Станимир

Добрата новина е, че много от въпросните залежи на шистов газ са в Крим. Затова, че САЩ и ЕС ще трябва да се ограничат с останалата част. Колкото до изборите, кой може да каже какъв е украинският избор? Това в момента не е украинско правителство, а американско, дошло на власт след преврат организиран от американците. Пак повтарям, защо в Украйна не се организират избори, а ЕС и САЩ бързат с ключови решения докато сегашното правителство е на власт? Това ли им е демокрацията?

Ами конспирация си е. Скоро Украйна ще започне да добива шистов газ в Черно море. Проектите съществуват още от времето на Янукович, но сега най-вероятно ще бъдат реализирани с многомилиардни американски инвестиции от Шел и Шеврон. А Европа си има достатъчно морета за да мисли за екоравновесието на нашето. Много скоро ще стане ясно за какво е била "войната" и че ние отново ще сме сред основните губещи.

Е да, ама Турция са в НАТО. И хиляда студенти да умрат - все тая. Никой в Европа или САЩ няма официално да ги подкрепи.

Магическата пръчица

Нали се сещаш, че мога веднага да дам още 20 линка с видеа какво правят руснаците и тяхната представа за демокрация под опеката на Бащицата, особено имам едно любимо - как отвличат кримски гъски. Надявам се, това да не ти е целта. Ами дай. Аз не твърдя, че Русия е идеална, или пък Путин, а че в сравнение със САЩ и ЕС заемат по-правилна позиция по отношение на Украйна. (И пак забележи, че намирам позицията им за сравнително по-правилна, а не за напълно правилна).

Ето кой управлява Украйна - линк, линк видео

Приходите от ДДС са три пъти по-големи от данъкът върху доходите на физическите лица. Освен това има и акцизи, които се приблизително наполовина на ДДС. Има и корпоративни данъци, които са значителни по обем, както и неданъчни приходи - също значителни по обем. Другите данъци са незначителни и няма какво да коментираме, но от всичките постъпления в бюджета тези от ДДФЛ са само около 12-13%.

За първи път съм съгласна с Божидар. Аз мога да се съглася единствено с първото изречение. Но също така ще направя една уговорка по отношение на това какво разбирам под това детето да приеме решението на родителите си. Може, според мен, да го приеме за факт, за нещо случило се, което вече не може да бъде върнато назад. Това за мен е приемане. Но да го приеме за правилно - не мисля. Нещата следва да се приемат такива, каквито са (доколкото можем разбира се). Хората вземат както погрешни, така и правилни решения и ние следва (отново - доколкото можем) да се научим да различаваме едните от другите. Ще дам последен пример с фамилните констелации и ще престанна, за да не злоупотребявам с полето. Бих помолил майката да каже на детето си: "Това беше единственото правилно действие за мен тогава". Обикновено детето разбира това. Нашата пиклива истина си е наша пиклива истина. Няма нищо общо с любовта! Да, това би било чудесно, ако е вярно. Но, ако не е? Ако майката е осъзнавала погрешността на решението си, също ли ще я помолиш да каже въпросните думи?

Може да се приеме само неизбежното.

За първи път съм съгласна с Божидар. Аз мога да се съглася единствено с първото изречение. Но също така ще направя една уговорка по отношение на това какво разбирам под това детето да приеме решението на родителите си. Може, според мен, да го приеме за факт, за нещо случило се, което вече не може да бъде върнато назад. Това за мен е приемане. Но да го приеме за правилно - не мисля. Нещата следва да се приемат такива, каквито са (доколкото можем разбира се). Хората вземат както погрешни, така и правилни решения и ние следва (отново - доколкото можем) да се научим да различаваме едните от другите.

Без да го е заслужил по твоите критерии? Тук напълно ще изоставя леко религиозния език, който явно е нужен да се разбират хората. Станимир, Съдбата залужила ли е твоето уважение? Или самият естествен ход на Природата? Ами разбира се, че по моите критерии. Нали аз съм този, който оценявам нещо като достойно за уважение или не? Колкото до съдбата и естествения ход в природата - в тях виждам дълбока целесъобразност и смисъл, което няма как да не оценя. Но тук думи като "заслужила" не са съвсем удачни.

Божидар, как ги правиш тези изводи. Казах, че няма да уважавам някого, който не си е заслужил уважението. Но не изисквам нищо от никого. Просто няма да го уважавам и толкова. И не, това не означава, че се мисля за по-голям от тези, които не уважавам. Просто не ги уважавам и това е. Може пропускът да е мой и да не съм забелязал техните добри черти. Може те да заслужават уважението ми, но аз да съм пропуснал да видя това. Но все пак аз няма как да оценя нещо, което не съм видял, а уважението трябва да се основава на нещо, което ценим иначе самото то се обезценява.

За мен уважението е нещо, което трябва да се заслужи - при всички случаи, без изключение. Иначе любов и още повече снизхождение може да проявим към всеки, заслужил или незаслужил.

Аз не генерализирам. Просто дадох пример, когато човек може да бъде поставен в ситуация да наруши заповедта "не убивай" каквото и решение да вземе. И всъщност дори и да има правилно решение в ситуацията, то човек може да няма никаква възможност да прецени кое е то. Колкото до уважението към родителите, не са малко случаите на изоставени без сериозна причина деца. Трябва ли в тези случаи детето да уважава своите родители? Не мисля.

Хората са различни, развили са до различна степен различните аспекти на своята същност, а в смъртта всичко фалшиво отпада. Да, и царят ще запази нещо в следващото си въплъщение, но то няма да е короната му, нито нещо друго, което може да си е мислил за ценно. Човек се въплъщава с духовните си умения и с кармичната обремененост от миналото. Ражда се и с определени предразположения. Равенство има само в неотменимостта на законите на битието. Слънцето грее еднакво за всички, а кой в каква степен може да възприеме лъчите му е въпрос на индивидуални възможности и не подлежи на уравняване. Утешение е убеждението, че някога животът ще свърши. Утешение е и вярата във вечния рай, мир и блаженство, които очакват праведните.

Не, не се чувствам засегнат, но личните нападки са факт още от началото на темата. Това, че евро-средствата потъвали незнайно къде, не е аргумент. Ако има контрол, няма да потънат. Няма как средствата да потънат ако самите проверяващи умишлено не допуснат това. На практика контролът не е много по-различен от една обикновена ревизия в дадено търговско предприятие. И все пак има много средства, които са усвоени по предназначение и проекти, които са реализирани изцяло или поне частично.

Колкото до заповедта да не убиваме. То ще е добре да разгледаме случаите на самозащита. Може ли човек да убие при самозащита? А при защита на живота на някой друг? Защото неубиването в действителност означава нещо повече. То означава да полагаме усилия за да съхраняваме живота. Ако можеш да помогнеш на давещ се, но не го направиш, това е убийство. И ако видиш на улицата човек да замахва с нож към друг човек, а в ръката си държиш пистолет, какво ще направиш? Ще стреляш или ще оставиш човекът (неизвестно за теб виновен или невинен) да бъде убит? Няма ли да е действието ти правилно или неправилно плод на чиста случайност? Човекът с ножа може да е целял съвсем умишлено да убие другия човек, но е възможно и да е бил жертвата, която е съумяла да обезвреди нападателя и да му нанася контраудар.

Това е интересен текст. Някой може да си направи от него извода, че Бог допуска грешки, но това според мен би било погрешно тълкувание. Хората са си тук - на земята, злото продължава да се шири по света... Това идва да покаже силата и свободата на човешката воля - индивидуална и целокупна. А на Бог ще му се наложи да почака докато човек порасне достатъчно и разума му започне да насочва човешката воля в съгласие с божествената. Но Той знае това. А изтреблението също е възможно, ако злото премине определени граници, но не и преди това.

Мисля си, че вечността дава възможност да отложиш нещо, но не и да избягаш от него. Даже напротив, именно смъртта би била единствената възможност за бягство. А и отлагането, според мен, в повечето случаи се оказва утежняване на задачата, вместо облекчаването й. И да, добре че е смъртта, защото тя дава възможност за промяна. Самозабравилите се днес ще се родят в нова среда при други условия, а царете ще станат шутове.

Трудно се води диалог с предубедени хора, за които всеки с по-различно мнение е втора класа човек, глупак, привърженик на братушките и т.н. Хора, които разглеждат нещата едностранно обвинявайки другите за същото, което и те самите правят. Как така руските имперски интереси са голям проблем, докато същите интереси от страна на САЩ и ЕС не са?! Говори се за руска военна намеса, докато руските войски са си в базите, а по улиците патрулират местни звена. Доказателствата, че стрелците в Киев бяха хора на опозицията бързо бяха забравени. За избори никой не говори - да удобното за запада националистическо правителство на Украйна е законно. На какво основание е законно - няма значение, западът казва така. Какво мислят и какво искат жителите на Крим няма значение. От значение е какво искат от ЕС. Нали трябва да си пласират няколко милиарда кредит за да може да им се закрепи банковата система, а и да направят Украйна зависима и от тях, а не само от Русия. А Крим пак повтарям ще остане руски, както и някои други територии. САЩ и ЕС от самото начало са наясно, че няма да могат да вземат всичко, но на тях и половин Украйна им е достатъчна. Тези глупости за териториална цялост са абсолютен фалш. Все едно в някое семейство съпругът и съпругата да се мразят и карат постоянно, но някой отвън да им казва: не ще живеете заедно. Що за глупост. Някой питал ли е украинците с про- и анти-руски възгледи дали искат да живеят заедно? И което е по-важното, при това не политическите решения да се вземат с приоритет в полза на едните или на другите? Няма как да стане - невъзможно е. Нито Русия ще го позволи, нито САЩ и ЕС. И защо едно време ЕС не бяха толкова настоятелни и нас да ни молят с обещания за милиарди за да влезем в ЕС? Но нека да не забравяме, че като страна член на ЕС тези пари ще трябва да плащаме и ние. Е аз лично не искам да плащам на украинците заради нечии чужди интереси. Подобно "целесъобразно" харчене на европейските средства ли трябва да подкрепяме. Ами дори и да не ги платим ние, то Украйна ще ги получи за сметка на някой нереализиран български проект. Е аз не съм склонен на подобни жертви, но явно защото ми липсва духовност.

Сещам се за някои дела като например това срещу С. Антонов. Да, в крайна сметка го оправдаха, но след 4 години затвор.

Руснаците пак ще дойдат в България, освен ако нашето правителство не направи още някоя стъпка срещу България и българските интереси. Колкото до стокооборота с Русия, то ние какво изобщо произвеждаме, за да говорим за сериозен износ към която и да е държава. Възможностите ни за икономическо развитие са другаде, но тях няма да коментирам. Западният икономически модел си има достатъчна слабости и също е обречен на изчезване. Това свръхпроизводство, което единствено може да гарантира ниски цени и висока производителност на труда за в бъдеще ще остава във все по-голяма и по-голяма степен нереализирано. ЕС от самото начало са си наясно, че Крим ще бъде руски. А може би и не само Крим. На тях обаче им стига и половин Украйна, която успяват да измъкнат от Русия.

Кармата, това са последствията от нашите действия, мисли и решения, които се отразяват върху самите нас в бъдеще. Но това е само едната страна на монетата. Преди всичко са самите наши действия и решения, а кармата е резултат от тях. Аз може да извърша нещо несправедливо спрямо някой друг и това няма да е защото той го заслужава, а защото аз съм решил така. Законът за кармата ще се прояви в последствие за да уравновеси вече нарушения от мен баланс. Този, който в следствие на моето действие е пострадал, ще бъде възмезден в положителния смисъл на думата, а върху мен ще се стоварят определени негативни последствия. Да се отдели причината за нещо случващо се е трудно, да не кажа невъзможно за човека. Всеки човек разполага с воля и много от случващото ни се е резултат не от закона за кармата, а от прилагането на тази воля. Може да е нашата воля, но може и да е на друг човек, даже съвсем непознат. Може да е резултат от множество преплитащи се фактори, някои случайни, а други - не. Да, има закон за кармата, но той се явява за да уравновеси нарушения от нашата воля баланс. А тя, волята ни, понеже сме несъвършени, често е насочена погрешно. Защо тогава се учудваме, че може да ни се случи нещо несправедливо?

Радва ме, що да не ме радва? Не чак особено. Само че това не означава, че трябва да подкрепяме ЕС за всяко тяхно решение. Това вече не е съюз, а зависимост.

Кипър също се обяви срещу санкциите към Русия, а и Гърците съвсем умишлено си мълчат. Вече не се съмнявам, че ако ЕС реши да утежни визовия режим за руснаците, "българските" политици ще са от първите, които ще подкрепят и въведат подобни санкции. Но в новините от последните дни има и нещо далеч по-плашещо. "Демократичната" държава САЩ е решила да налага санкции, като блокиране на банкови сметки на определени лица от руски произход. Това реално е налагане на наказание, без присъда. Можеха поне да дирижират един скалъпен процес, където да осъдят въпросните лица и тогава да им налагат санкции. Но не, те са толкова "демократична" държава, че присъдите могат да се налагат и без съдебно дело. ЕС разбира се подкрепя цялата тази "демократичност".