежи хармонията и красотата. Последните са цел за религията. Религията е отдаване и преданост. В основата на хармонията и красотата е Любовта. Имаме Любов - изкуство - религия. Това е пътят на мистика (в обратен ред). Тези влияния са космични. Към тях човек е предразположен в по-голяма или по-малка степен (като монада, като душа и като личност). Има и влияния свързани с окултния път. При него се изхожда от реда в природата, като се развиват умствените и познавателни способности. В този случай до Божественото се достига чрез разпознаването му в материалното проявление. И няколко думи от Учителя Дънов за математиката:

Математиката (алгебрата и геометрията) е една матрица на базата на която е построена проявената вселена. Нищо не може да излезе извън рамките на тази матрица. Духът "произнася" Словото, и първичната материя (която е неорганизирана) бива приведена в движение и вибрационна активност. Появяват се съзнанието и формата, като двете са взаимозависими и отношението по между им е строго определено (математически). Човек влияе на формите около себе си чрез съзнанието си. Където има съзнание, там съществува в някаква степен свобода на избора. За компютрите мога да кажа, че тъй като нямат съзнание, няма начин да повлияят на средата около себе си, ако това не е предварително зададено с определен алгоритъм, който компютъра следва. Компютърът реално не може да изчисли колко е 2+2, а изпълнява определена програма в резултат на която на екрана се изписва четворка. Съзнанието се изразява чрез форма. Последната не може да съществува без съзнанието/ята, които я обуславят и организират. Тези отношения са изцяло математически дефинирани. От друга гледна точка - съзнанието е причината, а във формения свят се проявяват следствията, които са строго зависими и резултат от него.

Свобода, Любов, Мъдрост ... три-ЕДИНСТВО

Законите съществуват, без значение дали вярваме в тях или не. Бог съществува, без значение дали можем да го докажем или не. А философията към науката ли принадлежи или към вярата?

Може би трябва да поясня смисъла на думите "пълна тъмнина". В случая трябва да се разбира, че ние все още не сме развили необходимите качества и сетива за да видим живота в неговата истинска същност. Или с други думи вътрешната ни светлина не е достатъчно ярка за да разсее мрака около нас и да видим света такъв какъвто той е в действителност.

Самотен си когато "обърнеш гръб на света". Да остана насаме със себе си, наричам "уединение". "В света, ала не от света" - това е самотата на Великите - но те никога не са самотни.

Основната пречка за постигането на това състояние е влиянието от страна на нисшето аз, което се опитва да върне човека към досегашното му състояние на съзнание. Това нисше аз трябва да бъде приучено към новия ритъм, т.е. нашите мисли и чувства да бъдат пречистени, а навиците и страховете, които ни теглят назад преодолени. Тогава душата ще може свободно да се прояви в трите свята (физически, ментален и емоционален), а не само за определени периоди - по-кратки или по-продължителни.

Има и пробуденост към влиянието на душата. Може да се изрази и с думите "вътрешна светлина". Част от мъглата се стопява. Светът се разширява и става малко по-ясен. Жизненият тонус се покачва. Възниква чувство за вътрешна сигурност. Мислите и действията стават по-обосновани и целенасочени, но липсва привързаност към резултата. И всичко това на фона на едно неопределено чувство на радост и любов. Красиво състояние, но е трудно да се задържи за по-продължително време. Все пак никой не може да ни отнеме това което ни е завещано. Но никой няма и да ни го даде. Трябва просто да положим необходимите усилия и да си го вземем.

Доброто е пред нас, злото е зад нас. Ние сме добри за тези които са зад нас и в същото време не чак толкова добри за тези които са пред нас. За тези които се движат много назад по пътя, това което за нас е зло, за тях е добро (и те трябва да преминат през него за да продължат напред, докато за нас то е връщане назад). И тука нямам предвид само Човешкото царство. В крайна сметка с развитието на съзнанието представата за добро и зло също се развива.

Това е много точно казано. Аз бих добавил също безпристрастно наблюдение и разбиране и върху обкръжаващата ни среда и връзката ни с нея, както и способност да се предвидят в известна степен резултатите от нашите действия и действията на другите. Това си е закон. Всичко в природата е циклично в своята проява. Има периоди в които човек е по-податлив към провокации и в такива случаи една дребна "грешка" е достатъчна. За да се възстанови нарушения ритъм често е нужно да се изчака "възходящата" вълна на цикъла. С утвърждаването на желаното равнище на съзнание, провокациите оказват все по-слабо влияние и постепенно по-високата степен на будност на съзнанието се превръща в обичайна.

Само в мълчание може да бъде чут гласът на душата. Само в мълчание можем да осъзнаем единството си с нея. Само в мълчание може да се разкрие нейното бъдеще. Чрез словото то бива осъществено. А словото може да прозвучи само в мълчание. Великото Слово е било произнесено в мълчание и само в мълчание може да бъде чуто.

Ами аз лично благодаря на отделния човек, защото той е този който чрез думите и постъпките си дава израз на божественото в себе си. Благодарността към Бог не я свързвам с даден определен момент или събитие. Тя присъства постоянно (по-силно или по-слабо изразена) и е свързана с начина по който гледам на света около себе си. За мен това е вътрешно състояние, а не еднократно действие. Не знам точно как да го изразя с думи. Когато споделяш с другите едно такова "благодарно" състояние, то става по-силно и по-ясно изразено. А и не виждам нищо лошо в това малко да "позаразиш" хората наоколо с него.

Дали наистина винаги е така? И дали е възможно да приемем (не да се съгласим) с нещо, което драстично се различава от нашата позиция? Това, че разбираме нещо винаги и задължително ли означава, че сме съгласни? Ако не сме съгласни с някого, това означава ли, че не го разбираме? Предполагам, че са възможни доста повече варианти. Но според мене за повечето хора, които не се носят сляпо по вълните на общественото или друго външно по отношение на тях мнение, това е пътят за натрупване на знания. Човек може дори и да се съгласи с нещо, което драстично се различава от досегашното му разбиране, но това според мен са случаи в които позицията на човека до този момент е била почти изцяло погрешна. Нещо като смяна на полюса по отношение на определен житейски възглед. Това е момент в който мъглата предизвиквала до този момент заблуда се вдига и човекът осъзнава, че досегашната му позиция е била погрешна. И ако обект на такова осъзнаване е дадена идея, която е основополагаща в мирогледа на даденото лице, шокът е неминуем. Такива случаи нерядко са описвани в свещените писания на различни народи (вкл. и Библията).

Това е препратка към друг форум. И е на руски. Не всичко е точно по темата, и все пак...

За мен истинското щастие е усещане за вътрешна удовлетвореност. Причината за щастието може да е вътрешна или външна; реална или илюзорна; положителна или отрицателна. Затова и щастието може да бъде различни видове. Когато причината за щастието идва от самите нас, ние сме щастливи без да сме зависими от външните условия. Когато причината е положителна, нашето щастие произлиза от доброто в света - радваме се на доброто, което ни заобикаля - от това, че другите са щастливи, защото някой ни е помогнал или ние на него, защото сме видели нещо красиво, защото около нас съществува атмосфера на любов и разбирателство...